Неоснователно обогатяване при изсичане на чужда гора

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 313
                               гр. София, 28.05.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Емил Томов
                                 Членове:     Драгомир Драгнев
                                              Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско
дело № 20258002103099 по описа за 2025 година
приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. З. М. против решение рег. № 25 от 11.03.2025 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 377 по описа за 2024 г. на Силистренския
окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. З. М. против
„Дари-Лес 2010“ ООД искове за заплащане на сумата от 14 869,13 лв., представляваща
неоснователно обогатяване на ответното дружество чрез изсичане на широколистна гора с
площ от 14,100 декара, съставляваща имот № 013005, находящ се в местността „Пара
екинлик“ в землището на [населено място], [община], собственост на ищеца, както и на
сумата от 4 419,44 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 14.9.2017 г. до 14.9.2020 г. Касаторът твърди, че решението
на Силистренския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния
закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът „Дари-Лес 2010“ООД и третите лица-помагачи на страната на дружеството и
ответници по обратните искове Т. И. Т., Г. Л. А. и С. Б. А. оспорват касационната жалба и
молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
    Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на

                                            1
Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата
основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Силистренския окръжен съд е допустима:
подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен
съд по главен иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с
определение №53 от 7.1.2026 г. по настоящото дело по въпроса при иск за неоснователно
обогатяване подлежи ли на преценка поведение, приложимо към облигационни
взаимоотношения между трети лица, в които ищецът не участва. По своята същност
въпросът е дали наличието на друг иск срещу трето лице, а не срещу ответника по иска по
чл.59 от ЗЗД, представлява пречка по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗЗД за предявяване на иска
по чл.59 от ЗЗД. В практиката на ВС и ВКС проблемът е разрешен в т.11 от ППВС № 1 от
28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., според която правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира
приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на
неоснователно обогатилия се. Възможността на ищеца да се защити с иск на известно
основание (непозволено увреждане, договорно отношение) спрямо друго лице не го лишава
от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до
размера на обедняването. Посочената възможност на неоснователно обеднелия не може да
означава, че обогатилият се е освободил от своето задължение. В практиката на ВКС
последователно се прилага това разрешение. Например в решение № 272/17.10.2012 г. по
гр.д. № 49/2012 г. на III ГО на ВКС е прието, че правилото на чл. 59 ЗЗД намира
приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на
неоснователно обогатилия се. Възможността на ищеца да се защити с иск на известно
основание (непозволено увреждане, договорно основание) спрямо друго лице не го лишава
от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от него до
размера на обедняването. Посочената възможност на неоснователно обеднелия не може да
означава, че обогатилият се, се е освободил от своето задължение. В правната теория
разрешението, дадено от практиката на ВКС е подложено на критика от И. Б., която в
„Искът по чл.59 от Закона за задължението и договорите“, изд. София, 2024 г.,стр.234, 259,
посочва, че при това ограничително тълкуване на чл.59, ал.2 от ЗЗД е налице риск от двойно
плащане и достигане до несправедливи резултати. Авторът предлага по нормативен път да
се преодолеят тези неблагоприятни възможности, като чл.59, ал.2 от ЗЗД да се ревизира в
следния смисъл: “Това право възниква, когато обеднилият се не разполага с друг иск за
отстраняване на обедняването, с който може да се защити било срещу обогатилия се, било и
срещу третото лице“. Настоящият състав приема че това е предложение за бъдещо
усъвършенстване на закона/de lege ferenda/, но при сега действащия закон/de lege lata/ не
може да се възприеме горепосоченото становище и съдът трябва да се придържа към
утвърдената с т. т.11 от ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г практика.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в
касационната жалба се констатира следното:
Г. М. е изложил в исковата молба, че с нотариален акт № 132, том III, рег. № 2079, дело №


                                            2
454 от 2015 г. е закупил широколистна гора, находяща се в землището на [населено място],
[община], област Силистра, с площ от 14,100 декара. Няколко месеца по-късно установил, че
гората е била изсечена от „Дари лес 2010“ ООД. Добитата дървесина от 261,06 куб.м. е на
обща стойност 14 869,13 лв., поради което е поискал ответното дружество да му заплати
тази сума на основание чл.59 от ЗЗД, евентуално-на основание чл.49 от ЗЗД, както и 4 419,44
лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.09.2017 г. до
завеждане на исковата молба на 14.09.2020 г.
В отговора на исковата молба дружеството е оспорило предявените искове. Заявило е, че
сечта е извършена правомерно въз основа на учредено право на сеч от съсобственика на
имота С. А., на когото е заплатена сумата от 3 500 лв. Дружеството е предявило обратни
искове срещу съсобственика на имота С. Н. А. и срещу Т. И. Т.-лицензираният лесовъд,
издал позволението за сеч за същата сума. Повдигнал е и възражение за изтекла погасителна
давност за вземането.
В отговора срещу обратния иск С. Н. А. също е повдигнал възражение за изтекла
погасителна давност. Заявил е, че не е сключвал с дружеството договор за продажба на
дървесината. На дружеството е даден само мандат да организира сечта и продажбата на
дървесината, а пълномощните са оттеглени много преди 8.5.2015 г., тоест преди гората да
бъде продадена на ищеца. Оспорил е получаването на сумата от 3 500 лв. и
действителността на пълномощното.
Силистренският районен съд с решение № 567 от 5.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1102
по описа за 2020 г., е осъдил дружеството да заплати на ищеца на основание чл.49 от ЗЗД
обезщетение в размер в поискания размер и претендираната мораторна лихва, а
Силистренският окръжен съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт с решение № 21
от 21.02.2022 г. по гр. д. № 3 по описа за 2022 г.
С решение № 50086 от 8.08.2024 г. по гр. д. № 2501 по описа за 2022 г. на I ГО на ВКС
решението на Силистренския окръжен съд е отменено в частта, с която дружеството е
осъдено на основание чл.49 от ЗЗД да заплати сумите, вместо това решение е постановено
друго, с което исковете на това основание са отхвърлени и делото е върнато на друг състав
на въззивния съд за разглеждане на евентуалните искове по чл.59 от ЗЗД. След това
Силистренският окръжен съд е постановил решението, предмет на настоящото обжалване, с
което е отхвърлил предявените срещу дружеството искове на основание чл.59 от ЗЗД. В
мотивите си въззивният съд е посочил, че предпоставките за уважаване на иска са
обедняване на ищеца и обогатяване на ответното дружество, които са причинени от един
общ факт или от обща група факти, без да е налице правно основание за разместване на
имуществените блага. В случая по делото безспорно е установено, че ищецът е собственик
на гората и след като тя е изсечена, той е обеднял, претърпявайки загуба, съизмерима със
стойността на изсечената гора. Съдът обаче е счел за неустановено наличието на останалите
предпоставки на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Действията на дружество са
били правомерни и са резултат от постигнатата със съсобственика С. А. уговорка и във
връзка с дадените от него правомощия. Неоснователно се е обогатил именно бившият
съсобственик, който следва да отговаря за обедняването на ищеца. Това обедняване


                                            3
произтича от факта, че е закупил гора, в която вече е осъществена продажба на стояща
дървесина, а обогатяването на дружеството произтича от договора, който е сключил с
бившия съсобственик. По този начин въззивният съд е преценил поведението на трето лице,
което не е страна по спора и което според съда се е обогатило, като обстоятелство, което
изключва отговорността на ответното дружество. По изложените в отговора на правния
въпрос съображения този извод на въззивния съд е в противоречие с материалния закон-
разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД и нейното тълкуване в практиката на ВС и ВКС.
Правилото на чл.59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не
разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се. Възможността на
ищеца да се защити с иск на известно основание (непозволено увреждане, договорно
отношение) спрямо друго лице не го лишава от правото да иска от неоснователно
обогатилия се връщане на полученото от него до размера на обедняването. Посочената
възможност на неоснователно обеднелия не може да означава, че обогатилият се е
освободил от своето задължение. Ето защо настоящата инстанция трябва да се произнесе по
съществото на спора по главните искове.
От нотариален акт № 132, том III, рег. № 2079, дело № 454 от 2015 г. се установява, че на
8.5.2015 г. ищецът е закупил широколистна гора, находяща се в землището на [населено
място], [община], област Силистра, с площ от 14,100 декара за цена от 6 345 лв. Към този
момент имотът е бил залесен и той е станал собственик и на дървения материал, който би
могъл да се добива. В периода от 14.09.2015 г. до 28.12.2015 г. гората е била изсечена от
служители на ответното дружество въз основа на разрешения за сеч, издадени със
съдействието на бившия съсобственик на имота С. Н. А.. Той е овластил с нотариално
заверено на 21.1.2015 г. пълномощно дружеството да извърши всички необходими правни и
фактически действия, да извърши сечта и да реализира дървесината/ тоест-да я продаде/,
включително да договаря сам със себе си. За целта С. Н. А. е получил от дружеството 3 500
лв. за своята 1/6 идеална част от гората според разходен касов ордер и разписка от 13.1.2015
г./неоспорена, находяща се на стр.288 от досъдебно производство № 2593М-35/2017/.
Съгласно приетата по делото лесотехническа експертиза пазарната стойност, която
ответното дружество би следвало да плати на собственика на гората, възлиза на 14 869,13
лв. Според обясненията на вещото лице в публичното съдебно заседание на 27.09.2021 г.
разходите за извършване на сечта в размер на 5 221,20 лв. не са за сметка на собственика, а
на дружеството, което я извършва и след това продава дървесината на пазара на по-висока
стойност, примерно за над 20 090,33 лв./14 869,13 лв. цена на дървостоя за собственика плюс
5 221,20 лв. разходи за сеч/.
От така изложените факти настоящата инстанция приема, че Г. М. е обеднял със сумата от 14
869,13 лв., представляваща пазарната стойност на дървесината, която би могъл да получи,
ако му беше платена от ответното дружество като стойност на дървостоя. /Дървостоят
съгласно дефиницията на т.8 от параграф 1, т.8. от ДР на № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в
горите представлява съвкупност от дърветата в насаждението/. Разходите за извършване на
сечта не би следвало да се приспадат от тази сума, тъй като те се добавят в цената, на която
дружеството впоследствие продава придобития дървен материал, а на собственика на


                                             4
изсечената гора се плаща цената на дървостоя/цената на стояща на корен дървесина/, тоест-
14 869,13 лв. Цената, на която ищецът е придобил собствеността върху гората като
недвижим имот, не следва да се съобразява при преценката на обедняването, както е
поискал представителят на ответното дружество. Към момента на сечта ищецът вече е бил
собственик и е имал правото да получи добивите от вещта, независимо дали тяхната
стойност надвишава придобивната цена на недвижимия имот. Ответното дружество обаче
дължи по-малката сума между обедняването на ищеца и своето обогатяване. В случая
дружеството е платило на предишния съсобственик 3500 лв. срещу една шеста част от
дървесината и тази продажба е действителна. В резултат на тази сделка дружеството се е
обогатило не с пълната стойност на дървесината, а със стойността на пет шести от нея, или с
12 390,91 лв./6335,37 евро/ и до този размер искът по чл.59 от ЗЗД е основателен.
Възражението на ответното дружество за погасяване на вземането поради изтекла
погасителна давност е неоснователно. Обогатяването е настъпило след извършване на сечта
/14.09.2015 г. до 28.12.2015 г., а исковата молба е заведена преди изтичане на петгодишния
давностен срок –на 14.09.2020 г. Дружеството е изпаднало в забава по отношение на
задължението си за главницата след поканата, отправена с исковата молба, поради което
дължи върху главницата 3 775,81 лв./1930,54 евро/ обезщетение в размер на законната лихва
за периода от 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че отхвърлителното решение на
въззивния съд трябва да бъде отменено в частите, с които искът по чл.59 от ЗЗД е отхвърлен
до размера от 12 390,91 лв., а искът по чл.86 от ЗЗД-до размера от 3 775,81 лв. и следва да
бъде постановено друго решение, с което исковете да бъдат уважени за тези суми. В
останалите части, с които искът по чл.59 от ЗЗД е отхвърлен над 12 390,91 лв. до пълния
предявен размер от 14 869,13 лв. и искът по чл.86 от ЗЗД е отхвърлен над 3 775,81 лв. до 4
419,44 лв. решението на Силистренския окръжен съд трябва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ответното дружество дължи на Г. М. 5 115,55 евро разноски по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
С частичната отмяна на въззивното решение и уважаване на главните искове до
горепосочените размери срещу ответното дружество се сбъдва вътрешното процесуално
условие за разглеждане на обратните искове, които това дружеството е предявило срещу
бившия съсобственик на имота С. Н. А./починал в хода на делото, заместен от своите
наследници Г. Л. А. и С. Б. А./ и срещу Т. И. Т., по които въззивният съд не се е произнесъл.
Възстановяването на висящността на спора по евентуално съединените искове налага делото
да се върне на въззивния съд, който да се произнесе в друг състав по тези искове, както и по
исканията за разноски за всички инстанции. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 10 от
ТР № 1 от 17.07.2001 г. и т. 15 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и трайно
установената практика на ВКС/ решение № 632 от 28.10.2025 г. на ВКС по к. гр. д. №
3041/2024 г., № 56 от 10.06.2015 г. по гр. д. № 5143/2014 г. на І ГО, № 91 от 09.05.2012 г. по
гр. д. № 613/2011 г. на ІІ ГО, № 51 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 2232/2015 г. на ІV ГО, № 103
от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2700/2018 г. на ІІІ ГО др. /. Това разрешение е необходимо, тъй
като касационната инстанция не може да разгледа за първи път иск, по който въззивната


                                              5
инстанция не е постановила решение по материалноправния спор.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България,
Гражданска колегия, Трето отделение



Р Е Ш И :



 ОТМЕНЯ решение рег. № 25 от 11.03.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №
377 по описа за 2024 г. на Силистренския окръжен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от Г. З. М. против „Дари-Лес 2010“ ООД искове за заплащане на
сумата от 12 390,91 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответното дружество
чрез изсичане на широколистна гора с площ от 14,100 декара, съставляваща имот № 013005,
находящ се в местността „Пара екинлик“ в землището на [населено място], [община],
собственост на ищеца, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД „Дари-Лес 2010“ ООД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на Г. З.
М.-[ЕГН] сумата 6 335,37/ шест хиляди триста тридесет и пет евро и тридесет и седем
евроцента/евро/, представляваща неоснователно обогатяване на ответното дружество чрез
изсичане на широколистна гора с площ от 14,100 декара, съставляваща имот № 013005,
находящ се в местността „Пара екинлик“ в землището на [населено място], [община], ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2020 г. до окончателното и изплащане,
както и сумата 1 930,54/ хиляда деветстотин и тридесет евро и петдесет и четири евроцента/,
представляваща законната лихва върху главницата за периода от 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г.
и 5 115,55/пет хиляди сто и петнадесет евро и петдесет и пет евроцента/евро разноски по
делото съразмерно с уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 25 от 11.03.2025 г., постановено по въззивно гражданско
дело № 377 по описа за 2024 г. на Силистренския окръжен съд в останалите обжалвани
части.

Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на
дружеството Т. И. Т., Г. Л. А. и С. Б. А. като трети лица-помагачи на „Дари-Лес 2010“ ООД.
ВРЪЩА делото на друг състав на Силистренския окръжен съд за произнасяне по обратните
искове, предявени от „Дари-Лес 2010“ ООД срещу С. Н. А./починал в хода на делото,
заместен от своите наследници Г. Л. А. и С. Б. А./ и срещу Т. И. Т..

Решението не подлежи на обжалване.




                                                   Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                             6
    1. _______________________

    2. _______________________




7