Закон за събиране на държавните вземания

ЗАКОН за събиране на държавните вземания Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Държавни вземания по смисъла на този закон са: 1. данъци, патенти, акцизи, такси, мита, вноски за бюджета и за държавното обществено осигуряване, надвзети пенсии и суми по начети в полза на държавния бюджет; 2. глоби, парични конфискации, съдебни разноски н вземания по влезли в сила присъди, решения н определения на съдилищата и наказателни постановления, издадени от несъдебни органи; 3. средства, отпуснати от държавния бюджет, чийто срок за погасяване е изтекъл. Чл. 2. Този закон се прилага и когато в закон или указ е предвидено вземането да се събере по реда за събиране на държавните вземания. Чл. 3. Събирането на държавните вземания се извършва въз основа на влезли в сила актове на компетентни органи, с които е установен техният вид, основание и размер. Чл. 4. (1) Държавните вземания по чл. 1, т. 1 и 3 се събират от финансовите органи при общинските народни съвети и кметствата. (2) Държавните вземания по чл. 1, т. 2 с размер над 200 лв. се събират от съдия-изпълнителите по реда на Гражданския процесуален кодекс, а вземанията с размер до 200 лв. от финансовите органи при общинските народни съвети. (3) Държавни вземания по чл. 1, по които длъжници са юридически лица, могат да се събират пряко от банките чрез прехвърляне на дължимите суми от разплащателните сметки на длъжниците. Чл. 5. Държавните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Чл. 6. Вземанията на държавата по чл. 1 не се погасяват по давност освен ако със закон е предвидено друго. Чл. 10. (1) Невнесените от юридически и физически лица в срок държавни вземания се събират принудително чрез изпълнение по техните сметки в банките. (2) Събирането на вземанията се извършва чрез писмено разпореждане на органите по чл. 4, ал. 1 и 2 до банките за прехвърляне на дължимите суми от разплащателната сметка на длъжника по съответната сметка на бюджета. (3) Когато по сметките няма достатъчно средства, остатъкът от задълженията се изплаща от следващите постъпления при спазване на определената с нормативните актове поредност. (4) Принудителното събиране на държавните вземания може да се насочи и върху вземания на длъжника от трети лица, ако задължението не е оспорено. Чл. 11. (1) Принудителното събиране на държавни вземания от граждани се извършва чрез удръжки от трудовото им възнаграждение, от разплащателната им сметка или от други вземания на длъжника, или чрез продажба на негови движими и недвижими вещи и вещни права. (2) Изпълнението не може да бъде насочено срещу предвидените в Гражданския процесуален кодекс и в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение, както и върху вещи, които не подлежат на конфискация по Наказателния кодекс. Чл. 14. (1) Запор върху вземания, които длъжникът има от трето лице, се налага чрез връчване на запорно съобщение. (2) Запорното съобщение се изготвя в три екземпляра - за органа, наложил запора, за длъжника и за третото лице. Чл. 15. (1) Описът на вещите се извършва от финансовия орган в присъствието на длъжника, а при негово отсъствие -- в присъствието на съпруга на длъжника или на пълнолетно лице, с което живее в едно домакинство, и двама свидетели. (2) Описът по предходната алинея се съставя в два екземпляра -- единият за финансовия орган и вторият за длъжника. Описът се подписва от съставителя и от лицата по предходната алинея. (3) Когато длъжникът пречи да се извърши описът, финансовият орган може да поиска съдействие от съответното териториално поделение на Министерството на вътрешните работи. (4) Ако длъжникът продължава да противодействува, финансовият орган уведомява съответния прокурор за привличане на длъжника към наказателна отговорност. (5) Личен обиск на длъжника и на лицата, с които живее в едно домакинство, не се допуска. Чл. 17. (1) Описаните движими вещи освен валутните ценности, ако не бъдат пренесени за продажба в магазини, се предават с протокол-опис от финансовия орган на длъжника за пазене. (2) Ако длъжникът откаже да приеме описаните вещи или органът, извършил описа, счете, че те не следва да се предоставят на длъжника, вещите се предават за пазене на друго лице срещу протокол-опис. (3) На лицата, приели вещите за пазене, се заплаща възнаграждение. Размерът на възнаграждението, както и направените разходи по опазването на вещите се определят и заплащат от финансовия орган, който е извършил описа. (4) Валутните ценности - злато, сребро, платина и металите от платиновата група в монети, слитъци и суров вид, скъпоценни камъни, чужда валута, платежни документи в чужда валута и чужди ценни книжа, се предават за съхранение в Българската народна банка, като това се отбелязва в описа. (5) Старинните предмети и предметите на изкуството, които имат музейно или научно значение, се предават безвъзмездно на съответните научни институти, музеи и организации. С тяхната стойност се намалява задължението на длъжника. Чл. 18. Когато при извършване на описа длъжникът или трето лице, което има правен интерес, направи възражение за неправилни действия по отношение описването на вещите, възраженията се отбелязват в описа. Длъжностното лице, извършило описа, дава писмено мнение по тези възражения. Чл. 18. (1) Описаните движими вещи се оценяват по определените цени на дребно. Вещи, за които няма определена цена, се оценяват по тяхната пазарна цена, като и в двата случая се спада процент за овехтяване и изхабяване., (2) Оценката се извършва от вещи лица, възнагражденията на които се определят и заплащат от финансовия орган. Чл. 19. (1) Недвижимите имоти се оценяват по действуващата към момента на извършване на описа тарифна цена, а подобренията, за които няма определена цена -- по действителната им стойност, определена от вещо лице. (2) Недвижимите имоти и вещни права върху тях на чуждестранни лица и на дружества с чуждестранно участие се оценяват по тяхната пазарна стойност. Чл. 21. Иззетите движими вещи се продават по реда на Гражданския процесуален кодекс. Чл. 25. Получената сума от продажбата се внася за погасяване задължението на длъжника. От нея се погасяват най-напред разноските по извършване на описа и продажбата, а след това държавните вземания по реда на чл. 5. Чл. 26. Когато стойността на продадените или иззетите вещи надвишава размера на задължението и разноските по събирането, разликата в повече се прихваща за други държавни вземания по чл. 1 или се връща на длъжника. Обн. ДВ. бр.38 от 19 Май 1989г., изм. ДВ. бр.26 от 26 Март 1996г., изм. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.51 от 27 Юни 1997г., изм. ДВ. бр.59 от 26 Май 1998г., изм. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2000г., изм. ДВ. бр.63 от 1 Август 2000г., изм. ДВ. бр.111 от 28 Декември 2001г., изм. ДВ. бр.28 от 19 Март 2002г., изм. и доп. ДВ. бр.46 от 7 Май 2002г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г. Раздел III Защита срещу принудителното изпълнение Чл. 27. (1) Длъжник, който е недоволен от действие на финансовия орган, и трето лице, чието право е нарушено от изпълнението, могат да обжалват пред районния съд изпълнителното действие в 7-дневен срок от извършването му чрез финансовия орган при общинския народен съвет. (2) Длъжникът прилага към жалбата си препис за финансовия орган, а третото лице - преписи за длъжника и за финансовия орган. (3) Ръководителят на финансовия орган при общинския народен съвет разглежда жалбата в 14-дневен срок и ако не отмени обжалваното действие, я изпраща с писмено становище на районния съд. (4) Жалбата спира действията му. Чл. 28. (1) Подадената жалба се разглежда от съда в открито заседание по реда на глава тридесет и шеста от Гражданския процесуален кодекс. (2) Решението на съда не подлежи на обжалване. Чл. 29. Районният съдия връща на финансовия орган преписката със заверен препис от решението. Раздел IV Връщане на недължимо платени или събрани суми Чл. 30. (1) Недължимо платените или събрани суми за държавни вземания се прихващат за погасяване на други изискуеми задължения към държавата, а ако няма такива задължения, се връщат на правоимащите по тяхно искане. (2) Финансовият орган при общинския народен съвет извършва проверка в 14-дневен срок от постъпване на писмената молба за връщане на неправилно събраните или внесени суми и ако молбата е основателна, извършва действията по предходната алинея. Чл. 31. Неправилно иззети вещи се връщат служебно в 14-дневен срок от отмяната на действията по изземването. Ако вещите са били продадени, на правоимащия се връща получената сума от продажбата или те се заменят с други - подобни по вид и стойност, с негово съгласие. Чл. 32. Отказът да се върнат недължимо платени или събрани суми или иззети вещи се обжалва пред съда, който се произнася по жалбата по реда на чл. 27 и 28. Раздел V Разерочване н отсерочване на държавните вземания Чая. 33. (1) По искане на длъжника при изключителен случай на временна материална зЗат- рудненост плащането на държавното вземане може да се разсрочи за срок до 3 години, (2) Разсроченото вземане се събира с лихвата за закъснение. Чл. 34. (Доп. - ДВ, бр. 59 от 1996 г.) Разсрочването се разрешава: 1. за задължения на български юридически лица и на чуждестранни лица и дружества с чуждестранно участие: а) от ръководителя на финансовия орган при общинския народен съвет за срок до 1 година, когато задължението е до 100 000 лв.; б) от министъра на икономиката и планирането или от упълномощено от него длъжностно лице за срок до 3 години, когато задължението е над 100 000 лв.; 2. за задължения на български граждани или на техни еднолични и колективни фирми: а) от ръководителя на финансовия орган при общинския народен съвет за срок до 3 години, когато задължението е до 3000 лв.; б) от министъра на икономиката и планирането или от упълномощено от него длъжностно лице за срок до 3 години, когато задължението е над 3000 лв. при спазване на чл. 28, 28а, 28в и чл. 32, ал. 6 и чл. 20 от Закона за данъчното производство. Чл. 35. При стихийни бедствия или в други случаи, при които са нанесени значителни щети на длъжника, министърът на икономиката и планирането може да дава отсрочка на плащането на държавните вземания без лихви за закъснение. Искането за отсрочка се прави писмено чрез съответния финансов орган. Чл. 36. (1) Прехвърляне нли учредяване на вещни права от граждани върху недвижими имоти, моторни превозни средства и селскостопански машини със значителна стойност, както и прехвърляне на наследствени права се извършват след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя за дължимите държавни вземания. (2) Когато прехвърлителят или учредителят има задължения към държавата, действията по предходната алинея могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът: 1. представи гаранция в недвижими имоти или пари, обезпечаващи събирането на цялото задължение; 2. писмено декларира, че е съгласен задълженията към държавата да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето (учредяването) на вещното право и купувачът внесе дължимата сума по депозитна сметка на общинския народен съвет. Ако сумата срещу прехвърлянето (учредяването) на вещното право не достига за изплащане на дължимите държавни вземания, Ддействието се извършва само ако продажната цена отговаря на тарифната цена за недвижими имоти, а За движимите вещи -- на цената на дребно с приспадане на овехтяването. (3) Когато прехвърлянето или учредяването на вещни права на недвижими имоти се извършва чрез общинския народен съвет, ако не се представи декларация по ал. 1, се прилага справка за дължимите от прехвърлителя данъци, такси и други държавни вземания. Справката се осигурява от службата, която извършва сделката, освен в случанте, когато прехвърлителят е жител на друга община. (4) Когато действията по ал. 1 се извършват чрез пълномощник, се представя декларация от прехвърлителя (учредителя) или по искане на пълномощника се издава удостоверение за дължимите държавни вземания. Чл. 37. (1) Преди да се извърши разпределението на суми над 1000 лв. по изпълнително дело, постъпили по запор или от продажба на движими вещи, съдия-изпълнителят е длъжен да поиска сметка от финансовия орган при общинския народен съвет (кметството) за дължимите данъци, такси и други държавни вземания от длъжника по изпълнителното дело. (2) Когато подлежащата на разпределение сума произхожда от продажба на недвижими вещи, съдия-изпълнителят изисква подробна справка от финансовия орган за дължимите данъци, такси или други държавни вземания. (3) Съдия-изпълнителят изплаща на взискателя и присъединилите се кредитори определената за всеки от тях сума по извършеното разпределение, когато тя е над 1000 лв., след като всеки от тях подаде декларация, че не дължи данъци, такси и други държавни вземания. Чл. 38. Финансов орган, нотариус или съдия, който състави акт, без да изиска представянето на декларация по чл. 36, и длъжностно лице, което е задължено да изисква подаването на такава декларация, но не направи това, отговаря солидарно с длъжника за заплащането на държавните вземания, които не са събрани. Чл. 39. Лицата, които вписват неистински данни по декларациите, изисквани съгласно този закон, носят отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс, ако деянието не представлява по-тежко престъпление.