Закон за данъчното производство

ЗАКОН за данъчното производство Обн. ДВ. бр.61 от 16 Юли 1993г., изм. и доп. ДВ. бр.20 от 8 Март 1996г., изм. ДВ. бр.51 от 27 Юни 1997г., изм. ДВ. бр.115 от 5 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.117 от 10 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.59 от 26 Май 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.11 от 8 Февруари 2000г. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2000 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2000 г.) Този закон урежда данъчната регистрация и производството по издаване, обжалване и изпълнение на индивидуалните актове на данъчната администрация. (2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2000 г.) Този закон се прилага при спазване на чл. 109 от Данъчния процесуален кодекс. Чл. 2. (1) Данъчните органи издават данъчни облагателни актове, актове за налагане на административни наказания и други актове, посочени в закон. (2) За резултатите от данъчни проверки и ревизии данъчните органи изготвят актове за констатации, към които се прилагат събраните доказателства. (3) Данъчните органи съставят актове за установяване на извършените нарушения. Чл. 3. (1) Актовете по този закон се издават от овластения за това орган на данъчната администрация съобразно предоставената му компетентност. (2) Когато законът не е определил органа, който следва да издаде акта, той се издава от началника на данъчната служба. Чл. 4. (1) Данъчният орган осъществява производството самостоятелно. (2) Данъчен орган от по-висока степен не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване. (3) Когато органът, започнал производството, установи, че то не е от неговата компетентност, незабавно изпраща преписката на съответния орган, като уведомява за това другите участници в производството. (4) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Горестоящият данъчен орган определя друг данъчен орган, който да издаде съответния акт в случаите, когато са налице основанията за отвод или самоотвод по чл. 9 от Закона за административното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Спорове за компетентност между данъчните органи се решават от началника на главното управление на данъчната администрация. Глава втора ДАНЪЧНА РЕГИСТРАЦИЯ Чл. 5. (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) На данъчна регистрация подлежат: 1. местни физически лица; 2. еднолични търговци и местни юридически лица, включително тези с идеална цел и неперсонифицирани дружества; 3. чуждестранни лица, когато осъществяват стопанска дейност или получават доходи в страната, както и техните търговски представителства и клонове. Чл. 6. (1) Местните физически лица се регистрират служебно от данъчната служба по постоянното им местоживеене след подаване на първата данъчна декларация по реда и в сроковете, установени в съответния данъчен закон. (2) Лицата по чл. 5, т. 2 са длъжни в 14-дневен срок от датата на възникването им да подадат декларация в данъчната служба по седалището на управлението им, а тези по т. 3 - пред данъчната служба, на територията на която е получен доходът или е извършена инвестицията. Чл. 7. (1) Данъчната регистрация се извършва чрез вписване в специален регистър по образец, одобрен от министъра на финансите. (2) Определеният данъчен номер на местните физически лица се вписва в документа за самоличност или ако няма такъв - в удостоверението за раждане. (3) На останалите лица за определения данъчен номер се издава удостоверение. Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Регистрираното лице е длъжно да посочва данъчния си номер във всички документи и книжа, издавани във връзка със стопанската му дейност или подавани пред данъчните органи. (2) Данъчният номер на лицето се посочва от органите на данъчната администрация и други органи в индивидуалните актове, въз основа на които възникват държавни и общински вземания. Чл. 9. (1) При промяна на седалището или местоживеенето си регистрираното лице е длъжно в 14-дневен срок да уведоми писмено данъчната служба. (2) Когато новият адрес е в района на друга данъчна служба, съобщението се прави пред нея. (3) В срока по ал. 1 лицето е длъжно да уведоми данъчната служба за всички други промени, настъпили в данните, посочени в декларациите. Чл. 10. Данъчната регистрация се заличава след изтичане на 10 години от прекратяването на юридическото лице, съответно от смъртта на физическото лице. Чл. 11. Данъчните органи имат право да събират данни от съдилищата и общините за регистрираните лица и за лицата, чиято регистрация е прекратена. Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Данъчнозадълженото лице е длъжно да оказва съдействие на данъчния орган при упражняване на правомощията му, като: 1. декларира обстоятелства, когато това се изисква със закон или акт на Министерския съвет по прилагането на закона; 2. изготвя справки и предоставя исканите данни във връзка с определяне на данъчните му задължения; 3. представя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършваните проверки и ревизии, и заверява направените от данъчния орган копия от тези документи; 4. осигурява достъп до служебни помещения, складове, каси и др.; 5. осигурява място за извършване на проверки или ревизии, а когато това е невъзможно — предава необходимите документи на данъчния орган с протокол-опис; 6. в случаи на отсъствие за повече от 30 дни определя лице, което да го представлява пред данъчните органи, а в случаите на по-краткотрайни отсъствия — да приема издаваните от тях документи; при неизпълнение на задължението по тази точка всички документи се прилагат към данъчното досие и се смятат за редовно връчени на данъчнозадълженото лице. Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) При писмено искане на данъчни органи общините, които по силата на закона извършват вписване или регистриране на обстоятелства, отнасящи се до лицата по чл. 5, са длъжни в 7-дневен срок да предоставят данни за тези обстоятелства. Чл. 11в. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Във връзка с извършвана данъчна ревизия или проверка при направено искане от началника на данъчната служба държавните органи, юридическите и физическите лица са длъжни в 7-дневен срок да предоставят копия от намиращи се в тях собствени или чужди счетоводни документи, имащи значение за осъществяването на данъчната ревизия. Глава трета АКТОВЕ ЗА КОНСТАТАЦИИ Чл. 12. (1) Актът за констатации се издава в писмена форма и трябва да съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. дата и място на съставяне на акта; 3. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и длъжността му; 4. данни за данъчния субект - трите имена, адрес, седалище на управление, данъчен номер, банкови сметки и други; 5. фактическите и правните основания за издаване на акта; 6. направените констатации; 7. разпореждания за обезпечаване на доказателства или държавни вземания; 8. опис на иззетите документи и вещи; 9. срок за писмени възражения и органа, пред който могат да се направят. (2) Актът за констатации може да съдържа мотивирано предложение за издаване на данъчен облагателен акт. Чл. 13. (1) Актът се връчва на провереното лице срещу подпис. (2) Когато лицето откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписите на двама свидетели, на които се посочват имената, адресите и единните граждански номера. Чл. 14. (1) Възражения по акта могат да се правят в 14-дневен срок от връчването му пред началника на данъчната служба, чийто орган е издал акта. (2) Началникът на данъчната служба е длъжен да се произнесе по възраженията в 14-дневен срок. (3) Когато отхвърли възраженията, началникът на данъчната служба е длъжен да се произнесе писмено. Глава четвърта ДАНЪЧНИ ОБЛАГАТЕЛНИ АКТОВЕ Чл. 15, (1) С данъчен облагателен акт се определя данъчното задължение. (2) Данъчните облагателни актове се издават от началниците на данъчните служби. (3) Данъчните облагателни актове се издават въз основа на декларация, подадена от данъчнозадълженото лице или по инициатива на данъчната администрация, ако такава не е подадена в установения от закона срок. Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Началникът на данъчната служба издава мотивиран данъчен облагателен акт след преценяване на акта за констатации, доказателствата и възраженията на данъчнозадълженото лице. Към данъчния облагателен акт се прилага актът за констатации, съставен по реда на чл. 12, ал. 1. (2) Доказателства по ал. 1 се събират при данъчни проверки или ревизии. (3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Данъчен облагателен акт се издава в 30дневен срок след изтичане на сроковете по чл. 14. Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Когато не е подадена декларация или в подадената декларация са укрити приходи или отчетността не е редовна или документите са унищожени, началникът на данъчната служба определя по преценка конкретния размер на данъка, като взема предвид: 1. вида и характера на дейността; 2. платените косвени данъци, мита, експортни и импортни такси; 3. движението и остатъците по банковите сметки; 4. документи с достоверни данни; 5. наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява дейността; 6. търговското значение на мястото, където се извършва дейността; 7. капитала; 8. оборота; 9. броя на заетия персонал; 10. кръга на клиентите; 11. реализираната печалба, съответно доход, от други лица, упражняващи същата или подобна дейност, при същите или подобни условия; 12. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали; 13. други доказателства, които могат да послужат за определяне на данъка. (2) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) При установяване на условията по ал. 1 данъчнозадължените лица са длъжни да декларират имущественото си състояние, като за физическите лица това става въз основа на декларация за семейно и имуществено състояние по образец, утвърден от министъра на финансите, а за юридическите лица — въз основа на представени годишни счетоводни отчети по чл. 40 от Закона за счетоводството. (3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Когато се установи увеличение в имущественото състояние за съответния период, лицето е длъжно да представи и доказателства за произхода на средствата за това увеличение. В противен случай стойността на увеличението представлява облагаем доход. Чл. 18. Данъчни облагателни са и други актове, чрез които овластени лица определят данъци. В тези случаи лицата действат като данъчни органи. Чл. 19. Данъчните облагателни актове се издават по образец, утвърден от министъра на финансите, и се връчват на лицата по реда, предвиден в Закона за административното производство. Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Недължимо внесени или събрани суми, както и суми, подлежащи на възстановяване на друго основание, се прихващат за погасяване на други изискуеми задължения към държавата, посочени в Закона за събиране на държавните вземания, а ако данъчнозадълженото лице няма такива задължения, сумата му се връща. (2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Прихващането или връщането може да се извършва по инициатива на данъчния орган или по писмена молба на данъчнозадълженото лице. (3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) След постъпване на молбата по ал. 2 данъчният орган извършва данъчна проверка или ревизия и ако молбата е основателна, издава разпореждане за прихващане или връщане. При отказ за прихващане или връщане данъчният орган се произнася писмено. (4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато внасянето или събирането е извършено в съответствие с разпоредбите на данъчното законодателство или въз основа на акт на данъчен орган. В останалите случаи сумите се връщат без лихва. (5) (Нова - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Разпореждането, както и отказът за прихващане или връщане се обжалват по реда на чл. 23—26. Чл. 21. Когато с данъчен облагателен акт се определи по-голям данък от текущо или авансово внесения, разликата се внася в 15-дневен срок от съобщаването му. Чл. 22. (1) Данъчното задължение се погасява с петгодишна давност. (2) Давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение. (3) Когато е започнала данъчната проверка или ревизия и срокът по ал. 1 изтича през нейното времетраене, давността се спира до завършването й, но за не повече от една година. Чл. 23. (1) Данъчният облагателен акт може да се обжалва пред началника на териториалното данъчно управление в 14-дневен срок от връчването му. (2) Жалбата се подава чрез началника на данъчната служба, издал данъчния облагателен акт. (3) Към жалбата могат да бъдат приложени писмени доказателства. Чл. 24. (1) Началникът на данъчната служба, чрез когото е подадена жалбата, е длъжен в 14-дневен срок от получаването й да я изпрати заедно с данъчната преписка на началника на териториалното данъчно управление. (2) В срока по ал. 1 началникът, издал обжалвания акт, може да го отмени или измени. (3) Актът по предходната алинея подлежи на обжалване по реда на чл. 25. Чл. 25. (1) Началникът на териториалното данъчно управление разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването й. (2) С решението данъчният облагателен акт може да се потвърди, измени или отмени. (3) Решението се съобщава на жалбоподателя в 7-дневен срок от постановяването му. Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Решението на началника на териториалното данъчно управление може да се обжалва в частта, в която не са уважени направените възражения пред окръжния съд в 14-дневен срок от връчването му. (2) Жалбата се подава чрез началника на териториалното данъчно управление, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с данъчната преписка на съда. Чл. 27. Съобщения и решения във връзка с обжалването на данъчни облагателни актове се изготвят по реда на Закона за административното производство. Чл. 28. (1) Съдът се произнася по законосъобразността на акта с решение, което е окончателно. (2) Заинтересуваната страна може да поиска преглед по реда на надзора или отмяна на решение по реда на Гражданския процесуален кодекс. (3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) На всяка от страните се присъждат направените разноски и възнаграждения в съответствие с чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс. Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г.)(1) Данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен облагателен акт, може да бъде изменено по инициатива на данъчния орган, на горестоящия данъчен орган или по предложение на прокурора. (2) Данъчно задължение се изменя на основанията, посочени в чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс, както и в случаите, когато данъчно задължение е било определено в нарушение на закона. (3) Изменение се допуска в срока по чл. 22, ал. 1. Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г.)(1) Данъчният орган, установил основанието за изменение, издава заповед за извършване на данъчна ревизия. (2) Когато данъчният орган установи, че данъчното задължение е било определено в по-висок размер, нов данъчен облагателен акт не се издава, като изменението на данъчното задължение се извършва с разпореждане на началника на данъчната служба. Ако сумите са били внесени и данъчният субект няма други задължения към държавата, с които да се извърши прихващане, началникът на данъчната служба разпорежда връщане ведно със законната лихва. (3) Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-нисък размер, за разликата се издава данъчен облагателен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 23—26. Глава пета ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИТЕ ОБЛАГАТЕЛНИ АКТОВЕ Чл. 29. (1) Определеното с облагателния акт данъчно задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта, освен ако в закон не е предвиден друг срок. (2) След изтичането на срока по ал. 1 облагателният акт подлежи на принудително изпълнение, включително и когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно от началника на териториалното данъчно управление или от съда на основанията, посочени в Закона за събиране на държавните вземания или ако длъжникът представи имуществено обезпечение. Чл. 30. За невнесени в срок данъци се дължи лихва по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Глава шеста АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 31. (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) Който не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон, се наказва с глоба от 20 000 лв. до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) Който пречи за извършването на данъчна проверка или ревизия, се наказва с глоба от 30 000 до 500 000 лв. (2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) При повторно извършване на нарушението глобата е 100 000 лв. (3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) При системно извършване на нарушението глобата е 500 000 лв. Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) Длъжностно лице, което без уважителни причини не препрати своевременно жалба или протест срещу данъчен акт на по-горестоящия данъчен орган или на съда, се наказва с глоба от 5000 до 30 000 лв. (2) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) При повторно извършване на нарушението по предходната алинея глобата е от 10 000 до 50 000 лв. Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) За нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Закона за данъчната администрация на съответното длъжностно лице се налага глоба до 1 000 000 лв. от началника на главното управление на данъчната администрация с постановление, ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 34. (1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1996 г.) Актовете за констатирани нарушения се съставят от данъчните органи при данъчните служби, а наказателните постановления се издават от началника на главното управление на данъчната администрация или от упълномощено от него длъжностно лице. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) Доколкото в този закон не са предвидени особени правила, се прилагат съответните разпоредби на Закона за административното производство,аза принудителното изпълнение на данъчните задължения - разпоредбите на Закона за събиране на държавните вземания. (2) Разпоредбата на чл. 28, ал. 3 се прилага и за висящите производства пред съдилищата, както и за тези, за които не са изтекли сроковете за преглед по реда на надзора и за отмяна на решение по Гражданския процесуален кодекс. § 2. Заварените от този закон производства по издаване на данъчни актове се извършват по досегашния ред. § 3. Лицата по чл. 5, т. 2 и 3, заварени от този закон, подават декларация за регистриране доедин месец от влизането в сила на този закон. §4. В чл. 268 от Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г.) се създава нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) Ликвидаторите са длъжни да уведомят данъчната администрация за започналата ликвидация.“ § 5. В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 38 от 1989 г.; изм., бр. 30 от 1990 г.) се правят следните изменения: 1. В ал. 2 на чл.4 числото „200“ се заменя с „3000“. 2. Член 6 се изменя, както следва: „Чл.6.(1) Вземанията на държавата, посочени в чл. 1, се погасяват с изтичането на петгодишна давност, освен ако със закон е предвидено друго. (2) Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. (3) Давността се прекъсва с всяко действие на органа по събирането, предприето за принудително изпълнение на вземането. (4) От прекъсването на давността започва да тече нова петгодишна давност. (5) Независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след катоса изтекли 15 години от деня, в който е станало изискуемо.“ 3. В чл. 10 се създава нова ал. 5 със следното съдържание: „(5) Когато държавните вземания, дължими от юридически лица, не могат да се съберат по реда наал, 2, 3 и 4, изпълнението се насочва върху техните движими и недвижими вещи и вещни права по условията и реда, предвидени в дялове Т и П на част пета от Гражданския процесуален кодекс.“ 4. Навсякъде думите „финансов орган“, „финансовия орган“, „финансовият орган“, „финансовия орган при общинския народен съвет“, „финансовите органи при общинските народни съвети“, „финансовите органи при общинските народни съвети и кметствата“ и „ръководителя на финансовия орган при общинския народен съвет“ се заменят съответно с „данъчен орган“, „данъчния орган“, „данъчният орган“, „данъчния орган при данъчната служба“, „данъчните органи при данъчните служби“ и „началника на данъчната служба“. §6. Този закон влиза в сила един месец от деня на обнародването му. §7. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите. Законът е приет от 36-о Народно събрание на 1 юли 1993 г. и е подпечатан с държавния печат. Председател на Народното събрание: Александър Йорданов ЗАКОН за данъчното производство Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ