Отмяна на решение заради призоваване на ответник, живеещ в чужбина

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 212
                                гр. София, 02.04.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Емил Томов
                                  Членове:     Драгомир Драгнев
                                               Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско
дело № 20258002104743 по описа за 2025 година

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по подадена от К. Т. Г. молба с вх. № 36311 от 20.11.2025 г. с правно основание
чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 65 от 22.01.2023 г. по гр. д. №
1989/2022 г. на Русенски районен съд, с което е признато за установено в отношенията
между ищеца „Топлофикация Русе“ АД и ответницата К. Т. Г., че последната дължи на
ищцовото дружество сумата 222. 45 лв. – главница за консумирана топлинна енергия за
периода 28.10.2020 г. – 22.11.2021 г. в имот с адрес: [населено място], [улица], [жилищен
адрес] с абонатен № 13030110320, ведно със законната лихва от 26.01.2022 г. до
окончателното изплащане, и сумата 15. 18 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода до 25.01.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
378/2022 г. на Русенски районен съд.
Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поддържайки, че поради
нарушаване на процесуалните правила от страна на съда, постановил горепосоченото влязло
в сила решение, тя е била лишена от възможността да участва в исковия процес. Твърди, че
от 2009 г. живее и работи в Германия, а през летния период всяка година пътува до
България, когато посещава Топлофикация, подавайки заявление за временна необитаемост


                                             1
на жилището и заплащайки дължимите суми. С пребиваването й в Германия е запознат и
домоуправителят на етажната собственост на адреса на топлоснабдения имот, който е
информирал призовкаря за това обстоятелство, надлежно удостоверено във върната в цялост
призовка. Г. поддържа, че макар съдът и насрещната страна да са разполагали с информация,
че тя живее постоянно в Германия, не са приложили в нарушение на процесуалния закон
нормите на Регламент (ЕС) 2020/1784 от 25.11.2020 г. относно връчването на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански и търговски дела между държави – членки на ЕС.
Счита, че е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС за хипотези като процесната,
в които ищецът дължи да удостовери с декларация, че не му е известен адреса на ответника
в чужбина, в който случай се прилага призоваване по реда на чл. 47 ГПК. Ако адресът в
чужбина е известен или лесно установим, призоваването следва да се извърши чрез съдебна
поръчка по реда на горепосочения регламент. Русенският районен съд не е процедирал по
горепосочения начин, при което е нарушил приложимите процесуални правила и е лишил
ответницата от възможност да участва в делото. Моли влязлото в сила решение да бъде
отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд от етапа – връчване на
искова молба и съдебни книжа на ответницата.
Ответникът по молбата - „Топлофикация – Русе“ АД подава писмен отговор, в който
поддържа становище за нейната недопустимост и неоснователност.
Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата
с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с
оглед наведените отменителни основания, приема същата за допустима (като подадена в
срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК) и основателна.
Исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е
образувано по обективно кумулативно съединени искове с правни основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Топлофикация Русе“ АД срещу
ответницата К. Т. Г.. Сезираният районен съд е разпоредил на основание чл. 131 ГПК да се
изпратят препис от исковата молба и приложенията към нея на ответницата на посочения в
исковата молба адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] който е адреса на
топлоснабдения имот. От този адрес е върнато съобщение в цялост от 10.06.2022 г. с
удостоверяване от длъжностното лице – призовкар, че по сведение на домоуправителя
адресатът живее в Германия и жилището е празно, както и че адресът е посещаван
многократно, в продължение на повече от месец, но лицето не е открито, поради което е
залепено уведомление на входната врата на жилището. След изготвена справка от НБД за
регистрираните постоянен и настоящ адреси на ответницата, без разпореждане на районния
съдия, са изпратени съобщения до съвпадащия постоянен и настоящ адрес: [населено място],
 [улица]. И от този адрес съобщенията са се върнали в цялост с отбелязване от 04.08.2022 г.,
че никой не живее на адреса, който е посещаван в продължение на повече от месец, къщата е
съборена и мястото е пустеещо, при което призовкарят е залепил по своя инициатива
уведомление по чл. 47 ГПК на ел. стълба, в близост до адреса. След изготвена служебна
справка трудови договори, от която се установява, че няма регистрирани действащи трудови
договори на ответницата, с разпореждане № 6141 от 23.08.2022 г., съдията - докладчик по


                                             2
делото е приел за редовно осъществена процедура по призоваване на ответницата по реда на
чл. 47 ГПК, указал е на ищеца в определен срок да внесе възнаграждение за особен
представител на ответницата и след изпълнение на тези указания е назначил посочената от
съответната АК адв. М. Б. за особен представител на Г.. Първоинстанционното
производство, приключило с постановеното влязло в сила решение, необжалвано пред
въззивния съд, е осъществено без личното участие на ответницата, но с участието на
процесуалния й представител адв. Б., назначена като особен представител в хипотезата на
чл. 47, ал. 6 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че неправилно Русенски районен съд е приел, че
призоваването на молителката и връчването на исковата молба с приложенията е редовно.
От представените с молбата за отмяна доказателства: справка за регистрация по
местоживеене от 11.10.2021 г. на кметство Л., Германия, Служба за обществен ред; договор
за наем от 25.09.2021 г. и трудови договори между молителката и пекарна „Хайнрих фон
Алвъорден“ се установява, че молителката е с регистрирано местоживеене в Л., Германия
към 11.10.2021 г., настанена е от 01.10.2021 г. като наемател в самостоятелно жилище,
находящо се на [улица], Л. и полага работа по трудов договор в пекарна в Германия. Тези
обстоятелства сочат, че към датата на предявяване на установителните искове по делото - 12.
04. 2022 г. ответницата е имала обичайно пребиваване във Федерална Република Германия,
където се е установила да живее и работи, считано от 01.10.2021 г. Обстоятелството, че
лицето не живее в България, а в Германия е било удостоверено по надлежния ред в исковия
процес чрез отбелязването от длъжностното лице – призовкар на върнатата в цялост
призовка от адреса на ответницата, посочен в исковата молба и взетите сведения от
домоуправителя на блока. Този факт е потвърден и от върнатите в цялост призовки от
регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата, доколкото в тях е удостоверено,
че никой не живее на адреса, къщата е съборена и мястото е пустеещо. Ето защо, при
удостоверено обстоятелство, че ответницата не живее в България, а в Германия и че от дълго
време постоянният и настоящият й регистриран адрес е необитаем и невъзможен за
обитаване (къщата е съборена) към релевантния момент на връчване на преписите от
исковата молба и приложенията към нея, съдът е следвало да прояви активност и да
приложи Регламент (ЕС) 2020/1784 от 25.11.2020 г. относно връчването на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански и търговски дела между държави – членки на ЕС и
по аналогия разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ГПК, като даде указания на ищеца да посочи адрес
за призоваване на ответницата в Германия, в случай, че му е известен, след което да извърши
призоваване по реда на регламента, а ако не му е известен - да потвърди с декларация това
обстоятелство, след което да пристъпи към процедурата по чл. 47 ГПК, в който смисъл е
установената практика на ВКС по прилагане на процесното отменително основание
(решение № 43/20.07.2021 г. по гр. д. № 1356/2020 г. на IV г. о., решение № 716/01.12.2025 г.
по гр. д. № 3033/2025 г. на III г. о., решение № 49/04.02.2025 г. по гр. д. № 4245/2024 г. на III
г. о., решение № 176/17.03.2026 г. по гр. д. № 4705/2025 г. на III г. о., решение №
41/26.03.2024 г. по т. д. № 130/2023 г. на I т. о., решение № 109/19.02.2026 г. по гр. д. №
4767/2025 г. на III г. о., решение № 109/19.02.2026 г. по гр. д. № 4767/2025 г. на III г. о. и др.).


                                                 3
Вместо това спрямо ответницата по иска е осъществена процедура по призоваване чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (ненадлежно проведена, без да е разпоредена
от съдията – докладчик) и чрез назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал.
6 ГПК, което е в нарушение на процесуалните правила и лишава молителката от
възможността да участва в делото и да бъде надлежно представлявана. Поради това е
осъществено релевираното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Съобразно гореизложеното, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила съдебно
решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на
Русенски районен съд, което да започне от момента на връчване на преписи от исковата
молба и приложенията към нея на ответницата съгласно чл. 131 ГПК.
Разноските в настоящото отменително производство следва да се присъдят с решението по
съществото на спора при новото разглеждане на делото.
             Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско
отделение
                  Р Е Ш И:
         ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязло в сила решение № 65 от
22.01.2023 г. по гр. д. № 1989/2022 г. на Русенски районен съд.
      ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенски районен съд.
      Решението не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            4