ДИРЕКТИВА 2011-61-ЕС

Директива 2011/61/ЕС Консолидиран ТЕКСТ: 32011L0061 — BG — 16.04.2026 02011L0061 — BG — 16.04.2026 — 008.001 ►B ДИРЕКТИВА 2011/61/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 юни 2011 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1) Изменена с: Официален вестник № страница дата ►M1 ДИРЕКТИВА 2013/14/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 май 2013 година L 145 1 31.5.2013 ►M2 ДИРЕКТИВА 2014/65/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 май 2014 година L 173 349 12.6.2014 ►M3 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/2341 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2016 година L 354 37 23.12.2016 ►M4 РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2402 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2017 година L 347 35 28.12.2017 ►M5 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1160 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 юни 2019 година L 188 106 12.7.2019 ►M6 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/2034 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 ноември 2019 година L 314 64 5.12.2019 ►M7 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2556 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година L 333 153 27.12.2022 ►M8 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/2864 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 декември 2023 година L 2864 1 20.12.2023 ►M9 ДИРЕКТИВА (ЕС) 2024/927 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 март 2024 година L 927 1 26.3.2024 ▼B ДИРЕКТИВА 2011/61/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 юни 2011 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (текст от значение за ЕИП) ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет С настоящата директива се определят правилата за издаването на разрешения, за текущата дейност и за прозрачността на дейността на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ЛУАИФ), които управляват и/или предлагат алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) в Съюза. Член 2 Приложно поле 1. При спазване на параграф 3 от настоящия член и член 3, настоящата директива се прилага за: а) ЛУАИФ от ЕС, които управляват един или повече АИФ, независимо дали тези АИФ са от ЕС или от трета държава; б) ЛУАИФ от трета държава, които управляват един или повече АИФ от ЕС; и в) ЛУАИФ от трета държава, които предлагат един или повече АИФ в Съюза, независимо дали тези АИФ са от ЕС или от трета държава. 2. За целите на параграф 1 е без значение: а) дали АИФ е инвестиционно дружество от отворен или затворен тип; б) дали АИФ е учреден съгласно договорното право или съгласно тръстовото право, или въз основа на устав, или има друга правна форма; в) правно-организационната структура на ЛУАИФ. 3. Директивата не се прилага за следните субекти: а) холдингови дружества; б) институции за професионално пенсионно осигуряване, включени в приложното поле на Директива 2003/41/ЕО, включително, когато е приложимо, структурите, които отговарят за управлението на тези институции и които действат от тяхно име, посочени в член 2, параграф 1 от същата директива, или управляващи вложенията лица, посочени съгласно член 19, параграф 1 от същата директива, при условие че не управляват АИФ; в) наднационални институции като Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, европейските финансови институции за развитие и двустранните банки за развитие, Световната банка, Международния валутен фонд и други наднационални институции и подобни международни организации, когато такива институции или организации управляват АИФ и доколкото тези АИФ осъществяват дейност в обществен интерес; г) национални централни банки; д) национални, регионални и местни органи на изпълнителната власт и органи или други институции, които управляват фондове за финансиране на системите за социална сигурност и на пенсионните системи; е) схеми за участие на служители или спестовни схеми на служители; ж) предприятия със специална цел дейности по секюритизация. 4. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че посочените в параграф 1 ЛУАИФ във всеки един момент спазват настоящата директива. Член 3 Освобождавания 1. Настоящата директива не се прилага за ЛУАИФ, които управляват един или повече АИФ, чиито единствени инвеститори са самите те или техни предприятия майки, техни дъщерни предприятия или други дъщерни предприятия на тези предприятия майки, при условие че никой от тези инвеститори не е АИФ. 2. Без да се засяга прилагането на член 46, само параграфи 3 и 4 от настоящия член се прилагат по отношение на следните ЛУАИФ: а) ЛУАИФ, които пряко или непряко — посредством дружество, с което са свързани чрез общо управление или контрол, или чрез съществено пряко или непряко участие, управляват портфейли от АИФ, чиито управлявани активи, включително активи, придобити чрез използването на ливъридж, общо не надхвърлят прага от 100 милиона евро; или б) ЛУАИФ, които пряко или непряко — посредством дружество, с което са свързани чрез общо управление или контрол, или чрез съществено пряко или непряко участие, управляват портфейли от АИФ, чиито управлявани активи общо не надхвърлят прага от 500 милиона евро, когато портфейлите на АИФ се състоят от АИФ, които не използват ливъридж и при които правото на обратно изкупуване не може да се упражнява през период от пет години след датата на първоначалните инвестиции във всеки АИФ. 3. Държавите-членки гарантират, че ЛУАИФ, посочени в параграф 2, най-малкото: а) подлежат на регистрация от компетентните органи в своята държава-членка по произход; б) в момента на регистрацията представят идентификационни данни за себе си и за управляваните от тях АИФ пред компетентните органи в своята държава-членка по произход; в) в момента на регистрацията предоставят информация относно инвестиционните стратегии на управляваните от тях АИФ пред компетентните органи в своята държава-членка по произход; г) редовно предоставят информация на компетентните органи в своята държава-членка по произход за основните инструменти, с които търгуват, и за основните експозиции и най-важните концентрации на управляваните от тях АИФ, за да могат компетентните органи ефективно да наблюдават системния риск, и д) уведомяват компетентните органи в своята държава-членка по произход, ако престанат да отговарят посочените в параграф 2 условия. Настоящият параграф и параграф 2 се прилагат, без да се засягат по-строгите правила, приети от държавите-членки по отношение на ЛУАИФ, посочени в параграф 2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато престане да отговаря на условията по параграф 2, в срок от 30 календарни дни съответното ЛУАИФ подава заявление за разрешение, съгласно съответните процедури, предвидени в настоящата директива. 4. Посочените в параграф 2 ЛУАИФ нямат правата по настоящата директива, освен ако не решат да поискат да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива. В такъв случай настоящата директива започва да се прилага изцяло за тези ЛУАИФ. 5. Комисията приема актове за изпълнение, за да се конкретизират процедурите за ЛУАИФ, които са взели решение да поискат да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива в съответствие с параграф 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 2. 6. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки, в които се посочва: а) как да се изчисляват посочените в параграф 2 прагове и как да бъдат третирани ЛУАИФ, които управляват АИФ, чиито управлявани активи, включително активи, придобити чрез използването на ливъридж, в рамките на същата календарна година понякога надхвърлят и/или падат под съответния праг; б) задължението за регистрация и задължението за предоставяне на информация с цел ефективно наблюдение на системния риск, предвидено в параграф 3; и в) задължението за уведомяване на компетентните органи, предвидено в параграф 3. Член 4 Определения 1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: а) „АИФ“ означава предприятия за колективно инвестиране, включително техни инвестиционни подразделения: i) които набират капитал от множество инвеститори с цел инвестирането му в съответствие с определена инвестиционна политика в полза на тези инвеститори, и ii) за които не се изисква разрешение съгласно член 5 от Директива 2009/65/ЕО; б) „ЛУАИФ“ означава юридически лица, чиято обичайна стопанска дейност е да управляват един или повече АИФ; в) „клон“, когато се използва във връзка с ЛУАИФ, означава място на дейност, което е част от ЛУАИФ, което няма правосубектност и което предоставя услуги, за които ЛУАИФ е получило разрешение; всички места на дейност, установени в една и съща държава-членка от ЛУАИФ със седалище в друга държава-членка или в трета държава, се считат за един клон; г) „отсрочено възнаграждение“ означава част от печалбата на АИФ, начислена в полза на ЛУАИФ като компенсация за управлението на АИФ, без да се включва участие в печалбата на АИФ, начислена в полза на ЛУАИФ като възвръщаемост на инвестиции на ЛУАИФ в АИФ; д) „тесни връзки“ означава ситуация, в която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез: i) участие, по-специално притежание, пряко или чрез контрол, на 20 % или повече от правата на глас или от капитала на дадено предприятие, ii) контрол, по-специално връзката между предприятие майка и дъщерно предприятие съгласно член 1 от Седма Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети ( 1 ), или подобна връзка между физическо или юридическо лице и предприятие; за целите на настоящата подточка дъщерно предприятие на дъщерно предприятие се счита също така за дъщерно предприятие на предприятието майка на тези дъщерни предприятия. Ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са трайно свързани с едно и също лице чрез контрол, също се счита за ситуация на „тясна връзка“ между тези лица; е) „компетентни органи“ означава националните органи на държавите-членки, които съгласно законови или подзаконови нормативни актове имат правомощия да упражняват надзор върху ЛУАИФ; ж) „компетентни органи“, когато се използва във връзка с депозитар, означава: i) ако депозитарят е кредитна институция, лицензирана съгласно Директива 2006/48/ЕО, компетентните органи по смисъла на определението в член 4, точка 4 от посочената директива, ii) ако депозитарят е инвестиционен посредник, получил разрешително съгласно Директива 2004/39/ЕО, компетентните органи по смисъла на определението в член 4, параграф 1, точка 22 от посочената директива, iii) ако депозитарят попада в някоя от категориите институции, посочени в член 21, параграф 3, първа алинея, буква в) от настоящата директива, националните органи на неговата държава-членка по произход, които съгласно законови или подзаконови нормативни актове имат правомощия да упражняват надзор върху такава категория институции, iv) ако депозитарят е субект, посочен в член 21, параграф 3, трета алинея от настоящата директива, националните органи на държавата-членка, в която се намира неговото седалище и които съгласно законови или подзаконови нормативни актове имат правомощия да упражняват надзор върху такъв субект, или официалният орган, който има правомощия да регистрира или упражнява надзор върху такъв субект съгласно приложимите за него правила за професионално поведение, v) ако депозитарят е определен за депозитар на АИФ от трета държава съгласно член 21, параграф 5, буква б) от настоящата директива и не попада в приложното поле на подточки i)—iv) от настоящата буква, съответните национални органи на третата държава, в която е седалището на депозитаря; з) „компетентни органи на АИФ от ЕС“ означава националните органи на държава-членка, които съгласно законови или подзаконови нормативни актове имат правомощия да упражняват надзор върху АИФ; и) „контрол“ означава контрол по смисъла на определението в член 1 от Директива 83/349/ЕИО; й) „установен“ означава: i) за ЛУАИФ — „със седалище във“, ii) за АИФ — „получили разрешение или регистрирани във“ или, ако не са получили разрешение или не са били регистрирани — „със седалище във“, iii) за депозитари — „със седалище или клон във“, iv) за законни представители, които са юридически лица — „със седалище или клон във“, v) за законни представители, които са физически лица — „с местоживеене във“; к) „АИФ от ЕС“ означава: i) АИФ, получил разрешение или регистриран в държава-членка съгласно приложимото национално право, или ii) АИФ, който не е получил разрешение, нито е регистриран в държава-членка, но има седалище и/или главно управление в държава-членка; л) „ЛУАИФ от ЕС“ означава всяко ЛУАИФ, което има седалище в държава-членка; м) „захранващ АИФ“ означава АИФ, който: i) инвестира най-малко 85 % от своите активи в дялове или акции от друг АИФ („главен АИФ“), ii) инвестира най-малко 85 % от своите активи в повече от един главни АИФ, като тези главни АИФ имат еднакви инвестиционни стратегии, или iii) има друг вид експозиция от най-малко 85 % от своите активи по отношение такъв главен АИФ; н) „финансов инструмент“ означава инструмент, посочен в раздел В от приложение I към Директива 2004/39/ЕО; о) „холдингово дружество“ означава дружество с участие в едно или повече други дружества, чиято търговска дейност се състои в изпълнението на бизнес стратегия или стратегии чрез неговите дъщерни предприятия, свързани дружества или участия с цел да увеличи тяхната дългосрочна стойност и което е дружество, което: i) действа за своя собствена сметка и чиито акции са допуснати за търгуване на регулиран пазар на Съюза, или ii) не е учредено с основна цел осигуряване възвращаемост за инвеститорите си посредством освобождаване от неговите дъщерни предприятия или свързани дружества, което е отразено в неговия годишен отчет или други официални документи; п) „държава-членка по произход на АИФ“ означава: i) държавата-членка, в която АИФ е получил разрешение или в която е регистриран съгласно приложимото национално право, или — при няколко разрешения или регистрации, държавата-членка, в която АИФ е получил разрешение или в която е регистриран за първи път, или ii) ако АИФ няма разрешение, нито е регистриран в дадена държава-членка, държавата-членка, в която се намира седалището му и/или главното му управление; р) „държава-членка по произход на ЛУАИФ“ означава държавата-членка, в която се намира седалището на ЛУАИФ; за ЛУАИФ от трета държава позоваването в настоящата директива на „държавата-членка по произход на ЛУАИФ“ означава „референтната държава-членка“, както е предвидено в глава VII; с) „приемаща държава-членка на ЛУАИФ“ означава едно от следните: i) държава-членка, различна от държавата-членка по произход, в която ЛУАИФ от ЕС управлява АИФ от ЕС, ii) държава-членка, различна от държавата-членка по произход, в която ЛУАИФ от ЕС предлага дялове или акции от АИФ от ЕС, iii) държава-членка, различна от държавата-членка по произход, в която ЛУАИФ от ЕС предлага дялове или акции от АИФ от трета държава, iv) държава-членка, различна от референтната държава-членка, в която ЛУАИФ от трета държава управлява АИФ от ЕС, v) държава-членка, различна от референтната държава-членка, в която ЛУАИФ от трета държава предлага дялове или акции от АИФ от ЕС, или vi) държава-членка, различна от референтната държава-членка, в която ЛУАИФ от трета държава предлага дялове или акции от АИФ от трета държава, или ▼M2 vii) държава членка, различна от държавата членка по произход, в която лице, управляващо АИФ от ЕС, предоставя услугите, посочени в член 6, параграф 4; ▼B т) „начален капитал“ означава средствата по смисъла на член 57, първа алинея, букви а) и б) от Директива 2006/48/ЕО; у) „емитент“ означава всеки емитент на акции по смисъла на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2004/109/ЕО, който има седалище в Съюза и чиито акции са допуснати за търгуване на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО; ф) „законен представител“ означава физическо лице с местоживеене в Съюза или юридическо лице със седалище в Съюза, което, като е изрично определено от ЛУАИФ от трета държава, действа от негово име в отношенията му с власти, клиенти, органи и контрагенти на ЛУАИФ от трета държава в Съюза във връзка със задълженията на последното съгласно настоящата директива; х) „ливъридж“ означава всеки метод, при който ЛУАИФ увеличава експозицията на управляван от него АИФ независимо дали посредством заемане на парични средства или ценни книжа или чрез ливъридж, включен в деривативни позиции, или по друг начин; ц) „управление на АИФ“ означава изпълнение най-малко на функциите по управление на инвестиции, посочени в точка 1, букви а) и б) от приложение I, за един или повече АИФ; ч) „предлагане“ означава всяка пряка или непряка оферта или продажба, по инициатива или от името на ЛУАИФ, на дялове или акции от управляван от него АИФ на инвеститори с местоживеене или седалище в Съюза; ш) „главен АИФ“ означава всеки АИФ, в който друг АИФ инвестира или към който има експозиция в съответствие с буква м); щ) „референтна държава-членка“ означава държавата-членка, определена в съответствие с член 37, параграф 4; аа) „АИФ от трета държава“ означава всеки АИФ, който не е АИФ от ЕС; аб) „ЛУАИФ от трета държава“ означава всяко ЛУАИФ, което не е ЛУАИФ от ЕС; ав) „некотирано дружество“ означава всяко дружество със седалище в Съюза, чиито акции не са допуснати за търгуване на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО; аг) „собствен капитал“ означава собствен капитал по смисъла на членове 56—67 от Директива 2006/48/ЕО; ад) „предприятие майка“ означава предприятие майка по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО; ▼M5 ада) „предварително предлагане“ означава предоставяне на информация или комуникация, пряко или косвено, за инвестиционни стратегии или инвестиционни идеи, извършвано от ЛУАИФ от ЕС или от негово име, на потенциални професионални инвеститори с местоживеене или със седалище в Съюза, с цел да се провери интересът им по отношение на АИФ или подразделение, които още не са установени, или които са установени, но за които все още не е постъпило уведомление за предлагане на пазара съгласно член 31 или 32, в съответната държава членка на местоживеене на потенциалните инвеститори или в която те имат седалище, и което във всеки отделен случай не представлява предложение или пласиране спрямо потенциалния инвеститор за инвестиране в дяловете или акциите на въпросния АИФ или на негово подразделение; ▼B ае) „основен борсов посредник“ означава кредитна институция, регулиран инвестиционен посредник или друг субект, подлежащ на пруденциално регулиране и текущ надзор, който предлага услуги на професионалните инвеститори, основно за финансиране и изпълнение на сделки с финансови инструменти като контрагент, и който може също така да предлага други услуги като клиринг и сетълмент на сделки, услуги по отговорно пазене, заемане на ценни книжа, съобразени с нуждите технически услуги и средства за оперативна поддръжка; ▼M9 аж) „професионален инвеститор“ означава всеки инвеститор, който е считан за професионален клиент или при поискване може да бъде третиран като професионален клиент по смисъла на приложение II към Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ); ▼B аз) „квалифицирано участие“ означава всяко пряко или непряко участие в ЛУАИФ, което представлява 10 % или повече от капитала или от правата на глас в съответствие с членове 9 и 10 от Директива 2004/109/ЕО, като се отчитат условията за сумиране на участието, предвидени в член 12, параграфи 4 и 5 от посочената директива, или което прави възможно упражняването на значително влияние върху управлението на ЛУАИФ, в което е това участие; аи) „представители на служителите“ означава представители на служителите по смисъла на определението в член 2, буква д) от Директива 2002/14/ЕО; ай) „инвеститор на дребно“ означава инвеститор, който не е професионален инвеститор; ак) „дъщерно предприятие“ означава дъщерно предприятие по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО; ал) „надзорни органи“, когато се използва във връзка с АИФ от трета държава, означава националните органи на трета държава, които съгласно законов или подзаконов нормативен акт имат правомощия да упражняват надзор върху АИФ; ам) „надзорни органи“, когато се използва във връзка с ЛУАИФ от трета държава, означава националните органи на трета държава, които съгласно законов или подзаконов нормативен акт имат правомощия да упражняват надзор върху ЛУАИФ; ан) „предприятия със специална цел дейности по секюритизация“ означава предприятия, чиято единствена цел е да извършват секюритизация или секюритизации по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 24/2009 на Европейската централна банка от 19 декември 2008 г. относно статистиката на активите и пасивите на дружествата със специална инвестиционна цел, занимаващи се със секюритизационни транзакции ( 3 ), както и други дейности, подходящи за постигането на тази цел; ао) „ПКИПЦК“ означава предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, получило разрешение съгласно член 5 от Директива 2009/65/ЕО; ▼M9 ап) „централен депозитар на ценни книжа“ е централен депозитар на ценни книжа съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ); ар) „капитал на АИФ“ означава съвкупните капиталови вноски и записания и непоискан капитал на АИФ, изчислени въз основа на сумите за инвестиране след приспадане на всички съответни такси, налози и разходи, които се поемат пряко или косвено от инвеститорите; ас) „предоставяне на заем“ означава предоставянето на заем: i) пряко от АИФ в качеството му на първоначален кредитор; или ii) непряко чрез трета страна или дружество със специална инвестиционна цел, което предоставя заем за или от името на АИФ, или за или от името на ЛУАИФ по отношение на АИФ, когато ЛУАИФ или АИФ участва в структурирането на заема или в определянето или предварителното договаряне на неговите характеристики, преди да придобие експозиция по заема; ат) „акционерен заем“ означава заем, който е предоставен от АИФ на предприятие, в което той притежава пряко или косвено най-малко 5 % от капитала или от правата на глас, и който не може да бъде продаден на трети лица независимо от капиталовите инструменти, притежавани от АИФ в същото предприятие; ау) „АИФ, предоставящ заеми“ означава АИФ: i) чиято инвестиционна стратегия се състои главно в предоставянето на заеми; или ii) чиито предоставени заеми имат условна стойност, която представлява най-малко 50 % от нетната стойност на активите му; аф) „АИФ, използващ ливъридж“ означава АИФ, чиито експозиции се увеличават от ЛУАИФ, което го управлява, чрез заемане на парични средства или ценни книжа, чрез ливъридж, включен в деривативни позиции, или по друг начин; ▼B 2. За целите на параграф 1, буква аг) от настоящия член се прилагат mutatis mutandis членове 13—16 от Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции ( 5 ). 3. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на: а) методите на ливъридж по смисъла на параграф 1, буква х), включително финансовите и/или правно-организационни структури, в които участват трети лица, контролирани от съответния АИФ, и б) начините на изчисляване на ливъриджа. 4. Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (ЕОЦКП) разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на видовете ЛУАИФ, когато това е от значение за прилагането на настоящата директива и за осигуряването на еднакви условия за нейното прилагане. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. Член 5 Определяне на ЛУАИФ 1. Държавите-членки правят необходимото за всеки АИФ, управляван съгласно настоящата директива, да бъде определено само едно ЛУАИФ, което да отговаря за спазването на настоящата директива. Това ЛУАИФ е: а) външно управляващо лице, което е юридическо лице, назначено от АИФ или от негово име, и на което за срока на това назначение е възложено управлението на АИФ (външно ЛУАИФ), или б) самият АИФ, когато правно-организационната му форма позволява вътрешно управление и управителният му орган реши да не назначава външно ЛУАИФ, като в такъв случай АИФ получава разрешение в качеството на ЛУАИФ. 2. Когато външното ЛУАИФ не може да осигури спазването на изискванията на настоящата директива, за което отговаря АИФ или друг субект, действащ от негово име, то веднага уведомява компетентните органи на своята държава-членка по произход и, когато е приложимо, компетентните органи на съответния АИФ от ЕС. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ изискат от ЛУАИФ да предприеме необходимите действия за коригиране на ситуацията. 3. Ако независимо от предприемането на действията, посочени в параграф 2, несъответствието не бъде отстранено и доколкото то се отнася за ЛУАИФ от ЕС или АИФ от ЕС, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ изискват от последното да се оттегли като ЛУАИФ на съответния АИФ. В такъв случай АИФ не може повече да бъде предлаган в Съюза. Когато става въпрос за ЛУАИФ от трета държава, което управлява АИФ от трета държава, АИФ не може повече да бъде предлаган в Съюза. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ уведомяват веднага компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ. ГЛАВА II РАЗРЕШЕНИЯ НА ЛУАИФ Член 6 Условия за започване на дейност като ЛУАИФ 1. Държавите-членки гарантират, че ЛУАИФ не управляват АИФ, освен ако не са получили разрешение в съответствие с настоящата директива. ЛУАИФ, които са получили разрешение в съответствие с настоящата директива, трябва във всеки един момент да отговарят на условията за получаване на разрешение, предвидени в настоящата директива. 2. Държавите-членки изискват външните ЛУАИФ да не извършват никаква друга дейност, освен дейностите, посочени в приложение I към настоящата директива, и допълнителното управление на ПКИПЦК въз основа на разрешение по Директива 2009/65/ЕО. 3. Държавите-членки изискват вътрешно управлявани АИФ да не извършват никаква друга дейност, освен вътрешното управление на съответния АИФ в съответствие с приложение I. 4. Чрез дерогация от параграф 2, държавите-членки могат да разрешат на външно ЛУАИФ да предоставя следните услуги: а) управление на инвестиционни портфейли, включително на портфейли, притежавани от пенсионни фондове и институции за професионално пенсионно осигуряване в съответствие с член 19, параграф 1 от Директива 2003/41/ЕО, съгласно мандатите, дадени от инвеститорите въз основа на преценка за всеки отделен клиент; б) второстепенни услуги, включващи: i) инвестиционно консултиране, ii) съхранение и управление, свързани с акции или дялове на предприятия за колективно инвестиране, iii) получаване и предаване на поръчки във връзка с един или повече финансови инструменти, ▼M9 iv) всяка друга функция или дейност, която вече се изпълнява от ЛУАИФ във връзка с управляван от него АИФ в съответствие с настоящия член, или във връзка с услуги, които то предоставя в съответствие с настоящия параграф, при условие че всеки потенциален конфликт на интереси, породен от предоставянето на тази функция или дейност на други страни, се управлява по подходящ начин. в) администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011; г) дейности по обслужване на кредити в съответствие с Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ). ▼B 5. Съгласно настоящата директива ЛУАИФ нямат право да извършват: а) единствено услугите, посочени в параграф 4; ▼M9 ————— ▼B в) единствено дейностите, посочени в точка 2 от приложение I; или г) услугите, посочени в точка 1, буква а) от приложение I, без същевременно да предоставят услугите, посочени в точка 1, буква б) от приложение I или обратното; или ▼M9 д) администриране на бенчмаркове в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/1011, които се използват в управляваните от тях АИФ. ▼M9 6. Член 15, член 16, с изключение на параграф 5, първа алинея, и членове 23, 24 и 25 от Директива 2014/65/ЕС се прилагат, когато ЛУАИФ предоставя услугите, посочени в параграф 4, букви а) и б) от настоящия член, във връзка с един или повече инструменти, изброени в приложение I, раздел В към Директива 2014/65/ЕС. ▼B 7. Държавите-членки изискват от ЛУАИФ да предоставят на компетентните органи на своята държава-членка по произход информацията, необходима за постоянното наблюдение за спазването на условията, предвидени в настоящата директива. 8. Инвестиционните посредници, получили разрешително съгласно Директива 2004/39/ЕО, и кредитните институции, лицензирани съгласно Директива 2006/48/ЕО, не са длъжни да получат разрешение съгласно настоящата директива, за да могат да предоставят инвестиционни услуги, като например управление на индивидуални портфейли, във връзка с АИФ. Въпреки това инвестиционните посредници могат пряко или косвено да предлагат или да продават дялове или акции от АИФ на инвеститори в Съюза, само доколкото дяловете или акциите могат да бъдат предлагани на пазара в съответствие с настоящата директива. Член 7 Заявление за издаване на разрешение 1. Държавите-членки изискват ЛУАИФ да подадат заявление за издаване на разрешение пред компетентните органи на тяхната държава-членка по произход. ▼M9 2. Държавите членки изискват ЛУАИФ, което подава заявление за издаване на разрешение, да представи на компетентните органи на своята държава членка по произход следната информация във връзка с ЛУАИФ: а) информация за лицата, ръководещи на практика стопанската дейност на ЛУАИФ, по-специално по отношение на функциите, посочени в приложение I, включително: i) описание на ролята, длъжността и позицията на тези лица в йерархията; ii) описание на йерархичната структура и задълженията на тези лица в рамките на ЛУАИФ и извън него; iii) преглед на времето, което всяко от тези лица разпределя за изпълнението на всяко задължение; iv) описание на човешките и техническите ресурси, които подпомагат дейностите на тези лица; аа) фирма и съответния идентификационен код на правния субект за ЛУАИФ; б) идентификационни данни за акционерите или членовете на ЛУАИФ, преки или непреки, физически или юридически лица, които имат квалифицирано участие, и данни за размера на това участие; в) програма за дейността, определяща организационната структура на ЛУАИФ, включително информация за това как ЛУАИФ възнамерява да изпълнява задълженията си по глави II, III, IV и, когато е приложимо, глави V — VIII от настоящата директива, и задълженията си по член 3, параграф 1, член 6, параграф 1, буква а) и член 13 от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ), както и подробно описание на подходящите човешки и технически ресурси, които следва да бъдат използвани от ЛУАИФ за тази цел; г) информация за политиките и практиките на ЛУАИФ във връзка с възнагражденията съгласно член 13; д) информация относно договореностите за делегиране и вторично делегиране на трети лица на функциите в съответствие с член 20, състояща се най-малко от следното: i) за всеки подизпълнител: — фирма и съответния идентификационен код на правния субект; — юрисдикцията по мястото му на установяване, и — когато е приложимо, неговия надзорен орган; ii) подробно описание на човешките и техническите ресурси, използвани от ЛУАИФ за: — изпълнението на ежедневни задачи по управление на портфейла или по управление на риска в рамките на ЛУАИФ; — наблюдение на делегираната дейност; iii) по отношение на всеки АИФ, който ЛУАИФ управлява или възнамерява да управлява: — кратко описание на делегираната функция по управление на портфейла, включително дали такова делегиране представлява частично или пълно делегиране; и — кратко описание на делегираната функция по управление на риска, включително дали такова делегиране представлява частично или пълно делегиране; iv) описание на мерките за периодична надлежна проверка, които ЛУАИФ трябва да извършва с цел наблюдение на делегираната дейност. ▼B 3. Държавите-членки изискват ЛУАИФ, което подава заявление за издаване на разрешение, да представи на компетентните органи на своята държава-членка по произход и следната информация за АИФ, които възнамерява да управлява: а) информация относно инвестиционните стратегии, включително видовете базови фондове, ако АИФ е фонд на фондове, и политиката на ЛУАИФ за използване на ливъридж, и относно рисковия профил и други характеристики на АИФ, които управлява или възнамерява да управлява, включително информация относно държавите-членки или трети държави, на чиято територия АИФ са установени или се очаква да бъдат установени; б) информация относно мястото на установяване на главния АИФ, ако АИФ е захранващ АИФ; в) устава или учредителните документи на всеки АИФ, който ЛУАИФ възнамерява да управлява; г) информация относно мерките за определяне на депозитаря в съответствие с член 21 за всеки АИФ, който ЛУАИФ възнамерява да управлява; д) всякаква допълнителна информация по член 23, параграф 1 за всеки АИФ, който ЛУАИФ управлява или възнамерява да управлява. 4. Когато управляващо дружество е получило разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО (наричано по-нататък „управляващо ПКИПЦК дружество“) и подаде заявление за издаване на разрешение на ЛУАИФ съгласно настоящата директива, компетентните органи не могат да изискват от управляващото ПКИПЦК дружество да предоставя информация или документи, които управляващото ПКИПЦК дружество вече е предоставило, когато е подало заявление за издаване на разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО, при условие че въпросната информация или документи са актуални. ▼M9 5. Компетентните органи всяко тримесечие информират ЕОЦКП за разрешенията, които са издадени или отнети в съответствие с настоящата глава, както и за всички промени в списъка на АИФ, управлявани или предлагани в Съюза от лицензирани ЛУАИФ. ЕОЦКП поддържа централен публичен регистър, в който е посочено всяко ЛУАИФ, получило разрешение съгласно настоящата директива, компетентните органи на всяко такова ЛУАИФ и списък на АИФ, управлявани или предлагани в Съюза от такива ЛУАИФ. Регистърът е публично достъпен в електронен формат. ▼M9 ————— ▼M9 8. До 16 април 2029 г. ЕОЦКП представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад, в който се анализират пазарните практики по отношение на делегирането и спазването на параграфи 1—5 от настоящия член и на член 20, въз основа, наред с другото, на данните, докладвани на компетентните органи в съответствие с член 24, параграф 2, буква г), и въз основа на упражняването на правомощията на ЕОЦКП за сближаване на надзорните практики. В този доклад се анализира и спазването на изискванията по същество на настоящата директива. ▼B Член 8 Условия за издаване на разрешение 1. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ не издават разрешение, освен ако: а) са убедени, че ЛУАИФ ще може да изпълни условията на настоящата директива; б) ЛУАИФ разполага с достатъчен начален и собствен капитал в съответствие с член 9; ▼M9 в) лицата, които на практика ръководят дейността на ЛУАИФ, притежават достатъчно добра репутация и разполагат с опит и по отношение на инвестиционните стратегии, следвани от АИФ, управляван от ЛУАИФ; като самоличността на тези лица, както и на всяко лице, което е приемник на техните функции, се съобщават незабавно на компетентните органи на държавите членки по произход на ЛУАИФ и решенията във връзка с управлението на дейността на ЛУАИФ се вземат от най-малко две отговарящи на тези условия физически лица, които са наети на пълно работно време от това ЛУАИФ или са изпълнителни членове или членове на управителния орган на ЛУАИФ, които са ангажирани на пълно работно време, за да ръководят стопанската дейност на това ЛУАИФ, и са с постоянно местопребиваване в Съюза; ▼B г) акционерите или членовете на ЛУАИФ, които имат квалифицирано участие, са подходящи предвид необходимостта от добро и разумно управление на ЛУАИФ, и д) главното управление и седалището на ЛУАИФ са разположени в една и съща държава-членка. Разрешението е валидно във всички държави-членки. 2. Провеждат се консултации със съответните компетентни органи на другите заинтересовани държави-членки преди издаването на разрешение на следните ЛУАИФ: а) дъщерно предприятие на друго ЛУАИФ, на управляващо ПКИПЦК дружество, на инвестиционен посредник, на кредитна институция или на застрахователно предприятие, получили разрешение в друга държава-членка; б) дъщерно предприятие на предприятието майка на друго ЛУАИФ, на управляващо ПКИПЦК дружество, на инвестиционен посредник, на кредитна институция или на застрахователно предприятие, получили разрешение в друга държава-членка, и в) дружество, контролирано от същите физически или юридически лица, които контролират друго ЛУАИФ или контролират управляващо ПКИПЦК дружество, инвестиционен посредник, кредитна институция или застрахователно предприятие, получили разрешение в друга държава-членка. 3. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ отказват да издадат разрешение, ако са възпрепятствани да изпълняват ефективно своите надзорни функции поради: а) тесни връзки между ЛУАИФ и други физически или юридически лица; б) законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета държава, които се прилагат по отношение на физически или юридически лица, с които ЛУАИФ поддържа тесни връзки; в) трудности във връзка с прилагането на тези законови, подзаконови или административни разпоредби. 4. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да ограничат обхвата на разрешението, по-специално по отношение на инвестиционните стратегии на АИФ, които ЛУАИФ има право да управлява. 5. В срок от три месеца от подаването на пълно заявление компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират писмено заявителя дали е издадено или е отказано издаването на разрешение. Компетентните органи могат да удължат този срок с още три месеца, когато считат това за необходимо поради конкретните обстоятелства по случая и след като са уведомили ЛУАИФ за това. За целите на настоящия параграф дадено заявление се счита за пълно, ако ЛУАИФ е представило най-малко информацията, посочена в член 7, параграф 2, букви а)—г) и член 7, параграф 3, букви а) и б). ЛУАИФ могат да започнат да управляват АИФ, като прилагат инвестиционните стратегии, описани в заявлението в съответствие с член 7, параграф 3, буква а), в своите държави-членки по произход, веднага след като получат разрешение за това, но не по-рано от един месец след представяне на евентуално липсващата информация по член 7, параграф 2, буква д) и член 7, параграф 3, букви в), г) и д). 6. За да се осигури последователно хармонизиране на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на: а) изискванията, приложими за ЛУАИФ по параграф 3; б) изискванията, приложими за акционерите и членовете с квалифицирано участие, посочени в параграф 1, буква г); в) пречките, които могат да възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на компетентните органи. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. Член 9 Начален капитал и собствен капитал 1. Държавите-членки изискват ЛУАИФ, което е вътрешно управляван АИФ, да разполага с начален капитал от най-малко 300 000 EUR. 2. Когато ЛУАИФ е назначено за външно лице, управляващо АИФ, ЛУАИФ трябва да разполага с начален капитал от най-малко 125 000 EUR. 3. Когато стойността на портфейлите на АИФ, управлявани от ЛУАИФ, надхвърли 250 милиона евро, ЛУАИФ осигурява допълнителен собствен капитал. Този допълнителен собствен капитал възлиза на 0,02 % от стойността, с която портфейлите на ЛУАИФ надхвърлят 250 милиона евро, но въпреки това изискваната обща сума на първоначалния капитал и допълнителните средства не трябва да надхвърля 10 милиона евро. 4. За целите на параграф 3 АИФ, управлявани от ЛУАИФ, включително АИФ, по отношение на които ЛУАИФ е делегирало функции в съответствие с член 20, с изключение на портфейли от АИФ, които ЛУАИФ управлява въз основа на делегиране, се считат за портфейли на ЛУАИФ. ▼M6 5. Независимо от параграф 3 собственият капитал на ЛУАИФ никога не е по-малък от сумата, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ). ▼B 6. Държавите-членки могат да разрешат на ЛУАИФ да не осигуряват до 50 % от допълнителния собствен капитал, посочен в параграф 3, ако се ползват от гаранция за същата сума, предоставена от кредитна институция или от застрахователно предприятие, чието седалище се намира в държава-членка или в трета държава, в която за тях се прилагат пруденциални правила, които компетентните органи считат за равностойни на правилата, установени в правото на Съюза. 7. За да се покрият евентуални рискове, свързани с професионалната отговорност, която може да бъде породена в резултат на осъществяваната от ЛУАИФ съгласно настоящата директива дейност, вътрешно управляваните АИФ и външните ЛУАИФ: а) трябва да разполагат с допълнителен собствен капитал, който е достатъчен за покриването на евентуални рискове, свързани с отговорността, породена от професионална небрежност; или б) трябва да имат застраховка за професионална отговорност за отговорността, породена от професионална небрежност, която е съобразена с покритите рискове. 8. Собственият капитал, включително допълнителният собствен капитал, посочен в параграф 7, буква а), се инвестира в ликвидни активи или в активи, които могат да бъдат осребрени лесно и в кратък срок и не включват спекулативни позиции. 9. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки във връзка с параграф 7 от настоящия член за конкретизиране на: а) рисковете, които трябва да покриват допълнителният капитал или застраховката за професионална отговорност; б) условията за определяне доколко са подходящи допълнителният собствен капитал или покритието на застраховката за професионална отговорност; и в) начина за определяне на текущите корекции на допълнителния собствен капитал или на покритието на застраховката за професионална отговорност. 10. С изключение на параграфи 7 и 8 и на делегираните актове, приети съгласно параграф 9, настоящият член не се прилага за ЛУАИФ, които са управляващи ПКИПЦК дружества. Член 10 Промени в обхвата на разрешението 1. Държавите-членки изискват ЛУАИФ да уведомят компетентните органи на своята държава-членка по произход за всякакви съществени промени в условията за първоначалното разрешение, по-специално съществени промени в информацията, предоставена в съответствие с член 7, преди внасянето на тези промени. 2. Ако компетентните органи на държавата-членка по произход решат да наложат ограничения или да отхвърлят тези промени, те информират ЛУАИФ за това в срок от един месец след получаване на уведомлението. Компетентните органи могат да удължат този срок с най-много един месец, когато считат това за необходимо поради конкретните обстоятелства по случая и след като са уведомили ЛУАИФ за това. Промените се внасят, ако съответните компетентни органи не са се противопоставили на това в съответния срок за преценка. Член 11 Отнемане на разрешението Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да отнемат разрешението, издадено на ЛУАИФ, в случай че то: а) не използва разрешението в рамките на 12 месеца, изрично се откаже от разрешението или е прекратило дейността по настоящата директива през предходните шест месеца, освен ако държавата-членка не е предвидила, че в тези случаи разрешението се обезсилва; б) е получило разрешение въз основа на неверни твърдения или по друг неправомерен начин; в) вече не отговаря на условията, при които е издадено разрешението; г) вече не отговаря на изискванията на Директива 2006/49/ЕО, ако неговото разрешение включва и услугата по управление на портфейл въз основа на преценка, посочена в член 6, параграф 4, буква а) от настоящата директива; д) е извършило тежки или системни нарушения на разпоредбите, приети в съответствие с настоящата директива; или е) попада в някоя от хипотезите, в които националното право, предвижда отнемане на разрешението във връзка с въпроси, които са извън приложното поле на настоящата директива. ГЛАВА III УСЛОВИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙНОСТТА НА ЛУАИФ РАЗДЕЛ 1 Общи изисквания Член 12 Общи принципи 1. Държавите-членки гарантират, че във всеки един момент ЛУАИФ отговарят на следните условия: а) при изпълнение на своите дейности действат честно, с необходимите умения, грижа и внимание и коректност; б) действат в интерес на АИФ или на инвеститорите в управляваните от тях АИФ и на целостта на пазара; в) имат и използват ефективно ресурсите и процедурите, необходими за нормалното провеждане на тяхната стопанска дейност; г) предприемат всички разумни стъпки за избягване на конфликти на интереси, а когато те не могат да бъдат избегнати, установяват, управляват и наблюдават, и когато е целесъобразно, разкриват тези конфликти на интереси, за да не могат те да накърнят интересите на АИФ и техните инвеститори и за да се гарантира, че управляваните от тях АИФ са третирани справедливо; д) спазват всички нормативни изисквания, приложими за осъществяването на тяхната стопанска дейност, така че да работят в интерес на АИФ или на инвеститорите на управляваните от тях АИФ и на целостта на пазара; е) третират справедливо всички инвеститори на АИФ. Никой инвеститор в АИФ няма право на преференциално третиране, освен ако това не е посочено в устава на съответния АИФ или в неговите учредителни документи. 2. Всяко ЛУАИФ, чието разрешение включва и услугата по управление на портфейл въз основа на преценка, посочена в член 6, параграф 4, буква а): а) няма право да инвестира целия или част от портфейла на клиента в дялове или акции от управляваните от него АИФ, освен ако не получи предварително общо одобрение от клиента; б) по отношение на услугите, посочени в член 6, параграф 4, за него се прилага Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за обезщетение на инвеститорите ( 9 ). 3. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на критериите, които ще прилагат съответните компетентни органи, за да преценят дали ЛУАИФ спазват задълженията си по параграф 1. ▼M9 4. За целите на параграф 1, първа алинея, буква е) до 16 октомври 2025 г. ЕОЦКП представя на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад, в който се прави оценка на разходите, начислявани от ЛУАИФ на инвеститорите на управляваните от тях АИФ, и се дава обяснение за причините за размера на тези разходи и за всякакви разлики между тях, включително за разликите, произтичащи от естеството на съответния АИФ. Като част от тази оценка ЕОЦКП анализира, в рамките на член 29 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, целесъобразността и ефективността на критериите, определени в инструментите на ЕОЦКП за сближаване по отношение на надзора на разходите. За целите на този доклад и в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 компетентните органи предоставят на ЕОЦКП еднократно данни за разходите, включително всички такси, налози и разноски, които се поемат пряко или непряко от инвеститорите или от ЛУАИФ във връзка с операциите на АИФ и които трябва да бъдат пряко или непряко разпределени на АИФ. Компетентните органи предоставят тези данни на ЕОЦКП в рамките на своите правомощия, които включват правомощието да изискват от ЛУАИФ да предоставят информация, както е уредено в член 46, параграф 2 от настоящата директива. ▼B Член 13 Възнаграждения 1. Държавите-членки изискват ЛУАИФ да установят за категориите персонал — включително висшето ръководство, служителите, поемащи рискове, и служителите с контролни функции, както и всеки служител, чието общо възнаграждение го поставя в същата категория възнаграждения като на висшето ръководство и на служителите, поемащи рискове — чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на ЛУАИФ или върху рисковия профил на управляваните от тях АИФ, политики и практики във връзка с възнагражденията, които са в съответствие с разумното и ефективно управление на риска и го насърчават, и които не насърчават поемането на рискове, несъобразени с рисковите профили, устава или учредителните документи на управляваните от тях АИФ. ЛУАИФ определят политиките и практиките във връзка с възнагражденията в съответствие с приложение II. 2. ЕОЦКП разработва насоки за разумни политики за възнагражденията, които са в съответствие с приложение II. Тези насоки отчитат принципите на разумната политика за възнагражденията, посочени в Препоръка 2009/384/ЕО, размера на ЛУАИФ и на управляваните от тях АИФ, вътрешната им организация, както и естеството, обхвата и сложността на техните дейности. ЕОЦКП си сътрудничи тясно с Европейския надзорен орган (Европейски банков орган) (ЕБО). Член 14 Конфликт на интереси 1. Държавите-членки изискват ЛУАИФ да предприемат всички необходими мерки за установяването на конфликтите на интереси, които възникват в хода на управлението на един или повече АИФ между: а) ЛУАИФ, включително неговите ръководители, служители или всяко лице, пряко или непряко свързано с него чрез упражняването на контрол, и управлявания от него АИФ или инвеститорите в този АИФ; б) АИФ или инвеститорите в този АИФ и друг АИФ или инвеститорите в този АИФ; в) АИФ или инвеститорите в този АИФ и друг клиент на ЛУАИФ; г) АИФ или инвеститорите в този АИФ и ПКИПЦК, управлявано от ЛУАИФ, или инвеститорите в това ПКИПЦК; или д) двама клиенти на ЛУАИФ. ЛУАИФ поддържат и прилагат ефективни организационни и административни механизми с оглед предприемането на всички разумни стъпки за установяването, предотвратяването, управлението и наблюдението на конфликти на интереси, за да не могат те да накърнят интересите на АИФ и техните инвеститори. ЛУАИФ отделят в рамките на собствената си работна среда задачите и отговорностите, които могат да бъдат считани за несъвместими една с друга или които могат евентуално да породят системни конфликти на интереси. ЛУАИФ преценяват дали техните работни условия могат да доведат до други съществени конфликти на интереси и ги разкриват на инвеститорите в АИФ. 2. Когато организационните механизми, въведени от ЛУАИФ с цел установяване, предотвратяване, управление и наблюдение на конфликтите на интереси, не са достатъчни, за да гарантират с необходимата сигурност предотвратяването на рисковете от накърняване на интересите на инвеститорите, ЛУАИФ ясно разкрива пред инвеститорите общия характер или източниците на конфликти на интереси, преди да започне дейността си от тяхно име, и разработва подходящи политики и процедури. ▼M9 2а. Когато ЛУАИФ управлява или възнамерява да управлява АИФ по инициатива на трето лице, включително когато АИФ използва името на инициатор — трето лице, или когато ЛУАИФ назначава инициатор — трето лице като подизпълнител съгласно член 20, ЛУАИФ, като отчита всички конфликти на интереси, представя на компетентните органи на своята държава членка по произход подробни обяснения и доказателства за спазването от негова страна на параграфи 1 и 2 от настоящия член. По-специално ЛУАИФ посочва разумните стъпки, които е предприело за предотвратяване на конфликти на интереси, произтичащи от отношенията с третото лице, или, когато тези конфликти на интереси не могат да бъдат предотвратени, както идентифицира, управлява, наблюдава и, когато е приложимо, оповестява тези конфликти на интереси, за да се предотврати неблагоприятното им въздействие върху интересите на АИФ и неговите инвеститори. ▼B 3. Когато ЛУАИФ ползва услугите на основен борсов посредник от името на АИФ, условията се установяват в писмен договор. По-специално всяка възможност за прехвърляне и повторна употреба на активи на АИФ се предвижда в този договор и съответства на устава или учредителните документи на АИФ. В договора се предвижда депозитарят да бъде уведомен за него. ЛУАИФ проявяват необходимите умения, грижа и внимание при избора и определянето на основните борсови посредници, с които ще бъде сключен договор. 4. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на: а) видовете конфликти на интереси, посочени в параграф 1; б) разумните стъпки, които се очаква ЛУАИФ да предприемат във връзка със структурите и организационните и административните процедури, за да установяват, предотвратяват, управляват, наблюдават и разкриват конфликтите на интереси. Член 15 Управление на риска 1. ЛУАИФ осигуряват функционално и йерархично отделяне на функциите по управление на риска от оперативните звена, включително от функциите по управление на портфейл. Функционалното и йерархичното отделяне на функциите по управление на риска в съответствие с първа алинея подлежи на преглед от страна на компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ в съответствие с принципа на пропорционалност, като се приема, че ЛУАИФ във всеки един случай е в състояние да докаже, че конкретните гаранции срещу конфликтите на интереси позволяват независимото извършване на дейности по управление на риска и че процесът на управление на риска отговаря на изискванията на настоящия член и е неизменно ефективен. ▼M1 2. ЛУАИФ въвеждат подходящи системи за управление на риска, за да идентифицират, измерват, управляват и следят по подходящ начин всички рискове от значение за инвестиционната стратегия на всеки АИФ и на които е изложен или може да бъде изложен всеки АИФ. По-специално ЛУАИФ не може да се доверяват единствено или механично на кредитни рейтинги, присъдени от агенции за кредитен рейтинг, съгласно определението в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг ( 10 ), за оценяването на кредитното качество на активите на АИФ. ▼B ЛУАИФ правят преглед на системите за управление на риска на подходящи интервали от време, но не по-рядко от веднъж годишно, и при необходимост ги адаптират. 3. Като минимално изискване ЛУАИФ: а) когато инвестират от името на АИФ съгласно инвестиционната стратегия, целите и рисковия профил на АИФ, прилагат процес за комплексна проверка, който е целесъобразен, документиран и се актуализира редовно; б) гарантират, че рисковете, свързани с всяка инвестиционна позиция на АИФ, както и общият им ефект върху портфейла на АИФ, могат да бъдат правилно идентифицирани, измерени, управлявани и контролирани във всеки един момент, включително чрез използването на подходящи процедури за стрес-тестове; в) гарантират, че рисковият профил на АИФ отговаря на размера и структурата на портфейла, на инвестиционните стратегии и целите на АИФ, заложени в устава или в учредителните документи, проспекта и документите за офертата на АИФ; ▼M9 г) прилагат ефективни политики, процедури и процеси за предоставяне на заеми във връзка с дейностите по предоставяне на заеми. За целите на първа алинея, буква г), когато ЛУАИФ управляват АИФ, осъществяващи дейност по предоставяне на заеми, включително когато тези АИФ придобиват експозиция по заеми чрез трети лица, те прилагат също така политики, процедури и процеси за оценка на кредитния риск и за администриране и наблюдение на своя кредитен портфейл, поддържат тези политики, процедури и процеси актуални и ефективни и ги преразглеждат редовно и поне веднъж годишно. Без да се засяга член 12, параграф 1, буква б), изискванията, посочени в първа алинея, буква г) и във втора алинея от настоящия параграф, не се прилагат за предоставянето на акционерни заеми, когато условната стойност на тези заеми не надвишава общо 150 % от капитала на АИФ. ▼M1 3а. Като вземат предвид естеството, мащаба и сложността на дейностите на АИФ, компетентните органи следят за адекватността на методите на ЛУАИФ за кредитна оценка, оценяват използването на позовавания на кредитни рейтинги, както е посочено в параграф 2, първа алинея, в инвестиционните политики на АИФ и когато е целесъобразно, насърчават смекчаването на въздействието на такива позовавания с оглед намаляване на доверяването единствено и механично на тези кредитни рейтинги. ▼B 4. ЛУАИФ определят максимално ниво на ливъридж, което те могат да използват от името на всеки управляван от тях АИФ, както и обхвата на правото за повторно използване на обезпечение или гаранция, което би могло да бъде предоставено по договореностите за ливъридж, като се взема предвид, inter alia : а) вида АИФ; б) инвестиционната стратегия на АИФ; в) източниците на използвания от АИФ ливъридж; г) всяка друга взаимовръзка или съответни отношения с други институции за финансови услуги, които биха могли да породят системен риск; д) необходимостта от ограничаване на експозицията към всеки отделен контрагент; е) до каква степен е обезпечено използването на ливъридж; ж) съотношението между активи и пасиви; з) мащаба, естеството и обема на дейността на ЛУАИФ на съответните пазари. ▼M9 4а. ЛУАИФ гарантира, че когато управляван от него АИФ предоставя заеми, условната стойност на заемите, предоставени на всеки отделен заемополучател от този АИФ, не надвишава общо 20 % от капитала на АИФ, когато заемополучателят е едно от следните: а) финансово предприятие, определено в член 13, точка 25 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ); б) АИФ; или в) ПКИПЦК. Ограничението, посочено в първа алинея от настоящия параграф, не засяга праговете, ограниченията и условията, определени в регламенти (ЕС) № 345/2013 ( 12 ), (ЕС) № 346/2013 ( 13 ) и (ЕС) 2015/760 ( 14 ) на Европейския парламент и на Съвета. 4б. ЛУАИФ гарантира, че ливъриджът на управляван от него АИФ, предоставящ заеми, представлява не повече от: а) 175 %, когато този АИФ е от отворен тип; б) 300 %, когато този АИФ е от затворен тип. Ливъриджът на АИФ, предоставящ заеми, се изразява като съотношение между експозицията на този АИФ, изчислена по метода на задълженията, определен в делегираните актове, приети съгласно член 4, параграф 3, и нетната стойност на активите му. Споразуменията за заемане на средства, които са изцяло покрити от договорни капиталови ангажименти на инвеститорите в АИФ, предоставящ заеми, не се считат за съставляващи експозиция за целите на изчисляването на посоченото във втора алинея съотношение. В случай че АИФ, предоставящ заеми, нарушава изискванията, предвидени в настоящия параграф, и нарушението е извън контрола на ЛУАИФ, което го управлява, ЛУАИФ предприема в рамките на подходящ срок необходимите мерки за коригиране на позицията, като надлежно отчита интересите на инвеститорите в АИФ, предоставящ заеми. Без да се засягат правомощията на компетентните органи, посочени в член 25, параграф 3, изискванията, установени в първа алинея от настоящия параграф, не се прилагат за АИФ, предоставящ заеми, чиито дейности по отпускане на заеми се състоят единствено от предоставяне на акционерни заеми, при условие че условната стойност на тези заеми не надвишава общо 150 % от капитала на АИФ. 4в. Ограничението на инвестициите от 20 %, предвидено в параграф 4а: а) се прилага до датата, определена в правилника, учредителните документи или проспекта на АИФ, която е не по-късно от 24 месеца от датата на първото записване на дялове или акции на АИФ; б) престава да се прилага, след като ЛУАИФ започне да продава активи на АИФ, за да изкупи обратно дялове или акции като част от ликвидацията на АИФ; както и в) се преустановява временно в случай на увеличаване или намаляване на капитала на АИФ. Спирането, посочено в първа алинея, буква в), е ограничено във времето до строго необходимия период, като надлежно се вземат предвид интересите на инвеститорите в АИФ, и във всеки случай е с продължителност не повече от 12 месеца. 4г. Датата на прилагане, посочена в параграф 4в, първа алинея, буква а), е съобразена с особеностите и характеристиките на активите, в които инвестира АИФ. При изключителни обстоятелства и след представяне на надлежно обоснован план за инвестиции, компетентните органи на ЛУАИФ могат да одобрят удължаване на този срок с не повече от 12 месеца. 4д. ЛУАИФ гарантира, че управляваният от него АИФ не предоставя заеми на следните субекти: а) ЛУАИФ или служителите на този ЛУАИФ; б) депозитаря на АИФ или субектите, на които депозитарят е делегирал функции по отношение на АИФ в съответствие с член 21; в) субект, на който ЛУАИФ е делегирало функции в съответствие с член 20 или служителите на този субект; г) субект в рамките на същата група, както е определена в член 2, точка 11 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ) като ЛУАИФ, с изключение на случаите, когато този субект е финансово предприятие, финансиращо изключително кредитополучатели, които не са посочени в букви а), б) и в) от настоящия параграф. 4е. Когато АИФ предоставя заеми, постъпленията от заемите минус всички допустими такси за неговото управление се отнасят изцяло към този АИФ. Всички разходи и разноски, свързани с администрирането на заемите, се оповестяват в съответствие с член 23. 4ж. Без да се засягат други инструменти на правото на Съюза, дадена държава членка може да забрани на АИФ, предоставящи заеми, да предоставят заеми на потребители определени в член 3, буква а) от Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ) на нейна територия, и може да забрани на АИФ да обслужват кредити, предоставени на такива потребители на нейна територия. Тази забрана не засяга предлагането в Съюза на АИФ, които предоставят заеми на потребители или обслужват кредити, предоставени на потребители. 4з. Държавите членки забраняват на ЛУАИФ да управляват АИФ, които извършват дейност по предоставяне на заеми, когато цялата или част от инвестиционната стратегия на тези АИФ е да предоставят заеми с единствената цел да прехвърлят тези заеми или експозиции на трети лица. 4и. ЛУАИФ гарантира, че управляваният от него АИФ задържа 5 % от условната стойност на всеки заем, който АИФ е предоставил и впоследствие е прехвърлил на трети лица. Този процент от всеки заем се задържа: а) до падежа — за заеми, чийто падеж е период до осем години, или за заеми, отпуснати на потребители, независимо от техния падеж; както и б) за период от най-малко осем години — за други заеми. Чрез дерогация от първа алинея установеното в нея изискване не се прилага, когато: а) ЛУАИФ започне да продава активи на даден АИФ, за да изкупи обратно дялове или акции като част от ликвидацията на този АИФ; б) разпореждането е необходимо за целите на спазването на ограничителни мерки, приети съгласно член 215 от ДФЕС, или на изискванията по отношение на продуктите; в) продажбата на заема е необходима, за да може ЛУАИФ да прилага инвестиционната стратегия на управляваните от него АИФ в най-добър интерес на инвеститорите на АИФ; или г) продажбата на заема се дължи на влошаване на риска, свързан със заема, установено от ЛУАИФ като част от неговата надлежна проверка и процес на управление на риска, посочен в член 15, параграф 3, и купувачът е информиран за това влошаване при закупуването на заема. По искане на компетентните органи на своята държава членка по произход ЛУАИФ доказва, че отговаря на условията за прилагане на съответната дерогация, уредена във втора алинея. ▼B 5. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на: а) системите за управление на риска, които трябва да бъдат използвани от ЛУАИФ във връзка с рисковете, които те поемат от името на управляваните от тях АИФ; б) подходящата периодичност на прегледа на системата за управление на риска; в) начина, по който функцията по управление на риска да се отдели функционално и йерархично от оперативните подразделения, включително функцията по управление на портфейл; г) конкретните гаранции срещу конфликтите на интереси, посочени в параграф 1, втора алинея; д) изискванията, посочени в параграф 3. ▼M1 Мерките, които определят системите за управление на риска, посочени в първа алинея, буква а), гарантират, че ЛУАИФ не може да се доверяват единствено или механично на кредитни рейтинги, както е посочено в параграф 2, първа алинея, за оценяване на кредитното качество на активите на АИФ. ▼B Член 16 Управление на ликвидността 1. За всеки управляван от тях АИФ, различен от АИФ от затворен тип, който не използва ливъридж, ЛУАИФ използват подходяща система за управление на ликвидността и приемат процедури, които им позволяват да наблюдават риска по отношение на ликвидността на АИФ и да обезпечат съответствието на ликвидния профил на инвестициите на АИФ с поетите задължения. ЛУАИФ редовно провеждат стрес-тестове при обичайни и при извънредни условия, свързани с ликвидността, които им дават възможност да оценят ликвидния риск за АИФ и съответно да наблюдават ликвидния риск на АИФ. 2. За всеки управляван от тях АИФ ЛУАИФ осигуряват последователност на инвестиционната стратегия, ликвидния профил и политиката на обратно изкупуване. ▼M9 2а. ЛУАИФ гарантира, че управляваният от него АИФ, предоставящ заеми, е от затворен тип. Чрез дерогация от първа алинея АИФ, предоставящ заеми, може да бъде от отворен тип, при условие че управляващото го ЛУАИФ е в състояние да докаже пред компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ, че системата на АИФ за управление на ликвидния риск е съвместима с неговата инвестиционна стратегия и политика за обратно изкупуване. Ограничението, посочено в първа алинея от настоящия параграф, не засяга праговете, ограниченията и условията, определени в регламенти (ЕС) № 345/2013, (ЕС) № 346/2013 и (ЕС) 2015/760. 2б. С цел да се гарантира, че спазва параграфи 1 и 2 от настоящия член, ЛУАИФ, което управлява АИФ от отворен тип, избира най-малко два подходящи инструмента за управление на ликвидността измежду посочените в списъка в приложение V, точки 2—8, след като оцени пригодността на тези инструменти по отношение на следваната инвестиционна стратегия, ликвидния профил и политиката на АИФ за обратно изкупуване. ЛУАИФ включва тези инструменти в правилника или в учредителните документи на АИФ за евентуално използване в интерес на инвеститорите на АИФ. Не е възможно този избор да включва само инструментите, посочени в приложение V, точки 5 и 6. Чрез дерогация от първа алинея ЛУАИФ може да реши да избере само един инструмент за управление на ликвидността измежду посочените в приложение V, точки 2—8 за управлявания от него АИФ, ако този АИФ е получил разрешение като фонд на паричния пазар в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1131 на Европейския парламент и на Съвета ( 17 ). ЛУАИФ прилага подробни политики и процедури за задействането и деактивирането на всеки избран инструмент за управление на ликвидността, както и за оперативните и административните договорености за използването на такъв инструмент. Изборът, посочен в първа и втора алинея, и подробните политики и процедури за задействането и деактивирането се съобщават на компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ. Обратното изкупуване в натура, посочено в приложение V, точка 8, се задейства само с цел удовлетворяване на исканията за обратно изкупуване на професионалните инвеститори и ако обратното изкупуване в натура съответства на пропорционален дял от активите, държани от АИФ. Чрез дерогация от четвърта алинея от настоящия параграф обратното изкупуване в натура може да не съответства на пропорционален дял от активите, държани от АИФ, ако този АИФ се предлага единствено на професионални инвеститори или ако инвестиционната политика на този АИФ има за цел да възпроизведе състава на определен индекс на акции или на облигации и този АИФ e борсово търгуван фонд съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 46 от Директива 2014/65/ЕС. 2в. ЛУАИФ, което управлява АИФ от отворен тип, може в интерес на инвеститорите на АИФ временно да спре записването, обратното изкупуване и откупуването на дяловете или акциите на АИФ, както е посочено в приложение V, точка 1, или, когато тези инструменти са включени в правилника или в учредителните документи на АИФ, да задейства или деактивира други инструменти за управление на ликвидността, избрани от списъка по приложение V, точки 2—8, в съответствие с параграф 2б от настоящия член. ЛУАИФ може също така, в интерес на инвеститорите на АИФ, да задейства механизъм за разделяне на активи (side pockets), както е посочено в приложение V, точка 9. ЛУАИФ използва спиране на записването, обратното изкупуване и откупуването или механизъм за разделяне на активи (side pockets), както е посочено в първа алинея, само в изключителни случаи, когато обстоятелствата налагат това и на основание защита интересите на инвеститорите на АИФ. 2г. ЛУАИФ незабавно уведомява компетентните органи на своята държава членка по произход за следното: а) когато ЛУАИФ задейства или деактивира инструмента за управление на ликвидността, посочен в приложение V, точка 1; б) когато ЛУАИФ задейства или деактивира всеки друг от инструментите за управление на ликвидността, посочени в приложение V, точки 2—8, по начин, който не е в рамките на обичайния ход на дейността, посочен в правилника или в учредителните документи на АИФ. В разумен срок, преди да задейства или деактивира инструмента за управление на ликвидността, посочен в приложение V, точка 9, ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята държава членка по произход за това задействане или деактивиране. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират незабавно компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ, ЕОЦКП и — ако са налице потенциални рискове за стабилността и целостта на финансовата система — Европейския съвет за системен риск (ЕССР), създаден с Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 18 ) за всички уведомления, получени в съответствие с настоящия параграф. ЕОЦКП има правомощието да споделя с компетентните органи получената съгласно настоящия параграф информация. 2д. Държавите членки гарантират, че ЛУАИФ, управляващи АИФ от отворен тип, разполагат най-малко с посочените в приложение V инструменти за управление на ликвидността. 2е. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на изискванията, на които трябва да отговарят АИФ, предоставящи заеми, за да поддържат структура от отворен тип. Тези изисквания включват стабилна система за управление на ликвидността, наличието на ликвидни активи и стрес тестове, както и подходяща политика за обратно изкупуване с оглед на ликвидния профил на АИФ, предоставящи заеми. В тези изисквания надлежно се вземат предвид и базисните експозиции по заеми, средният срок за погасяване на заемите и цялостната детайлност и състав на портфейлите на АИФ, предоставящи заеми. 2ж. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на характеристиките на инструментите за управление на ликвидността, посочени в приложение V. При разработването на тези проекти на регулаторни технически стандарти ЕОЦКП взема предвид разнообразието от инвестиционни стратегии и базови активи на АИФ. Тези стандарти не ограничават възможността на ЛУАИФ да използват подходящ инструмент за управление на ликвидността за всички класове активи, юрисдикции и пазарни условия. 2з. До 16 април 2025 г. ЕОЦКП разработва насоки относно избора и калибрирането на инструментите за управление на ликвидността от страна на ЛУАИФ за управление на ликвидния риск и за смекчаване на рисковете за финансовата стабилност. Тези насоки отчитат, че ЛУАИФ носят основната отговорност за управлението на ликвидния риск. Те съдържат указания за обстоятелствата, при които може да бъде задействан механизъм за разделяне на активи (side pockets), както е посочено в приложение V, точка 9. Те трябва да предвиждат достатъчно време за адаптиране, преди да започне тяхното прилагане, особено при вече съществуващи АИФ. 2и. ЕОЦКП представя на Комисията посочените в параграфи 2е и 2ж от настоящия член проекти на регулаторни технически стандарти до 16 април 2025 г. На Комисията се делегира правомощието да допълва настоящата директива, като приема регулаторните технически стандарти, посочени в параграфи 2е и 2ж, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. ▼B 3. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на: а) системите и процедурите за управление на ликвидността; и б) начина на съгласуване на инвестиционната стратегия, ликвидния профил и политиката на обратно изкупуване съгласно параграф 2. ▼M4 Член 17 Когато ЛУАИФ имат експозиция към дадена секюритизация, която вече не отговаря на изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета ( 19 ), те действат в най-добрия интерес на инвеститорите в съответните АИФ и предприемат корективни действия, ако е уместно. ▼B РАЗДЕЛ 2 Организационни изисквания ▼M7 Член 18 Общи принципи 1. Държавите членки изискват от ЛУАИФ да използват във всеки един момент достатъчни и подходящи човешки и технически ресурси, необходими за доброто управление на АИФ. По-специално, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ, като отчитат също така естеството на управляваните от него АИФ, изискват от ЛУАИФ да разполага с надеждни административни и счетоводни процедури, контролни и защитни механизми за електронната обработка на данни, включително по отношение на мрежовите и информационните системи, въведени и управлявани в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета ( 20 ), както и подходящи механизми за вътрешен контрол, които включват по-специално правила относно личните сделки на служителите му или притежанието или управлението на инвестиции с цел инвестиране за собствена сметка, и които гарантират най-малкото, че всяка сделка с участието на АИФ може да бъде възстановена в зависимост от произхода ѝ, страните по нея, нейното естество и времето и мястото на осъществяването ѝ, както и че активите на АИФ, управлявани от ЛУАИФ, се инвестират в съответствие с устава или учредителните документи на АИФ и с действащите нормативни разпоредби. 2. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за определяне на процедурите и механизмите, посочени в параграф 1 от настоящия член, различни от процедурите и механизмите, отнасящи се до мрежовите и информационните системи. ▼B Член 19 Оценка 1. ЛУАИФ гарантират, че във всеки от управляваните от тях АИФ са установени подходящи и последователни процедури, позволяващи да се извърши точна и независима оценка на активите на АИФ в съответствие с настоящия член, с приложимото национално право, както и с устава или учредителните документи на АИФ. 2. Правилата за оценка на активите и за изчисляване на нетната стойност на активите на дял или акция на АИФ се определят в законодателството на държавата, в която е установен АИФ и/или в устава или в учредителните документи на АИФ. 3. ЛУАИФ гарантират също така, че нетната стойност на активите на дял или акция от АИФ се изчислява и съобщава на инвеститорите в съответствие с настоящия член, приложимото национално право и устава или учредителните документи на АИФ. Използваните процедури за оценка гарантират, че активите се оценяват и нетната стойност на активите на дял или акция се изчислява най-малко веднъж годишно. При АИФ от отворен тип тези оценки и изчисления се извършват също така с периодичност, която е подходяща както предвид активите, с които разполага АИФ, така и предвид неговата политика за емитиране и обратно изкупуване. При АИФ от затворен тип тези оценки и изчисления се извършват също така при увеличаване или намаляване на капитала от съответния АИФ. Инвеститорите се уведомяват за оценките и изчисленията по начина, предвиден в устава или учредителните документи на съответния АИФ. 4. ЛУАИФ гарантират, че функцията по оценяване се изпълнява от: а) външен оценител, който е физическо или юридическо лице, независимо от АИФ, ЛУАИФ и от всяко друго лице с тесни връзки с АИФ или ЛУАИФ; или б) самото ЛУАИФ, при условие че функцията по оценяване е функционално независима от управлението на портфейл, а политиката за възнагражденията и други мерки гарантират ограничаването на конфликтите на интереси и предотвратяването на неправомерно влияние върху служителите. Определеният за даден АИФ депозитар не може да бъде назначаван за външен оценител на този АИФ, освен ако не е отделил функционално и йерархично изпълнението на функциите си на депозитар от задачите си като външен оценител и възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкривани на инвеститорите в АИФ. 5. Когато външен оценител изпълнява функцията по оценяване, ЛУАИФ доказва, че: а) външният оценител подлежи на задължителна, призната от закона професионална регистрация или за него се прилагат законови или подзаконови разпоредби или правила за професионално поведение; б) външният оценител може да предостави достатъчни професионални гаранции, че е в състояние да изпълнява ефективно съответната функция по оценяване в съответствие с параграфи 1, 2 и 3; и в) при назначаването на външния оценител са спазени изискванията на член 20, параграфи 1 и 2 и на делегираните актове, приети съгласно член 20, параграф 7. 6. Назначеният външен оценител не може да делегира функцията по оценяване на трето лице. 7. ЛУАИФ уведомяват за назначаването на външен оценител компетентните органи на държавата-членка по произход, които могат да изискат на негово място да бъде назначен друг външен оценител, ако не са спазени условията, предвидени в параграф 5. 8. Оценяването се извършва безпристрастно и с дължимите умения, грижа и внимание. 9. Когато функцията по оценяване не се изпълнява от независим външен оценител, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да изискат от ЛУАИФ да подложи своите процедури за оценяване и/или оценки на проверката на външен оценител или, когато е целесъобразно, на одитор. 10. ЛУАИФ отговарят за точната оценка на активите на АИФ, изчисляването на нетната стойност на активите и публикуването на тази нетна стойност на активите. Следователно в никакъв случай фактът, че ЛУАИФ е назначило външен оценител, не засяга отговорността на ЛУАИФ към АИФ и неговите инвеститори. Независимо от първа алинея и от всякакви договорености в противен смисъл, външният оценител носи отговорност пред ЛУАИФ за всяка претърпяна от ЛУАИФ загуба в резултат на неизпълнение на задълженията на външния оценител, поради небрежност или умишлено. 11. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на: а) критериите, приложими към процедурите за точна оценка на активите и за изчисляване на нетната стойност на активите на дял или акция; б) професионалните гаранции, които външният оценител трябва да е в състояние да представи, за да изпълнява ефективно функцията по оценяване; в) подходящата периодичност на оценката, извършвана от АИФ от отворен тип, предвид активите, с които разполага АИФ, и предвид неговата политика за емитиране и обратно изкупуване. РАЗДЕЛ 3 Делегиране на функциите на ЛУАИФ Член 20 Делегиране 1. ►M9 ЛУАИФ, които възнамеряват да делегират на трети лица изпълнението от тяхно име на една или повече от функциите, посочени в приложение I, или на услугите, посочени в член 6, параграф 4, уведомяват компетентните органи на своята държава членка по произход, преди договореностите за делегиране да влязат в сила. Следните условия трябва да бъдат спазени: ◄ а) ЛУАИФ трябва да бъде в състояние да обоснове цялата си структура на делегиране с обективни причини; б) подизпълнителят трябва да разполага с достатъчно ресурси за изпълнението на съответните задачи и лицата, които на практика управляват стопанската дейност на подизпълнителя, трябва да са с достатъчно добра репутация и с достатъчен опит; в) когато делегирането се отнася до управление на портфейл или до управление на риска, те се делегират само на предприятия, които са получили разрешение или са регистрирани за целите на управлението на активи и подлежат на надзор, или, когато това условие не може да бъде изпълнено, единствено при спазване на условието за получаване на предварително одобрение от компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ; г) когато делегирането се отнася до управление на портфейл или до управление на риска, делегирано на предприятие от трета държава, в допълнение към изискванията по буква в) трябва да се осигури сътрудничество между компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и надзорния орган на това предприятие; д) делегирането не трябва да ограничава ефективността на надзора върху ЛУАИФ, и по-специално не трябва да възпрепятства ЛУАИФ да действа или да управлява АИФ в интерес на инвеститорите; ▼M9 е) ЛУАИФ трябва да е в състояние да докаже, че подизпълнителят отговаря на изискванията и е способен да изпълнява функциите и да предоставя въпросните услуги, че е избран с цялата дължима грижа и че ЛУАИФ може да наблюдава ефективно изпълнението на делегираната дейност, да дава по всяко време допълнителни указания на подизпълнителя и да оттегля делегирането незабавно, когато това действие е в интерес на инвеститорите. ▼B ЛУАИФ редовно прави преглед на предоставяните от всеки подизпълнител услуги. 2. Не се делегира управление на портфейл или управление на риска на: а) депозитаря или на подизпълнител на депозитаря; или б) друг субект, чиито интереси могат да противоречат на интересите на ЛУАИФ или на инвеститорите в АИФ, освен ако този субект не е отделил функционално и йерархично изпълнението на своите задачи, свързани с управление на портфейл или управление на риска, от другите свои евентуално несъвместими задачи и възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкрити на инвеститорите в АИФ. ▼M9 3. Фактът, че ЛУАИФ е делегирало функции или услуги на трето лице, или евентуалното допълнително вторично делегиране не засягат неговата отговорност към клиентите, АИФ и неговите инвеститори. ЛУАИФ не може да делегира функциите или услугите си в такава степен, че по същество да престане да бъде считано за лице, управляващо АИФ или за доставчик на услуги, посочени в член 6, параграф 4, и да се превърне в образувание „пощенска кутия. 3а. ЛУАИФ гарантира, че изпълнението на функциите, посочени в приложение I, и предоставянето на услугите, посочени в член 6, параграф 4, са в съответствие с настоящата директива. Това задължение се прилага независимо от регулаторния статут или местонахождението на подизпълнителя или на вторичния подизпълнител. ▼B 4. ►M9 Третата страна може да делегира вторично всяка от функциите или услугите, които са ѝ делегирани, при условие че са изпълнени следните условия: ◄ а) ЛУАИФ е дало съгласието си преди вторичното делегиране; б) ЛУАИФ е информирало компетентните органи на държавата-членка по произход преди договореностите за вторичното делегиране да започнат да се прилагат; в) условията, предвидени в параграф 1, като се приема, че позоваването на „подизпълнител“ се счита за позоваване на „вторичен подизпълнител“. 5. Не може да се делегира вторично управление на портфейл или управление на риска на: а) депозитаря или на подизпълнител на депозитаря, или б) всеки друг субект, чиито интереси могат да противоречат на интересите на ЛУАИФ или на инвеститорите в АИФ, освен ако този субект не е отделил функционално и йерархично изпълнението на своите задачи, свързани с управление на портфейл или управление на риска, от другите свои евентуално несъвместими задачи и възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкрити на инвеститорите в АИФ. Съответният подизпълнител редовно прави преглед на предоставяните от всеки вторичен подизпълнител услуги. ▼M9 6. Когато вторичният подизпълнител допълнително делегира някоя от функциите или услугите, които са му делегирани, предвидените в параграф 4 условия се прилагат mutatis mutandis . 6а. Чрез дерогация от параграфи 1 – 6 от настоящия член, когато посочената в приложение I, точка 2, буква б) функция по предлагане се изпълнява от един или няколко дистрибутори, които действат от свое име и предлагат АИФ в съответствие с Директива 2014/65/ЕС или чрез основаващи се на застраховане инвестиционни продукти в съответствие с Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета ( 21 ), тази функция не се счита за делегиране, за което се прилагат изискванията по параграфи 1 – 6 от настоящия член, независимо от наличието на евентуално споразумение за дистрибуция между ЛУАИФ и дистрибутора. ▼B 7. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на: а) условията за изпълнение на изискванията, посочени в параграфи 1, 2, 4 и 5; б) условията, при които се счита, че ЛУАИФ е делегирало функциите си в такава степен, че се е превърнало в „пощенска кутия“ и вече не може да се счита за лице, управляващо АИФ, както е посочено в параграф 3. РАЗДЕЛ 4 Депозитар Член 21 Депозитар 1. ЛУАИФ осигуряват определянето на един депозитар за всеки управляван от тях АИФ в съответствие с настоящия член. 2. Определянето на депозитаря се удостоверява с писмен договор. Договорът, inter alia , урежда обмена на информация, считан за необходим с цел да се позволи на депозитаря да изпълнява функциите си по отношение на АИФ, за който е определен за депозитар, както е посочено в настоящата директива и в други приложими законови, подзаконови или административни разпоредби. 3. Депозитарят е: а) кредитна институция със седалище на територията на Съюза, която е лицензирана в съответствие с Директива 2006/48/ЕО; б) инвестиционен посредник със седалище на територията на Съюза, за който се прилагат изискванията за капиталова адекватност в съответствие с член 20, параграф 1 от Директива 2006/49/ЕО, включително изискванията за капиталова адекватност по отношение на оперативния риск, който има разрешително в съответствие с Директива 2004/39/ЕО и който предоставя и допълнителна услуга за съхранение и администриране на финансови инструменти за сметка на клиенти в съответствие с раздел Б, точка 1 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО; във всички случаи такива инвестиционни посредници трябва да притежават собствен капитал, чийто размер не е по-малък от този на началния капитал, посочен в член 9 от Директива 2006/49/ЕО; или в) друга категория институции, която подлежи на пруденциално регулиране и текущ надзор и която към 21 юли 2011 г. попада в категориите институции, определени от държавите-членки като отговарящи на условията за депозитар съгласно член 23, параграф 3 от Директива 2009/65/ЕО. Само за АИФ от трета държава и без да се засягат разпоредбите на параграф 5, буква б), депозитарят може да бъде също така кредитна институция или друг субект от същото естество като субектите, посочени в първа алинея, букви а) и б) от настоящия параграф, при условие че са изпълнени условията по параграф 6, буква б). В допълнение държавите-членки могат да разрешат по отношение на някои АИФ, при които правото за обратно изкупуване не може да се упражнява в срок от пет години от датата на първоначалните инвестиции и които в съответствие с основната си инвестиционна политика обикновено не инвестират в активи, които трябва да бъдат държани на отговорно пазене в съответствие с разпоредбите на параграф 8, буква а), или обикновено инвестират в емитенти или некотирани дружества с цел евентуално да придобият контрол върху такива дружества в съответствие с член 26, депозитарят да може да бъде субект, който изпълнява функциите на депозитар като част от професионални или стопански дейности, за които този субект подлежи на задължителна, призната от закона професионална регистрация или във връзка с които се прилагат законови или подзаконови разпоредби или правила за професионално поведение, и който може да осигури достатъчни финансови и професионални гаранции, които да му позволят да изпълнява ефективно съответните функции на депозитар и задълженията, присъщи на тези функции. 4. За да се избегнат конфликтите на интереси между депозитаря, ЛУАИФ и/или АИФ и/или неговите инвеститори: а) ЛУАИФ не може да осъществява дейност като депозитар; б) основен борсов посредник, който действа като контрагент на АИФ, не може да действа като депозитар за този АИФ, освен ако не е отделил функционално и йерархично изпълнението на функциите си на депозитар от задачите си като основен борсов посредник и ако възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкривани на инвеститорите в АИФ. Делегирането от депозитаря на неговите задачи по отговорно пазене на такъв основен борсов посредник е допустимо в съответствие с параграф 11, ако са изпълнени съответните условия. 5. Депозитарят е установен в едно от следните места: а) за АИФ от ЕС — в държавата-членка по произход на АИФ; б) за АИФ от трета държава — в третата държава, в която е установен АИФ, или в държавата-членка по произход на ЛУАИФ, управляващо АИФ, или в референтната държава-членка на ЛУАИФ, управляващо АИФ. ▼M9 5а. Чрез дерогация от параграф 5, буква а) държавата членка по произход на АИФ от ЕС може да позволи на своите компетентни органи да разрешат на институция, посочена в параграф 3, първа алинея, буква а) и установена в друга държава членка, да бъде определена за депозитар, ако са изпълнени следните условия: а) компетентните органи са получили обосновано искане от ЛУАИФ да разрешат определянето на депозитар, установен в друга държава членка, и в това искане се доказва липсата на предлагане на депозитарни услуги в държавата членка по произход на АИФ, които да са в състояние да отговорят ефективно на нуждите на АИФ предвид на неговата инвестиционна стратегия; както и б) общата сума на активите на националния депозитарен пазар на държавата членка по произход на АИФ, поверени за съхранение, както е посочено в параграф 8 от настоящия член, от името на АИФ от ЕС, лицензирани или регистрирани съгласно приложимото национално право в съответствие с член 4, параграф 1, буква к), точка i) и управлявани от ЛУАИФ от ЕС, не надхвърля 50 милиарда евро или тяхната равностойност в друга валута. Активите, поверени за съхранение от депозитари, действащи съгласно член 36, параграф 1, буква а), и собствените активи на депозитарите не се вземат предвид при определянето на това дали е изпълнено условието, установено в първа алинея, буква б) от настоящия параграф. Дори когато са изпълнени условията, установени в първа и втора алинеи, компетентните органи разрешават определянето на депозитар, установен в друга държава членка, само след като се направи оценка за всеки отделен случай относно липсата на предлагане на съответните депозитарни услуги в държавата членка по произход на АИФ предвид инвестиционната стратегия на АИФ. Когато компетентните органи разрешават определянето на депозитар, установен в друга държава членка, те информират ЕОЦКП за това. Настоящият параграф не засяга прилагането на другите параграфи от настоящия член, с изключение на параграф 5, буква а). ▼B 6. Без да се засягат изискванията, предвидени в параграф 3, при определянето на депозитар, който е установен в трета държава, във всеки един момент се прилагат следните условия: а) компетентните органи на държавите-членки, в които се планира да се предлагат дяловете или акциите от АИФ от трета държава, и — доколкото те са различни, на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, са подписали договорености за сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на депозитаря; б) депозитарят подлежи на ефективно пруденциално регулиране, включително в областта на минималните капиталови изисквания, и на надзор, които имат същите последици като правото на Съюза и които се прилагат ефективно; ▼M9 в) третата държава, в която е установен депозитарят, не е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета ( 22 ); г) държавите членки, в които се планира да се предлагат дяловете или акциите на АИФ от трета държава, и държавата членка по произход на ЛУАИФ — ако е различна, са подписали споразумение с третата държава, в която е установен депозитарят, което напълно отговаря на стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и че третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. ▼B д) депозитарят носи договорна отговорност пред АИФ или пред инвеститорите в АИФ в съответствие с параграфи 12 и 13 и изрично приема да спазва параграф 11. ▼M9 Чрез дерогация от уводния текст на първа алинея условията по букви в) и г) от посочената алинея се прилагат към момента на определянето на депозитаря. Ако трета държава, в която е установен депозитар, е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849, както е посочено в първа алинея, буква в), или бъде добавена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, както е посочено в първа алинея, буква г), след като бъде определен депозитарят, в рамките на подходящ срок се определя нов депозитар, като надлежно се отчитат интересите на инвеститорите. Този срок не е по-дълъг от две години. ▼B Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с оценката, направена относно прилагането на първа алинея, букви а), в) или д) от компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. Въз основа на посочените в параграф 17, буква б) критерии Комисията приема актове за изпълнение, в които посочва, че пруденциалното регулиране и надзор на третата държава имат същите последици като правото на Съюза и се прилагат ефективно. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 59, параграф 2. 7. Депозитарят като цяло гарантира подходящо наблюдение на паричните потоци на АИФ и в частност гарантира, че всички плащания, извършени от инвеститорите или от тяхно име при записването на дялове или акции от АИФ, са получени и че всички парични средства на АИФ са осчетоводени по парични сметки, открити на името на АИФ или на името на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, или на името на депозитаря, действащ от името на АИФ, в един от субектите, посочени в член 18, параграф 1, букви а), б) и в) от Директива 2006/73/ЕО, или друг субект от същото естество на съответния пазар, на който са необходими парични сметки, при условие че този субект подлежи на ефективно пруденциално регулиране и надзор, които имат същите последици като правото на Съюза и които се прилагат ефективно и в съответствие с принципите, установени в член 16 от Директива 2006/73/ЕО. Когато паричните сметки са открити на името на депозитаря, действащ от името на АИФ, паричните средства на субекта, посочен в първа алинея, и собствените парични средства на депозитаря не се осчетоводяват по тези сметки. 8. Активите на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, се поверяват на депозитаря за съхранение, както следва: а) за финансови инструменти, които могат да бъдат държани на отговорно пазене: i) депозитарят държи на отговорно пазене всички финансови инструменти, които могат да бъдат вписани по сметка за финансови инструменти, открита в книгите на депозитаря, и всички финансови инструменти, които могат да бъдат физически предадени на депозитаря, ii) за тази цел депозитарят гарантира, че всички финансови инструменти, които могат да бъдат вписани по сметка за финансови инструменти, открита в книгите на депозитаря, се вписват в книгите на депозитаря в отделни сметки в съответствие с принципите, посочени в член 16 от Директива 2006/73/ЕО, като сметките са открити на името на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, за да може във всеки един момент те да бъдат ясно разграничени като принадлежащи на АИФ в съответствие с приложимото право; б) за други активи: i) депозитарят проверява собствеността на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, върху тези активи, и съхранява данни за активите, за които е убеден, че са собственост на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, ii) преценката дали АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, е собственик на такива активи се основава на информацията или документите, предоставени от АИФ или ЛУАИФ, и на доказателства, които не са представени от тях, ако има такива, iii) депозитарят актуализира тези данни. 9. В допълнение към задачите, посочени в параграфи 7 и 8, депозитарят: а) гарантира, че продажбата, емитирането, обратното изкупуване, откупуването и обезсилването на дялове или акции от АИФ се извършват в съответствие с приложимото национално право и с устава или учредителните документи на АИФ; б) гарантира, че стойността на дяловете или акциите от АИФ е изчислена в съответствие с приложимото национално право, устава или учредителните документи на АИФ и процедурите, предвидени в член 19; в) изпълнява указанията на ЛУАИФ, освен когато те противоречат на приложимото национално право или на устава или учредителните документи на АИФ; г) гарантира, че при сделки с активи на АИФ всички плащания се превеждат на АИФ в обичайните срокове; д) гарантира, че приходът на АИФ се разпределя в съответствие с приложимото национално право и устава или учредителните документи на АИФ. 10. В съответствие със своите съответни функции ЛУАИФ и депозитарят действат честно, коректно, професионално, независимо и в интерес на АИФ или на инвеститорите в АИФ. Депозитарят не може да извършва дейности по отношение на АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, които могат да породят конфликти на интереси между АИФ, инвеститорите в АИФ, ЛУАИФ и депозитаря, освен ако депозитарят не е отделил функционално и йерархично изпълнението на функциите си на депозитар от своите други евентуално несъвместими задачи и възможните конфликти на интереси са надлежно установени, управлявани, наблюдавани и разкривани на инвеститорите в АИФ. Активите, посочени в параграф 8, не могат да бъдат повторно използвани от депозитаря без предварителното съгласие на АИФ, или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ. 11. Депозитарят не може да делегира на трети лица нито една от функциите си, описани в настоящия член, с изключение на посочените в параграф 8. Депозитарят може да делегира на трети лица функциите, посочени в параграф 8, при спазване на следните условия: а) задачите не се делегират с намерението да се избегне спазването на изискванията на настоящата директива; б) депозитарят може да докаже, че съществува обективна причина за делегирането; ▼M9 в) депозитарят е упражнил всички необходими умения, грижа и внимание при подбора и определянето на всяко трето лице, на което възнамерява да делегира част от задачите си, освен когато това трето лице е централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвеститор в ЦДЦК съгласно определението в делегирания акт, приет въз основа на член 29, параграф 3 и член 48, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 909/2014, и продължава да упражнява всички необходими умения, грижа и внимание при периодичния преглед и текущото наблюдение на всяко трето лице, на което е делегирал части от задачите си, и на договореностите на третото лице във връзка с делегираните му задачи. ▼B г) депозитарят е гарантирал, че третото лице отговаря на следните условия във всеки един момент на изпълнението на задачите, които са му делегирани: i) третото лице има правно-организационна структура и експертен опит, които са подходящи и пропорционални предвид естеството и сложността на активите на АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, които са му били поверени, ii) за задачите по отговорно пазене, посочени в параграф 8, буква а), третото лице подлежи в рамките на съответната юрисдикция на ефективно пруденциално регулиране, включително в областта на минималните капиталови изисквания, и на надзор и третото лице подлежи на периодичен външен одит, чрез който се гарантира, че то действително владее финансовите инструменти, iii) третото лице отделя активите на клиентите на депозитаря от собствените си активи и от активите на депозитаря, така че те да могат във всеки един момент да бъдат ясно разграничени като принадлежащи на клиентите на даден депозитар, iv) третото лице не може да използва активите без предварителното съгласие на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, и предварително уведомяване на депозитаря, и v) третото лице спазва общите задължения и забрани, посочени в параграфи 8 и 10. Без да се засяга втора алинея, буква г), подточка ii), когато съгласно правото на трета държава се изисква определени финансови инструменти да се държат на отговорно пазене от местен субект и никой местен субект не отговаря на изискванията за делегиране, предвидени в посочената буква, депозитарят може да делегира своите функции на подобен местен субект само до степента, до която това се изисква от правото на третата държава и само докато няма местни субекти, които отговарят на изискванията за делегиране, при спазване на следните изисквания; а) инвеститорите в съответния АИФ трябва да са били надлежно уведомени, че това делегиране се изисква поради правни ограничения в правото на третата държава, както и за обстоятелствата, обосноваващи делегирането, преди да направят инвестицията; и б) АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, трябва да даде указания на депозитаря да делегира отговорното пазене на такива финансови инструменти на подобен местен субект. Третото лице може на свой ред да делегира вторично тези функции, при спазване на същите условия. В такъв случай параграф 13 се прилага mutatis mutandis към съответните лица. ▼M9 За целите на настоящия член предоставянето на услуги от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на емитиращ ЦДЦК съгласно определението в делегирания акт, приет въз основа на член 29, параграф 3 и член 48, параграф 10 от Регламент (ЕС) № 909/2014, не се счита за делегиране на функциите на депозитаря по отговорно пазене. За целите на настоящия член предоставянето на услуги от централен депозитар на ценни книжа, действащ в качеството на инвестиращ ЦДЦК съгласно определението в посочения делегиран акт, се счита за делегиране на функциите на депозитаря по отговорно пазене. ▼B 12. Депозитарят носи отговорност пред АИФ или пред инвеститорите в АИФ за загубата от самия него или от трето лице, на което е делегирано отговорното пазене на финансови инструменти, държани на отговорно пазене в съответствие с параграф 8, буква а). В случай на такава загуба на финансов инструмент, държан на отговорно пазене, депозитарят без неоправдано забавяне възстановява на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, финансов инструмент от същия вид или паричната му равностойност. Депозитарят не носи отговорност, ако може да докаже, че загубата е вследствие на външно събитие, което е извън неговия контрол, чиито последици биха били неизбежни независимо от всички разумни усилия за предотвратяването им. Депозитарят носи отговорност пред АИФ или пред инвеститорите в АИФ за всяка друга загуба, понесена от тях в резултат на неизпълнение, поради небрежност или умишлено, на задълженията на депозитаря съгласно настоящата директива. 13. Делегирането съгласно параграф 11 не засяга отговорността на депозитаря. Без да се засяга първа алинея от настоящия параграф, в случай на загуба на финансови инструменти, държани на отговорно пазене от трето лице съгласно параграф 11, депозитарят може да бъде освободен от отговорност, ако може да докаже, че: а) са изпълнени всички изисквания за делегирането на неговите задачи по отговорно пазене, посочени в параграф 11, втора алинея; б) има писмен договор между депозитаря и третото лице, с който изрично се прехвърля отговорността на депозитаря на това трето лице и се позволява на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, да предяви претенции срещу третото лице във връзка със загубата на финансови инструменти или на депозитаря да предяви тези претенции от тяхно име; и в) има писмен договор между депозитаря и АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, с който изрично се позволява освобождаване от отговорност на депозитаря и се посочва обективната причина за сключване на договор за такова освобождаване. 14. Освен това, когато съгласно правото на третата държава се изисква определени финансови инструменти да се държат на отговорно пазене от местен субект и никой местен субект не отговаря на изискванията за делегиране, предвидени в параграф 11, буква г), подточка ii), депозитарят може да бъде освободен от отговорност, ако са изпълнени следните условия: а) уставът или учредителните документи на съответния АИФ изрично позволяват такова освобождаване при условията, предвидени в настоящия параграф; б) инвеститорите в съответния АИФ са били надлежно уведомени за това освобождаване и за обстоятелствата, обосноваващи освобождаването, преди да направят инвестицията; в) АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, са дали указания на депозитаря да делегира отговорното пазене на такива финансови инструменти на местен субект; г) има писмен договор между депозитаря и АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, с който изрично се позволява такова освобождаване; както и д) има писмен договор между депозитаря и третото лице, с който изрично се прехвърля отговорността на депозитаря на този местен субект и с който се позволява на АИФ или на ЛУАИФ, действащо от името на АИФ, да предяви претенции срещу местния субект във връзка със загубата на финансови инструменти или на депозитаря да предяви тези претенции от тяхно име. 15. Отговорността пред инвеститорите в АИФ може да се търси пряко или косвено чрез ЛУАИФ в зависимост от правния характер на отношението между депозитаря, ЛУАИФ и инвеститорите. ▼M9 16. При поискване депозитарят предоставя на компетентните за него органи, на компетентните органи на АИФ и на компетентните органи на ЛУАИФ всяка информация, която е получил при изпълнение на задълженията си. Ако компетентните органи на АИФ или на ЛУАИФ са различни от тези за депозитаря: а) компетентните органи на депозитаря незабавно споделят с компетентните органи за АИФ и на ЛУАИФ всяка информация, която е от значение за упражняването на надзорните правомощия на тези органи; както и б) компетентните органи на АИФ или на ЛУАИФ незабавно споделят с компетентните органи на депозитаря всяка информация, която е от значение за упражняването на надзорните правомощия на тези органи. ▼B 17. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на: а) елементите, които трябва да бъдат включени в писмения договор, посочен в параграф 2; б) общите критерии за оценяване на това, дали пруденциалното регулиране и надзор на третите държави, посочени в параграф 6, буква б), имат същите последици като правото на Съюза и дали се прилагат ефективно; в) условията за изпълнение на функциите на депозитар съгласно параграфи 7, 8 и 9, включително: i) вида на финансовите инструменти, които трябва да се включат в обхвата на задълженията по отговорно пазене на депозитаря в съответствие с параграф 8, буква а), ▼M9 ii) условията, при които депозитарят може да упражнява своите задължения по отговорно пазене по отношение на финансови инструменти, регистрирани в централен депозитар на ценни книжа; както и ▼B iii) условията, при спазване на които депозитарят съхранява издадените поименно финансови инструменти, регистрирани при емитент или в друг регистър в съответствие с параграф 8, буква б); г) задълженията за полагане на дължима грижа на депозитарите съгласно параграф 11, буква в); д) задължението за отделяне съгласно параграф 11, буква г), подточка iii); е) условията, при спазване на които, и обстоятелствата, при които финансовите инструменти на отговорно пазене се считат за загубени; ж) кои събития се считат за външни събития извън възможния контрол, чиито последици биха били неизбежни независимо от всички разумни усилия за предотвратяването им съгласно параграф 12; з) условията, при спазване на които, и обстоятелствата, при които съществува обективна причина за сключване на договор за освобождаване съгласно параграф 13. ГЛАВА IV ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ Член 22 Годишен отчет 1. ЛУАИФ предоставя, за всеки управляван от него АИФ от ЕС и за всеки АИФ, който предлага в Съюза, годишен отчет за всяка финансова година не по-късно от шест месеца след края на финансовата година. Годишният отчет се предоставя на инвеститорите при поискване. Годишният отчет се предоставя на компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и, по целесъобразност, на държавата-членка по произход на АИФ. Когато от АИФ се изисква да публикува годишен финансов отчет в съответствие с Директива 2004/109/ЕО, при поискване на инвеститорите се представя само посочената в параграф 2 допълнителна информация, самостоятелно или като допълнителна част на годишния финансов отчет. Във втория случай годишният отчет се публикува не по-късно от четири месеца след края на финансовата година. 2. Годишният отчет съдържа най-малко следното: а) баланс или отчет за активите и пасивите; б) отчет за приходите и разходите за финансовата година; в) отчет за дейността през финансовата година; г) всички съществени промени в информацията, посочена в член 23, през финансовата година, за която се отнася отчетът; д) общия размер на възнагражденията за финансовата година, с разбивка за фиксирани и променливи възнаграждения, изплатени от ЛУАИФ на неговите служители, броя на получателите и, при необходимост, отсрочените възнаграждения, платени от АИФ; е) общата сума на възнаграждението, с разбивка по категории за висшето ръководство и членовете на персонала на ЛУАИФ, чиито действия имат съществено въздействие върху рисковия профил на АИФ. 3. Счетоводната информация, съдържаща се в годишния отчет, се изготвя в съответствие със счетоводните стандарти на държавата-членка по произход на АИФ или в съответствие със счетоводните стандарти на третата държава и счетоводните правила, предвидени в устава или учредителните документи на АИФ. Счетоводната информация, съдържаща се в годишния отчет, трябва да бъде проверена и заверена от едно или повече лица, имащи законно признато право да одитират счетоводни документи в съответствие с Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети ( 23 ). Докладът на одитора заедно с евентуалните резерви се възпроизвежда без съкращения в годишния отчет. Чрез дерогация от втора алинея, държавите-членки могат да разрешат на ЛУАИФ, които предлагат АИФ от трета държава, да подложат годишните отчети на тези АИФ на одит, който отговаря на международните одиторски стандарти, действащи в държавата, в която е седалището на АИФ. 4. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на съдържанието и формата на годишния отчет. Тези мерки са съобразени с вида на АИФ, към който се прилагат. Член 23 Разкриване на информация на инвеститорите 1. ЛУАИФ предоставят за всеки управляван от тях АИФ от ЕС, и за всеки АИФ, който предлагат в Съюза, в съответствие с устава или учредителните документи на АИФ, на инвеститорите в АИФ, преди да са инвестирали в АИФ, следната информация, както и всички последващи съществени изменения, свързани с нея: ▼M9 а) наименование на АИФ, описание на инвестиционната стратегия и целите на АИФ, информация за мястото на установяване на всеки главен АИФ и за мястото на установяване на базовите фондове, ако АИФ е фонд, инвестиращ във фондове, описание на видовете активи, в които АИФ може да инвестира, на техниките, които той може да прилага, както и на всички свързани с тях рискове, всички приложими ограничения за инвестиране, обстоятелствата, при които АИФ може да използва ливъридж, позволените видове и източници на ливъридж и на свързаните с тях рискове, всички ограничения за използването на ливъридж и всякакви договорености за повторно използване на обезпечения и активи, както и максималното ниво на ливъридж, което ЛУАИФ има право да използва от името на АИФ; ▼B б) описание на процедурите, с които АИФ може да променя инвестиционната си стратегия или инвестиционната си политика, или и двете; в) описание на основните правни последици от установените във връзка с инвестирането договорни отношения, включително информация за компетентната юрисдикция, за приложимото право и за наличието или липсата на правни инструменти, предвиждащи признаване и изпълнение на съдебни решения на територията, на която е установен АИФ; г) идентификационни данни на ЛУАИФ, на депозитаря на АИФ, на одитора и на всички други доставчици на услуги, както и описание на техните задължения и на правата на инвеститорите; д) описание на начина, по който ЛУАИФ осигурява спазването на изискванията на член 9, параграф 7; е) описание на всички делегирани от ЛУАИФ функции по управление, посочени в приложение I, и на всички функции по съхранение, делегирани от депозитаря, идентификационни данни на подизпълнителя и евентуалните конфликти на интереси, които това делегиране на функции би могло да породи; ж) описание на процедурата на АИФ за оценяване и на методологията за оценяване стойността на активите, включително на използваните методи за оценка на активите, чиято стойност е трудно определима, в съответствие с член 19; ▼M9 з) описание на управлението на ликвидния риск на АИФ, включително правата за обратно изкупуване както при нормални, така и при извънредни обстоятелства, на съществуващите споразумения за обратно изкупуване с инвеститорите и на възможността и условията за използване на инструментите за управление на ликвидността, избрани в съответствие с член 16, параграф 2б. ▼B и) описание на всички такси, комисиони и разходи, които пряко или косвено се поемат от инвеститорите, както и на максималните им размери; ▼M9 иа) списък на таксите, налозите и разноските, които се поемат от ЛУАИФ във връзка с дейността на АИФ и които се разпределят пряко или непряко на АИФ; ▼B й) описание на начина, по който ЛУАИФ осигурява равностойно третиране на инвеститорите и, в случай че даден инвеститор получи преференциално третиране или правото да получи преференциално третиране, описание на това преференциално третиране, вида инвеститори, които получават такова преференциално третиране, и, когато е целесъобразно, техните правни или икономически връзки с АИФ или ЛУАИФ; к) последния годишен отчет по член 22; л) реда и условията за емитиране и продажба на дялове или акции; м) последната нетна стойност на активите на АИФ или последната пазарна цена на дял или акция на АИФ в съответствие с член 19; н) резултатите на АИФ в исторически план, ако има информация за тях; о) идентификационни данни на основния борсов посредник и описание на всички съществени договорености на АИФ с неговите основни борсови посредници и начина на управление на конфликтите на интереси в тази връзка и уговорките в договора с депозитаря относно възможността за прехвърляне и повторно използване на активите на АИФ и информация за евентуалното прехвърляне на отговорност на основния борсов посредник; п) описание на начина и момента на разкриване на информацията, която се изисква по параграфи 4 и 5. 2. ЛУАИФ информира инвеститорите, преди да инвестират в АИФ, за евентуални договорености на депозитаря, позволяващи на последния да се освободи от отговорност в съответствие с член 21, параграф 13. ЛУАИФ информира своевременно инвеститорите и за всички промени във връзка с отговорността на депозитаря. 3. Когато от АИФ се изисква да публикува проспект в съответствие с Директива 2003/71/ЕО или в съответствие с националното право, в допълнение към информацията в проспекта трябва да бъде предоставена само информацията, посочена в параграфи 1 и 2, отделно или като допълнителна информация в проспекта. 4. ЛУАИФ периодично разкриват на инвеститорите за всеки управляван от тях АИФ от ЕС и за всеки АИФ, който предлагат в Съюза, информация за: а) процента на активите на АИФ, които подлежат на специално третиране поради нисколиквидния им характер; б) всички нови подходи за управление на ликвидността на АИФ; в) текущия рисков профил на АИФ и системите за управление на риска, прилагани от ЛУАИФ за управление на тези рискове; ▼M9 г) съставът на портфейла на предоставените заеми; д) ежегодно всички такси, налози и разноски, които са били пряко или непряко поети от инвеститорите; е) ежегодно всяко предприятие майка, дъщерно дружество или дружество със специална цел, използвано от или от името на ЛУАИФ във връзка с инвестициите на АИФ. ▼B 5. ЛУАИФ, които управляват един или повече АИФ от ЕС, използващи ливъридж, или предлагат в Съюза един или повече АИФ, използващи ливъридж, редовно разкриват за всеки такъв АИФ: а) всички промени в максималното ниво на ливъридж, което ЛУАИФ може да използва от името на АИФ, както и всички права за повторно използване на обезпечения или всяка предоставена гаранция съгласно договореностите за ливъридж; б) общия размер на използвания ливъридж от този АИФ. 6. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на задълженията на ЛУАИФ за разкриване на информация, посочени в параграфи 4 и 5, включително честотата, с която се разкрива информацията, посочена в параграф 5. Тези мерки са съобразени с вида на ЛУАИФ, към който се прилагат. ▼M9 7. С цел да се гарантира еднаквото прилагане на правилата относно наименованието на АИФ, до 16 април 2026 г. ЕОЦКП разработва насоки за уточняване на обстоятелствата, при които наименованието на даден АИФ е несправедливо, неясно или подвеждащо. Тези насоки вземат предвид съответното секторно законодателство. Секторното законодателство, определящо стандарти за наименованията на фондовете или за предлагането на фондове, има предимство пред тези насоки. ▼B Член 24 Задължения за докладване на компетентните органи 1. ЛУАИФ редовно докладва на компетентните органи в своята държава-членка по произход информация за основните пазари и инструменти, в които извършва търговия от името на управляваните от него АИФ. То предоставя информация за основните инструменти, с които търгува, за пазарите, на които е член или на които търгува активно, и за основните експозиции и най-важните концентрации за всеки управляван от него АИФ. 2. ЛУАИФ предоставя на компетентните органи на своята държава-членка по произход за всеки управляван от него АИФ от ЕС и за всеки АИФ, който предлага в Съюза, следното: а) процента на активите на АИФ, които подлежат на специално третиране поради нисколиквидния им характер; б) всички нови подходи за управление на ликвидността на АИФ; в) текущия рисков профил на АИФ и системите за управление на риска, прилагани от ЛУАИФ за управление на пазарния риск, ликвидния риск, риска от контрагента и на други рискове, включително оперативния риск; г) информация за основните категории активи, в които е инвестирал АИФ; и д) резултатите от стрес-тестовете, проведени в съответствие с член 15, параграф 3, буква б) и член 16, параграф 1, втора алинея. 3. При поискване ЛУАИФ предоставя на компетентните органи на своята държава-членка по произход следните документи: а) годишен отчет за всеки управляван от него АИФ от ЕС и за всеки АИФ, който предлага в Съюза, за всяка финансова година в съответствие с член 22, параграф 1; б) в края на всяко тримесечие — подробен списък на всички управлявани от него АИФ. 4. ЛУАИФ, управляващо АИФ, използващи значителен ливъридж, предоставя на компетентните органи на своята държава-членка по произход информация за общото ниво на ливъридж, използвано от всеки управляван от него АИФ, класификация на този ливъридж според това, дали е резултат от заемане на парични средства или ценни книжа или е включен във финансови деривативи, както и доколко активите на АИФ са използвани повторно в рамките на договорености, свързани с ливъридж. Тази информация включва идентификационни данни на петте най-големи източници на заемни парични средства или ценни книжа за всеки АИФ, управляван от ЛУАИФ, и за размера на ливъриджа, получен от всеки от тези източници за всеки от тези АИФ. За ЛУАИФ от трета държава задълженията за докладване, посочени в настоящия параграф, се ограничават до управляваните от тях АИФ от ЕС и АИФ от трета държава, които предлагат в Съюза. 5. Когато това е необходимо за ефективното наблюдение на системния риск, компетентните органи на държавата-членка по произход могат периодично или в конкретен случай да изискват допълнителна информация освен описаната в настоящия член. Компетентните органи информират ЕОЦКП за изискванията за допълнителна информация. При извънредни обстоятелства и когато това е необходимо, за да се осигури стабилността и целостта на финансовата система или да се насърчи дългосрочният устойчив растеж, ЕОЦКП може да поиска от компетентните органи на държавата-членка по произход да наложат допълнителни изисквания за докладване. 6. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за конкретизиране на: а) кога се счита, че се използва значителен ливъридж за целите на параграф 4; и б) задълженията за докладване и предоставяне на информация, предвидени в настоящия член. Тези мерки отчитат необходимостта от избягване на прекомерната административна тежест за компетентните органи. ГЛАВА V ЛУАИФ, УПРАВЛЯВАЩИ ОСОБЕНИ ВИДОВЕ АИФ РАЗДЕЛ 1 ЛУАИФ, управляващи АИФ, използващи ливъридж Член 25 Използване на информация от компетентните органи, сътрудничество в областта на надзора и ограничения на ливъриджа 1. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ използват информацията, която се събира съгласно член 24, за да установят доколко използването на ливъридж допринася за увеличаване на системния риск във финансовата система, рисковете от дезорганизация на пазарите или рисковете за икономическия ръст в дългосрочен план. ▼M9 2. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ гарантират, че цялата информация, събрана в съответствие с член 24 за всички ЛУАИФ, върху които те упражняват надзор, както и информацията, събрана в съответствие с член 7, се предоставя на разположение на другите съответни компетентни органи, на ЕОЦКП, на ЕБО, на Европейския надзорен орган (Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 24 ) (наричани заедно „Европейски надзорни органи“ или „ЕНО“) и на ЕССР, когато това е необходимо за целите на изпълнението на техните задължения, чрез установените в член 50 процедури. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ гарантират, че цялата информация, събрана съгласно член 24 за всички ЛУАИФ, върху които те упражняват надзор, се предоставя на разположение на ЕСЦБ единствено за статистически цели, чрез установените в член 50 процедури. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ предоставят незабавно информация чрез установените в член 50 процедури и на двустранна основа на компетентните органи на други пряко засегнати държави членки, ако ЛУАИФ, за което отговарят, или АИФ, управляван от това ЛУАИФ, би могло потенциално да съставлява сериозен източник на риск от контрагента за кредитна институция или други системно значими институции в други държави членки или за стабилността на финансовата система в друга държава членка. ▼B 3. ЛУАИФ доказва, че ограниченията на ливъриджа, определени за всеки управляван от него АИФ, са разумни и че спазва тези ограничения във всеки един момент. Компетентните органи оценяват рисковете, които би породило използването на ливъридж от ЛУАИФ за управляваните от него АИФ, и когато преценят, че това е необходимо за осигуряване на стабилността и целостта на финансовата система, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, след като уведомят ЕОЦКП, ЕССР и компетентните органи на съответния АИФ, налагат ограничения на нивото на ливъридж, което ЛУАИФ има право да използва, или други ограничения, свързани с управлението на АИФ, по отношение на управляваните от него АИФ, за да ограничат възможността използването на ливъридж да доведе до увеличаване на системния риск във финансовата система или на рисковете от дезорганизация на пазарите. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ уведомяват надлежно ЕОЦКП, ЕССР и компетентните органи на АИФ за предприетите в тази насока действия чрез установените в член 50 процедури. 4. Уведомлението по параграф 3 се извършва най-малко десет работни дни преди момента, от който се планира мярката да започне да се прилага или да бъде подновена. Уведомлението съдържа сведения за планираната мярка, причините за вземане на мярката и моментът, от който се планира мярката да започне да се прилага. При извънредни обстоятелства компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да решат предложената мярка да започне да се прилага в срока по първо изречение. 5. ЕОЦКП улеснява и координира процеса, и по-специално се стреми да гарантира, че компетентните органи следват последователен подход по отношение на мерките, предложени от компетентните органи съгласно параграф 3. 6. След получаване на уведомлението по параграф 3 ЕОЦКП отправя съвети до компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ относно мярката, която е предложена или взета. Тези съвети може по-конкретно да засягат въпроса, дали условията за предприемане на действия могат да се считат за изпълнени и дали мерките са целесъобразни, както и въпроса за продължителността на мерките. 7. Въз основа на информацията, получена съгласно параграф 2, и след като вземе предвид съветите на ЕССР, ЕОЦКП може да прецени, че ливъриджът, използван от дадено ЛУАИФ или група от ЛУАИФ, поражда значителен риск за стабилността и целостта на финансовата система и може да отправи съвети до компетентните органи, като посочи коригиращите мерки, които трябва да бъдат взети, включително ограниченията на нивото на ливъридж, което има право да използва това ЛУАИФ или група от ЛУАИФ. ЕОЦКП веднага уведомява съответните компетентни органи, ЕССР и Комисията за всяко такова решение. 8. Ако даден компетентен орган има намерение да предприеме действия, които се отклоняват от съветите на ЕОЦКП по параграфи 6 и 7, той информира ЕОЦКП, като посочва причините за това. ЕОЦКП може да оповести факта, че отделен компетентен орган не се съобразява или не възнамерява да се съобразява с неговите съвети. ЕОЦКП също така може да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините за несъобразяването с неговите съвети, посочени от компетентния орган. Съответните компетентни органи се уведомяват предварително за това публикуване. 9. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки за определяне на принципите, в които се посочва при какви обстоятелства компетентните органи прилагат разпоредбите на параграф 3, като отчитат различните стратегии на АИФ, различните пазарни условия, при които действат АИФ, и евентуалните проциклични ефекти от прилагането на тези разпоредби. РАЗДЕЛ 2 Задължения на ЛУАИФ, управляващи АИФ, които придобиват контрол върху некотирани дружества и емитенти Член 26 Приложно поле 1. Настоящият раздел се прилага за: а) ЛУАИФ, управляващи един или повече АИФ, които самостоятелно или съвместно въз основа на споразумение, целящо придобиване на контрол, придобиват контрол върху некотирано дружество в съответствие с параграф 5; б) ЛУАИФ, които си сътрудничат с един или повече ЛУАИФ въз основа на споразумение, съгласно което управляваните съвместно от тях АИФ придобиват контрол върху некотирано дружество в съответствие с параграф 5. 2. Настоящият раздел не се прилага, когато съответните некотирани дружества са: а) малки и средни предприятия по смисъла на член 2, параграф 1 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия ( 25 ); или б) предприятия със специална цел придобиване, стопанисване или управление на недвижими имоти. 3. Без да се засягат параграфи 1 и 2 от настоящия член, член 27, параграф 1 се прилага също за ЛУАИФ, управляващи АИФ, които придобиват участие в некотирано дружество, което не им дава контрол. 4. Член 28, параграфи 1, 2 и 3 и член 30 се прилагат и за ЛУАИФ, управляващи АИФ, които придобиват контрол върху емитенти. За целите на тези членове параграфи 1 и 2 от настоящия член се прилагат mutatis mutandis . 5. За целите на настоящия раздел при некотираните дружества „контрол“ означава притежаването на повече от 50 % от правата на глас в дружествата. Ако е установен контрол по първа алинея, при изчисляването на процента на правата на глас, притежавани от съответния АИФ, в допълнение към правата на глас, притежавани пряко от съответния АИФ, се вземат предвид правата на глас на следните: а) всяко предприятие, контролирано от АИФ; и б) всяко физическо или юридическо лице, което действа от свое име, но за сметка на АИФ или от името на предприятие, контролирано от АИФ. Процентът на правата на глас се изчислява въз основа на всички акции с право на глас, независимо от това дали упражняването на тези права е временно ограничено. Независимо от член 4, параграф 1, подточка i), за целите на член 28, параграфи 1, 2 и 3 и член 30 по отношение на емитенти контролът се определя в съответствие с член 5, параграф 3 от Директива 2004/25/ЕО. 6. Настоящият раздел се прилага при условията и ограниченията, предвидени в член 6 от Директива 2002/14/ЕО. 7. Настоящият раздел се прилага, без да се засягат приетите от държавите-членки по-строги правила в областта на придобиването на участие в емитенти и некотирани дружества на тяхна територия. Член 27 Уведомяване за придобиването на значително участие и контрол върху некотирани дружества 1. Когато даден АИФ придобие, разпорежда се или притежава акции от некотирано дружество, държавите-членки изискват от управляващото го ЛУАИФ да уведоми компетентните органи на своята държава-членка по произход за дела на правата на глас в некотираното дружество, притежавани от АИФ, във всеки един момент, когато този дял достигне, надхвърли или падне под праговете от 10 %, 20 %, 30 %, 50 % и 75 %. 2. Когато даден АИФ самостоятелно или съвместно придобие контрол върху некотирано дружество съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват от ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ, да уведоми за придобиването на контрол от АИФ следните лица: а) некотираното дружество; б) акционерите, чиито идентификационните данни и адреси са известни на ЛУАИФ или могат да бъдат предоставени от некотираното дружество или от регистър, до който ЛУАИФ има или може да получи достъп; и в) компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ. 3. Изискваното съгласно параграф 2 уведомление съдържа следната допълнителна информация: а) новото разпределение на правата на глас; б) условията, при спазване на които е придобит контролът, включително идентификационните данни на отделните участващи акционери, всяко физическо или юридическо лице с право да упражнява права на глас от тяхно име, както и, когато е приложимо, веригата предприятия, чрез които реално се упражняват правата на глас; в) датата, на която е придобит контролът. 4. В своето уведомление до некотираното дружество ЛУАИФ изисква от управителния орган на дружеството да информира без неоправдано забавяне представителите на служителите или, когато няма такива, самите служители за придобиването на контрол от АИФ, управляван от ЛУАИФ, и да им предостави информацията, посочена в параграф 3. ЛУАИФ полага всички възможни усилия с цел да гарантира, че представителите на служителите или, когато няма такива, самите служители са надлежно информирани от управителния орган в съответствие с настоящия член. 5. Уведомленията, посочени по параграфи 1, 2 и 3, се извършват възможно най-бързо и не по-късно от десет работни дни след датата, на която АИФ е достигнал, надхвърлил или паднал под съответния праг или е придобил контрол върху некотираното дружество. Член 28 Предоставяне на информация при придобиване на контрол 1. Когато даден АИФ, самостоятелно или съвместно, придобие контрол върху некотирано дружество или емитент съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват от ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ, да предостави информацията, посочена в параграф 2 от настоящия член на: а) съответното дружество; б) акционерите на дружеството, чиито идентификационни данни и адреси са известни на ЛУАИФ или могат да бъдат получени от дружеството или от регистър, до който ЛУАИФ има или може да получи достъп; и в) компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ. Държавите-членки могат да изискват информацията, посочена в параграф 2, да бъде предоставена и на компетентните органи на некотираното дружество, които държавите-членки могат да посочат за тази цел. 2. ЛУАИФ предоставя: а) идентификационните данни на ЛУАИФ, които самостоятелно или въз основа на споразумение с други ЛУАИФ управляват АИФ, които са придобили контрол; б) политиката за предотвратяване и управляване на конфликти на интереси, по-специално между ЛУАИФ, АИФ и дружеството, включително информация за конкретните гаранции, създадени с цел да се гарантира, че всяко споразумение е сключено в условията на равнопоставеност между ЛУАИФ и/или АИФ и дружеството; и в) политиката за вътрешна и външна комуникация във връзка с дружеството, по-специално по отношение на служителите. 3. В своето уведомление до дружеството съгласно параграф 1, буква а), ЛУАИФ изисква от управителния орган на дружеството да предостави без неоправдано забавяне на представителите на служителите или, когато няма такива, на самите служители информацията, посочена в параграф 1. ЛУАИФ полага всички възможни усилия с цел да гарантира, че представителите на служителите или, когато няма такива, самите служители са надлежно информирани от управителния орган в съответствие с настоящия член. 4. Когато даден АИФ, самостоятелно или съвместно, придобие контрол върху некотирано дружество съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват от ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ, да гарантира, че този АИФ или ЛУАИФ, действащо от името на този АИФ, разкрива своите намерения по отношение на бъдещата дейност на некотираното дружество и евентуалните последици за заетостта, включително всяка съществена промяна в условията на заетост, на: а) некотираното дружество; и б) акционерите на некотираното дружество, чиито идентификационни данни и адреси са известни на ЛУАИФ или могат да бъдат получени от некотираното дружество или от регистър, до който ЛУАИФ има или може да получи достъп. Освен това ЛУАИФ, управляващо съответния АИФ, изисква и полага всички възможни усилия с цел да гарантира, че управителният орган на некотираното дружество предоставя информацията, посочена в първа алинея, на представителите на служителите или, когато няма такива, на самите служители на некотираното дружество. 5. Когато даден АИФ придобие контрол върху некотирано дружество съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват от ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ, да предостави на компетентните органи на своята държава-членка по произход и на инвеститорите в АИФ информация относно финансирането на придобиването. Член 29 Специални разпоредби относно годишния отчет на АИФ, които упражняват контрол върху некотирани дружества 1. Когато даден АИФ, самостоятелно или съвместно, придобие контрол върху некотирано дружество съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват от ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ: а) да изисква и полага всички възможни усилия с цел да гарантира, че годишният отчет на некотираното дружество, изготвен в съответствие с параграф 2, се предоставя от управителния орган на дружеството на всички представители на служителите или, когато няма такива, на самите служители в срока за изготвяне на такъв годишен отчет в съответствие с приложимото национално право; или б) за всеки такъв АИФ да включва в годишния отчет, предвиден в член 22, информацията по параграф 2 във връзка със съответното некотирано дружество. 2. Допълнителната информация, която се включва в годишния отчет на дружеството или на АИФ в съответствие с параграф 1, включва най-малко обективен преглед на развитието на дейността на дружеството, отразяващ ситуацията в края на отчетния период. Отчетът съдържа и информация за: а) всички важни събития, настъпили след приключването на финансовата година; б) вероятното бъдещо развитие на дружеството; и в) информация за придобиването на собствени акции, предвидено в член 22, параграф 2 от Директива 77/91/ЕИО на Съвета ( 26 ). 3. ЛУАИФ, управляващо съответния АИФ: а) изисква и полага всички възможни усилия с цел да гарантира, че управителният орган на некотираното дружество предоставя във връзка със съответното дружество информацията, посочена в параграф 1, буква б), на представителите на служителите на съответното дружество или, когато няма такива, на самите служители в срока, посочен в член 22, параграф 1; или б) предоставя на инвеститорите в АИФ информацията, посочена в параграф 1, буква а), която вече е на разположение, в срока, посочен в член 22, параграф 1, и във всички случаи не по-късно от датата на изготвяне на годишния отчет на некотираното дружество в съответствие с приложимото национално право. Член 30 Разпродаване на активи 1. Когато даден АИФ, самостоятелно или съвместно, придобие контрол върху некотирано дружество или емитент съгласно член 26, параграф 1, във връзка с параграф 5 от посочения член, държавите-членки изискват ЛУАИФ, управляващо такъв АИФ, през период от 24 месеца след придобиването на контрол върху дружеството от АИФ: а) да няма право да улеснява, подкрепя или дава указания за разпределяне, намаляване на капитала, обратно изкупуване на акции и/или придобиване на собствени акции от дружеството, както е описано в параграф 2; б) доколкото ЛУАИФ има право да гласува от името на АИФ на заседанията на управителните органи на дружеството, да не гласува за разпределяне, намаляване на капитала, обратно изкупуване на акции и/или придобиване на собствени акции от дружеството, както е описано в параграф 2; и в) във всички случаи да полага всички възможни усилия за предотвратяване на разпределянето, намаляването на капитала, обратното изкупуване на акции и/или придобиването на собствени акции от дружеството, както е описано в параграф 2. 2. Задълженията, наложени на ЛУАИФ съгласно параграф 1, се отнасят до: а) всяко разпрееляне между акционерите, направено, когато на последната дата от последната финансова година нетните активи, отразени в годишните отчети на дружеството, са или след такова разпределяне биха спаднали под размера на записания капитал и резервите, които не подлежат на разпределяне по закон или съгласно устава, като се приема, че когато непотърсената част от записания капитал не е включена в активите, отразени в баланса, тази сума се приспада от размера на записания капитал; б) всяко разпределяне между акционерите, чийто размер би надхвърлил размера на печалбата в края на последната финансова година заедно с пренесената печалба и със сумите, изтеглени от резервите, предназначени за тази цел, намален с пренесените загуби и сумите, отнесени в резерв в съответствие със закона или устава; в) доколкото е разрешено придобиването на собствени акции, придобиването на акции от дружеството, включително такива, придобити на по-ранен етап от дружеството и притежавани от него, както и на акции, придобити от лице, действащо от свое име, но за сметка на дружеството, което би довело до намаляване на нетните активи под размера, посочен в буква а). 3. За целите на параграф 2: а) понятието „разпределяне“, посочено в параграф 2, букви а) и б), включва по-конкретно изплащането на дивиденти и лихви по акциите; б) разпоредбите за намаляването на капитала не се прилагат за намаляване на записания капитал, чиято цел е покриване на претърпени загуби или отнасяне на парични суми в резерв, който не подлежи на разпределяне, при условие че след тази операция размерът на този резерв е не повече от 10 % от намаления записан капитал; и в) ограничението, предвидено в параграф 2, буква в), се прилага при спазване на член 20, параграф 1, букви б)—з) от Директива 77/91/ЕИО. ГЛАВА VI ПРАВА НА ЛУАИФ ОТ ЕС ДА ПРЕДЛАГАТ И УПРАВЛЯВАТ АИФ ОТ ЕС В СЪЮЗА ▼M5 Член 30a Условия по отношение на извършваното от ЛУАИФ от ЕС предварително предлагане в Съюза 1. Държавите членки гарантират, че всяко получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да извършва предварително предлагане в Съюза, освен ако предоставената на потенциалните професионални инвеститори информация: a) е достатъчна да позволи ангажирането на инвеститори с придобиването на дялове или акции от определен АИФ; б) представлява формуляри за записване или подобни документи, независимо дали под формата на проект или в окончателна форма; или в) представлява учредителни документи, проспект или документи за предлагане на АИФ, който още не е установен, в окончателна форма. Когато се предоставят проект на проспект или документи за предлагане, те не трябва да съдържат информацията, която би била достатъчна, за да позволи на инвеститорите да вземат инвестиционно решение, а трябва да посочват ясно, че: a) те не представляват предложение или покана за записване на дялове или акции на АИФ; и б) на информацията, представена в тях, не следва да се разчита, защото е непълна и може да бъде променена. Държавите членки гарантират, че от ЛУАИФ от ЕС не се изисква да уведомява компетентните органи за съдържанието или за адресатите на предварително предлагане или да изпълнява каквито и да било условия или изисквания, различни от посочените в настоящия член, преди да извърши предварително предлагане. 2. ЛУАИФ от ЕС гарантира, че инвеститорите не придобиват дялове или акции в АИФ посредством предварително предлагане и че инвеститорите, с които е осъществен контакт като част от предварителното предлагане, могат да придобиват дялове или акции във въпросния АИФ единствено чрез предлагане, разрешено съгласно член 31 или член 32. Всяко записване от страна на професионални инвеститори в рамките на 18 месеца след като ЛУАИФ от ЕС е започнало своето предварително предлагане, на дялове или акции от АИФ, посочени в информацията, представена в хода на предварителното предлагане, или на АИФ, установен в резултат на предварителното предлагане, се счита за следствие от предлагането и подлежи на приложимите процедури за уведомление, посочени в членове 31 и 32. Държавите членки гарантират, че в срок от две седмици след като е започнало предварително предлагане, ЛУАИФ от ЕС изпраща на компетентните органи на своята държава членка по произход неофициално писмо на хартиен носител или по електронен път. В това писмо се посочват държавите членки, в които е извършено предварителното предлагане, и периодите, през които то се извършва или е било извършено, кратко описание на предварителното предлагане, включително информация относно представените инвестиционни стратегии, и когато е приложимо, списък на АИФ и подразделенията на АИФ, които са или са били предмет на предварително предлагане. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ от ЕС уведомяват незабавно компетентните органи на приемащите държави членки, в които ЛУАИФ от ЕС извършва или е извършило предварително предлагане. Компетентните органи на държавата членка, в която се извършва или е извършено предварително предлагане, могат да поискат от компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ от ЕС да предоставят допълнителна информация за предварителното предлагане, което се извършва или е извършено на нейната територия. 3. Трета страна извършва предварително предлагане от името на получило разрешение ЛУАИФ от ЕС, само когато разполага с разрешение да осъществява дейност като инвестиционно дружество в съответствие с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 27 ), като кредитна институция в съответствие с Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 28 ), като управляващо дружество на ПКИПЦК в съответствие с Директива 2009/65/ЕО, като ЛУАИФ в съответствие с настоящата директива, или когато действа като обвързан агент в съответствие с Директива 2014/65/ЕС. Спрямо такава трета страна се прилагат условията, посочени в настоящия член. 4. ЛУАИФ от ЕС гарантира, че предварителното предлагане е документирано по подходящ начин. ▼B Член 31 Предлагане на дялове или акции от АИФ от ЕС в държавата-членка по произход на ЛУАИФ 1. Държавите-членки гарантират, че получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да предлага дялове или акции от всеки управляван от него АИФ от ЕС на професионални инвеститори в държавата-членка по произход на ЛУАИФ, ако са изпълнени предвидените в настоящия член изисквания. Когато АИФ от ЕС е захранващ АИФ, посоченото в първа алинея право на предлагане зависи от спазването на условието главният АИФ също да е АИФ от ЕС, който се управлява от получило разрешение ЛУАИФ от ЕС. 2. ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята държава-членка по произход за всеки АИФ от ЕС, който възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение III. 3. В срок от 20 работни дни след получаване на напълно комплектованото уведомление съгласно параграф 2 компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират ЛУАИФ дали може да започне да предлага АИФ, посочен в уведомлението съгласно параграф 2. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да се противопоставят на предлагането на АИФ само ако управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ не е или няма да бъде в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ не спазва или няма да спазва настоящата директива по друг начин. В случай на положително решение ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в своята държава-членка по произход, считано от датата, на която компетентните органи са го уведомили в тази връзка. Ако става въпрос за различни органи, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират също така компетентните органи на АИФ, че ЛУАИФ може да започне да предлага дялове или акции от АИФ. 4. При съществена промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 2, ЛУАИФ уведомява писмено за тази промяна компетентните органи на своята държава-членка по произход най-малко един месец преди внасянето на промяната — във връзка с всички планирани от ЛУАИФ промени, или веднага след настъпване на непланирана промяна. Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, съответните компетентни органи без неоправдано забавяне информират ЛУАИФ, че не може да внесе промяната. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ престава да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ престава да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки съгласно член 46, включително, ако е необходимо, налагат изрична забрана на предлагането на АИФ. 5. За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на: а) формата и съдържанието на образеца на уведомителното писмо, посочено в параграф 2; и б) формата на писменото уведомление, посочено в параграф 4. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 6. Без да се засягат разпоредбите на член 43, параграф 1, държавите-членки изискват АИФ, управлявани и предлагани от ЛУАИФ, да се предлагат единствено на професионални инвеститори. Член 32 Предлагане на дялове или акции от АИФ от ЕС в държави-членки, различни от държавата-членка по произход на ЛУАИФ 1. Държавите-членки гарантират, че получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да предлага дялове или акции от управляван от него АИФ от ЕС на професионални инвеститори от друга държава-членка, различна от държавата-членка по произход на ЛУАИФ, когато са изпълнени предвидените в настоящия член изисквания. Когато АИФ от ЕС е захранващ АИФ, посоченото в първа алинея право на предлагане зависи от спазването на условието главният АИФ също да е АИФ от ЕС и да е управляван от получило разрешение ЛУАИФ от ЕС. 2. ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята държава-членка по произход за всеки АИФ от ЕС, който възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение IV. 3. Не по-късно от 20 работни дни след датата на получаване на напълно комплектованото уведомление съгласно параграф 2 компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ предават напълно комплектованото уведомление на компетентните органи на държавите-членки, в които се планира да се предлага АИФ. Подобно предаване се извършва само ако управлението на АИФ от ЛУАИФ е и ще бъде в съответствие с настоящата директива и ако ЛУАИФ спазва настоящата директива като цяло. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ прилагат уверение за това, че съответното ЛУАИФ притежава разрешение за управление на АИФ с определена инвестиционна стратегия. 4. След предаване на уведомлението компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ незабавно уведомяват ЛУАИФ за предаването. ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в приемащата държава-членка на ЛУАИФ от датата на това уведомление. Ако става въпрос за различни органи, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират също така компетентните органи на АИФ, че ЛУАИФ може да започне да предлага дяловете или акциите от АИФ в приемащата държава-членка на ЛУАИФ. 5. По отношение на посочените в буква з) от приложение IV механизми се прилагат законите на приемащата държава-членка на ЛУАИФ и се упражнява надзор от нейна страна. 6. Държавите-членки гарантират, че уведомителното писмо от ЛУАИФ, посочено в параграф 2, и уверението, посочено в параграф 3, са на език, обичайно използван в сферата на международните финанси. Държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи приемат електронното предаване и съхраняване на документите по параграф 3. 7. При съществена промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 2, ЛУАИФ уведомява писмено за тази промяна компетентните органи на своята държава-членка по произход най-малко един месец преди внасянето на планирана промяна или веднага след настъпването на непланирана промяна. ▼M5 Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, съответните компетентни органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират ЛУАИФ в срок от 15 работни дни след получаване на цялата информация, посочена в първа алинея, че не може да внесе промяната. В този случай компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ уведомяват съответно компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки в съответствие с член 46, включително, ако е необходимо, налагат изрична забрана за предлагането на АИФ и уведомяват съответно компетентните органи на приемащата държава членка на АИФ, без необосновано забавяне. Ако промените не засягат съответствието на управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ с настоящата директива или спазването на разпоредбите от настоящата директива от ЛУАИФ по друг начин, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират – в срок от един месец – компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ за тези промени. ▼B 8. За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на: а) формата и съдържанието на образеца на уведомителното писмо, посочено в параграф 2; б) формата и съдържанието на образеца на уверението, посочено в параграф 3; в) формата на предаването, посочено в параграф 3; и г) формата на писменото уведомление, посочено в параграф 7. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 9. Без да се засягат разпоредбите на член 43, параграф 1, държавите-членки изискват АИФ, управлявани и предлагани от ЛУАИФ, да се предлагат единствено на професионални инвеститори. ▼M5 Член 32 a Оттегляне на уведомлението за утвърдените механизми за предлагане на дялове или акции от някои или всички АИФ от ЕС в държави членки, различни от държавата членка по произход на ЛУАИФ 1. Държавите членки гарантират, че всеки ЛУАИФ от ЕС може да оттегли уведомлението за утвърдените механизми за предлагане на дялове или акции от някои или всички свои АИФ в държава членка, по отношение на която е било направено уведомление в съответствие с член 32, когато са изпълнени всички посочени по-долу условия: a) с изключение на АИФ от затворен тип и фондовете, регулирани от Регламент (ЕС) 2015/760 на Европейския парламент и на Съвета ( 29 ), за всички такива дялове или акции от АИФ, притежавани от инвеститорите в тази държава членка, е отправено общо предложение за обратно изкупуване или откупуване, освободено от такси или приспадания, което е достъпно за обществеността в рамките на най-малко 30 работни дни и се отправя пряко или чрез финансови посредници лично до всички инвеститори в тази държава членка, чиято самоличност е известна; б) намерението за прекратяване на утвърдените механизми за предлагане на дялове или акции от някои или от всички свои АИФ в тази държава членка се оповестява публично посредством обществено достъпно средство, което обичайно се използва при предлагането на АИФ и е подходящо за типа инвеститори в АИФ, включително по електронен път; в) всякакви договорни споразумения с финансови посредници или с делегати са изменени или прекратени, считано от датата на оттегляне на уведомлението, за да се предотврати ново или допълнително, пряко или непряко предлагане или продажба на дяловете или акциите, посочени в уведомлението по параграф 2. Считано от датата, посочена в буква в) от първа алинея, ЛУАИФ прекратява всяко по-нататъшно предлагане или продажби на дялове или акции на управлявания от него АИФ в държавата членка, по отношение на която е било представено уведомление в съответствие с параграф 2. 2. ЛУАИФ подава до компетентните органи на своята държава членка по произход уведомление, съдържащо информацията, посочена в параграф 1, първа алинея, букви а), б) и в). 3. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ проверяват дали представеното от ЛУАИФ уведомление съгласно параграф 2 е пълно. Не по-късно от 15 работни дни от датата на получаване на пълно уведомление, посочено в параграф 2, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ предават това уведомление на компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 и на ЕОЦКП. Компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ уведомяват своевременно ЛУАИФ относно извършеното предаване на уведомлението по първата алинея. За период от 36 месеца от датата, посочена в параграф 1, първа алинея, буква в), ЛУАИФ не извършва предварително предлагане на дялове или акции от АИФ от ЕС, посочени в уведомлението, или по отношение на подобни инвестиционни стратегии или инвестиционни идеи, в държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2. 4. ЛУАИФ предоставя информацията, която се изисква по членове 22 и 23, на инвеститорите, които са запазили инвестицията си в този АИФ от ЕС, както и на компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ. 5. Компетентните органи в държавата членка по произход на ЛУАИФ предават на компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2, информация за всички промени в документите и информацията, посочени в приложение IV, букви б) —е). 6. Компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 от настоящия член, имат същите права и задължения като компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ, съгласно установеното в член 45. 7. Без да се засягат други надзорни правомощия, съгласно посоченото в член 45, параграф 3, считано от датата на предаване по параграф 5 от настоящия член, компетентните органи на държавата членка, посочена в уведомлението по параграф 2 от настоящия член, не изискват от съответните ЛУАИФ да докажат съответствие с националните законови, подзаконови и административни разпоредби, регулиращи изискванията по отношение на предлагането, посочени в член 5 от Регламент (ЕС) 2019/1156 на Европейския парламент и на Съвета ( 30 ). 8. Държавите членки разрешават употребата на всякакви електронни или други средства за комуникация от разстояние за целите на параграф 4.“ ▼B Член 33 ▼M2 Условия за управление на АИФ от ЕС, установени в други държави членки, и за предоставяне на услуги в други държави членки 1. Държавите членки гарантират, че лицензирано лице, управляващо АИФ от ЕС, може пряко или чрез установяване на клон: а) да управлява АИФ от ЕС, установени в друга държава членка, при условие че лицето, управляващо АИФ, има лиценз за управление на този вид АИФ; б) да предоставя в друга държава членка услугите, посочени в член 6, параграф 4, за които то е получило лиценз. 2. Лице, управляващо АИФ, което възнамерява да предоставя дейностите и услугите, посочени в параграф 1, за пръв път, съобщава на компетентните органи на своята държава членка по произход следната информация: а) държавата членка, в която то възнамерява да управлява АИФ пряко или да установи клон, и/или да предоставя услугите, посочени в член 6, параграф 4; б) програма на предвижданите дейности, в която се посочват по-специално услугите, които възнамерява да предоставя, и/или идентификационни данни на АИФ, които възнамерява да управлява. ▼B 3. Ако ЛУАИФ възнамерява да открие клон, то предоставя в допълнение към посоченото в параграф 2 следната информация: а) организационната структура на клона; б) адреса на АИФ в държавата-членка по произход, от който могат да бъдат получени документи; в) имената и данните за контакт на отговарящите за управлението на клона лица. 4. В срок от един месец от получаването на пълната документация в съответствие с параграф 2 или от два месеца от получаването на пълната документация в съответствие с параграф 3, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ предават пълната документация на компетентните органи на приемащата държава-членка на ЛУАИФ. Подобно предаване се извършва само ако управлението на АИФ от ЛУАИФ е и ще бъде в съответствие с настоящата директива и ако ЛУАИФ спазва настоящата директива като цяло. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ прилагат уверение за това, че съответното ЛУАИФ е получило разрешение от тях. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ веднага уведомяват ЛУАИФ за предаването. ЛУАИФ може да започне да предлага своите услуги в неговата приемаща държава-членка след получаването на уведомлението за предаването. 5. Приемащата държава-членка на ЛУАИФ не налага никакви допълнителни изисквания на съответното ЛУАИФ във връзка с въпросите, които попадат в приложното поле на настоящата директива. 6. При промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 2 и, когато е приложимо, параграф 3, ЛУАИФ уведомява писмено за тази промяна компетентните органи на своята държава-членка по произход най-малко един месец преди внасянето на планирана промяна или веднага след настъпването на непланирана промяна. ▼M5 Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, съответните компетентни органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ информират ЛУАИФ – в срок от 15 работни дни след получаване на цялата информация, посочена в първа алинея – че не може да внесе промяната. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата членка по произход на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки в съответствие с член 46 и уведомяват съответно компетентните органи на приемащата държава членка на ЛУАИФ без неоправдано забавяне. ▼B Ако промените са приемливи, тъй като не засягат съответствието на управлението на АИФ от ЛУАИФ с настоящата директива или спазването от ЛУАИФ на настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ без неоправдано забавяне информират компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ за тези промени. 7. За да се осигури последователно хармонизиране на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на информацията, която се съобщава в съответствие с параграфи 2 и 3. На Комисията се делегират правомощия за приемане на посочените в първа алинея регулаторни технически стандарти в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 8. За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за установяване на стандартни формуляри, образци и процедури за предаването на информация в съответствие с параграфи 2 и 3. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. ГЛАВА VII СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ Член 34 Условия за ЛУАИФ от ЕС, които управляват АИФ от трета държава, които не се предлагат в държавите-членки 1. Държавите-членки гарантират, че получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да управлява АИФ от трета държава, които не се предлагат в Съюза, при условие че: а) ЛУАИФ отговоря на всички изисквания, предвидени в настоящата директива, с изключение на тези по членове 21 и 22, по отношение на тези АИФ; и б) съществуват подходящи договорености за сътрудничество между компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и надзорните органи на третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, за да се гарантира най-малко ефикасен обмен на информация, който позволява на компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ да изпълняват своите задължения в съответствие с настоящата директива. 2. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки относно договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1, с цел да се разработи обща рамка за улесняване на изготвянето на такива договорености за сътрудничество с трети държави. 3. За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва насоки за определяне на условията за прилагане на мерките, приети от Комисията във връзка с договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1. Член 35 Условия за предлагане с паспорт в Съюза на АИФ от трета държава, управляван от ЛУАИФ от ЕС 1. Държавите-членки гарантират, че получило разрешение ЛУАИФ от ЕС може да предлага дялове или акции от управлявани от него АИФ от трета държава и захранващи АИФ от ЕС, които не отговарят на изискванията, посочени в член 31, параграф 1, втора алинея, на професионални инвеститори в Съюза, когато са изпълнени предвидените в настоящия член условия. 2. ЛУАИФ трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени настоящата директива, с изключение на тези по глава VI. Освен това трябва да бъдат изпълнени следните условия: а) трябва да съществуват подходящи договорености за сътрудничество между компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и надзорните органи на третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, за да се гарантира най-малко ефикасен обмен на информация, като се взема предвид член 50, параграф 4, който позволява на компетентните органи да изпълняват своите задължения в съответствие с настоящата директива; ▼M9 б) третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, не е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849; в) третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, е подписала споразумение с държавата членка по произход на лицензираното ЛУАИФ и с всяка друга държава членка, в която се планира да се предлагат дяловете или акциите на АИФ от третата държава, което напълно отговаря на стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. ▼B Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с оценката, направена във връзка с прилагането на първа алинея, букви а) и б), от компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 3. Ако ЛУАИФ възнамерява да предлага дялове или акции от АИФ от трета държава в своята държава-членка по произход, ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята държава-членка по произход за всеки АИФ от трета държава, който възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение III. 4. Не по-късно от 20 работни дни след получаване на пълното уведомление съгласно параграф 3 компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират ЛУАИФ дали може да започне да предлага на нейна територия АИФ, посочен в уведомлението съгласно параграф 3. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ могат да се противопоставят на предлагането на АИФ само ако управлението на АИФ от страна на ЛУАИФ не е или няма да бъде в съответствие с настоящата директива или ако ЛУАИФ не спазва или няма да спазва настоящата директива по друг начин. В случай на положително решение ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в своята държава-членка по произход, считано от датата, на която компетентните органи са го уведомили в тази връзка. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират също така ЕОЦКП, че ЛУАИФ може да започне да предлага дяловете или акциите от АИФ в държавата-членка по произход на ЛУАИФ. 5. Ако ЛУАИФ възнамерява да предлага дялове или акции от АИФ от трета държава в държава-членка, различна от неговата държава-членка по произход, ЛУАИФ уведомява компетентните органи на своята държава-членка по произход за всеки АИФ от трета държава, който възнамерява да предлага. Това уведомление включва документите и информацията, посочени в приложение IV. 6. Не по-късно от 20 работни дни след датата на получаване на напълно комплектованото уведомление съгласно параграф 5 компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ предават напълно комплектованото уведомление на компетентните органи на държавата-членка, в която се планира да се предлага АИФ. Подобно предаване се извършва само ако управлението на АИФ от ЛУАИФ е и ще бъде в съответствие с настоящата директива и ако ЛУАИФ спазва настоящата директива като цяло. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ прилагат уверение за това, че съответното ЛУАИФ притежава разрешение за управление на АИФ с определена инвестиционна стратегия. 7. След предаване на комплектованото уведомление компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ незабавно уведомяват ЛУАИФ за предаването. ЛУАИФ може да започне да предлага АИФ в съответните приемащи държави-членки на ЛУАИФ от датата, на която компетентните органи са го уведомили в тази връзка. Компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ информират също така ЕОЦКП, че ЛУАИФ може да започне да предлага дяловете или акциите от АИФ в приемащите държави-членки на ЛУАИФ. 8. По отношение на посочените в буква з) от приложение IV механизми се прилагат законите на приемащите държави-членки на ЛУАИФ и се упражнява надзор от тяхна страна. 9. Държавите-членки гарантират, че уведомителното писмо от ЛУАИФ, посочено в параграф 5, и уверението, посочено в параграф 6, са на език, обичайно използван в сферата на международните финанси. Държавите-членки гарантират, че техните компетентни органи приемат електронното предаване и съхраняване на документите по параграф 6. 10. При съществена промяна в някое от сведенията, съобщени в съответствие с параграф 3 или параграф 5, ЛУАИФ уведомява писмено за тази промяна компетентните органи на своята държава-членка по произход най-малко един месец преди внасянето на планирана промяна или веднага след настъпването на непланирана промяна. Ако в резултат на планирана промяна управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ без неоправдано забавяне информират ЛУАИФ, че не може да внесе промяната. Ако планирана промяна бъде внесена въпреки първа и втора алинея или ако настъпи непланирана промяна, в резултат на което управлението на АИФ от ЛУАИФ би престанало да е в съответствие с настоящата директива или ЛУАИФ би престанало да спазва настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ предприемат всички необходими мерки в съответствие с член 46, включително, ако е необходимо, налагат изрична забрана за предлагането на АИФ. Ако промените са приемливи, тъй като не засягат съответствието на управлението на АИФ от ЛУАИФ с настоящата директива или спазването от ЛУАИФ на настоящата директива по друг начин, компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ незабавно информират ЕОЦКП, доколкото промените засягат прекратяване на предлагането на определени АИФ или предлагане на допълнителни АИФ и — ако е приложимо, информират компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ за тези промени. 11. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки относно договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 2, буква а), с цел да се разработи обща рамка за улесняване на изготвянето на такива договорености за сътрудничество с трети държави. 12. За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва насоки за определяне на условията за прилагане на мерките, приети от Комисията във връзка с договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 2, буква а). 13. ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за определяне на минималното съдържание на договореностите на сътрудничество, посочени в параграф 2, буква а), така че да се гарантира, че както компетентните органи на държавата-членка по произход, така и тези на приемащите държави-членки получават достатъчна информация, за да могат да упражняват своите правомощия за надзор и разследване съгласно настоящата директива. На Комисията се делегират правомощия за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 14. За да се осигури последователно хармонизиране на настоящия член, ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти за конкретизиране на процедурите за координация и обмен на информация между компетентните органи на държавата-членка по произход и компетентните органи на приемащите държави-членки на ЛУАИФ. На Комисията се делегират правомощия за приемане на регулаторните технически стандарти, посочени в първа алинея, в съответствие с членове 10—14 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 15. В случай че компетентен орган отхвърли искане за обмен на информация в съответствие с регулаторните технически стандарти, посочени в параграф 14, съответните компетентни органи могат да отнесат случая до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 16. За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, ЕОЦКП може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение за определяне на: а) формата и съдържанието на образеца на уведомителното писмо, посочено в параграф 3; б) формата и съдържанието на образеца на уведомителното писмо, посочено в параграф 5; в) формата и съдържанието на образеца на уверението, посочено в параграф 6; г) формата на предаването, посочено в параграф 6; д) формата на писменото уведомление, посочено в параграф 10. На Комисията се предоставят правомощия за приемане на посочените в първа алинея технически стандарти за изпълнение в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 17. Без да се засягат разпоредбите на член 43, параграф 1, държавите-членки изискват АИФ, управлявани и предлагани от ЛУАИФ, да се предлагат единствено на професионални инвеститори. Член 36 Условия за предлагане без паспорт в държави-членки на АИФ от трета държава, управлявани от ЛУАИФ от ЕС 1. Без да се засяга член 35, държавите-членки могат да разрешат на получило разрешение ЛУАИФ от ЕС да предлага на професионални инвеститори само на тяхна територия дялове или акции от управлявани от него АИФ от трета държава и захранващи АИФ от ЕС, които не отговарят на изискванията, посочени в член 31, параграф 1, втора алинея, при условие че: а) ЛУАИФ спазва всички изисквания, предвидени в настоящата директива, с изключение на тези по член 21. Въпреки това ЛУАИФ осигурява определянето на един или повече субекти, които да изпълняват задълженията, посочени в член 21, параграфи 7, 8 и 9. ЛУАИФ не изпълнява тези функции. ЛУАИФ предоставя на своите надзорни органи идентификационните данни на субектите, които отговарят за изпълнение на задълженията, посочени в член 21, параграфи 7, 8 и 9; б) за целите на наблюдението на системния риск съществуват подходящи договорености за сътрудничество в съответствие с международните стандарти между компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ и надзорните органи на третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, за да се гарантира ефикасен обмен на информация, който позволява на компетентните органи на държавата-членка по произход на ЛУАИФ да изпълняват своите задължения в съответствие с настоящата директива; ▼M9 в) третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, не е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849; г) третата държава, в която е установен АИФ от трета държава, е подписала споразумение с държавата членка по произход на лицензираното ЛУАИФ и с всяка друга държава членка, в която се планира да се предлагат дяловете или акциите на АИФ от третата държава, което напълно отговаря на стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. ▼B 2. Държавите-членки могат да наложат на ЛУАИФ по-строги правила във връзка с предлагането на дялове или акции от АИФ от трета държава на инвеститори на тяхна територия за целите на настоящия член. 3. Комисията приема, чрез делегирани актове в съответствие с член 56 и при условията на членове 57 и 58, мерки относно договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1, с цел да се разработи обща рамка за улесняване на изготвянето на такива договорености за сътрудничество с трети държави. 4. За да се осигури еднакво прилагане на настоящия член, ЕОЦКП разработва насоки за определяне на условията за прилагане на мерките, приети от Комисията във връзка с договореностите за сътрудничество, посочени в параграф 1. Член 37 Издаване на разрешение на ЛУАИФ от трета държава, които възнамеряват да управляват АИФ от ЕС и/или да предлагат управлявани от тях АИФ в Съюза съгласно член 39 или член 40 1. Държавите-членки изискват от ЛУАИФ от трета държава, които възнамеряват да управляват АИФ от ЕС и/или да предлагат управлявани от тях АИФ в Съюза съгласно член 39 или член 40, да получат предварително разрешение от компетентните органи на тяхната референтна държава-членка в съответствие с настоящия член. 2. ЛУАИФ от трета държава, което възнамерява да получи предварително разрешение съгласно параграф 1, трябва да спазва настоящата директива, с изключение на глава VI. Когато спазването на определена разпоредба от настоящата директива е несъвместимо със спазване на правото, приложимо по отношение на ЛУАИФ от трета държава и/или АИФ от трета държава, който се предлага в Съюза, ЛУАИФ не е длъжно да спазва настоящата директива, ако може да докаже, че: а) е невъзможно да съчетае такова спазване със спазване на задължителна разпоредба на правото, приложимо по отношение на ЛУАИФ от трета държава и/или АИФ от трета държава, който се предлага в Съюза; б) правото, приложимо към ЛУАИФ от трета държава и/или АИФ от трета държава, предвижда равностойно правило със същата регулаторна цел и осигуряващо същото равнище на защита на инвеститорите в съответния АИФ; и в) ЛУАИФ от трета държава и/или АИФ от трета държава спазва равностойното правило, посочено в буква б). 3. ЛУАИФ от трета държава, което възнамерява да получи предварително разрешение съгласно параграф 1, трябва да има законен представител, установен в неговата референтна държава-членка. Законният представител е лицето за контакт на ЛУАИФ в Съюза и всяка официална кореспонденция между компетентните органи и ЛУАИФ и между инвеститорите от ЕС в съответния АИФ и ЛУАИФ съгласно настоящата директива се осъществява чрез този законен представител. Законният представител, заедно с ЛУАИФ, изпълнява функцията по съответствието, свързана с дейностите по управление и предлагане, извършвани от ЛУАИФ съгласно настоящата директива. 4. Референтната държава-членка на ЛУАИФ от трета държава се определя, както следва: а) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да управлява само един АИФ от ЕС или няколко АИФ от ЕС, установени в една и съща държава-членка, и не възнамерява да предлага АИФ в съответствие с член 39 или член 40 в Съюза, държавата-членка по произход на този или тези АИФ се счита за референтна държава-членка и компетентните органи на тази държава-членка са компетентни за целите на процедурата за издаване на разрешение и на надзора върху ЛУАИФ; б) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да управлява няколко АИФ от ЕС, установени в различни държави-членки, и не възнамерява да предлага АИФ в съответствие с член 39 или член 40 в Съюза, референтната държава-членка е: i) държавата-членка, в която са установени повечето АИФ, или ii) държавата-членка, в която се управляват най-много активи; в) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага само един АИФ от ЕС само в една държава-членка, референтната държава-членка се определя, както следва: i) ако АИФ е получил разрешение или е регистриран в държава-членка, държавата-членка по произход на АИФ или държавата-членка, в която ЛУАИФ възнамерява да предлага АИФ, ii) ако АИФ не е получил разрешение или не е регистриран в държава-членка, държавата-членка, в която ЛУАИФ възнамерява да предлага АИФ; г) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага само един АИФ от трета държава само в една държава-членка, референтна държава-членка е тази държава-членка; д) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага само един АИФ от ЕС, но в различни държави-членки, референтната държава-членка се определя, както следва: i) ако АИФ е получил разрешение или е регистриран в държава-членка, държавата-членка по произход на АИФ или една от държавите-членки, в които ЛУАИФ възнамерява да развива практическо предлагане, или ii) ако АИФ не е получил разрешение или не е регистриран в държава-членка, една от държавите-членки, в които ЛУАИФ възнамерява да развива практическо предлагане; е) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага само един АИФ от трета държава, но в различни държави-членки, референтната държава-членка е една от тези държави-членки; ж) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага няколко АИФ от ЕС в Съюза, референтната държава-членка се определя, както следва: i) когато всички АИФ са регистрирани или са получили разрешение в една и съща държава-членка, държавата-членка по произход на АИФ или държавата-членка, в която ЛУАИФ възнамерява да развива практическото предлагане на повечето от тези АИФ, ii) когато не всички АИФ са регистрирани или са получили разрешение в една и съща държава-членка — държавата-членка, в която ЛУАИФ възнамерява да развива практическото предлагане на повечето от тези АИФ; з) ако ЛУАИФ от трета държава възнамерява да предлага няколко АИФ от ЕС и от трета държава, или няколко АИФ от трета държава в Съюза, референтна държава-членка е държавата-членка, в която ЛУАИФ възнамерява да развива практическото предлагане на повечето от тези АИФ. При прилагане на критериите, определени в първа алинея, буква б), буква в), подточка i), букви д) и е) и буква ж), подточка i), са възможни няколко референтни държави-членки. В такъв случай държавите-членки изискват от ЛУАИФ от трета държава, възнамеряващо да управлява АИФ от ЕС, без да ги предлага, и/или да предлага управлявани от него АИФ в Съюза съгласно член 39 или член 40, да подаде искане до компетентните органи на всички държави-членки, които са възможни референтни държави-членки съгласно критериите, установени в посочените букви, за да определят неговата референтна държава-членка помежду си. В срок от един месец от получаване на такова искане тези компетентни органи съвместно решават коя ще бъде референтната държава-членка за подобно ЛУАИФ от трета държава. Компетентните органи на държавата-членка, която бъде определена за референтна държава-членка, без неоправдано забавяне информират за това ЛУАИФ от трета държава. Ако ЛУАИФ от трета държава не бъде надлежно информирано за решението, взето от съответните компетентни органи, до седем дни след вземане на решението или ако съответните компетентни органи не са взели решение в едномесечния срок, ЛУАИФ от трета държава може само да избере референтната си държава-членка въз основа на критериите, определени в настоящия параграф. ЛУАИФ трябва да бъде в състояние да докаже намерението си да развива практическо предлагане в отделна държава-членка чрез разкриване на маркетинговата си стратегия пред компетентните органи на посочената от него държава-членка. 5. Държавите-членки изискват от ЛУАИФ от трета държава, което възнамерява да управлява АИФ от ЕС, без да ги предлага, и/или да предлага управлявани от него АИФ в Съюза съгласно член 39 или член 40, да подаде искане за разрешение до своята референтна държава-членка. След като получат заявление за разрешение, компетентните органи оценяват дали определянето от ЛУАИФ във връзка с негова референтна държава-членка съответства на критериите, предвидени в параграф 4. Ако компетентните органи считат, че случаят не е такъв, те отхвърлят искането за разрешение от ЛУАИФ от трета държава, като мотивират своя отказ. Ако компетентните органи считат, че критериите по параграф 4 са изпълнени, те уведомяват ЕОЦКП за това и искат от ЕОЦКП да им даде съвети относно тяхната оценка. В своето уведомление до ЕОЦКП компетентните органи предоставят на ЕОЦКП обосновката от ЛУАИФ на неговата оценка относно референтната държава-членка и информация относно маркетинговата стратегия на ЛУАИФ. В срок от един месец след получаване на уведомлението по втора алинея ЕОЦКП отправя съвети до съответните компетентни органи относно тяхната оценка по въпроса за референтната държава-членка в съответствие с критериите, предвидени в параграф 4. ЕОЦКП може да даде отрицателно мнение само ако счита, че не са спазени критериите, предвидени в параграф 4. Срокът, посочен в член 8, параграф 5, спира да тече по време на обсъжданията в рамките на ЕОЦКП съгласно настоящия параграф. Ако компетентните органи имат намерение да издадат разрешение, като се отклонят от съветите на ЕОЦКП, посочени в трета алинея, те информират ЕОЦКП, като посочват причините за това. ЕОЦКП оповестява факта, че компетентните органи не се съобразяват или не възнамеряват да се съобразяват с неговите съвети. ЕОЦКП също така може да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините за несъобразяването със неговите съвети, посочени от компетентните органи. Компетентните органи се уведомяват предварително за това публикуване. Ако компетентните органи имат намерение да издадат разрешение, като се отклонят от съветите на ЕОЦКП, посочени в трета алинея, и ЛУАИФ възнамерява да предлага дялове или акции от управлявани от него АИФ в държави-членки, различни от референтната държава-членка, компетентните органи на референтната държава-членка информират за това обстоятелство и компетентните органи на тези други държави-членки, като посочват причините за това. Ако е приложимо, компетентните органи на референтната държава-членка информират за това и компетентните органи на държавите-членки по произход на АИФ, управлявани от ЛУАИФ, като посочват причините за това. 6. Когато компетентен орган на държава-членка не е съгласен с определянето на референтна държава-членка от ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 7. Без да се засяга параграф 8, разрешение не се издава, освен ако не са изпълнени следните условия: а) референтната държава-членка е посочена от ЛУАИФ в съответствие с критериите, предвидени в параграф 4, и това е подкрепено от разкриване на маркетинговата стратегия, а съответните компетентни органи са провели процедурата, предвидена в параграф 5; б) ЛУАИФ е определило свой законен представител, установен в референтната държава-членка; в) законният представител, заедно с ЛУАИФ, е лице за контакт на ЛУАИФ от трета държава за инвеститорите в съответните АИФ, за ЕОЦКП и за компетентните органи във връзка с дейностите, за които ЛУАИФ има разрешение в Съюза, и разполага с капацитет, достатъчен най-малкото за изпълнение на функцията по съответствието съгласно настоящата директива; г) съществуват подходящи договорености за сътрудничество между компетентните органи на референтната държава-членка, компетентните органи на държавата-членка по произход на съответните АИФ от ЕС и надзорните органи на третата държава, в която е установено ЛУАИФ от трета държава, за да се гарантира най-малко ефикасен обмен на информация, който позволява на компетентните органи да изпълняват своите задължения в съответствие с настоящата директива; ▼M9 д) третата държава, в която е установен ЛУАИФ от трета държава, не е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849; е) третата държава, в която е установен ЛУАИФ от трета държава, е подписала споразумение с референтната държава членка, което напълно отговаря на стандартите, установени в член 26 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР относно доходите и капитала, и гарантира ефективен обмен на информация по данъчни въпроси, включително многостранни данъчни споразумения, и третата държава не е посочена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. ▼B ж) ефективното упражняване от компетентните органи на надзорните им функции по настоящата директива не е възпрепятствано нито от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета държава, приложими за ЛУАИФ, нито от ограничения на правомощията за надзор и разследване на надзорните органи на третата държава. Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с оценката, направена относно прилагането на букви а)—д) и ж) от настоящия параграф от компетентните органи на референтна държава-членка на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. В случай че компетентен орган на АИФ от ЕС не се присъедини в разумен срок към изискваните договорености за сътрудничество, предвидени в първа алинея, буква г), компетентните органи на референтната държава-членка могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. ▼M9 Ако третата държава, в която е установен ЛУАИФ от трета държава, е определена като високорискова трета държава съгласно член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/849, както е посочено в първа алинея, буква д), или бъде добавена в приложение I към заключенията на Съвета относно преработения списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, както е посочено в първа алинея, буква е), след като бъде лицензиран ЛУАИФ от трета държава, в рамките на подходящ срок ЛУАИФ от трета държава предприема мерки, необходими за коригиране на положението по отношение на управлявания от него АИФ, като надлежно се отчитат интересите на инвеститорите. Този срок не е по-дълъг от две години. ▼B 8. Разрешението се издава в съответствие с разпоредбите на глава II, които се прилагат mutatis mutandis, при спазване на следните критерии: а) информацията по член 7, параграф 2 се допълва от: i) обосновка от ЛУАИФ на оценката му относно референтната държава-членка съгласно критериите, предвидени в параграф 4, с информация относно маркетинговата стратегия, ii) списък на онези разпоредби от директивата, които ЛУАИФ не може да спазва, тъй като спазването на тези разпоредби от негова страна е несъвместимо — съгласно посоченото в параграф 2— със спазването на императивна разпоредба на правото, приложимо за ЛУАИФ от трета държава или за АИФ от трета държава, предлаган в Съюза, iii) писмени доказателства на основата на разработените от ЕОЦКП регулаторни техническите стандарти за това, че съответното законодателство на третата държава предвижда правило, равностойно на разпоредбите, чието спазване е невъзможно, което има същата регулаторна цел и осигурява същото равнище на защита за инвеститорите в съответния АИФ и за това, че ЛУАИФ спазва това равностойно правило; в подкрепа на подобни писмени доказателства е представено правно мнение относно съществуването на съответната несъвместима императивна разпоредба в правото на третата държава, включващо описание на регулаторната цел и естеството на целената с нея защита на инвеститорите, и iv) името на законния представител на ЛУАИФ и мястото, в което е установен; б) информацията, посочена в член 7, параграф 3, може да се ограничи до АИФ от трета държава, които ЛУАИФ възнамерява да управлява, и до тези АИФ, управлявани от ЛУАИФ, които то възнамерява да предлага в Съюза с паспорт; в) член 8, параграф 1, буква а) не засяга разпоредбите на параграф 2 от настоящия член; г) член 8, параграф 1, буква д) не се прилага; д) член 8, параграф 5, втора алинея се разбира като включващ препращане към: „информацията, предоставена в съответствие с член 37, параграф 8, буква а).“ Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с издаването на разрешение от компетентните органи на референтна държава-членка на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с правомощията, които са му предоставени с член 19 от Регламент (ЕС) № 1095/2010. 9. В случай че компетентните органи на референтната държава-членка считат, че ЛУАИФ може да се позове на параграф 2 с цел освобождаване от спазването на някои разпоредби от настоящата директива, те без неоправдано забавяне информират ЕОЦКП за това. В подкрепа на тази оценка те представят информацията, предоставена от ЛУАИФ съгласно параграф 8, буква а), подточки ii) и iii). В срок от един месец след получаване на уведомлението по първа алинея ЕОЦКП отправя съвети до съответните компетентни органи във връзка с прилагането на освобождаването от спазване на директивата поради несъвместимост в съответствие с разпоредбите на параграф 2. Тези съвети може по-конкретно да засягат въпроса, дали условията за подобно освобождаване могат да се считат за изпълнени предвид информацията, предоставена от ЛУАИФ съгласно параграф 8, буква а), подточки ii) и iii), и предвид регулаторните технически стандарти за еквивалентност. ЕОЦКП се стреми да утвърди обща европейска надзорна култура и последователни надзорни практики и да осигури последователен подход между компетентните органи във връзка с прилагането на настоящия параграф. Срокът, посочен в член 8, параграф 5, спира да тече по време на прегледа от страна на ЕОЦКП в съответствие с настоящия параграф. Ако компетентните органи на референтната държава-членка имат намерение да издадат разрешение, като се отклонят от съветите на ЕОЦКП, посочени във втора алинея, те информират ЕОЦКП, като посочват причините за това. ЕОЦКП оповестява факта, че компетентните органи не се съобразяват или не възнамеряват да се съобразяват със съответните съвети. ЕОЦКП също така може да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините за несъобразяването със съответните съвети, посочени от компетентните органи. Съответните компетентни органи се уведомяват предварително за това публикуване. Ако компетентните органи имат намерение да издадат разрешение, като се отклонят от съветите на ЕОЦКП, посочени във втора алинея, и ЛУАИФ възнамерява да предлага дялове или акции от управлявани от него АИФ в държави-членки, различни от референтната държава-членка, компетентните органи на референтната държава-членка информират за това обстоятелство и компетентните органи на тези други държави-членки, като посочват причините за това. Когато компетентен орган на друга държава-членка не е съгласен с оценката, направена относно прилагането на настоящия параграф от компетентните органи на референтната държава-членка на ЛУАИФ, съответните компетентни органи могат да отнесат въпроса до ЕОЦКП, който може да предприеме действия в съответствие с