Определяне на режим на лични отношения на бащата с детето

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 303
                              гр. София, 22.05.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                Председател: Веска Райчева
                                Членове:     Геника Михайлова
                                             Златина Рубиева

при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова
като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело №
20258002104548 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК
Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 329 от 23.06.2025 г. по
в.гр. д. № 85/2024 г. на ОС – София, с което упражняването на родителските права е
предоставено на майката и е определен режим на лични отношения на бащата с детето по
иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК.
Допуснато е до касационно обжалване по въпроси относими към преценката на съда за най-
добрия интерес на детето при определяне режима на лични отношения межди детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Жалбоподателят А. Б. Т., чрез процесуалния си представител, излага съображения за
неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение, поради допуснати
нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Ответникът в касационното производство - С. В. С., чрез процесуалния си представител,
излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
Въззивният съд , като е отменил частично първоинстанционното решение № 172 от
13.10.2023 г. по гр. д. № 1447/2022 г. на РС- Ботевград, е постановил друго, с което е
предоставил на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по
отношение на детето Ц. А. Т. на майката С. В. , като е определил режим на лични
отношения на бащата А. Б. Т. с детето Ц. А. Т., [дата на раждане] , както следва: през

                                          1
първите шест месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение бащата А. Б. Т. да
вижда и осъществява личен контакт с детето Ц. А. Т. всяка сряда от 10 до 12 ч. или в друг
ден от седмицата по график, изготвен от социалната служба и съгласуван с двамата
родители, в присъствието и под контрола на социален работник от отдел "Закрила на детето"
при Дирекция "Социално подпомагане" – район „Сердика“, [населено място], а при нужда
и/или на психолог, без присъствието на майката С. В. С., на определено от същата социална
служба място, като задължава майката да осигурява присъствието на детето на тези срещи и
да изчаква отвън приключването им; през следващите шест месеца от влизане в сила на
решението бащата А. Б. Т. да взема детето Ц. А. Т. при себе си всяка сряда за времето от
17.30 ч. до 19.30 ч., без преспиване и без присъствието на майката С. В. С., като задължава
бащата той да взема детето от дома му, където живее: [населено място], ж.к. Н., № 223, вх.
В, ет. 2, ап. 30 и да го връща там, както и всяка втора и четвърта събота от месеца, без
преспиване и без присъствието на майката, за времето от 10:00 ч. до 18:00 ч., като задължава
бащата да взема детето от дома му, където живее и да го връща там; през втората година от
датата на влизането на решението в сила, както и през всяка следваща година бащата да
взема детето при себе си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя, без присъствието на майка, с преспиване при бащата; 15 дни през лятото,
които не съвпадат с годишния платен отпуск на майката, като задължава бащата той да
взема детето от дома му, където живее: [населено място], ж.к. Н., № 223, вх. В, ет. 2, ап. 30 и
да го връща там, а майката е длъжна до 30 април на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в
посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето, като
уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; в четните години бащата А. Т. да
взема детето Ц. за Коледа в 10.00 ч. на 23 декември и да го връща в 18.00 ч. на 25 декември,
с две преспивания; през нечетните години бащата да взема детето за Великден от 10.00 ч. на
Велика събота до 18.00 ч. на Великден /неделя/, а рождените дни на детето да се празнуват
съвместно с двамата родители, като при неразбирателство се процедира по следния начин:
през четните години рожденият ден се празнува при майката, а през нечетните години – при
бащата; всяка година детето ще бъде при баща си А. Т. на датата на рождения му ден, а в
случай, че датата на рождения ден на майката съвпада с ежеседмичния режим на лични
контакти на бащата с детето, бащата следва да осигури присъствието на детето при майката
на рождената дата.
Установено е по делото, че детето на страните Ц. е родено на 13.04.2022 год. /удостоверение
за раждане № [№] от 20.04.2022 год. на Столична община/.
Съдът е посочил, че в приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза е
констатирано, че бащата е с по-висок родителски капацитет от този на майката и според
вещото лице споделеното упражняване на родителските права би гарантирало интересите на
детето.
Въззивният съд е съобразил изискания от него нов социален доклад на ДСП - Правец , за
това че по отношение на детето Ц. е предприета мярка за закрила по чл. 23 от ЗЗДет –
съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. Посочено е, че причина за това е

                                              2
конфликт между родителите, както и риска от родителско отчуждение спрямо биологичния
баща. В доклада е посочено, че е налице дълбока привързаност на детето към майката.
Посочва се още, че изграждането на емоционална връзка на малолетната Ц. с биологичния
баща трябва да стане плавно, със съдействието на майката и подкрепящи специалисти
/психолози/, при първоначални срещи и контакти в тяхно присъствие до свикване на детето с
присъствието на другия родител с цел съхраняване на психо-емоционалното му състояние и
запознаване на бащата с дневния режим на детето. Изтъква се, че ако детето е отделено за
по-продължителен период от време от майката това ще се отрази негативно върху крехката
му психика.
Съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства, че в отношенията си с детето и
поведението пред него бащата да е имал укорими прояви, които да застрашават морала на
детето, неговата психика или да му вредят по какъвто и да било начин.
Прието е, че не се установява бащата да съжителства с лица, чието поведение да се отрази
неблагоприятно за детето, неговото здраве и психика през периодите на пребиваването му
при него. Прието е също така, че доводите на ищцата, основани на заявената от бащата
сексуална ориентация и възможността детето да попадне в среда с изразена еднополова
връзка (семейство), съдът намира за неоснователни. Според съда само наличие на такова
поведение на родителя, което реално и ефективно засяга неблагоприятно детето, може да
компрометира неговите родителски качества и капацитет, и да бъде за основание за
ограничаване в споделянето на родителската отговорност.
Съдът е счел, че въз основа на представените по делото социални доклади и свидетелски
показания може да се направи извод, че по време на срещите си с детето бащата е много
грижовен и внимателен, обгражда го с внимание и обич и не е установено, че бащата
съжителства с лица, чието поведение да се отрази неблагоприятно за детето, неговото здраве
и психика през периодите на пребиваването му при него.
При тези данни съдът е изложил съображения за това, че с оглед особеностите на настоящия
случай и ръководейки се от интереса на детето, и преценявайки съвкупността от
обстоятелства следва да бъде постановено за определен период от време режимът на лични
отношения да се осъществява в присъствието на служител от дирекция "Социално
подпомагане", психолог, или друго лице по местоживеене на детето, като постепенно
времето за контакт да се разшири, а присъствието на лицето, което да действа като медиатор
на срещите впоследствие да отпадне.
Допуснато е до касационно обжалване по въпроси относими към преценката на съда за най-
добрия интерес на детето при определяне режима на лични отношения межди детето и
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
Отговор на въпросите е даден в трайно установена съдебна практика на ВКС (ППВС №
1/1974г., ТР № 1/2013г. на ОСГТК, решение № 217 от 27.05.2015г. по гр. д. № 6851/2014г. на
ІV ГО, решение по гр. д. № 4794/ 2014г. на ІІІ ГО, решение по гр. д. № 85/2021г., решение по
гр. д. № 1395/2020г., решение по гр. д. № 3794/2021г., както и решение № 491/06.08.2025г. по
гр.д. № 4594/2024г., всички на ІV ГО и др.). Според тази практика при вземане на решение
какъв да бъде режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не е предоставено

                                             3
упражняването на родителските права, съдът преценява най-добрия интерес на детето
според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, както
и разясненията в ППВС № 1/1974г., които са актуални и при действието на СК от 2009г. Тези
обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата
възраст и конкретно развитие; неговите физически, психически и емоционални потребности;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на
родителя, за когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от
него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за
детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се
съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси,
амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното
обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; поведението и на двамата
родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата им, във връзка с детето,
както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в
конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето
срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или
има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка
с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо
други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите
специфики. Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във
възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето,
като съобрази и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и
състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете.
Подчертава се, че режимът на лични отношения между децата и родителите, както е
постановено в чл. 59, ал. 3 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят
може да вижда и да взема детето, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време. Уточнено е, че право на
всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители и по тази
причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и
емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда,
с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност
децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата на двамата си родители, да
предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения
между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо
решение за детето. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава
степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни
конфликти при осъществяването му.
В практиката се приема, че най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой
да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режима на лични


                                             4
отношения между детето и неотглеждащия родител, както и при заместването на съгласието
на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл.127а, ал.2 СК. Винаги
когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително да се
оцени възможното въздействие /положително или отрицателно/, което решението ще има
върху него. Приема се, че съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически
обстоятелства относно детето, елементите които са счетени за имащи отношение към
оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на последните в конкретния случай и как
те са претеглени за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен
положението на детето се съобразява и дали твърдението за неговия-най-добър интерес от
страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с
грижите за детето.
С оглед приетото в практиката на ВКС по въпросите, обусловили допускане на касационно
обжалване, оплакванията на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение, се
явяват основателни.
Гореизложеното налага отмяна на въззивното решение на основание чл.293, ал.2 ГПК и
доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да
бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
След съобразяване с доказателствата по делото и след подробното изслушване на
родителите в съдебно заседание се налага извод, че интересът на детето ще е охранен най-
добре, ако то продължи да живее с майка си, на която е предоставено упражняването на
родителските права, с регламентиране на режим на лични отношения на детето с бащата,
които трябва да бъдат определени така, че да не се прекъсва добрата емоционална връзка
между бащата и детето, която е необходима за правилното му развитие и възпитание. Право
на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По
тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно,
физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде
определен от съда (когато родителите не могат да постигнат съгласие за това), с оглед
особеностите на всеки случай, че да осигури възможност на детето да расте и да се развива
под грижата и с подкрепата и на двамата си родители; да стимулира комуникацията между
родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат
комуникацията на детето с другия родител. В случая, при определяне режима на лични
отношения между бащата и детето въззивният съд не е отчел в пълна степен
обстоятелството, че родителите никога не са живели в едно домакинство, но в период от
време след раждането на детето бащата е полагал грижи по отглеждането му и е създадена
първоначална връзка на привързаност. Тази привързаност следва да бъде съхранена и
стимулирана и в интерес на детето е то да може да контактува с баща си. Установените
конфликтни отношения между родителите налагат определяне на максимално подробно
определен режим, който да не води до нови поводи за скандали между тях. Определените от
съда мерки в тяхната цялост следва да се изпълняват от родителите с отговорност и щадящо
отношение към психиката на детето, чрез взаимни отстъпки и компромиси, без да се търсят
поводи за противоречия, конфликти и неразбирателство.


                                           5
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,


                                       Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 329 от 23.06.2025 г. по в.гр. д. № 85/2024 г. на ОС – София, в частта
му, с която е определен режим на лични отношения на бащата А. Б. Т. с детето Ц. А. Т.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти между бащата А. Б. Т. и детето Ц. А. Т.,
родено на 13.04.2022г., както следва:
- през първия месец след влизане на решението в сила бащата да вижда детето в петък от 10
до 13 часа в присъствие на майката и социален работник в защитена среда;
- през следващите три месеца бащата да вижда детето в петък в присъствие на майката и
социален работник от 10 до 13ч и в събота от 13-16 часа или в друг съгласуван между
родителите час, в присъствие на майката и на психолог , в защитена среда;
- след изтичането на четири месеца от влизане на решението в сила бащата да взима детето
при себе си, от местоживеенето при майката му, всяка четна седмица от 17 часа в петък до
17 часа в неделя, като го връща по местоживеенето в дома на майката;
- бащата да взима детето всяка година през лятото за 30 дни, разделени на по 10
непоследователни дни, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като го взема от
дома на майката в 10 часа на първия ден и го връща в нейното и на детето местоживеене в
дома й до 18.00 часа на последния ден. Ако между страните не се постигне съгласие до 30
май за начина на ползване на дните същите следва да бъдат използвани по следния начин:
първите десет дни от юни, вторите десет дни от юли и третите десет дни от август;
- всяка четна година през коледните и нечетна през новогодишни празници , бащата да взема
детето от дома на майката в 10 часа на първия ден и го връща на майката в нейното и на
детето местожителство до 18 часа на последния ден;
-всяка четна година да взима детето първите три дни от великденските празници, а всяка
нечетна последните два дни от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния, като взема
детето от дома на майката и го връща пак там;
       - всяка година бащата да осъществява лична среща с детето на рождения му ден при
съгласие на майката , а при липса на такова да взема детето на следващия ден за времето от
10 часа до 18 часа на 14 април, от дома на майката и местоживеене на детето го връща пак
там;
      -всяка нечетна година бащата да осъществява лична среща с детето на именния му ден
му при съгласие на майката , а при липса на такова да взема детето на следващия ден за
времето от 10 часа до 18 часа от дома на майката и местоживеенето на детето и го връща в
този дом същия ден;
         -всяка година бащата да взима детето на своя рожден ден за времето от 10 часа на
същия ден до 10 часа на следващия ден от дома на майката и местоживеенето на детето го
връща в този дом;
      - бащата, след навършване на 10- годишна възраст на детето , в рамките на свободното


                                            6
му време и съобразно дневния режим, определен от майката, да общува с детето чрез
технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка;
     - при наличие на обективни причини за отлагане изпълнението на установения режим
на лични отношения, родителите следва да се уведомяват за това обстоятелство най-малко
24 часа по-рано и пропуснатия контакт следва да бъде осъществен в друг период в разумен
срок след неосъществения такъв, като страните следва да се уведомяват най-малко една
седмица по-рано и за настъпили промени в тяхното местоживеене.
       ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.


                                                Председател: _______________________

                                                    Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                          7