Закон за министерството на вътрешните работи

Закон за министерството на вътрешните работи Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. ДВ. бр.98 от 28 Ноември 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 31 Март 2015г., доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., доп. ДВ. бр.61 от 11 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г., доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г., изм. ДВ. бр.26 от 28 Март 2017г., доп. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. ДВ. бр.10 от 30 Януари 2018г., изм. ДВ. бр.48 от 8 Юни 2018г., изм. ДВ. бр.55 от 3 Юли 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., доп. ДВ. бр.7 от 22 Януари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.34 от 23 Април 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 2 Октомври 2020г., доп. ДВ. бр.20 от 9 Март 2021г., доп. ДВ. бр.22 от 18 Март 2022г., изм. ДВ. бр.56 от 19 Юли 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.62 от 5 Август 2022г., доп. ДВ. бр.48 от 2 Юни 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 4 Август 2023г., изм. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 1 Март 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 5 Март 2024г., доп. ДВ. бр.33 от 12 Април 2024г., изм. ДВ. бр.70 от 20 Август 2024г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 27 Юни 2025г., изм. и доп. ДВ. бр.100 от 25 Ноември 2025г., изм. ДВ. бр.16 от 10 Февруари 2026г., доп. ДВ. бр.17 от 13 Февруари 2026г., изм. ДВ. бр.51 от 5 Юни 2026г., изм. и доп. ДВ. бр.59 от 30 Юни 2026г., изм. и доп. ДВ. бр.66 от 21 Юли 2026г. Част първа. ПРИНЦИПИ, ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ, УПРАВЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него. Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. (2) Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка. Чл. 3. (1) Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи: 1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна; 2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство; 3. публичност и отчетност; 4. политически неутралитет; 5. обективност и безпристрастност; 6. защита на информацията и източниците за нейното придобиване; 7. защита на служителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения; 8. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) взаимодействие с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица; 9. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) сътрудничество с Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. (2) Върху дейността на МВР се осъществява граждански контрол от предвидените в действащото законодателство органи. Чл. 4. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон функции. Чл. 5. Служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона. Глава втора. ДЕЙНОСТИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Раздел I. Основни дейности Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности: 1. оперативно-издирвателна; 2. охранителна; 3. разследване на престъпления; 4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; 5. осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112); 6. информационна; 7. контролна; 8. превантивна; 9. административнонаказателна и предоставяне на административни услуги. (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) За осигуряване на непрекъснато и ефективно осъществяване на основните дейности в МВР се организират и осъществяват административни дейности. Чл. 7. Други дейности на МВР могат да се възлагат само със закон. Раздел II. Оперативно-издирвателна дейност Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Оперативно-издирвателната дейност е съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР за противодействие на престъпността и заплахите за националната сигурност и за опазване на обществения ред. (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дейността по ал. 1 се осъществява при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи. (3) Оперативно-издирвателната дейност има за цел: 1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) превенция и разкриване на престъпления, заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред; 2. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) 3. издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица; 4. издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление или могат да послужат за доказателство; 5. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт. Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9, доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са данни за: 1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) подготвени, извършващи се или довършени престъпления; 2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред; 3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) лица, укриващи се от органите на наказателното производство или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер; 4. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безследно изчезнали лица и трупове с неустановена самоличност. 5. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) 6. (отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (2) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност могат да бъдат и искания, направени от: 1. органите на досъдебното производство и съда; 2. друга държава или организация по силата на международни договори, по които Република България е страна. Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез: 1. разузнавателна беседа; 2. лично издирване; 3. оперативна комбинация; 4. оперативно разпознаване; 5. доброволно сътрудничество с граждани; 6. оперативно внедряване, чрез разследване със служител под прикритие; 7. доверителна сделка; 8. контролирана доставка; 9. оперативен експеримент. (2) Оперативните способи по ал. 1, които представляват специални разузнавателни средства, се прилагат при условия и по ред, определени със закон. (3) За прикритие на оперативно-издирвателната дейност и използваните оперативни способи могат да се създават и използват юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, определени със закон. Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Оперативно-издирвателните органи на МВР могат да правят искания за използване на специални разузнавателни средства и да използват събраните данни чрез тях при условия и по ред, определени със закон. Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) (1) Органите на МВР издават български лични документи с променени основни данни на служителите от специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи и на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (2) Въз основа на международни договори, по които Република България е страна, или сключено споразумение за всеки отделен случай и на принципа на взаимността документи по ал. 1 се издават при същите условия и ред и на служители от аналогични партньорски звена. Чл. 13. (1) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (2) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оперативно-издирвателните органи на МВР и се урежда с инструкция на министъра на вътрешните работи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Привличането и дейността на лицата по ал. 2 се осъществяват при спазване на следните принципи: 1. доброволност при привличането, работата и освобождаването; 2. защита при или по повод на сътрудничеството; 3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната дейност. (4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Данни за лица по повод тяхното доброволно сътрудничество могат да се предоставят от органите на МВР на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на сътрудниците, във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация. Раздел III. Охранителна дейност Чл. 14. (1) Охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. (2) Дейността по ал. 1 се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез: 1. патрулно-постова дейност; 2. териториално обслужване на населението; 3. наблюдение на държавната граница, специфична охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки; 4. охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2, обекти на МВР и дипломатически представителства; 5. осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия; 6. конвоиране и съпровождане на лица в страната и в чужбина; 7. освобождаване на заложници, задържане и обезвреждане на извършители на престъпления; 8. откриване, идентифициране и неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества; 9. извършване на физикохимическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, взривни вещества, документи и непознати вещества; 10. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) охрана на лица. (3) Редът и организацията за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 - 5 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи. (4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Охраната по ал. 2, т. 10 се осигурява и осъществява при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. (5) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2024 г.) Министерството на вътрешните работи осъществява охрана и на териториалните поделения на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Раздел IV. Дейност по разследване на престъпления Чл. 15. (1) Дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. (2) На разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. (3) При осъществяване на своите правомощия разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. (4) Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. (5) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването. (6) Взаимодействието на разследващите полицаи с другите полицейски органи на МВР се урежда със заповед на министъра на вътрешните работи. (7) (Нова - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Взаимодействието на разследващите полицаи с европейските делегирани прокурори при осъществяване на дейността по разследване на престъпления от компетентност на Европейската прокуратура се урежда със споразумение между министъра на вътрешните работи и оправомощения от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт. (8) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 62 от 2022 г.) Разследващите полицаи подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка. Чл. 16. (1) Разпределението на досъдебните производства се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. (2) Принципът на случайния подбор при разпределението на досъдебните производства се прилага в рамките на съответните звена. Раздел V. Осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации Чл. 17. (1) Дейността по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации се осъществява от органите по пожарна безопасност и защита на населението при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия. (2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез: 1. превантивна дейност; 2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) държавен противопожарен контрол; 3. пожарогасителна и спасителна дейност; 4. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по осигуряване пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност; 5. оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за пожарогасене; 6. неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологическа и радиационна защита; 7. ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението; 8. методическа и експертна помощ на териториалните органи на изпълнителната власт по отношение на защитата при бедствия и при организиране дейността на доброволните формирования; 9. определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене; 10. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) професионално обучение на органи за пожарна безопасност и защита на населението, спасители и доброволци за осъществяване на дейностите по т. 3 и 6. (3) Обхватът и съдържанието на отделните дейности по ал. 2 се определят с правилника по чл. 37, ал. 3. (4) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2024 г.) Редът и условията за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 - 3 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи. (5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2024 г., в сила от 01.01.2025 г.) Органите за пожарна безопасност и защита на населението осъществяват дейността по ал. 2, т. 3 в екипи от минимум трима служители. (6) Изискванията към продуктите за пожарогасене по ал. 2, т. 5, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене, както и редът за осъществяване на контрол се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. (7) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 6 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. (8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Оценяването на съответствието на продуктите за пожарогасене се извършва в 14-дневен срок от датата на започване на производството. (9) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Изискванията към специализираните техника, съоръжения и лични предпазни средства, използвани от органите за пожарна безопасност и защита на населението за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 3 и 6, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. (10) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Специфичните изисквания за експлоатация на специализираните техника и съоръжения по ал. 9 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. (11) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Устройството и дейността на Центъра за професионално обучение към ГДПБЗН, провеждащ професионално обучение на органи за пожарна безопасност и защита на населението, спасители и доброволци, се уреждат с правилник, издаден от министъра на вътрешните работи. Раздел V „а“. Осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Дейността по осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 се осъществява по реда на този закон и Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. (2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез: 1. приемане, автоматично регистриране и обработване на всички повиквания за спешна помощ на номер 112; 2. осигуряване на непрекъснат достъп до линия за връзка; 3. събиране на информация за вида, мястото, часа и основните данни за спешния случай; 4. анализиране и предаване на обработената информация на службите за спешно реагиране, по смисъла на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, в зависимост от вида на спешните случаи; 5. получаване на обратна информация от съответните служби за спешно реагиране, по смисъла на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Раздел VI. Информационна дейност Чл. 18. (1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани. (2) За осъществяване на дейността по ал. 1 се осигуряват функционирането и развитието на комуникационни и информационни системи, взаимодействието с национални и международни информационни системи и защитата на информационния обмен на МВР и други държавни органи. Чл. 19. (1) Информационната дейност в МВР е обща и специализирана. (2) Общата информационна дейност е свързана с информационно обезпечаване на всички структури в МВР, на държавни органи, на органи на местното самоуправление, на юридически и на физически лица. (3) Специализираната информационна дейност се осъществява от структури и служители на МВР, които имат експертни и аналитични функции, и се основава на резултатите от изпълнението на основните дейности на МВР. Чл. 20. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР. (2) Информационната дейност се основава и на информация, изготвена и предоставена от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество. Чл. 21. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 22. (1) (Отм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (2) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред. Чл. 23. (1) В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за: 1. министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР; 2. структурите на МВР; 3. външни потребители. (2) Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването ѝ. Чл. 24. (1) В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация. (2) Информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност. (3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи. (4) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Информационните фондове, изграждани за административно обслужване на гражданите, се използват и за целите на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство. Чл. 25. (1) За изпълнение на дейностите си органите на МВР могат да обработват лични данни. (2) Органите на МВР могат да обработват и лични данни, получени от други органи, за целите, за които са предоставени, както и за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни се препредават само с разрешение на органа, който ги е предоставил. (3) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон, на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ и на Закона за защита на личните данни. Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни, разкриващо расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, обработването на генетични данни, биометрични данни с цел уникално идентифициране на физическото лице, данни, свързани със здравословното състояние или сексуалния живот и сексуалната ориентация на лицето, е разрешено при условията на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679 или на чл. 51 от Закона за защита на личните данни. (2) Личните данни по ал. 1 се събират само във връзка с други данни на засегнатото физическо лице. Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР: 1. могат да не искат съгласието на физическото лице; 2. могат да не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни; 3. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) могат да обработват всички необходими категории лични данни; 4. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) предоставят личните данни на органите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно производство; 5. (нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) предоставят личните данни на други администратори, които са държавни или местни органи, или получатели с оглед на обработването им за цели, различни от целите за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни и по ред, определен с инструкцията по чл. 29, ал. 2; 6. (нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) обменят лични данни с компетентни органи и получатели от държави - членки на Европейския съюз, органи и агенции на Европейския съюз, трети държави или международни организации в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и със Закона за защита на личните данни. (2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Сроковете за съхранение на данните по ал. 1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи. Тези данни се изтриват и в изпълнение на съдебен акт или решение на Комисията за защита на личните данни. Чл. 27. Данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 - 56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни. (2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица може да откажат пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълнят задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението: 1. би създало риск за: а) националната сигурност; б) обществения ред и сигурност; в) предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; г) защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; д) опазването на информация, класифицирана като държавна или служебна тайна; е) разкриване на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране; 2. би накърнило изпълнението на законово определените дейности на органите на МВР; 3. се отнася до информация, въведена в Шенгенската информационна система (ШИС), базите данни на Интерпол или базите данни на Европол от друга държава, от която не е получено съгласие за предоставянето ѝ. (3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Отказът по ал. 2 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Отказът по ал. 2 се извършва в срок до един месец от получаване на искането за упражняване на права. Срокът може да се удължи с още два месеца, когато това се налага заради сложността или броя на исканията. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Отказът по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. (2) Редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. (3) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Министърът на вътрешните работи определя длъжностно лице по защита на данните. Раздел VI „а“. Комуникационна дейност (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2021 г.) (1) Комуникационната дейност е дейност, свързана с изграждане, поддържане и използване на единна радиокомуникационна среда за взаимодействие между структурите на МВР и държавните органи, държавните предприятия, държавните и общинските лечебни заведения, стратегическите обекти от значение за националната сигурност и доброволните формирования по Закона за защита при бедствия, с цел опазване на националната сигурност, защита на населението и реакция при бедствия. (2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез Националната система за осигуряване на единна комуникационна среда за взаимодействие между държавните структури на Република България при опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и защита на населението при бедствия и аварии. Раздел VII. Контролна дейност Чл. 30. (1) Контролна дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез: 1. издаване, отказване и отнемане на разрешения или лицензи; 2. проверки на документи и на място; 3. гранични проверки; 4. геодезическо определяне и контрол на линията на държавната граница и граничните знаци за недопускане на изместване или други действия по отношение на държавната граница; 5. проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия; 6. проверки и провеждане на интервюта на чужденци и граждани на Европейския съюз, граждани на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, граждани на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, пребиваващи в Република България; 7. контрол на технологичните дейности по изработка на българските лични документи, чието издаване е предвидено в закон; 8. изискване на информация и документи. (2) Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 3 и 5 се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи. Раздел VII „а“. Превантивна дейност (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. (2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез: 1. разработване и осъществяване на комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за извършване на престъпления и други правонарушения; 2. извършване на действия спрямо лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред или правата и свободите на гражданите; 3. разработване и осъществяване на мероприятия за установяване на лица, замислили или подготвящи престъпления или други правонарушения, и вземане на мерки за разубеждаването им; 4. осъществяване на мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери. (3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Редът и организацията за осъществяване на дейността по ал. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Раздел VIII. Административнонаказателна дейност и предоставяне на административни услуги Чл. 31. Административнонаказателна дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез: 1. установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания; 2. прилагане на принудителни административни мерки. Чл. 32. Предоставянето на административни услуги от органите на МВР се осъществява чрез: 1. административно обслужване на чужденците и на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства; 2. издаване, отказване издаването, отнемане, изземване и обявяване за невалидни на български лични документи и персонализиране на български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства. Глава трета. УПРАВЛЕНИЕ И УСТРОЙСТВО Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министерството на вътрешните работи се ръководи от министър, който: 1. провежда държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност, защитата на правата и свободите на гражданите, граничния контрол, регулиране на миграционните процеси, пожарната безопасност и защитата на населението чрез разработване на политики, планиране на дейности и контролиране на изпълнението им; 2. определя стратегически приоритети, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР, и отговаря за изпълнението им; 3. представлява министерството; 4. осъществява международното сътрудничество; 5. предлага проекта на бюджет на МВР и отчита изпълнението му; 6. отговаря за управлението и разпределя финансовите и материалните ресурси, включително и предоставените на МВР имоти и вещи - държавна собственост; 7. управлява човешките ресурси, и създава и закрива звена, извън тези, създадени със закона; 8. координира борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, и участва в координацията и управлението на фондовете на Европейския съюз, свързани с дейността на МВР; 9. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди; 10. получава информация за исканите и използваните от структурите на МВР специални разузнавателни средства; 11. изпълнява и други функции, определени със закон. Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) При осъществяване на своите правомощия министърът на вътрешните работи се подпомага от заместник-министри и главен секретар на МВР и административен секретар на МВР. (2) При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от определен от него с писмена заповед заместник-министър. (3) При изпълнение на функциите си министърът на вътрешните работи се подпомага от политически кабинет. (4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Политическият кабинет се създава и функционира съгласно Закона за администрацията. Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) (1) Административният секретар на МВР е висшият държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 в МВР. (2) За административен секретар на МВР може да бъде назначен държавен служител, който е изпълнявал ръководна длъжност в МВР не по-малко от 5 години. (3) Административният секретар на МВР се назначава от министъра на вътрешните работи чрез подбор, основан на професионални качества. Чл. 34б. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Административният секретар на МВР подпомага министъра на вътрешните работи при изпълнение на неговите функции, като планира, организира, координира и контролира: 1. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) административните дейности в МВР; 2. разработването и прилагането на мерки за недопускане на конфликт на интереси и условия за корупция; 3. (нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на министъра на вътрешните работи при изпълнение на административните дейности и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на министерството по чл. 33а от Закона за администрацията; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) взаимодействието с други държавни органи, неправителствени организации и синдикати. (2) Административният секретар изпълнява и други функции, възложени му със заповед на министъра на вътрешните работи. (3) В изпълнение на функциите си административният секретар издава заповеди. (4) За изпълнение на функциите си административният секретар има право да получава информация от всички структури на МВР. Чл. 34в. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Правоотношенията с административния секретар се прекратяват от министъра на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за държавния служител. Чл. 35. (1) Министърът на вътрешните работи делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции. (2) При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди. Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1. (2) Главният секретар: 1. планира, организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им; 2. организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР при извършване на основните дейности; 3. осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации, както и със съответните структури с полицейски правомощия на други държави и с международни органи и организации при изпълнение на основните дейности; 4. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си. (3) Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет. (4) При осъществяване на своите правомощия главният секретар на МВР може да се подпомага от заместник, който се назначава от министъра на вътрешните работи и изпълнява функции, възложени му със заповед на главния секретар, след съгласуване с министъра на вътрешните работи. При изпълнение на своите функции заместник главният секретар издава заповеди. Заместник главният секретар на МВР е държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1. (5) За главен секретар и заместник главен секретар на МВР могат да бъдат назначавани лица, които отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба по този закон и притежават не по-малко от 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред, от които поне 5 години на ръководна длъжност. (6) Правомощията на главния секретар се прекратяват: 1. по негово искане; 2. при навършване на 60-годишна възраст; 3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца; 4. при несъвместимост с изискванията на ал. 5; 5. (изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 6. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на министерството; 7. при смърт. (7) В случаите по ал. 6 правомощията на главния секретар се прекратяват по реда на ал. 3, като до назначаването на нов главен секретар неговите правомощия се изпълняват от заместник главния секретар. Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Основни структури на МВР са: 1. главните дирекции; 2. областните дирекции; 3. (отм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) 4. Дирекция „Вътрешна сигурност“; 5. Дирекция „Миграция“; 6. Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“; 7. дирекциите от общата и специализираната администрация; 8. Академията на МВР; 9. Медицинският институт на МВР; 10. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Националният институт по криминалистика; 11. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Институтът по психология. (2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица. (3) Устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. (4) С правилника по ал. 3 могат да се създават и други структури и звена. (5) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Специализираната администрация подпомага осъществяването на правомощията на министъра на вътрешните работи, свързани с неговата компетентност извън правомощията по глава пета. (2) Общата администрация подпомага осъществяването на правомощията на министъра на вътрешните работи като ръководител на министерството, създава условия за осъществяване на дейността на специализираната администрация и останалите основни структури и извършва техническите дейности по административното обслужване. (3) С правилника по чл. 37, ал. 3 се определят дирекциите от специализираната и общата администрация, както и нормативи за числеността на структурите. Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Главните дирекции на МВР са: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“; 3. (нова. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Главна дирекция „Гранична полиция“; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 9, с изключение на тези по ал. 2. (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 9 по отношение на организирана престъпна дейност, свързана със: 1. митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система; 2. наркотични вещества, техните аналози и прекурсори; 3. (доп. - ДВ, бр. 19 от 2024 г.) компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи, включително и престъпления срещу половата неприкосновеност на личността, извършвани спрямо малолетни и непълнолетни лица чрез използване на информационна или съобщителна технология; 4. интелектуална собственост; 5. неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални документи; 6. (доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) трафик на хора, превеждане през границата на страната на отделни лица или групи от хора, както и подпомагане на чужденци да пребивават или да преминават в страната; 7. трафик на културни ценности; 8. огнестрелни оръжия, взривни, химически, биологични и други общоопасни средства и вещества, както и с оръжия, изделия и технологии с двойна употреба; 9. корупция в органите на държавната власт; 10. терористични действия, използване на общоопасни средства и вещества, внушаване на страх, вземане на заложници, отвличане на лица с цел получаване на материални облаги и насилствени действия; 11. изпиране на пари и хазарт; 12. сключване на неизгодни договори, изпиране на пари и усвояване на фондове на Европейския съюз чрез измама. (3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.11.2020 г.) Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Полицейските органи на ГДГП изпълняват функционалните си задължения по извършване на оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления на територията на цялата страна. Главна дирекция „Гранична полиция“ осигурява техническото обслужване и поддържането на постоянна летателна годност на въздухоплавателните средства, които се използват за осъществяване на граничен контрол. (4) Министерският съвет определя: 1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона; 2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове; 3. организацията, дейността и управлението на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и взаимодействието между службите за граничен контрол в Република България. (5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ (ГДЖСОБТ) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 6 - 9, която: 1. предотвратява и пресича терористични действия; 2. освобождава заложници; 3. задържа и/или обезврежда особено опасни престъпници или престъпни групи; 4. осигурява зона за безопасност срещу потенциални атаки чрез снайперисти; 5. открива, идентифицира и неутрализира взривни устройства и взривни вещества, както и разработва технически средства и способи за извършване на тези дейности; 6. извършва физико-химическо изследване и експертна оценка на взривни устройства и техните елементи, на взривни вещества, документи и непознати вещества; 7. опазва обществения ред при провеждане на масови мероприятия; 8. възстановява, поддържа и опазва обществения ред при масови безредици; 9. опазва обществения ред при кризи; 10. осъществява превантивна дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и опазване на обществения ред; 11. оказва съдействие на органите на другите главни дирекции и на областните дирекции по опазване на обществения ред; 12. участва в полицейски операции или съвместни операции с други държавни органи; 13. осъществява охрана на служители в администрацията на органи на държавна власт при наличието на конкретна застрашеност във връзка с упражняване на функциите им; 14. оказва съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност; 15. осъществява охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2, обекти на МВР и дипломатически представителства; 16. осъществява охрана на специални товари; 17. участва в осъществяването на контрол за спазването на правилата за движение по пътищата извън населените места. (6) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 6 - 9. Териториалните звена на ГДПБЗН са юридически лица. (7) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2024 г.) Извън случаите по ал. 2 ГДБОП осъществява дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3 и т. 6 - 9 самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи и по отношение на корупцията в органите на държавната власт и изпирането на пари, компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи, включително и срещу половата неприкосновеност на личността, извършвани спрямо малолетни и непълнолетни лица чрез използване на информационна или съобщителна технология. (8) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ може да охранява и лицата по чл. 20 или 22 от Закона за Националната служба за охрана след решение на комисията по чл. 23 от Закона за Националната служба за охрана въз основа на заявление от съответното лице. (9) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Извън случаите по ал. 8, наличието на конкретна застрашеност, видът, обхватът и срокът на охраната на лица се определят от комисия с председател главният секретар на МВР и членове директорите на Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. (10) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ упражнява правомощията на компетентен орган по член 12, параграф 1, букви „а“ - „г“ от Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (ОВ, L 172/79 от 17 май 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/784“, и е националната точка за контакт съгласно член 12, параграф 2 от същия регламент. (11) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Във връзка с правомощията си по ал. 10 ГДБОП ежегодно изготвя доклад съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2021/784, който публикува на интернет страницата на МВР, и доклад съгласно член 21 от Регламент (ЕС) 2021/784, който изпраща до Европейската комисия в срок до 31 март всяка година. Чл. 40. (1) В главните дирекции могат да се създават дирекции, териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг. (2) Териториалните звена се ръководят от съответния директор на главна дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР. (3) Районите на действие на териториалните звена се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор на главна дирекция. Чл. 41. (1) Главните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи по предложение на главния секретар. (2) Директорите на главните дирекции са пряко подчинени на главния секретар. (3) Директорите на главните дирекции: 1. осъществяват общото и непосредственото им ръководство; 2. управляват човешките ресурси; 3. представляват юридическото лице; 4. отчитат се за дейността си пред министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар. (4) В изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на главните дирекции издават заповеди. (5) При изпълнение на функциите си директорите на главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. (6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Министърът на вътрешните работи със заповед може да възложи на длъжностно лице от главните дирекции изпълнение на функциите по чл. 34б, ал. 1. Чл. 42. (1) Областните дирекции на МВР се създават на териториален принцип, като районите им на действие се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Областните дирекции са основни структури на МВР за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 6 - 9. (3) В областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. (4) Районните управления в областните дирекции на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните работи. (5) Районите на действие на управленията по ал. 4 се определят със заповед на министъра на вътрешните работи според състоянието на престъпността и на обществения ред. (6) Министърът на вътрешните работи при условията на ал. 3 може със заповед да създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата. Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Областните дирекции се ръководят от директори, които се назначават от министъра на вътрешните работи. (2) Директорите на областните дирекции са пряко подчинени на главния секретар. (3) Директорите на областните дирекции: 1. осъществяват общото и непосредственото им ръководство; 2. управляват човешките ресурси; 3. координират действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции; 4. представляват юридическото лице; 5. отчитат се за дейността си на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар. (4) В изпълнение на правомощията си по ал. 3 директорите на областните дирекции издават заповеди. (5) При изпълнение на функциите си директорите на областните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. (6) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Министърът на вътрешните работи със заповед може да възложи на длъжностно лице от областните дирекции изпълнение на функциите по чл. 34б, ал. 1. Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (1) Дирекция „Вътрешна сигурност“ е структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на министерството. (2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) Дирекция „Миграция“ е структура на МВР за регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденците в Република България, противодействие на незаконната миграция на територията на Република България и за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г., доп. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е структура на МВР за организиране и координиране на международния обмен на оперативна информация, за координиране и методическо подпомагане на международното оперативно взаимодействие и за осъществяване на екстрадиция, предаване и трансфер на лица. Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е националната точка за контакт по линия на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), на Европейската система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) и на Шенгенската информационна система (ШИС) и изпълнява ангажиментите на Република България като Национално централно бюро „Интерпол“, Национално звено „Европол“, Национално звено „ETIAS“ и Бюро „СИРЕНЕ“. Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е и единно звено за контакт за обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи на държавите членки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления по смисъла на Директива (ЕС) 2023/977 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета (ОВ, L 134/1 от 22 май 2023 г.). Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) (1) В ГДБОП, ГДНП, ГДГП, ГДЖСОБТ и в областните дирекции на МВР могат да се създават специализирани звена за реагиране при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и за участие в специални операции с висока степен на риск, както и звена за осъществяване на охрана на лица. (2) Районите на действие на звената по ал. 1, създадени в областните дирекции на МВР, се определят с акта на Министерския съвет по чл. 42, ал. 1. (3) Използването на звената за изпълнение на дейностите по ал. 1 се разрешава с писмена заповед на директора на съответната структура за всеки отделен случай. (4) В неотложни случаи използването на звената за изпълнение на дейностите по ал. 1 може да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа. (5) При изпълнение на дейностите по ал. 1 служителите използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им. (6) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дирекциите по чл. 37, ал. 1, т. 4 - 7 осъществяват основни и/или административни дейности на МВР съобразно компетентността им, определена с правилника по чл. 37, ал. 3. (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В зависимост от функциите и дейностите им в дирекциите по чл. 37, ал. 1, т. 4 - 6 и в дирекциите от специализираната администрация могат да се създават териториални звена, отдели и сектори, а в дирекциите от общата администрация могат да се създават отдели и сектори. (3) Териториалните звена се ръководят от съответния директор и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР. (4) Районите на действие на териториалните звена се определят със заповед на министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор. (5) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дирекциите от общата администрация включват звената по чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за администрацията. Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Дирекциите по чл. 37, ал. 1, т. 4 - 7 се ръководят от директори, които: 1. осъществяват общото и непосредственото ръководство на дирекциите; 2. управляват човешките ресурси. (2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди. (3) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. (4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Директорите на дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ и дирекция „Комуникационни и информационни системи“, освен правомощията по ал. 1, представляват юридическото лице. (5) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и се отчита за дейността си пред него. Чл. 47. (1) Академията на МВР е университет, създаден с решение на Народното събрание. (2) Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР. (3) Устройството и дейността на Академията на МВР се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. (4) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) В Академията на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им. Обучението за нуждите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се извършва при условия и по ред, определени в съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната. (5) Извън случаите по ал. 4 в Академията на МВР могат да се обучават и други български и чуждестранни граждани за придобиване на степени на висшето образование. (6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Условията и редът за приемане на обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование се определят с наредба на министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на образованието и науката. Чл. 48. В Академията на МВР могат да се създават основни звена, обслужващи звена и филиали в съответствие с изискванията на нормативната уредба в областта на висшето образование и науката, на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Чл. 49. (1) Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор. (2) Академичният съвет е колективен орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, чиито функции се определят с правилника по чл. 47, ал. 3. (3) В Академията на МВР се избира общо събрание, чийто състав и функции се определят с правилника по чл. 47, ал. 3. (4) Ректорът е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като: 1. определя дневния ред на академичния съвет; 2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти; 3. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за прилагането му или възложени му от министъра на вътрешните работи; 4. издава заповеди; 5. представлява юридическото лице. (5) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи. (6) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията. Чл. 50. (1) Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. (2) Медицинският институт на МВР е научноизследователски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР. (3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) За осъществяване на дейността по ал. 2 в Медицинския институт на МВР се изграждат Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК), клиники, Консултативно-диагностичен блок, отделения, кабинети, медицински служби, филиали за продължително лечение и рехабилитация. В Медицинския институт на МВР може да се създават отдели, сектори и лаборатории. Чл. 50а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) (1) Националният институт по криминалистика е структура на МВР, която: 1. осъществява експертно-криминалистична дейност, включваща откриване, фиксиране, изземване и оценка на веществени доказателства и следи, изготвяне на веществени доказателствени средства, изследване на веществени доказателства и веществени доказателствени средства и изготвяне на експертизи, включително в областта на цифровите и комуникационните технологии; служители в института участват и в други действия по разследването в качеството на специалист - технически помощник, по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс; 2. участва в извършването на огледи на местопроизшествия при тежки престъпления на територията на страната; 3. разработва и внедрява нови методики за изследване в областта на криминалистиката на основата на съвременни научни достижения; 4. осъществява организационно-методическа дейност, като участва в организирането и провежда обучението на служителите, осъществяващи експертно-криминалистична дейност в МВР; 4а. (нова - ДВ, бр. 100 от 2025 г., в сила от 01.01.2026 г.) провежда обучение на служители от други министерства и държавни институции въз основа на подписано споразумение между министъра на вътрешните работи и съответния министър или ръководител на институцията; 5. осъществява информационна дейност, като поддържа и актуализира Националната дактилоскопна система (АФИС) и Автоматизираната система на Европейския съюз за идентификация по пръстови отпечатъци „ЕВРОДАК“, Националната ДНК база данни и Националната съдебно-балистична колекция; 6. осъществява международен обмен на данни. (2) В Националния институт по криминалистика може да се създават отдели и сектори. (3) Устройството и дейността на Националния институт по криминалистика се определят с правилник, издаден от министъра на вътрешните работи. Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) (1) Институтът по психология е структура на МВР, която: 1. изготвя личностен и поведенчески анализ на оперативно интересни лица и провежда криминално-психологични изследвания за подпомагане на органите на досъдебното производство и на органите на МВР, извършващи оперативно-издирвателна дейност; 2. изготвя психологични и съдебно-психологични експертизи; 3. осъществява медиация и психологични интервенции при управление на кризисни ситуации, застрашаващи националната сигурност, обществения ред, сигурността и живота на гражданите; 4. извършва изследвания за установяване на психологична пригодност за държавна служба; 5. извършва психологична профилактика, индивидуално и семейно консултиране; 6. извършва дейности по управление на стреса след критични инциденти; 7. осъществява специализирана психологична подготовка; 8. извършва организационна диагностика и консултиране и емпирични психологични изследвания; 9. провежда индивидуални психодиагностични изследвания; 10. създава, адаптира и въвежда нови методики, критерии и стандарти за индивидуална и организационна психодиагностика. (2) В Института по психология може да се създават отдели и сектори. (3) Устройството и дейността на Института по психология се определят с правилник, издаден от министъра на вътрешните работи. Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) (1) Медицинският институт на МВР, Националният институт по криминалистика и Институтът по психология се ръководят от директори, които: 1. осъществяват общото и непосредственото ръководство на институтите; 2. управляват човешките ресурси. (2) Директорът на Медицинския институт на МВР представлява юридическото лице. (3) При изпълнение на функциите си директорите на Медицинския институт на МВР, на Националния институт по криминалистика и на Института по психология могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора. (4) В изпълнение на функциите по ал. 1 и 2 директорите издават заповеди. Чл. 53. В изпълнение на функциите си ръководителите на териториалните звена на структурите по чл. 37 издават заповеди. Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Ръководителите на териториалните звена на ГДПБЗН представляват юридическото лице. Чл. 54. Районното управление на областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който в изпълнение на функциите си издава заповеди. Чл. 55. Участъкът в районно управление се ръководи от началник, който в изпълнение на функциите си издава заповеди. Глава трета „а“. ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ЦЕНТЪР ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ“ (НОВА - ДВ, БР. 81 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г., ИЗМ. ОТНОСНО ВЛИЗАНЕТО В СИЛА - ДВ, БР. 98 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г., ОТМ. - ДВ, БР. 97 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.) Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Чл. 55б. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Чл. 55в. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Чл. 55г. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Чл. 55д. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Чл. 55е. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Чл. 55ж. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Чл. 55з. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Чл. 55и. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Част втора. ОРГАНИ НА МВР И ПРАВОМОЩИЯ Глава четвърта. ОРГАНИ НА МВР Чл. 56. (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Органи на структурите по чл. 37 и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 3. Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 56 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Полицейски органи са органите на Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, Главна дирекция „Гранична полиция“, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ и звената „Общинска полиция“, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8. (2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Полицейски органи са и държавните служители за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по чл. 92, ал. 1 и 2. (3) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Дейността на полицейските органи се основава на принципа на оперативна самостоятелност и на принципите по чл. 3, при спазване на действащото законодателство. Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Органи за пожарна безопасност и защита на населението са органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, които пряко осъществяват дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 4, 7 и 8. (2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Органи за пожарна безопасност и защита на населението са и служителите по чл. 128, ал. 1 и 2. Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението осъществяват водолазна дейност при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Оперативно-издирвателни органи на МВР са държавните служители от оперативно-издирвателните звена в ГДНП, ГДБОП, ГДГП, областните дирекции и дирекция „Вътрешна сигурност“. Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в Медицинския институт на МВР, Националния институт по криминалистика и Института по психология, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на Медицинския институт на МВР, Националния институт по криминалистика и Института по психология. (2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Органи са и Националният институт по криминалистика, Институтът по психология и Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на МВР, когато издават разрешения и дават експертни заключения. (3) Когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски. Глава пета. ПРАВОМОЩИЯ Раздел I. Правомощия на полицейските органи Чл. 61. (1) За осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване. (2) За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред. (3) За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване. (4) За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери. Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. (2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. (3) При изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. (4) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му. (5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити: 1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му. (6) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2026 г.) Когато разпореждането е свързано с преустановяване на достъпа до интернет адреси или до филтриране на интернет трафик, разпореждането се включва в доклада по чл. 14, ал. 5, изречение второ от Закона за киберсигурност. Чл. 65. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. (2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. (3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване. Чл. 66. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им. (2) Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1, полицейските органи ги уведомяват писмено за това. (3) Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки. Чл. 67. Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Чл. 68. (1) Полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Личните данни на лицата с полицейска регистрация се обработват за целите на оперативно-издирвателната дейност и дейността по разследване на престъпления, при което се извършват оперативни анализи, автоматизирани проверки и сравнения с други данни от информационните фондове на МВР и автоматизирано търсене и обмен на данни с компетентните органи на държавите членки и Европол съгласно Регламент (ЕС) 2024/982 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 г. за автоматизираното търсене и обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество и за изменение на решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета и регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2019/817 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент „Прюм II“) (ОВ, L 2024/982 от 5 април 2024 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2024/982“. (3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) При полицейската регистрация полицейските органи могат да обработват данните по чл. 18 от Закона за българските лични документи на лицата по ал. 1, както и: 1. дактилоскопични данни, снимки/лицеви изображения на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от една година; 2. данните по т. 1 и генетични данни - образци за ДНК профил на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по глави първа, първа „а“, втора, пета и единадесета от Особената част на Наказателния кодекс или представляващо особено тежък случай, или опасен рецидив, или за друго престъпление, с което е причинена смърт. (4) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Обработването на данните по ал. 3, т. 1 и 2 е допустимо, когато това е абсолютно необходимо за постигането на конкретно преследвани цели, свързани с предотвратяването, разкриването, разследването или наказателно преследване на престъпления, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, и когато тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице. При преценката на абсолютната необходимост от обработване на данните по ал. 3, т. 1 и 2, както и при преценката за наличието на пропорционалност полицейските органи вземат предвид естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем, дали лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив, риска, който представлява лицето от гледна точка на целите за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателно преследване на престъпления, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване, наличието на връзки с други висящи производства, съдебно минало и/или профил на обвиняемото лице. (5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при обработването на личните данни по ал. 3. За обработване на личните данни по чл. 18 от Закона за българските лични документи съгласието на лицето не се изисква. При липса на съгласие на лицето за обработване на данните по ал. 3, т. 1 и 2 обработването на личните данни се извършва с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем. (6) Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) лицето е починало, но не по-рано от три години от датата на извършване на регистрацията; в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници; 6. (нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) спрямо лицето са приложени възпитателни мерки по чл. 61 от Наказателния кодекс; 7. (нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) лицето е осъдено с влязла в сила присъда и са изтекли: а) дванадесет години от изтичането на давността по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс за извършено тежко умишлено престъпление; б) осем години от изтичането на давността по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс в останалите случаи. (7) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) В случаите по ал. 6, т. 7, когато лицето не е изтърпяло или не е изпълнило наложеното му с влязла в сила присъда наказание, полицейската регистрация не се снема независимо от изтичането на срока по чл. 82, ал. 4 от Наказателния кодекс. За наличието на обстоятелствата по ал. 6 и за преразглеждане на необходимостта от по-нататъшно съхранение на данните за постигане на целите на обработването се извършват периодични служебни проверки. Редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет. Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия. (2) Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване. (3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. Чл. 70. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство; 3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт, организиран от полицейските органи; 5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. (2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Чл. 71. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лице, когато: 1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 70, ал. 2; 2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление; 3. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) чужденец е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България. (2) Действията по идентификация включват: 1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете; 2. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) фотографиране/снемане на лицево изображение; 3. установяване на външни белези; 4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания; 5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация. (3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) За извършване на действията по ал. 2 се прилагат чл. 68, ал. 4 и 5. (4) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) За целите на установяване на самоличността полицейските органи може да извършват търсене в общото хранилище на данни за самоличност (ОХДС) съгласно Регламент (ЕС) 2019/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на границите и визите и за изменение на регламенти (ЕО) № 767/2008, (ЕС) 2016/399, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240, (ЕС) 2018/1726 и (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета и на решения 2004/512/ЕО и 2008/633/ПВР на Съвета (ОВ, L 135/27 от 22 май 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/817“, и Регламент (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за създаване на рамка за оперативна съвместимост между информационните системи на ЕС в областта на полицейското и съдебното сътрудничество, убежището и миграцията и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2018/1862 и (ЕС) 2019/816 (ОВ, L 135/85 от 22 май 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/818“. (5) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Търсенето в ОХДС се извършва при условията на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/817 и член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/818, като се използват снетите в присъствието на лицето, чиято самоличност се установява при процедурата по идентификация, биометрични данни - пръстови отпечатъци и/или портретна снимка. Такива търсения не се извършват за лица под 12-годишна възраст, освен когато това е в защита на най-добрия интерес на детето съгласно Закона за закрила на детето. (6) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) При природно или причинено от човешка дейност бедствие, произшествие или терористично нападение и с цел установяване на самоличността на неизвестни лица, които не могат сами да установят своята самоличност, или на неидентифицирани тленни останки полицейските органи може да извършват търсене в ОХДС с биометричните данни на тези лица. (7) (Нова - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) За целите на оперативно-издирвателната дейност по чл. 8, ал. 3, т. 3 полицейските органи може да извършват автоматизирани търсения чрез използване рамката Прюм II на Европейския съюз съгласно Регламент (ЕС) 2024/982. (8) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Когато основанията по чл. 70, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали. Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) (1) Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест; 7. установено като незаконно пребиваващо на територията на страната; 8. в други случаи, определени със закон. (2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това. (3) В случаите по ал. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му: 1. правото му на достъп до адвокат; 2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; 3. правото му на информация за престъплението, във връзка с което е задържано - в случаите по ал. 1, т. 1; 4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок; 5. правото му да запази мълчание - в случаите по ал. 1, т. 1; 6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване; 7. правото му за задържането му да бъде уведомено лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин - и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка; 8. правото му на медицинска помощ; 9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, условията и реда за обжалване на задържането му; 10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психическо състояние, който е неинвазивен, когато задържаното лице е непълнолетно; медицински преглед се извършва по инициатива на полицейските органи, когато са налице конкретни здравословни причини, на адвоката или на някое от лицата по чл. 74а, ал. 1 - 3; когато това се налага от обстоятелствата, се извършва и допълнителен медицински преглед; 11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно; 12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно - в случаите по ал. 1, т. 1; 13. правото му на защита на правото на личен и семеен живот - когато задържаното лице е непълнолетно; 14. правото му на специално отношение по време на задържането, когато задържаното лице е непълнолетно. (4) Информацията по ал. 3 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства, и за ролята на участващите в тези действия органи. (5) Полицейските органи предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 3, т. 1. (6) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения. (7) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 3, т. 7, полицейските органи незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от полицейските органи чрез Министерството на външните работи. (8) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 3, т. 1, 2, 4, 7 и 8, след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 3, т. 1, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само. (9) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалището на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд. (10) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. (11) Редът за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи. Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) На лицето, задържано при условията на чл. 72, ал. 1, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа. Чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват: 1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; 2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) фактическите и правните основания за задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6. (изм. - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) правата му по чл. 72, ал. 3. (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) В заповедта се отбелязва, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, както и отказът му в случаите по чл. 72, ал. 8. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице. (4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 18 от 2024 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) На задържаното лице се връчва срещу подпис копие на заповедта за задържане и декларация за правата му по чл. 72, ал. 3 по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 74а. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2023 г.) (1) Когато лицето по чл. 72, ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта по чл. 74, ал. 1 се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него. (2) Вместо на лицето по ал. 1, преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния полицейски служител, когато: 1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес; 2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна; 3. (нова - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) това ще затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство. (3) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния полицейски служител, се информира дирекция „Социално подпомагане“ за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 1. (4) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 2. (5) (Нова - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) Упражняването на правото по чл. 72, ал. 3, т. 12 се осигурява, когато по преценка на съответния орган това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му. Чл. 74б. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) (1) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица, освен ако: 1. полицейският орган прецени, че най-добрият интерес на непълнолетния изисква това да не се прави, или 2. при изключителни обстоятелства това е практически невъзможно и при условие че непълнолетното лице е настанено заедно с пълнолетни лица по начин, който е съвместим с най-добрия му интерес. (2) На задържаното непълнолетно лице може да се осигури среща с родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, когато това няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му. Чл. 74в. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2026 г.) За изпълнение на чл. 72, ал. 3 и 4, чл. 74а и 74б възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18-годишна възраст. Чл. 75. (1) При извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност. (2) Мерките по ал. 1 се изразяват в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие. Чл. 76. (1) Полицейските органи могат да конвоират на територията на страната и извън нея следните лица: 1. по отношение, на които е постановен акт за принудително довеждане от разследващ полицай по реда на Наказателно-процесуалния кодекс; 2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) задържани лица по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, 6, 7 и 8; 3. с наложено от съда наказание „задържане в териториална структура на МВР“ при условията и по реда на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия и „задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи“ по реда на Указ № 904 за борба с дребното хулиганство. (2) Извън случаите по ал. 1 полицейските органи могат да конвоират лица, когато това изрично е предвидено в закон. (3) Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност. (4) Организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 77. (1) Полицейските органи могат да съпровождат на територията на страната и извън нея: 1. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) лица, спрямо които е приложена мярка за административна принуда при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България и Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, както и лица, спрямо които е издадена заповед за краткосрочно настаняване по чл. 44, ал. 13 от Закона за чужденците в Република България; 2. малолетни и непълнолетни лица; 3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) чужденци, търсещи международна закрила, по отношение на които е издадено решение за настаняване в център от затворен тип по реда на Закона за убежището и бежанците; 4. (нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) лица, за които това е предвидено в закон. (2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Организацията и редът за съпровождане на лица по ал. 1, т. 1, 3 и 4 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. (3) Организацията и редът за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Съпровождането на чужденци, подлежащи на експулсиране или на връщане, се осъществява в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна. Чл. 79. При осъществяване на охранителна дейност от полицейските органи, изпълняващи разпореждане или оказващи съдействие за освидетелстване или задължително лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице от лечебното или здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване. Чл. 80. (1) Полицейските органи извършват обиск на лице: 1. задържано при условията на чл. 72, ал. 1; 2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети; 3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението; 4. за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол. (2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания. Чл. 81. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица: 1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) в случаите по чл. 70, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 72, ал. 1, т. 3, 4, 6, 7 и 8; 2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с извършено престъпление или нарушение; 3. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) преди съпровождане или настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци, когато е приложена мярка за административна принуда по ред, определен в закон или е издадена заповед за краткосрочно настаняване по чл. 44, ал. 13 от Закона за чужденците в Република България; 4. в други случаи, определени със закон. (2) Полицейските органи могат да извършват проверка на превозно средство, кораб, въздухоплавателно средство, контейнер и на вещите, превозвани в тях, когато: 1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред; 2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол. (3) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 и 2 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 82. (1) За всеки случай на извършен обиск или проверка по чл. 81 полицейският орган съставя протокол. (2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него. (3) Обискът и проверката по чл. 81 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите. Чл. 83. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато: 1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление; 2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление; 3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост. (2) След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват: 1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота; 2. самоличността на собственика или обитателя; 3. основанието за проверката; 4. времето и мястото на извършването ѝ; 5. резултатите от нея. (3) Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля. (4) Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението. (5) За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор. (6) Редът и условията за извършване на проверката по ал. 1 се определят с инструкцията по чл. 81, ал. 3. Чл. 84. (1) Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). (2) Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно. За доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на лицето. (3) При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1 тя се изземва, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, в което е открита вещта, и от един свидетел. Копие от протокола се предоставя на лицето. (4) Отказът или невъзможността на лицето да подпише протокола по ал. 2 или 3 се удостоверява с подпис на един свидетел. (5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За срока на временното изземване вещта се съхранява в съответното териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което е предадена или иззета. (6) (Изр. първо е обявено за противоконституционно с РКС № 4 от 2017 г. - ДВ, бр. 26 от 2017 г., изм - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) След съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от ръководителя на териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление, база гранично-полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което се съхранява вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол. (7) Уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от компетентна специализирана структура на МВР. (8) (Обявена за противоконституционна в частта „в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаването или изземването на вещта“ с РКС № 4 от 2017 г. - ДВ, бр. 26 от 2017 г., изм - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. (9) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7-дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. (10) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За връщането по ал. 8 и 9 се съставя протокол. (11) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Алинеи 8 и 9 не се прилагат, когато: 1. вещта е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България; 2. вещта е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването и може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България; 3. притежаването на вещта е забранено от законите на Република България. (12) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) В случаите по ал. 11 вещта се предава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за целите на наказателното производство. (13) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При предаване или изземване на бланки за официални документи, които са откраднати, незаконно присвоени или изгубени, издадени документи за самоличност, като паспорти, лични карти, свидетелства за управление на моторно превозно средство, документи за пребиваване и документи за пътуване, които са откраднати, незаконно присвоени, изгубени или обявени за недействителни, документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, които са откраднати, незаконно присвоени, изгубени или обявени за недействителни, ако не попадат в категориите по ал. 11, се предават по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, със заповед на съответния ръководител по ал. 6. (14) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Вещ, която не е потърсена в 6-месечен срок от издаването на заповедта по ал. 8 и 9, се смята за изоставена в полза на държавата. Чл. 85. (1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган; 3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; 4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си; 5. нападения срещу граждани и полицейски органи; 6. освобождаване на заложници; 7. групови нарушения на обществения ред; 8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства; 9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган; 10. вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2. (2) (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини. (4) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 86. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници. (2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя. (3) В случаите по чл. 85 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила. (4) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени. (5) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел. (6) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства. (7) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго. Чл. 87. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо: 1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие; 2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица; 3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга; 4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер; 5. при вземане на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2. (2) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица. (3) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение: 1. при въоръжено нападение срещу тях; 2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива. (4) При осъществяване на граничното наблюдение в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие и в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. (5) Полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната и цел. (6) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго. (7) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад. Чл. 88. Планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 85 - 87 включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите. Чл. 89. (1) При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да: 1. използват специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им; 2. отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки; 3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им. (2) Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна. (3) Използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай. (4) В неотложни случаи използването по ал. 3 може да бъде разпоредено устно. В тези случаи писмената заповед се издава не по-късно от 24 часа. (5) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 3 и 8 полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения. Чл. 91. (1) Полицейските органи могат да използват средства за явно наблюдение за: 1. превенция и противодействие на престъпления и други нарушения и опазване на обществения ред; 2. контрол по спазване на правилата за движение по пътищата, управление на пътния трафик и подобряване безопасността на движение по пътищата; 3. охрана на държавна и общинска собственост; 4. други случаи, посочени в закон. (2) Средствата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за наблюдение във вътрешността на жилищни сгради. (3) Използването на средства за явно наблюдение се разгласява по подходящ начин, включително чрез поставяне на указателни табели, публикации в средствата за масово осведомяване и в интернет. (4) Информацията по ал. 1 може да се използва само за извършване на превантивна дейност и за разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред. (5) Редът за използване на техническите средства за явно наблюдение по ал. 1 се определя с правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи. Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Министерството на вътрешните работи въз основа на сключен договор със заинтересованите лица може да осъществява охрана от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, на: 1. стратегически обекти от значение за националната сигурност; 2. сгради или части от сгради, ползвани от Българската народна банка, и нейно имущество и ценности; 3. териториални поделения на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет; 4. сгради или части от сгради, ползвани от манастира „Свети Йоан Рилски“, от Бачковската света обител „Успение Богородично“ и от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. (2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Освен в случаите по ал. 1 МВР осъществява охрана от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, на обектите, посочени в приложение № 1. (3) За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, съпровождане на официални лица или товари, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица. (4) Договорите по ал. 1 се сключват от структурите по чл. 37 след разрешение на министъра на вътрешните работи. (5) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) (6) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 3. (7) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За осигуряване на дейностите по охрана на обекти по ал. 1, извън определената обща численост на МВР, в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, за срока на неговото действие се назначават държавни служители, а в случаите по ал. 10 - се сключват и трудови договори с лица, работещи по трудово правоотношение в МВР. (8) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Държавните служители за осигуряване на дейностите по охрана на обекти по ал. 1 се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР. (9) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Приходите и разходите от дейността на Министерството на вътрешните работи по ал. 1 и 3 и разходите по ал. 2 се отчитат по бюджета на Министерството на вътрешните работи. (10) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В договорите за охрана на обекти по ал. 1, т. 3 може да се договаря осъществяване на охрана от полицейски органи и/или лица, работещи по трудово правоотношение в МВР. (11) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Чл. 93. Главните и областните дирекции на МВР могат да сключват договори за извършване на: 1. охранително обследване на обектите; 2. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2018 г., в сила от 31.03.2018 г.) Чл. 94. (1) За опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат по реда на чл. 92, ал. 1 звена „Общинска полиция“. Контролът и методическото ръководство върху дейността на звената „Общинска полиция“ се осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР. (2) За осигуряване на дейностите по ал. 1 в основната структура по чл. 37, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие. (3) Служителите в звената „Общинска полиция“ се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон, като не се включват в определената обща численост на МВР. (4) Ръководството, организацията на звената „Общинска полиция“, правомощията на техните служители, както и редът за взаимодействие със структурите на МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) Полицейските органи могат да настаняват в специални домове за временно настаняване чужденци, подлежащи на връщане или на експулсиране. Чл. 95а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Чл. 96. Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации. Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) При осъществяване на дейността по чл. 6, ал. 1, т. 1 полицейските органи могат да заемат длъжности на прикритие в държавната администрация и юридически лица или служители на тези структури могат да станат служители на прикритие на МВР след назначаването им на служба в министерството. (2) Служителите на прикритие са служители на МВР с особен статут, които имат правата и задълженията, предвидени в този закон и в съответния закон, приложим за заеманата длъжност по прикриващото правоотношение, осъществяват дейността си при спазване принципите на законност и конспиративност и по начин, който не застрашава прикриването. (3) За служителите на прикритие не се прилагат изискванията за несъвместимост по други закони, с изключение на законите, уреждащи устройството и дейността на службите за сигурност и за обществен ред. (4) Условията и редът за използване на служители на прикритие се уреждат с наредба на Министерския съвет. Чл. 98. За осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по пътищата полицейските органи могат да използват централизирана електронна система и автоматизирани технически средства. Чл. 99. Полицейските органи организират или осъществяват пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Чл. 100. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) При осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 4 и 10 полицейските органи имат право да: 1. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана; 2. отцепват райони, да ограничават временно или да забраняват движението на лица и транспортни средства; 3. ползват или да прекъсват комуникационни връзки след съгласуване с компетентните органи - при осъществяване на охрана на специални товари, опасни товари и ценни пратки на територията на страната; 4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) прогнозират и разкриват заплахи за безопасността на охранявани лица; 5. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) предотвратяват и пресичат посегателства срещу охраняваните лица; 6. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) осигуряват безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, както и по време на придвижването им. Чл. 101. (1) Охраната на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 може да се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни и известителни системи, системи за контрол на достъпа и системи за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни, съответно оборудвани служебни помещения и други. (2) Редът и условията за приемането на обектите по чл. 14, ал. 2, т. 4 за охрана се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 102. (1) За осъществяване на граничен контрол полицейските органи: 1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерни съоръжения, електронни, технически и други средства; 2. извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт, или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница; 3. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за мирно преминаване, спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на река Дунав; 4. спират, извършват проверки и задържат български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на режима на движение през границите и при застрашаване сигурността на полета съвместно с компетентните звена по Закона за гражданското въздухоплаване; 5. извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти; 6. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и превозни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите органи; 7. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за живота и здравето на хората; 8. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна; 9. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата; 10. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г.) настаняват принудително в помещения за настаняване на задържани лица или в специални домове чужденци, нарушили режима на движение през границите и подлежащи на връщане или на експулсиране, по ред, определен със закон, като на лицата не могат да се ограничават други права освен правото на свободно придвижване; 11. контролират и извършват проверка на лица, багажи и превозни средства за наличието на взривни вещества, оръжия, боеприпаси, пиротехнически изделия, ядрени материали и други радиоактивни източници при преминаване на държавната граница; 12. проследяват и регистрират движението на кораби и плавателни средства в транзитно (мирно преминаване) или вътрешно плаване в териториалното море на Република България и в българската част на река Дунав; 13. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.11.2020 г.) използват въздухоплавателни средства, като регистрацията, осигуряването на авиационната им безопасност и сертифицирането на летателната им годност се осъществяват по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и издадените въз основа на него актове; 14. използват интегрирани и автоматизирани системи за наблюдение. (2) В граничната зона органите на ГДГП самостоятелно и съвместно с други органи могат да организират временни контролни пунктове за осъществяване на гранично наблюдение. (3) Организацията, редът и условията за използването на въздухоплавателните средства се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. (4) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Въздухоплавателните средства са основно тактическо средство, предназначено за осъществяване на въздушно наблюдение на обширни участъци от граничната зона и териториалното море, извършване на действия по издирване и спасяване, както и за транспортиране на оперативните сили за обезпечаване наблюдението на границата и изпълнение на други специфични задачи. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Граничен контрол може да се извършва и на територията на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в движещ се влак или на борда на плавателно средство по повод предстоящо или осъществено преминаване на държавната граница. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да извършват предварителна гранична проверка на борда на въздухоплавателно средство. (7) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., доп. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) За осъществяване на граничен контрол в граничната ивица могат да се изграждат временни възпрепятстващи съоръжения и системи за наблюдение на държавната граница. Временните възпрепятстващи съоръжения и системите за наблюдение на държавната граница могат да се изграждат и извън граничната ивица, в максимална близост до нея, когато са налице тежки теренни и други специфични условия и/или при доказана технико-икономическа целесъобразност. (8) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Съоръженията и системите по ал. 7 не са строежи по смисъла на Закона за устройство на територията. Условията и редът за възлагането и изграждането на временните възпрепятстващи съоръжения се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Чл. 103. (1) Полицейските органи, извършващи граничен контрол, могат да изискват от транспортните и туроператорските дружества, които осъществяват международна търговска дейност, предоставянето на: 1. разписания, списъци на пътници и друга информация, която се отнася до граничния контрол; 2. достъп до техни помещения, съоръжения и транспортни средства, когато това се налага за осъществяване на граничен контрол. (2) Командирите на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при изпълнение на международни полети са длъжни да излитат и кацат на граждански летища за обществено ползване, обслужващи международни превози. Чл. 104. Полицейските органи, извършващи граничен контрол, осъществяват сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи и ръководителя на съответното ведомство. Чл. 105. При осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването в Република България полицейските органи: 1. издават, отказват или отнемат разрешения за пребиваване; 2. продължават срока на пребиваване на чужденците в Република България; 3. осъществяват съгласувателни процедури с Министерството на външните работи за издаване на разрешения за пребиваване в Република България и с Министерството на правосъдието за целите на съвместната процедура по предоставяне на българско гражданство; 4. противодействат на незаконната миграция чрез извършване на проверки по местопребиваване на чужденците и при необходимост провеждат интервюта; 5. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2019 г.) осъществяват административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Чл. 106. За целите на международното полицейско сътрудничество полицейските органи: 1. осъществяват, координират и контролират обмена на полицейска информация, както и информация относно приложени мерки за административна принуда; 2. ползват, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС; 3. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) предават лица и вещи въз основа на приложимите правни актове на ЕС и международните договори, по които Република България е страна; 4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) ползват информационните бази данни на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), както и широкомащабните информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Чл. 106а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) При осъществяване на правомощията си, за запознаване с основанията за предприетите действия и разясняване на правата на лице, което не разбира български език или е глухо или нямо, полицейският орган може да ползва преводач или тълковник. (2) Ползването на преводач, тълковник или друго лице, владеещо съответния език, и определянето на възнаграждение се извършват при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи. Чл. 107. При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават честта и достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси. Раздел II. Обмен на информация с компетентните правоприлагащи органи на държави - членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления (Загл. изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Раздел II. Опростен обмен на информация или данни с компетентни органи на държави - членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления (Загл. изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Раздел II. Обмен на информация или данни с компетентни органи на държави - членки на Европейския съюз, с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) (1) По реда на този раздел чрез единното звено за контакт в МВР се осъществява обмен на информация с компетентните правоприлагащи органи на другите държави членки за целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, доколкото не е предвиден специален ред съгласно правото на Европейския съюз. (2) Прилагането на този раздел не създава задължение за: 1. придобиване на информация чрез принудителни мерки; 2. събиране и съхранение на информация единствено с цел да се предоставя на компетентните органи на други държави членки; 3. предоставяне на информация, която да се използва като доказателство в съдебни производства. (3) Придобитата информация може да се използва като доказателство в съдебни производства само с предварително разрешение на предоставилата я страна. (4) Единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи използват получената информация при спазване на определените от предоставящата държава условия. Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) (1) Министерството на вътрешните работи чрез единното звено за контакт може да предоставя: 1. информация от информационните фондове на МВР; 2. информация, получена от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или от физически лица. (2) Обменът на информация с компетентните правоприлагащи органи на другите държави членки се извършва при спазване на условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна, както и при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и изискванията за защита на личните данни. (3) Категориите предоставяни лични данни за отделните категории субекти на данни са ограничени до определените в раздел Б от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (ОВ, L 135/53 от 24 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/794“, и са необходими и пропорционални за постигането на целта на искането. (4) Информация, получена от друга държава членка или от трета държава, се предоставя от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която я е предоставила. (5) Когато искането е за предоставяне на информация по ал. 1, т. 2, МВР отправя запитване до съответния компетентен държавен орган, до орган на местното самоуправление, до юридическо или физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканата информация, освен когато за това е предвиден специален ред. Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Искания за предоставяне на информация се подават от единното звено за контакт в МВР до единното звено за контакт на друга държава членка, когато са налице основания да се счита, че: 1. исканата информация е необходима и пропорционална за постигане на целите на предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления; 2. исканата информация е налична за съответната друга държава членка. Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Искането за предоставяне на информация до единното звено за контакт на друга държава членка се изготвя на един от официалните езици, нотифицирани от съответната друга държава членка за целите на обмена на информация, и съдържа: 1. подробно описание на информацията, чието предоставяне се иска; 2. целта, за която се изисква информацията, посочване на фактите и престъплението, послужило за основание на искането; 3. причини, поради които се счита, че исканата информация е налична в замолената държава членка; 4. връзката между целта и лицето, за което се отнася информацията; 5. посочване дали искането е спешно или не; 6. мотиви, обосноваващи случаите на спешност на искането за предоставяне на информация; 7. ограничения върху използването на информацията, която се съдържа в искането, за цели, различни от тези, за които е подадено искането. Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Спешни искания за предоставяне на информация може да бъдат подавани, когато от всички относими факти и обстоятелства по конкретния случай може да се приеме, че информацията е необходима за: 1. предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за националната сигурност; 2. предотвратяване на непосредствена заплаха за живота или физическата неприкосновеност на дадено лице; 3. предприемане на ограничителни мерки, включващи задържане на лице; 4. предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления, за които предоставянето на конкретната информация има съществено значение и непредоставянето и в срок би поставило в риск нейната актуалност. Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) (1) Предоставянето на информация въз основа на искане на компетентен орган на друга държава членка се извършва в следните срокове: 1. осем часа - при спешно искане за предоставяне на информация, налична в информационните фондове на МВР или в други бази данни, директно достъпни за структурите на МВР; 2. три календарни дни - при спешно искане за предоставяне на информация, която може да бъде получена от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица; 3. седем календарни дни - за всички други искания. (2) Сроковете по ал. 1 започват да текат от получаване на искането. (3) Когато за достъп до исканата информация се изисква разрешение от компетентен орган на съдебната власт, тя се предоставя след получаване на такова разрешение. В тези случаи единното звено за контакт в МВР предприема необходимите действия и незабавно уведомява компетентните органи на молещата държава членка за причините и продължителността на очакваното забавяне, както и за последващото развитие по случая. (4) При необходимост от допълнителни разяснения и уточнения във връзка с поисканата информация единното звено за контакт в МВР уведомява компетентните органи на молещата държава членка. Сроковете по ал. 1 спират да текат от момента на получаване на искането за допълнителни разяснения и уточнения до тяхното предоставяне от компетентните органи на молещата държава членка. Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) При предоставяне на информация пряко на правоприлагащ орган в молещата държава членка единното звено за контакт в МВР изпраща копие от информацията на единното звено за контакт на молещата държава членка. Копие от информацията може да не бъде предоставяно на единното звено за контакт на молещата държава членка, когато: 1. това би затруднило текущо разследване с висока степен на обществена значимост, за което обработването на информацията изисква съответно ниво на сигурност; 2. информацията е необходима във връзка с предотвратяване, разкриване и разследване на терористични престъпления, при които няма извънредни ситуации или ситуации на управление на кризи; 3. може да бъде застрашена безопасността на физическо лице. Чл. 115. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) (1) Предоставяне на информация може да бъде отказано от единното звено за контакт в МВР, когато: 1. исканата информацията не е налична; 2. искането за информация не отговаря на изискванията на чл. 110, т. 1, чл. 111 и чл. 112; 3. за предоставянето на информацията не е издадено разрешение от компетентен орган на съдебната власт, когато такова се изисква; 4. исканата информация представлява лични данни извън обхвата на определените съгласно раздел Б от приложение II към Регламент (ЕС) 2016/794; 5. исканата информация представлява лични данни, които са неточни, непълни или вече не са актуални; 6. има обективни основания да се счита, че предоставянето на исканата информация: а) противоречи или може да навреди на интересите на националната сигурност; б) може да застраши текущо разследване на престъпление или безопасността на физическо лице; в) може да доведе до непропорционално засягане на защитени от закона интереси на юридическо лице; 7. информацията е свързана с престъпление, за което съгласно българското законодателство е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или друго по-леко наказание; 8. информацията е за деяние, което не съставлява престъпление съгласно българското законодателство; 9. информацията е получена от друга държава членка или от трета държава и съответната държава не е дала съгласието си за предоставянето на информацията. (2) Отказите по ал. 1 може да се отнасят за цялата или за част от поисканата информация. (3) Единното звено за контакт в МВР уведомява единното звено за контакт или компетентния правоприлагащ орган на молещата държава членка за отказа на искането за информация в сроковете по чл. 113, ал. 1, като посочва основанията за това. (4) Отказите на искания за информация, мотивите за тези откази, исканията за разяснения или уточнения и разясненията или уточненията, посочени в чл. 113, ал. 4, както и всяка друга комуникация, свързана с исканията за информация, подадени до единното звено за контакт на друга държава членка, се предават на езика, на който е подадено искането. Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) (1) Единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи чрез единното звено за контакт в МВР може да предоставят по собствена инициатива всяка налична информация на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, когато има обективни основания да се счита, че тази информация може да е от значение за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления в тези държави членки. (2) Когато информацията по ал. 1 е за престъпления, посочени в чл. 36, ал. 3 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и в член 3, параграф 1 или параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/794, единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи са длъжни да я предоставят на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, освен в случаите по чл. 115, ал. 1, т. 3 и 6. (3) При предоставяне на информация по собствена инициатива на компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка единното звено за контакт в МВР изпраща копие от информацията на единното звено за контакт на тази друга държава членка. Копие на информацията може да не бъде предоставено в случаите по чл. 114. (4) Предоставянето на информация по собствена инициатива се извършва на един от официалните езици, нотифицирани от съответната държава членка за целите на обмена на информация. Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) (1) Единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи чрез единното звено може да подават искания за информация пряко до компетентния правоприлагащ орган на друга държава членка. (2) Исканията по ал. 1 се придружават с копие до единното звено за контакт на замолената държава членка. (3) Копие от направените искания по предходните алинеи може да не се предостави в случаите по чл. 114. Чл. 118. (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) (1) При подаване на искания или предоставяне на информация съгласно този раздел единното звено за контакт в МВР и компетентните правоприлагащи органи след оценка във всеки конкретен случай изпращат копия от исканията и информацията на Европол, доколкото обменът на информация се отнася до престъпления, попадащи в обхвата на целите на Европол, и не са налице основанията по чл. 7, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/794. (2) При предоставяне на копия от исканията и информацията на Европол се посочват целите на обработването на информацията и всички ограничения за обработването и съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) 2016/794. Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Организацията на дейността за обмен на информация по този раздел се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 119а. (Нов - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) (1) До 1 март всяка година Министерството на вътрешните работи предоставя на Европейската комисия статистически данни за обмена на информация с други държави членки съгласно този раздел, извършен през предходната календарна година. (2) Статистическите данни по ал. 1 обхващат: 1. броя на исканията за информация, подадени от единното звено за контакт в МВР; 2. броя на исканията за информация, получени от единното звено за контакт в МВР, и броя на исканията за информация, на които е предоставен отговор, включително информация за спешни и неспешни искания и държави членки - заявители; 3. броя на отказите на исканията за информация, включително основанията за отказ и държавите членки - заявители; 4. броя на случаите, в които е налице отклонение от сроковете за предоставяне на информация, за да се получи разрешение от орган на съдебната власт, включително информация за държавите членки - заявители. Раздел III. Национална Шенгенска информационна система Чл. 120. (1) В МВР се създава, поддържа и експлоатира Националната Шенгенска информационна система на Република България (НШИС), свързана с Централната ШИС (ЦШИС). (2) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Националната Шенгенска информационна система осигурява обмена на информация по линия на ШИС между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство, за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Шенгенското пространство, изпълнение на процедурите по връщане на незаконно пребиваващи чужденци и за подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество. (3) Националната Шенгенска информационна система съдържа регистър с данни, включващ пълно копие на базата данни на ЦШИС („национално копие“). Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Компетентните органи на МВР правят справки, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС за издирвани, контролирани, уязвими или с неустановена самоличност лица, издирвани или контролирани вещи и за чужденци с отказ за влизане и пребиваване или с издадено решение за връщане на територията на Шенгенското пространство по: 1. собствена инициатива; 2. искане на друг орган в съответствие с неговата компетентност и право на достъп; 3. искане на физическо лице, отнасящо се до негови лични данни. Чл. 122. Компетентните органи на МВР самостоятелно или съвместно с други органи осъществяват съвкупност от действия в изпълнение на мерките към сигналите, въведени в ШИС. Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на информация и лични данни в НШИС се осъществява при спазване на изискванията за защита на личните данни. (2) Организацията и функционирането на НШИС, правото на достъп до ШИС, както и информационното взаимодействие се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Раздел IV. Правомощия на органите за пожарна безопасност и защита на населението Чл. 124. (1) При извършване на пожарогасителна и спасителна дейност, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения, операции по издирване и спасяване, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право: 1. да влизат в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица; 2. да разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество или насаждения, когато няма друг начин за извършването на дейността; 3. да използват спасителни, пожарогасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически или юридически лица; 4. да привличат длъжностни лица, участници в доброволни формирования и граждани за оказване на съдействие; 5. да изменят реда за движение и да ограничават достъпа на външни лица в района, където се извършват дейностите, до пристигането на съответните компетентни органи; 6. да използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода при бедствия, за гасене на пожари и при извънредни ситуации; 7. да извършват евакуация на хора и движимо имущество в района, където се извършват дейностите. (2) Дейностите по ал. 1 се организират и осъществяват от органите за пожарна безопасност и защита на населението самостоятелно или съвместно със специализираните сили и средства на органите на изпълнителната власт, организациите, юридическите лица и гражданите. (3) Пожарогасителна и спасителна дейност могат да извършват и търговците, получили разрешение по чл. 129, както и доброволните формирования. (4) При извършване на съвместни дейности по ал. 2 координацията и ръководството на действията се осъществяват от органите по пожарна безопасност и защита на населението. (5) По искане на чуждестранните представителства и на физическите лица, които се ползват с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и спасителни дейности и неотложни аварийно-възстановителни работи в техните служебни и жилищни помещения и превозните им средства. (6) Когато непосредствено са застрашени други сгради и съоръжения, със съгласието на ръководителя на чуждестранното представителство или на чуждестранното физическо лице, ползващо се с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и спасителни дейности и неотложни аварийно-възстановителни работи и в техните служебни и жилищни помещения. (7) При бедствия, пожари и извънредни ситуации органите на държавната власт, на местното самоуправление, юридическите лица и гражданите са длъжни при поискване да предоставят на органите за пожарна безопасност и защита на населението собствени спасителни, пожарогасителни, превозни, съобщителни и други технически средства. За използването на тези средства на собствениците се заплаща обезщетение по ред, определен с правилника по чл. 54, ал. 6 от Закона за защита при бедствия. Чл. 125. (1) При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението: 1. извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти; 2. извършват проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност в тях; 3. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) извършват проверки по спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при извършване на дейности в земеделските земи; 4. издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани; 5. прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват незабавно прокуратурата; 6. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност; 7. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и взривоопасни професии и дейности; 8. участват в експертни съвети за оценка на съответствието на инвестиционните проекти и в държавни приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите; 9. дават становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на инвестиционните проекти, както и на строежите във връзка с въвеждането им в експлоатация; 10. издават сертификати и други документи във връзка с пожарната безопасност, когато това е предвидено в нормативен акт; 11. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани планове за осигуряване на пожарната безопасност при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност; 12. участват в разработването на строителни и технически правила и норми за осигуряване на пожарната безопасност при проектиране и изграждане на строежите, при реконструкция, модернизация и експлоатация на обекти, технологични съоръжения и инсталации. (2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти се определят с наредби на министъра на вътрешните работи съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството. (3) Проверките по ал. 1, т. 2 може да се извършват през деня в присъствието на обитателите на жилището, а при отсъствието или отказа им - след разрешение на съдия от съответния районен съд. (4) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности, които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават наредби. (5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) Положителните становища по ал. 1, т. 9, сертификатите и другите документи по ал. 1, т. 10 влизат в сила от деня на издаването им. Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2019 г.) (1) В изпълнение на правомощията по чл. 125, ал. 1, т. 9 и 10 органите по пожарна безопасност и защита на населението, осъществяващи държавен противопожарен контрол, по искане на заинтересовани лица издават: 1. становища за съответствие на инвестиционните проекти с правилата и нормите за пожарна безопасност; 2. становища за съответствие на строежите с правилата и нормите за пожарна безопасност във връзка с въвеждането им в експлоатация; 3. становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на обекти, инсталации и съоръжения и други документи, когато това е предвидено в нормативен акт; 4. сертификати за съответствие на обектите с правилата и нормите за пожарна безопасност. (2) (Доп. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Документите по ал. 1 се издават след подаване на искане от заинтересовано или упълномощено от него лице с приложени документи, определени в наредбата по чл. 17, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 2. Искането съдържа информацията по чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. В случаите, когато документите по ал. 1 се издават в производство по извършване на вътрешна административна услуга, не е необходимо искане от заинтересовано или упълномощено от него лице. (3) Когато при проверката на искането по ал. 2 се установят нередовности, заявителят се уведомява да ги отстрани в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще доведе до прекратяване на производството. В съобщението се посочват изискванията на нормативния акт, за които органът е констатирал нередовност. Срокът за произнасяне по искането започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. (4) При неотстраняване на нередовностите по ал. 3 производството се прекратява с решение на длъжностното лице, оправомощено от министъра на вътрешните работи за издаване на съответния документ по ал. 1, което се съобщава по реда на ал. 13 и не подлежи на обжалване. (5) За спиране на производството по издаване на документи по ал. 1 се прилага чл. 54 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението за спиране се съобщава по реда на ал. 13 и не подлежи на обжалване. (6) Когато при проверката по същество за съответствието с правилата и нормите за пожарна безопасност се установи липса на доказателства за факти или обстоятелства от значение за производството, от заявителя се изисква представяне на необходимите доказателства и доказателствени средства и се определя срок за тяхното представяне, който не може да бъде по-кратък от три дни и по-дълъг от 14 дни. (7) За издаване на сертификат по ал. 1, т. 4 органите по пожарна безопасност и защита на населението, осъществяващи държавен противопожарен контрол, извършват проверка и съставят протокол. (8) В становището по ал. 1, т. 3 и в протокола по ал. 7 се установява съответствието на обекта със: 1. строително-техническите правила и норми за пожарна безопасност, приложими за обекта, инсталацията или съоръжението, в зависимост от датата на въвеждането му в експлоатация; допуска се по искане на заявителя да се установява съответствието на обекта, инсталацията или съоръжението с действащите към момента на подаване на искането за издаване на сертификат строително-технически правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност; 2. правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, инсталациите или съоръженията, действащи към момента на извършване на проверката. (9) Срокът на валидност на сертификат по ал. 1, т. 4 е 5 години. При констатиране на изменения в условията, при които е издаден сертификатът, водещи до несъответствия с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност, срокът на действие на сертификата се прекратява с решение на органа, който го е издал, за което се уведомяват притежателят на сертификата и заинтересованите лица. Решението се съобщава по реда на ал. 13 и може да бъде оспорено по реда на ал. 15. (10) При установяване на съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност документите по ал. 1 се издават от оправомощени от министъра на вътрешните работи длъжностни лица. (11) При установяване на несъответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност оправомощените длъжностни лица издават решение за отказ за издаване на документ по ал. 1, в което се описват несъответствията с правилата и нормите за пожарна безопасност. (12) Документите по ал. 1 и решенията за отказ по ал. 11 се издават в срок до 14 дни от датата на започване на производството, съответно от отстраняване на нередовностите, а в случаите по ал. 6 - в срок до 14 дни от датата на представяне на необходимите доказателства и доказателствени средства или датата на изтичане на определения срок за тяхното представяне. (13) Документите по ал. 1 и решенията за отказ по ал. 11 се съобщават на заинтересованите лица в тридневен срок от издаването им, за което се прилага чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс. (14) За неуредени въпроси по издаването на документите по ал. 1 и решения за отказ по ал. 11 се прилагат съответно разпоредбите на глава пета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. (15) Решенията за отказ по ал. 11 може да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган, за което се прилагат разпоредбите на глава шеста от Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на чл. 88, ал. 3, чл. 90, ал. 1 и 2, чл. 91, ал. 2, чл. 93, ал. 2 - 5, чл. 97, ал. 5 и чл. 98, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението, освен ако непосредствено по-горестоящият административен орган разпореди друго. (16) В случай на оспорване по административен ред и преразглеждане на решение за отказ по ал. 11 решението за изменение може да бъде оспорено по реда на ал. 15. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане. (17) При оспорване по административен ред решението на непосредствено по-горестоящия административен орган не подлежи на оспорване. (18) За допълване, поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на документ по ал. 1 и на решение за отказ по ал. 11 се прилага чл. 62 от Административнопроцесуалния кодекс. Отказ за издаване на решение за допълване/решение за поправка/акт за тълкуване може да бъде оспорен по реда на ал. 15. (19) Документ по ал. 1 и влязло в сила решение за отказ по ал. 11 могат да бъдат отменени или изменени от непосредствено по-горестоящия административен орган, като производството може да бъде възобновено на основанията, посочени в чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс. За реда за възобновяване на производството се прилагат разпоредбите на глава седма от Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на чл. 103, ал. 3, чл. 104 и 106 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението на непосредствено по-горестоящия административен орган се съобщава по реда на ал. 13 и може да бъде оспорено по реда на ал. 15. Чл. 126. Органите за пожарна безопасност и защита на населението не извършват: 1. пожарогасителна и спасителна дейност и дейности по защита при бедствия в обекти на подземната минна промишленост; 2. държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и на транспортните средства с изключение на земеделската техника; 3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) дейности по защита при бедствия в морските пространства на Република България. Чл. 127. Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи определя критерии, при наличието на които в обекти е задължително създаването на звена за пожарна безопасност. Чл. 128. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност и държавен противопожарен контрол от органите за пожарна безопасност и защита на населението в обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица. (2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Министерството на вътрешните работи въз основа на сключен договор със заинтересованите лица осъществява пожарогасителна и спасителна дейност и държавен противопожарен контрол от органи за пожарна безопасност и защита на населението на: 1. АЕЦ Козлодуй, „Мини Марица-изток“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и Летище София; 2. сгради или части от сгради, ползвани от Българската народна банка. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За осигуряване на пожарната безопасност и защита на населението при мероприятия или дейности с краткосрочен характер може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица. (4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) За осигуряване на дейностите по ал. 1 и 2 извън определената обща численост на МВР в ГДПБЗН се назначават служители за срока на действие на договора. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 - 3 се отчитат по бюджета на МВР. (6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Договорите по ал. 1 и 2 се сключват от директора на ГДПБЗН, от ръководителите на териториалните звена на ГДПБЗН или от оправомощени от тях длъжностни лица след разрешение на министъра на вътрешните работи. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по ал. 3. (8) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Служителите за осигуряване на дейностите по ал. 1 и 2 в обекти се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на този закон за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР. Чл. 129. (1) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение на физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност. (2) Дейностите по ал. 1 включват: 1. противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на пожарната безопасност в обекти; 2. пожарогасителна дейност; 3. спасителна дейност; 4. сервизно обслужване на противопожарни уреди; 5. поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения. (3) Дейностите по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, се извършват само след издаване на разрешението по ал. 1. (4) Лицата, които искат да осъществяват дейностите по ал. 2, трябва да разполагат с квалифициран персонал и собствена или наета техника и оборудване в зависимост от дейността. (5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За получаване на разрешение за извършване на всички или на отделни дейности по ал. 2 лицата по ал. 1 подават писмено заявление с посочен Единен идентификационен код (ЕИК), когато са регистрирани по реда на Търговския закон, към което прилагат: 1. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) копие от удостоверение за вписване в съответния регистър по националното законодателство на съответната държава по ал. 1 в легализиран превод на български език за юридически лица, регистрирани извън територията на Република България; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) списък на собствената или наетата техника и оборудване по ал. 4; 3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за чуждестранните граждани, представляващи лицето по ал. 1 - аналогичен на свидетелство за съдимост документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, а за българските граждани това обстоятелство се установява служебно; 4. (отм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) 5. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че представляващият лицето по ал. 1 не страда от психически разстройства; 6. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) списък на лицата, които ще осъществяват дейностите по ал. 2 и съответните им длъжности и задължения; 7. списък с адресите на сервизите, в които ще се осъществяват дейностите по ал. 2, т. 4, а за мобилните сервизи - регистрационен номер на моторното превозно средство; 8. документи за професионална квалификация, документите по т. 3 - 5 и копие от договорите - за всяко наето лице; 9. медицинско свидетелство от лечебно заведение или аналогичен документ по националното законодателство на друга държава, удостоверяващо, че наетите лица за осъществяване на дейности по ал. 2, т. 2 и 3 са клинично здрави; 10. документ за платена държавна такса в размер, определен от Министерския съвет. (6) Лицето по ал. 1 посочва в заявлението съответната дейност по ал. 2, за която иска издаване на разрешение. (7) Изискванията към квалификацията на персонала се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика съвместно с министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката. (8) За удостоверяване на преминат курс за първоначална професионална подготовка в Академията на МВР или прослужено време в структурите на МВР не се представят документи, а в списъка по ал. 5, т. 6 се включва информация за годината на постъпване и напускане на лицето от структурите на МВР, последна месторабота на лицето в МВР, прослужени години по съответното направление на дейност и година на завършване на курса за първоначална професионална подготовка. (9) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 2 и контролът върху тях се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. (10) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) За удостоверяване на квалификацията по ал. 5, т. 8 не се представят документи, в случай че същите са достъпни в регистрите по чл. 141, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 10, ал. 2, т. 3, буква „в“ от Закона за висшето образование или чл. 42, т. 11 от Закона за професионалното образование и обучение. В тези случаи в списъка по ал. 5, т. 6 се включва информация за единния граждански номер, личния номер или личния номер на чужденец и номера на документа за придобита квалификация за лицето, което ще осъществява дейност по ал. 2. Чл. 130. (1) При постъпване на заявлението и документацията по чл. 129 органите на ГДПБЗН оценяват пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и при необходимост извършват проверка на място на обектите, техниката или оборудването. (2) При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органите на ГДПБЗН уведомяват писмено заявителя и дават указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 4 спира да тече. (3) Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството по издаване на разрешението се прекратява. (4) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. (5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 131. (1) Разрешенията за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, са безсрочни. (2) Издадените разрешения за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, важат само за посочените в тях дейности и могат да се използват само от лицата, на чието име са издадени. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) В разрешението за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, се посочва изчерпателно дейността по чл. 129, ал. 2, която лицето има право да извършва, териториалният обхват на дейността, фирмата/наименованието и ЕИК на лицето, получило разрешението, и обстоятелството, че разрешението е безсрочно. Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Лицето, получило разрешение по чл. 129, уведомява писмено органа, издал разрешението, в 14-дневен срок от настъпването на: 1. промяна на лице от персонала по чл. 129, ал. 4, включваща: а) добавяне на лице към персонала по чл. 129, ал. 4; б) премахване на лице от персонала по чл. 129, ал. 4; 2. промяна на вписаните/обявените в търговския регистър обстоятелства или актове за лицето, получило разрешението, включваща: а) промяна на фирмата/наименованието; б) промяна на седалището и адреса на управление; в) промяна на правната форма; г) смяна или добавяне на представител; д) премахване на представител; е) преобразуване без промяна на правната форма; ж) прекратяване и ликвидация; 3. всяка друга промяна на условията, при които е издадено разрешението, свързана с изискванията по чл. 129, ал. 5. (2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., доп. - ДВ, бр. 66 от 2026 г.) Към уведомлението за промяна по ал. 1 лицето, получило разрешение по чл. 129, представя документите, свързани с промяната, с изключение на документи, удостоверяващи промяна на вписани/обявени в търговския регистър обстоятелства или актове, а в случаите по ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 2, букви „а“, „в“ и „г“, както и когато преобразуването по ал. 1, т. 2, буква „е“ води до промяна на фирмата/наименованието, смяна/добавяне на представител или добавяне на лице към персонала по чл. 129, ал. 4 - и документ за платена такса в размер, определен от Министерския съвет. (3) Оценяването на документацията по ал. 2 се извършва по реда на чл. 130, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Лицето, получило разрешение по чл. 129, е длъжно да представи документите по ал. 2 след изискването им в срока по чл. 130, ал. 2. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Директорът на ГДПБЗН или оправомощено от него длъжностно лице в едномесечен срок от подаване на уведомлението по ал. 1: 1. отразява промените по ал. 1, т. 2, букви „а“ и „в“, както и промените по ал. 1, т. 2, буква „е“, когато преобразуването води до промяна на фирмата/наименованието, в издаденото разрешение по чл. 129; 2. отразява промените по ал. 1 в регистъра по ал. 6; 3. отказва отразяване на промените по т. 1 и 2 в случай на установени несъответствия при оценяване на документацията по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) В ГДПБЗН се създава и поддържа регистър на издадените и отнетите разрешения по чл. 129. (7) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Информация за издадените и отнетите разрешения по чл. 129 се публикува на интернет страницата на ГДПБЗН. (8) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Съдържанието на регистъра по ал. 6 и на информацията по ал. 7 се определя с наредбата по чл. 129, ал. 9. Чл. 133. (1) Органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват проверки за установяване наличието на условия за осъществяване на дейността по чл. 129, спазването на условията, при които е било издадено разрешението, и спазването на реда за осъществяване на дейността. (2) При проверките органите имат право да посещават обектите, в които лицето осъществява съответната дейност, да се запознават с документите относно спазването на изискванията и условията за издаване на разрешението и реда за осъществяване на дейността. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Резултатите от извършените проверки се оформят в протокол, който се съставя в два екземпляра, като единият се връчва на лицето, получило разрешението, а другият заедно с доклад за извършената проверка се представя на органа, издал разрешението. (4) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) В протокола по ал. 3 се разпореждат писмено необходимите мероприятия за изпълнение на задълженията, предвидени в този закон и в наредбата по чл. 129, ал. 9. (5) (Нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Лицата, получили разрешение по чл. 129, са длъжни да изпълняват писмените разпореждания по ал. 4. Чл. 134. (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Разрешение по чл. 129 се отнема с решение на органа, който го е издал, при: 1. настъпване на обстоятелства, при наличието на които представляващият лицето по чл. 129, ал. 1 не отговаря на изискванията за издаване на разрешение, съгласно чл. 129, ал. 5, т. 3 - 5; 2. постъпване на искане от представляващия лицето, получило разрешение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Решението по ал. 1, т. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението. Чл. 135. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Чл. 136. (1) (Предишен текст на чл. 136 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За оценяване на съответствието и контролна дейност на продукти за пожарогасене и определяне на пожарните характеристики на продукти и техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене органите по пожарна безопасност и защита на населението: 1. изследват, изпитват и определят показатели от физическите, химическите и пожарните характеристики на вещества, материали и продукти; 2. участват в процеса на оценяване на съответствието на строителни продукти с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за пожарна безопасност на строежите по удостоверителни документи; 3. изследват, изпитват и определят техническите и експлоатационните характеристики на пожаротехническо оборудване и продукти за пожарогасене; 4. разработват продукти в областта на пожарната безопасност и защитата на населението; 5. издават изпитвателни и класификационни протоколи и други документи за оценка на продукти; 6. оценяват съответствието на продукти за пожарогасене; 7. проверяват съответствието на продуктите, използвани в пожарогасителната и спасителната дейност, с продуктови спецификации и стандарти по удостоверителни документи. (2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За извършване на дейностите по ал. 1, т. 1 и 3 може да се сключват договори между ГДПБЗН и заинтересовани лица. Чл. 137. За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия в населените места органите на държавната власт и местното самоуправление: 1. осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на териториите на общините и кметствата; 2. разработват съгласувано с органите за пожарна безопасност и защита на населението специфични правила за пожарна безопасност в съответните населени места; 3. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението за издадените разрешения при и по повод предстоящи организирани масови прояви, посещения на чуждестранни делегации, честване на национални и официални празници, спортни и други мероприятия, свързани с масово събиране на хора. Чл. 138. За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита при бедствия териториалните органи на изпълнителната власт предоставят безвъзмездно сгради, оборудване, пожарна и спасителна техника, комуникационни, технически и гасителни средства. Чл. 139. За осъществяване на дейности по пожарна безопасност и защита при бедствия в обекти техните ръководители и собственици са длъжни: 1. да осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия на територията на обектите; 2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) да осигуряват на органите за пожарна безопасност и защита на населението достъп до обектите за запознаване с оперативната обстановка и провеждане на пожаротактически учения и учения за защита при бедствия и за извършване на проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност и защита при бедствия; 3. да осигуряват при поискване от органите за пожарна безопасност и защита на населението временно прекъсване на снабдяването с природен газ, топлинна и електрическа енергия, което се удостоверява писмено. Чл. 140. За осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да: 1. спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението; 2. изпълняват издадените писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на населението; 3. провеждат дейности, осигуряващи пожарната безопасност и защитата при бедствия; 4. информират органите за пожарна безопасност и защита на населението в едномесечен срок от получаването на разпореждането или уведомлението по чл. 125, ал. 1, т. 4 за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията; 5. (доп. - ДВ, бр. 19 от 2024 г.) предоставят при поискване на органите за пожарна безопасност и защита на населението документи за самоличност и информация, свързана с пожарната безопасност и защита при бедствия. Раздел V. Други правомощия (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Чл. 140а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да осъществяват: 1. охрана и/или пропускателен режим в района на охраняван от МВР обект - сграда, комплекс от сгради или части от тях, съоръжение или част от него или обособен район с определени граници; 2. съдействие при наблюдение на държавната граница; 3. дейности по териториално обслужване на населението. (2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Дейностите по ал. 1, т. 3 включват: 1. прием на граждани, регистриране на техните сигнали, жалби и предложения, връчване на призовки, съобщения, книжа и други; 2. придобиване на информация от явни източници за подготвяни или вече извършени правонарушения и нейното своевременно докладване; 3. изготвяне на анализи и доклади по проблеми, свързани със сигурността на местно ниво, и предложения за тяхното решаване. (3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2 лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да задържат лице, което е нарушило: 1. охраната и/или пропускателния режим в района на охраняван от МВР обект; 2. граничния режим. (4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) В случаите по ал. 3 незабавно се уведомяват компетентните полицейски органи. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При предаване на задържаното лице на съответните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа: 1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност; 2. дата на съставяне на протокола; 3. дата и място на задържането; 4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето; 5. собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес; 6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива; 7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицейските органи. Чл. 140б. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При изпълнение на правомощието си по чл. 140а, ал. 3 лицата, работещи по трудово правоотношение, могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга. (2) Помощните средства са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори. (3) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредбата по чл. 85, ал. 4. (4) При използването на физическа сила и помощни средства от лицата по ал. 1 се спазва разпоредбата на чл. 86. Част трета. ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В МВР Глава шеста. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА СЛУЖБА В МВР Чл. 141. Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се основават на следните принципи: 1. прозрачност - прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения; 2. публичност - обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата; 3. обективност - чрез отчитане на личните качества, компетентността (квалификацията и опита) и резултатите от служебната дейност; 4. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата; 5. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие; 6. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) конкурсно начало чрез осигуряване на обективност при отчитане на професионалните качества, опит и квалификация; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) забрана за дискриминация; 8. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) планиране и управление на подбора и развитието в кариерата. Глава седма. СЛУЖИТЕЛИ НА МВР Раздел I. Статут на служителите на МВР Чл. 142. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) (1) Служителите на МВР са: 1. държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Със статут по ал. 1, т. 1 са и държавните служители във: 1. Академията на МВР, които осъществяват преподавателска дейност за професионална подготовка на полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. (отм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) 3. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Института по психология на МВР, които осъществяват дейностите по чл. 51, ал. 1; 4. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Националния институт по криминалистика, които осъществяват дейностите по чл. 50а, ал. 1, т. 1 и 2; 5. (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) Центъра за професионално обучение в ГДПБЗН, които осъществяват преподавателска дейност за професионално обучение по чл. 17, ал. 2, т. 10; 6. (нова - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.11.2020 г.) Специализирания отряд „Въздушно наблюдение“ в ГДГП, които осигуряват техническото обслужване и поддържането на постоянна летателна годност на въздухоплавателните средства, използвани за осъществяване на граничен контрол. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г. (*), доп. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2024 г.) Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 189, ал. 1, т. 7, чл. 190, ал. 2, чл. 191, 233, 238, ал. 1 - 3 и 5, чл. 239, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 245а, чл. 247, ал. 1 и 4 и чл. 247а, ал. 1, 3 и 4 от този закон. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните видове длъжности: 1. висши ръководни; 2. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) 3. ръководни; 4. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) 5. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) 6. изпълнителски; 7. младши изпълнителски. (2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и издава заповед за неговото прилагане. (3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Длъжностите и специфичните наименования се определят в класификатора по ал. 2, който се обнародва в „Държавен вестник“. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) Редът за изготвяне и утвърждаването на длъжностните характеристики на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3, видовете и съдържанието им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. (5) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) В класификатора по ал. 2 се определят и длъжностите за държавните служители по чл. 142, ал. 3. Чл. 144. Общата щатна численост на МВР се определя с правилника по чл. 37, ал. 3. Чл. 145. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на вътрешните работи утвърждава функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 33, т. 7 и чл. 37. (2) Редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатове по ал. 1 се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. (3) Военновременни структури и щатове се разработват по ред, определен със заповед на министъра на вътрешните работи, и се утвърждават от него. Чл. 146. (1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и на законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България със следния текст: „Кълна се при изпълнение на държавната служба в МВР да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно, честно, лоялно, обективно и безпристрастно служебните си задължения, съобразно интересите на държавата.“ (2) Полагането на клетвата се удостоверява с подписването на клетвен лист. Отказът да се положи клетва е пречка за постъпване на държавна служба в МВР. (3) Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет. Чл. 147. (1) За всеки служител от МВР се съставя и води лично кадрово дело. (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Редът за съставяне, водене и съхраняване на личните кадрови дела, както и условията и редът за ползването им се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 148. На държавните служители е забранено, включително в извънработно време, да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, да извършват политическа дейност, както и да предприемат други действия, с които се нарушава политическият им неутралитет. Чл. 149. За привличане на държавен служител в МВР като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи. Чл. 150. (1) Министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който се обнародва в „Държавен вестник“. (2) Държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Чл. 151. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) При осъществяване на правомощията си служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. (2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Видът на служебната карта, както и условията и редът за издаването и ползването и се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. (3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Видът на личния знак, както и условията и редът за ползването му се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. (4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на вътрешните работи определя с наредба структурите, чиито служители изпълняват служебните си задължения в униформено облекло, вида на униформеното облекло, реда за предоставянето, носенето и сроковете за ползването му, както и другите принадлежности, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР и са свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители. (5) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г.) При охрана на масови мероприятия и при изпълнение на дейностите по чл. 44, ал. 1 и чл. 89, ал. 1 полицейските органи носят индивидуални идентификационни номера по ред, определен с инструкцията по ал. 3. (6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Забранява се на лица, неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях. (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Служителите по чл. 142, ал. 1 и 3 носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи. Чл. 152. Държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения. Чл. 152а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) За установяване изпълнението на служебните задължения от държавните служители могат да се провеждат тестове в рамките на осъществявания административен контрол. (2) Условията и редът за провеждане на тестовете по ал. 1 се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи. (3) Служител, провеждащ тест по ал. 1, не носи административнонаказателна отговорност във връзка с тази си дейност. Чл. 152б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Психологичната пригодност на държавните служители се определя от Института по психология при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. Чл. 153. (1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени в този или в друг закон. (2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им. (3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители: 1. биха се оказали в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или роднина по сватовство - до втора степен включително; 2. са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации; 3. извършват търговска дейност; 4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи; 5. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) са избрани за президент, вицепрезидент, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, кметове или общински съветници. (4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 притежаването на акции, участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост. (5) Несъвместимост със служба в МВР не е налице: 1. в случаите по чл. 97; 2. при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност; 3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г., доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) при изпълнение и/или управление на проекти, свързани с дейността на МВР и финансирани или съфинансирани по програми или механизми на Европейския съюз или други международни програми и договори, въз основа на сключен граждански договор; 4. (доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) при участие в организациите по чл. 242, както и при работа по трудов или по граждански договор със съответната организация за времето на отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 7. (6) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 3 държавните служители са длъжни да подадат декларация. Чл. 153а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) На държавния служител, с негово съгласие и срещу допълнително възнаграждение, може със заповед на ръководителя на съответната структура да се възлагат допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или управлението на проекти или програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове или финансирани от други международни финансови институции и донори, по които бенефициент или изпълнител е МВР или структура на МВР. Чл. 154. (1) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят. (2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност. (3) (Изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния орган в сроковете и по реда на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. (4) Държавният служител е длъжен да подаде декларация при придобиване на друго гражданство до съответния ръководител на структурата в 10-дневен срок от придобиването. (5) Главният секретар и ръководителите на структурите по чл. 37 подават декларации по ал. 3 и 4 до министъра на вътрешните работи. Раздел II. Изисквания за постъпване на служба в МВР Чл. 155. (1) Държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което отговаря на следните изисквания: 1. да има само българско гражданство; 2. да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; 3. да не е привлечено като обвиняем или да не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер; 4. да отговаря на специфичните изисквания за възраст, образование, физическа годност и психологична пригодност, определени с наредба на министъра на вътрешните работи; 5. да отговаря на медицинските изисквания за работа в МВР, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. (2) Други изисквания за постъпване на държавна служба могат да се определят в длъжностната характеристика за съответната длъжност. (3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 се установяват служебно от органа по назначаването. Раздел III. Назначаване на държавна служба Чл. 156. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Назначаването на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се предхожда от конкурс, който се провежда при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. (2) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за дипломираните курсанти от АМВР. (3) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за дипломираните курсанти от висши военни училища, обучавани за нуждите на МВР, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР. (4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 могат да бъдат назначавани на длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 без провеждане на конкурс, ако отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. (5) Конкурсът за постъпване на държавна служба се обявява със заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице. (6) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Обявлението за конкурса се публикува в специализирана страница в интернет или портал за търсене на работа, както и на страницата на МВР в интернет. (7) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Срокът за провеждане на конкурса се определя със заповедта по ал. 5 и може да се удължава еднократно. Чл. 156а. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) (1) Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР не се провежда за лица, които са държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на този закон относно държавната служба, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР. (2) Назначаването по ал. 1 се извършва след сключване на писмено споразумение между служителя и органите по назначаване на двете администрации. Чл. 156б. (Нов - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Лицата по чл. 156, ал. 2 - 4 и чл. 156а се назначават по ред, определен с наредбата по чл. 156, ал. 1. Чл. 157. (1) До участие в конкурса се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс. (2) Списъците на допуснатите и недопуснатите кандидати се обявяват по общодостъпен начин в 14-дневен срок от крайната дата за подаване на документите. (3) Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Жалбата не спира конкурсната процедура. (4) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение, с което допуска кандидата до участие в конкурса или отхвърля жалбата. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол. (5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Крайното класиране може да бъде обжалвано пред министъра на вътрешните работи в тридневен срок от датата на обявяването му. Министърът на вътрешните работи се произнася в 14-дневен срок с решение, с което прекратява конкурсната процедура, когато допуснатото нарушение не може да бъде отстранено, възобновява конкурсната процедура с указания, когато допуснатото нарушение може да бъде отстранено, или отхвърля жалбата. Решението по жалбата е окончателно и не подлежи на съдебен контрол. (6) В срок до три месеца след приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на класираните кандидати. (7) Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението. (8) Държавните служители - стажанти, успешно завършили курса за първоначално професионално обучение, се назначават на длъжност в структурите на МВР. Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството: 1. назначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности; 2. назначава държавните служители на изпълнителски длъжности при първоначално назначаване; 3. назначава за стажанти спечелилите конкурс за изпълнителски длъжности; 4. преназначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжности; 5. преназначава държавните служители от висши ръководни и ръководни длъжности на изпълнителски длъжности; 6. преназначава държавните служители, спечелили конкурс, от младши изпълнителски на изпълнителски длъжности. Чл. 159. (1) Ръководителите на структурите по чл. 37: 1. назначават държавните служители на младши изпълнителските длъжности; 2. назначават за стажанти спечелилите конкурс за младши изпълнителски длъжности; 3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) преназначават държавните служители на изпълнителски длъжности, извън случаите по чл. 158, т. 5 и 6; 4. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) преназначават държавните служители на младши изпълнителски длъжности. (2) Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда. Чл. 159а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 20