Намаляване на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 444
                                гр. София, 01.07.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Марио Първанов
                                  Членове:     Маргарита Георгиева
                                               Николай Иванов

при участието на секретаря Анжела Д. Богданова
като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело
№ 20268002100364 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу
въззивно решение № 183/05.11.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 374/2025 г. по описа на
Окръжен съд - Разград, в частта с която е потвърдено решение №108/23.06.2025 г. по гр.д.
№392/2024 г. на Районен съд – Кубрат, в частта му с която Прокуратурата на РБ е осъдена на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на М. К. Д. сумата 15 000 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди причинени в резултат на неоснователно повдигнато
обвинение в извършване на престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по
чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 290ЗМ-163/2020 г. по описа на РУ -
Кубрат, пр. пр. № 1199/2020 г. по описа на РП - Разград, за което е оправдан с влязло в
законна сила решение № 35/26.05.2022 г. по ВНОХД № 22/2022 г. по описа на ОС - Разград,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата /с определение № 1893/14.04.2026 г. е оставена без разглеждане
касационната жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение №
183/05.11.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 374/2025 г. по описа на Окръжен съд –
Разград по предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени
вреди/.
С определение № 1893/14.04.2026 г., касационното обжалване на въззивното решение, в
горепосочената му част, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: как

                                             1
се прилага критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и за обстоятелствата, които
съдът следва да вземе предвид, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в
хипотеза на иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, заради проверка за
евентуално противоречие с практиката на ВКС.
В практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 407/26.05. 2010 г. по
гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 395/18.01.2012 г. по гр.д. № 159/2011 г. на ІІІ г.о.;
решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV г.о.; решение № 12/30.04.2020 г. по
гр. д. № 1513/2019 г., III г.о. и др., се приема, че справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер
и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички
тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди
/болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
По отношение на отговорността по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, на обезщетяване
подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и
техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и
тежестта на уврежданията. Задължително се отчита предмета на наказателното
производство, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко
отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а
по други е осъден; общата продължителност на наказателното производство; видът на
взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство, поведението на страните и на техните представители,
поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на
увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, както и
всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи. Следва да се извърши преценка по какъв начин
наказателното производство се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Същевременно, при
изграждане на преценката си за справедливия размер обезщетение по чл. 52 ЗЗД, съдът
следва да съпостави относимите обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно
значение на едни от тях за сметка на други. В практиката е установено разбирането, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, се определя след като се посочат
всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и
причинените вреди, и се прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия,
изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател,

                                               2
при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното
убеждение на съда. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на
живот и обществено -икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като прецени
данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на
решението, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 08.05.2020 г. в Районна прокуратура - Разград,
ТО - Кубрат е било образувано ДП № 290ЗМ-163/2020 г. по описа на РУ – Кубрат, по
преписка с вх. № 1199/2020 г. по описа на РП – Разград за това, че в периода 01.01.2020 г. до
30.04.2020 г.: в [населено място], в [населено място] и в [населено място], обл. Р. се
произвежда и държи с цел разпространение алкохол, без надлежно разрешително, в
немаловажен случай– престъпление по чл. 234, ал. 2 от НК, като не е посочен извършител на
деянието. С разрешение на съдия от РС - Кубрат на 30.09.2020 г. били извършени
претърсвания и изземвания на автомобили и имоти, собственост на ищеца, както и
претърсвания в имот, собственост на родителите на ищеца и на негови близки по сватовство
в [населено място]. На 29.04.2021 г. ищецът бил привлечен като обвиняем и му било
повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК и по чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за държане и разпространение на акцизни
стоки без бандерол и за производство на алкохол, без надлежно разрешително, в
немаловажни случаи. На същата дата бил разпитан в качеството на обвиняем. На 02.07.2021
г., с постановление от 30.06.2021 г., ищецът бил привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по посочените текстове на НК, като бил прецизиран периода на обвинението.
Срещу Д. на 10.11.2021 г. бил внесен в съда обвинителен акт на 10.11.2021 г., и образувано
НОХД № 208/2021 г. Същото приключило в едно съдебно заседание, като с присъда по
делото ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. По
протест на прокурора пред било образувано ВНОХД № 22/2022 г. по описа на ОС-Разград,
по което с решение от 26.05.2022 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционната
оправдателна присъда. Прието е, че цялото наказателно производство до влизане в сила на
оправдателната присъда на 26.05.2022 е продължило общо 1 година и 8 месеца, и че
производството е било с нормална продължителност, предвид конкретиката в случая. По
време на досъдебната и съдебната фаза, спрямо ищеца не е била взета мярка за
неотклонение.
За да приеме, че сумата от 15 000 лв. е справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид продължителността на
наказателното производство /1 година и 8 месеца/, тежестта на повдигнатите на Д. две
обвинения, претърпените от същия негативни преживявания както в личен план, така и по
отношение на упражняваната търговска дейност, следствие от незаконно повдигнатото
обвинение, както и бързото възстановяване на ищеца след оправдаването му. Посочено е, че
ищецът е публична личност, ползваща се с добро име сред своите съграждани, както и че
образуваното срещу него наказателно производство е предизвикало по-голям обществен

                                             3
отзвук, тъй като станало известно на широк кръг от хора, предвид бизнесите, които
развивал: заведение, отдаване на имоти под наем, ловец и председател на ловна дружина.
Обсъдени са показанията на свидетелите: П. А., Г. Г. и В. Б., според които по време на
наказателното производство ищецът претъпял комплекс от неимуществени вреди – силен
психически и емоционален стрес, страх от незаконно осъждане, унижение, че му е
повдигнато обвинение. Свидетелите посочили, че по време на наказателното производство
Д., когото познавали като трудолюбив, честен и отговорен към семейството и близките си
човек бил стресиран, тревожен, уплашен, притеснявал се от влошаване на бизнеса и
контактите си. Воденото срещу него наказателно производство станало причина той да не
упражнява своето хоби - лова повече от две години, като се наложило да предаде на служба
КОС своето оръжие, а и да го прехвърли на един от свидетелите. Обсъдено е и заключението
на изслушаната по делото СМЕ, според което по време на наказателното производство при
ищеца се развила реакция на разстройство в адаптацията в резултат от стресогенното
житейско събитие, но към момента на провеждане на изследването същият бил психично
здрав. Посочено е също, че макар да не се установява, че непосредствена причина за
развитието на болестта „витилиго“ при ищеца е наказателният процес, връзката между двете
не била напълно изключена от вещите лица по делото.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната му
част касаеща обезщетението за неимуществени вреди, поради нарушения на материалния
закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът поддържа, че при определяне на обезщетението съдът не е анализирал всички
релевантни факти и обстоятелства, както и че размера на присъденото обезщетение не
кореспондира с критериите и принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и не съответства
на действително претърпените от незаконното обвинение вреди.
Предвид отговора на правния въпрос, Върховният касационен съд, състав на Трето
гражданско отделение, намира жалбата на Прокуратурата на РБ за частично основателна,
поради следните съображения:
Правилно по делото е прието, че са налице предпоставките по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като по повдигнатите срещу ищеца
обвинения същият е бил оправдан. В тази насока въззивният съд е изпълнил задължението
си да посочи кои са релевантните факти, относими за определяне размера на обезщетението,
но не е съобразил в достатъчна степен значението на някои от тях и връзката им с
основанието, на което се дължи репариране на вредите. Вследствие на това неправилно е
приложен материалният закон - чл. 52 ЗЗД, като необходимият за репариране на
претърпените морални вреди размер на обезщетението е незаконосъобразно завишен.
Касационната жалба на ответника в тази насока е частично основателна.
Периодът на наказателно преследване спрямо ищеца е 1 година и 8 месеца, като преценен с
оглед фактическа сложност и обем на делото, необходимостта от извършването на различни
процесуални действия във връзка с разследването, вкл. и броя инстанции, които са
разглеждали делото, поведението на страните, значението на делото за обвиненото лице,
този срок не надвишава разумния за приключване на производството. От значение е също,


                                           4
че с постановената в съдебна фаза присъда /от 21.12.2021 г./ ищецът е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съдът не е отчел в достатъчна степен и обстоятелството, че спрямо ищеца не са били взети
мерки за неотклонение. Т.е. не е било ограничено правото му на свобода и свободно
придвижване. Вследствие на наказателното производство не е била ограничавана
възможността на ищеца да напуска територията на Р.България, нито е възпрепятствана
работата му. Определеното от въззивната инстанция обезщетение в размер на 15 000 лв. е
несъответно и на социално - икономическите условия и стандарт на живот в страната към
периода на деликта /2020 г. – 2022 г./. Следва да се посочи, че не се установява по делото
повдигането на обвинението да се е отразило върху професионалната дейност на ищеца /в
т.ч. упражняваната от него търговска дейност/ в дългосрочен план. Липсват доказателства,
воденото срещу него наказателно преследване да е довело до трайни и необратими
негативни последици върху доброто му име и върху професионалната му заетост. По делото
не е установено по категоричен начин, че непосредствена причина за развитието на болестта
„витилиго“ при Д., е воденото срещу него наказателно производство - видно от
заключенията на СМЕ и обясненията на вещите лица в о.с.з. на 27.05.2025 г., не може със
сигурност да се твърди, че това събитие е основната причина за проявата на заболяването.
Предвид изложеното, основателни са оплакванията в касационната жалба за
незаконосъобразен, с оглед критериите по чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Като релевантни за случая следва да се съобразят - тежестта на
престъпленията, за което е било повдигнато обвинението; срокът, в който е приключило
наказателното производство; разглеждането му в две съдебни инстанции и приключването
му с оправдателна присъда; ненадвишаването на разумния срок за разглеждане на делото;
липсата на взетата мярка за неотклонение; обема на проведените с участие на ищеца
процесуални действия; обстоятелството, че не е търпял ограничения на личната си свобода;
негативните последици за психо-емоционалното състояние на ищеца вследствие на
комплекс от обективни и субективни фактори и причини: ищецът е бил притеснен за себе си,
затворил се, изпитвал стрес, тревога и потиснатост. Отчитайки още личността на увреденото
лице, респ. професионалния му и обществен статус, съдът намира, че негативният ефект от
незаконното обвинение в случая се обуславя от съвкупната преценка на посочените
обстоятелства. Последните не обосновават завишаване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди /с оглед и на създадения от съдебната практика ориентир за подобни
случаи/, до размера присъден от въззивния съд. Преживения от ищеца стрес, както и
неудобство от злепоставянето на изграденото от него име и авторитет, отношението от
приятели и познати, промяната в обичайния му начин на живот и общуване /установени по
показанията на св. А., св. Г. и св. Б. /, без да бъдат подценявани, не се установява да са
довели до изключително тежки и/или необратими последици за физическото и психическото
му здраве. Предвид изложеното и с оглед обществено-икономическите условия на живот в
страната през периода и към датата на увреждането, съставът на ВКС счита, че сумата от 6
000 лв. /3067,75 евро/ е справедливият размер обезщетение, който е достатъчен да репарира
настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и интензитета


                                            5
на претърпените неимуществени вреди, както и на вида и продължителността на
упражнената процесуална принуда. Следва да се посочи също, че самото осъждане на
Прокуратурата на РБ също има репариращо действие, предвид моралния, а не имуществен
характер на претендираните вреди. В останалата част до присъдения размер от 15 000 лв.
претенцията е завишена. Въззивното решение следва да се остави в сила за присъденото
обезщетение в размер от 6 000 лв. и да се отмени за разликата над сумата от 6 000 лв. до
присъдения размер от 15 000 лв., като в тази част искът се отхвърли.
Предвид изхода на спора, въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските,
присъдени в полза адв. М. Д. от АК – Разград, представляващи адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв., за първата и въззивната инстанции. Вместо това в полза на адв. М. Д., следва да се
определят по съразмерност възнаграждения по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за процесуално
представителство на М. К. Д., както следва: за първоинстанционното производство в размер
на 601,28 евро /1176 лв./ и за въззивното производство в размер на 634 евро /1240 лв./, респ.
да й се присъди възнаграждение за тези две инстанции в общ размер от 1235,28 евро.
С оглед частичната неоснователност на касационната жалба на ответника, в полза на ищеца
се дължат по съразмерност разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред
касационната инстанция, в размер на 241,38 евро.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 183/05.11.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 374/2025 г. по
описа на Окръжен съд - Разград, в частта с която Прокуратура на РБ е осъдена на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на М. К. Д. обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение за разликата над сумата 6 000 лв. до размера на сумата 15 000 лв.,
както и в частта за присъденото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза адв. М. Д. от АК
– Разград, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца за първата и въззивната инстанции, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Д. против Прокуратура на РБ, иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над сумата 6 000 лв. до размера на сумата 15 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на неоснователно повдигнато
обвинение в извършване на престъпления по чл. 234, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по
чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 290ЗМ-163/2020 г. по описа на РУ -
Кубрат, пр. пр. № 1199/2020 г. по описа на РП - Разград, за което е оправдан с влязло в
законна сила решение № 35/26.05.2022 г. по ВНОХД № 22/2022 г. по описа на ОС – Разград.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 183/05.11.2025 г. постановено по възз. гр. д. №
374/2025 г. по описа на Окръжен съд – Разград в останалата му обжалвана част, с които
искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размера на сумата от 6 000 лв. ведно със законната лихва считано от 26.05.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на адв. М. Д. от АК - Разград, адвокатско


                                              6
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., пред първата и въззивната инстанции, общо в размер на
1235,28 евро.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на М. К. Д., с ЕГН
[ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 241,38 евро.
Решението не подлежи на обжалване.




                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            7