Продажба на съсобствен имот при несъстоятелност и доказване на писмено съгласие

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 374
                               гр. София, 16.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Светлана Калинова
                                 Членове:     Гълъбина Генчева
                                              Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско
дело № 20258002102029 по описа за 2025 година
    Производството е по чл.290 ГПК.
    Образувано е по касационна жалба на Г. А. Н. срещу решение № 16 от 07.02.2025 г. по в.
гр. д. № 349/2024 г. на Видинския окръжен съд.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи, съдържащи се
във въззивната й жалба: за липса на изразено от нея писмено съгласие за извършване на
оспорената от нея продажба на недвижим имот; за противоречие на продажбата с
изискванията на закона – чл.717м ТЗ и за липса на вещен транслативен ефект; че съдът се
произнесъл по ненаведено възражение за нищожност на продажбата поради липса на
съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД. Съдът отказал да допусне въпроси към ответника К. Н. по
чл.176 ГПК и не се произнесъл по направеното от него признание на иска. Съдът не
обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, включително обстоятелството, че в
нотариалното дело липсва писмено съгласие на жалбоподателката за продажбата, както и
обяснението на последния синдик М. Н., че предишният синдик не му е представил писмено
съгласие по чл.717м ТЗ. Наличието на писмено съгласие не можело да се доказва със
свидетели. В уведомлението, което съдът приел за извънсъдебно признание, нямало
изявление за оттегляне на дадено преди това писмено съгласие. Не било изследвано
намерението на жалбоподателката при подписване на това изявление. Като резултат от
допуснатите процесуални нарушения решението било неправилно, влизало в противоречие с
материалния закон – чл.717м ТЗ, а също било и необосновано.

                                            1
Ответникът в производството „Вида спорт“ ЕООД оспорва жалбата. Излага подробни
доводи за нейната неоснователност. Счита, че наличието на съгласие на жалбоподателката за
извършване на оспорената продажба е доказано както с писмени, така и с гласни
доказателства. Позовава се на практика на ВКС, според която признанието представлява
обяснение на страната по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа
неизгодни за страната факти. Поддържа, че извънсъдебното признание може да бъде
доказано и със свидетелски показания. Счита, че ищцата не упражнява добросъвестно
процесуалните си права и целият процес по настоящото дело се води в нарушение на чл.3
ГПК.
Ответникът К. А. Н. не взема становище по жалбата.
С определение № 1267 от 13.03.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите може ли
решението да се основава само на извънсъдебно признание за дадено съгласие, без същото
да се обсъди заедно със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и длъжен ли е съдът да изложи мотиви на база всички доказателства, приети по
делото, или може да основе мотивите си само на база едно доказателство, в случая
извънсъдебно признание.
По поставените въпроси настоящият състав приема следното:
Както се приема в решение № 669 от 6.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2025 г., III г. о.,
решение № 69 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 584/2010 г., III г. о., и цитираните в тях
други решения на ВКС, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства,
които са относими към релевантните за изхода на спора факти; доказателствата следва да
бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите
си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. При установяване
на фактите, от значение за изхода на делото, съдът следва да вземе предвид процесуалните
позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които, преценени
според правилото на чл.175 ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото, биха
насочили към основателност или неоснователност на исковата претенция. Извънсъдебното
признание на неизгодни за страната факти също съставлява доказателство, което следва да
бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното
признание. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да
бъде безпричинно игнорирано. Признанието представлява обяснение на страна по делото,
което съставлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Когато
не е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде
доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе
предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или
със свидетелски показания или с документа, който го материализира. На такова доказано
извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат
противопоставени обясненията на тази страна, които съдържат изгодни за нея факти и
същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения. Преценката относно
достоверността на извънсъдебното признание следва да се извърши от съда с оглед на

                                            2
всички обстоятелства по делото. При извършването на тази съвкупна преценка, съдът трябва
да изследва дали направеното признание кореспондира или е в противоречие с останалите
обстоятелства, установени по делото.
Настоящият състав споделя тази практика на ВКС, но счита, че следва да добави следното:
Обстоятелства по чл.164, ал.1, т.3 ГПК, за доказването на които законът изисква писмен акт,
могат да се доказват с признание на страна по делото, но в този случай признанието не
може да бъде съпоставяно с недопустими свидетелски показания, а само с други безспорни
доказателства и обстоятелства.
По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение № 16 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 349/2024 г. на Видинския
окръжен съд е потвърдено решение № 378 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 1920/2023 г. на
Видинския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Г. А. Н. срещу ЕТ
„Фантазия-К. Н.“- в несъстоятелност и „Вида спорт“ ЕООД искове: по чл.124, ал.1 срещу
първия ответник и по чл.108 ЗС срещу втория ответник – за установяване на собствеността
на ищцата върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
[№] по кадастралната карта на [населено място], в жилищна сграда с идентификационен №
1, построена в поземлен имот с ид. [№], с административен адрес [населено място], [улица],
на партерния етаж на сградата, обект /магазин № 7/ , десен, със застроена площ от 46, 91 кв.
метра, състоящ се от търговско помещение и сервизни помещения, с предназначение: „за
търговска дейност“, при съседи на магазина: на същия етаж обект с идентификатор [№],
отгоре ап. с идентификатор [№], ведно със съответните идеални части от общите части
сградата и от правото на строеж върху мястото, поради липса на вещно-транслативен ефект
на процесната сделка, и за осъждане на втория ответник „Вида Спорт“ ЕООД да предаде
собствеността и владението на имота на ищцата, както и за отхвърляне на евентуалния иск
по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на покупко-продажбата по
нотариален акт № 108, том IV, рег. № 7071, нот. дело № 566 от 2019 г., на 161 – ви нотариус
Б. Т..
С определение № 579 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 349/2024 г. на Видинския окръжен съд
едноличният търговец е заличен като страна и на негово място е конституиран К. А. Н. в
лично качество.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове са отхвърлени,
въззивният съд е приел следното:
Ищцата Г. А. Н. и К. А. Н. са съпрузи. По време на брака им е придобит терен чрез покупко-
продажба, който е станал СИО. Върху него съпрузите са построили триетажна сграда, която
също представлява СИО. С влизане в сила на съдебно решение № 152 по т. д. № 223/2013 г.
на Видински окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на ЕТ
„Фантазия-К. Н.“, е прекратена съпружеската имуществена общност, съгласно чл.27, ал.5
СК.
Въз основа на образуваното производство по несъстоятелност на ЕТ „Фантазия-К. Н.“
назначеният синдик И., след надлежно разрешение на съда, е продал с нотариален акт №
108/2019 г. на „Вида спорт“ ЕООД процесния самостоятелен обект с идентификатор [№].

                                             3
Прието е, че продажбата е извършена при спазване на чл.717м ТЗ, като ищцата, в качеството
й на съсобственик на процесния имот, е дала съгласието си за продажбата му в неговата
цялост чрез синдика на несъстоятелния едноличен търговец.
Прието е, че съгласието на ищцата за продажба на нейната 1/2 ид. част от имота е
установено чрез разпита на свидетелката М. С.. Освен това съгласието е установено и с
писмено доказателство – копие на нотариално заверено уведомление до синдика, в което е
записано, че Г. Н. оттегля вече даденото си съгласие за продажба на нейната част от
описаната в удостоверението имуществена общност. Същото уведомление е приложено на
страница 795 от делото по несъстоятелност на ЕТ „Фантазия – К. Н.“.
Прието е, че в представеното уведомление се съдържа имплицитно признание на неизгоден
факт от страна на ищцата, че е имало съгласие от нейна страна да се продаде нейната част от
имуществото. Съдът се е позовал на решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на
ВКС, ІІІ г. за доказателственото значение на признанието. Направен е извод, че в случая е
спазено изискването на чл.717м ТЗ и „Вида спорт“ ЕООД законосъобразно е придобило
спорния имот. Налице е било съгласие на Г. Н. за продажба на нейната идеална част от
трансформираната имуществена общност.
Действително, по делото липсват преки доказателства за даденото от ищцата съгласие, но
според съда страните не могат да черпят права от евентуално некачествено/немарливо
водене на служебната документация от страна на длъжностни лица, натоварени с тази
функция – синдиците в производството по несъстоятелност.
Прието е също, че евентуалният иск за нищожност на покупко-продажбата, от която черпи
права ответното дружество, е неоснователен. Въведените от ищцата твърдения за
нищожност поради противоречие със закона – чл.717м ТЗ, се припокриват с чл.26 ЗЗД-
нищожност поради липса на съгласие. Като краен извод и двете наведени твърдения за
нищожност на извършената покупко-продажба са неоснователни. Съдът се е позовал на
приетото в ТР № 5/2020 г. по т. д. № 5 от 2020 на ОСГК на ВКС, че липсва съгласие по
смисъла на чл.26, ал.2, изр. 1, предл.2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице е
обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево
решение. Позовал се е и на мотивите по т. ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело
№ 5/2014 г. на ОСГТК, според които липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр. 1,
предл.2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е
направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие,
направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/.
Направен е извод, че в настоящия случай нито една от изброените хипотези не е доказана,
обратното, доказано е валидно изразено съгласие на ищцата за продажба.
Съставът на ВКС приема, че в една своя част въззивното решение е процесуално
недопустимо, а в другата част – частично неправилно и частично правилно.
В исковата молба Г. Н. е твърдяла, че е собственик на процесния магазин и е поискала тази
собственост да бъде призната по отношение на двамата ответници и вторият ответник „Вида
спорт“ ЕООД да бъде осъден да й предаде владението на целия магазин. В съдебно
заседание от 26.02.2024 г. Впоследствие видинският районен съд е допуснал по искане на


                                             4
ищцата изменение на иска, като бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик само на 1/2 ид. част от имота /по отношение на втория ответник
искът продължава да е осъдителен/. Не е направено искане и съответно не е допуснато
изменение на ревандикационния иск в осъдителната му част, като се поддържа искане за
предаване на владението върху целия имот. Въпреки допуснатото изменение на иска,
първоинстанционният съд е приел за установено спрямо двамата ответници, че ищцата не е
собственик на целия магазин /вместо на претендираната от нея 1/2 ид.част от него/, а
въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Налице е произнасяне
свръх петитум по отношение на 1/2 ид. част от процесния магазин в установителния иск
срещу ЕТ „Фантазия-К. Н.“, заместен от К. Н. в лично качество, както и в установителната
част на ревандикационния иск срещу „Вида спорт“ ЕООД. Затова в тези части въззивното
решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени.
За другата Ѕ ид. част от процесния магазин въззивното решение по чл.108 ЗС е частично
неправилно.
Спорът се свежда до това дали при извършване на сделката по нотариалния акт № 108, том
IV, рег. № 7071, нот. дело № 566 от 2019 г., са били спазени императивните разпоредби на
чл.717м ТЗ, които уреждат специфика в продажба на имущество на търговец, обявен в
несъстоятелност. Според чл.717м, ал.1 ТЗ когато изпълнението бъде насочено върху
имуществено право, което е съсобствено, за дълг на някои от съсобствениците,
имущественото право се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
Според чл.717м, ал.2 ТЗ имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите
съсобственици се съгласят с това писмено.
Разпоредбата на чл.717м, ал.2 ТЗ въвежда писмена форма на съгласието на съсобственика на
несъстоятелния търговец за продажба от синдика на общия имот в неговата цялост, т. е.
продажба и на идеалната част на съсобственика-недлъжник. Съгласието не може да бъде
дадено устно. То трябва да бъде писмено, за да бъде представено пред нотариуса и да
послужи като основание за продажба на идеалната част на съсобственика-недлъжник. Оттук
следва извод, че писменото съгласие по чл.717м, ал.2 ТЗ е обстоятелство, за установяването
на което не се допускат свидетелски показания, съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл.175 ГПК направеното от страна по едно дело признание на неизгоден за нея
факт се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Ако се касае за признание
на дадено от страната съгласие по чл.717м, ал.2 ТЗ, то съдът не може да го съпоставя със
 свидетелски показания поради забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК за допускане на свидетели
за този факт.
За да достигне до извод, че в случая ищцата е дала съгласие по чл.717м, ал.2 ТЗ, въззивният
съд е направил съпоставка между нейното извънсъдебно признание и показанията на
свидетелката М. С., които са недопустими, съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК в тази част, и с
това е допуснал съществено процесуално нарушение.
На следващо място – извънсъдебното признание на ищцата в случая следва да се преценява
с оглед изискването на материалния закон – чл.717м, ал. 2 ТЗ, за писмена форма на
съгласието на съсобственика за продажба на имота от синдика в неговата цялост,


                                            5
включително и за частта на съсобственика-недлъжник. С други думи – извънсъдебното
признание следва да съдържа признание не само на факта, че е дадено съгласие по чл.717м,
ал.2 ТЗ за продажбата на имота в неговата цялост, но и че съгласието е било писмено. Само
при наличието на писмено съгласие нотариусът има право да оформи продажбата с
нотариален акт и това писмено съгласие е предпоставка за валидността на сделката.
В настоящия случай извънсъдебното признание, на което се е позовал въззивният съд, се
съдържа в документ, озаглавен „Уведомление“, изхождащо от ищцата Г. Н. и адресирано до
синдика на ЕТ „Фантазия-К. Н.“- в несъстоятелност. В това уведомление ищцата заявява, че
оттегля даденото от нея съгласие за продажба в производството по несъстоятелност на ЕТ
„Фантазия-К. Н.“ на нейната част от девет недвижими имота, придобити в режим на СИО с
К. А. Н., между които е и процесният магазин с идентификатор [№]. Уведомлението е с
нотариална заверка на подписа на ищцата от 22.05.2020 г., а процесният магазин [№] е
продаден преди това с нот. акт № 108/03.12.2019 г. Следователно по отношение на
процесния магазин оттеглянето на съгласието на ищцата за продажба на нейната идеална
част, ако е било дадено такова съгласие, не би имало ефект да спре тази продажба, тъй като
тя вече е била осъществена. Подобно уведомление до синдика би имало смисъл само за
непродадените до този момент имоти, но не и за вече продадените. Това е първото
съображение, което разколебава идеята, че още преди продажбата на процесния магазин
ищцата е дала на синдика съгласие за продажба и на нейната идеална част.
По-същественото обаче е друго – въпросното „уведомление“ говори за оттегляне на дадено
съгласие, но никъде не сочи, че това съгласие е било в писмен вид, какъвто законът изисква.
Това обстоятелство се свързва и с установения по делото факт, че в нотариалния акт №
108/03.12.2019 г. такова писмено съгласие не е описано като част от представените
документи за извършване на сделката, а то е необходимо за валидността на тази сделка
досежно идеалната част на ищцата. Няма данни за такова писмено съгласие и в документите
от делото по несъстоятелността – то не е описано нито в искането на синдика до съда за
даване на разрешение за продажбата, нито в определението на съда, с която тази продажба е
разрешена. Документите от делото по несъстоятелността създават впечатлението, че целият
процесен магазин принадлежи на несъстоятелния длъжник.
По изложените съображения „уведомлението“ с нотариална заверка на подписа на ищцата
от 22.05.2020 г., съпоставено само с относимите обстоятелства по настоящото дело, изброени
по-горе, не разкрива факта на дадено от нея писмено съгласие за продажба на идеалната й
част от процесния имот. Затова продажбата на тази 1/2 ид. част, която е в нарушение на
чл.717м, ал.2 ТЗ, няма вещен прехвърлителен ефект и е непротивопоставима на ищцата.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.
А. Н. срещу ЕТ „Фантазия-К. Н.“ - в несъстоятелност, с правоприемник К. А. Н., иск по
чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/2 ид. част от
процесния магазин, както и в частта, с която искът по чл.108 ЗС срещу „Вида спорт“ ЕООД
е отхвърлен в установителната част за тази 1/2 от магазина и исковете да бъдат уважени в
тези части.


                                            6
По отношение на осъдителната част на решението по чл.108 ЗС следва да бъде съобразено
следното:
Според изложените по-горе съображения ищцата се легитимира като собственик на 1/2 ид.
част от процесния магазин, а ответникът „Вида спорт“ ЕООД е собственик на другата 1/2 от
имота, за която продажбата по нотариалния акт № 108/03.12.2019 г. е валидна и създава
вещни права.
Съгласно ТР № 3 от 5.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГК, при иск по чл.108 ЗС,
предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим
имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална
част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му
и с това е нарушил владението на ищеца.
Настоящият случай е точно такъв – ответникът „Вида спорт“ ЕООД владее целия магазин,
въпреки че има право на собственост само върху 1/2 ид. част от него. Затова искът по чл.108
ЗС, насочен срещу дружеството, следва да бъде уважен в осъдителната част само за 1/2 от
процесния магазин след частична отмяна на въззивното решение. За другата 1/2 от магазина
решението на въззивния съд, с което се потвърждава отхвърлителното решение на първата
инстанция, следва да бъде потвърдено.
По отношение на евентуалния иск за нищожност на оспорената продажба следва да се
приеме, че с уважаването на главния иск по чл.108 ЗС /макар и само за 1/2 ид. част от имота/,
отпада процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск за нищожност, затова в
тази част въззивното решение, с което се потвърждава отхвърлителното решение на
първоинстанционния съд, следва да бъде обезсилено.
При този изход на делото „Вида спорт“ ЕООД следва да заплати ѕ от сторените разноски на
Г. Н. за всички инстанции, съответно Г. Н. следва да заплати на „Вида спорт“ ЕООД 3/4 от
разноските за всички инстанции.
  За първата инстанция ищцата е направила разноски в размер на 818,46 лв.; за втората –
120,63 лв. и за третата – 530 лв. и 61,68 евро или общо 915,07 евро, от които дължими са ѕ
или 686,30 евро.
За трите инстанции „Вида спорт е направило общо 2700 лв. разноски е от тях дължима е ј
или 675 лв. /345,12 евро/.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 16 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 349/2024 г. на Видинския окръжен
съд и потвърденото с него решение № 378 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 1920/2023 г. на
Видинския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявен от Г. А. Н. срещу ЕТ
„Фантазия-К. Н.“- в несъстоятелност, заместен от К. А. Н. в лично качество, положителен
установителен иск за собственост за разликата над 50 % до 100 % от процесния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по кадастралната карта на
[населено място], в жилищна сграда с идентификационен № 1, построена в поземлен имот с
ид. [№], с административен адрес [населено място], [улица], на партерния етаж на сградата,


                                             7
обект /магазин № 7/ , десен, със застроена площ от 46, 91 кв. метра, състоящ се от търговско
помещение и сервизни помещения, с предназначение: „за търговска дейност“, при съседи на
магазина: на същия етаж обект с идентификатор [№], отгоре ап. с идентификатор [№], ведно
със съответните идеални части от общите части сградата и от правото на строеж върху
мястото.
ОТМЕНЯ решение № 16 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 349/2024 г. на Видинския окръжен
съд и потвърденото с него решение № 378 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 1920/2023 г. на
Видинския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Г. А. Н. срещу ЕТ
„Фантазия-К. Н.“ - в несъстоятелност, заместен от К. А. Н. в лично качество, установителен
иск за собственост на другата 1/2 ид. част от процесния магазин и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. А. Н. от [населено място], [улица], че Г. А.
Н. от [населено място], [улица] собственик на 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], в жилищна сграда с
идентификационен № 1, построена в поземлен имот с ид. [№], с административен адрес
[населено място], [улица], на партерния етаж на сградата, обект /магазин № 7/ , десен, със
застроена площ от 46, 91 кв. метра, състоящ се от търговско помещение и сервизни
помещения, с предназначение: „за търговска дейност“, при съседи на магазина: на същия
етаж обект с идентификатор [№], отгоре ап. с идентификатор [№], ведно със съответните
идеални части от общите части сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОБЕЗСИЛВА решение № 16 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 349/2024 г. на Видинския окръжен
съд и потвърденото с него решение № 378 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 1920/2023 г. на
Видинския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявен от Г. А. Н. срещу „Вида
спорт“ ЕООД иск по чл.108 ЗС в частта за установяване правото на собственост на ищцата
за разликата над 50 % до 100 % от процесния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], в жилищна сграда с
идентификационен [№], построена в поземлен имот с ид. [№], с административен адрес
[населено място], [улица], на партерния етаж на сградата, обект /магазин № 7/ , десен, със
застроена площ от 46, 91 кв. метра, състоящ се от търговско помещение и сервизни
помещения, с предназначение: „за търговска дейност“, при съседи на магазина: на същия
етаж обект с идентификатор [№], отгоре ап. с идентификатор [№], ведно със съответните
идеални части от общите части сградата и от правото на строеж върху мястото.
 ОТМЕНЯ решение № 16 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 349/2024 г. на Видинския окръжен
съд и потвърденото с него решение № 378 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 1920/2023 г. на
Видинския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Г. А. Н. срещу
„Вида спорт“ ЕООД иск по чл.108 ЗС в установителната и осъдителната част за другата 1/2
ид. част от процесния магазин, както и в частта за разноските, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Вида спорт“ ЕООД със седалище и адрес на
управление [населено място],[жк], вх.Г, ет.4, ап.10, че Г. А. Н. от [населено място], [улица],
е собственик на 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по
кадастралната карта на [населено място], в жилищна сграда с идентификационен № 1,
построена в поземлен имот с ид. [№], с административен адрес [населено място], [улица], на


                                              8
партерния етаж на сградата, обект /магазин № 7/ , десен, със застроена площ от 46, 91 кв.
метра, състоящ се от търговско помещение и сервизни помещения, с предназначение: „за
търговска дейност“, при съседи на магазина: на същия етаж обект с идентификатор [№],
отгоре ап. с идентификатор [№], ведно със съответните идеални части от общите части
сградата и от правото на строеж върху мястото и ОСЪЖДА „Вида спорт“ ЕООД да предаде
на Г. А. Н. владението на описаната 1/2 ид. част от магазина.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 349/2024 г. на Видинския
окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 378 от 24.06.2024 г. по гр. д. №
1920/2023 г. на Видинския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. А. Н.
срещу „Вида спорт“ ЕООД иск по чл.108 ЗС в осъдителната част за предаване владението
на другата от 1/2 ид. част от процесния магазин.
ОБЕЗСИЛВА решение № 16 от 07.02.2025 г. по в. гр. д. № 349/2024 г. на Видинския окръжен
съд и потвърденото с него решение № 378 от 24.06.2024 г. по гр. д. № 1920/2023 г. на
Видинския районен съд, в частта, с която са уважени предявените от Г. А. Н. срещу ЕТ
„Фантазия-К. Н.“ - в несъстоятелност, заместен от К. А. Н. в лично качество и срещу „Вида
спорт“ ЕООД евентуални искове за прогласяване нищожност поради противоречие с чл.717м
ТЗ на покупко-продажбата по нотариален акт № 108, том IV, рег. № 7071, нот. дело № 566 от
2019 г., на 161 – ви нотариус Б. Т. в неговата цялост от синдика по несъстоятелността.
ОСЪЖДА „Вида спорт“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място],[жк],
вх.Г, ет.4, ап.10, да заплати на Г. А. Н. от [населено място], [улица], сумата от 686,30 евро
разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. А. Н. от [населено място], [улица], да заплати на „Вида спорт“ ЕООД, сумата
от 345,12 евро разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                   Председател: _______________________

                                                        Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________




                                             9