Закон за банките и кредитното дело

ЗАКОН за банките и кредитното дело Обн. ДВ. бр.25 от 27 Март 1992г., изм. ДВ. бр.62 от 31 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.59 от 9 Юли 1993г., изм. ДВ. бр.109 от 28 Декември 1993г., изм. ДВ. бр.63 от 5 Август 1994г., изм. ДВ. бр.63 от 14 Юли 1995г., изм. ДВ. бр.12 от 9 Февруари 1996г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 15 Май 1996г., изм. ДВ. бр.90 от 24 Октомври 1996г. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Банка е юридическо лице, учредено като акционерно дружество или кооперация, което е получило разрешение при условията и по реда на този закон да извършва по занятие влогови, кредитни и други банкови сделки. (2) Банкови сделки са: 1. приемането на пари от други лица на влог (договор за банков влог); 2. предоставянето на парични заеми и на акцептни кредити (договор за банков кредит); 3. покупката на менителници и записи на заповеди (сконтови сделки); 4. сделките с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали; 5. приемането на влог за управление на ценности на други лица (депозитни сделки); 6. покупката и продажбата на ценни книжа (сделки с ценни книжа); 7. поемането на поръчителство, гаранции и други обезпечения (гаранционни сделки); 8. извършването на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица (сделки по чекови сметки); 9. комисионните и посредническите сделки по управлението на фондове за инвестиране на капитал и подпомагане придобиването на дялове от вътрешни и международни инвестиционни фондове; 10. придобиването на права по вземания за доставка на стоки или извършване на услуги и поемането на риска от евентуалното им неплащане; 11. други подобни дейности, определени от Българската народна банка, наричана по-нататък „централна банка“. (3) Банките не могат да извършват други търговски сделки извън посочените в ал. 2, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване на банковите сделки или в процеса на събиране на вземанията си по предоставени кредити. (4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) С разрешение на централната банка банкови сделки по занятие по ал. 2, точки 3, 4, 6, 7, 9 и 10 могат да извършват и други лица. По отношение на тях се прилагат само разпоредбите на глави първа, трета, девета, десета, единадесета, шестнадесета и седемнадесета, а за лицата, извършващи сделки по ал. 2, т. 4 - и чл. 25. Условията за издаване на разрешения се определят с наредба на централната банка. Чл. 2. Разпоредбите на този закон не се прилагат за: 1. централната банка, чиято дейност се урежда с отделен закон; 2. застрахователните институции - относно извършваните от тях сделки, предвидени в отделен закон; 3. пощенската система - относно паричните операции, характерни за нейната дейност; 4. институциите по социалното и здравното осигуряване; 5. сдруженията за жилищностроителни спестявания и заеми, чиято дейност се урежда с отделен закон; 6. лицата, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи). Чл. 3. Разпоредбите на този закон се прилагат и за банки, създадени с отделен закон, доколкото в него не е предвидено друго. Глава втора УЧРЕДЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Банките се учредяват, управляват, преобразуват и ликвидират по установения за съответната правна форма ред в действащото законодателство, доколкото с този закон не е предвидено друго. (2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Банките могат да откриват повече от един клон в отделно населено място, включително по седалището си. Чл. 5. Издадените от банката акции, които дават право на глас на техния притежател, са поименни и се регистрират в книгата на акционерите. Чл. 6. Уставът на банката трябва да съдържа освен данните, предвидени в съответните закони, и данни за банковите сделки, които тя ще извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данни за начина, по който ще се извършва вътрешният контрол на банката. Чл. 7. Банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица. Те не могат да възлагат цялостното управление и представителството на банката на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия. Чл. 8. (1) Лицата по предходния член трябва да: 1. имат постоянно местоживеене в страната; 2. имат висше образование; 3. притежават необходимия професионален опит в банковото дело; 4. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер; 5. не са били членове на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори; 6. не са лишени от право да заемат материалноотговорна длъжност; 7. не са съпрузи или роднини до втора степен включително по права или съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката. (2) Лицата, които не отговарят на посочените в ал. 1 изисквания, се отстраняват от длъжност с решение на централната банка, ако компетентният орган не ги освободи в 2-месечен срок от писменото предупреждение на централната банка. Глава трета ИЗДАВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ (ЛИЦЕНЗИЯ) ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА БАНКОВА ДЕЙНОСТ Чл. 9. (1) За извършване на банкови сделки по чл. 1, ал. 2 се изисква писмено разрешение (лицензия) на централната банка. То може да бъде издадено за всички или за част от банковите сделки, посочени в чл. 1, ал. 2. (2) Към заявлението за издаване на банково разрешение се прилагат: 1. уставът и другите учредителни актове; 2. данни за внесения (преведения) капитал; 3. план за деловата дейност на банката; 4. имената и адресите на лицата, които ще управляват и представляват банката, и сведения за тяхната квалификация и професионален опит в банковото дело; 5. данни за лицата, които ще притежават или са записали акции, осигуряващи им повече от 1 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите; 6. други сведения, определени от централната банка. Чл. 10. За получаване на разрешение за откриване на клонове в страната на чуждестранни банки освен документите по чл. 9, ал. 2 се представят: 1. финансовите годишни отчети на чуждестранната банка за три последователни години; 2. писмено съгласие за откриване на клон от органа за банков надзор в страната, където е седалището на чуждестранната банка, когато това се изисква от законодателството на тази страна. Чл. 11. Търговското представителство на чуждестранна банка в страната е длъжно да представи в централната банка препис от акта за регистрация в 14-дневен срок от издаването му. То не може да извършва банкови сделки. Чл. 12. (1) Преди да се произнесе по заявлението за издаване на разрешение, централната банка извършва всички необходими проучвания, за да установи валидността на представените документи, финансовото състояние на заявителя, професионалната квалификация и опита на лицата, оправомощени да управляват и представляват банката, и нуждата от дейността, която банката възнамерява да извършва. (2) В срок до 6 месеца от получаването на заявлението с приложенията към него, а ако са били поискани допълнителни сведения - от получаването им, централната банка издава разрешението или уведомява заявителя за своя отказ. (3) Разрешението за банкова дейност може да изключи извършването на сделки или дейности, за които централната банка е преценила, че заявителят не е квалифициран. (4) Издадените разрешения се вписват в специален регистър в централната банка. Чл. 13. (1) Банка, получила разрешение по реда на този закон, може да започне да извършва банкови операции само ако разполага с подходящи за дейността й помещения и съответно техническо оборудване. (2) Помещенията по предходната алинея трябва да отговарят на определени от министъра на вътрешните работи и централната банка правила за тяхната сигурност и защита. Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Централната банка може да откаже да издаде разрешение, когато: 1. уставът и другите учредителни актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове; 2. дейността, която заявителят възнамерява да извършва, не отговаря на местните нужди или на интересите на българската икономика; 3. капиталът на банката и внесената част от него не отговарят на изискванията на чл. 21; 4. уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на внесените активи; 5. някои от лицата, оправомощени да управляват и представляват банката, не могат да заемат длъжността поради нормативна забрана или не отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 1; 6. някои от акционерите, контролиращи повече от 10 на сто от гласовете, с дейността си или с влиянието си върху вземането на решения биха могли да навредят на надеждността или сигурността на банката или на нейните операции; 7. установи, че лица, записали над 1 на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства. (2) В случаите на ал. 1, точки 1, 3, 4 и 5 централната банка може да откаже да издаде разрешение само ако заявителят не е отстранил несъответствията в определения от нея срок, който не може да бъде по-малък от един месец. Чл. 15. В случаите на отказ по предходния член заявителят може да направи ново искане за издаване на разрешение за извършване на банкова дейност не по-рано от 6 месеца от влизане на решението за отказ в сила или от изтичането на срока по чл. 12, ал. 2 - при мълчалив отказ. Чл. 16. (1) Лице, което не притежава разрешение за извършване на банкови сделки по чл. 1, ал. 2, точки 1, 2, 5 и 8, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думата „банка“ или някои от производните й на чужд език, или друга дума, означаваща извършване на банкова дейност. (2) Забраната по предходната алинея не се прилага за институция, чието име е установено или признато със закон или международно споразумение, по което Република България е страна, както и когато от контекста, в който е употребена думата „банка“, е ясно, че институцията няма за предмет на дейност извършването на банкови сделки. (3) Разрешение за извършване на банкова дейност с наименование, което наподобява наименованието на съществуваща банка в страната или в чужбина, не се издава. Чл. 17. (1) Местно или чуждестранно лице, както и икономически свързани лица, съпрузи или роднини по права или съребрена линия до трета степен включително не могат без разрешение на централната банка да придобиват пряко или косвено акции в местна банка, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите. (2) Банката без разрешение на централната банка не може: 1. да придобива в нефинансово предприятие акции, дялове или друго участие, чиято стойност надвишава 10 на сто от капитала на предприятието; 2. да открива клонове в чужбина; 3. да изменя наименованието си, обозначено в разрешението; 4. да се преобразува чрез вливане, сливане или разделяне или чрез превръщане в друг вид дружество; 5. да извършва банкови сделки извън обхвата на издаденото разрешение. (3) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага, когато акциите и дяловете са придобити за погасяване на предоставени кредити. В този случай банката трябва да прехвърли придобитите акции и дялове над 10 на сто от капитала на предприятието в 3-годишен срок. (4) Централната банка разглежда искането за издаване на разрешения по ал. 1 и 2 в 3-месечен срок от получаването му. (5) Сделките или действията по ал. 1 и 2, извършени без разрешение, се обявяват за нищожни, съответно се отменят, от съда по искане на прокурора, на централната банка или на други заинтересувани лица. Чл. 18. Окръжният съд регистрира банка и вписва промените по чл. 17, ал. 2, след като му бъдат представени съответните разрешения, издадени от централната банка. Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Централната банка може да отнеме издаденото разрешение, ако притежателят му: 1. не започне да извършва разрешената банкова дейност в срок от 12 месеца от издаването на разрешението; 2. не съобрази дейността си с условията, поставени при издаването на разрешението, или с мерките, изисквани от централната банка в съответствие с чл. 56; 3. е представил неверни сведения, които са послужили като основание за издаване на разрешението; 4. извършва банкова дейност в нарушение на този закон или на други нормативни актове; 5. е чуждестранна банка, на която е отнето правото да извършва банкова дейност в страната, където е нейното седалище. (2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Отнемането на разрешението се извършва с решение на централната банка. В случаите на ал. 1, т. 2—5 с решението се назначава квестор с правомощия по чл. 58, ал. 1 до назначаването на ликвидатор. Чл. 20. След влизане в сила на решението за отнемане на разрешението централната банка незабавно изпраща копие от него на съответния съд за образуване на производство за ликвидация на банката, обнародва решението в „Държавен вестник“ и предприема други необходими мерки, за да уведоми обществеността за отнемането на разрешението. Глава четвърта СОБСТВЕН КАПИТАЛ, ЛИКВИДНОСТ И ДРУГИ ИЗИСКВАНИЯ Чл. 21. (1) Всяка банка или банкова група, за да гарантира поверените от кредиторите й парични средства и други ценности, трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чиито минимални размери, структура и съотношения с балансовите й активи и пасиви се определят от централната банка съобразно кръга на извършваните банкови сделки и се обнародват в „Държавен вестник“. (2) Размерът на собствения капитал не може да бъде по-малък от 8 на сто от рисковите активи на банката. Чл. 22. (1) За образуването на фонд „Резервен“ банката отделя най-малко 1/5 от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на балансовата сума на активите и поетите гаранции и други обезпечения. (2) Когато средства на фонд „Резервен“ спаднат под минималния размер, установен в ал. 1, банката е длъжна да възстанови средствата по фонда до достигане на минималното равнище в срок от 3 години. (3) Средствата на фонд „Резервен“ могат да се използват за покриване на загуби от дейността на банката само след изчерпването на специалните резерви по чл. 26. Чл. 23. Банката е длъжна да поддържа минимални ликвидни средства в съотношение и при условия, периодично определяни от централната банка. Чл. 24. Когато ликвидните средства на банката спаднат под определените по реда на чл. 23, тя заплаща за предоставените й от централната банка кредити до размера на недостига за времето на неговото покриване лихва до 18 пункта над лихвения процент на централната банка по ломбардните кредити. Чл. 26. За покриване на безнадеждни и съмнителни вземания банките заделят средства от печалбата си преди облагането й с дължимите данъци за специални резерви. Централната банка определя критериите за класифициране на вземанията като безнадеждни и съмнителни, както и съотношението на специалните резерви към общата сума на тези вземания. Чл. 27. Банките не могат да изплащат дивиденти, преди да са заделени необходимите средства за фонд „Резервен“ и за специалните резерви по чл. 26. Чл. 28. (1) Предоставянето, пряко или косвено, на кредит, кредитно улеснение или гаранция, чийто размер надхвърля 15 на сто от собствения капитал на банката, на едно лице или на икономически свързани лица (голям кредит) се извършва с решение на лицата, които управляват и представляват банката. (2) Големият кредит, отпускан от банка или банкова група, не може да надвишава 25 на сто от собствения капитал на банката. (3) Общият размер на предоставените големи кредити не може да надхвърля 8 пъти собствения капитал на банката. (4) Ограниченията по ал. 2 и 3 не се прилагат в следните случаи: 1. когато сделките са обезпечени със залог или ипотека, имащи установима пазарна цена, изцяло са покрити със застраховка и стойността на обезпечението е най-малко 25 на сто по-висока от размера на обезпеченото задължение; 2. по кредити, отпуснати на държавата или гарантирани от нея; 3. в други случаи, определени от централната банка. Чл. 29. (1) Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти, оборудване, акции и дялове в нефинансови предприятия не може да надвишава собствения й капитал, отразен в счетоводните документи. (2) Разпоредбата на предходната алинея не се отнася за недвижими имоти, оборудване, акции и дялове, които банката е придобила от реализация на ипотеки, залози и други обезпечения с цел предпазване от загуби в банковата дейност, при условие че те бъдат прехвърлени в срок до 3 години от придобиването им. Глава пета ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БАНКИТЕ И ОБСЛУЖВАНИТЕ ОТ ТЯХ ЛИЦА Чл. 30. (1) Банките могат взаимно да се кредитират чрез предоставяне на парични депозити, покупка на ценни книжа или по друг начин, определен от централната банка. (2) Банките при запазване на банковата тайна обменят помежду си необходимата информация във връзка с банковото обслужване на своите клиенти. Чл. 31. (Доп. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Централната банка съдейства за създаването на система за информация за кредитоспособността на обслужваните от банките лица, която банките могат да ползват при условията на чл. 30, ал. 2. Условията и редът за създаване и функциониране на системата се определят с наредба на централната банка. Чл. 32. (1) Лихвените проценти по кредитите и паричните депозити се договарят между кредитополучателите, съответно вложителите, и банките въз основа на определяния от централната банка основен лихвен процент и в зависимост от търсенето и предлагането на кредити, платежоспособността на кредитополучателя, срока на кредита или депозита и други обстоятелства. (2) Лихвените проценти по валутните кредити и депозити се договарят в съответствие с условията на международните кредитни пазари и в зависимост от търсенето и предлагането на кредити в страната. Чл. 33. (1) Банка може да приема пари на влог само при обявени условия, които е длъжна да прилага към всички клиенти вложители. (2) Условията задължително трябва да съдържат: 1. лихвените проценти и метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент; 2. периодите на лихвените плащания и данни, дали лихвеният процент е променлив или не; 3. минималната сума, приемана на влог; 4. минималния срок, в течение на който влогът не може да бъде изтеглен или може да бъде изтеглен, но с последица загуба на цялата или на част от лихвата; 5. удръжките от дължимата лихва; 6. размера, до който влоговете са застраховани или гарантирани от съществуващата система за тази цел. Чл. 34. (1) При отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно на клиента своите правила за делова дейност, които съдържат: 1. данни за общите разходи по заема (лихви, такси, комисиони и др.) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; 2. метода за изчисляване на лихвата, ако периодичните лихвени задължения не са пропорционална част от годишния лихвен процент; 3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията; 4. размера на ефективния лихвен процент, изчисляван по начин, определен от централната банка. (2) В случаите на потребителски заем банката е длъжна при неговото сключване да изпрати на заемателя в писмена форма сведения относно прилагания текущ лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент, размера на дължимата от заемателя сума, критериите за определяне на плаващ лихвен процент, ако такъв е прилаган, както и за другите разходи. (3) Ако заемателят е ползвал кредит над отпуснатия при предварителна договореност с банката (овърдрафт), тя трябва да го уведоми писмено за прилагания лихвен процент за съответния период, както и за другите разходи, свързани с кредита. (4) Разходите по кредита се определят с договора за заем, включително и за случаите на предсрочно изплащане на главницата. Чл. 35. Банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещения, до които клиентите имат достъп. Чл. 36. (1) При предоставяне на кредити банката приема предвидените от закона обезпечения. (2) Заложените вещи могат да останат на отговорно пазене у лицето, даващо залога, при специално договорени с банката условия. (3) В полза на банката може да се учредява и: 1. залог на стоки и материали в обработка, като залогодателят има право да преработва заложените вещи и да реализира продукцията при уговорени с банката условия; 2. залог на стоки в оборот, като залогодателят има право да реализира заложените вещи при уговорени с банката условия. Чл. 37. Когато кредитът не бъде издължен на падежа, банката има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка. В договора може да се предвиди, че банката има право да продаде на търг заложената вещ по ред, установен с наредба на министъра на правосъдието и на Управителния съвет на централната банка. Чл. 38. Върху сградите, придобити чрез ползване на банков кредит, банката има право на законна ипотека. Чл. 39. Банките могат да изискват от кредитополучателите да им предоставят отчетни и други документи, свързани с тяхната дейност, както и да извършват проверки за целевото използване на предоставените кредити и за условията на съхраняване и качеството на стоките, за които са ползвани кредити. Чл. 40. Банките извършват безкасови плащания по ред, установен с наредба на централната банка. Глава шеста КРЕДИТНИ ОГРАНИЧЕНИЯ Чл. 41. (1) Банката може да предоставя само с решение на нейния колективен управителен орган и одобрение на вътрешния й контролен орган кредити на: 1. членове на управителни и контролни органи на банката; 2. прокуристи, търговски пълномощници и представители на банката; 3. съпрузи и роднини по права линия до трета степен включително на лицата по точки 1 и 2; 4. акционери, притежаващи акции, които им осигуряват повече от 5 на сто от общия брой на гласовете в общото събрание на акционерите; 5. акционер, чийто представител е член на управителен или контролен орган на банката; 6. юридически лица, в управлението на които участват лица по точки 1 и 2; 7. търговски дружества, в които банката притежава повече от 10 на сто от акциите и дяловете; 8. лица, упражняващи надзор върху банковата дейност; 9. членове на Управителния съвет на централната банка. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато: 1. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, точки 1, 2, 3, 8 и 9 не надхвърля годишното им възнаграждение; 2. размерът на предоставения кредит на лицата по ал. 1, точки 4, 5, 6 и 7 е по-малък от 1 на сто от внесения капитал на банката. (3) Банките не могат да предоставят облагодетелстващи условия по кредитите на лицата по ал. 1, изразяващи се в: 1. сключване на сделка, която поради своето естество, цел, характеристика или риск не би могла да бъде сключена от банката с клиенти извън лицата по ал. 1; 2. събиране на лихви, такси или други парични задължения или приемане на обезпечения, които са по-ниски от тези, изисквани от други клиенти. (4) Размерът на кредита, предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му месечна заплата. (5) Общият размер на предоставените кредити спрямо внесения капитал на банката не може да надхвърля 20 на сто за лицата по ал. 1 и 5 на сто за служителите на банката. Глава седма ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ВЛОГОВЕ Чл. 42. (1) По спестовни влогове се приемат парични суми, предназначени за натрупване. Не се смятат за спестовни влогове паричните суми, които са предназначени за разплащане или които се внасят, при условие че ще бъдат изтеглени след предварително определен срок. (2) При откриване на спестовни влогове банките издават спестовни книжки. (3) Разпореждания със спестовен влог може да се извършват само след представяне на спестовна книжка. При изплащане на цялата сума по влога спестовната книжка се задържа от издателя й. Чл. 43. (1) При загубване, унищожаване или открадване на спестовна книжка влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. (2) Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението по ал. 1 добросъвестно е платила сума на лице, овластено да получи плащането. (3) При различия между данните по влоговата сметка и спестовната книжка за верни се смятат данните по спестовната книжка, ако от последното олихвяване не са изтекли повече от 3 години. В противен случай за верни се приемат данните по влоговата сметка. Чл. 44. Създаването на спестовни каси в рамките на едно предприятие за приемане на парични влогове от работниците и служителите на отговорност на предприятието е забранено. Работодателите могат да приемат пари на влог от своите работници и служители само ако тези пари бъдат незабавно депозирани в банка на името и за сметка на отделните работници или служители. Чл. 45. (1) Банките са длъжни да участват в разработена от централната банка система за гарантиране на влоговете до определен размер, като създават съответна институция и отделят средства за фондове. (2) Банка, която не осигури защита на влоговете до определен размер съгласно предходната алинея, не може да извършва банкови сделки по чл. 1, ал. 2, т. 1. Чл. 46. Спестовните влогове на граждани, които не са търговци, заедно с лихвите по тях в размер до 10 минимални работни заплати не подлежат на запор, освен ако е установено с влязло в сила решение на съда, че са придобити чрез престъпление, както и по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и по финансови начети. Глава осма БАНКОВА ТАЙНА Чл. 47. (1) Служителите на банката, членовете на управителните и контролните органи на банката, длъжностните лица в централната банка, ликвидаторите, както и всички други лица, работещи за банката, не могат да разгласяват, освен ако са оправомощени за това, и да ползват за лично или за членовете на семейството им облагодетелстване факти и обстоятелства, засягащи авоарите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката, които те са узнали при изпълнението на служебните и професионалните си задължения. (2) Всички служители на банката при встъпване в длъжност подписват декларация за спазване на банковата тайна. (3) Разпоредбата на ал. 1 се отнася и за случаите, когато посочените лица не са на служба или дейността им е преустановена. (4) Освен на централната банка и за целите и при условията на чл. 30, ал. 2 и чл. 31 банките могат да дават сведения за операциите и наличностите по сметките на отделни клиенти само с тяхно съгласие или по решение на съда. (5) По искане на прокурора съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 4 при наличие на данни за извършено престъпление. Глава девета УВЕДОМЛЕНИЯ Чл. 48. (1) След изтичането на всеки месец банките следва да представят месечните си отчети на централната банка. (2) Банките изготвят 6-месечни доклади във форма, определена от централната банка, които дават достатъчно информация за техните операции, ликвидност, платежоспособност и цялостното им финансово състояние. (3) Отчетите и докладите се представят в централната банка в определен от нея срок. Чл. 49. Банките в 15-дневен срок уведомяват писмено централната банка за: 1. персоналните промени в управителните органи; 2. намаляването или капитала; 3. откриването и закриването на клонове в страната и временното спиране на извършването на банкови операции от тях; 4. преустановяване извършването на определен вид банкови сделки; 5. предоставените големи кредити по чл. 28; 6. неочаквано възникнала свръхзадлъжнялост или неплатежоспособност; 7. внесените изменения в учредителните актове на банката; 8. предоставените кредити по чл. 41. Чл. 50. (1) Банките представят в централната банка копия от своите устави, правилници, инструкции и други актове, съдържащи разпоредби относно обхвата и реда за извършване на операциите, капитала и вътрешната организация на банката, в 7-дневен срок от приемането им, съответно от внасянето на изменения и допълнения в тях. (2) Банките поддържат в централната банка заверен и осъвременяван списък на служителите на банката, включително на клоновете и представителствата й, които са оправомощени да я управляват и представляват, придружен с описание на техните правомощия и с образци от подписите им. Чл. 51. Участието в управителен или контролен орган на банка се прекратява, ако лицето: 1. бъде осъдено на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер; 2. е било член на изпълнителен или контролен орган в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори; 3. е съпруг или роднина до втора степен включително по права или съребрена линия на друг член на управителния или контролния орган на банката. Глава десета ГОДИШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ Чл. 52. (1) Управителният съвет (съветът на директорите) на всяка банка осигурява годишно приключване. (2) Годишният счетоводен отчет на всяка банка се проверява от най-малко двама проверители -- дипломирани експерт-счетоводители, назначени от Общото събрание; подборът се извършва между дипломирани експерт-счетоводители с опит в банковото дело, включени в списък, утвърден от Управителния съвет на централната банка. (3) Експерт-счетоводители, които имат материални интереси в някоя банка, различни от тези на вложител, или са служители или представители на банката, не могат да бъдат назначавани за нейни проверители. (4) Проверителите са длъжни след извършване на необходимите проверки да дадат заключение, дали счетоводният баланс и сметката за печалбите и загубите са надлежно съставени и дали те дават вярна и точна представа за дейността на банката. (5) Когато в процеса на проверката се установят нарушения на този закон от съществено значение за по-нататъшното нормално функциониране на банката, проверителите незабавно уведомяват за това централната банка. (6) Резултатите от окончателната проверка на годишните отчети се отразяват в отделен доклад. Той се предава на управителните органи и на вътрешния контролен орган на банката, избрани съгласно устава, както и на централната банка и на министъра на финансите. Глава единадесета НАДЗОР ВЪРХУ БАНКОВАТА ДЕЙНОСТ Чл. 53. (1) Централната банка упражнява надзор върху дейността на банките, както и върху дейността на клоновете на чуждестранни банки у нас. Тя може да изисква от тях да й предоставят всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността им, и да извършва периодични ревизии и целеви проверки. (2) Централната банка в съответствие с разпоредбите на този закон предприема необходимите действия за отстраняване на нарушенията в банковата дейност, които застрашават сигурността на поверените на банките парични средства и други ценности, затрудняват правилното осъществяване на банковите сделки или могат да причинят съществени вреди на националната икономика. (3) Предприятията, за които според обстоятелствата може да се приеме, че осъществяват банкова дейност без разрешение, са длъжни да предоставят на централната банка при поискване необходимата й информация и документи. За целта централната банка може да извършва проверки на място. Чл. 54. Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на органите на банковия надзор при осъществяване на техните функции. Чл. 55. При осъществяване на ревизиите и проверките органите на банковия надзор имат право: 1. на свободен достъп в служебните помещения на лицата, извършващи банкови сделки по чл. 1, ал. 2; 2. да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената задача; 3. да назначават експерти; 4. да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с ревизията или проверката; 5. да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети. Чл. 56. (1) Когато се установи, че банката осъществява своята дейност в нарушение на този закон и на актовете по прилагането му или че е допуснала други нарушения относно изискванията за ликвидност и стабилност на банковите операции, централната банка може: 1. да задължи банката да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията; 2. да изпрати свои представители на заседанията на управителните органи на банката за обсъждане на мерки за отстраняване на нарушенията; 3. да свика общо събрание и да насрочи заседание на управителните и контролните органи на банката по определени от нея въпроси; 4. да назначи лице с подходяща квалификация и опит, което да дава съвети на банката относно мерките за излизане от затрудненото положение, и да определи неговото възнаграждение, което се плаща от банката; 5. да ограничи дейността й; 6. да отстрани временно от длъжност лица, оправомощени да управляват и представляват банката, когато те умишлено или по непредпазливост нарушават разпоредбите на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове и въпреки писменото предупреждение от централната банка продължават да ги нарушават; 7. да отнеме издаденото разрешение. (2) В случаите по т. 6 на предходната алинея, както и в случаите на чл. 8, ал. 2 централната банка може да назначи квестор с правомощията, посочени в чл. 19, ал. 3. Глава дванадесета ЛИКВИДАЦИЯ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Чл. 57. (1) Доброволна ликвидация на банка се извършва с решение на органа, който я е образувал, след предварително разрешение на централната банка. Такова разрешение се дава само ако централната банка установи, че банката е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвидни средства, за да изплати без отлагане своите задължения към вложителите и останалите кредитори. (2) Производството за обявяване на несъстоятелност може да започва в предвидените от закона случаи, както и по предложение на централната банка. Глава тринадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Назначеният по реда на чл. 19, ал. 2 квестор има следните правомощия: 1. на свободен достъп до всички помещения на банката; 2. да проверява и проучва всички операции на банката; 3. да изисква всички или определени от него сделки да се сключват след негово предварително писмено разрешение. Извършените без негово разрешение сделки са нищожни; 4. да взема други необходими мерки за запазване имуществата на банката, включително да спира изпълнението на решения на управителните органи на банката; 5. да събира необходимите данни и документи за обхванатите от системата за гарантиране на влоговете лица и ги представя в установените срокове на органа, на който е възложено нейното управление. (2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Назначеният по реда на чл. 56, ал. 1, т. 5 квестор упражнява контрол върху дейността на банката за спазването на наложените ѝ ограничения. При осъществяването на контрола той има и правомощията по ал. 1, т. 1 и 2. (3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Назначените по реда на чл. 56, ал. 1, т. 6 квестори упражняват съвместно правомощията на отстранените лица по управлението и представителството на банката. (4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Назначените квестори по реда на чл. 56, ал. 1, т. 7 и чл. 65, ал. 2 упражняват съвместно правомощията на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, включително правомощията по управление и представителство на банката. Ако банката е акционерно дружество с двустепенна система на управление, разпоредбите на Търговския закон относно правомощията на надзорния съвет не се прилагат. Чл. 86. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1996 г.)(1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на този закон и на издадените за неговото прилагане нормативни актове, се наказва с глоба от една до шест месечни брутни заплати, ако деянието не съставлява престъпление. (2) Който извършва банкови сделки по занятие, без за това да е получил разрешение от централната банка или в нарушение на условията, при които е дадено разрешението, се наказва с глоба до 100 хил. лв., ако това не съставлява престъпление. Доходите, придобити от неправомерно извършваната банкова дейност, се отнемат в полза на държавата. (3) При установени нарушения по ал. 1 и 2 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 500 000 до 2 000 000 лв. Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.)(1) Актовете за констатираните нарушения по предходния член се съставят от органите за банков надзор, а наказателните постановления се издават от управителя на централната банка или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Глава четиринадесета ИЗДАВАНЕ И ОБЖАЛВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА БАНКА Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.)(1) Индивидуалните административни актове по чл. 1, ал. 4 се издават съвместно от управителя или упълномощен от него подуправител и друг член на Управителния съвет на централната банка, а в останалите случаи - от Управителния съвет на централната банка. (2) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Административните актове по предходната алинея могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за административното производство. (3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1996 г.) Решенията по глава тринадесета могат да се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд в 7дневен срок от обнародването им в „Държавен вестник“. Съдът разглежда жалбата в 14-дневен срок в заседание при закрити врата с призоваване на централната банка и банката. Той не може да спре изпълнението на решението до произнасянето по жалбата. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. „Банкова група“ или „икономически свързани лица“ по смисъла на този закон са онези банки, съответно лица, една или едно от които, пряко или непряко, притежава повече от 50 на сто от капитала на други банки, съответно лица, или има такова участие, което осигурява мнозинство при вземане на решенията или възпрепятства вземането на решения. § 2. „Нефинансово предприятие“ по смисъла на този закон е лице, което не е банка, инвестиционен фонд, застрахователно или лизингово дружество, или лице по чл. 1, ал. 4. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. (1) В срок до 6 месеца от влизане в сила на този закон банките са длъжни да приведат уставите и дейността си в съответствие с неговите разпоредби, а с разпоредбите по чл. 28, ал. 2 и 3 — в срок до една година. (2) Размерът на собствения капитал по чл. 21, ал. 2 трябва да се достигне в срок до 3 години от влизането на закона в сила. (3) При неизпълнение на изискванията на ал. 1 и 2 централната банка прилага мерките, посочени в чл. 56. § 4. (1) Разпоредбите на чл. 339, букви „б“ и „в“ от Гражданския процесуален кодекс за непродаваемите недвижими имущества не се прилагат по отношение на вземанията на банките, когато длъжникът умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност. (2) Разпоредбите на чл. 402 от Гражданския процесуален кодекс не се прилагат по отношение на вземания на банки, когато длъжникът умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност или когато върху вещите на длъжника е учредена ипотека или залог в полза на банката. § 5. Вземанията на банките, възникнали във връзка с просрочието или с предсрочната изискуемост на кредити, предоставени на юридически лица до влизането в сила на този закон, се събират от средствата по техните или на техните гаранти сметки при спазване на установената поредност, без да е необходимо банката да се снабдява с изпълнителен лист. § 6. До 31.XII.1993 г. банките, в които има държавно участие, могат да променят размера на основния си капитал само с разрешение на централната банка след преоценка на активите си. § 7. В чл. 161 от Търговския закон алинея 3 се изменя така: „(3) Минималният размер на капитала, необходим за извършване на банкова или застрахователна дейност, се определя с отделен закон.“ § 8. За прилагането на глави първа, трета, четвърта, пета, девета и единадесета Управителният съвет на Българската народна банка издава наредби. § 9. Не могат да бъдат избирани в ръководните органи на банките и не могат да бъдат назначавани по чл. 7 лица, които през последните 15 години са били избрани в централните, областни, окръжни, градски и общински ръководни органи на БКП, ДКМС, ОФ, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, Българските професионални съюзи и БЗНС или са били назначени на ръководна щатна длъжност в ЦК на БКП, както и служители, платени и неплатени сътрудници на Държавна сигурност. Това ограничение се прилага за срок от 5 години. Законът е приет от 36-о Народно събрание на 18 март 1992 г. и е подпечатан с държавния печат. Председател на Народното събрание: Стефан Савов