Закон за далекосъобщенията

ЗАКОН за далекосъобщенията Обн. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г., изм. ДВ. бр.88 от 7 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.10 от 4 Февруари 2000г., изм. ДВ. бр.112 от 29 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщенията в Република България. Чл. 2. (1) Целта на този закон е да гарантира предпоставки за задоволяване на потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги. (2) С този закон се осигуряват условия за: 1. либерализиране на далекосъобщителните дейности и услуги, създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция; 2. равнопоставеност на операторите; 3. предоставяне на всеобщо предлагана услуга на територията на цялата страна при достъпни цени; 4. защита на интересите на националната сигурност. Чл. 3. (1) Далекосъобщения са пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда. (2) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги. (3) Всеобщо предлагана услуга е услуга с определено качество на предоставянето ѝ, с възможност за достъп за всеки потребител независимо от географското му местоположение и предлагана на достъпна цена. Всеобщо предлагана услуга е обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа. Чл. 4. Осъществяването на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на лицензии и свободен режим. Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) Този закон не се прилага за: 1. осъществяване на далекосъобщителни дейности за собствени нужди на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба, както и по отношение на вътрешното разпределение на честотите и определянето на повиквателните знаци за техните служебни радиовръзки; 2. далекосъобщения, свързани със сигурността и отбраната на страната и за управление при кризи, осигурявани от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Управлението на далекосъобщителните дейности се осъществява от Министерския съвет, от Съвета по националния радиочестотен спектър и от председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения съгласно определените им в този закон правомощия. Чл. 7. (1) Министерският съвет приема секторна политика в далекосъобщенията, в която определя държавната политика в тази област. Секторната политика се обнародва в „Държавен вестник“. (2) Секторната политика определя стратегията, принципите и етапите на развитие на сектор „Далекосъобщения“ и задължително съдържа видовете дейности и услуги и сроковете, в които се либерализират. (3) Секторната политика може да се актуализира всяка година или на по-кратки периоди и актуализацията ѝ се извършва по реда на приемането на секторната политика. Чл. 8. (1) Министерският съвет одобрява издаването на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез ползване на радиочестотен спектър. (2) Одобряването на лицензиите по ал. 1 от Министерския съвет се извършва по законосъобразност и при съобразяване с обществения интерес, държавния суверенитет и националната сигурност. Чл. 9. Съветът по националния радиочестотен спектър към Министерския съвет провежда държавната политика по радиочестотния спектър. Чл. 10. Комитетът по пощи и далекосъобщения провежда далекосъобщителната политика въз основа на този закон и на секторната политика, приета от Министерския съвет. Раздел II Съвет по националния радиочестотен спектър Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Към Министерския съвет се създава Съвет по националния радиочестотен спектър. В съвета участват като членове представители на Държавната комисия по далекосъобщения, Министерството на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи. (2) Министерският съвет определя председателя на съвета със срок четири години. Членовете на съвета изпълняват своите задължения за периода на пълномощията на председателя на съвета. (3) Ръководителите на ведомствата по ал. 1 определят своите представители и осигуряват участието им в работата на съвета. (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) По предложение на председателя на съвета Министерски съвет приема правилник за дейността на съвета. (5) Административното обслужване на съвета се извършва от ведомството, чийто представител е председателят на съвета. Чл. 12. (1) Съветът по националния радиочестотен спектър подготвя и периодично актуализира Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях, който се утвърждава от Министерския съвет. (2) Националният план за разпределение на радиочестотния спектър е публичен. (3) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) Конкретното разпределение на радиочестотите и радиочестотните ленти, предвидени за съвместно ползване за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, се извършва съгласувано между първостепенен заинтересованите. (4) Съветът разглежда и решава спорове, свързани с електромагнитната съвместимост, възникнали между посочените в ал. 3 ползватели на радиочестотен спектър. Раздел III Комитет по пощи и далекосъобщения Чл. 13. Комитетът по пощи и далекосъобщения разработва, представя за приемане от Министерския съвет и провежда секторната политика в областта на далекосъобщенията. Чл. 14. Комитетът по пощи и далекосъобщения упражнява правата на едноличния собственик на капитала в еднолични търговски дружества и в търговските дружества от отрасъл „Съобщения“, в които държавата е акционер или съдружник. Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Комитетът по пощи и далекосъобщения изпълнява дейности, свързани със: 1. преструктуриране на отрасъл „Съобщения“; 2. научни изследвания в областта на далекосъобщенията и информационните и комуникационните технологии; 3. развитие на информационното общество; 4. евроинтеграцията; 5. управление на пощенските съобщения; 6. разпореждане с бюджетните средства за професионалните училища и повишаване квалификацията на работещите в съобщенията; 7. развитие на далекосъобщенията, пощенските услуги и информационните и комуникационните технологии. Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Министърът на транспорта и съобщенията: 1. утвърждава принципите за: а) номериране в далекосъобщителните мрежи; б) адресиране в далекосъобщителните мрежи; в) наименование при осъществяване на далекосъобщителната дейност.; 2. представлява Република България в международните организации по далекосъобщения; 3. издава предвидените от закона наредби, инструкции, правилници и други актове в областта на далекосъобщенията. Чл. 17. Преди издаване на актовете по чл. 16, т. 3 Комитетът по пощи и далекосъобщения публикува съобщение в централния и местния печат за разработените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересованите могат да ги получат, и срока, в който могат да представят писмени становища по тях. Комитетът по пощи и далекосъобщения проучва становищата и писмено мотивира решението си за приемането и отразяването им в проекта или за неприемането им. Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Създава се фонд „Национална съобщителна система“ (фонд „НСС“) към министъра на транспорта и съобщенията. (2) Фонд „Национална съобщителна система“ подпомага развитието и модернизирането на националните далекосъобщителна и пощенска инфраструктури. (3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Държавната агенция за информационни технологии и съобщения изготвя годишен отчет за разходването на средствата по ал. 1, който се публикува до 31 март в информационния бюлетин и на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет. Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Средствата за подпомагане развитието на далекосъобщителната и пощенската инфраструктура и на информационните и комуникационните технологии постъпват по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията и се набират от: 1. двадесет и пет на сто от първоначалните и допълнителните еднократни лицензионни такси, предвидени в лицензиите за далекосъобщителна дейност; 2. четиридесет и пет на сто от лицензионните такси и таксите за регистрация за неуниверсални пощенски услуги; 3. петдесет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите; 4. тридесет на сто от годишните такси за ограничен ресурс — номерационен капацитет; 5. двадесет и пет на сто от годишните такси за ограничен ресурс — позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения; 6. дарения; 7. лихви; 8. други постъпления. Чл. 20. (1) Средствата от фонд „Национална съобщителна система“ се разходват за: 1. финансиране на далекосъобщителни и пощенски проекти с национално значение; 2. финансиране на важни проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната в областта на далекосъобщенията; 3. финансиране на научни изследвания от национално значение; 4. освобождаване на радиочестотен спектър за граждански нужди; 5. управление на фонда; 6. други разходи, свързани с организацията и реализирането на далекосъобщителни и пощенски проекти. (2) Финансирането на дейностите по ал. 1, т. 1 и 3 се извършва при спазване на принципите за състезателност между далекосъобщителните оператори, прозрачност и равнопоставеност. (3) Редът и условията за набиране и разходване на средствата по фонд „Национална съобщителна система“ се определят в наредба на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения. Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Фонд „Национална съобщителна система“ се ръководи от Управителен съвет, чийто състав се определя от министъра на транспорта и съобщенията. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Председател на Управителния съвет е министърът на транспорта и съобщенията. (3) Управителният съвет приема правила за своята работа съгласувано с министъра на финансите. Чл. 22. (1) Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. (2) Държавната комисия по далекосъобщения е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити. (3) Държавната комисия по далекосъобщения осъществява секторната политика, като регулира и контролира далекосъобщенията, както и пощенските съобщения по ред, определен в закон. Чл. 23. (1) Държавната комисия по далекосъобщения е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. (2) Членовете на Държавната комисия по далекосъобщения се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя за срок седем години. Броят на последователните мандати е не повече от два. (3) Членове на Държавната комисия по далекосъобщения не могат да бъдат лица, които са собственици, съдружници, управители/прокуристи или членове на ръководни органи на търговски дружества с предмет на дейност далекосъобщения. (4) Членовете на Държавната комисия по далекосъобщения могат да бъдат освобождавани преди изтичане на мандата в следните случаи: 1. оставка; 2. извършено грубо нарушение на този закон; 3. груби или системни нарушения на служебните задължения; 4. извършване на умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда; 5. невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца. Чл. 24. Председателят: 1. организира и ръководи дейността на Държавната комисия по далекосъобщения; 2. представлява Държавната комисия по далекосъобщения; 3. упълномощава други лица за изпълнение на определени действия. Чл. 25. Актовете на Държавната комисия по далекосъобщения могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство. Чл. 26. (1) Дейността, структурата, организацията и работата на Държавната комисия по далекосъобщения и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. (2) Средното възнаграждение на служителите от администрацията на Държавната комисия по далекосъобщения не може да бъде по-малко от средното възнаграждение на работещите в сектор далекосъобщения. При определяне на средното възнаграждение на служителите от администрацията на Държавната комисия по далекосъобщения не се взема предвид възнаграждението на членовете на Държавната комисия по далекосъобщения. Раздел II Дейности на Държавната комисия по далекосъобщения Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности: 1. извършва предварителни проучвания за необходимостта и техническите възможности за изготвяне на предложение за издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър по ред, определен в наредба на министъра на транспорта и съобщенията; 2. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензии, предвидени в този закон; 3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности; 4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности, при които се използва радиочестотен спектър или позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения; 5. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за радио- и телевизионни дейности след решение на Националния съвет по радио и телевизия; 6. издава, прекратява и отнема лицензии по т. 5, които се осъществяват чрез радиочестотен спектър след решение на Националния съвет по радио и телевизия и одобрение от Министерския съвет; 7. осигурява необходимите условия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност; 8. разработва и управлява Националния номерационен план и разпределя номерата и адресите за далекосъобщителни мрежи между операторите, съобразно утвърдените принципи. Националният номерационен план, както и промените в него, се обнародват в „Държавен вестник“; 9. разработва и предоставя на министъра на транспорта и съобщенията проекти на нормативните актове, предвидени в този закон за приемане, съобразно неговата компетентност или за внасянето им в Министерския съвет за приемане, съобразно компетенциите на Министерския съвет.; 10. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията; 11. регистрира и заличава регистрацията по обща лицензия за извършване на далекосъобщителни дейности; 12. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителна дейност чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, като информира своевременно Съвета за електронни медии с оглед стартиране на процедури за издаване, измение, отнемане, прехвърляне и прекратяване на лицензии за радио- и телевизионна дейност по Закона за радиото и телевизията; 14. определя операторите със значително въздействие върху пазара, взема решение относно налагането на предвидените в този закон специфични задължения и дава задължителни указания на обществени оператори в предвидените от този закон случаи; 18. определя операторите със значително въздействие върху пазара, взема решение относно налагането на предвидените в този закон специфични задължения и дава задължителни указания на обществени оператори в предвидените от този закон случаи; Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности, свързани с управлението на радиочестотния спектър: 1. управлява разпределения за граждански услуги радиочестотен спектър, като: а) разработва регулаторната политика за управлението му; б) разработва и публикува принципите за управление и разпределение на радиочестотния спектър; в) предоставя за ползване радиочестоти и радиочестотни ленти на далекосъобщителните оператори, лицензирани по реда на този закон.; 2. по искане и след съгласуване на заинтересованите осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват. Международното координиране се извършва за всички радиослужби; 3. осъществява вътрешното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани лица. Координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването. С цел защита на националната сигурност вътрешното координиране се извършва и с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната. Вътрешното координиране се извършва за всички радиослужби, ползващи радиочестотен спектър за граждански нужди; 4. по искане на заинтересованите регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват, съответно на Министерството на транспорта и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Регистрациите се отнасят за всички радиослужби; 5. издава разрешителни за: а) пускане на пазара на радиосъоръжения, ползващи нехармонизирани радиочестотни ленти за граждански нужди; б) пускане в действие на радиосъоръжения с цел осигуряване ефективно използване на радиочестотния спектър за граждански нужди; в) правоспособност на радиооператори — професионалисти и любители. Разрешителните на радиооператорите от въздушната подвижна служба, въздушната подвижна спътникова служба, Световната морска система за бедствие и безопасност на морската подвижна служба и морската подвижна спътникова служба се издават от Министерството на транспорта и съобщенията; 6. контролира правилното и ефективно използване на радиочестотния спектър за граждански нужди и/или източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър за граждански нужди; 7. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите; 8. определя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения в съответствие с международните правила за работа на радиослужбите; 9. осигурява условия за далекосъобщителна дейност за целите на морското и въздушното търсене и спасяване, както и за разпространяване на текуща информация за осигуряване безопасност на корабоплаването и въздухоплаването; 10. участва съвместно с председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър; 11. разработва проекти на наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри за работа на радиослужбите. Чл. 29. (1) Държавната комисия по далекосъобщения одобрява типа на крайните устройства и радиосъоръжения за граждански нужди и издава съответните удостоверения. (2) Държавната комисия по далекосъобщения: 1. определя съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност на далекосъобщителните устройства и съоръжения за граждански нужди; 2. упълномощава лица да извършват оценяване на съответствието на далекосъобщителните устройства и съоръжения за граждански нужди със съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност. Чл. 30. Държавната комисия по далекосъобщения е национален орган по стандартизация в областта на далекосъобщенията и представлява Република България в стандартизационните органи на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и в Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI). Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Държавната комисия по далекосъобщения контролира спазването на: 1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията; 2. принципите на ценообразуването; 3. качеството на услугите; 4. условията, предвидени в лицензиите. Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Държавната комисия по далекосъобщения води регистри за: 1. издадените индивидуални лицензии; 2. издадените удостоверения за регистрация по обща лицензия; 3. разрешителните, издадени по реда на чл. 28, т. 5, букви „а“ и „б“. (2) Регистрите по ал. 1 са публични. (3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Лицензиите на обществените далекосъобщителни оператори са публични, с изключение на текстовете и приложенията към лицензиите, съдържащи: 1. данни, свързани с националната сигурност и отбраната на страната; 2. индивидуални технически данни и параметри на мрежата; 3. финансова информация, която е търговска тайна. Чл. 33. (1) Държавната комисия по далекосъобщения може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни, радио- и телевизионни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните ѝ дейности. (2) Държавната комисия по далекосъобщения и нейната администрация е длъжна да не разпространява информацията, получена по ал. 1, в случай, че тя е търговска тайна. Чл. 34. (1) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда възникнали проблеми между далекосъобщителни оператори относно взаимно свързване на мрежите им и/или наемане на линии. (2) Несъгласната страна може да отнесе спора пред съда. Чл. 35. Държавната комисия по далекосъобщения представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията. Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно подготвя и предоставя на Народното събрание, президента, Министерския съвет и Съвета за електронни медии доклад за своята работа, който задължително съдържа: 1. развитие на всеобщо предлаганата услуга и степен на задоволеност на пазара от тази услуга; 2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване; 3. разпределение на номерата от Националния номерационен план; 4. анализ на пазара на далекосъобщителни дейности и услуги и перспективи на развитие; 5. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценовата политика. (2) При изготвяне на доклада Държавната комисия по далекосъобщения може да вземе становище по ал. 1, т. 5 от Комисията за защита на конкуренцията. (3) Годишният доклад за дейността на Държавната комисия по далекосъобщения се публикува. Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Приходите по бюджета на Комисията за регулиране на съобщенията се набират от: 1. пет на сто от първоначалните и допълнителните еднократни лицензионни такси, предвидени в лицензиите на далекосъобщителните оператори; 2. двадесет и пет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите; 3. тридесет на сто от годишните такси за ограничен ресурс — номерационен капацитет; 4. пет на сто от годишните такси за ограничен ресурс — позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения; 5. лицензионни такси за контролиране изпълнението на лицензиите; 6. регистрационни такси; 7. такси за изменение на лицензиите; 8. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон; 9. лихви; 10. дарения; 11. други приходи от дейности, извършвани от комисията. (2) Средствата по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения се разходват за: 1. финансиране на дейността на Държавната комисия по далекосъобщения; 2. финансиране на проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара; 3. финансиране на фонд „Радио и телевизия“; 4. други разходи. (3) Неизразходваните средства по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения в края на отчетната година са преходен остатък, който се ползва от Държавната комисия по далекосъобщения през следващата година. Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Лицензия по смисъла на този закон е индивидуален административен акт, с който се разрешава използване на радиочестотния спектър или позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения, осъществяване на далекосъобщителни дейности и на радио- и телевизионни дейности. Чл. 39. (1) Далекосъобщителни дейности се осъществяват въз основа на индивидуални лицензии, общи лицензии и свободен режим в съответствие с изискванията на този закон. Радио- и телевизионни дейности се осъществяват само въз основа на индивидуални лицензии. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията определя със заповед списъците за видовете далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, общо лицензиране и свободен режим. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“. Чл. 40. (1) Изискванията за издаване на лицензии са еднакви за всички кандидати за един и същ вид далекосъобщителна мрежа или предоставяне на едни и същи далекосъобщителни услуги. (2) Издаването на лицензии се осъществява при условия на публичност, равнопоставеност и прозрачност. Чл. 41. (1) При издаване на лицензии не се ограничава броят на операторите, освен когато ресурсът по природни или технически причини е ограничен или ако в закон е предвидено друго. (2) В случаите на ограничен ресурс по ал. 1 Държавната комисия по далекосъобщения публично информира обществото за причините, които налагат ограничението. Раздел II Издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър Чл. 42. Държавната комисия по далекосъобщения на основание предварителни проучвания за необходимостта и техническите възможности прави предложение пред Министерския съвет за издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър. Чл. 43. (1) Предложението на Държавната комисия по далекосъобщения съдържа: 1. вид на дейността, която ще се осъществява чрез радиочестотния спектър; 2. начин за издаване на лицензията — конкурс или търг или без конкурс или търг, ако е предвидено в закон; 3. размер на лицензионните такси. (2) Към предложението по ал. 1 Държавната комисия по далекосъобщения прилага разработените конкурсни или тръжни книжа, проект на лицензиите, както и проект за лицензия за радио- и телевизионна дейност, ако е необходима такава. Чл. 44. (1) Министерският съвет в срок до един месец се произнася с решение по направеното предложение. (2) В случай че Министерският съвет приеме предложението по чл. 43, ал. 1, в решението се определят: 1. предметът и срокът на лицензията; 2. начинът на издаване на лицензията — конкурс или търг или без конкурс или търг, ако е предвидено в закон; 3. конкурсните или тръжните книжа; 4. размерът на лицензионните такси; 5. срокът, в който Държавната комисия по далекосъобщения трябва да организира конкурса или търга. (3) Решението по ал. 2 се обнародва в „Държавен вестник“ и в един централен ежедневник. Чл. 45. (1) Министър-председателят в срока по чл. 44, ал. 1 със заповед определя състава на комисията за провеждане на конкурса или търга, в която задължително се включват членове на Държавната комисия по далекосъобщения и в зависимост от предмета на лицензията — представители на Националния съвет за радио и телевизия и на други заинтересовани ведомства и организации. (2) Председател на комисията е председателят на Държавната комисия по далекосъобщения. Чл. 46. Държавната комисия по далекосъобщения организира конкурса или търга. Чл. 47. (1) Комисията по чл. 45, ал. 1 на основание на конкурсните или тръжните книжа и приетите критерии класира кандидатите и предлага на Министерския съвет да вземе решение за определяне на лицето, спечелило конкурса или търга. (2) Конкурсът или търгът се организират и провеждат по реда на чл. 65, 66, 67 и 70 от раздел IV. Чл. 48. (1) Министерският съвет в едномесечен срок с мотивирано решение определя лицето, на което се издава лицензия, и възлага на Държавната комисия по далекосъобщения да издаде лицензията. Решението се обнародва в „Държавен вестник“. (2) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд. Чл. 49. В 14-дневен срок от постановяване на решението Държавната комисия по далекосъобщения издава лицензията на лицето, спечелило конкурса или търга. Раздел III Индивидуална лицензия Чл. 50. Индивидуални лицензии се издават на физически лица — еднолични търговци, и на юридически лица. Индивидуалните лицензии за обособени мрежи за собствени нужди, които ползват радиочестотен спектър, се издават и на физически лица. Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Индивидуални лицензии за далекосъобщителни дейности се издават без конкурс или търг в случаите, когато не се използва ограничен ресурс. (2) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Индивидуална лицензия по ал. 1 не се издава на лице, което: 1. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност; 2. е осъдено за банкрут; 3. се намира в ликвидация; 4. е лишено от правото да упражнява търговска дейност; 5. има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган или задължение към осигурителни фондове; 6. е осъдено с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или против стопанството, освен ако е реабилитиран. (3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Изискването по ал. 2, т. 6 се отнася за управителите или за членовете на органите на управление. (4) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Обстоятелствата по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по ал. 2, т. 4 и 6—с декларация. Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Индивидуални лицензии се издават след провеждане на конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в случаите, предвидени в чл. 53. Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Индивидуални лицензии се издават без конкурс или търг, когато ресурсът е ограничен, в следните случаи: 1. броят на кандидатите е по-малък или равен на свободния ограничен ресурс; 2. на обществени далекосъобщителни оператори, на които е необходим радиочестотен спектър, който не се използва пряко за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги; 3. за изграждане, поддържане и използване на обособени мрежи, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си; 4. за изграждане, поддържане и използване на обособени мрежи за собствени нужди, посочени в чл. 81, ал. 1, когато е необходим радиочестотен спектър, като лицензията се издава на първия, заявил писмено искането си, в съответствие с принципите на чл. 28, т. 1, буква „б“; 5. за нуждите на държавни органи; 6. когато това е предвидено в закон; 7. след решение на Съвета за електронни медии въз основа на проведен конкурс по реда на Закона за радиото и телевизията; 8. за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи по чл. 39, ал. 3, т. 4 и 5, когато радиочестотният спектър е предназначен за тези мрежи в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър. (2) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Допълнителен радиочестотен спектър се предоставя без конкурс или търг на обществен далекосъобщителен оператор, лицензиран за далекосъобщителна дейност, при която се използва радиочестотен спектър, чрез изменение и допълнение на лицензията, когато: 1. общественият далекосъобщителен оператор има реална необходимост от такъв ресурс за разширяване, модернизиране и развитие на лицензираната далекосъобщителна мрежа, и 2. поискалият обществен далекосъобщителен оператор е използвал ефективно вече предоставения му ограничен ресурс, и 3. предоставяната чрез лицензираната далекосъобщителна мрежа обществена далекосъобщителна услуга допуска възможност за разширяване, модернизиране и развитие на лицензираната далекосъобщителна мрежа. Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Условията и редът за издаване на индивидуални лицензии без конкурс или търг се определят в наредби на министъра на транспорта и съобщенията. Чл. 55. (1) Индивидуалните лицензии са лични. (2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Индивидуалните лицензии, издадени без конкурс или търг на обществени далекосъобщителни оператори, могат да се прехвърлят на трети лица само със съгласието на Комисията за регулиране на съобщенията след изтичане на една година от издаването им. Те могат да се прехвърлят преди изтичането на този срок със съгласието на Комисията за регулиране на съобщенията от лицензиран далекосъобщителен оператор само на лице, чийто капитал е изцяло притежаван от лицензирания далекосъобщителен оператор. (3) В случай че индивидуалните лицензии са получени при условията на конкурс или търг, в първите 3 години от получаването им те не могат да се прехвърлят, освен ако лицензираният предварително е обявил намерението си за създаване на предприятие за изпълнение на лицензията, изцяло негова собственост. След изтичане на тригодишния период лицензиите могат да се прехвърлят на трети лица само със съгласието на Държавната комисия по далекосъобщения. Чл. 56. (1) Индивидуалната лицензия за далекосъобщителна дейност е със срок до 20 години. Срокът може да бъде продължен по съгласие на страните, като общата му продължителност не може да бъде над 35 години. Срокът на лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета, може да бъде продължен след решение на Министерския съвет. (2) След изтичане на общата продължителност на срока при кандидатстване за нова лицензия за същата дейност при равни други условия се предпочита лицето по ал. 1. Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Индивидуалните лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне чрез тях на обществени далекосъобщителни услуги съдържат всички или някои от следните изисквания: 1. предмет и срок на лицензията, териториален обхват, предоставен радиочестотен спектър или наличният свободен ограничен ресурс не е предназначен в съответствие с регулаторната политика по чл. 28, ал. 1, т. 1, буква „а“ за далекосъобщителната дейност, посочена в искането; 2. технически изисквания, на които трябва да отговарят мрежите и съоръженията в тях; 3. изключително право, ако е предоставено такова, и срока на предоставянето; 4. начин на определяне на лицензионни и други такси, срокове и начини на заплащане; 5. забрана за насрещно (крос) субсидиране на други далекосъобщителни мрежи и услуги; 6. задължение за предоставяне на услуги на всички потребители при условия на равнопоставеност и гарантиране чрез специални мерки на достъп до услугите от инвалиди и лица със специални социални нужди; 7. задължение за съгласуване с Държавната комисия по далекосъобщения на Общи условия за взаимоотношения с потребителите; 8. изисквания за качество на услугите; 9. етапи на изграждане, развитие или разширяване на мрежата, срок на започване на дейността; 10. задължение за гарантиране на надеждността при изграждането, поддържането и използването на далекосъобщителни мрежи и предоставянето на далекосъобщителни услуги в случай на природни бедствия или други извънредни обстоятелства; 11. задължение за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги и в случай на необходимост за националната отбрана и сигурност; 12. допълнителни задължения, свързани с отбраната и сигурността на страната или при настъпване на бедствия и аварии; 13. задължение за безплатно предоставяне на повиквания при извънредни обстоятелства; 14. възможност за спиране на услугата при неплащане на дължими суми или договорни нарушения от страна на потребителите, свързани с ползването на услугата; 15. задължение за осигуряване на достъп до мрежата и свързване с други мрежи; 16. задължение за депозиране пред министъра на транспорта и съобщенията на образец от криптографски ключ и криптографски материали при използване на криптографски средства; 17. задължение за въвеждане в страната на основни европейски и международни далекосъобщителни стандарти; 18. задължение за издаване на указател на абонатите; 19. изисквания за гарантиране тайната на съобщенията; 20. изискване за предоставяне на други далекосъобщителни оператори при условия на равнопоставеност на помещения, канали, право на преминаване, кули и други налични средства (съоръжения) при наличие на техническа или физическа възможност; 21. изисквания за допускане на контрол по изпълнение на лицензията; 22. условия за изменения, допълнения и прекратяване на лицензията; 23. видове санкции и ред за налагането им; отнемане на лицензията; 24. конкретни ограничения по отношение на прехвърляне на акции и дялове от лицензирания; 25. други условия, свързани с индивидуалните лицензии за изграждане, поддържане и използване на обществени далекосъобщителни мрежи. (2) Съдържанието и сроковете на индивидуалните лицензии за радио- и телевизионна дейност се определят от Националния съвет за радио и телевизия в съответствие със Закона за радиото и телевизията. (3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) ... 3. Българската национална телевизия е длъжна да предоставя за разпространение националната програма. Чл. 58. Индивидуалните лицензии за обособените мрежи съдържат всички или част от изискванията по чл. 57, ал. 1. Чл. 59. Индивидуалните лицензии за един и същ вид далекосъобщителни мрежи и услуги съдържат еднакви по характер изисквания към операторите, освен ако в този закон е предвидено друго. Чл. 60. (1) Изменения и допълнения на лицензиите могат да бъдат направени с мотивирано решение на Държавната комисия по далекосъобщения поради: 1. непреодолима сила; 2. причини, свързани с националната сигурност; 3. промени във вътрешното законодателство и решения на международни организации, приети от Република България; 4. причини, свързани с обществения интерес. (2) Изменения на лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета, по отношение на предоставения радиочестотен спектър, се извършват на основание решение на Министерския съвет само по причини, предвидени в ал. 1. (3) Промените по ал. 1 се извършват след писмено уведомяване на лицензирания. (4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Решението по ал. 1 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. (5) Лицензираният оператор може да отправи мотивирано искане до Държавната комисия по далекосъобщения за изменение и допълнение на лицензията. Държавната комисия по далекосъобщения проучва основателността на искането и преценява необходимостта от изменение и допълнение на лицензията. Чл. 61. (1) Действието на лицензията може да бъде прекратено или временно спряно с решение на Държавната комисия по далекосъобщения: 1. по мотивирано предложение на лицензирания, което е прието; 2. при непреодолима сила, в резултат на която изпълнението става невъзможно; 3. при извънредни обстоятелства в случаите по глава седма; 4. при възникване на опасност за националната сигурност или отбраната на страната в резултат на осъществяване на дейността по лицензията; 5. при смърт на лицензирания – физическо лице. В този случай наследниците могат в 3-месечен срок да заявят искането си пред Държавната комисия по далекосъобщения за изпълнение на дейността, като до вземане на решение продължават да извършват дейността; 6. при ликвидация или прекратяване на лицензираното юридическо лице. (2) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) При прекратяване на лицензията в случаите по ал. 1, т. 4 на лицензирания се дължи обезщетение, ако прекратяването не е предизвикано от негово виновно поведение. (5) При издаване на индивидуална лицензия при условията, посочени в ал. 4, лицето, на което се издава лицензията, следва да отговаря на специфичните изисквания, отнасящи се до технически или финансови условия и до условия за спазване на конкуренцията, които са приложими в чл. 62, при обявяване на конкурс или търг за издаване на индивидуална лицензия. (6) Решенията по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. (8) Когато с решение на Комисията за регулиране на съобщенията се прекратява далекосъобщителната лицензия за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в ал. 1, т. 1, 2 и 3, индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена на основание на Закона за радио и телевизия, се прекратява от Съвета за електронни медии след влизане в сила на решението на Комисията за регулиране на съобщенията. Чл. 62. (1) Държавната комисия по далекосъобщения след отправяне на писмено предупреждение с определен срок може с мотивирано решение да постанови отнемане на лицензията при: 1. съществено или системно нарушаване на този закон, на актовете по прилагането му или на условията на лицензията; 2. финансова или техническа неспособност на лицензирания да извършва дейността си; 3. действия на лицензирания, които застрашават националната сигурност или накърняват обществения интерес. (2) Индивидуалните лицензии за радио- и телевизионна дейност се отнемат от Държавната комисия по далекосъобщения след решение на Националния съвет за радио и телевизия. Отнемането се извършва след отправяне на писмено предупреждение с определен срок. (3) Индивидуалните лицензии, издадени по реда на раздел II на глава пета, се отнемат след одобрение от Министерския съвет и след отправяне на писмено предупреждение с определен срок. (4) Държавната комисия по далекосъобщения отнема лицензиите, ако в срока на писменото предупреждение лицензираният не е отстранил нарушението. (5) С решението за отнемане се определя срок, в който лицето не може да кандидатства за издаване на нова лицензия за същата дейност. Този срок не може да бъде по-малък от две години. (6) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Решенията по ал. 1 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. (7) Решенията на Министерския съвет по ал. 2 и 3 могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд. (8) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Когато с решение на Комисията за регулиране на съобщенията се отнема далекосъобщителна лицензия за наземно радиоразпръскване на основанията, предвидени в ал. 1, индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност, издадена на основание на Закона за радио и телевизия, се отнема от Съвета за електронни медии след влизане в сила на решението на Комисията за регулиране на съобщенията. Раздел IV Издаване на индивидуални лицензии Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Процедура за издаване на индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на обществена далекосъобщителна мрежа и/или предоставяне на обществена далекосъобщителна услуга чрез конкурс или търг се открива по инициатива на Комисията за регулиране на съобщенията или по искания на заинтересовани лица, когато за осъществяване на далекосъобщителната дейност е необходим ограничен ресурс. (2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) ... (3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) В случаите по ал. 1 и 2 Комисията за регулиране на съобщенията публикува съобщение най-малко в два централни ежедневника, с което обявява намерението си да издаде индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност, техническите параметри на свободния ограничен ресурс и срока, в който кандидатите могат да подадат исканията си. (4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Когато след установяване броя на кандидатите съгласно ал. 3 и в случай, че техният брой е по-малък или равен на свободния ограничен ресурс, Комисията за регулиране на съобщенията издава индивидуални лицензии на основание чл. 52, т. 1, а когато техният брой е по-голям — открива процедура за провеждане на търг или конкурс. (5) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) В случаите по чл. 53, ал. 1, т. 2—7 не се открива процедура за провеждане на конкурс или търг. Чл. 64. (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) За провеждане на конкурса или търга председателят на Държавната комисия по далекосъобщения назначава със заповед комисия от експерти. В комисията задължително се включва правоспособен юрист. (2) Когато предметът на дейност може да засегне интересите на националната сигурност и отбраната на страната, като членове на комисията за провеждане на конкурса или търга участват и представители на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на финансите. (3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Задължението по чл. 24, ал. 5 се отнася за всеки член на комисията и/или членове на семейството му и се осъществява по реда, предвиден в чл. 24, ал. 7. (4) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги, когато лицата по ал. 3 или членове на техните семейства, както и лица, с които всяко от тях е икономически свързано: а) получават лицензия по този закон; б) бъдат назначени в органи на управление на далекосъобщителните оператори. (5) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Член на комисията, който има непосредствен делови интерес при вземането на дадено решение, е длъжен да го заяви и да не участва в провеждането на конкурсната или тръжната процедура. (6) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Комисията за регулиране на съобщенията с решение определя броя на членовете на комисията, реда за провеждане на заседанията, начина на вземане на решенията, изготвянето на протоколи, възнагражденията за участие в комисията и др. Чл. 65. (1) Държавната комисия по далекосъобщения публикува съобщение в централния и местния печат за провеждане на конкурс или търг за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност с използване на ограничен ресурс. (2) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) В съобщението по ал. 1 се посочват видът на конкурса или търга, датата, мястото и часът на провеждане, необходимите документи, срокът и мястото за подаване на заявление за участие, мястото, срокът и редът за закупуване на конкурсните или тръжните документи, началната тръжна цена, размерът и начинът на плащане на депозит за участие и други конкретни изисквания, определени от Министерството на транспорта, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Конкурсните или тръжните книжа съдържат: 1. изисквания за осъществяване на дейността — предмет на конкурса или търга (темпове на развитие и/или на обслужване, качество на услугите, вид на използвана технология, задължения, свързани с отбраната и сигурността на страната и др.); 2. критериите за оценка, тяхната относителна тежест и механизма за оценяване; 3. правилата за работа на комисията, определени с решение по чл. 64, ал. 6. Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Кандидатите подават писмено заявление за участие в конкурса или търга, към което прилагат: 1. всички съдебни решения по партидата на кандидата и удостоверение за актуалното му състояние; 2. доказателства за финансови възможности за изпълнение на дейността — годишен счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, годишни данъчни декларации, банкови препоръки, документи за придобиване на дълготрайните активи и др.; 3. предварителен технически проект и бизнесплан в съответствие с изискванията, посочени в чл. 66; 4. документ за внесен депозит или банкова гаранция за неговия размер; 5. удостоверения, издадени от съответните компетентни органи относно липсата на следните обстоятелства: кандидатът не е обявен в несъстоятелност и не е в производство по обявяване в несъстоятелност, не е осъден за банкрут, не се намира в ликвидация, няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължение към осигурителни фондове; 6. декларация от кандидата, че не е лишен от право да упражнява търговска дейност и не е осъден с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността или стопанството, освен ако не е реабилитиран; 7. декларация за опазване на поверителността на информацията, която се съдържа в конкурсната или тръжна документация, документ, с който се доказва, че са платени конкурсната или тръжната документация, и други документи, свързани с предмета на конкурса или търга. (2) Всички документи се подават на български език. (3) При провеждане на таен търг към всеки пакет тръжни документи се прилага еднообразен плик за поставяне на предложението на кандидатите за тръжна цена. (4) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) При липсващи и/или нередовни документи по ал. 1 на заявителя се дава 7-дневен срок за отстраняването им. В случай че пропускът не бъде отстранен в посочения срок, заявителят не се допуска до участие. Чл. 68. (1) Конкурс се провежда при необходимост от комплексна оценка за издаване на индивидуална лицензия. Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен. (2) Търг се провежда в случаите, когато характерът на дейността позволява нейното изпълнение от широк кръг лица и от по-съществено значение е размерът на предложената тръжна цена. Търгът може да бъде с явно или тайно наддаване. Чл. 69. В 2-месечен срок от изтичането на срока за приемане на документите комисията за провеждане на конкурса или търга провежда конкурса или търга. Чл. 70. (1) При конкурс предложенията се класират въз основа на комплексна оценка за най-пълно удовлетворяване на конкурсните изисквания. (2) При търг класирането на кандидатите се извършва според размера на предложената тръжна цена. Чл. 71. (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Комисията за провеждане на конкурса или търга в 7-дневен срок от приключване на конкурса или търга представя на председателя на Държавната комисия по далекосъобщения доклад за извършената работа и за резултатите от класацията, както и цялата документация по проведения конкурс или търг. (2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1, въз основа на тях и съобразно чл. 70, Комисията за регулиране на съобщенията взема решение за издаване на лицензия на кандидата, спечелил конкурса или търга. (3) В решението по ал. 2 се разпорежда връщане на депозитите на участниците, които не са спечелили конкурса или търга. (4) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) В 14-дневен срок след произнасяне на решението по ал. 2 Комисията за регулиране на съобщенията го обнародва в „Държавен вестник“. Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) (2) Решението по чл. 71, ал. 2 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Чл. 73. (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) В едномесечен срок от влизането в сила на решението по чл. 71, ал. 2 Държавната комисия по далекосъобщения издава индивидуална лицензия на спечелилия конкурса или търга. (2) В индивидуалната лицензия спечелилият кандидат е обвързан с направените в конкурса или търга предложения. Чл. 74. (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) В случай че одобреният кандидат се откаже от издаване на индивидуална лицензия и/или не плати предложената от него окончателна тръжна цена в срока и по начина, посочени в тръжните книжа, тя се предлага на участника, класиран на второ място. (2) При отказ и на втория участник процедурата се закрива без издаване на индивидуална лицензия. (3) Депозитите на отказалите се кандидати да получат индивидуална лицензия не се връщат. Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Общата лицензия определя условията, при които всеки, който желае и отговаря на тези условия, може да осъществява далекосъобщителни дейности. Далекосъобщителните дейности, които могат да се изпълняват въз основа на регистриране по обща лицензия, се определят в съответствие с чл. 39, ал. 4. Чл. 76. (1) Преди да издаде обща лицензия, Държавната комисия по далекосъобщения публикува проекта за обсъждане и разглежда всички становища и възражения, направени по него. (2) Общата лицензия влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“, ако в лицензията не е посочена дата. Чл. 77. Всяко лице може да осъществява далекосъобщителна дейност по обща лицензия, след като се регистрира в Държавната комисия по далекосъобщения. Чл. 78. Общата лицензия съдържа изисквания за: 1. взаимно свързване на далекосъобщителната мрежа на лицензирания с други лицензирани мрежи; 2. свързване на крайни устройства с одобрен тип към далекосъобщителната мрежа; 3. равнопоставеност на потребителите при осигуряване на достъп и ползване на услугите; 4. съгласуване с Държавната комисия по далекосъобщения на общи условия за взаимоотношенията с потребителите на услугите; 5. публикуване на цените на услугите; 6. предоставяне на потребителите на достатъчна и актуална информация за сметките и тарифите на услугите; 7. установяване на прост метод за уреждане на спорове с потребителите; 8. представяне на документи, отчети, декларации, свързани с дейността на лицензирания; 9. съобразяване с техническите стандарти или изисквания, включително стандарти за ниво на услугата; 10. заплащане на лицензионни и други такси. Чл. 79. (1) Държавната комисия по далекосъобщения може да изменя условията на общата лицензия, ако това е в интерес на обществото. (2) Преди да измени условията на общата лицензия, Държавната комисия по далекосъобщения публикува съобщение, в което излага мотивите за изменение и дава възможност на заинтересованите лица да представят свои становища или възражения. (3) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда всички становища и възражения и приема тези от тях, които счита за целесъобразни. Чл. 80. (1) Държавната комисия по далекосъобщения с решение може да прекрати регистрацията на всяко лице, работещо по обща лицензия, което нарушава условията ѝ, ако след предупреждение от 30-дневен срок лицето не е преустановило нарушението и не е отстранило последиците от него. (2) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство. Раздел VI Свободен режим Чл. 81. (1) Не се изисква лицензия за изграждане, поддържане и използване на обособени далекосъобщителни мрежи за собствени нужди, които нямат достъп до обществени далекосъобщителни мрежи и не ползват радиочестотен спектър, когато: 1. се намират в недвижим имот, ползван от едно или съвместно от повече лица; 2. свързват няколко съседни недвижими имота, ползвани от едно или съвместно от повече лица; 3. се намират в отделни или механично свързани превозни средства — влакове, кораби и самолети; 4. се намират в недвижими имоти, ползвани от едно или съвместно от повече лица, взаимно свързани с една или повече наети линии от мрежи на обществени далекосъобщителни оператори. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Не се изисква лицензия за използване на радиосъоръжения с малък обсег на действие, чрез които не се осъществяват далекосъобщителни дейности. Техническите изисквания, на които трябва да отговарят радиосъоръженията с малък обсег на действие, се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Чл. 82. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват на потребителите при условия на равнопоставеност достъп до обществените далекосъобщителни мрежи и ползване на далекосъобщителни услуги при публично известни условия. Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) В лицензиите на обществени далекосъобщителни оператори, които предоставят всеобщо предлагана услуга и при икономически неизгодни условия и/или изпълняват задачи, свързани с управлението, сигурността и отбраната на страната, се съдържат изискванията по чл. 57, ал. 1, както и: 1. задължение за предоставяне на всеобщо предлагана услуга при спазване на принципа на равнопоставеност; 2. задължение да събира суми по цени за предоставените услуги, без да изключва и себе си, от всички потребители при условие на равнопоставеност; 3. право да води преговори с други далекосъобщителни оператори за предоставяне на международни услуги, както и да осъществява международно разчитане и разплащане; 4. задължение за развитие на обществената далекосъобщителна мрежа в предвидените срокове и етапи с оглед осигуряване на всеобщо предлаганата услуга; 5. задължение относно управлението на предоставяните от него селищни, междуселищни и международни далекосъобщителни услуги; 6. начини и принципи за определяне на цените на предоставяните услуги; 7. задължение относно въвеждането и използването на диференцирано отчитане на разходите за предоставяне на отделните видове услуги; 8. задължение относно въвеждане на разходоориентирани цени за отделните видове услуги; 9. възможност за сключване на договори с други лица за предоставяне на услуги или за изпълнение на други задължения по лицензията; 10. възможност за сключване на договори за разпределяне на приходите с други лица, които предоставят далекосъобщителни услуги; 11. задължение за цялостно изпълнение на лицензията; 12. задължение за предоставяне на информация и отчети, свързани с изпълнението на лицензията; 13. задължение за осигуряване на непрекъснато функциониране и използване на обществената далекосъобщителна мрежа и на предоставяните чрез нея услуги; 14. задължение за извършване на оценка за задоволяване на обществото с всеобщо предлагана далекосъобщителна услуга. (2) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Конкретните задължения на операторите по предоставяне на всеобщо предлагана услуга, както и условията, при които тази услуга се предоставя, се определят в лицензиите им. (3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) В лицензиите се определят причините, поради които операторите могат да откажат предоставянето на всеобщо предлагана услуга, отнасящи се до: 1. икономически обоснована техническа невъзможност; 2. непреодолима сила; 3. други причини, предвидени в Общите условия за взаимоотношения с потребителите. Чл. 84. (1) Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да изграждат мрежите си така, че да могат да осигуряват достъп и възможност за взаимно свързване помежду си. (2) Обществените далекосъобщителни оператори осъществяват взаимно свързване на мрежите си при публично известни условия на равнопоставеност, включително и по отношение на цените. (3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Условията и редът за взаимно свързване на мрежите на обществените далекосъобщителни оператори се определят с наредба на Министерския съвет. (4) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Комисията за регулиране на съобщенията може да издава решения с конкретни задължителни указания по проблеми между обществените далекосъобщителни оператори относно достъп и взаимно свързване на мрежите им в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Решенията по ал. 4 подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Чл. 85. Обществените далекосъобщителни оператори не могат да откажат искане за взаимно свързване, ако то е обосновано и технически необходимо. В случай на невъзможност операторът е длъжен писмено да мотивира отказа си. Чл. 86. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват при необходимост на органите, отговарящи за сигурността и отбраната на страната, достъп за свързване на мрежите им към обществените далекосъобщителни мрежи. Условията за свързване се договарят между страните. Чл. 87. Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват достъп за свързване към мрежите си на обособени далекосъобщителни мрежи на далекосъобщителни оператори, в лицензиите на които е предвидена възможност за това. Чл. 88. (1) Обществените далекосъобщителни оператори сключват договор за взаимно свързване. Договорът урежда техническите и финансовите условия и се предоставя в Държавната комисия по далекосъобщения. (2) Държавната комисия по далекосъобщения може да поиска договорът за взаимно свързване да бъде изменен, когато съществуват основателни причини за това. Чл. 89. (1) В случай че операторите не постигнат споразумение за условията и реда за достъп или за взаимно свързване на далекосъобщителни мрежи, в срок до 3 месеца от искането на заинтересования, всеки от тях може да отнесе въпроса пред Държавната комисия по далекосъобщения. (2) Държавната комисия по далекосъобщения е длъжна да изготви становище по въпроса по ал. 1 в срок до 3 месеца, като определи условията за достъп и взаимно свързване. (3) Недоволната от решението страна може в едномесечен срок да отнесе спора за решаване пред съда по общия исков ред. Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Обществените далекосъобщителни оператори могат да предоставят линии под наем при публично известни условия и спазване на принципа на равнопоставеност между наемателите. (2) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Условията и редът за предоставяне на линии под наем се определя с наредба на Министерския съвет. Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Условията и редът за използване на далекосъобщителните мрежи при настъпване на извънредни обстоятелства, като въвеждане на режим „Военно положение“ или „Положение на война“, както и при стихийни бедствия и аварии се определят от министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия. Чл. 92. (1) Далекосъобщителните оператори оказват съдействие за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства. (2) Задълженията, изискванията и ограниченията, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и при бедствия и аварии се определят в издаваните лицензии. Чл. 93. При обявяване в страната на режим „Военно положение“ или „Положение на война“, когато потребностите го изискват, председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения може да поиска Държавната комисия по далекосъобщения да прекрати или да спре действието на издадени лицензии, както и да забрани използването на радиосъоръжения и на радиочестотен спектър за граждански нужди. Чл. 94. (1) С акт на Министерския съвет на Българската телекомуникационна компания се предоставят далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време, които са елемент от системата за национална сигурност. Българската телекомуникационна компания ги използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства. (2) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, ликвидират, отдават под наем или обременяват с вещни тежести само с акт на Министерския съвет. (3) Далекосъобщителните обекти по ал. 2 се обособяват организационно и имуществено по баланса на Българската телекомуникационна компания. (4) Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните военновременни мощности могат да се използват в мирно време за граждански нужди. (5) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на обектите и мощностите по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет, от средствата, набирани по реда на чл. 19., от Българската телекомуникационна компания и от други източници по ред и условия, определени с акт на Министерския съвет. Раздел I Крайни устройства Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) (4) При свързване на обособени далекосъобщителни мрежи към обществените далекосъобщителни мрежи по чл. 87 свърщото крайно устройство на обособените далекосъобщителни мрежи трябва да е оценено за съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите (ДВ, бр. 86 от 1999 г.). (5) Разрешителните по чл. 28, т. 5, букви „а“ и „б“ за радиосъоръжения се издават след оценяване на съответствието им по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите. Чл. 96. (1) Одобрение на типа се издава, ако при изпитването се установи, че крайните устройства съответстват на съществените изисквания, определени в хармонизирани стандарти. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията със заповед определя хармонизираните стандарти, които се прилагат в далекосъобщенията. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“. Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията с наредби определя условията за: 1. издаване на разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за одобрение на типа; 2. определяне на органи по сертификация; 3. разработване и публикуване на технически спецификации, на които следва да отговарят устройствата, подлежащи на изпитване за съответствие; 4. свързване на устройствата към обществените мрежи; 5. оценяване на съответствието и издаване на сертификати. Чл. 98. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията утвърждава знаци за маркировка на одобрените крайни устройства, които се поставят върху тях. (2) Крайните устройства, чийто тип е одобрен, задължително се маркират. Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Крайни устройства и съоръжения за криптографиране на далекосъобщения се внасят, разпространяват и използват след разрешение на Националния шифров орган към Министерството на вътрешните работи. (2) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Условията и редът за издаване на разрешения по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Раздел II Електромагнитна съвместимост Чл. 101. Държавната комисия по далекосъобщения определя органи по сертификация на електромагнитната съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения за граждански нужди и предписва процедури за оценка на съответствието на далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения с изискванията за безопасност. Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Министърът на транспорта и съобщенията определя: 1. класовете и групите далекосъобщителни устройства и съоръжения, към които се поставят изисквания за електромагнитна съвместимост, както и съоръжения, излъчващи радиосмущения; 2. условията за разработване и публикуване на техническите спецификации към далекосъобщителни устройства, подлежащи на оценка за съответствие с изискванията за електромагнитна съвместимост; 3. условията, при които се издават разрешения на лаборатории за извършване на изпитвания за електромагнитна съвместимост на далекосъобщителни устройства и съоръжения; 4. условията за определяне на органите по сертификация; 5. процедурата за оценка на съответствието и за издаване на сертификати за далекосъобщителни устройства и съоръжения. Чл. 103. При построяване на нови сгради инвеститорите са длъжни да предвидят в проектите и да осигурят изграждането на канали за кабели, осигуряващи достъп до далекосъобщителните и кабелните мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми. Чл. 104. (1) Всеки далекосъобщителен оператор е длъжен да съгласува предварително с общината проект за изграждане на далекосъобщителни мрежи и съоръжения на територията на съответната община. (2) Далекосъобщителните оператори предоставят на общините планове на далекосъобщителните мрежи и съоръжения, които изграждат, за включване в кадастралния план. Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Всяко лице, което предприема строителни работи, е длъжно предварително да получи писмена информация от общината за разположението на далекосъобщителните мрежи и съоръжения в района на работите и да уточни начина на опазването им с операторите — техни собственици. Общините предоставят исканата информация в 14-дневен срок. (2) Процедурата по ал. 1 не се прилага при спешни работи за отстраняване на последиците от аварии и природни бедствия. В тези случаи извършващият е длъжен незабавно да уведоми съответните оператори, които дават указания за опазване на мрежите и съоръженията си. (3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) В случаите, когато с оглед на предстоящите работи се налага изместване на далекосъобщителни мрежи и съоръжения, лицата по ал. 1 договарят изместването с далекосъобщителните оператори преди извършване на строителните работи. Чл. 106. (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Когато лице, в чийто частен урегулиран имот са изградени обществени далекосъобщителни мрежи или съоръжения, поиска да извърши преустройство или ново строителство, то е длъжно да уведоми писмено далекосъобщителния оператор, ако това налага изместване на съоръжението. Далекосъобщителният оператор извършва изместването за своя сметка в срок и по начин, договорени с лицето. (2) При спор във връзка с изместването собственикът може да отнесе въпроса пред Държавната комисия по далекосъобщения за разрешаване. Държавната комисия по далекосъобщения определя срок, в който операторът следва да извърши изместване на линията или съоръжението. Чл. 107. (1) Обществените далекосъобщителни оператори договарят със собствениците на недвижими имоти условията за използване на имота и въздушното пространство над него, за да изграждат или поддържат за своя сметка далекосъобщителни съоръжения. (2) Обществените далекосъобщителни оператори обезщетяват собственика за всички щети, причинени в имота му във връзка с извършените от тях работи. (3) Ако страните не постигнат споразумение по ал. 1 и 2, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. Чл. 108. (1) Обществените далекосъобщителни оператори имат право безвъзмездно да използват тунели, мостове, пътища и др. за изграждане на въздушни и подземни далекосъобщителни мрежи, след като уведомят предварително органите, които ги стопанисват, или лицата, които ги ползват, като осигуряват техническа безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Редът, по който обществените далекосъобщителни оператори осъществяват дейностите по ал. 1, се определя в наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Чл. 109. Общините и кметствата осигуряват с договор по установения ред терени за изграждане на сгради за развиване на националната далекосъобщителна мрежа. Чл. 110. Далекосъобщителните оператори определят цени за предоставяните от тях услуги съобразно изискванията на този закон, освен ако в специален закон е предвидено друго. Чл. 111. (1) Цените на далекосъобщителните услуги, с изключение на цените, които се регулират от Държавната комисия по далекосъобщения, се определят от далекосъобщителните оператори съобразно търсенето и предлагането им на вътрешния пазар. Цените се публикуват от операторите в ежедневник. (2) Далекосъобщителните оператори при определяне на цените осигуряват равнопоставеност на потребителите. (3) Цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в Държавната комисия по далекосъобщения преди публикуването им. Чл. 112. (1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира цените на услугите, предоставяни от оператори, които имат установено господстващо положение на пазара по смисъла на Закона за защита на конкуренцията. (2) Държавната комисия по далекосъобщения представя информация за цените на услугите по ал. 1 на Националната комисия по търговията. Чл. 113. (1) Цените на услугите по чл. 112 се определят от далекосъобщителните оператори при спазване на следните принципи: 1. равнопоставеност на потребителите; 2. съобразяване с разходите по предоставянето на услугите; 3. икономически обоснована печалба; 4. забрана за насрещно (крос) субсидиране на услуги, предоставяни при конкурентни условия; 5. съобразяване с цените на международните пазари, доколкото националните условия го позволяват; 6. насърчаване на инвестициите в далекосъобщенията. (2) Операторите представят за съгласуване в Държавната комисия по далекосъобщения цените на услугите един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване. (3) В случай че цените не отговарят на принципите по ал. 1, Държавната комисия по далекосъобщения задължава операторите да преработят цените в съответствие със същите принципи или прилага някоя от формите на регулиране по чл. 114. Чл. 114. (1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение или при нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията. (2) Държавната комисия по далекосъобщения след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията може да осъществи регулиране в следните форми: 1. определяне на граници на цените; 2. определяне на правила и на принципи за образуване на цените; 3. определяне на конкретни цени за срок от 6 месеца до 1 година. Чл. 115. Цените на всеобщо предлаганата услуга се определят въз основа на методика, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения и приета от Министерския съвет. Конкретните стойности на параметрите от методиката се разработват от Държавната комисия по далекосъобщения и се утвърждават от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения. Чл. 116. (1) Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите. (2) Лицензираните държавни органи по чл. 53, т. 5 не заплащат лицензионни такси. (3) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Лицензионните такси са: 1. първоначална — при издаването на лицензията, включваща разходи за подготовката ѝ; 2. годишна — за контролиране изпълнението на лицензиите — процент от годишните брутни приходи без ДДС; 4. такса за изменение на лицензията за далекосъобщителна дейност в размер на административно необходимите разходи по изменение на лицензията. (4) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Размерът на първоначалната лицензионна такса за издаване на индивидуална лицензия за далекосъобщителна дейност се определя, като се имат предвид следните критерии: 1. броят на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност; 2. териториален обхват, предвиден в лицензията; 3. предоставен радиочестотен спектър, необходим за осъществяване на далекосъобщителната дейност, за която е издадена лицензията; 4. предназначение на далекосъобщителните мрежи и/или съоръжения. (5) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Размерът на първоначалната лицензионна такса се определя и съобразно следните параметри: 1. брой приемно-предавателни или предавателни станции; 2. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента)—симплексен/дуплексен; 3. зона на покритие; 4. надморска височина. (6) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Размерът на първоначалните лицензионни такси се определя от Министерския съвет в тарифата по чл. 118, ал. 1 на основание критериите по ал. 4 и съобразно параметрите по ал. 5. (7) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Таксата по ал. 3, т. 2 се плаща на тримесечни вноски до 15-о число на месеца, следващ тримесечието. Вноската за четвъртото тримесечие е изравнителна и се заплаща до 15 дни след срока, определен със Закона за счетоводството за изготвяне на годишния финансов отчет. Внесените през годината вноски се изравняват на базата на предоставено от лицензирания оператор копие от заверения му от независимия финансов одит годишен финансов отчет заедно с приложенията към него. (8) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Лицензираните далекосъобщителни оператори, които осъществяват и друга търговска дейност освен лицензираната, водят самостоятелна аналитична отчетност за приходите си от лицензираната дейност и ги записват отделно в отчета за приходите и разходите. Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Всички лицензирани и регистрирани по обща лицензия оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс: 1. от радиочестотния спектър; 2. от Националния номерационен план; 3. от позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения. (2) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Размерите на таксите по ал. 1 се определят въз основа на един или повече от следните критерии: 1. брой на регистрираните жители, които могат да бъдат обслужени от лицензираната дейност; 2. териториален обхват, предвиден в лицензията; 3. мощност на изхода на предавателя; 4. заемана честотна лента; 5. брой на използваните радиостанции; 6. брой на използваните радиочестотни канали; 7. вид на радиочестотния канал (радиочестотна лента)—симплексна/дуплексна; 8. вид на лицензираната дейност; 9. брой на използваните радиомрежи; 10. предназначение на радиостанциите и мрежите. (3) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Таксите по ал. 1 се плащат на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието. Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Размерът на лицензионните, регистрационните и други такси, предвидени в този раздел, размерът на таксите за други дейности, извършени от Комисията за регулиране на съобщенията в изпълнение на закона, сроковете и начинът на плащането им се определят в тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията. Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Лицензионните такси, предвидени в лицензии, издадени по реда на раздел II от глава пета, се разпределят, както следва: 1. първоначалната такса: а) 5 на сто за осигуряване на средствата по чл. 19; б) 5 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения; в) 90 на сто в приход на републиканския бюджет; 2. годишната такса — по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения; 3. таксата за ползване на радиочестотен спектър: а) 20 на сто за осигуряване на средствата по чл. 19; б) 30 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения; в) 50 на сто в приход на републиканския бюджет. Чл. 120. (1) Лицензионните такси, както и таксите за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите за далекосъобщителна дейност, се заплащат по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения. (2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Държавната комисия по далекосъобщения превежда 25 на сто от таксите за ползване на честоти в приход на републиканския бюджет. (3) Държавната комисия по далекосъобщения превежда на фонд „Радио и телевизия“ годишно: 1. осемдесет на сто от постъпленията от първоначалните лицензионни такси за лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност; 2. петдесет на сто от постъпленията от годишните лицензионни такси за радио- и телевизионна дейност. Чл. 121. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Контролът върху далекосъобщителните дейности, радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, както и санкционирането за нарушения на закона и лицензиите, издадени за далекосъобщителни дейности, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. (2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2000 г.) Взаимодействието между Държавната комисия по далекосъобщения, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на финансите и Министерството на транспорта и съобщенията във връзка с осъществяване на контрола върху далекосъобщенията се урежда в съвместно издадена инструкция. Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения оправомощава със заповед служители от Държавната комисия по далекосъобщения, които извършват проверки и констатират нарушенията с актове. (2) (Нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Служителите в Комисията за регулиране на съобщенията, които са оправомощени по ал. 1, задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, със средствата от бюджета на комисията, по списък, утвърден от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Чл. 123. (1) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения или друго изрично оправомощено от него лице може да издава заповеди, с които да спира до отстраняването на нарушенията извършването на далекосъобщителни дейности, осъществявани в нарушение на закона, подзаконовите нормативни актове и лицензионните условия. (2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Заповедите подлежат на обжалване пред Върховния административен съд. Чл. 124. (1) При административно нарушение оправомощените по чл. 122 служители съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) Въз основа на актовете председателят на Държавната комисия по далекосъобщения или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателни постановления. (3) Наказателните постановления може да се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.)(1) При констатиране на нарушенията по реда на чл. 124, ал. 1 актосъставителите могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания. (2) Иззетите като веществени доказателства крайни далекосъобщителни устройства и радиосъоръжения подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по съответните административнонаказателни разпоредби. (3) Условията и редът, при които операторът със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и предоставяне на фиксирани гласови телефонни услуги предоставя специфичен достъп до обществена фиксирана телефонна мрежа, се определят с наредба на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. Чл. 126. В изпълнение на своите функции оправомощените служители на Държавната комисия по далекосъобщения имат право: 1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти; 2. да проверяват документите, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти; 3. да изискват сведения и документи, свързани с осъществяване на контрола; 4. да контролират качествените параметри на услугите; 5. да извършват необходимите проверки за установяване качествените параметри на услугите. Глава тринадесета АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Който без лицензия извършва далекосъобщителна дейност, която подлежи на лицензиране, или продължи да я осъществява след прекратяване или отнемане на лицензията, се наказва след провеждане на конкурс или търг. (2) Който без регистрация извършва далекосъобщителни дейности при условията на обща лицензия, се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв. Чл. 128. (1) Който наруши условията на издадената му индивидуална лицензия, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв. (2) Който работи по обща лицензия и наруши условията ѝ, се наказва с глоба от 500 000 до 2 000 000 лв. Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Който предоставя наети линии срещу заплащане за ползване от други далекосъобщителни оператори в нарушение на § 11 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв. Чл. 130. Който наруши тайната на съобщенията, изпращани по далекосъобщителните мрежи, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв. Чл. 131. Който предоставя линии за свързване на нелицензирани далекосъобщителни мрежи, които подлежат на лицензиране по този закон, се наказва с глоба от 2 000 000 до 10 000 000 лв. Чл. 132. Който смущава и/или изменя съдържанието на съобщения на трети лица, се наказва с глоба от 200 000 до 2 000 000 лв. Чл. 133. (1) Който използва обществена далекосъобщителна мрежа, за да извършва заплашителни, обезпокоителни или обидни съобщения или обаждания, се наказва с глоба от 200 000 до 1 000 000 лв. (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Който предава чрез обществена далекосъобщителна мрежа неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, бедствие, злополука или тревога, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв. (5) Операторите по ал. 1 сключват договори за предоставяне на необвързан достъп до абонатната линия въз основа на типовото предложение. Договорите не могат да изменят типовото предложение. Чл. 134. Който използва далекосъобщителни съоръжения за собствено облагодетелстване за сметка на далекосъобщителен оператор или на трето лице (кражба на трафик), ако не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3 000 000 до 10 000 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред. Чл. 135. Който без разрешително произвежда, внася и разпространява радиосъоръжения за граждански нужди, които при своето действие ангажират част от радиочестотния спектър, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 3 000 000 до 15 000 000 лв. Чл. 136. Който причини повреди на обществени далекосъобщителни мрежи и съоръжения, с което прекъсне или попречи на далекосъобщенията, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв., като щетите се възстановяват по общия исков ред. Чл. 137. Който произвежда, внася, разпространява, свързва и/или използва крайно устройство и радиосъоръжение, предназначено за пряко или непряко свързване към обществена далекосъобщителна мрежа в страната, без типът му да е одобрен по установения ред, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв. Чл. 138. (1) Който произвежда, внася и/или разпространява одобрени, но немаркирани крайни устройства или радиосъоръжения, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 3 000 000 лв. (2) Който с измамна цел постави знак за одобрение на крайно устройство или радиосъоръжение, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 000 до 5 000 000 лв. Чл. 139. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) Който предизвиква радиосмущение, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) Председателят на Държавната комисия по далекосъобщения със заповед може да спира използването или управляването на съоръженията по ал. 1 до отстраняване на неизправностите. Чл. 140. Който произвежда, внася, разпространява или използва далекосъобщителни съоръжения за граждански нужди, предизвикващи радиосмущения, без сертификат за електромагнитна съвместимост, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв. Чл. 141. (1) Който при поискване от Държавната комисия по далекосъобщения не даде информация, свързана с прилагането на този закон, или ѝ даде невярна или неточна информация, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв. (2) Който препятства контрола при или по повод изпълнение на функциите на Държавната комисия по далекосъобщения по чл. 126, се наказва с глоба от 1 000 000 до 5 000 000 лв. Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г.) За нарушенията по чл. 127, 128, 129, 131, 135, 136, чл. 139, ал. 1 и чл. 141, ал. 2, извършени от юридически лица или от физически лица — еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. Чл. 143. (1) Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената. (2) По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Чл. 144. Двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в тази глава, се превеждат по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения.