Закон за държавния вътрешен финансов контрол

ЗАКОН за държавния вътрешен финансов контрол Обн. ДВ. бр.92 от 10 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 29 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.31 от 4 Април 2003г., изм. ДВ. бр.38 от 11 Май 2004г. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Този закон урежда обхвата и осъществяването на държавния вътрешен финансов контрол, както и организацията и правомощията на органите, които го упражняват. (2) Държавният вътрешен финансов контрол се ръководи и осъществява от Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, наричана по-нататък „агенцията“. Чл. 2. (1) Държавният вътрешен финансов контрол е контрол върху финансовата дейност на посочените в чл. 4 лица с цел да се прецени законосъобразността и спазването на принципите за ефективност, ефикасност и икономичност. (2) Основна задача на държавния вътрешен финансов контрол е предотвратяването, разкриването и възстановяването на вреди. Чл. 3. При упражняването на държавния вътрешен финансов контрол контролните органи прилагат следните принципи: 1. законност — осъществяване на контролната дейност въз основа на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна; 2. независимост при планирането, възлагането, извършването и отчитането на контролната дейност от институциите, органите и лицата, чиято дейност се контролира, с изключение на органите по чл. 8, ал. 2; 3. обективност и служебно начало — установяване обективно и по инициатива на контролните органи на всички факти и обстоятелства относно контролираната дейност; 4. опазване на служебната тайна — неразгласяване и непредоставяне на информация, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен когато това е предвидено в закон. Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Държавният вътрешен финансов контрол обхваща финансовата дейност на: 1. разпоредителите с бюджетни кредити по републиканския бюджет и разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз; 2. органите, администриращи приходи в републиканския бюджет; 3. разпоредителите с извънбюджетни сметки и фондове съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година; 4. разпоредителите с бюджетни кредити по общински бюджети и фондове; 5. държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса; 6. юридическите лица с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала, включително когато са в производство по несъстоятелност, както и юридическите лица, чиито задължения са гарантирани с държавно или общинско имущество; 7. разпоредителите със средства по международни спогодби, договори, конвенции и други международни актове, когато това е предвидено в съответния акт или е възложено от оправомощен орган. (2) Държавният вътрешен финансов контрол обхваща и дейността на лицата, финансирани със средства от републиканския и от общинските бюджети, както и по програми на Европейския съюз, по отношение на тези средства. Чл. 5. (1) Агенцията е администрация към министъра на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Агенцията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции. (2) Структурата, численият състав на агенцията и районите на действие на териториалните дирекции се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. Чл. 6. (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Органи на агенцията са директорът и заместник-директорът на агенцията, директорите на териториалните дирекции и вътрешните одитори. Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Агенцията се представлява и ръководи от директор, който се назначава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя, по трудово правоотношение за срок 4 години, без ограничения в броя на преназначаванията. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Директорът на агенцията се освобождава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя, преди изтичането на срока по ал. 1: 1. по негова писмена молба; 2. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, продължила повече от 6 месеца; 3. когато е осъден за умишлено престъпление от общ характер или е лишен по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност; 4. при грубо и системно нарушаване на този закон или на нормативните актове за неговото прилагане; 5. при системно неизпълнение на задълженията си. (3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Заместник-директорът на агенцията е служител по трудово правоотношение, който се назначава и освобождава от директора, съгласувано с министъра на финансите. (4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Директорът на агенцията или упълномощени от него лица назначават и освобождават от длъжност другите органи и служителите на агенцията. Чл. 8. (1) Агенцията изпълнява следните функции: 1. планира, ръководи и провежда единната политика на държавния вътрешен финансов контрол и контролира цялостната му дейност; 2. определя функциите на вътрешните одитори; 3. дава методически указания за осъществяване на държавния вътрешен финансов контрол и следи за тяхното еднакво прилагане; 4. разработва стандарти и наръчници за контролната дейност по този закон; 5. разработва механизми за оценка на риска; 6. дава насоки и препоръки на разпоредителите с бюджетни кредити за изграждане на системи за финансово управление и контрол, на звена за вътрешен контрол и за упражняване на предварителен контрол; 7. проверява правилното прилагане на системите за финансово управление и контрол от разпоредителите с бюджетни кредити; 8. анализира и обобщава резултатите от контролната дейност; 9. анализира причините и условията за извършване на нарушения на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им; 10. разработва система за отчитане резултатите от дейността си пред Министерския съвет и осигурява обратна връзка към системите за финансово управление и контрол на изпълнителната власт; 11. осъществява дейността по сертифициране на сметките на функционалните структури, които се разпореждат със средства от фондове и програми на Европейския съюз, и изготвя годишно удостоверение и доклад по ред, определен с наредба на министъра на финансите; 12. осъществява контрол върху постъпленията от приватизацията, в това число и банковата, както и върху тяхното разпределение и разходване; 13. осъществява контрол върху процедурите за възлагане на обществени поръчки; 14. организира и поддържа информационна система; 15. обобщава и отчита пред Европейската комисия резултатите от дейността си, свързани със средства от Европейския съюз; 16. осъществява взаимодействие и обменя информация със Сметната палата; 17. осъществява взаимодействие с данъчната и митническата администрация, Националния статистически институт, Агенция „Бюро за финансово разузнаване“, Агенцията за държавни вземания, Агенцията за приватизация, Министерството на вътрешните работи и с органите на съдебната власт; 18. сътрудничи с финансово-контролните органи и организации на други държави и на Европейския съюз. (2) Министерският съвет и министърът на финансите могат да възлагат на агенцията извършването на извънпланови одити. (3) Агенцията представя годишен отчет за резултатите от своята дейност чрез министъра на финансите пред Министерския съвет. Чл. 9. (1) Директорът на агенцията: 1. ръководи и контролира дейността на агенцията; 2. утвърждава плановете за контролната дейност; 3. възлага със заповед извършването на планова и извънпланова контролна дейност; 4. осъществява политиката по квалификация на органите и служителите на агенцията; 5. представлява агенцията и организира международните си връзки; 6. упражнява други правомощия, предвидени в този закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Директорът може да възлага на заместник-директора на агенцията изпълнението на правомощията си по ал. 1. (3) Министърът на финансите и директорът на агенцията информират обществеността за дейността на агенцията. Чл. 10. (1) Директорът на териториална дирекция на агенцията: 1. организира и контролира прилагането на методическите указания на агенцията; 2. възлага извършването на планов вътрешен одит на територията на съответния район; 3. докладва периодично на директора на агенцията за резултатите от дейността на териториалната дирекция; 4. осъществява контрол върху дейността на органите и служителите в териториалните дирекции; 5. представлява териториалната дирекция. (2) Директорът на териториалната дирекция може да възлага на определени от него длъжностни лица изпълнението на правомощията си по ал. 1. Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Органите на агенцията при изпълнение на служебните си задължения имат право: 1. на свободен достъп до служебните помещения и документацията на одитираните обекти; 2. да проверяват активите и пасивите, системите за финансово управление и контрол, информационните системи и всички документи, включително електронни, които имат значение за контролната дейност; 3. да изискват в определени от тях срокове от длъжностните лица документи, заверени копия от документи, сведения и справки във връзка с осъществяването на контролната дейност; 4. да изискват от длъжностните лица декларации за всички банкови сметки в страната и в чужбина на одитираните обекти; 5. да изискват сведения и заверени копия от документи от юридически лица и еднолични търговци извън одитирания обект, както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, които имат значение за контролната дейност; 6. да се запознават с разрешение на съда и на органите на досъдебното производство със следствените и други материали, които имат значение за контролната дейност. (2) Директорът на агенцията и директорите на териториалните дирекции могат да назначават за сметка на агенцията вещи лица при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на този закон. (3) Въз основа на писмено искане от директора на агенцията или от директорите на териториалните дирекции банките са длъжни да предоставят сведения за броя и номерата на всички съществуващи и закрити сметки на одитираните обекти и на лицата по чл. 31 от този закон, а при условията на чл. 52, ал. 5 от Закона за банките — и за движението по тези сметки. Чл. 12. (1) При изпълнение на служебните си задължения органите на агенцията са длъжни: 1. да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на контролна дейност; 2. да отразяват обективно и точно резултатите от контролната дейност, както и установените нарушения и вреди въз основа на проверените служебно и лично от тях факти и обстоятелства; 3. да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения. (2) Вътрешните одитори и вещите лица по чл. 11, ал. 2 са длъжни да си направят отвод, когато през последните три години: 1. са работили към одитирания обект или са участвали в ръководството му, или имат личен интерес от одитираната дейност; 2. техен съпруг, роднина по права линия без ограничения, а по съребрена — до четвърта степен, са работили като отчетници или в ръководството на одитирания обект. (3) Обстоятелствата по ал. 2 се декларират писмено от вътрешния одитор или от вещото лице. Преценката за наличие на личен интерес се прави от директора на агенцията. (4) Органите на агенцията не могат да участват в управленската, счетоводната или контролната дейност на търговски дружества и еднолични търговци. (5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) В срок 3 години след прекратяването на превантивния контрол по чл. 27 органите, които са го упражнявали, не могат да бъдат назначавани за извършване на управленска, счетоводна и контролна дейност в същия обект. Чл. 13. (1) В агенцията се назначават само дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност. (2) За органи на агенцията се назначават лица с висше икономическо или юридическо образование и трудов стаж по специалността, предвиден в устройствения правилник. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) По предложение на директора на агенцията министърът на финансите или упълномощени от него лица определят и служителите, които имат право на добавка за работа в органите на агенцията, както и индивидуалния ѝ размер. (4) Средствата по ал. 3 се определят в размер 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на агенцията и се включват в Закона за държавния бюджет за съответната година. Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Чл. 15. (1) Всички длъжностни лица в одитираните обекти са длъжни да оказват съдействие и да осигуряват подходящи условия на органите на агенцията при упражняване на техните правомощия. (2) Ръководителите на одитираните обекти не могат да се позовават на служебна или търговска тайна пред органите на агенцията при упражняване на техните правомощия. (3) Органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи и на агенцията си оказват съдействие при упражняване на техните правомощия. Чл. 16. Агенцията задължително застрахова органите на агенцията и служители, определени с правилника за прилагане на закона, със застраховките „Живот“ и „Злополука“ за сметка на своя бюджет. Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи след съгласуване с министъра на финансите организират ревизионни дирекции за финансов контрол върху дейността на подчинените им структури. (2) Методическото ръководство върху дейността на дирекциите по ал. 1 се упражнява от агенцията. (3) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Контролът по ал. 1 не изключва контрола, осъществяван от органите на агенцията. Чл. 18. Държавният вътрешен финансов контрол включва: 1. системите за финансово управление и контрол по чл. 19; 2. вътрешния одит, упражняван от органите на агенцията; 3. превантивния контрол по чл. 27 и 28. Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Разпоредителите с бюджетни кредити по чл. 4, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и ръководителите на одитираните обекти и органите по чл. 4, ал. 1, т. 2 изграждат системи за финансово управление и контрол съгласно указанията на агенцията. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Разпоредителите с бюджетни кредити по чл. 4, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и ръководителите на одитираните обекти и органите по чл. 4, ал. 1, т. 2 изграждат системи за финансово управление и контрол съгласно указанията на агенцията. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.)(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.)(5) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Предварителният контрол е функция и отговорност на разпоредителя или ръководителя и се осъществява от финансов контрольор. При упражняване на предварителен контрол финансовият контрольор одобрява или отхвърля предложенията на разпоредителя или ръководителя за поемане на задължения или за извършване на разходи. (6) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Разпоредителят или ръководителят представя мотивирано писмено становище на финансовия контрольор, когато не е съгласен с отказа му да одобри предложението за поемане на задължение или за извършване на разход. Въз основа на това становище финансовият контрольор дава одобрение и се освобождава от отговорност. (7) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) За случаите по ал. 6 финансовият контрольор уведомява вътрешния одитор, който е делегиран при разпоредителя или агенцията. (8) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Системата на двойния подпис е задължителна процедура, при която поемането на всяко финансово задължение и извършването на всеки разход не може да се осъществи без подписите на ръководителя и главния счетоводител или на друго лице — съставител на годишния финансов отчет по Закона за счетоводството. (9) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Лицата по ал. 8 могат да делегират правомощията си във връзка със системата на двойния подпис. Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2002 г.)(1) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по републиканския и общинските бюджети, разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз и ръководителите на одитираните обекти по чл. 4, ал. 1, т. 5 назначават финансови контрольори. (2) Разпоредителите и ръководителите по ал. 1 определят в кои от подчинените им структури да бъдат назначени финансови контрольори. (3) Критериите и условията за прилагането на ал. 2 се определят в правилника за прилагане на закона. Чл. 19б. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2002 г.)(1) За финансови контрольори се назначават дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност. (2) Финансовите контрольори трябва да имат завършено висше икономическо образование със степен „магистър“ или юридическо с придобита правоспособност и стаж в областта на счетоводството, финансите, правото, вътрешния или външния одит съответно: 1. в организации на бюджетна издръжка—3 години; 2. в стопанската или друга сфера—5 години. (3) Финансовите контрольори изпълняват функциите си по служебно или по трудово правоотношение. Чл. 19в. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2002 г.)(1) Финансовият контрольор упражнява предварителния контрол по чл. 19, ал. 4 по ред, определен в правилника за прилагане на закона. (2) Финансовите контрольори не могат да съвместяват контролни функции с функции на разпоредител с кредити и счетоводител. (3) При изпълнение на служебните си задължения финансовият контрольор има право да получава и да изисква всички данни и документи, необходими за осъществяване на дейността му, включително електронни. По своя преценка той може да прави и проверки на място. Чл. 20. (1) Вътрешният одит се осъществява чрез: 1. одит на системите; 2. одит на изпълнението; 3. финансов одит; 4. одит на информационните технологии. (2) Вътрешният одит се извършва от: 1. делегирани вътрешни одитори по чл. 22, ал. 1; 2. вътрешни одитори за изпълнение на конкретни финансово-контролни задачи. (3) При осъществяването на вътрешен одит се проверява: 1. законосъобразното събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на имуществото на одитираните обекти; 2. организацията, законосъобразността и достоверността на водената счетоводна отчетност; 3. неизпълнението на задължения към държавния бюджет, общинските бюджети, извънбюджетните сметки и фондове. (4) Органите на агенцията прилагат и други форми на одит. (5) Вътрешният одит се осъществява въз основа на акт, издаден от компетентните по този закон органи за възлагане, отлагане, спиране и възобновяване на вътрешния одит. Този акт не подлежи на обжалване. (6) Процедурите по извършването на вътрешния одит се уреждат в правилника за прилагане на закона. Чл. 21. (1) За резултатите от вътрешния одит се съставя доклад, който съдържа направените констатации и изводи, подкрепени с доказателства. (2) Докладът за вътрешен одит се връчва на ръководителя на одитирания обект за становище в 14-дневен срок от съставянето му. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) При условията на ал. 2 на лицата, чиято дейност е била предмет на проверка при вътрешния одит, се предоставят за становище констатациите от одитния доклад, свързани с тяхната дейност. (4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Становищата по ал. 2 и 3 заедно с доклада за вътрешен одит се изпращат на органа, който го е възложил. Чл. 22. (1) Директорът на агенцията има право да делегира вътрешен одитор към одитираните обекти по чл. 4, ал. 1, т. 1—5. (2) Вътрешният одитор е функционално независим от ръководителя на одитирания обект, към който е делегиран. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Вътрешният одитор по своя инициатива може да съветва ръководителя и финансовия контрольор по всички финансови въпроси преди вземането на финансово решение. Този съвет няма задължителен характер. Чл. 23. Вътрешният одитор е длъжен: 1. да осигурява прилагането на методическите указания на агенцията; 2. да осигурява изпълнението на писмените указания на агенцията за отстраняване на констатираните нарушения; 3. да подпомага всяка друга одитна дейност на агенцията. Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Преди одобрението на финансови решения ръководителите на одитираните обекти и финансовите контрольори могат да искат съвет от вътрешния одитор. Този съвет няма задължителен характер. Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Когато установи грешки или недостатъци в системите за финансово управление и контрол на одитирания обект, вътрешният одитор може да задължи финансовия контрольор да се консултира с него, преди да одобри финансово решение за поемане на задължение и извършване на разход по ред, определен в правилника за прилагане на закона. (2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) При отрицателно становище на вътрешния одитор по ал. 1 ръководителят и финансовият контрольор на одитирания обект се аргументират писмено, когато пренебрегват становището. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Ръководителят и финансовият контрольор носят съответна отговорност в случаите, когато са пренебрегнали отрицателното становище и вследствие на това са извършени нарушения. Чл. 26. Случаите по чл. 25, ал. 2 се докладват от вътрешния одитор на директора на агенцията, който уведомява за тях министъра на финансите. Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) При изпълнение на служебните си задължения вътрешният одитор и органите на агенцията имат право на свободен достъп до служебните помещения и документацията на одитираните обекти по чл. 4, ал. 1, т. 1—5. Чл. 28. (1) При осъществяване на превантивен контрол се проверява предварително и се одобрява поемането на задължения, сключването на договори, изпълнението им и извършването на разходи по ред, определен в правилника за прилагане на закона. (2) Директорът на агенцията докладва на Министерския съвет чрез министъра на финансите за резултатите от превантивния контрол в 3-месечен срок от установяването му. Чл. 29. (1) За противоправно причинени вреди на одитираните обекти, установени при финансов одит, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят имуществена отговорност по този закон, когато вредата: 1. е причинена умишлено; 2. е от липси; 3. е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. (2) Длъжностните лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят имуществена отговорност за това, което лично са получили в резултат на тези плащания. (3) Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно. (4) Лицата, получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата, дължат връщането му. (5) Лицата по ал. 4 отговарят солидарно с причинителя на вредата до размера на полученото. Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Когато са налице условията за имуществена отговорност по чл. 29, ал. 1 и 2, вътрешните одитори съставят акт за начет. (2) По съставените актове за начет виновните лица дават писмени обяснения в срок, определен от вътрешния одитор, който не може да бъде по-малък от 7 дни след връчването на акта. (3) По дадените обяснения вътрешният одитор се произнася мотивирано с писмено заключение. (4) Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се считат за истински до доказване на противното. Чл. 31. Към имуществена отговорност по този закон могат да бъдат привличани лицата, които: 1. събират, съхраняват, разходват или отчитат имущество; 2. упражняват контрол върху лицата по т. 1; 3. управляват или се разпореждат с имущество; 4. са посочени в чл. 29, ал. 4. Чл. 32. Размерът на вредата се определя към деня на причиняването ѝ, а когато той не може да се установи – към деня на нейното откриване, по по-високата от пазарната или отчетната цена. Чл. 33. Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българската народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването. Чл. 34. Отговорните за вредата лица дължат законна лихва от деня на причиняване на вредата, а ако същият не може да се установи – от деня на откриването ѝ до деня на възстановяването на вредата. Чл. 35. (1) Имуществената отговорност, включително лихвите, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на причиняване на вредата, а ако това не може да се установи – от деня на откриването ѝ. (2) Давността по ал. 1, освен при условията на Закона за задълженията и договорите, се прекъсва и със съставянето на акт за начет. (3) Независимо от спирането и прекъсването на давността имуществена отговорност не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняването на вредата. Чл. 36. Съставените актове за начет се разглеждат от съда по реда на глава тридесет и първа „Производство по финансови начети“ от Гражданския процесуален кодекс. Чл. 37. Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1—5, а по т. 6—когато участието на държавата или общината в капитала е над 50 на сто, не могат да правят отказ от иска по акта за начет, включително и за лихвите. Чл. 38. Разпоредбите на този раздел се прилагат и от контролните органи по чл. 17, ал. 1 от закона. Раздел II Мерки за отстраняване на нарушенията Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Директорът на агенцията или упълномощени от него лица имат право: 1. да дават писмени указания за отстраняване на констатираните нарушения и да определят срок за изпълнението им; 2. да правят предложения пред компетентните органи за спиране на действия, които водят до извършване на нарушения и до причиняване на вреди на одитираните обекти, чиято дейност се проверява; 3. да правят предложения пред компетентните органи за отмяна на незаконни актове на ръководители на одитираните обекти; 4. да предлагат търсене на имуществена и дисциплинарна отговорност по съответния ред. Чл. 40. (1) При наличие на данни за престъпления агенцията изпраща акта за начет и доклада за вътрешен одит на органите на прокуратурата. (2) Агенцията уведомява компетентните органи за установени и невнесени по време на вътрешния одит задължения на одитираните обекти към държавата и общините. (3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Агенцията уведомява органа, упражняващ правата на собственост на държавата и общините в търговските дружества, за резултатите от извършен вътрешен одит в тях. (4) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Агенцията уведомява непосредствено горестоящия разпоредител с бюджетни кредити за резултатите от извършен вътрешен одит на разпоредители от по-ниска степен. (5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) Докладът за извършен вътрешен одит на разпоредители със средства по програми на Европейския съюз и на лица, финансирани със средства по програми на Европейския съюз, се изпраща на Европейската комисия. Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г.) При упражняването на контролна дейност по този закон виновните длъжностни лица, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват в следните случаи: 1. за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт — с глоба от 100 до 1000 лв.; 2. за представяне на справки, декларации и други документи, в резултат на които неоснователно са получени субсидии, премии и други суми от бюджета на държавата или общините — с глоба от 200 до 1000 лв.; 3. за непредставяне в определените срокове на контролните органи на сведения, справки, декларации, и документи и заверени копия от документи по чл. 11, ал. 1, т. 3, 4 и 5—с глоба от 50 до 300 лв.; 4. за представяне на неточни сведения, справки, декларации, и документи и заверени копия от документи по чл. 11, ал. 1, т. 3, 4 и 5—с глоба от 80 до 400 лв.; 5. за неизпълнение на указанията по чл. 39, т. 1—с глоба от 50 до 1000 лв.; 6. за възпрепятстване на контролните органи при упражняване на правата им по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2—с глоба от 50 до 1000 лв. Чл. 42. Орган или служител на агенцията, който наруши или не изпълни свое служебно задължение, или превиши правата си, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. Чл. 43. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от вътрешните одитори, а наказателните постановления се издават от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица. (2) За нарушенията по чл. 41 и 42, установени от органите на ревизионните дирекции по чл. 17, ал. 1, актовете се съставят от тези органи, а наказателните постановления се издават от съответния министър или от упълномощено от него длъжностно лице. (3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Чл. 44. Глобите, наложени по този закон, се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс. Чл. 63. Финансовият контрол на кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните съюзи се извършва от специализираните финансовоконтролни органи към кооперативните съюзи.” § 20. В § 8, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за малките и средните предприятия (обн., ДВ, бр. 84 от 1999 г.; изм., бр. 80 от 2000 г.) думите “Закона за държавния финансов контрол” се заменят със “Закона за държавния вътрешен финансов контрол”. § 21. В чл. 299, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г. и бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36 и 85 от 2000 г.) думите “Закона за държавния финансов контрол” и “ финансов контрол” се заменят съответно със “Закона за държавния вътрешен финансов контрол” и “ вътрешен финансов контрол”. § 22. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за прилагането му в срок 3 месеца след влизането в сила на закона. § 23. Законът влиза в сила от 1 януари 2001 г. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 27 октомври 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Йордан Соколов