Закон за застраховането

ЗАКОН за застраховането Обн. ДВ. бр.86 от 11 Октомври 1996г., доп. ДВ. бр.1 от 3 Януари 1997г., изм. ДВ. бр.21 от 11 Март 1997г., изм. и доп. ДВ. бр.58 от 22 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.21 от 20 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.52 от 8 Май 1998г., изм. и доп. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г., изм. и доп. ДВ. бр.132 от 10 Ноември 1998г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 8 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.83 от 10 Октомври 2000г., изм. ДВ. бр.97 от 28 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.1 от 2 Януари 2001г., изм. ДВ. бр.102 от 27 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2001г., изм. и доп. ДВ. бр.96 от 11 Октомври 2002г., изм. ДВ. бр.107 от 15 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.8 от 28 Януари 2003г., изм. и доп. ДВ. бр.85 от 28 Септември 2004г. Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Този закон урежда правното положение на застрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти, държавния надзор върху застраховането и задължителното застраховане. Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Застраховането е дейност, която чрез сключване на застрахователни договори набира и разходва средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или условия, предвидени в договора или закона, както и управлението на тези средства. (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Презастраховането е дейност по прехвърляне на рискове, поети от застраховател, срещу заплащане на презастрахователна премия. В този случай в отношенията със застрахованите лица отговорността за изплащане на обезщетения и парични суми се носи от застрахователя. За застрахователите, чийто предмет на дейност включва само презастраховане — презастрахователи, глави шеста, седма, осма, девета, единадесета и дванадесета не се прилагат, доколкото със закон не е предвидено друго. (3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Когато по застраховката е сключен презастрахователен договор и със съгласието на застрахования и на презастрахователя, презастрахователят може да заплати обезщетението на застрахования при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователят отговаря солидарно. Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Застрахователите, получили разрешение по раздел II, буква „А“, т. 18 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, могат да предоставят на лицата, в полза на които е сключена застраховката за помощ при пътуване, непосредствена помощ в натура заедно със или вместо парично обезщетение при условията, посочени в застрахователния договор. (2) Помощта в натура може да се предоставя чрез оборудване на застрахователя или от персонал, нает от него за тази цел. (3) Помощта при пътуване не покрива поправка, ремонт, гаранционно обслужване след продажба или обикновено посредничество за намиране и предоставяне на помощ. Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Не подлежи на държавен надзор върху застраховането дейността по предоставяне на помощ при пътуване, която не се осъществява от застрахователи и която се състои в предоставяне на следните услуги от физически или юридически лица при пътнотранспортно произшествие или авария на моторно превозно средство на територията на Република България: 1. поправка на моторно превозно средство на място с персонал и екипировка на лицето, което предоставя услугата; 2. транспортиране на моторното превозно средство до най-близкото или най-подходящото място за поправка със или без транспортиране на шофьора и пътниците до най-близкото място, откъдето те да продължат пътуването си с друг превоз, или 3. транспортиране на моторното превозно средство със или без шофьора и пътниците до дома им, до точката на отпътуване или до предвиденото местоназначение в границите на Република България. (2) Не подлежи на държавен надзор върху застраховането предоставянето на услугите по ал. 1, т. 1 и 2 от организация с нестопанска цел на автомобилисти, в която членува лицето, което получава услугата, когато произшествието или аварията на моторното превозно средство са настъпили в чужбина и услугите се предоставят от подобна чуждестранна организация при представяне на членска карта и без специално възнаграждение. Чл. 3. (1) Застраховането е доброволно. (2) Задължително застраховане може да се предвиди със закон или международен договор. (3) Застраховател, който извършва задължително застраховане, не може да откаже сключване на договор по задължителна застраховка, която осъществява. Чл. 4. (1) Застраховател може да бъде акционерно дружество и взаимозастрахователна кооперация, които имат за предмет на дейност застраховане. (2) Застрахователят не може да осъществява друга дейност. Чл. 5. (1) Имущество, намиращо се на територията на Република България, и лице с местожителство или седалище на територията на Република България се застраховат само при застраховател, получил разрешение по този закон. (2) Българско юридическо лице, извършващо дейност в чужбина, и български гражданин с местопребиваване в чужбина се застраховат при застраховател, получил разрешение по този закон, ако местният закон не ги задължава друго. Чл. 6. (1) Предметът на дейност на застрахователя е: 1. застраховане; 2. презастраховане; 3. застраховане и презастраховане. (2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) В устава на застрахователя се определят предметът на дейността и видовете застраховки съгласно приложение № 1. (3) Застраховател, който извършва застраховки по живот и срещу злополука, не може да извършва други застраховки. Застраховател, който извършва имуществени застраховки, не може да извършва застраховки по живот. Чл. 7. (1) Застрахователят е длъжен да пази в тайна сведенията по застрахователното правоотношение. (2) Разкриването на сведения по застрахователното правоотношение може да стане само със съгласие на другата страна по договора, на третото ползващо се лице, както и на трето лице, по чийто живот е сключена застраховката съгласно условията на сключения договор или на презастрахователи по този договор. (3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за сведенията, изисквани от Агенцията за застрахователен надзор. (4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Районният съд по седалището на застрахователя може да постанови разкриване на сведения по застрахователно правоотношение по искане на прокурора при наличие на данни за извършено престъпление. Съдът се произнася по искането в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му. (5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Членовете на комисията получават допълнително възнаграждение към основното месечно възнаграждение за изпълнение на специфичните им функции по този закон и в зависимост от индивидуалното им трудово изпълнение при условия и по ред, определени с вътрешните правила за работната заплата, приети от комисията. (6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Средствата по ал. 4 се определят в размер до 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата на членовете на комисията и се осигуряват от преизпълнение на бюджета на комисията. Чл. 8. (1) Акционерно дружество за застраховане се учредява, извършва дейността си и се прекратява по Търговския закон, доколкото в този закон не е предвидено друго. (2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Минималният размер на капитала на акционерното дружество и на депозита на клон на чуждестранен застраховател е: 1. при застраховки по живот и злополука — 2 млрд. лв.; 2. при имуществени застраховки — 3 млрд. лв.; 3. при презастраховане — 4 млрд. лв.; 4. при застраховане и презастраховане— 4 млн. лв. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Вноските в капитала на застрахователно дружество могат да бъдат само парични. (4) (Нова - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Към момента на подаване на заявление за издаване на разрешение за застрахователна дейност капиталът за българските застрахователи и депозитът за клона на чуждестранен застраховател трябва да бъдат изцяло внесени в българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност. Чл. 9. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Акциите на застрахователното дружество са само поименни, като всяка акция дава право на един глас. (2) Физическо или юридическо лице, самостоятелно или чрез свързани лица, не може да притежава повече от 5 на сто от акциите на застрахователно дружество. Тази разпоредба не се прилага, когато собственик е държавата, застрахователен холдинг или чуждестранно застрахователно дружество. (3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Местно или чуждестранно лице, пряко или чрез свързани лица, може да придобие 5, 25, 34, 50 или 67 на сто от акциите на едно застрахователно дружество с тримесечно писмено предизвестие, отправено до Агенцията за застрахователен надзор за всеки отделен случай. (4) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Срокът на предизвестието започва да тече от представянето на следните доказателства: 1. декларация за произход на средства по ал. 8; 2. декларация по ал. 9; 3. декларация за свързани лица по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби; 4. декларация, че вноските за придобиване на акциите не са направени със заемни средства; 5. за физическите лица — декларация за имотно състояние по установения за съдилищата и нотариалните производства образец; 6. документи за самоличност или за актуално правно състояние; 7. доказателства за професионалната квалификация и опита на физическото лице или на ръководните служители на юридическото лице; 8. доказателства за платени данъци и/или за липса на данъчни задължения от съответните органи по местожителството, седалището и мястото на стопанска дейност на лицето; 9. референция от компетентен орган, осъществяващ финансов надзор по местожителството или седалището на лицето по образец, утвърден от Агенцията за застрахователен надзор; и 10. одитираните финансови отчети за последните три години, ако лицето е било длъжно да ги изготвя. (5) (Нова - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Агенцията за застрахователен надзор забранява придобиването по ал. 3, ако в срока на предизвестието установи, че лицето, което придобива дяловото участие, застрашава стабилността на застрахователя с недостатъчната си квалификация или кадрово осигуряване, с неясния произход на средствата или ако са получени сведения за неизплащане или укриване на данъци, за изпиране на пари или за финансови връзки с терористични или други престъпни организации. Агенцията за застрахователен надзор забранява придобиването по ал. 3, ако в едномесечен срок от подаването на предизвестието то не е било комплектувано с доказателствата по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Лице, което притежава акционерно участие по ал. 3, уведомява Агенцията за застрахователен надзор, когато намалява акционерното си участие под 67, 50, 34, 25 или 5 на сто от капитала на застрахователя за всеки отделен случай в едномесечен срок преди прехвърлянето на акциите. (7) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Застрахователното дружество може да регистрира в книгата на акционерите промяна по ал. 3, ако Агенцията за застрахователен надзор не се произнесе в срока на предизвестието. „Централен депозитар“—АД, София, е длъжен в тридневен срок от регистрирането на сделка по ал. 3 или 6 да уведомява Комисията за финансов надзор. (8) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) За придобиване на акции, представляващи над 1 на сто от капитала на застрахователно дружество, както и за всяко последващо увеличаване на акционерното участие с повече от 1 на сто заявителят доказва произхода на средствата за придобиването и удостоверява финансовото си състояние с декларация по образец, подадена в 14-дневен срок след придобиването, съответно увеличаването, на акционерното участие. (9) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Физическо или юридическо лице, както и съдружник или акционер в юридическо лице, упражняващи охранителна или сходна с нея дейност, не могат да притежават акции от застрахователно дружество, пряко или чрез свързани лица. (10) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Когато придобиването по ал. 3 става при публично предлагане на акции на фондовата борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа, предизвестието се прави след сключването на сделката. Приобретателите не могат да упражняват правото си на глас, преди да е изтекъл срокът на предизвестието, освен ако органът по ал. 5 разпореди вписването на промяната на акционерното участие в регистрите на Комисията за финансов надзор по-рано. Когато предизвестието не е било подадено в едномесечен срок от сключването на сделката, както и при издаване на забрана по ал. 5, може да се приложи мярката по чл. 22б, ал. 2, т. 10. Преди да е изтекъл срокът на предизвестието, акциите, придобити по реда на тази алинея, не се вземат предвид при определяне на кворума на общото събрание на акционерите, освен ако е налице обстоятелството по изречение второ. Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Председател на управителен съвет, на съвет на директорите, изпълнителен директор, прокурист, лицата, които са овластени да осъществяват правомощия по чл. 235 от Търговския закон и управител на клон на чуждестранен застраховател може да бъде лице, което: 1. има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната; 2. има висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от „магистър“ и притежава подходяща професионална квалификация в сферата на икономиката или финансите; 3. притежава необходимия професионален опит в застраховането; 4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер; 5. не е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на дружество или кооперация, прекратени по несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор; 6. не е лишено от правото да заема материалноотговорна длъжност; 7. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия или сватовство, на член на управителния съвет, надзорния съвет, съвета на директорите или актюера; 8. не заема другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение; 9. не извършва охранителна или сходна с нея дейност, не е съдружник или акционер, както и член на ръководен или контролен орган на дружество, което извършва охранителна дейност. (2) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Управител на клон на местен застраховател може да бъде лице с висше образование, което отговаря на условията по ал. 1, т. 1, 3—6 и 9. (3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Член на надзорен съвет, член на управителен съвет или на съвет на директорите може да бъде лице с висше образование, което отговаря на условията по ал. 1, т. 3—7 и 9. (4) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Актюер може да бъде лице с висше образование по математика, информатика, икономика или по актюерски науки, което отговаря на изискванията по ал. 1, т. 3, 4, 7 и 9. (5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи наличието на стаж в застраховането, на длъжност с ръководни функции в банка или друга финансова институция, като преподавател или научен работник по икономика или право. Документите по предходното изречение трябва да доказват наличието на не по-малко от 5 години стаж за лицата по ал. 1 и не по-малко от 3 години за лицата по ал. 2, 3 и 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Лицата по ал. 1—4 подлежат на одобрение от Агенцията за застрахователен надзор. Одобрението предхожда вписването в търговския регистър, съответно назначаването на длъжност, за която вписване не се изисква. Агенцията за застрахователен надзор се произнася в едномесечен срок от подаване на заявлението. (7) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) При констатирани непълноти или противоречия със законовите изисквания в документите към заявлението по ал. 6 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, изисква от заявителя отстраняването на нередовностите в едномесечен срок. Срокът за произнасянето по ал. 6 спира да тече за периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите до получаването на допълнителните документи. Раздел II Взаимозастрахователна кооперация Чл. 11. (1) За учредяването и дейността на взаимозастрахователна кооперация се прилага Законът за кооперациите, доколкото в този закон не е предвидено друго. (2) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Взаимозастрахователната кооперация има за предмет извършване на застраховки по раздел I и застраховка „Злополука“ по раздел II от приложението към чл. 6, ал. 2 на своите членове на основата на взаимността. Чл. 12. (1) Взаимозастрахователната кооперация се учредява най-малко от 500 дееспособни физически лица. (2) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Учредителите са длъжни да се застраховат в кооперацията след като тя получи разрешение за извършване на застрахователна дейност и да внесат застрахователната вноска по избраната от тях застраховка за първата година. (3) (Нова - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Всеки член-кооператор прави встъпителна и дялова вноска, размерът на които се определя в устава и сключва застраховка „Живот“ със срок на действие не по-малък от 3 години. (4) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) За достигане на минималния гаранционен капитал и границата на платежоспособност общото събрание с мнозинство повече от една втора от всички член-кооператори може да вземе решение за събиране на допълнителни вноски от член-кооператорите. (5) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Не може да бъде член-кооператор лице, упражняващо охранителна или сходна с нея дейност. Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Член на контролен съвет, на управителен съвет, изпълнителен директор на кооперация може да бъде лице, което: 1. има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната; 2. има висше образование; 3. притежава необходимия професионален опит в застраховането; 4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер; 5. не е било член на изпълнителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник на дружество или кооперация, прекратени по несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор; 6. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност; 7. не е съпруг или роднина до трета степен, включително по права или съребрена линия, на член на управителния съвет, контролния съвет или председателя на кооперацията; 8. не заема другаде платена длъжност освен като сътрудник в научен институт или преподавател в учебно заведение. (2) Управител на клон може да бъде лице, което отговаря на условията по ал. 1, т. 1—6. (3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Актюер може да бъде лице с висше образование по математика, информатика, икономика или по актюерски науки, което отговаря на изискванията по ал. 1, т. 3, 4 и 7 и не упражнява охранителна или сходна на нея дейност. (4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Притежаването на необходимия професионален опит в застраховането се доказва с документи, удостоверяващи наличието на поне 3 години стаж в застраховането, на длъжност с ръководни функции в банка или друга финансова институция, като преподавател или научен работник по икономика или право. (5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Лицата по ал. 1, 2 и 3 подлежат на одобрение от Агенцията за застрахователен надзор. Одобрението предхожда вписването в регистъра за кооперациите, съответно назначаването. Агенцията за застрахователен надзор се произнася в едномесечен срок от подаване на заявлението. (6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) При констатирани непълноти или противоречия със законовите изисквания в документите към заявлението по ал. 5 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, изисква от заявителя отстраняването на нередовностите в едномесечен срок. Срокът за произнасянето по ал. 5 спира да тече за периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите до получаването на допълнителните документи. Чл. 14. (1) Уставът на кооперацията освен предвиденото в Закона за кооперациите урежда: 1. срока, за който кооперацията се учредява; 2. видовете застраховки; 3. размера на гаранционния капитал, реда за формирането му и условията, при които кооперацията може да се разпорежда с него; 4. начина на образуване, попълване и разходване на запасния фонд и минималния му размер; 5. средствата на кооперацията, вида и начина на внасяне на вноските, обема на отговорността на членовете и задълженията на кооперацията; 6. реда за разпределение на печалбите или загубите; 7. реда за образуване на резервите. (2) Фирмата не може да носи името на член на кооперацията. (3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Вноските в кооперацията са само парични. Чл. 15. Застрахователното правоотношение възниква и се прекратява едновременно с възникването или прекратяването на членството във взаимозастрахователната кооперация. Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Вноските на членовете и задълженията на кооперацията по застрахователните договори са еднакви, ако обстоятелствата по застраховката са еднакви. (2) Когато кооперацията сключва няколко вида застраховки, за всеки вид се съставя отделен баланс. Набраните средства за всеки вид застраховка се разходват за плащане по нея, доколкото уставът на кооперацията не предвижда друго. Чл. 17. Общото събрание на кооперацията с мнозинство от две трети от членовете може да вземе решение за намаляване на плащанията по застраховките. Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, се произнася по искания за издаване на разрешения и одобрения в едномесечен срок от представяне на заявлението, освен когато със закон е определен друг срок. Срокът за произнасянето спира да тече за периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите в приложените към него документи до получаването на допълнителните документи. (2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) В зависимост от срока за произнасяне на органа по ал. 1 и ако със закон не е предвидено друго, срокът за отстраняване на нередовностите в заявлението и в приложените към него документи и за подаване на допълнителни документи е: 1. седем дни — при срокове за произнасяне, по-кратки от един месец; 2. петнадесет дни — при едномесечен срок; 3. един месец — при двумесечен срок. (3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Срокът по ал. 2 тече от датата на получаване на съобщението за отстраняване на допуснати нередовности или за представяне на допълнителни документи. Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Дирекцията за застрахователен надзор се ръководи от директор, който се назначава и освобождава от министър-председателя по предложение на Националния съвет по застраховане. (2) Директорът може да възложи осъществяването на някои правомощия на определено от него длъжностно лице. (3) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на Дирекцията за застрахователен надзор. (4) Числеността на персонала се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на Дирекцията за застрахователен надзор. Чл. 20. (1) Дирекцията за застрахователен надзор се финансира по извънбюджетна сметка. (2) Извънбюджетната сметка ежегодно се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на Дирекцията за застрахователен надзор. Министърът на финансите определя участието на държавата в издръжката. (3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Агенцията за застрахователен надзор може да членува в международни специализирани организации, свързани с надзора и регулирането на застрахователните отношения. Вноските за членството в тези организации са за сметка на бюджета на Агенцията за застрахователен надзор. (4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Собствените приходи на Дирекцията за застрахователен надзор се набират от: 1. такси за издаване на разрешения; 2. годишни такси за поддържане на разрешенията; 3. такси за промяна на издадените разрешения; 4. глобите и имуществените санкции по чл. 94. (5) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Средствата по ал. 4 се определят в размер 25 на сто от брутния годишен размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенцията за застрахователен надзор за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет на Република България за същата година. (6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Агенцията за застрахователен надзор задължително застрахова служителите си срещу злополука за сметка на своя бюджет. Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.)(1) Дирекцията за застрахователен надзор упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на застрахователите и на застрахователните брокери. (2) За дейността си Дирекцията за застрахователен надзор се отчита пред министъра на финансите. Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 132 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Комисията за финансов надзор издава наредба за разрешенията и текущия надзор по този закон. Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.)(1) При осъществяване на правомощията по чл. 22 длъжностните лица от Дирекцията за застрахователен надзор с оглед на възложените им задачи имат право: 1. да изискват документи, данни, сведения и други носители на информация от контролираните лица и да проверяват тяхната документация и отчетност; 2. да установяват притежаваните парични средства и материални ценности, включително и ценните книжа; 3. да извършват насрещни проверки; 4. да изискват от трети лица сведения, документи, извлечения по сметки и други, необходими за извършване на насрещните проверки; 5. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти. (2) Министърът на финансите определя реда за извършване на проверки от Дирекцията за застрахователен надзор. (3) При извършване на проверка по писмено искане от директора на Дирекцията за застрахователен надзор банките са длъжни да предоставят сведения за броя и кода на съществуващите и закритите сметки в левове и във валута на проверяваните лица заедно с датата на последната операция по тях. (4) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Дирекцията за застрахователен надзор при изпълнение на служебните им задължения. Чл. 22б. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Агенцията за застрахователен надзор прилага мерките по ал. 2, когато установи, че застраховател, всяко едно от лицата по чл. 10 или 13, акционери, притежаващи 10 и повече на сто от акциите, или член-кооператори са извършили нарушения, изразяващи се във: 1. нарушаване разпоредбите на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му, на Закона за Комисията за финансов надзор, на актове на Комисията за финансов надзор и на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, както и предлагане на общи условия и клаузи, по отношение на които не са изпълнени разпоредени от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, промени по реда на чл. 23, ал. 3; 2. застрашаване интересите на застрахованите лица; 3. нарушаване на условията, при които е издадено разрешението; 4. извършване на сделки и действия, които засягат финансовата или организационната стабилност на застраховател; 5. възпрепятстване упражняването на застрахователния надзор. (2) В случаите по ал. 1 Агенцията за застрахователен надзор прилага следните принудителни административни мерки: 1. разпорежда писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения или да се предприемат съответни мерки; 2. дава предписание за достигане на: доходност, която за застрахователите, предлагащи застраховки „Живот“, е най-малко равна на техническата лихва; сигурност и ликвидност на инвестициите на застрахователните резерви и на собствения капитал; 3. налага мерки за оздравяване финансовото състояние на застрахователя; 4. задължава писмено застрахователя да увеличи собствените си средства в указан срок; 5. определя структурата на активите с цел гарантиране на плащанията по застрахователните договори; 6. разпорежда писмено на застрахователя да освободи едно или повече лица, оправомощени да го управляват или представляват, както и всяко едно от лицата по чл. 10 или 13; 7. забранява временно изплащането на дивиденти; 8. задължава застраховател, предлагащ задължително застраховане, да сключи договор с лице, на което е отказал сключването; 9. забранява временно на акционер да упражнява правото си на глас; 10. нарежда писмено на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в срок, определен от Агенцията за застрахователен надзор; 11. назначава квестори с правомощията по чл. 33, ал. 2 за определен срок. (3) Актовете за налагане на принудителните административни мерки по ал. 2, т. 1—5, 7, 8 и 9 подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. Актовете, с които се налагат принудителните административни мерки по ал. 2, т. 6, 10 и 11, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, като обжалването не спира изпълнението им. Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Общите условия, тарифите и застрахователно-техническите планове по застраховките и промените в тях не подлежат на предварително одобряване, доколкото със закон не е предвидено друго. (2) Общите условия, тарифите и застрахователно-техническите планове и промените в тях по застраховките по раздел I и раздел II, буква „А“, т. 1, 2, 10 и 13 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, както и по застраховките по раздел II, буква „А“, т. 3, 8, 9 и 18 от същото приложение, които се прилагат по отношение на физически лица, се представят в Комисията за финансов надзор в 7-дневен срок от приемането им от компетентните органи на застрахователите. (3) Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, разпорежда промяна на общите условия, когато те нарушават повелителни разпоредби на закона или нарушават защитени от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия права на потребителите. Правомощието по тази алинея се упражнява в едномесечен срок от представянето на общите условия по ал. 2. Извършените промени в общите условия имат сила занапред, освен в случаите на нарушаване на повелителните разпоредби на закона. (4) Тарифите и застрахователно-техническите планове по задължителните застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и измененията в тях се придружават от актюерска обосновка. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, може да поиска актюерска обосновка на тарифите и застрахователно-техническите планове и по други застраховки, както и по застраховки извън обхвата на ал. 2. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, разпорежда корекция на тарифи или на застрахователно-технически планове, когато те не гарантират в достатъчна степен изпълнението на задълженията по застрахователните договори. Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Застрахователят представя в Дирекцията за застрахователен надзор приетия по съответен ред годишен баланс заедно с необходимите приложения за състоянието на всеки вид застраховка до четири месеца след изтичането на отчетната година. Раздел II Издаване и отнемане на разрешения Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) За извършване на застрахователна дейност и вписване в търговския регистър е необходимо разрешение от Национален съвет по застраховане. За извършване на дейност по презастраховане от застраховател се издава допълнително разрешение от Комисията за финансов надзор. (2) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) За всеки нов вид застраховка е необходимо допълнително разрешение от Дирекцията за застрахователен надзор. (3) Искането за издаване на разрешение се прави в писмена форма. Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Към искането за издаване на разрешение за извършване на застрахователна и/или презастрахователна дейност от акционерно дружество се представят: 1. устава, приет на учредителното събрание; 2. списък на акционерите; 3. прогноза за дейността на застрахователя за първите три години, която съдържа прихода от премии, щети, разноски за извършването на дейността, размер на средствата по специалните фондове и резерви; 4. програма за презастраховане за първите три години; 5. програма за инвестиране на застрахователните резерви и собствените средства за първите три години; 6. общи условия по застраховките, по които ще работи, тарифите и застрахователно-техническите планове по тях, както и техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви; 7. документите, установяващи изискванията по чл. 10 за органите на управление и актюера; 8. писмено доказателство за внесения минимален капитал по чл. 8, ал. 2; 9. декларация за произхода на внесения капитал от акционерите, записали 1 и повече на сто от капитала; 10. декларация от акционерите, записали 1 и повече на сто от капитала, че нямат просрочени задължения към държавата и общините; 11. удостоверения за установените и платените данъчни задължения за последните 3 години от акционерите, притежаващи едно и повече на сто от капитала. (2) Застраховател, който иска да получи разрешение по раздел II, буква „А“, т. 18 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, посочва в прогнозата по ал. 1, т. 3: 1. формите и начина на предоставяне на помощ в натура; 2. броя, териториалното разположение и професионалната квалификация на персонала, с който разполага за предоставяне на помощта, и 3. броя, териториалното разпределение и техническите характеристики на оборудването, с което възнамерява да предоставя помощта. (3) При преценка на изпълнимостта на прогнозата в частта ѝ по ал. 2 заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, може да поиска становище от министъра на здравеопазването, от министъра на транспорта и съобщенията или от други компетентни държавни органи съобразно естеството на помощта. Чл. 27. (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) С искането за издаване на разрешение за извършване на застрахователна дейност от взаимозастрахователна кооперация се представят: 1. нотариално заверен препис от решението на учредителното събрание; 2. нотариално заверен препис от устава на кооперацията, приет на учредителното събрание; 3. списък на учредителите; 4. план за работата на кооперацията за първата година; 5. удостоверение от българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност, за депозирана вноска от всеки учредител срещу бъдеща дългосрочна застраховка „Живот“ за първата година; 6. документите, установяващи изискванията по чл. 13 за органите на управление и актюера. Чл. 28. (1) Разрешението за застрахователна дейност на акционерно дружество се издава за застраховане, презастраховане, застраховане и презастраховане и за отделните видове застраховки. (2) Разрешението за застрахователна дейност на взаимозастрахователна кооперация се издава за една или повече застраховки. Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Националният съвет по застраховане се произнася в двумесечен срок от внасяне на предложението от Дирекцията за застрахователен надзор. (2) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Ново искане за разрешение може да се подава не по-рано от 6 месеца от издаването на отказа. Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Издаването на разрешение може да бъде отказано когато: 1. лице, което участва в управителен или контролен орган на застрахователя или актюера, не отговаря на изискванията на чл. 10 и 13; 2. прогнозата, програмата, планът, общите условия и тарифите не защитават интересите на застрахованите или не гарантират изпълнението на задълженията; 3. лицата, записали 0,5 и повече на сто от капитала, са направили вноски със заемни средства; 4. не са изпълнени други изисквания на закона. Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Издаденото разрешение за застраховане, застраховане и презастраховане, презастраховане и отделна застраховка може да се отнеме, когато: 1. (отм.); 2. застрахователят в срок не е съставил и представил план за достигане на границата на платежоспособност или краткосрочен план в съответствие с чл. 50; 3. застрахователят не осъществи мерките в плановете по чл. 50; 4. е налице основанието за прекратяване на акционерното дружество по чл. 252, ал. 1, т. 5 от Търговския закон; 5. застрахователят умишлено не плаща, плаща със закъснение или частично задълженията си по застраховките; 6. застрахователят не извършва дейност в продължение на една година от издаването на разрешение; 7. са нарушени изискванията на чл. 12, ал. 2 или 3; 8. застрахователят не изпълни наложена принудителна административна мярка по чл. 22б, ал. 2. (2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Дирекцията за застрахователен надзор обявява по подходящ начин отнемането на разрешението. В случаите на ал. 1, т. 5 Дирекцията за застрахователен надзор уведомява прокуратурата. (3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Дирекцията за застрахователен надзор може да отнеме разрешението за извършване на застрахователна дейност и когато: 1. застрахователят извърши съществено нарушение на закона; 2. застрахователят изпадне в състояние на неплатежоспособност по чл. 67, ал. 2, т. 1; 3. застрахователят изпадне в състояние на неплатежоспособност по чл. 67, ал. 2, т. 2; 4. се открие производство по ликвидация на застрахователя по чл. 61, ал. 1. В случаите по ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 2—8 Агенцията за застрахователен надзор уведомява прокуратурата. Чл. 32. (1) След отнемане на разрешението застрахователят не може да сключва нови застрахователни договори, да продължава срока, да увеличава застрахователната сума и да разширява покритието по съществуващите договори. (2) Отнемането на разрешението не освобождава застрахователя от задълженията му по сключените договори. Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) С отнемане на разрешението за застраховане, презастраховане и застраховане и презастраховане Дирекцията за застрахователен надзор назначава квестор, който упражнява надзор върху дейността на застрахователя до назначаване на ликвидатор или синдик. (2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Квесторът има правата на управителните и контролните органи на застрахователя съгласно устройствените му актове и ги упражнява под контрола на Дирекцията за застрахователен надзор. За своята работа квесторът получава възнаграждение за сметка на застрахователя, като размерът на възнаграждението се определя от Агенцията за застрахователен надзор. Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.)(1) Отказът да се издаде разрешение и отнемането на дадено разрешение подлежат на обжалване пред Софийския градски съд в 14-дневен срок от съобщаването. За мълчаливия отказ срокът тече от изтичането на срока за произнасяне по чл. 29, ал. 1. Жалбата се разглежда по реда на Закона за административното производство. (2) Решението за отнемане на разрешение за извършване на застрахователна дейност на основанията по чл. 31, ал. 2, т. 1, 7, 8 и 9 не подлежи на обжалване. Чл. 35. (1) Дирекцията за застрахователен надзор води регистър на издадените разрешения по застрахователи. (2) Съдържанието и редът за водене на регистъра се уреждат в правилника за устройството и дейността на Дирекцията за застрахователен надзор. Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) На надзор подлежат сделки на застрахователя с лицата по чл. 34, ал. 3, както и с физически лица, които имат участие в застрахователя, или в лица по чл. 34, ал. 3, в т.ч.: 1. заеми и други форми на кредитиране; 2. гаранции и задбалансови операции; 3. сделки със собствени средства по смисъла на наредбата по чл. 49, т. 1; 4. инвестиции; 5. презастрахователни операции; 6. споразумения за разделяне на разходи. (2) Застрахователите декларират сделките по ал. 1 заедно с представянето на тримесечните справки по чл. 65, ал. 1, т. 3. Това задължение не освобождава застрахователя от задължението да декларира факти и обстоятелства, когато сделки по ал. 1 са обект на разрешителен или уведомителен режим. (3) Ако вследствие разкриването на информация за сделките по ал. 1 Комисията за финансов надзор прецени, че покритието на границата на платежоспособност или на гаранционния капитал със собствени средства е застрашено, тя: 1. разпорежда изготвянето на план по чл. 50, ал. 1 или 2, или 2. прилага мярка по чл. 22б, или 3. разпорежда изготвянето на план по чл. 50, ал. 1 или 2 и прилага мярка по чл. 22б. Чл. 35б. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Границата на платежоспособност и собствените средства на застрахователите по чл. 34, ал. 1, т. 1 се изчисляват по метод, определен с наредбата по чл. 49. (2) При изчисленията по ал. 1 се включват всички лица по чл. 34, ал. 3. (3) Ако в резултат на изчисленията по ал. 1 се установи недостиг на собствени средства за покритието на границата на платежоспособност или на гаранционния капитал, се прилагат мерките по чл. 35а, ал. 3. Чл. 35в. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) По отношение на застрахователите по чл. 34, ал. 1, т. 2 се прилага метод за допълнителен надзор, определен с наредбата по чл. 49. (2) При прилагането на метода по ал. 1 се включват всички низходящо свързани на застрахователния холдинг, на презастрахователя или на чуждестранния застраховател, чието дъщерно дружество е застрахователят. (3) Когато в резултат на изчисленията по ал. 1 Комисията за финансов надзор прецени, че платежоспособността на застрахователя е застрашена, тя прилага мерките по чл. 35а, ал. 3. Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане и презастраховане на територията на Република България с разрешение на Националния съвет по застраховане. Комисията за финансов надзор се произнася в двумесечен срок от предложението на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Чл. 37. (1) Чуждестранен застраховател може да извършва застраховане и презастраховане в Република България само чрез клон, чието седалище е в страната. (2) (Доп. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Клонът по ал. 1 се вписва по реда на Търговския закон и разполага в страната със собствени средства, равни на границата на платежоспособност, но не по-малко от минималния размер по чл. 8, ал. 2. (3) Клонът води търговските книги на български език, отнасящи се до застрахователната му дейност в страната. (4) Клонът съхранява документите, отнасящи се до неговата дейност по ал. 1, в седалището си. (5) Когато чуждестранният застраховател преустанови застрахователната дейност в страната по седалището си, ръководителят на клона уведомява в 7-дневен срок Дирекцията за застрахователен надзор и се прилага чл. 32. Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Към искането за разрешение чуждестранният застраховател представя: 1. приложенията, предвидени в чл. 26; 2. удостоверение от органа за надзор в страната по седалището си, че има право да извършва застраховане, видовете застраховки и че български застраховател може да извършва застрахователна дейност в тази страна; 3. баланс и сметка за печалбите и загубите за последните три години; 4. удостоверение от българска или чуждестранна банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност за внасяне на средствата по чл. 8, ал. 1; 5. документи, установяващи обстоятелствата по чл. 10, ал. 2. (2) В тримесечен срок от получаване на разрешението за извършване на застрахователната дейност чрез клон на чуждестранен застраховател управителят на клона, който не е български гражданин, представя в Дирекцията за застрахователен надзор доказателства, че има постоянен адрес или разрешение за продължително пребиваване в страната. Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Средствата, придобити по застрахователни договори, както и собствени средства, се инвестират по реда на глава шеста. Чл. 40. Разрешението за извършване на застраховане и презастраховане от чуждестранен застраховател се отнема: 1. в случаите на чл. 31, ал. 1; 2. когато чуждестранният застраховател е престанал да извършва застраховане в страната по седалището си; 3. когато страната по седалището на чуждестранния застраховател престане да разрешава застрахователна дейност от български застрахователи. Чл. 41. При отказ да се издаде разрешение и при отнемане на дадено разрешение се прилагат чл. 32 и 34. Чл. 42. Чуждестранно физическо или юридическо лице може да участва в учредяването или да придобива акции от българско акционерно застрахователно дружество при условията на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции. Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Застрахователен брокер е търговец, който по възлагане и срещу възнаграждение осъществява посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни и/или презастрахователни договори и свързаните с тях консултантски услуги. (2) (Изм. - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Застрахователният посредник трябва да притежава висше образование, общи търговски познания и специални знания в областта на застраховането. (3) (Нова - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Когато застрахователният посредник е юридическо лице, обстоятелствата по ал. 2 се установяват по отношение на лицата, които го управляват и представляват. (4) (Нова - ДВ, бр. 132 от 1998 г.) Застрахователният посредник може да работи за повече от един застраховател при изричното им съгласие. (5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Дейност като застрахователен брокер по смисъла на ал. 1 може да се извършва след връчване на разрешението по чл. 43б, ал. 2. Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Застрахователният агент е физическо или юридическо лице, което по възлагане и срещу възнаграждение осъществява посредничество за сключване на застрахователни договори. (2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Застрахователното агентство, осъществявано от физическо лице, е свободна професия. Застрахователният агент — физическо лице, не може да бъде в трудови правоотношения със застраховател. (3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Застрахователят води за застрахователните си агенти списък, който представя на Дирекцията за застрахователен надзор. Той снабдява всеки агент с документ и знак, който го легитимира като такъв при упражняване на дейността му. Образец от легитимационния документ се одобрява и депозира в Дирекцията за застрахователен надзор. Промените в списъка се съобщават на Дирекцията за застрахователен надзор в 15-дневен срок. (4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Застрахователният агент не може да преупълномощава други лица с правата, предоставени му от застрахователя. Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.)(1) Застрахователният агент не може да извършва охранителна или сходна с нея дейност. Когато застрахователният агент е юридическо лице, забраната по предходното изречение се отнася и за съдружниците или акционерите му, за лицата, които го управляват и представляват, както и за лицата, чрез които той осъществява дейността си по сключения договор за застрахователно агентство. (2) Застрахователният агент може да работи за повече от един застраховател, извършващ застраховки по раздел I от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, или за повече от един застраховател, извършващ застраховки по раздел II от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, при изричното им писмено съгласие. (3) Застрахователен агент - физическо лице не може да работи за застрахователен брокер. (4) Застрахователят води за застрахователните си агенти списък, който представя месечно на Дирекцията за застрахователен надзор. Той снабдява всеки агент с документ и знак, който го легитимира като такъв при упражняването на дейността му. Образец от легитимационния документ се одобрява и представя в Дирекцията за застрахователен надзор. Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) При осъществяване на дейността си застрахователният брокер и застрахователният агент спазват принципа на доброволността и добросъвестно разясняват правата и задълженията по застрахователния договор с оглед защитата на интересите на застрахованите. Чл. 47. Министерският съвет издава наредба за приложението на тази глава. Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Собствените средства на застрахователя, намалени с нематериалните активи, трябва да бъдат най-малко равни на границата на платежоспособност. (2) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от размерите, посочени в приложения № 2.1 и 2.2, освен в случаите по ал. 3. Когато акционерно дружество или клон на чуждестранен застраховател извършва няколко вида застраховки, за минимален размер се приема най-високият от определените размери по видове застраховки съгласно приложение № 2.1. (3) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Гаранционният капитал на застрахователното дружество не може да бъде по-малък от 2 700 000 лв., когато са налице следните условия: 1. дружеството е получило разрешение по раздел II, буква „А“, т. 14 от приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, и 2. размерът на записаните премии по застраховка на кредити за всяка от предходните три финансови години надхвърля 4 900 000 лв. или 4 на сто от брутния размер на записаните премии. (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Общият размер на дълготрайните материални и нематериални активи, необходими за осъществяване на дейността на застрахователя, не могат да надвишават половината от собствения капитал, намален с невнесения основен капитал. Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Министерският съвет издава наредба, с която се определят: 1. елементите, които се включват при изчисляване на размера на собствените средства; 2. границата на платежоспособност и методите, по които тя се изчислява. Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Когато е нарушено изискването на чл. 48, ал. 1, застрахователят по нареждане на Дирекцията за застрахователен надзор представя план за достигане на границата на платежоспособност. (2) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Когато собствените средства намалени с нематериалните активи спаднат под установения гаранционен капитал, застрахователят представя за одобряване на Дирекцията за застрахователен надзор краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства. (3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) В случаите на ал. 2 определя срок за набиране на собствени средства до установения размер на гаранционния капитал. Чл. 51. (1) Застрахователят е длъжен да създаде общи и застрахователни резерви. (2) Общите резерви се състоят от: 1. резервен фонд по чл. 246 от Търговския закон, съответно чл. 36 от Закона за кооперациите; 2. други фондове и резерви, ако е предвидено в устава на застрахователя. (3) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Застрахователните резерви се състоят от: 1. запасен фонд; 2. математически резерви по застраховките по живот; 3. резерви за предстоящи плащания; 4. пренос-премиен резерв; 5. капитализираната стойност на пенсиите; 6. резерви по застраховки „Живот“, свързани с инвестиционен фонд; 7. други резерви, одобрени от Дирекцията за застрахователен надзор. (4) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Министерският съвет одобрява наредба за реда и методиката за образуване на застрахователните резерви. Застрахователят поддържа застрахователни резерви съгласно наредбата по предходното изречение в размер, съответстващ на задълженията по застрахователните договори. (5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) В случаите, предвидени в наредбата по ал. 4, където е необходимо предварително съгласуване на обстоятелства, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, се произнася в едномесечен срок от датата на представяне на всички изискуеми документи. (6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) В случаите на съзастраховане в рамките на Европейския съюз резервът за предстоящи плащания се определя според нормите и установените практики в страната по седалището на водещия съзастраховател. Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г.)(1) Когато застрахователят е изчислил границата на платежоспособност, собствените средства и/или застрахователните резерви в нарушение на наредбите по чл. 49 или чл. 51, ал. 4, за целите на застрахователния надзор Агенцията за застрахователен надзор преизчислява размерите им съгласно наредбите. (2) Когато границата на платежоспособност и/или размерът на собствените средства, преизчислени по реда на ал. 1, не съответстват на чл. 48, ал. 1 и 2, се прилагат мерките по чл. 50. (3) Когато застрахователните резерви са недостатъчни за изпълнение на задълженията по застрахователните договори, Агенцията за застрахователен надзор предписва те да се коригират. При неизпълнение на предписанието Агенцията за застраховетелен надзор прилага принудителни административни мерки по чл. 22б, ал. 2. Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Застрахователят е длъжен да покрие застрахователните резерви със следните активи: 1. ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата; 2. необременени с тежести недвижими имоти; 3. облигации, издадени или гарантирани от общините; 4. акции и облигации, издадени от търговски дружества и ценни книжа, приети за търговия на фондова борса; 5. банкови депозити; 6. заеми срещу застраховки по живот; 7. активи, договорени в общите условия по застраховки „Живот“, свързани с инвестиционен фонд; 8. заеми срещу застраховки „Живот“—до размера на откупните стойности по тези застраховки; 9. включените в образувания пренос-премиен или математически резерв отсрочени аквизиционни разходи, намалени със свързаните презастрахователни комисиони, отсрочени за следващ период; 10. включените при образуването на преноспремийния резерв вземания по застрахователни договори, при условие че не са просрочени с 90 или повече дни, намалени с частта на презастрахователите в тези вземания. (2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Инвестициите по ал. 1, определени спрямо общия размер на застрахователните резерви, не могат да надвишават, както следва: по т. 2— десет на сто; по т. 3—пет на сто; по т. 4—тридесет на сто, но не повече от 5 на сто от акциите и облигациите на едно дружество; по т. 5—петдесет на сто, но не повече от 25 на сто в една банка; по т. 6—размера на откупната стойност. Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Собствените средства могат да се инвестират в дялове и акции на други търговски дружества. Застрахователят е длъжен да уведоми Комисията за финансов надзор в 7-дневен срок от извършването на инвестицията, когато размерът на инвестицията в едно търговско дружество: 1. надвишава 10 на сто от капитала на дружеството, или 2. надвишава 30 000 лв. В двуседмичен срок от подаване на заявлението заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, изготвя предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение и го внася за разглеждане в Комисията за финансов надзор. Комисията се произнася в едномесечен срок. (2) Свободните собствени средства могат да се инвестират в недвижими имоти или вещни права върху тях. (3) Застраховател не може да участва като неограничено отговорен съдружник в събирателни дружества, командитни дружества и командитни дружества с акции. Чл. 54. (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Застрахователят може да инвестира застрахователни резерви и собствени средства в чужбина с разрешение на министъра на финансите. Чл. 55. Застрахователните резерви по чл. 51, ал. 3 се включват в присъщите разходи на застрахователя. Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Застраховател може да прехвърли застрахователния си портфейл по всички или по отделен вид застраховки след писмено разрешение на Дирекцията за застрахователен надзор. (2) За получаване на разрешение прехвърлящият и поемащият застраховател представят договорените условия за прехвърляне, както и други документи, които Дирекцията за застрахователен надзор поиска. (3) Разрешение се дава, когато поемащият застраховател след прехвърлянето има собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност, и договорените условия отговарят на интересите на застрахованите лица. Чл. 57. След прехвърлянето прехвърлящият застраховател се освобождава от задълженията си към застрахованите. Чл. 58. (1) Прехвърлящият и поемащият застраховател уведомяват застрахованите за прехвърлянето и неговите условия. (2) Застрахованият има право да прекрати договора, като писмено уведоми поемащия застраховател до 60 дни от получаването на уведомлението. (3) Застрахованите по живот имат право да получат премийната резерва, която съответства на застрахователния договор към деня на прехвърлянето, а застрахованите по имущества — частта от премията, съответстваща за неизтеклия срок на договора. Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Застрахователите се преобразуват по реда на Търговския закон, съответно на Закона за кооперациите. Застрахователите не могат да се преобразуват чрез промяна на правната форма. Застрахователите — акционерни дружества, не могат да се преобразуват чрез прехвърляне на цялото си имущество на едноличен собственик — физическо лице. (2) Националният съвет по застраховане разрешава преобразуване на застрахователи, ако след преобразуването застрахователят има собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност, чрез сливане, разделяне, отделяне, както и чрез отделяне на еднолично търговско дружество. Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Разрешение за сливане и вливане на застрахователи се дава след разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. (2) При сливане, разделяне и отделяне на застраховател за новосъздадения се прилагат разпоредбите на чл. 25, 26 и 27. (3) При подаване на заявление за преобразуване на застраховател чрез сливане, разделяне или отделяне, както и чрез отделяне на еднолично търговско дружество, Комисията за финансов надзор се произнася по предложението на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, в едномесечен срок. (4) При подаване на заявление за преобразуване на застрахователи чрез вливане заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, се произнася с решение в двумесечен срок от датата на представяне на всички изискуеми документи. Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Ликвидация се провежда в следните случаи: 1. по решение на общото събрание; 2. при изтичане на срока, за който застрахователят е учреден; 3. при настъпване на други основания, предвидени в устава. (2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Ликвидация се провежда и когато разрешението за извършване на застрахователна дейност бъде отнето на основанията по чл. 31, ал. 1 или ал. 2, т. 1—6. (3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) При възникване на основанията по ал. 1 застрахователят е длъжен да преустанови сключването на нови, продължаването на срока и разширяването на покритието на съществуващите договори. (4) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) В случаите по ал. 1 застрахователят в 7-дневен срок от възникване на основанието уведомява Дирекцията за застрахователен надзор и представя за одобряване план за ликвидация, в който задължително се предвижда прехвърляне на съществуващите застрахователни договори и предложение за ликвидатор. Дирекцията се произнася в 30-дневен срок от уведомлението. Последващите изменения в плана за ликвидация, промяната на срока на ликвидация, както и предложенията за смяна на ликвидатора се одобряват по същия ред. (5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) В случаите по ал. 2 производството по ликвидация се образува от окръжния съд по седалището на застрахователя по искане на Дирекцията за застрахователен надзор. В искането се посочват само основанията, въз основа на които е отнето разрешението за извършване на застрахователна дейност, като към него се прилагат заверен препис от акта за отнемане на разрешението, план за ликвидация и предложение за назначаване на ликвидатор. (6) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Ако искането отговаря на изискванията по ал. 5, съдът образува производство по ликвидация на застрахователя и назначава ликвидатор. Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Вземанията на застрахованите, отбелязани в търговските книги на застрахователя, се считат за предявени. Застрахованите в чужбина лица се ползват с правата на застрахованите в страната. (2) Застрахователният портфейл може да бъде прехвърлен само на друг застраховател. (3) При поискване от Агенцията за застрахователен надзор ликвидаторите са длъжни да предоставят информация за дейността си и за състоянието на застрахователя в ликвидация по начин и в срок, определени от Агенцията за застрахователен надзор. (4) В случаите, когато с действията си ликвидаторът нарушава разпоредбите на този закон, одобрения план за ликвидация или застрашава интересите на застраховани лица, Агенцията за застрахователен надзор издава задължителни предписания на ликвидатора във връзка с дейността му, които подлежат на незабавно изпълнение, или взема решение за смяната му. Актовете за налагане на принудителните административни мерки по предходното изречение не подлежат на обжалване. (5) Съдът вписва нов ликвидатор по искане на Агенцията за застрахователен надзор след представянето на решението по ал. 4. Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Когато застрахователят в ликвидация е представил доказателства за ликвидацията на застрахователния портфейл, заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издава решение за прекратяване на ликвидацията. (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Съдът вписва в Търговския регистър прекратяването на застрахователя след решението на Дирекцията за застрахователен надзор. (3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) След издаване на решението по ал. 1 застрахователят в ликвидация може да продължи дейността си с предмет, различен от застраховането. След продължаване на дейността дружеството или кооперацията носи пълна отговорност за новооткрити задължения на застрахователя. Чл. 64. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, при ликвидация на застраховател се прилагат правилата за ликвидация по Търговския закон, съответно по Закона за кооперациите. Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Управителният орган на застрахователя осигурява годишното счетоводно приключване. (4) Останалите годишни и периодични доклади, справки и приложения се подписват от представляващия застрахователя. (5) Комисията за финансов надзор издава наредба за формата и съдържанието на годишния финансов отчет на застрахователите. (6) Асоциацията на българските застрахователи дава становище относно образеца и съдържанието на справките по ал. 1, т. 4 най-късно в 15-дневен срок от писменото запитване. Чл. 66. (1) Годишният счетоводен отчет се заверява най-малко от двама дипломирани експерт-счетоводители, назначени от общото събрание на застрахователя измежду дипломираните експерт-счетоводители, утвърдени от Дирекцията за застрахователен надзор. (2) Не може да заверява годишния счетоводен отчет експерт-счетоводител, който има материални интереси, различни от тези на застрахованите, или е служител или представител на застрахователя. (3) Експерт-счетоводителят след проверка дава заключение дали счетоводният баланс и сметката за печалбите и загубите са надлежно съставени и дали дават вярна и точна представа за дейността на застрахователя. (4) Когато се установи нарушение от съществено значение за по-нататъшната нормална дейност на застрахователя, експерт-счетоводител незабавно уведомява Дирекцията за застрахователен надзор. (5) (Нова - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Застрахователят е длъжен да представи в Дирекцията за застрахователен надзор заедно с годишния счетоводен отчет и годишен доклад за заделените застрахователни резерви по образец, утвърден от директора на Дирекцията за застрахователен надзор. Докладът се подписва от актюера на застрахователя, а ако няма такъв — от изпълнителния директор. Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Производство по несъстоятелност се открива, когато Националният съвет по застраховане е отнел разрешението за извършване на застрахователна дейност в случаите по ал. 3, както и на основание чл. 31, ал. 2, т. 7 или 8. (2) Застрахователят е неплатежоспособен, когато: 1. е нарушил изискването на чл. 48, ал. 1 и мерките по чл. 50, ал. 1 са се оказали безрезултатни; или 2. неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. (3) Когато в хода на производството по ликвидация се установи някое от обстоятелствата по ал. 2, се открива производство по несъстоятелност по искане на Комисията за финансов надзор. (4) Производство по несъстоятелност на застраховател се открива само по искане на Комисията за финансов надзор. Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Националният съвет по застраховане дава съгласие за откриване на производството по несъстоятелност, ако мерките за оздравяване по чл. 50 се окажат безрезултатни, безпредметни или във вреда на застрахованите. Чл. 69. Когато след предписаните и предприети мерки по чл. 50 застрахователят спре плащанията или пасивът му превишава актива, той уведомява Дирекцията за застрахователен надзор. Чл. 69а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Ако искането на Дирекцията за застрахователен надзор отговаря на изискванията по чл. 68, съдът с решението си: 1. обявява неплатежоспособността и определя началната ѝ дата; 2. открива производство по несъстоятелност; 3. обявява застрахователя в несъстоятелност; 4. прекратява правомощията на органите на застрахователя; 5. постановява обща възбрана и запор; 6. лишава застрахователя от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; 7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество; 8. назначава синдик. Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Съдът назначава синдик по предложение на Националния съвет по застраховане. (2) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Синдикът информира Дирекцията за застрахователен надзор за хода на производството и представя писмен отчет пред нея за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на следващия месец. При поискване от Агенцията за застрахователен надзор синдиците са длъжни незабавно да предоставят информация за дейността си и за хода на производството по несъстоятелност. (3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Националният съвет по застраховане може да иска от съда смяна на синдик, когато прецени, че той не изпълнява задълженията си и застрашава интересите на застрахованите. Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) При производство по несъстоятелност на застраховател, провеждащ застраховки по живот, интересите на застрахованите и ползващите се лица могат да се представляват от застъпник, назначен от съда по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор. (2) Застъпникът подпомага синдика по управлението на имуществото и проверява търговските книги и съдържанието на касата. Чл. 72. С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност застрахователят преустановява дейността си. Чл. 73. (1) Синдикът в 7-дневен срок от постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелността обнародва в два централни ежедневника съобщение за откриване на производството и покана до кредиторите да предявят вземанията си в 2-месечен срок. (2) Вземанията на застрахованите, вписани в търговските книги на застрахователя, се считат за предявени. Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) При извършване разпределение на осребреното имущество задълженията се погасяват по следния ред: 1. вземанията на кредитори, обезпечени със залог или ипотека — от заложената или ипотекираната вещ; 2. разноските по несъстоятелността; 3. вземанията на застрахованите по договорите за задължително застраховане; 4. вземанията на застрахованите по застраховки по живот; 5. вземанията на застрахованите по останалите видове застраховки; 6. вземанията по трудови правоотношения на работещите при застрахователя; 7. вземанията на държавата за данъци, такси и други публичноправни вземания; 8. вземанията на другите кредитори; 9. вземанията на акционери, съответно членове на застрахователя. (2) В производството по несъстоятелност кредиторите в чужбина се ползват с правата на кредиторите в страната. Чл. 75. С решението за прекратяване на производството по чл. 735 от Търговския закон съдът постановява и заличаване на застрахователя от съдебния регистър. Чл. 76. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на Търговския закон по несъстоятелността с изключение на чл. 615, 625, чл. 629, ал. 1, чл. 635, 656, чл. 658, ал. 1, т. 10 и 11, чл. 666—684, 696—709, 722, 734, 740, 741 и 743. Глава дванадесета ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСТРАХОВАНЕ Раздел I Задължителни застраховки Чл. 77. (1) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Задължителни застраховки са: 1. „Гражданска отговорност“—на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства; 2. „Злополука“—на пътниците в обществения транспорт; 3. „Гражданска отговорност“—на служителите на юридически лица и на физически лица, които осъществяват охранителна дейност с ползване на огнестрелно оръжие; 4. други застраховки, предвидени в закон или в международни договори, по които Република България е страна. (2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Договор за задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ по ал. 1, т. 1 и „Злополука“ се сключва при възникване на застрахователния интерес. (3) Размерът на застрахователните премии по задължителните застраховки се определя от застрахователя. (4) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Срокът на застраховките по ал. 1, т. 1 и 2 не може да бъде по-кратък от един месец. Размерът на застрахователната премия за срок, по-кратък от три месеца, не може да бъде по-малък от 25 на сто от размера на годишната премия по представената в Комисията за финансов надзор тарифа съгласно чл. 23, ал. 2. (5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Комисията за финансов надзор издава наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, минималната задължителна рискова премия, реда и срока за извършване на задължителното застраховане по ал. 1, т. 1, 2 и 3, както и за реда на неговото отчитане. С наредбата се въвежда единна номерация на полиците по задължителните застраховки по ал. 1, т. 1, 2 и 3. Раздел II Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ Чл. 78. Застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 77, ал. 1, т. 1 са длъжни да имат: 1. собствениците, ползвателите, държателите и упълномощените от тях водачи на моторни превозни средства, регистрирани в страната; 2. водачите на моторни превозни средства, регистрирани в чужбина, влизащи в страната; когато застраховката им е издадена в чужбина, тя трябва да е валидна за територията на Република България. Чл. 79. Моторни превозни средства по смисъла на тази глава са превозните средства със собствен двигател и прикачваните към тях ремаркета и полуремаркета, предназначени за движение по пътищата и снабдени с държавни регистрационни номера, както и трамваите и тролейбусите. Чл. 80. (1) При застраховката „Гражданска отговорност“ застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата. (2) Не се считат за трети лица водачът на моторното превозно средство, съпрузите и роднините по права линия до втора степен включително на застрахованите. (3) Застраховката „Гражданска отговорност“ не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари. Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Застрахователите, които извършват задължително застраховане по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2, са длъжни да участват в Гаранционния фонд, който се създава към Асоциацията на българските застрахователи за изплащане на обезщетения при пътнотранспортни произшествия, причинени от моторни превозни средства, за които не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, или от неустановени моторни превозни средства, както и за изплащане на обезщетения по чл. 5, ал. 2, т. 3. Чл. 82. (1) Застрахователите, които предлагат застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 77, ал. 1, т. 1, учредяват Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, което е юридическо лице със седалище София. (2) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Бюрото извършва дейности, предвидени с международни договори за застраховане на гражданската отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, като урежда претенциите за вреди, причинени на територията на Република България от моторни превозни средства с чуждестранна регистрация, чиито водачи притежават сертификат „Зелена карта“, издаден от чуждестранен застраховател, включително като изплаща застрахователни обезщетения за сметка на чуждестранния застраховател. (3) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Бюрото представлява българските застрахователи в международните застрахователни организации по дейностите в ал. 2. Българските застрахователи, които не са членове на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, не могат да извършват дейностите по ал. 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Националният съвет по застраховане по предложение на Дирекцията за застрахователен надзор признава Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за представително пред международните застрахователни организации за дейностите по ал. 2. (5) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Съдът вписва Националното бюро на българските автомобилни застрахователи след представяне на решението на Националния съвет по застраховане по ал. 4. (6) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Дирекцията за застрахователен надзор вписва Националното бюро на българските автомобилни застрахователи в нарочен регистър след съдебната регистрация на бюрото и отразява всички последващи промени на вписаните обстоятелства. Чл. 83. Организацията, дейността и начинът на издръжката на бюрото се уреждат с устава му, който се представя в Дирекцията за застрахователен надзор. Чл. 83а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи възлага дейности по чл. 82, ал. 2 на свои членове и на други лица в съответствие с международните договори, по които е страна. (2) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи може да възлага дейности на лица, които не са застрахователи, когато международните договори по ал. 1 предвиждат това. Раздел III Задължителна застраховка „Злополука“ Чл. 84. Когато началният и крайният пункт на пътуването са на територията на Република България, застраховка „Злополука“ по чл. 77, ал. 1, т. 2 са длъжни да имат и да поддържат превозвачите за обществен превоз на пътници със: 1. релсови превозни средства; 2. тролейбуси и автобуси; 3. въздухоплавателни средства; 4. всички видове морски и речни плавателни съдове; 5. въжени линии и влекове; 6. таксиметрови автомобили. Чл. 85. За пътници по чл. 84, т. 1—6 включително се считат лицата, намиращи се в превозни средства или в непосредствена близост до тях преди качването и след слизането, с изключение на обслужващия персонал. Чл. 86. (1) При настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума. (2) Ако превозвачът няма договор за застраховка, пътникът или неговите наследници имат право да им се заплати минималната застрахователна сума от Гаранционния фонд. Раздел IV Гаранционен фонд Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Учредява се Гаранционен фонд като юридическо лице със седалище София. (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Средствата на Гаранционния фонд, намалени с резерва за предстоящи плащания, не могат да бъдат по-малко от 3 000 000 лв. Когато средствата на Гаранционния фонд спаднат под установения минимален размер за повече от един месец, недостигът се попълва със средства на застрахователите, които извършват задължителни застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2, пропорционално на усреднения им пазарен дял по тези застраховки за последните три години, считано от датата на възникване на недостига. Предоставените средства не подлежат на връщане. Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Гаранционният фонд изплаща: 1. по застраховката „Гражданска отговорност“ обезщетение: а) за неимуществените вреди, ако причинителят не може да бъде установен; б) за неимуществените и имуществените вреди, ако причинителят не е имал застраховка или не е бил правоспособен водач; 2. обезщетение по задължителната застраховка „Злополука“, ако превозвачът не е имал застраховка. (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Общият размер на обезщетенията по ал. 1 не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена по реда на чл. 77, ал. 4 за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава по ал. 4, изречение първо, се изчисляват отделно. (3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) При спазване на ал. 2 Гаранционният фонд обезщетява действителния размер на вредите по ал. 1, т. 1 и изплаща обезщетения по ал. 1, т. 2 в съответствие с приета от него методика. (4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Гаранционният фонд изплаща обезщетения по реда и в срокове, уредени с правилника по чл. 93, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от пострадалото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от 30 дни от датата на завеждане на претенцията. Разноските за вещи лица са за сметка на лицето, причинило пътнотранспортното произшествие, съответно за сметка на превозвача, който не е сключил задължителна застраховка „Злополука“, или за сметка на Гаранционния фонд в случаите по ал. 1, т. 1, буква „а“. (5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) За изплащане на обезщетение по ал. 1 пострадалото лице предявява претенцията си пред Гаранционния фонд с писмена молба, придружена с доказателства относно застрахователното събитие, правото на пострадалия да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди. В противен случай Гаранционният фонд не дължи разноски по делото, както и лихви за забава до датата на предявяване на исковата молба в съда. Чл. 89. (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Гаранционният фонд се управлява от управителен съвет в състав: председател и четирима членове, избрани от управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи измежду представителите на застрахователите, които извършват задължителни застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2. По отношение на председателя и членовете на управителния съвет на Гаранционния фонд се прилага съответно чл. 10. Точка 8 на ал. 1 на чл. 10 не се прилага. (2) Гаранционният фонд се представлява от председателя на съвета. Чл. 90. (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Средствата на Гаранционният фонд се набират от: 1. вноски на застрахователите, които извършват задължително застраховане по този закон в процент от събраните брутни премии по застраховки по чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2; 2. глобите и имуществените санкции по чл. 95 и 96; 3. приходи от инвестиране на средствата на фонда. (2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Комисията за финансов надзор определя размера на процента по ал. 1, т. 1, сроковете и реда за набирането на вноските. (3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Заповедите на директора на Дирекцията за застрахователен надзор по ал. 2 се обнародват в „Държавен вестник“. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Застрахователите, които не са платили вноските по ал. 1, т. 1 в сроковете по ал. 2, дължат законната лихва за срока на забавата. (5) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Средствата на Гаранционния фонд се инвестират по реда на чл. 52, ал. 1, т. 1, 3—6. Чл. 91. (1) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) След изплащането на обезщетението по чл. 88, ал. 1, т. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу причинителя на пътнотранспортното произшествие, Гаранционният фонд може да се ползва от правата по него въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват неговите вземания. Когато Гаранционният фонд е определил и изплатил обезщетение, което е по-малко от размера по изпълнителния лист, в изпълнителното производство увреденото лице се удовлетворява първо до размера на разликата. (2) (Доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) След изплащане на застрахователната сума по чл. 88, ал. 1, т. 2 Гаранционният фонд има право на иск срещу превозвача до размера на платеното. (3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) За вземанията си по ал. 1 и 2 Гаранционният фонд може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които те се установяват, ако задължението не е било изплатено в едномесечен срок от получаване на писмена покана. Чл. 92. (1) Административните разходи на Гаранционния фонд се покриват от неговите приходи. (2) Вноските към Гаранционния фонд по чл. 90, ал. 1, т. 1 се включват в присъщите разходи на застрахователя. Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Министърът на финансите издава правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд. Правилникът се обнародва в „Държавен вестник“. (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Комисията за финансов надзор осъществява текущ надзор за законосъобразност върху дейността на Гаранционния фонд. Прилагат се съответно чл. 22б, 65 и 66 от този закон и чл. 18 и 19 от Закона за Комисията за финансов надзор. Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.)(1) Който сам или чрез друго лице извършва застраховане без разрешение, включително сключва застраховки, за които няма разрешение, се наказва: 1. извършителят — физическо лице — с глоба от 1000 до 5000 лв.; 2. юридическото лице — с имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв. (2) Застраховател, който сключва задължителни застраховки с размер на застрахователните премии, по-нисък от установения от Дирекцията за застрахователен надзор минимален размер, се наказва с имуществена санкция от 10 000 лв. до 50 000 лв., а при повторно нарушение — с имуществена санкция от 50 000 лв. до 150 000 лв. (3) Който извършва дейност като застрахователен брокер или застрахователен агент без разрешение или в нарушение на този закон, се наказва: 1. физическо лице — с глоба до 10 000 лв.; 2. юридическо лице или едноличен търговец — с имуществена санкция до 50 000 лв. Чл. 94а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г.) Лице, което извърши нарушение по чл. 4а се наказва: 1. физическо лице — с глоба от 100 лв. до 500 лв.; 2. юридическо лице или едноличен търговец — с имуществена санкция от 500 лв. до 2000 лв. Чл. 94б. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Застраховател, който се отклони от одобрените от Агенцията за застрахователен надзор програми за презастраховане, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. (2) Застраховател, който наруши чл. 48, ал. 4, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв. Чл. 94в. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Застраховател, който не изпълни или наруши законно разпореждане или заповед на Комисията за финансов надзор, на нейния председател или на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. (2) Застрахователен брокер, ликвидатор или синдик, който не изпълни или наруши законно разпореждане или заповед на Комисията за финансов надзор, на нейния председател или на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, се наказва: 1. физическо лице — с глоба от 200 до 500 лв.; 2. юридическо лице — с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. (3) С административното наказание по ал. 1 се наказва и лице, което не изпълни наложена принудителна административна мярка по чл. 22б, ал. 2, когато тежестта на нарушението не обуславя отнемане на разрешението. Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г.) Застраховател, осъществяващ задължително застраховане, се наказва: 1. ако откаже да сключи застрахователен договор по задължителна застраховка по предлаганите от него условия — с имуществена санкция от 3 млн. лв. до 10 млн. лв.; 2. ако откаже сключването на договор по задължителна застраховка след нареждане на Дирекцията за застрахователен надзор — с имуществена санкция от 5 млн. лв. до 20 млн. лв. (2) Наложеното административно наказание не освобождава застрахователя от задължението да сключи застрахователния договор. Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Лице, което е длъжно да сключи задължителна застраховка, но не е сторило това в предвидения срок, се наказва: 1. физическото лице — с глоба от 100 до 500 лв.; 2. юридическото лице — с имуществена санкция от 500 хил. лв. до 5 млн. лв. Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Лице, което наруши чл. 5, се наказва: 1. физическото лице — с глоба от 500 до 1000 лв; 2. юридическото лице — с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Чл. 98. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Застраховател, който извърши застраховане в нарушение на издаденото разрешение по чл. 28 или в нарушение на чл. 6, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лв. Чл. 99. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г.)(1) За придобиване или прехвърляне на акции от застрахователно дружество в нарушение на чл. 9, ал. 3 или в нарушение на забрана по чл. 9, ал. 5 се наказват: 1. физическите лица, независимо дали придобиват или прехвърлят акциите от свое име или за другиго, с глоба от 2000 до 10 000 лв.; 2. юридическите лица с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. (2) Даденото в замяна на акциите се отнема в полза на държавата. (3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на застрахователното дружество, и на неговите служители по чл. 10, ал. 1, които са вписали или са допуснали да се впише в Книгата на акционерите прехвърляне на акции в нарушение на чл. 9, ал. 3 или в нарушение на забрана по чл. 9, ал. 5. Чл. 100. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.)(1) Застраховател, който наруши чл. 51, ал. 1 или 4, чл. 52, 53 или 54, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. (2) За нарушение на чл. 90, ал. 5 председателят на управителния съвет на Гаранционния фонд се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. Чл. 101. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) Застраховател, който наруши чл. 56, 58 или 60а, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. Чл. 102. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г.)(1) Застраховател, който не уведоми Агенцията за застрахователен надзор за откриване на производство по ликвидация в случаите по чл. 61, ал. 1 или не изпълни задълженията си по чл. 61, ал. 4, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. (2) Лице, което наруши чл. 62, ал. 3 или чл. 70, ал. 2, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. Чл. 103. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2004 г.) Физическо лице, извършило или допуснало извършването на нарушение по чл. 24, чл. 37, ал. 5, чл. 65 или 66, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв. Чл. 104. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) За нарушения на разпоредбите на този закон, извън случаите по чл. 94—103, както и на подзаконовите актове по прилагането му, наказанието е следното: 1. на физическо лице — глоба от 500 до 5000 лв.; 2. на юридическо лице — имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г.) За нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същия вид нарушение, глобата или имуществената санкция по тази глава се налага в двоен размер. Чл. 106. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г.)(1) Актът за установяване на административно нарушение се съставя от служители на Агенцията за застрахователен надзор, оправомочени за това от директора на Агенцията за застрахователен надзор, а в случаите по чл. 96—от органите на Националната полиция. (2) Наказателното постановление за глоба и имуществена санкция се издава от директора на Агенцията за застрахователен надзор, а за нарушенията по чл. 96—от директора на регионалната дирекция на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него лице. (3) За установяването на нарушението, за издаването, обжалването и изпълнението на наказателно постановление се прилага Законът за административните нарушения и наказания. Раздел II 1. Застраховка „Злополука“. 2. Застраховка „Заболяване“. 3. Застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства. 4. Застраховка на релсови превозни средства. 5. Застраховка на летателни апарати. 6. Застраховка на плавателни съдове. 7. Застраховка на товари по време на превоз. 8. Застраховка „Пожар“ и „Природни бедствия“. 9. Застраховка „Щети на имущество“. 10. Застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и използването на моторни превозни средства. 11. Застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и използването на летателни апарати. 12. Застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и използването на плавателни съдове. 13. Застраховка „Обща гражданска отговорност“. 14. Застраховка на кредити. 15. Застраховка на гаранции. 16. Застраховка на разни финансови загуби. 17. Застраховка на правни разноски (правна защита). 18. Помощ при пътуване. &'$ Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 Раздел I А. ВИДОВЕ ЗАСТРАХОВКИ. РИСКОВЕ. 1. Застраховка “Живот” и рента. а) застраховка “Живот” с покритие на рисковете “смърт” или “доживяване на определена възраст” или “доживяване на определена възраст или по-ранна смърт”; б) застраховка за пенсия или рента, включваща спестовна част и задължение за еднократни или периодични плащания, дължими след изтичане на най-малко една година от плащането на премията или на първата разсрочена вноска. При тези договори застрахователят изплаща фиксирани суми. 2. Женитбена и детска застраховка. Застраховка за изплащане на фиксирана сума при женитба или раждане или изтичане на срока на застраховката, който е обвързан с навършване на определена възраст от дете. 3. Застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд. Застраховка по т. 1 и 2, при които застрахователните плащания са изцяло или частично зависими от стойността на и/или дохода от предварително определени активи. 4. Постоянна здравна застраховка. а) застраховка за изплащане на медицински разходи или на фиксирани суми за диагностициране и лечение, произтичащи от злополука или заболяване, или от определени видове злополука или заболяване; б) застраховка за изплащане на фиксирани еднократни или периодични суми за определен период или пожизнено, при неработоспособност, причинена от злополука или заболяване, или от определени видове злополука или заболяване. 5. Изкупуване на капитал. Застраховка за определен срок, при която срещу получаване на премия застрахователят изплаща договорена сума при изтичане на срока. 6. Допълнителна застраховка. Застраховка, осигуряваща допълнителни застрахователни покрития, включващи което и да е или комбинация от: а) смърт вследствие на злополука; б) трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука; в) трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на заболяване; г) временна неработоспособност вследствие на злополука; д) временна неработоспособност вследствие на заболяване; е) безработица; ж) хоспитализация; з) тежки заболявания; и) медицински разходи. Раздел II А. ВИДОВЕ ЗАСТРАХОВКИ. РИСКОВЕ. 1. Злополука (включително производствени злополуки и професионални заболявания): —фиксирани парични суми; —обезщетения; —комбинация от горните две; —обезщетения на пътници. 2. Заболяване: —фиксирани парични суми; —обезщетения; —комбинация от горните две. 3. Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства). Всяка щета или загуба, нанесена на: —сухопътни моторни превозни средства; —сухопътни безмоторни превозни средства. 4. Релсови превозни средства. Всяка щета или загуба, нанесена на релсови превозни средства. 5. Летателни апарати. Всяка щета или загуба, нанесена на летателни апарати. 6. Плавателни съдове (морски, речни и по езера и канали). Всяка щета или загуба, нанесена на: —речни и плавателни съдове по канали; —плавателни съдове по езера; —морски плавателни съдове. 7. Товари по време на превоз (включително стоки, багаж и други). Всяка щета или загуба, нанесена на товари по време на превоз, без оглед на вида на транспорта. 8. Пожар и природни бедствия. Всяка щета или загуба, нанесена на имущество (различно от това по т. 3, 4, 5, 6 и 7), предизвикана от: —пожар; —експлозия; —имплозия; —буря; —други природни бедствия; —атомна енергия; —свлачища. 9. Други щети на имущество. Всяка щета или загуба, нанесена на имущество (различно от това по т. 3, 4, 5, 6 и 7), предизвикана от градушка или измръзване и всякакво друго събитие, като кражба, освен включените в т. 8. 10. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на сухопътни моторни превозни средства (включително гражданска отговорност на превозвача). 11. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на летателни апарати. Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на летателни апарати (включително гражданска отговорност на превозвача). 12. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на плавателни съдове. Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на плавателни съдове (включително гражданска отговорност на превозвача). 13. Обща гражданска отговорност. Всяка отговорност за вреди, освен посочените в т. 10, 11 и 12. 14. Кредити: —обща неплатежоспособност; —експортни кредити; —продажби с разсрочено плащане; —ипотеки; - селскостопански кредити. 15. Гаранции: - преки; - косвени. 16. Разни финансови загуби: —рискове, свързани със заетостта; —обща недостатъчност на доходи; —лошо време; —загуба на доходи; —текущи общи разходи; —непредвидени търговски разходи; —загуби на пазарна стойност; —загуби на рента или доход; —косвени търговски загуби, освен горепосочените; —други финансови загуби (нетърговски); —други финансови загуби. 17. Правни разноски (правна защита). Застраховка за покриване на съдебни разноски и други разходи за водене на дела. 18. Помощ при пътуване (асистанс). Б. НАИМЕНОВАНИЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ВИД ЗАСТРАХОВКИ. Когато разрешението включва едновременно: а) видовете по т. 1 и 2, се наричат “Застраховане срещу заболяване и злополука”; б) видовете по т. 1, 3, 7 и 10, се наричат “Автомобилно застраховане”; в) видовете по т. 1, 4, 6, 7 и 12, се наричат “Морско и транспортно застраховане”; г) видовете по т. 1, 5, 7 и 11, се наричат “Авиационно застраховане”; д) видовете по т. 8 и 9, се наричат “Застраховане на имущество”; е) видовете по т. 10, 11, 12 и 13, се наричат “Гражданска отговорност”; ж) видовете по т. 14 и 15, се наричат “Кредити и гаранции”; з) по всички видове, се наричат “Общо застраховане”. В. СПОМАГАТЕЛНИ РИСКОВЕ. Застраховател, получил разрешение за един основен риск, отнасящ се към един или група видове застраховки по раздел II на приложението, може също да покрие рисковете, включени в други видове, без да се изисква разрешение за тези рискове, ако: —са свързани с основния риск; —се отнасят за предмета, който се покрива от основния риск; —се покриват от договора, покриващ основния риск. Рисковете, включени в раздел II, буква “А”, т. 14 и 15 на това приложение, не могат да бъдат разглеждани като самостоятелни за други видове застраховки”.” Приложение № 2 към чл. 48, ал. 2 Размер на гаранционния капитал № Видове застраховки по Размер на приложение № 1 гаранционния към чл. 6, ал. 2 капитал (хил. лв.) Застраховки по раздел I (за всички видове) 1. Акционерно дружество и клон на чуждестранен застраховател 600 2. Взаимозастрахователна кооперация 400 Застраховки по раздел II 1. за видовете по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 16, 17 и 18 300 2. за видовете по т. 9 и 12 200 3. за видовете по т. 10, 11, 13, 14 и 15 400 ”