Задължение на съда при оценка на противоречиви свидетелски показания

Текстът на акта

                                     РЕШЕНИЕ
                                         № 483
                                 гр. София, 13.07.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Албена Бонева
                                   Членове:     Боян Цонев
                                                Мария Христова

при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова
като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело №
20258002103957 по описа за 2025 година
     Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба,
подадена от Пенсионно осигурително дружество “Топлина“ АД, представлявано от
изпълнителните директори Г. Л. и С. Г., чрез адвокат Ц. Д., срещу въззивно решение № 1506
от 13.03.2025 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 12817/2023 г.
     Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по
следните въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички релевантни
доказателства, вкл. трябва ли да обсъди всички свидетелски показания, изслушани и в двете
инстанции, как се преценява тяхната достоверност и при противоречие, съдът трябва ли да
изложи съображения защо дава вярна на едни, а на други – не.
      По поставените въпроси има трайно установена практика на Върховния касационен
съд, намерила израз в цитираните от касатора съдебни решения: решение № 8 от 06.04.2020
г. по гр. д. № 1618/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 247 от 21.12.2023 г. по гр. д. №
4508/2022 г. на ВКС, II г.о.; решение № 159 от 22.02.2016 г. по т. д. № 1871/2014 г. на ВКС, II
т.о.; решение № 31 от 09.04.2020 г. по т. д. № 355/2019 г. на ВКС, I т.о., решение № 60173 от
15.12.2021 г. по гр. д. № 1431/2021 г. на ВКС, I г.о.; решение № 71 от 13.05.2019 г. по гр. д. №
2835/2018 г. на ВКС, I г.о.; решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС, II
г.о.; решение № 262 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 2385/2014 г. на ВКС, III г.о., а още и решение
№ 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, решение № 176 от
28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 759/2010 г., II г. о., ГК, решение № 65/16.07.2010 г. по гр.

                                               1
дело № 4216/2008 г. на IV г. о. на ВКС и др. Възприетите разрешения напълно се споделят от
настоящия състав, като отговорите на поставените въпроси са следните:
     Въззивният съд е длъжен, в рамките на въззивното сезиране (чл. 269 ГПК), да обсъди
всички релевантни доводи и надлежно въведени възражения на страните, както и реално да
прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, без да ги преиначава
или да обсъжда избирателно само някои от тях, като игнорира други относно релевантни за
спора факти (чл. 235, ал. 2 ЗЗД). Въз основа на анализа, осъществен по вътрешно
убеждение, съдът трябва да изгради последователно фактически изводи, като съобрази
последиците от разпределението на тежестта на доказване в гражданския процес. Въз основа
на установените по делото факти съдът трябва да изведе правни съображения, които от своя
страна почиват на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК).
Логическото мислене се опира на теоретичните познания и отразява явленията и процесите
чрез вътрешни връзки и универсални закономерности, достигнати чрез рационална
обработка на емпиричните знания. Решение, в което съдът формира вътрешното си
убеждение, без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е
необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила (ТР № 1 от 17.
07. 2001 г. на ВКС, т. 12). Съображенията следва да са изложени ясно, точно, последователно
и пълно – чл. 236, ал. 2 ГПК.
     Гласните доказателства, както и всички други, щом са допустими и относими, се ценят
съвкупно с целия доказателствен материал по делото, по вътрешно убеждение и по
правилата на логиката. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
от свидетеля на установяваните факти: обстановката (ден, нощ, виелица, дъжд и пр.),
възраст, зрение, слух, заболявания; паметовоинтелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане (притеснение от
съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите, съдът трябва да прецени
посочените по-горе обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение
на всеки поотделно, а още и дали свидетелите са възприемали осъществяването на
релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са
спорадични или системи, възможна заинтересованост или предубеденост, доколко
показанията са логични или са противоречиви, подкрепени ли са или отречени от останалите
събрани по делото доказателства. Съдът, в подобна хипотеза разполага и с възможността по
чл. 174 ГПК да извърши очна ставка между свидетелите и това е особено нужно, когато за
спорните обстоятелства съществуват единствено гласни доказателства, а те са
противоречиви, като свидетелите се явяват и вероятно заинтересовани или предубедени по
чл. 172 ГПК. Съдът е длъжен да обезпечи установяването на истината (чл. 10 ГПК), както и
своята преценка на доказателствата по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК )
     В хипотезата на чл. 172 ГПК е създадено предположение за възможна заинтересованост
или предубеденост от изхода на делото на роднините, настойника или попечителя на
посочилата го страна, осиновителите, осиновените, тези, които се намират с насрещната
страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, пълномощниците, посочени


                                            2
от техните доверители. Като възможни заинтересовани свидетели разпоредбата определя и
всяко друго лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или във вреда
на една от страните. Това могат да бъдат хипотези на евентуална симпатия/антипатия
спрямо някоя от страните, отношения на власт и подчинение, на финансова или друга
зависимост и пр. Във всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на
показанията му, за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или
отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и
доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и
доколко предварителната предубеденост е повлияла на достоверността на показанията му.
Към изложеното от такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност.
Същевременно не съществува забрана да бъдат приети за установени факти, които ползват
страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната
страната, вкл. фактическите изводи съдът изцяло да изгради само върху техните показания.
   По касационните оплаквания:
    Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с
материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което
исковете бъдат отхвърлени. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото
във всички инстанции.
   Насрещната страна М. П. В., чрез адвокат Д. Д., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че
касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.
   За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:
   При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи
до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
   Въззивният Софийски градски съд, като отменил решението на първостепенния
Софийски районен съд, признал за незаконно уволнението на М. П. В., на осн. чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, възстановил същия на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
и осъдил работодателя да заплати на М. В. обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 9665,25
лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
   За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което В. заемал длъжността ”главен експерт” в дирекция
”Продажби”. Със заповед № 7/22.01.2021 г. на председателя и заместник-председателя на
управителния съвет на дружеството служителят е наказан с дисциплинарно уволнение за
това, че не се е явил на работа в течение на три последователни работни дни, а именно: на
11.01.2021 г., 12.01.2021 г. и 13.01.2021 г. В мотивите на заповедта е посочено, че във връзка
с докладна записка от административния директор на дружеството е извършена проверка и е
установено, че В. не се е явил на работа в течение на три последователни работни дни
(описаните по-горе). Служителят не е представил болничен лист, както и не е посочил
уважителна причина за неявяването си на работа. Съдът намерил, че заповедта за уволнение
изхожда от компетентен орган на дружеството, спазена е изискуемата по закон формата,
заповедта съдържа мотиви и на служителят е даден срок за писмени обяснения, като той е


                                              3
представил такива. Съдът записал, че фактическата обстановка е установена така, като е
изложена от първоинстанционния съд. Допуснатите до разпит двама свидетели във
въззивното производство „допълват установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и в тази връзка, в мотивите на въззивния съдебен акт, не следва да се
преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, въпреки че
същите не са обсъдени правилно, като не са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства“. Съдът посочил, че показанията на доведените от служителя свидетели „не
са опровергани от тези на свидетелите, ангажирани от работодателя или от други
доказателства. От свидетелските показания се установява, че недобросъвестното поведение
на работодателя, изразяващо се в недопускане до работа на служителя, е причина за това, че
същият не е полагал труд на посочените в заповедта дати, а не се касае за виновно
поведение на служителя, изпълващо състав на дисциплинарно нарушение. Съдът приел, че в
периода 06.01.2021 г. – 22.01.2021 г. работодателят неоснователно не е допускал служителя
да изпълнява трудовите си задължения в заемания от последния офис.
   По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в
противоречие с дадените разяснения.
   Въззивният съд в противоречие с чл. 259 ГПК изложил фактически изводи относно факти,
установяването на които не е пренесено от страните пред въззивната инстанция (относно
трудовото правоотношение, заеманата длъжност, заповедта за уволнение, издаването й от
компетентен орган). В същото време, при оплакване за необоснованост в изводите на
първата инстанция относно това дали е допуснато дисциплинарно нарушение (неявяване на
работа в три последователни дни), не е извършил анализ на всички относими
доказателствени средства, не е обсъдил в съвкупност показанията на свидетелите, разпитани
в първа и втора инстанция, нито е преценил тяхната достоверността и тяхната евентуална
заинтересованост. При противоречиви показания на свидетели, многократно в съдебния акт
е записано, че данните по делото и показанията на свидетелите И., Л. и В. „безспорно“
установяват, че служителят не е допускан на работа в периода 06.01.2021 г. – 22.01.2021 г.,
че служителят установил посредством „събраните свидетелски показания“, че е бил на
работното си място всеки ден, че техните показания не са опровергани от показанията на
„свидетелите, посочени от работодателя или други доказателства“. Имената на свидетелите,
изслушани в производството пред СРС, с изключение на Идакиев, не са дори упоменати.
Показанията на шестимата свидетели, вкл. на тези, на които въззивният съд основава
решението си, не са обсъдени поотделно – дори не е посочено какви факти всеки от тях
установява; записани са само фактическите изводи на съда. При това, предвид данните по
делото, СГС е следвало служебно, на осн. чл. 171, ал. 2, предл. 3 ГПК да извърши очна
ставка по чл. 174 ГПК между свидетелите – всички с вероятна заинтересованост или
предубеденост по чл. 172 ГПК и с твърдения относно релевантните факти, които си
противоречат ( така разясненията по-горе, както и решение № 207/ 17.03.2021 г. по гр.д. №
165/2020 г. IV г.о. на ВКС).
   Мотивите на съдебното решение са вътрешно противоречиви, нелогични, липсва анализ.
   Напълно са игнорирани данните по досъдебно производство № 206/2021 г. на ГДБОП –


                                             4
МВР, пр. № 13639/2021 г. по описа на СГС за престъпление по чл. 319б, ал. 1 НК, както и по
преписка № 36 за 2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, които съдържат
информация за „предисторя“ в отношенията на страните, за извършвана проверка по заповед
№ 3 на работодателя от 05.01.2021 г. за това дали има изтрита служебна информация от
компютъра на В., може ли тя да бъде възстановена и доколко тези данни са относими към
твърденията на страните за допускане/недопускане до работа, за отказан достъп до
информация в компютъра и файловия сървър поради извършваната проверка или като начин
служителят да бъде принуден да напусне; за достоверността на свидетелските показания и
как се променят твърденията на страните и пр.
   Съдът не е изяснил и не е разграничил налице ли е случай на ограничаване на работата с
компютър и сървър и недопускане до работното място, които хипотези са различни и с
различни правни последици. В заключение въззивното решение е неправилно.
   Видно от поименен график за дистанционна работа, за дните 11, 12 и 13 януари ищецът не
е определен да работи дистанционно, следвало е да полага труд в офиса на работодателя.
Тези факти не се оспорват от страните.
   Свидетелят З. А. А., колега, служител на работодателя, изнася, че дружеството няма
охрана, достъпът е свободен, всеки клиент на пенсионното дружество може свободно да го
посети. Има пазач на паркинга, който вдига бариерата. В процесните дни (11-13.01.2021 г.)
М. не е идвал на работа. Ръководителят му се обадил на 11.01.2021 г., защото по график е
следвало да бъде в офиса, но той , въпреки това, не се явил.
   Свидетелят В. Ц. С. е била административен директор към 2021 г. в пенсионното
дружество. Спомня си, че през януари 2021 г. (не може да уточни конкретна дата), М. В.
нарушил графика за явяване на работа на ротационен принцип, като в продължение на 3-4
дни не се явил на работа. Ръководителят, на втория или третия ден, на оперативка, звъннал
на служителя, в присъствието на свидетелката, и му казал да дойде на следващия ден, към
10 часа. М. В. отговорил, че не му е удобно. Тогава ръководителят казал на служителя да се
свърже със свидетелката, за да оформят отсъствието му, но той така и не се обадил в
следващите два дни. Тогава свидетелката изготвила докладна записка до ръководството за
отсъствието. През следващите дни, когато М. се явил, му връчили искане за предоставяне на
писмени обяснения, след което свидетелката изготвила заповедта за наказание. Спомня си,
че е имало период, в който е бил иззет компютъра на служителя, но не може да си спомни
точно дните. Не е била свидетел на разговори между началника Л. и ищеца с искане
последният да напусне. Сочи, че сградата е голяма и има два различни входа, през които
може да се стигне до местонахождението на дружеството; то няма охрана.
   Свидетелят Т. М. Т., бивш служител в Пенсионното дружество, ръководител на
специализирана служба „Вътрешен контрол“, изнася, че колега на М. В. – А. М., с когото
двамата работили в една стая, сигнализирал директора на „Информационно обслужване“ за
подозрително поведение на В. при работа със служебната документация. В резултат,
компютърът е иззет, за да се извърши проверка от комисия в състав: В. С., началника на
„ИО“ К., и свидетелят. Със специализиран софтуер било установено, че са изтривани
таблици за възнагражденията на осигурителните посредници, които са отчитат по бройка на


                                            5
заявления за промяна на участие и, съответно заплащането на същите. Свидетелят
присъствал в кабинета на началника Л., на 11.01.2021 г., когато бил проведен телефонен
разговор с В., който заявил, че няма да дойде на работа и не се явил и следващите три дни.
По-късно, на 14.01., дошъл, придружен от свидетеля пред залата (И.).
   Свидетелят Ю. И. И., приятел на ищеца, твърди, че е придружил ищеца, когато ходил на
работа, а после изрично отрича, че ищецът се явил на работа на 11.01. В. не бил отишъл на
работа на посочената дата, защото казал на свидетеля, че още предишната седмица му
обявили, че е уволнен. Наред с това, И. твърди, че В. бил препятстван от охраната да влезе в
предприятието. Още преди 11 януари М. В. му споделил, че има проблеми с работодателя и
се страхува, че ще бъде уволнен, именно на 11.01. Свидетелят бил в дома му, когато
ръководителят се обадил да му каже, че е уволнен и да се яви да си получи заповедта. В
Същото време сочи, че когато отишли в предприятието, не били пуснати от лица с надписи
на униформите „Секюрити“ и това продължило през следващите два дни. В. отивал да си
получи заповедта за уволнение, а пък „те“ не го пускали. Показанията противоречат на тези,
дадени от свидетеля Т., че И. придружил М. на 14.01., когато му била връчена заповедта за
уволнение, а и на самия ищец, който в исковата си молба твърди, че бил придружен от този
свидетел, когато отишъл да поучи заповедта. Във въззивната жалба ищецът вече твърди
друго, че и трите дни бил придружаван от И.. Пак във въззивната жалба, М. В. се позовава
на разговор с ръководителя, който бил дочул и свидетелят И. (на 11.01.), но в исковата молба
всъщност излага съвсем различни твърдения.
   Свидетелят Е. И. Л., приятел на ищеца, сочи, че М. В. му споделил, че на 05 и 06.01.2021
г. не го допуснали до работното място и помолил Л. да го придружи на следващия ден до
офиса. Когато отишли, „го попитаха“ какво търси там и „го накараха“ да си подаде молбата
за напускане. Изчакали началника, който се разкрещял, карал М. да си пуска молба за
напускане. Той отказал и шефът му заявил да си тръгва, че ще извика охраната. Свидетелят
твърди, че охраната била на първия етаж, а офисът – на осмия. Не могли да влязат в стаята,
където работил В., тя била заключена; били допуснати до фоайето (не става ясно кои са „те“,
които допускат, питат и изискват подаване на молба за напускане).
   Свидетелката В. А. В., близка на семейството на ищеца, адвокат по професия, узнала от
Василев, че на 05.01.2021 г. бил лишен от достъп до сървъра, поради което е препятстван да
работи, на 06.01.2021 – също, като началникът му – Л., заявява, че ще бъде уволнен.
Свидетелката посъветвала ищеца да продължи да ходи на работа. На следващия ден Л. не го
допуснал да работи, заплашил, че ще извика охраната, не го иска на работа, ще го уволни.
В. посетил офиса на свидетелката, плачейки, и тя позвънила на началника му, представила
се, че е адвокат, като на въпроса, защо действа по този начин, получила отговор, че Л. ще
уволни В.. В. му посочила, че с действията си работодателят не уволнява, а гони от работа
служителя. Свидетелката посъветвала ищеца оттук насетне да ходи всеки ден със свидетел
на работа, за да може да докаже поведението на работодателя (според тази хронология,
съветът е даден на 07.01.2021 г., след като В. вече е ходил до работното си място и със
свидетел е започнал да посещава дружеството от 08.01.). Свидетелката продължава, че до
края на седмицата В. е ходил на работа със свой приятел - Е., като всеки път охраната не ги


                                             6
допускала. След 11.01.2021 г. В. продължил да ходи до работното си място, със свой приятел
– Ю. (И., който твърди, че на 11.01. и двамата не са посещавали работодателя); не бил
допускан от охраната в продължение на 3 дни, а когато му разрешили да влезе, в стаята,
където работел, имало само едно празно бюро и стол, без компютър и хартия. В. седял на
празното бюро, а те всеки път му казвали „Напускай!“. До 21.01.2021 г. В. седял до празното
бюро и накрая ръководителят Л. му връчил заповедта за уволнение.
  Свидетелите Л. и В. са разпитани във въззивна инстанция, след като показанията на
другите четирима свидетели са били дадени пред първостепенния съд.
  Въззивният съд отказал да приеме писмено доказателство, съдържащо показания на тези
двама свидетели, за които се твърди, че са дадени пред КЗД на 15.06.2022 г., за същите
обстоятелства, и съдържащи съществено разминаване с показанията им пред съда. СГС
отказал с мотива, че писменият документ не е нововъзникнал, поради което е недопустимо
да бъде приет като доказателство във въззивната инстанция, без да съобрази, че с него се
цели установяване достоверността на показанията.
  Показанията на свидетеля И. са вътрешно противоречиви. Показанията на двете групи
свидетели – посочени от ищеца и посочени от ответника, също си противоречат.
Твърденията на ищеца се променят в хода на производството и също противоречат на част
от свидетелските показания.
  И., Л. и В. са приятели на ищеца, а последната е давала и адвокатски съвети именно във
връзка със събитията, довели и до прекратяване на трудовия договор. Свидетелят С., към
датата на изслушването му, работи в пенсионното дружество, а свидетелката С. е бивш
ръководен служител на същото и е изготвила заповедта за дисциплинарно уволнение. За
всеки от тях е възможно да се предположи предубеденост или заинтересованост по см. на
чл. 172 ГПК.
  Част от обстоятелствата, изнесени от свидетелите са останали неуточнени и
неконкретизирани – свидетелите отговарят на въпроси, зададени от насрещните стани, а още
и от съда, който следва, при необходимост, да задава и уточняващи въпроси.
  При така изложеното, съставът на Върховния касационен съд намира, че за да установи
релевантните факти по делото, е необходимо извършване на очна ставка между ищеца и
разпитаните по делото свидетели, което е в служебните правомощия на правораздавателния
орган. Извършването на процесуалните действия по чл. 174 ГПК налага връщане на делото
на въззивни съд. При непълнота или неяснота в показанията на свидетелите и обясненията
на ищеца, градският съд следва да изясни твърденията им, задавайки уточняващи въпроси.
Свидетелските показания, както и другите събрани по делото доказателства в двете
инстанции, имащи отношение към изясняваните факти, трябва да бъдат обсъдени по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК – възпроизвеждането на доказателствата в съдебния
акт по естеството си представлява препис на съдебните протоколи и на определенията на
съда по събирането им, а не мисловен процес по синтез и оценка на доказателствения
материал в неговата логическа свързаност. В тежест на работодателя е да установи, че
служителят не е дошъл на работа в периода 11.01.-13.01.2021 г., в тежест на М. В. е да
докаже твърдението си, че не е бил допускан до работа, което определя и последиците от


                                             7
разпределението на доказателствената тежест при установяване на посочените
обстоятелства от въззивния съд, след изясняване показанията на свидетелите след очната
ставка, преценени с останалия доказателствен материал по делото. Без значение е дали е
установено престъпно поведение на служителя или друго дисциплинарно нарушение през
месец януари 2021 г., същественото е дали, като резултат, работодателят не е допуснал до
работа служителя. Мотивите на решението трябва да съдържат пълни, ясни и логични
съображения. Правните изводи, които съдът прави въз основа на установените по делото
факти, не са за допустимост на въззивното производство, с каквато проверка съдът трябва да
започне преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество, а относно
материалноправния спор.
  По сторените в настоящата инстанция съдебноделоводни разноски следва да се произнесе
въззивната инстанция съобразно разрешението по материалноправния спор.
  МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско
отделение




                                       РЕШИ:
  ОТМЕНЯ въззивно решение № 1506 от 13.03.2025 г., постановено от Софийски градски
съд по въззивно гр.д. № 12817/2023 г.
  ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            8