Задължение на съда да мотивира избора на експертиза при отнемане на имущество

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 298
                               гр. София, 18.05.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Веска Райчева
                                 Членове:     Геника Михайлова
                                              Златина Рубиева

при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова
като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело №
20258002104893 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК
Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 222/13.08.2025 г. по в.
гр. д. № 127/2025 г. на АС – Велико Търново, с което е отхвърлен иска по чл. 153 ЗОНПИ.
Жалбоподателят - Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество,чрез
процесуалния си представител, излага съображения за неправилност и необоснованост на
постановеното въззивно решение поради грубо противоречие с материалния закон, както и
неправилна интерпретация на опосредените факти.
Ответниците- П. А. А. и М. А. Г. , чрез процесуалния си представител излагат съображения
за неосновтелност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
Въззивният съд, както е потвърдил решение № 246/27.11.2024 година по гр. д. № 18/2021
година на ОС - Ловеч, е отхвърлил предявения от КОНПИ иск да бъде отнето имущество:
от П. А. А.
1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 18109.151.263, находящ се в [населено
място], област Ловеч, заедно с построените в него: сграда с идентификатор 18109.151.263.3
и сграда с идентификатор 18109.151.263.2 ,мъжки ръчен часовник „Rolex“, иззет с протокол
за доброволно предаване по ДП № 41/2016 година по описа на СО-СП (пр. пр.
182/2016година по описа на Специализираната прокуратура) с пазарна стойност 6 700 лева
от П. А. А. и М. А. Г.,

                                           1
парични средства в размер на 32 014.23 лева (320 лева и 16 205 евро, равняващи се на 31
694.23 лева), иззети по ДП № 41/2016 година по описа на СО-СП (пр. пр. 182/2016 година по
описа на Специализираната прокуратура) от жилище с адрес: [населено място],[жк], блок
39Б, ап. 20, от П. А. А. и М. А. Г.; мъжки ръчен часовник „Candino“ от П. А. А. и М. А. Г., с
пазарна стойност 300 лева; мъжки ръчен часовник „Orient“ с пазарна стойност 135
лева;мъжки ръчен часовник „Cеrtus“ с пазарна стойност 55 лева.
Установено е, че производството е образувано въз основа на предявени от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (към
момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) против П. А. А. и М.
А. Г. искове по реда на чл. 153, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество (сега Закон за отнемане на незаконно
придобитото имущество). Направено е искане съдът да постанови решение, с което да
отнеме в полза на държавата имущество на стойност 147 090,27 лева, подробно описано в
исковата молба.
Констатирано е, че Комисията е била сезирана с уведомление от Специализираната
прокуратура , за това че П. А. А. е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно
производство № 41/2016 г. на СО - СП за извършени престъпления, попадащи в обхвата на
чл. 108, ал. 1, точки 8, 20 и 23 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество и с Протокол № ТД06ВИ/УВ-2854/12.04.2018 година е
образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на П. А.
А., като периодът на проверката е 12.04.2008 година – 12.04.2018 година.
Установено е, че с определение по Протокол № 379/18.12.2023 година по гр. д. № 18/2021
година на Окръжен съд Ловеч е допуснато намаляване на размера на предявените против П.
А. А. и М. А. Г. искове и размерът на подлежащото на отнемане имущество на стойност се
явява на стойност от 105 454, 23 лв.
Съдът е посочил, че основна предпоставка за отнемането е имуществото в края на
проверявания период да се е увеличило в сравнение с това в началото на периода;
увеличението да надхвърля посочения в § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на
Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество размер и едва след формиране на
заключение за наличие на превишение подлежат на изследване доходите на проверяваното
лице, техният източник, дали същите съответстват или не на придобитото имущество.
Изложени са съображения за това, че предмет на отнемане може да е имущество, което
съществува реално към момента на приключване на проверката като част от патримониума
на проверяваното или свързаните с него лица – чл. 142, ал. 2 от Закона за отнемане на
незаконно придобитото имущество, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата
начин – чл. 143 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Съдът е взел предвид основно и допълнително заключение, изготвени от експерта Н. П. Р.,
като е посочил че същите са дадени във варианти. Посочено е, че съобразно Вариант 1 от
основното заключение доходите, приходите или източниците на финансиране на
ответниците са общо в размер на 836 627,48 лева; обичайните и извънредни разходи – 398
711,73 лева; установеният нетен доход е положителна величина – 437 915,75 лева;

                                             2
имуществото (пари, движими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) – 619
388,93 лева; несъответствието между имуществото и нетния доход е 181 473,18 лева.
 Посочено е, че в Вариант 2 от основното заключение доходите, приходите или източниците
на финансиране на ответниците са общо в размер на 1 029 965,90 лева; обичайните и
извънредни разходи – 398 711,73 лева; установеният нетен доход е положителна величина –
631 254,17 лева; имуществото (пари, движими вещи, ограничени вещни права и
нематериални активи) – 610 543,49 лева; констатирана е положителна разлика между
стойността на имуществото и нетния доход – + 20 710,68 лева.
Изложени са съображения, че в допълнителното заключение е отразено, че също има
варианти, като по Подвариант 1 са установени доходи 836 627,48лева, разходи 398
711,73лева, нетен доход 437 915,75лева, имущество 611 221,93 лева и несъответствие между
имуществото и нетния доход е 173 306,18 лева. Посочен е и Подвариант 2 където доходите,
приходите или източниците на финансиране на ответниците са общо в размер на 1 120
721,07 лева; обичайните и извънредни разходи – 398 711,73 лева; установеният нетен доход е
положителна величина – 722 009,34 лева; имуществото (пари, движими вещи, ограничени
вещни права и нематериални активи) – 637 226,49 лева; констатирана е положителна разлика
между стойността на имуществото и нетния доход – + 84 782,85 лева.
Съдът без да изложи мотиви, е приел, че само в подвариант втори от допълнителното
заключение, изготвено от експерта Н. П. Р., са съобразени всички приходи и разходи на
ответниците, установени по надлежния ред в исковото производство и след като
„значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период (§ 1, точка 3 от
Допълнителните разпоредби на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество), а
такова в случая не е установено такова., но не са налице предпоставките на Закона за
отнемане на незаконно придобитото имущество за отнемане на имущество от П. А. А. и М.
А. Г..
По изложените съображения въззивният съд е приел, че предявените от Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (към
момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество) против П. А. А. и М.
А. Г. по реда на чл. 153 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (преди
това Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество) искове за отнемане в полза на държавата на имущество, описано по-горе, са
неоснователни и недоказани.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите има ли задължение въззивният съд да се
произнесе по всички възражения и доводи на страните, като обсъди и изложи мотиви по
тези възражения и доводи, следва ли съдът при постановяване на решението си да
възприеме заключението на вещото лице, без да мотивира и без да го обсъди заедно с
другите доказателства по делото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и
възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице

                                            3
задължителна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя изцяло - т. 2, ТР
№ 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 19, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д.
№ 1/2000 г., ОСГК, ВКС, множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК . В нея се
приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен да
се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени
всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното
право, обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни
от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и
възражения, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на
доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за
правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
Съгласно разясненията на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС
непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е
свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране
и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът
следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му
констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи
на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на
въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното
решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно
правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от
страните. Заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по
делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост /чл.202 ГПК/. Оценката на заключението на
вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Същото се отнася и за
противоречивите експертизи, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не
всяка от тях. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК Решение №58 от
13.02.2012г. по гр.д. №408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 241 от 23.10.2013г. по гр.д.
№3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., Решение № 324 от 13.07.2011г. по гр.д. №378/2009г. на ВКС,
ГК, І г.о., Решение № 57 от 06.07.2016г. по гр.д. №5932/2015г. на ВКС, ГК, ІI г.о и други.
Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /дори и когато
страната не е направила възражение срещу него/ и на база изходни данни от него сам
формира други крайни изводи, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал
до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за
да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен
при обжалване.
При така дадените отговори на поставените за разглеждане въпроси настоящият състав
намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в противоречие с
така дадените разрешения в практиката на ВКС и следва да се отмени. Съдът, след като е


                                              4
изброил какви са предпоставките за да може да бъде отнето едно имущество по реда на
чл.141 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество се е ограничил само да
възпроизведе в своите мотиви какви и колко варианти на основни и допълнителни
заключения са приети по делото, без да направи свои собствен анализ за това какви приходи
и разходи приема, че имат проверяваните лица за процесния период, какъв е нетния им доход
и каква разлика е налице между стойността на придобитото имущество и нетния доход. При
това позовавайки се само на втори вариант от допълнително заключение на вещо лице Н. Р.,
без да посочи защо възприема като обоснован именно него, е достигнал до извод за липса на
значително несъответствие по смисъла на пар.2 от ДР на ЗОНПИ. В случая, решаващите
изводи на въззивната инстанция не са формирани в резултат на собствената й дейност по
оценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Съдът , възприемайки безкритично заключението на вещото лице, не е направил анализ на
изводите в допълнително заключение от 15.04.2022г.на вещото лице за включване към
доходите на проверяваните лица изтеглените суми от кредитни карти, получените кредити и
други плащания на стойност 253 706,72лева, без да е изяснено какви са те /които са
посочени като доход и в основното заключение/ и е приел наличие общо на доходи
1120721,07лева, разходи 398711,73 лева и имущество 610543,49 лева, како към последното
отново са прибавени и преведени средства на трети лица, изтеглени средства от банкови
сметки, погасителни вноски по потребителски кредити, погасителни вноски по кредитни
карти, салда по разплащателни сметки, в който случай е посочил като несъотвествие между
нетен доход и имущество и сумата 111 465,85лева. При това при поставяне на задачите към
вещото лице съдът не е изпълнил и задължението си , предвидено в разпоредбата на чл.197 ,
ал.1 ГПК, именно той в свое определение да посочи предмета и задачата на експертизата, а
не страните по делото, какъвто е конкретния случай.
В случая поради необходимостта да се постави нова задача на експертизата делото трябва да
бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл.293, ал.3
от ГПК. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да определи
размера на несъответствието като постави и нова конкретна и прецизна задача на
експертизата да посочи кои са приходи, доходи и източници на финансиране в смисъла по §
1, т. 2 ДР ЗОНПИ, като се съобрази с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК
на ВКС , според което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §
1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
Следва да се има предвид и характера на разходите, които не са имущество по смисъла на §
1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, а с оглед дефиницията на нетен доход в § 1 т. 8 от ДР на ЗОНПИ
/доходи, приходи или източници на финансиране намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му/ се
съобразяват при формиране на извода за значително несъответствие доколкото участват при


                                            5
изчислението на нетния доход. При определяне на несъответствието следва да участват като
приходи доходи от трудови възнаграждения, усвоените суми по кредити и кредитни карти, и
начислената лихва по депозити, а като разходи- платените вноски за погасяване на кредити и
кредитни карти, разходите за издръжка и разходите за пътуване и др.,като едни и същи суми
не могат да съставляват едновременно приход, разход и имущество.
Едва въз основа на новото заключение и при анализ на всички доказателства по делото
съдът ще следва да определи размера на несъответствието в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ
и при извод, че е значително, да извърши преценка за законността на доходите за
придобитите имущества, които Законът допуска да бъдат отнети в полза на държавата –
имотите и моторните превозни средства.
При тези съображения, съдът
                                     Р   Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 222/13.08.2025 г. по в. гр. д. № 127/2025 г. на АС – Велико Търново.
ВРЪЩА делото на за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            6