НАРЕДБА за изискванията към напитките от плодове
НАРЕДБА за изискванията към напитките от плодове
(Обн. ДВ бр. 94/2002; изм. и доп. ДВ бр. 12/2011, бр. 100/2013)
Раздел I Общи положения
Чл. 1.
(1) С наредбата се определят изискванията към производителите, търговците и вносителите относно наименованията, състава, характеристиките и етикетирането на сок от плодове, сок от плодове от концентрат, концентриран сок от плодове, дехидратиран сок от плодове или сок на прах от плодове и нектар от плодове, предназначени за консумация от човека, наричани по-нататък „напитките от плодове“.
(2) Наредбата не се отнася за напитки, получени от домати.
Раздел II Изисквания към наименованията, състава и характеристиките на напитките от плодове
Чл. 2.
(1) Наименованието „сок от плодове“ се използва за ферментиращ, но неферментирал продукт, получен от ядивната част на здрави, узрели, пресни, охладени или замразени плодове, от един или повече видове плодове, смесени заедно, с типичните за сока на плода, от който е получен, цвят, аромат и вкус.
(2) Ароматът, пулпът и клетките на плодове, които се получават с подходящите за целта физически методи от същите плодове, могат да бъдат възстановени в сока.
(3) Сок от цитрусови плодове се приготвя от ядивната част на плода (ендокарп).
(4) Сок от зелени лимони (lima) може да се приготви от цели плодове.
(5) Сок, получен от плодове със семки, семена или кожица, не може да съдържа части или компоненти от семки, семена или кожица.
(6) Изискването по ал. 5 не се прилага за случаите, когато части или компоненти от семки, семена или кожица не могат да бъдат отстранени посредством прилагане на добри производствени практики.
(7) При производството на сок от плодове се разрешава смесване на сок от плодове и плодово пюре.
Чл. 3.
(1) Наименованието „сок от плодове от концентрат“ се използва за продукт, получен чрез разреждане на концентриран сок от плодове, определен в чл. 4, с питейна вода, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 87 от 2007 г., бр. 1 от 2011 г. и бр. 15 от 2012 г.).
(3) Полученият сок от плодове по ал. 1 трябва да има съдържание на твърди разтворими вещества, отговарящи на минималните стойности по скалата на Брикс за сокове от плодове от концентрат, посочени в приложение № 1.
(4) Когато се произвежда сок от концентрат на плод, който не е включен в списъка по приложение № 1, минималната стойност по скалата на Брикс за произведения сок следва да съответства на стойността за прясно екстрахиран сок от плода, използван за производството на концентрата.
(5) Ароматът, пулпът и клетките на плодове, които се получават с подходящите за целта физически методи от същите плодове, могат да бъдат възстановени в сока от плодове от концентрат.
(6) Сокът от плодове от концентрат се приготвя чрез подходящи процеси, които запазват съществените физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на среден тип сок, произведен от същите плодове.
(7) При производството на сокове от плодове от концентрат е разрешено смесването на сок от плодове и/или концентриран сок от плодове с плодови пюрета и/или концентрирано плодово пюре.
Чл. 4.
(1) Наименованието „концентриран сок от плодове“ се използва за продукт, получен от сок от един или повече видове плодове чрез отстраняване с физически методи на определена част от водното му съдържание. Когато концентрираният сок от плодове е предназначен за директна консумация, трябва да е отстранено най-малко 50 на сто от водното съдържание на сока от плодове.
(2) Ароматът, пулпът и клетките на плодове, които се получават с подходящите за целта физически методи от същите видове плодове, могат да бъдат възстановени в концентрирания сок от плодове.
Чл. 5. Наименованието „дехидратиран сок от плодове“ или „сок на прах от плодове“ се използва за продукт, получен от сок от един или повече видове плодове чрез почти пълното отстраняване с физически методи на водното съдържание.
Чл. 6.
(1) Наименованието „нектар от плодове“ се използва за ферментиращ, но неферментирал продукт, получен чрез добавяне на вода, със или без добавяне на захари и/или мед към соковете от плодове по чл. 2 – 5а, към плодово пюре, към концентрирано плодове пюре или към смес от тези продукти, и който отговаря на изискванията по приложение № 2.
(3) В съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ, L 404 от 30.12.20 06 г.) в нектарите от плодове, произвеждани без добавяне на захари или с намалено енергийно съдържание, захарите могат да бъдат заменени изцяло или частично с подсладители при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета за добавките в храните (ОВ, L 354 от 31.12.2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1333/2008“.
(4) Ароматът, пулпът и клетките на плодове, които се получават с подходящите за целта физически методи от същите видове плодове, могат да бъдат възстановени в нектара от плодове.
Чл. 7. При производството на сокове от плодове и нектари от плодове могат да се добавят само следните съставки: 1. витамини и минерали, разрешени с Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (ОВ, L 404 от 30.12.2006 г.); 2. добавки в храните, разрешени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1333/2008.
Чл. 8.
(1) Възстановените в соковете от плодове по чл. 2 аромат, пулп и клетки трябва да са същите, които са били отделени от сока при преработката му.
(2) Възстановените в сок от плодове от концентрат аромат, пулп и клетки могат да бъдат и от сок от плодове от същия вид.
Чл. 9. Възстановяването на соли на винена киселина се разрешава само в сок от грозде.
Чл. 10.
(1) При производството на напитки от плодове по чл. 2—5, с изключение на напитките, получени от круши или грозде, се разрешава прибавянето на захари с цел: 1. регулиране на киселия вкус, при което количеството на добавените захари изразено като сухо вещество е не повече от 15 g на литър сок; 2. подслаждане, при което количеството на добавените захари изразено като сухо вещество е не повече от 150 g на литър сок.
(2) Общото количество на добавените захари по ал. 1 не трябва да надвишава 150 g на литър сок.
Чл. 11. За регулиране на киселия вкус на напитки от плодове се разрешава прибавянето на лимонов сок и/или концентриран лимонов сок в количество не повече от 3 g на литър сок, изразено като безводна лимонена киселина.
Чл. 12. В напитките от плодове се разрешава използването като съставка на въглероден диоксид.
Чл. 13. Не се допуска към един и същ сок от плодове да се прибавят едновременно захари и лимонов сок, концентриран или не, или киселини, разрешени за влагане в храни по реда на Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните.
Чл. 14.
(1) При производството на сокове от плодове и нектари от плодове се разрешава използването само на: 1. следните технологични практики: а) механични екстракционни процеси; б) обичайни физически процеси, включително екстракция с вода (по метод „in-line“ – дифузия) на ядивната част на плодове, с изключение на грозде, за производство на концентрирани сокове от плодове, при условие че така получените концентрирани сокове от плодове отговарят на изискванията на чл. 2 и 3; в) десулфитиране с механични процеси при производството на сок от грозде, сулфитирано със серен диоксид, при условие че общото количество серен диоксид, съдържащо се в крайния продукт, е не повече от 10 mg на литър; 2. следните вещества: а) ензимни препарати: пектолитични, протеолитични и амилолитични, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно ензимите в храните (ОВ, L 354 от 31.12.2008 г.); б) желатин за хранителни цели; в) танини; г) силика зол (Silica sol); д) въглен; е) азот; ж) бентонит като адсорбираща глина; з) химически инертни спомагателни средства за филтрация и агенти за утаяване, като перлит, отмит диатомит, целулоза, неразтворим полиамид, поливинилполипиролидон и полистирол, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни (ОВ, L 338 от 13.11.2004 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1935/2004“; и) химически инертни спомагателни средства за абсорбция, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1935/2004 и които се използват за намаляване съдържанието на нарингин и лимоноид в сока от цитрусови плодове, без да се изменя значително съдържанието на лимоноидни глюкозиди, киселини, захари (включително олигозахариди) или на минерали.
Чл. 15.
(1) Използваните захари при производството на напитки от плодове по чл. 2, 3 и 6 трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за изискванията към захарите, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 209 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 89 от 2002 г.).
(2) При производството на нектари от плодове се използват и захари, получени от плодове и фруктозен сироп.
(3) При производството на сокове от плодове от концентрати се използват захари по ал. 1 и фруктозен сироп.
(4) Използваните при производството на сокове от плодове по чл. 2 захари и фруктозен сироп трябва да са с водно съдържание по-малко от 2 на сто.
Чл. 16. Използваният при производството на напитки от плодове пчелен мед трябва да отговаря на изискванията на Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с Постановление № 196 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 85 от 2002 г.).
Раздел III Изисквания към етикетирането на напитките от плодове
Чл. 17.
(1) Предлаганите на пазара напитки от плодове се обозначават с наименованията по чл. 2 – 6, когато отговарят на изискванията по раздел II.
(2) За някои продукти по ал. 1 могат да се използват като алтернатива и специфичните обозначения на езика при условията, определени в приложение № 3.
(3) Наименованията по ал. 1 и 2 се използват в търговските наименования единствено на продукти, които отговарят на изискванията на наредбата.
Чл. 18. Предлаганите на пазара напитки от плодове се етикетират съгласно изискванията на Наредбата за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.).
Чл. 19. Когато напитката от плодове е получена от един вид плод, в наименованието ѝ думата „плодове“ се заменя с името на плода.
Чл. 20.
(1) Към наименованието на соковете от плодове и нектарите от плодове, които са произведени от два или повече видове плодове, с изключение на случаите, при които лимоновият сок и/или сокът от зелени лимони е използван като подкиселител съгласно чл. 11, се добавят имената на използваните плодове, изброени в низходящ ред, съобразно количеството на вложените сокове или пюрета от тях.
(2) Когато сок от плодове и нектар от плодове е произведен от три или повече видове плодове, се допуска вместо изброяването на имената на използваните плодове да се използва изразът „няколко вида плодове“ или друг еднозначен термин или да се посочи броят на видовете вложени плодове.
Чл. 21. Наименованието на напитка от плодове, която е подсладена чрез добавяне на захари, трябва да включва думата „подсладена“ или „с добавена захар“, както и максималното количество на добавената захар, изчислено като сухо вещество и изразено в грам на литър (g/l).
Чл. 22. Технологично необходимите вещества за възстановяване на първоначалното състояние на напитките от плодове могат да не се включват в обявения върху етикета списък на съставките.
Чл. 23. Когато към сок от плодове са добавени повече от необходимите за възстановяване пулп или клетки, това се означава при етикетирането.
Чл. 24. При етикетирането на концентриран сок от плодове, който не е предназначен за предлагане на крайния потребител, се отбелязват наличието и количеството на добавените захари, лимонов сок или киселини, разрешени за влагане в храни по реда на Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните. Тази информация се нанася на опаковката или върху етикета, трайно прикрепен към опаковката, или в придружаващата документация.
Чл. 25.
(1) При етикетирането на смес от сок от плодове и сок от плодове от концентрат и на нектар от плодове, произведен отчасти или изцяло от един или повече концентрирани продукти, върху етикета се изписват и изразите „от концентрат/и“ или „частично от концентрат/и“ в зависимост от случая.
(2) Информацията по ал. 1 трябва да е разположена в близост до наименованието на сока от плодове или нектара от плодове, да е изписана четливо и да се вижда ясно.
Чл. 26.
(1) При етикетирането на нектари от плодове минималното съдържание на сок от плодове, пюре от плодове или смес от тях се обозначава чрез израза: „съдържание на плодове: “минимум ... %”. Тази информация се нанася на едно зрително поле с наименованието на нектара.
(2) При етикетирането на нектар от плодове, който съдържа естествени захари, върху етикета може да се поставя и следният текст: „Съдържа естествени захари“.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на наредбата:
1. „Плодово пюре“ е ферментиращ, но неферментирал продукт, получен чрез пресяване, стриване и смилане на ядивната част на цели или обелени плодове, без да се отстранява сокът.
2. „Концентрирано плодово пюре“ е продукт, получен от плодово пюре чрез отстраняване с физически методи на определена част от водното му съдържание. Концентрираното плодово пюре може да има възстановен аромат, който трябва да бъде получен от същия вид плод чрез подходящи за целта физически методи по чл. 14, т. 1.
3. „Пулп или клетки“ са продукти, получени от ядивните части на плод от един и същ вид, без отстраняване на сока, като за цитрусовите плодове това са соковите торбички от месестата част на плода (ендокарп).
4. „Плод“ са всички видове плодове, включително и домат. Плодовете трябва да са здрави, достатъчно узрели, пресни или консервирани чрез физически методи или чрез обработка/и, включително обработки след обиране на плодовете в съответствие с правото на Европейския съюз.
5. „Аромат“ е аромат за възстановяване, който се получава от ядивните части на плода чрез обработването му с подходящи физически процеси, включително пресоване, екстракция, дестилация, филтриране, адсорбция, изпаряване, фракциониране и концентриране. Тези физически процеси могат да се използват за запазване, консервиране или стабилизиране качеството на аромата. Ароматът може също да се получи от студено пресовано масло от корите на цитрусови плодове и от компоненти от костилките на плодовете.
6. „Захари“ са:
а) захари, определени с Наредбата за изискванията към захарите, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 209 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 89 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 114 от 2003 г. и бр. 1 от 2004 г.);
б) фруктозен сироп;
в) захари, извлечени от плодове.
7. „Мед“ е продукт, определен с Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с Постановление № 196 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 85 от 2002 г.).
§ 1а. С наредбата се въвеждат изискванията на:
1. Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека (ОВ, L 10 от 12.01.2002 г.);
2. Директива 2009/106/ЕО на Комисията за изменение на Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека (ОВ, L 212 от 15.08.2009 г.);
3. Директива 2012/12/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека (ОВ, L 115 от 27.04.2012 г.).
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата влиза в сила от 12 юли 2003 г.
§ 3. Забранява се продажбата на напитки от плодове, които не отговарят на изискванията на наредбата, след 12 юли 2004 г. Напитките от плодове, които се намират на пазара към тази дата и са били етикетирани преди 12 юли 2004 г., могат да се продават до изчерпването им от пазара.
§ 4. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на официалния контрол съгласно Закона за храните.
§ 5. Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за храните.
Приложение № 1
към чл. 3, ал. 3
Минимални стойности по скалата на Брикс за
сокове от плодове или плодови пюрета, произведени от концентрат
Общо наи- Ботаническо Минимални стойменование наименование ности по скалата
на плода на Брикс за сок
от плодове или
плодово пюре,
произведени от
концентрат
1 2 3
Malus
Ябълка (*) domestica 11,2
Borkh.
Кайсия (**) Prunus armeniaca L. 11,2
Musa x
Банан (**) paradisiaca L. 21,0
(без plantains)
Касис (*) Ribes L. nigrum 11,0
Vitis vinifera
L. или негови
Грозде (*) хибриди Vitis labrusca 15,9
L. или негови
хибриди
Грейпфру т Citrus paradisi x 10,0
(*) Macfad.
Гуава (**) Psidium guajava L. 8,5
Лимон (*) Citrus (L.) Burm.f. limon 8,0
Манго (**) Mangifera indica L. 13,5
Портокал (*) Citrus (L.) Osbeck sinensis 11,2
Плод от пас М и а ф р л а о к р у а я / Passiflora edulis Sims 12,0
(*)
Праскова Prunus (L.) Batsch persica 10,0
(**) var. Persica
Круша (**) Pyrus communis L. 11,9
Ananas
Ананас (*) comosus (L.) 12,8
Merr.
Малина (*) Rubus L. idaeus 7,0
Вишна (*) Prunus L. cerasus 13,5
Fragaria x
Ягода (*) ananassa 7,0
Duch.
1 2 3
Lycopersicon
Домат (*) esculentum, 5,0
Mill.
Мандарина Citrus reticulata 11,2
(*) Blanco
За продуктите, маркирани с една звездичка
(*) и произведени под формата на сок, минималната относителна плътност се определя по
отношение на водата при температура 20/20 °C.
За продуктите, маркирани с две звездички (**)
и произведени под формата на пюре, се определя само минимална некоригирана стойност по
скалата на Брикс (без корекции за киселинност).
“
Приложение № 2
към чл. 6, ал. 1
Изисквания към нектари от плодове
Нектар от плодове, получен от: — минимално съдържание на сок и/или пюре (% от обема на крайния продукт).
I. Плодове, чийто сок е с неприятен кисел вкус в натурално състояние
Плод от пасифлора/Маракуя — 25
Ниранжила (Quito naranjillos) — 25
Касис — 25
Бяло френско грозде — 25
Червено френско грозде — 25
Цариградско грозде — 30
Ракитник/Облепиха/Морски зърнастец — 25
Трънки — 30
Сливи — 30
Quetsches (вид сливи) — 30
Офика/плод калина — 30
Шипка — 40
Вишни — 35
Череши — 40
Боровинки (черни) — 40
Плодове на бъз — 50
Малини — 40
Кайсии — 40
Ягоди — 40
Черници/Къпини — 40
Червени боровинки — 30
Дюли — 50
Лимони и зелени лимони — 25
Други плодове от тази категория — 25
II. Нискокиселинни, месести или силно ароматни плодове, чийто сок е с неприятен вкус в натурално състояние
Манго — 25
Банани — 25
Гуава — 25
Папая — 25
Личи — 25
Неаполитански мушмули — 25
Гуанабана – едри сочни кисели плодове (Soursop) — 25
Волско сърце или Annona reticulata — 25
Захарни ябълки (Annona cherimola) — 25
Нар — 25
Плодове на кашу (Anacardium occidentale) — 25
Испански сливи (Spondias purpurea) — 25
Spondia tuberosa — 25
Други плодове от тази категория — 25
III. Плодове, чийто сок е с приятен вкус в натурално състояние
Ябълки — 50
Круши — 50
Праскови — 50
Цитрусови плодове, с изключение на лимоните и зелените лимони — 50
Ананаси — 50
Домати — 50
Други плодове от същата категория — 50
Приложение № 3
към чл. 17, ал. 2
Специфични обозначения за някои продукти по чл. 2 – 6
1. „vruchtendrank“: за нектари от плодове.
2. Обозначението „Süßmost“ може да се използва само в съчетание с наименованията на продукта „Fruchtsaft“ или „Fruchtnektar“ за:
2.1. нектари от плодове, получени изключително от сокове от плодове, концентрирани сокове от плодове или от смес от тези продукти, които не могат да се консумират в това състояние поради високата им естествена киселинност;
2.2. сокове от плодове, получени от ябълки или круши, при необходимост, с добавени ябълки, но без добавени захари.
3. „succo e polpa“ или „sumo e polpa“: за нектари от плодове, получени изключително от плодово пюре и/или концентрирано плодово пюре.
4. „æblemost“: за сок от ябълки без добавена захар.
5. „sur … saft“, допълнено с наименование на датски език за използвания плод: за соковете без добавена захар, получени от касис, череши, червено френско грозде, бяло френско грозде, малини, ягоди или плодове на бъз.
6. „sød … saft“ или „sødet … saft“, допълнено с наименование на датски език за използвания плод: за соковете, получени от този плод, с повече от 200 грама добавена захар на литър.
7. „äppelmust/äpplemust“: за сока от ябълки без добавени захари.
8. „mosto“: синоним на сок от грозде.
9. „smiltsērkšķu sula ar cukuru“ или „astelpaju mahl suhkruga“, или „słodzony sok z rokitnika“: за сокове, получени от плодове на ракитник, съдържащи не повече от 140 g добавена захар на литър.