Отмяна на неприсъствено решение при искане за гледане на делото в отсъствие

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ
                                    № 391
                            гр. София, 17.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                              Председател: Мими Фурнаджиева
                              Членове:     Борис Р. Илиев
                                           Яна Вълдобрева

при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело
№ 20268002101464 по описа за 2026 година
      Производството е по чл. 303, ал.3 ГПК.
      Образувано е по молба с вх.№ 63548/21.02.2025г., уточнена с молба от
22.04.2025г. на В. А. Х. за отмяна, на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, на
неприсъствено решение № 22531/ 12.12.2024г., постановено по гр.д.
№42089/2024г. на Софийския районен съд, 144 състав. С него е признато за
установено, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че Х.
дължи на „Софийска вода“ ЕАД сумата 1 363,76 лева-задължения за доставена
и потребена вода, отчетена във фактури за периода от 29.01.2020г. до
27.09.2023г. за кл.№ * на адрес: С., ж.к. *, бл.*, вх.*, ет.*, ап. № *, ведно със
законната лихва от 27.03.2024г. до окончателното плащане и мораторна лихва
в размер 4,35 лева за периода от 29.01.2020г. до 27.09.2023г., за които суми е
издадена на 08.04.2024г. заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17847/2024г. на
СРС.
      Молителката поддържа, че била лишена от възможността да упражни
ефективно защитата си, тъй като преди откритото съдебно заседание по
делото депозирала молба с вх. №400217/ 09.12.2024г., с която поискала да
бъде даден ход на делото в нейно отсъствие; въпреки това съдът постановил
неприсъствено решение в нарушение на чл. 238, ал.1 ГПК.
      Ответната страна „Софийска вода” АД не изразява становище.
      Молбата на В. Х. за отмяна на постановеното по реда на чл. 238, ал.1

                                       1
ГПК решение на СРС е допусната до разглеждане с определение №1464 от
22.04.2026г., постановено по делото.

      В откритото съдебно заседание пред ВКС страните не се явяват и не се
представляват. Всяка от тях е представила писмено становище, като
молителката поддържа молбата по чл.303, ал.1, т.5 ГПК и излага подробни
съображения за нейната основателност. Ответникът – „Софийска вода“ ЕАД,
счита че не са налице основанията за отмяна на неприсъственото решение и
иска молбата да бъде оставена без уважение.

     Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след като разгледа
молбата и данните по делото, намира следното:

     По иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от „Софийска вода
ЕАД против В. Х., Софийският районен съд е постановил по гр.дело №
42089/2024г. решение по реда на чл. 238, ал.1 ГПК, като е уважил претенциите
на ищовото дружество. Според мотивите на решението в срока по чл. 131 ГПК
отговор от ответницата не е постъпил, тя не е изпратила представител в
първото заседание по делото, не е направила искане за разглеждането му в
тяхно отсъствие, указани са й последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от не изпращането на представител в съдебното
заседание. Съдът е посочил, че предявените искове са и вероятно основателни,
с оглед на ангажираните доказателства в подкрепа на изложените
обстоятелства, поради което е приел, че следва да бъде постановено
неприсъствено решение.
     Данните по делото сочат, че преди първото заседание по гр.д. №
42089/2024г. на СРС, ответницата Х. е депозирала молба с вх. №
400217/09.12.2024г., в която е отбелязала, че не възразява делото да се гледа в
нейно отсъствие и е изразила становище по исковете и по доказателствените
искания на ищеца. Тази молба съдът е докладвал в откритото съдебно
заседание по делото на 10.12.2024г.
     При така установеното, ВКС намира, че молбата на В. Х. за отмяна на
неприсъственото решение е основателна.
     Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК когато ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба, се е явил в първото редовно по делото съдебно
заседание, не е изпратил представител и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца съдът може да
постанови неприсъствено решение срещу ответника. Спецификата на
неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита, тъй като
за разлика от решенията постановени в състезателно производство, които
подлежат на обжалване, неприсъствените решения по разпореждане на закона
не подлежат на инстанционно обжалване - чл.239, ал.4 ГПК. Законът за тях
предвижда различен ред за защита-страната може да поиска отмяната на
неприсъственото решение по чл.240, ал.1 ГПК пред въззивния съд на изрично
посочените основания и с нарочен иск по чл. 240, ал.2 ГПК при определени
предпоставки. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е допустима, когато не са били

                                      2
налице условията за защита на страната по реда на чл.240, ал.1 и ал.2
ГПК срещу неприсъственото решение. В този смисъл решение №
6/03.01.2023г. по гр.д. № 3258/2023г., решение № 70/07.04.2021г. по гр.д. №
112/2021г. и двете на ІІІ ГО на ВКС.
      Безспорно в случая В. Х. не може да иска отмяна на решението по
чл.240, ал.1 ГПК, тъй като не е налице никоя от предвидените в нормата
хипотези - ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките
за съдебното заседание; невъзможност да узнае своевременно за връчването
на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради
особени непредвидени обстоятелства; и невъзможност да се яви лично или
чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла
да преодолее. Неприложимо е и основанието по ал. 2 на същата разпоредба,
тъй като не са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на молителя при решаването на спора, или с които да не е могъл да
се снабди своевременно. Твърдението е, че страната вследствие на
нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва
в делото, с последица – невъзможност да обжалва неблагоприятното за нея
неприсъствено решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо – чл. 303,
ал.1, т.5 ГПК. В конкретния случай нарушението се изразява в неправилно
приложение на чл.238, ал.1 ГПК – съдът е постановил неприсъствено решение
въпреки, че ответницата е депозирала преди първото по делото заседание
молба, с която е направила изрично искане за разглеждането на делото в нейно
отсъствие. Като е приел, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК,
СРС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
обезпечаващи правото на участие и защита на страната в съдебно
производство, по което е постановено неблагоприятно за нея решение. Ето
защо е налице отменителното основание по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и
атакуваното решение следва да се отмени.
      Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто
гражданско отделение

                                РЕШИ:
     ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение,
постановено по реда на чл. 238, ал.1 ГПК решение № 22531 от 12.12.2024г.,
постановено по гр. д. № 42089/2024г. на Софийския районен съд, 144 състав и
     ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия
съд.
     Решението не подлежи на обжалване.

                                          Председател: _______________________

                                             Членове:


                                     3
    1. _______________________
    2. _______________________




4