Закон за Висшия съдебен съвет

ЗАКОН за Висшия съдебен съвет Обн. ДВ. бр.74 от 10 Септември 1991г. Чл. 1. Висшият съдебен съвет е колективен орган на съдебната власт. Чл. 2. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове - юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж. (2) Членове на Висшия съдебен съвет по право са Председателят на Върховния касационен съд, Председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор. (3) Народното събрание избира 11 от членовете на Висшия съдебен съвет. По време на мандата им те не могат да бъдат народни представители и да членуват в политически партии. (4) Действуващи адвокати не могат да бъдат избирани за членове на Висшия съдебен съвет. Чл. 3. (1) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от органите на съдебната власт. (2) Съдиите избират петима, а прокурорите и следователите - по трима от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет. Изборът се произвежда на отделни делегатски събрания с представителство един делегат на 10 души. Решенията се вземат с обикновено мнозинство при тайно гласуване. При остатък, по-малък от 5 души, делегат не се избира. (3) Избраните делегати трябва да имат най-малко 10 години стаж на съдийска, прокурорска, следователска или приравнена на тях длъжност. (4) Избирането на делегати става по съдебни окръзи на отделни събрания от всички съдии, прокурори и следователи, включително и военните. Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Главната прокуратура, Националната следствена служба, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегатите си на отделни свои събрания. Чл. 4. Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е 5 години. Те не могат да бъдат избирани в два последователни мандата. Чл. 5. (1) Освобождаването на изборен член преди изтичане на мандата му става с решение на Висшия съдебен съвет: 1. по негово искане; 2. при наличие на влязла в сила присъда за умишлено престъпление; 3. при състояние на трайна нетрудоспособност, което продължи повече от 1 година. (2) Членовете на Висшия съдебен съвет по право не могат да бъдат освобождавани, докато заемат длъжностите си по чл. 2, ал. 2. Чл. 6. Изборът на нови членове на Висшия съдебен съвет става по реда, по който са избирани тези, чиито места са били освободени, и е до края на техния мандат. Чл. 7. Членовете на Висшия съдебен съвет получават възнаграждение за участие в заседанията, чийто размер се определя от съвета. Чл. 8. Административното обслужване на Висшия съдебен съвет се осъществява от Министерството на правосъдието. Чл. 9. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателствуват от министъра на правосъдието, който не участвува в гласуването. Когато той отсъствува, заседанията се председателствуват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по чл. 2, ал. 2. (2) Висшият съдебен съвет се свиква най-малко веднъж на 3 месеца от председателя му или по искане на 1/5 от неговите членове. (3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго. Чл. 10. Висшият съдебен съвет: 1. предлага на Президента на Републиката за назначаване Председателя на Върховния касационен съд, Председателя на Върховния административен съд и Главния прокурор; 2. предлага на Президента на Републиката за назначаване директора на Националната следствена служба. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение в случаите по точки 1 и 2; 3. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието; 4. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели; 5. назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите и определя трудовите им възнаграждения; 6. взема решение за снемане имунитета на съдия, прокурор и следовател в определените от закона случаи; 7. произнася се по жалби срещу решения по дисциплинарни дела в определени от закона случаи; 8. приема бюджета на съдебната власт и го внася в Народното събрание за утвърждаване; 9. изисква информация от съдилищата, прокуратурите и следствените отдели. Чл. 11. (1) Членовете на Висшия съдебен съвет издигат кандидатурите за Председател на Върховния касационен съд, Председател на Върховния административен съд и Главен прокурор, както и за директор на Националната следствена служба, след което се провежда тайно гласуване. (2) Решението по ал. 1 се взема с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет. (3) Когато при първото гласуване не са събрани повече от половината гласове от броя на всички членове на Висшия съдебен съвет, изборът се повтаря между двамата кандидати за всяка от длъжностите по ал. 1, получили най-много гласове. (4) За изготвяне на ново предложение, когато Президентът на Републиката откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на предходните алинеи. Чл. 12. (1) Предложенията за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 10, точка 4 и за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите по чл. 10, точка 5 се правят до Висшия съдебен съвет, както следва: 1. от Председателя на Върховния касационен съд - за съдиите от същия съд; 2. от Председателя на Върховния административен съд - за съдиите от същия съд; 3. от Главния прокурор - за прокурорите от Главната прокуратура; 4. от директора на Националната следствена служба - за следователите от тази служба; 5. от председателите на апелативните и военните съдилища - за съдиите от тези съдилища; 6. от председателите на окръжните съдилища - за съдиите от окръжните и районните съдилища; 7. от ръководителите на апелативните и военните прокуратури - за прокурорите от тези прокуратури; 8. от ръководителите на окръжните прокуратури - за прокурорите от окръжните и районните прокуратури; 9. от ръководителите на следствените отдели - за следователите в тях. (2) Решенията по чл. 10, точка 5 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет при тайно гласуване. Чл. 13. За вземане на решение за снемане имунитета на съдия, прокурор или следовател Висшият съдебен съвет се произнася в срок до 3 дни от сезирането. Чл. 14. Висшият съдебен съвет определя чрез жребий 5-членен състав от свои членове за всяко заседание, който се произнася по жалбите срещу решенията по дисциплинарните дела срещу съдии, прокурори и следователи. Чл. 15. Висшият съдебен съвет приема правила за своята дейност. Преходни и заключителни разпоредби § 1. До избиране на Върховен касационен съд и Върховен административен съд членове по право на Висшия съдебен съвет са председателят на Върховния съд и председателят на Гражданската колегия на същия съд. § 2. (1) Членовете на Висшия съдебен съвет се избират в едномесечен срок от влизането на този закон в сила. (2) Един от съдиите, избрани на делегатското събрание, трябва да бъде член на Върховния съд. (3) След приключване на избора на членовете на Висшия съдебен съвет той се конституира и започва изпълнението на задълженията си. § 3. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието. Законът е приет от Великото народно събрание на 21 август 1991 г. и е подпечатан с държавния печат. За председател на Великото народно събрание: Гиньо Ганев