Закон за чуждестранните инвестиции

ЗАКОН за чуждестранните инвестиции Обн. ДВ. бр.97 от 24 Октомври 1997г., изм. ДВ. бр.99 от 29 Октомври 1997г., доп. ДВ. бр.29 от 13 Март 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за извършване на инвестиции в страната от чуждестранни лица и закрилата на тези инвестиции, както и условията и редът за осъществяване на приоритетни инвестиционни проекти. Чл. 2. Чуждестранно лице може да извършва инвестиции в страната по реда, предвиден за българските лица, като има равни права с тях, доколкото в закон не е предвидено друго. Чл. 3. (1) Когато международен договор, по който страна е Република България, предвижда по-благоприятни условия за извършване на стопанска дейност от чуждестранни лица, прилагат се по-благоприятните условия според международния договор. (2) Разпоредбите на този закон не се прилагат изцяло или отчасти за инвестициите на чуждестранни лица от определени от Министерския съвет държави, в които спрямо българските дружества или граждани се прилагат дискриминационни мерки. Чл. 4. За чуждестранни инвестиции, извършени преди изменения в законодателството, които установяват нормативни ограничения само за чуждестранните инвестиции, се прилагат законовите разпоредби, които са действали в момента на извършване на инвестициите. Чл. 5. (1) По смисъла на този закон чуждестранно лице е: 1. юридическо лице, което не е регистрирано в Република България; 2. дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина; 3. физическо лице — чуждестранен гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина. (2) Български гражданин с постоянно местопребиваване в чужбина, който има и друго гражданство, избира дали да се ползва от статута на български или чуждестранен гражданин по този закон. Чл. 6. (1) Чуждестранни лица, които имат право да извършват търговска дейност по националното си законодателство, могат да откриват в страната търговски представителства, които трябва да бъдат регистрирани в Българската търговско-промишлена палата. (2) Представителствата по ал. 1 не са юридически лица и не могат да извършват стопанска дейност. (3) Сделките, които чуждестранното лице сключва с местни лица за нуждите на регистрирано от него представителство по ал. 1, се подчиняват на реда за извършване на сделки между местни лица. Чл. 7. Чуждестранно физическо лице или дружество, което не е юридическо лице, може да открива клон, ако е регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон. Клонът се вписва в търговския регистър при съда, в чийто район се намира седалището му. Чл. 8. (1) Дружество с чуждестранно участие има всички права, както дружество без чуждестранно участие, освен в случаите, предвидени в този закон. (2) Размерът на чуждестранното участие в новообразувани или съществуващи дружества не е ограничен. Чл. 9. (1) Чуждестранно физическо лице трябва да има разрешение за постоянно пребиваване в случаите, когато за извършване на стопанска дейност: 1. се регистрира като едноличен търговец; 2. участва в кооперация; 3. участва в събирателно дружество; 4. участва като неограничено отговорен съдружник в командитно дружество или в командитно дружество с акции. (2) Правото на постоянно пребиваване на чуждестранно лице по ал. 1 може да бъде отнето от министъра на вътрешните работи само в предвидени от закона случаи. Административният акт, с който се отнема правото на постоянно пребиваване, подлежи на обжалване пред съда по реда на Закона за административното производство. Чл. 10. (1) Агенцията за чуждестранни инвестиции е държавен орган към Министерския съвет за координация на дейността на държавните органи в областта на чуждестранните инвестиции и за насърчаване на чуждестранните инвестиции и приоритетните инвестиционни проекти. (2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има регионални поделения. Чл. 11. (1) Агенцията води и поддържа единна информационна система, в която събира данни за всички чуждестранни инвестиции в страната. (2) Министерството на финансите, Националният статистически институт, Централният депозитар и Българската народна банка предоставят в края на всяко календарно тримесечие обобщени данни за вида и обема на чуждестранните инвестиции за Единната информационна система за чуждестранните инвестиции. Други централни и местни органи предоставят информация при поискване от Агенцията за чуждестранни инвестиции. (3) Агенцията за чуждестранни инвестиции предоставя информация от Единната информационна система за чуждестранни инвестиции на държавни органи и други заинтересовани лица по ред, определен в правилника за устройството и дейността ѝ. Чл. 12. (1) По смисъла на този закон чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице или на негов клон във: 1. акции и дялове в търговски дружества; 2. право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти; 3. право на собственост и ограничени вещни права върху движими вещи с характер на дълготрайни материални активи; 4. право на собственост върху предприятие, както и на обособени части от предприятие по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия; 5. ценни книжа, в това число облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата, общините или други български юридически лица с остатъчен срок до падежа не по-къс от 6 месеца; 6. кредити, включително под форма на финансов лизинг, за срок не по-къс от 12 месеца; 7. интелектуална собственост — обекти на авторското право и сродните му права, патентоспособни изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлени образци; 8. права по концесионни договори и по договори за възлагане на управление. (2) Чуждестранната инвестиция включва и увеличението на стойността на вложението по ал. 1. Чл. 13. Клоновете на чуждестранни лица и дружества, в които участват чуждестранни лица пряко или чрез други дружества с чуждестранно участие, предоставят на Националния статистически институт обобщени данни за чуждестранните инвестиции съгласно Закона за статистиката. Чл. 14. (1) Освобождава се от данък върху добавената стойност, мита и такси вносът на машини, технологично оборудване и съоръжения, включително плавателни, въздухоплавателни, железопътни и моторни превозни средства, които са непарична вноска на чуждестранен съдружник или акционер, направена в търговско дружество по реда на чл. 72 и 73 от Търговския закон. (2) Вносът на пътнически автомобили, товаро-пътнически автомобили и лекотоварни автомобили с товароподемност до 1,5 т се освобождава от данък върху добавената стойност, мита и такси при условията на ал. 1 само когато те се използват по занятие за изпълнение на търговски сделки. (3) Направената вноска в капитала трябва да е не по-малка от левовата равностойност на 100 хил. щатски долара по курса на Българската народна банка към момента на оценката съгласно чл. 72 и 73 от Търговския закон в случаите на ал. 1. Чл. 15. (1) Непаричната вноска по чл. 14 се внася в страната при условията на временен внос. (2) Временният внос се допуска за срок шест месеца, като в този срок временно внесените машини, съоръжения и технологично оборудване се изнасят или се оформят като внос на стоки за потребление в страната. В случай, че не е завършило производството по ал. 3, министърът на финансите или упълномощен от него орган продължават срока на временния внос за още шест месеца, като общият срок на датата на вноса на първата доставка до окончателното митническо оформяне не може да бъде по-дълъг от 12 месеца. (3) За оформяне на внос на стоки за потребление в страната при условията на чл. 14 се представя съдебно решение за извършване на непаричната вноска в капитала на дружеството и удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписване на придобиването на заложеното имущество от дружеството. (4) Дружеството може да отчужди машините, съоръженията и технологичното оборудване или да промени използването им по чл. 14, ал. 2 преди изтичането на пет години от датата на съдебното решение само след заплащане на дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси. Чл. 16. (1) За обезпечаване на дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси по време на временния внос, както и в случая на чл. 15, ал. 4, върху машините, съоръженията и технологичното оборудване възниква залог по силата на закона в полза на държавата. (2) Залогът по ал. 1 подлежи на вписване по реда на Закона за особените залози, без да се изисква нотариално заверено съгласие на залогодателя за извършване на вписването. (3) За освобождаването на предмета на временния внос от митническото учреждение се представя удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписан първи по ред залог по партидата на чуждестранното лице вносител. (4) Към искането за вписване на залога се прилага препис от митническата декларация за внос. Чл. 17. (1) Могат да се внасят временно машини, технологично оборудване и съоръжения, включително плавателни, въздухоплавателни, железопътни и моторни превозни средства, които са предмет на финансов лизинг и са чуждестранна инвестиция по смисъла на закона. (2) Временният внос се допуска по реда на Закона за митниците за срока на договора или до придобиване на вещта от лизингополучателя. В случай, че лизингополучателят придобие вещта, митните сборове се заплащат, като митническата облагаема стойност се намалява с начислените от лизингополучателя амортизации до момента на придобиването. (3) В случай, че лизингополучателят предостави ползването на предмета на финансовия лизинг другиму, се дължи данък върху добавената стойност, мита и такси. (4) За обезпечаване на дължимите данък върху добавената стойност, мита и такси по време на временния внос върху машините, съоръженията и технологичното оборудване възниква залог по силата на закона в полза на държавата. В този случай съответно се прилага чл. 16, ал. 2, 3 и 4. Чл. 18. Приоритетни са инвестиционните проекти, които отговарят поне на едно от следните изисквания: 1. размер на инвестицията над 5 млн. щатски долара; 2. създаване на повече от 100 нови работни места; 3. инвестиране в определени от Министерския съвет райони с висока безработица, надвишаваща средната за страната. Чл. 19. (1) Проектите по чл. 18 се осъществяват от търговски дружества, регистрирани в Република България, чийто предмет на дейност е реализация на приоритетния инвестиционен проект. (2) Приоритетният инвестиционен проект може да се осъществява посредством съвместна дейност на две или повече дружества. (3) Когато две или повече дружества се обединяват за реализация на приоритетен инвестиционен проект, се осъществява самостоятелно счетоводство на дейността по проекта. Чл. 20. На дружеството по чл. 19, ал. 1 се преотстъпва 50 на сто от размера на дължимия данък върху печалбата за републиканския бюджет за период от 10 последователни години. Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) По искане на инвеститора Агенцията за чуждестранни инвестиции може да предложи на Министерския съвет да създаде междуведомствена група за осигуряване на институционална подкрепа на определени инвестиционни проекти, в която да участват представители на заинтересуваните министерства и ведомства. Чл. 22. (1) По искане на инвеститора Агенцията за чуждестранни инвестиции предлага на компетентните органи да предоставят ограничени вещни права върху недвижим имот — частна, държавна или общинска собственост, с оглед реализацията на приоритетен инвестиционен проект. (2) Предложеният инвестиционен проект се счита за неразделна част от договора за учредяване на ограничено вещно право. В този случай чл. 57, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 40, ал. 1 от Закона за общинската собственост не се прилагат. Чл. 23. (1) Чуждестранно лице може да придобива право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти. (2) Чуждестранно лице, включително и чрез клон или като едноличен търговец, не може да придобива право на собственост върху земя. Чл. 24. (1) Чуждестранното лице трябва да получи разрешение за придобиване на право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност. (2) Дружество с чуждестранно участие трябва да получи разрешение за придобиване на право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти в района на гранични зони и други територии, определени от Министерския съвет и свързани с националната сигурност. (3) Разрешенията по ал. 1 и 2 се издават от Министерския съвет или от упълномощен от него орган, който се произнася по искането в 45-дневен срок. Отказът за издаване на разрешение се мотивира. Чл. 25. Сделките, извършени в нарушение на чл. 23 и 24 или чрез подставено лице, се обявяват за нищожни с решение на съда по иск на прокурора или на заинтересуваните лица. Чл. 26. (1) Имоти, собственост на чуждестранно лице, могат да се отчуждават само въз основа на закон за особено важни нужди на държавата, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение по пазарни цени. (2) Отстъпеният като обезщетение имот трябва да бъде равностоен на отчуждавания и в близост до него, а със съгласие на собственика — на друго място. При обезщетяване с имот разликата в стойността се доплаща от собственика или от държавата. (3) Ако чуждестранното лице се съгласи, обезщетението може да бъде парично. (4) Доколкото в този член няма особени разпоредби, прилагат се разпоредбите на глава трета от Закона за държавната собственост. Чл. 27. (1) Чуждестранно лице може да преведе и да закупи, за да преведе валута в чужбина, след като представи удостоверение за платени дължими данъци в следните случаи: 1. реализирани доходи от инвестиция; 2. обезщетение при отчуждаване обекта на инвестицията за държавни нужди; 3. ликвидационна квота при прекратяване на инвестицията; 4. цена при продажба на обекта на инвестиция; 5. получената сума от принудително изпълнение. (2) С правото по ал. 1 се ползват и чуждестранни граждани, работещи в Република България, за полученото от тях възнаграждение, и чуждестранните физически лица по чл. 9, ал. 1, след представяне на удостоверение за платени дължими данъци. Чл. 28. (1) Чуждестранно лице може да открива сметки, да прави влогове в чуждестранна валута и в левове в банки, както и да се разпорежда с акции, облигации и други ценни книжа. (2) Вземанията в левове и валута на чуждестранно лице могат да бъдат обезпечавани със залог или ипотека. За вписване на ипотека не е необходимо разрешение на държавен орган. (3) Сделките на чуждестранно лице, извършвани чрез клон, се подчиняват на реда, предвиден за местните лица. (4) Когато местни лица имат право да извършват в полза на чуждестранни лица плащания във валута в чужбина, тези плащания могат да се извършват в страната, включително чрез чекове, записи на заповед и менителници. Чл. 29. Трудовите отношения между дружество с чуждестранно участие, както и клон или представителство на чуждестранно лице, и работници и служители — чуждестранни граждани, се уреждат с трудов договор. Трудовият договор не може да се отклонява от разпоредбите на българското трудово законодателство относно: 1. писмената форма на договора; 2. максималната продължителност на работното време, минималната продължителност на междудневните и междуседмичните почивки и на платения годишен отпуск; 3. минималната работна заплата, установена за страната; 4. минималния срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, когато такова е уговорено или се изисква от закона, както и относно минималния размер на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор със или без предизвестие; 5. отговорността на работодателя за вреди, причинени от трудова злополука или професионално заболяване; 6. правилата за хигиена и безопасност на труда. Чл. 30. Работниците и служителите — чуждестранни граждани, задължително се осигуряват за временна и трайна нетрудоспособност за сметка на работодателя по чл. 29 съгласно българското законодателство. За останалите случаи осигуряването се урежда с трудов договор. Чл. 31. Трудовите спорове на работодатели по чл. 29 с работници и служители — чуждестранни граждани, се решават съгласно уговореното в трудовия договор. Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) По всички въпроси на трудовите правоотношения с работодател по чл. 29, които не са уредени с трудовия договор, се прилага българското законодателство. Глава седма АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 33. (1) Банка, която извърши превод на валута, без да са ѝ представени изискуемите по чл. 27 удостоверения, подлежи на имуществена санкция в размер на извършения превод. (2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 имуществената санкция се налага в двоен размер. Чл. 34. (1) Актовете за констатираните нарушения по чл. 33 се съставят от лицата, оправомощени от подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление „Банков надзор“, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Този закон отменя Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции (обн., ДВ, бр. 8 от 1992 г.; изм., бр. 92 и 102 от 1995 г., бр. 109 от 1996 г.; попр., бр. 110 от 1996 г.; изм., бр. 55 и 58 от 1997 г.). § 2. В Закона за статистиката (обн., ДВ, бр. 25 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1991 г. и бр. 60 от 1992 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 21 думите „петстотин до хиляда“ се заменят с „80 000 до 600 000“. 2. В чл. 22 думите „хиляда до хиляда и петстотин“ се заменят с „600 000 до 2 000 000“. 3. В чл. 23 думите „хиляда до две хиляди“ се заменят с „1 000 000 до 2 000 000“. 4. В чл. 24 думите „пет хиляди до десет хиляди“ се заменят с „1 000 000 до 3 000 000“. § 3. В двумесечен срок от влизане на закона в сила Националният статистически институт изработва методология, по която се произвежда статистическа информация за чуждестранните инвестиции, съобразена с международните стандарти. § 4. Дружествата с чуждестранно участие, извършили внос при условията на чл. 15а от Закона за насърчаване и закрила на чуждестранните инвестиции, посочен в § 1, представят на митническите органи съдебно решение за включване на непаричната вноска в капитала на дружеството в 6-месечен срок от влизане на закона в сила. § 5. В случаите, когато се ползват данъчни облекчения по други закони, разпоредбата на чл. 20 се прилага за остатъка от 10-годишния срок. § 6. В двумесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции. § 7. В едномесечен срок от влизането на закона в сила Министерският съвет публикува списък по чл. 18, т. 3, който се актуализира ежегодно. § 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет. Министърът на финансите упражнява контрол за изпълнението на чл. 14—17. § 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 16 октомври 1997 г. и е подпечатан с държавния печат. Председател на Народното събрание: Йордан Соколов