Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия

ЗАКОН за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия Обн. ДВ. бр.38 от 8 Май 1992г., изм. ДВ. бр.51 от 24 Юни 1994г., изм. ДВ. бр.109 от 15 Декември 1995г., изм. ДВ. бр.45 от 28 Май 1996г., изм. ДВ. бр.85 от 8 Октомври 1996г., изм. ДВ. бр.122 от 19 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.39 от 7 Април 1998г., изм. ДВ. бр.99 от 5 Декември 2000г., изм. и доп. ДВ. бр.51 от 21 Май 2002г. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Този закон урежда условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизация. (2) Преобразуването на държавни предприятия представлява разпределянето на имуществото, предоставено им от държавата, в дялове и акции съгласно разпоредбите на Търговския закон. (3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Приватизация е прехвърляне на физически или юридически лица на: 1. дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества; 2. собствеността на цели предприятия, обособени техни части, предприятия, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация или незавършени обекти на строителството; 3. държавни или общински нежилищни имоти, невключени в състава на държавни или общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други). Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Приватизацията се осъществява въз основа на програми за приватизация и приватизационни стратегии. (2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Годишната програма съдържа: 1. минималните приватизационни цели за годината, включително минималния брой на държавните предприятия, подлежащи на приватизация, приоритетните цели, както и списък на предприятията, за които органите по чл. 3, ал. 1, т. 1—3 задължително приемат решение за приватизация през текущата година; 2. очаквания размер на приходите от приватизацията и начина на тяхното използване в съответствие с изискванията на този закон; 3. разходите, свързани с дейността по приватизацията; 4. списъка на отраслите и/или предприятията, чието цялостно или частично приватизиране не се разрешава за срока на действие на програмата; 5. списък на предприятията, решенията за приватизирането на които се приемат от Министерския съвет след одобряване от Народното събрание; 6. списък на предприятията, решенията за приватизирането на които се приемат от Агенцията за приватизация след одобряване от Министерския съвет; 7. общият обем на акциите по номинална стойност, които ще бъдат предложени за приватизация чрез централизирани публични търгове; 8. общите насоки за приватизационната политика на общините. (3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Програмата се внася от Министерския съвет в Народното събрание, което я обсъжда и приема до 31 октомври на предходната година преди приемането на Закона за държавния бюджет. (4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Министерският съвет внася в Народното събрание ежегодно до 28 февруари отчет за изпълнението на приватизационната програма, изготвен от министъра на икономическото развитие, и отчет за изпълнение на приватизационните сделки от списъка по ал. 2, т. 5. (5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Приемането на годишната приватизационна програма не е условие за вземане на решение и за действителността на сключените приватизационни сделки, освен ако приватизиращото се предприятие не е включено в списъка по т. 4 на ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Приетата програма за приватизация действа до приемане на програмата за следващата година. (7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г.) Министърът на икономическото развитие координира и контролира изпълнението на годишната програма за приватизация. (8) (Нова - ДВ, бр. 109 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Министерският съвет разработва стратегии за приватизация на предприятията с монополно положение в страната или с господстващо положение на съответния географски пазар в сферата на обществените услуги, както и за предприятията, свързани в национални инфраструктурни мрежи. (9) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Стратегиите по ал. 8 се приемат от Народното събрание. (10) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Министерският съвет определя списък от държавни предприятия или обособени части от тях, които се приватизират целево с оглед осигуряването на средства за намаляване на държавния дълг и за попълване на фонда за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки. В този списък не могат да се включват предприятия от списъка по ал. 2, т. 4. Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Решение за приватизиране на държавни и общински предприятия се приема от: 1. определен от Министерския съвет държавен орган - за държавни предприятия, акции или дялове, собственост на държавата в търговски дружества, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи към 31 декември 1997 г. не надхвърля 70 млн. лв., както и за незавършени обекти на строителството и за държавни недвижими имоти, невключени в състава на държавни предприятия, които се използват за стопански цели; 2. Агенцията за приватизация - за държавни предприятия и акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи към 31 декември 1997 г. надхвърля 350 млн. лв.; 3. Агенцията за приватизация след одобряване от Министерския съвет - за държавни предприятия и акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества, определени в годишната приватизационна програма по чл. 2, ал. 2; 4. общинските съвети - за предприятия, които са общинска собственост и акции и дялове, собственост на общините в търговски дружества, както и за общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели; 5. Министерският съвет след одобряване от Народното събрание — за държавни предприятия и за акции и дялове — собственост на държавата в търговски дружества, определени в годишната приватизационна програма по чл. 2, ал. 2. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Приватизационните сделки се сключват в съответствие с годишната приватизационна програма по чл. 2, ал. 2 и със стратегиите по чл. 2, ал. 8. (3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) При приватизация на акции или дялове, собственост на държавни или общински предприятия или на еднолични търговски дружества в други дружества, Министерският съвет, съответно общинският съвет, намалява капитала на първите дружества с балансовата стойност на тяхното участие, което е приватизирано, при спазване разпоредбите на чл. 149—151 и чл. 199—203 на Търговския закон. (4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Тръжната документация съдържа: 1. обстоятелствата по ал. 1 с конкретни данни за всяко от тях; 2. времето и начина на оглед на обекта; 3. изчерпателен списък на документите, които следва да бъдат представени от кандидатите при участие в търга; 4. основанията, при които тръжната комисия декласира съответния участник. (5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Решението по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува най-малко в два централни и един местен ежедневник. При приватизация на предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения кредиторите и длъжниците се считат уведомени по чл. 15, ал. 1 от Търговския закон от датата на обнародване на решението в „Държавен вестник“. Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Предложение за решение по предходния член могат да подават и: 1. органите за управление на преобразувани в търговски дружества предприятия и на непреобразувани предприятия; 2. работниците и служителите на търговски дружества и предприятия. Решението за предложението се взема с обикновено мнозинство от всички работници и служители; 3. Агенцията за приватизация в случай, че тя не е орган по чл. 3; 4. общинските съвети - за държавни предприятия и обособени части, намиращи се на територията на общината; 5. лицата по чл. 35. (2) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Органът по чл. 3 е длъжен да се произнесе с решение по предложенията по предходната алинея в едномесечен срок. Отказът се мотивира. Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 109 от 1995 г.) В решението за приватизиране органите по чл. 3, ал. 1, т. 1—3 определят срок, в който управителните органи на държавните предприятия са длъжни да им представят документите и информацията, необходими за извършване на приватизационната сделка. Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) В приватизацията могат да участват при равни условия всички физически и юридически лица, освен в случаите, изрично предвидени в този закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Право на преференциално участие имат: 1. работниците и служителите в приватизиращото се предприятие, които са работили в него не по-малко от 2 години преди датата на обявяване на решението за приватизация; 2. лицата, чиито трудови правоотношения с приватизиращото се предприятие са прекратени по реда на Кодекса на труда и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до 14 години преди датата на обявяване на решението за приватизация и са работили в него не по-малко от 2 години с изключение на дисциплинарно уволнените и лицата, осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, освен ако са били реабилитирани; 3. лица, които са били пенсионирани най-много 10 години преди датата на обявяване на решението за приватизация като работници или служители в приватизиращото се предприятие и са имали най-много 3-годишен трудов стаж преди пенсионирането си в него. Ограниченията по тази точка не се прилагат по отношение на работниците и служителите с призната пълна или частична нетрудоспособност, придобита при изпълнението на трудовите функции в това предприятие; 4. лицата, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съветите на директорите и на управителните съвети на приватизиращото се предприятие в продължение на повече от една година преди датата на обявяване на решението за приватизация. (3) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Правото на преференциално участие по предходната алинея може да се упражни еднократно и само от български граждани с постоянно местожителство в страната. (4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Юридически лица с над 50 на сто държавни и общински участия не могат да участват в приватизацията на държавни предприятия освен след получаване на писмено съгласие на Агенцията за приватизация за всеки конкретен случай. (5) Кредиторите по държавния дълг могат да участват в приватизацията с вземанията си по дълга по ред, определен от Министерския съвет. Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Приходите от приватизацията на държавните предприятия с изключение на тези по ал. 5 и 6 и с изключение на тези по чл. 2, ал. 10 се внасят в специална набирателна сметка. Средствата по тази сметка се използват приоритетно по следния ред: 1. за попълване на фондовете за покриване на разходите за приватизирането на държавните предприятия; част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални активи; 2. за Взаимния фонд по чл. 8; 3. за фондовете за социално осигуряване, в които се внасят 30 на сто от паричните постъпления от приватизацията по глава шеста на този закон извън предвидените в предходната точка, а до тяхното създаване - в специален фонд, управляван на доверителен принцип от Българската народна банка; 4. съгласно годишната приватизационна програма, включително за държавния фонд за реконструкция и развитие; 5. за фонд „Подпомагане и развитие на селското стопанство“ в размер 10 на сто от средствата, придобити от приватизацията. (2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 45 от 1996 г.) Приходите от приватизацията на общинските предприятия и части от тях се разпределят, както следва: 1. 20 на сто за Взаимния фонд по чл. 8; Част от тези приходи се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални активи. 2. 30 на сто от паричните постъпления от приватизацията по глава шеста за социалните фондове, а до тяхното създаване - в специален фонд, управляван на доверителен принцип от Българската народна банка; 3. останалата част в размер 88 на сто се внася в специален фонд на разпореждане на съответния общински съвет, като средствата по този фонд се използват приоритетно за инвестиционни цели, за погасяване на кредитите за незавършени обекти на строителството и на несъбираеми задължения на общинските предприятия; тези средства не могат да се използват за текущи разходи. (3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Паричните постъпления в левове и във валута от приватизация на държавните предприятия от списъка по чл. 2, ал. 10 постъпват в републиканския бюджет и се използват за намаляване на държавния дълг и за попълване на Фонда за държавна защита на влогове и сметки на физически и юридически лица в банки. Плащанията могат да се извършват и в конвертируема валута. (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 1996 г., нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Приходите от приватизацията на държавните предприятия се внасят във фондовете по ред, определен от Министерския съвет. (5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Деветдесет и шест на сто от паричните постъпления при приватизация на предприятия с ведомствена принадлежност към Министерството на отбраната, както и от продажбата на акции и дялове от търговски дружества, за които министърът на отбраната упражнява правата на собственост на държавата, се внасят във фонд “Отбрана” към Министерството на отбраната. Останалите 4 на сто се внасят във фондовете за покриване на разходите за приватизация на държавни предприятия. (6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Деветдесет и шест на сто от паричните постъпления при приватизация на предприятия с ведомствена принадлежност към Министерството на вътрешните работи, както и от продажбата на акции и дялове от търговски дружества, за които министърът на вътрешните работи упражнява правата на собственост на държавата, се внасят във фонд “Ред и сигурност” към Министерството на вътрешните работи. Останалите 4 на сто се внасят във фондовете за покриване на разходите за приватизация на държавни предприятия. Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2002 г.) Към Агенцията за приватизация се създава фонд за покриване на разходите за приватизирането на държавни предприятия. Разпределението и източниците на фонда са: 1. приватизация; 2. средствата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 4; 3. средства, предоставени от държавния бюджет, чийто размер се определя с приемането на Закона за държавния бюджет; 4. приватизация, които; 5. сключване на изпълнително споразумение в срок не по-дълъг от 9 месеца след влизането в сила на приватизационния договор, което става негова неразделна част; изпълнителното споразумение съдържа основните клаузи, регламентиращи изпълнението на програмата по ал. 4, и се подписва, от една страна, от органа по приватизация, от министъра на околната среда и водите и от министъра на финансите, и, от друга страна, от купувача по приватизационния договор или от друго оправомощено от него лице. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2002 г.) Източници на фондовете са: 1. (отменена) 2. средствата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 4; 3. средства, предоставени от държавния бюджет, чийто размер се определя с приемането на Закона за държавния бюджет т. 1. (8) Документите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 се изготвят преди подписването на приватизационния договор. Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 1995 г.) В срок до 30 юни 1994 г. Министерският съвет създава Взаимен фонд. На този фонд се предоставят безвъзмездно 20 на сто от дяловете или акциите на приватизираните държавни предприятия или техният паричен еквивалент, освен в случаите на приватизация по реда на глава осма. Решението за предоставянето на паричен еквивалент вместо дялове или акции се приема от съответния орган по чл. 3. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) На Взаимния фонд се предоставя и 20 на сто от продажната цена на държавните предприятия и обособени техни части, които се приватизират по реда на глави шеста и седма. (3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Министерският съвет прехвърля управляваните от него акции от Взаимния фонд след съответното законово регламентиране за следните цели: 1. фондове за социално осигуряване; 2. за безвъзмездно участие на български граждани в приватизацията. Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.)(1) Условията и редът за приватизиране на държавни предприятия се прилагат и за предприятия - собственост на общините, доколкото не е предвидено друго в този закон. (2) Общинските администрации всяко тримесечие изпращат в Агенцията за приватизация справка за извършените продажби по реда на този закон, както и за постъпилите предложения и взетите решения за приватизация. Глава втора АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Създава се Агенция за приватизация като държавен орган към Министерския съвет за организиране и контрол на приватизацията на държавните предприятия и за осъществяване на приватизацията в случаите, предвидени в този закон. (2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и има регионални бюра. (3) Бюджетната издръжка на агенцията е отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията на държавните предприятия. Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Органи за управление на агенцията са: 1. надзорен съвет; 2. изпълнителен съвет. Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Надзорният съвет се състои от 7 членове, които се избират от Народното събрание. Никоя парламентарна група не може да предложи повече от трима членове на Надзорния съвет. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Членовете на надзорния съвет се освобождават задължително от Народното събрание при: 1. извършване на нарушения на този закон; 2. извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда; 3. невъзможност да изпълняват задълженията си. (3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Извън случаите по предходната алинея членовете на надзорния съвет на Агенцията за приватизация се освобождават по решение на Народното събрание. (4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) В случаите по ал. 2 и 3, както и при оставка или смърт на член на надзорния съвет Народното събрание избира нов член. (5) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Членовете на надзорния съвет избират помежду си председател. (6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Председателят на Надзорния съвет: 1. свиква заседанията на съвета; 2. определя дневния ред; 3. изисква информация от съответните органи и длъжностни лица, свързана с функциите на съвета и с обсъжданите приватизационни сделки. (7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Членовете на надзорния съвет не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждение по граждански договор освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност. Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.)(1) Надзорният съвет: 1. разработва устройствен правилник на агенцията и го представя на Министерския съвет за приемане; 2. определя основните насоки на дейността на агенцията в съответствие с този закон; 3. одобрява проекта за бюджета на агенцията, както и годишния отчет за изпълнението на приватизационната програма от Агенцията за приватизация; 4. одобрява приватизационните сделки над сумата, определена в устройствения правилник на агенцията; 5. установява общите правила и условия за назначаване, включително и заплащането на служителите на агенцията; 6. всяко тримесечие приема отчета на изпълнителния директор за дейността на агенцията; 8. определя регионалните бюра и утвърждава началниците им съгласно Закона за административното производство срещу индивидуални административни актове на органа по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия; 9. упражнява контрол на всички етапи от подготовката и сключването на приватизационните сделки от Агенцията за приватизация; 10. по искане на органите по чл. 3, ал. 1, т. 1 може да дава становища по въпроси във връзка със сключването и подготовката на приватизационни сделки; 11. осъществява следприватизационен контрол по приватизационните сделки за държавни предприятия и за акции и дялове — собственост на държавата в търговски дружества. (2) При изпълнение на функциите си по ал. 1, т. 9—11 Надзорният съвет дава задължителни указания на изпълнителния съвет на Агенцията за приватизация и становища до другите органи по чл. 3, ал. 1, т. 1. Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Изпълнителният съвет се състои от трима членове — изпълнителен директор и двама заместник изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет. (2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Изпълнителният съвет организира и ръководи дейността на Агенцията за приватизация съгласно закона и решенията на Надзорния съвет. (3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Възнагражденията на изпълнителния директор и на заместник изпълнителните директори се определят от Министерския съвет. (4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Изпълнителният директор и заместник изпълнителни директори не могат да заемат друга платена длъжност, както и да получават възнаграждения по граждански договор, освен в случаите, когато упражняват научна или преподавателска дейност. (5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Изпълнителният съвет взема решения с обикновено мнозинство от състава си. (6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Изпълнителният директор представлява Агенцията за приватизация и организира и ръководи дейността на изпълнителния съвет. Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.)(1) Членовете на надзорния съвет, изпълнителният директор и заместник изпълнителните директори и заемащите длъжности, определени в устройствения правилник на агенцията, както и членовете на техните семейства нямат право да придобиват имущество, дялове или акции в предприятия, намиращи се в процес на приватизиране, или при участие в централизирани публични търгове, по време на техния мандат и в едногодишен срок след изтичането на мандата им. Глава трета ОЦЕНКА НА ПРЕДПРИЯТИЯТА Чл. 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Оценката на предприятията по този закон се извършва от независими български или чуждестранни експерти или експертни фирми, лицензирани от Агенцията за приватизация. На експертите се осигурява достъп до информацията и документацията, необходими за извършване на оценката. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Процедурата и методите за оценка на предприятията, които се приватизират, се определят от Министерския съвет. Глава ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ Чл. 17. (1) Преобразуването на държавни предприятия в еднолични търговски дружества се извършва от Министерския съвет или определен от него орган. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) В случай, че балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието е над 70 млн. лв., преобразуването се извършва от Министерския съвет по предложение на негов орган. Предложението се внася след вземане на становището на Агенцията за приватизация. Становището на агенцията трябва да бъде дадено в едномесечен срок от получаване на предложението. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 1995 г.) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за преобразуваните държавни или общински предприятия в еднолични търговски дружества. Оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по ред, установен от Министерския съвет. (4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 1995 г.) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат при преобразуването на приватизирани търговски дружества в друг вид търговски дружества в течение на 12 месеца след сключване на приватизационната сделка. За оценка на непаричните вноски при преобразуването се приема приватизационната оценка по метода „чиста стойност на активите“, ако е приета от органа по чл. 3 по установения ред. Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1996 г.) Собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на закони, укази или актове на Министерския съвет в периода от 1946 г. до 1962 г. без тези по чл. 26 от Закона за държавните имоти (обн., ДВ, бр. 300 от 1948 г.; изм., бр. 173 от 1949 г.; отм., Изв., бр. 92 от 1951 г.) и чл. 101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответна част от дяловете или акциите на дружеството, образувано от тези предприятия. Тази част се определя въз основа на балансовите стойности на имотите на дружествата, а в случай на приета оценка при открита процедура за касова приватизация — въз основа на приетата приватизационна оценка. Искането на заинтересуваните собственици може да бъде направено преди или след преобразуването на предприятието, като молбата се подава в срок до 30 септември 1994 г. чрез общинския съвет по местонахождението на имота до Министерския съвет — за държавните предприятия, и до общинския съвет — за общинските предприятия. Чл. 19. Дялове или акции, собственост на държавата и общините, от преобразуваните в търговски дружества предприятия с изключение на дяловете или акциите, които остават собственост на държавата, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 се предлагат за продажба в срок от 5 години от датата на регистрация на дружеството. За преобразуваните до приемането на този закон дружества срокът започва да тече от влизането на закона в сила. Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 109 от 1995 г.) След приемане на решение за приватизация органът по чл. 3 може да забрани извършването на разпоредителни сделки с имуществото на съответното дружество. (2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 1995 г.) След приемането на решение за приватизация може да се извършва преобразуване или прекратяване на приватизиращото се предприятие само с разрешение на съответния орган по чл. 3, освен при обявяването на несъстоятелност. Чл. 22. (1) Лицата по чл. 5, ал. 2 в случаите на приватизиране на преобразувани в акционерни дружества държавни и общински предприятия имат право да закупят при облекчени условия до 20 на сто от акциите, принадлежащи на държавата и общините. (2) Продажбата се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената на акциите, формирана по ред, установен от Министерския съвет. (3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1996 г.) Общата сума на отстъпката, която едно лице може да получи със закупуването на акции при преференциални условия, не може да надвиши брутното трудово възнаграждение за последните 24 месеца в приватизиращото се предприятие. (4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Тя не може да бъде по-малка от средната работна заплата за страната за последните 24 месеца. (5) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Правото на преференциално закупуване на акции се упражнява в срок до 3 месеца след началото на продажбата на акциите. Предоставените за тази цел акции, ако не са продадени в този срок, се продават по общия ред. Акциите, продадени по реда на ал. 1, са поименни и не могат да се продават в продължение на три години от придобиването им. Чл. 23. (1) Лицата по чл. 5, ал. 2 в случаите на приватизиране на преобразувани в дружества с ограничена отговорност държавни и общински предприятия имат право да закупят при облекчени условия общ дял в размер до 20 на сто от капитала на дружеството. Те декларират кои от тях желаят да участват в придобиването на общ дял от дружеството с ограничена отговорност. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Размерът на дела по ал. 1, начините за разпореждане с него и индивидуалните вноски се определят на събрание на желаещите да участват в придобиването на общия дял. Закупуването на дяловете се извършва по реда на чл. 22, ал. 5. (3) Продажбата на дела по ал. 1 се извършва по цена, представляваща 50 на сто от цената, формирана по ред, установен от Министерския съвет. (4) Общата сума на отстъпката, която може да се получи със закупуването на дял при преференциални условия, не може да надвиши сумата от брутните работни заплати на лицата по ал. 2, изчислени по начина, посочен в чл. 22, ал. 3 и 4. Чл. 23а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г.)(1) В случаите на приватизация по реда на глава осма лицата по чл. 5, ал. 2 получават безвъзмездно до 10 на сто от акциите или дяловете, собственост на държавата в приватизиращото се предприятие. (2) Общата стойност на акциите или дяловете, получени от едно лице при условията на ал. 1, не може да надвиши брутната му работна заплата за последните 24 месеца в съответното предприятие, изчислена по начина, посочен в чл. 22, ал. 4. (3) Редът за придобиване на акции и дялове по този член се определя от Министерския съвет. Чл. 24. Условията и редът, по които лицата по чл. 5, ал. 2 имат право да придобиват при облекчени условия дялове или акции, собственост на държавата и общините, се определят от Министерския съвет. Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Акциите, собственост на държавата и общините, от предприятията могат да се продават чрез: 1. открита продажба; 2. публичен търг на пакети от акции; 3. публично оповестен конкурс; 4. преговори с потенциални купувачи; 5. централизирани публични търгове; 6. приемане на търгово предложение за закупуване на акции по чл. 149 и следващите от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) По начините, посочени в т. 3, 4 и 5 на предходната алинея, или чрез публичен търг се продават и дялове, собственост на държавата и общините, от преобразуваните в дружества с ограничена отговорност предприятия. (3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Когато определеният купувач по ал. 1 и 2 е юридическо лице, в което съдружници, акционери или членове на кооперация са само работници и служители, лица, които без трудов договор са управители, контрольори, членове на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети, лица по чл. 5, ал. 2 от приватизиращото се търговско дружество, както и лица, чиито изобретения са внедрени и се използват в съответното дружество, то има правото да придобие акциите или дяловете при разсрочено плащане на цената, като: 1. 25 на сто от цената се заплащат при подписването на договора; 2. разсрочването е за срок до 5 години; 3. стойността на неизплатената част се увеличава с основния лихвен процент за съответния изтекъл период, считано от датата на подписването на договора; този период се определя в договора и не може да бъде по-дълъг от 1 година; 4. до окончателното плащане на цената по т. 2 купувачът не може да прехвърля акциите или дяловете от приватизираното търговско дружество без разрешението на продавача; 5. никой не може сам или чрез свързани лица да притежава повече от 1/3 от капитала на юридическото лице. (4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) Разсроченото плащане по ал. 3 се прилага при условие, че в юридическото лице по ал. 3 към момента на учредяването му участват най-малко 20 на сто от работниците и служителите в приватизиращото се предприятие и то не е включено в списъка по чл. 2, ал. 10. Дружество по ал. 3 не може да издава акции на приносител или поименни акции без право на глас. Правото на разсрочено плащане се прекратява от момента, в който повече от 1/3 от дяловете или акциите на юридическото лице по ал. 3 бъдат прехвърлени на лица извън тези по чл. 5, ал. 2. (5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1994 г., нова - ДВ, бр. 45 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.) В случаите по ал. 3 задължително се обезпечава плащането на неизплатената част от цената. Учредяването и заличаването на залог или ипотека се освобождават от държавни такси. (8) Условията и редът за организация и провеждане на публичните търгове, публично оповестените конкурси, преговорите с потенциални купувачи и централизираните публични търгове се определят от Министерския съвет. (9) При продажбите по реда на ал. 1, т. 1, 5 и 6 не се прилагат условията по ал. 3. Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) При продажбата на дялове или акции собственост на държавата или общините могат да се прилагат едновременно няколко от изброените начини. Продажбата може да се извърши на няколко етапа. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) При продажбата на акции собственост на държавата или общините се допуска и едновременно увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции, като се спазват разпоредбите на Търговския закон. Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2000 г.)(1) Когато определеният начин на продажба на акциите е централизиран публичен търг, извършването на продажбата се възлага на Центъра за масова приватизация към Министерския съвет. (2) В случаите по ал. 1 Министерският съвет по предложение на Центъра за масова приватизация може да вземе решение за извършване на продажбата на акциите — собственост на държавата, чрез публично предлагане. (3) Центърът за масова приватизация организира и провежда централизираните публични търгове и публичното предлагане по ал. 1 и 2. (4) Разходите по организирането и провеждането на публичното предлагане са за сметка на фонда за покриване на разходите за приватизиране на държавни предприятия към съответния орган по чл. 3, ал. 1. Чл. 27. (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Първоначалната продажна цена на акциите, началната цена при търговете и офертната цена при провеждане на конкурс или преговори се определят въз основа на оценката на предприятието, освен в случаите по глава осма. Чл. 28. Министерският съвет определя задължителната информация, която трябва да се предостави на потенциалните купувачи при продажбата на дялове или акции от преобразувани предприятия. Чл. 29. (1) Министерският съвет определя задължителната форма за заплащане на купуваните дялове или акции, собственост на държавата и общините. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) С разрешение на Агенцията за приватизация кредиторите на приватизираното предприятие могат да придобиват дялове или акции срещу дълга на предприятието при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Глава ПРОДАЖБА НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ ИЛИ ОБОСОБЕНИ ТЕХНИ ЧАСТИ Чл. 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Държавни и общински предприятия или обособени техни части без предварителното им преобразуване в търговски дружества се продават чрез преговори с потенциални купувачи, публичен търг или конкурс, освен в случаите по чл. 35. (2) Министерският съвет определя условията и реда за провеждане на търговете и конкурсите. (3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) При приватизация на непреобразувани държавни или общински предприятия, както и на обособени части от предприятия и незавършени обекти на строителството, които са държавна или общинска собственост, органът по чл. 3 може да прехвърли собствеността върху тях на купувачите, включително и собствеността върху земята и останалите недвижими имоти. В договора, с който се прехвърля собствеността, задължително се отбелязва видът на прехвърлените вещни права върху недвижими имоти. Чл. 31. (1) Когато повече от 30 на сто от общия брой на работниците и служителите на държавното или общинското предприятие или обособената част декларират желание да участват в търга или конкурса, те упълномощават лице, което да ги представлява. (2) Когато търгът или конкурсът е спечелен от представителя по предходната алинея, цената, определена за окончателна, се намалява с 30 на сто. (3) Общият размер на отстъпката по предходната алинея не може да надвишава сумата от брутните работни заплати на работниците и служителите, участващи в покупката, изчислени по начина, посочен в чл. 22, ал. 3 и 4. (4) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Органът по чл. 3 може да разреши покупката по този член да се извърши на изплащане, като стойността на неизплатената част се коригира с основния лихвен процент. (5) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Предходните алинеи се прилагат и за юридическо лице, учредено от най-малко 30 на сто от работниците и служителите по ал. 1. Чл. 32. Разпоредбите на тази глава се прилагат и за имуществото на ликвидирани държавни и общински предприятия поради несъстоятелност или по други причини, останало след погасяването на всички задължения, съгласно правилата за ликвидация при несъстоятелност. Чл. 33. По реда на тази глава могат да се продават и цели преобразувани в търговски дружества предприятия или обособени техни части, изцяло собственост на държавата или общините, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи не надхвърля 10 млн. лв. Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Държавните и общинските предприятия и обособени техни части могат да се приватизират чрез: 1. отдаване под наем за срок до 25 години с клауза за изкупуване; 2. отдаване за управление с клауза за изкупуване или продажба на трети лица; 3. продажба на изплащане със запазване на собствеността; 4. продажба при отлагателни или прекратителни условия, като запазване предназначението на обекта, на работните места, извършване на инвестиции, постигане на определени резултати и други подобни. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Решение за приватизиране на обособени части от държавни и общински предприятия, в които държавата или общината не е едноличен собственик на капитала, се приема само след предложение от органите за управление на съответното предприятие. (3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Купувачът по тази глава се определя чрез конкурс или преговори. (4) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Органът по чл. 3 може да прекрати юридическото лице на предприятието, което е предмет на сделка по ал. 1. Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс, според оценката им, от: 1. работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, както и лицата по чл. 5, ал. 2, при условие че 20 на сто от работещите в предприятието към момента на подаването на предложението работници и служители желаят да участват в приватизацията, както и от юридически лица, учредени само от тях; 2. наематели и арендатори с договори, сключени след 15 октомври 1990 г., но не по-късно от 15 октомври 1993 г., ако независимо от срока, за който е сключен съответният договор, наемното отношение съществува към датата на подаване на предложението за приватизация. (2) Приватизация по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва по ред, определен от Министерския съвет. Чл. 36. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Балансовата стойност на дълготрайните активи към момента на подаване на предложението на обектите по чл. 35 не може да надвишава 10 млн. лв. при производствените предприятия и обособени части и 5 млн. лв. за предприятия и обособени части за търговия и за услуги. Чл. 37. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г.)(1) Оценката се извършва по реда на чл. 16. (2) Подобрения, които не са направени или заплатени от наемодателя, не се оценяват и не се включват в цената. Чл. 38. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г.)(1) Органът по чл. 3 може да откаже предложението за приватизация на лицата по чл. 35, когато се нарушават изискванията на този закон, годишната програма за приватизация и за предприятия и обособени части, включени в списък, приет от Министерския съвет. В този списък предприятията и обособените части могат да се посочват и обобщено (по бранш, тип производство, търговия или услуга и други). Списъкът се публикува в „Държавен вестник“ и се променя по необходимост. (2) Отказът или непроизнасянето в сроковете по този закон на органа по чл. 3 може да се обжалва по общия ред. Производствата се освобождават от такси. Чл. 39. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г.)(1) Прехвърлянето на собствеността се извършва в срок от 2 месеца от вземане на решението за приватизация. (2) Отказът или непроизнасянето в сроковете по този закон на органа по чл. 3 може да се обжалва по общия ред. Производствата се освобождават от такси. Чл. 40. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1996 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1996 г.) Лицата по чл. 35 имат право да извършват покупката на разсрочено плащане, като: 1. за предприятия и обособени части за производство или за услуги разсрочването е до шест години и началната вноска е 10 на сто от цената с едногодишен гратисен период; 2. за търговски предприятия или обособени части разсрочването е до пет години и началната вноска е 30 на сто от цената; 3. стойността на неизплатената част се увеличава ежегодно до 31 март чрез олихвяване с 50 на сто от основния лихвен процент за съответния период на предходната година; за времето на гратисния период стойността на неизплатената част не се променя. Стойността на разсрочената част не се променя, когато купувачът я изплати в срок 24 месеца от датата на подписване на договора. (2) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1996 г.) Годишната вноска за всяка календарна година се определя, като разсрочената част се разпредели равномерно в периода на разсрочването. Купувачът е длъжен да внесе годишната вноска на две вноски през годината. Купувачът може да прави авансови вноски без ограничение през целия период на разсрочване, включително и през гратисния период. (3) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1996 г.) Лицата по чл. 5, ал. 2, участващи в покупката, получават отстъпка от цената до 20 на сто, но не повече от сумата от брутните им заплати за последните 24 месеца в приватизиращото се предприятие, изчислени съгласно чл. 22, ал. 4. Чл. 41. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 1995 г.)(1) Наемател или арендатор може да изкупи само едно предприятие или обособена част по реда на чл. 35. (2) Предприятията и обособените части, изкупени по реда на чл. 35, не могат да се продават в продължение на пет години от изплащането им. До окончателното им изплащане включеното в тях имущество не може да бъде използвано за обезпечение. Чл. 42. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) Редът за подаване на предложенията за приватизация и за извършване на изкупуването на предприятия и обособени части по чл. 35 се определя от Министерския съвет. Чл. 53. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2000 г.)(1) Длъжностните лица от предприятията, за които има решение за приватизация, които не изпълняват или нарушават задълженията си по чл. 28 за предоставяне на информация на органа по чл. 3 или на упълномощени от него лица, се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на длъжностните лица и служителите в администрациите на органите по чл. 3, ал. 1, които не предоставят на органа по чл. 3, ал. 1 цялата налична при тях информация и документация във връзка с подготовката и сключването на приватизационна сделка. (3) Ако нарушението по ал. 1 и 2 е довело до съществени изменения в оценката или до сключване на незаконосъобразна приватизационна сделка, наказанието е от 10 000 до 50 000 лв. (4) Длъжностни лица, които не изпълняват задълженията си по §15а от преходните и заключителните разпоредби, се наказват с глоба от 5000 до 50 000 лв. (5) Актовете по ал. 1, 2, 3 и 4 се съставят от длъжностните лица, определени от органа по чл. 3, а наказателните постановления се издават от ръководителя на същия орган или от упълномощено от него лице. (6) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.