Обезщетение за неимуществени вреди при вътреболнична инфекция след операция

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 375
                                гр. София, 16.06.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в
публично заседание на едИ.десети юни през две хиляди двадесет и шеста
годИ. в следния състав:


                                  Председател: Светлана Калинова
                                  Членове:     ГълъбИ. Генчева
                                               Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско
дело № 20258002102968 по описа за 2025 годИ.
 Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
    С решение №1145/13.11.2024г. по гр. дело №20241000501051 по описа за 2024г. на
Апелативен съд – София, постановено при участието на трето лице ЗАД „ОЗК –
застраховане“ - помагач на ответника, е потвърдено решение №5641 от 06.11.2023г.,
постановено по гр.д.№14654/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което са уважени
предявените от Г. Г. В. против УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД искове с правно основание чл.49
от ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания, вследствие извършена некачествена оперативна интервенция по
смяна на лява коленна става, ведно със законната лихва от 06.02.2017г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 6 193 лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законните лихви от 04.05.2018г. върху сумата от 523 лева и от 23.07.2018г. -
върху сумата от 5 670 лева, до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до
пълните размери, съответно от 35 000 лева /за неимуществените/ и от 7 277.29 лева.
Срещу въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която е
отхвърлен искът     за присъждане на неимуществени вреди за горницата над 20 000лв. до
претендираните 35 000лв., и за имуществени вреди-за горницата над присъдените 6193лв. до
претендираните 7 277.29 лева, е постъпила касационна жалба от Г. В., чрез адв. С.. Според
касаторката в тази част решението е необосновано, неправилно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с константната съдебна

                                             1
практика. Моли се жалбата да бъде допусната дo касационно обжалване, след което
решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, а на негово място да бъде
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в цялост. В изложението по
чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по
поставените въпроси. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник. Претендира се и
присъждане на направените разноски.
Чрез постъпилия отговор, ответникът по касационната жалба „Университетска
специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ ЕАД, [населено
място] оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане до касационно
обжалване, тъй като не е формулиран нито един въпрос, отговарящ на селективните
критерии по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случай, че жалбата бъде допусната дo
касационно обжалване, се моли въззивното решение в обжалваната част да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. В о.с.з. жалбата се оспорва.
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АК, чрез депозирания писмен
отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си също оспорва касационната жалба, като моли
касационно обжалване да не бъде допускано, тъй като въззивното решение в обжалваната
му част е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон.
Постъпила и насрещна касационна жалба от „Университетска специализирана болница за
активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ ЕАД, чрез адв. В. срещу въззивното решение,
потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която предявените срещу него искове за
присъждане на имуществени и неимуществени вреди са частично уважени.
Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по насрещната касационна жалба Г. В.
оспорва същата.
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АК, чрез депозирания писмен
отговор излага становище за допустимост и основателност на насрещната касационната
жалба, като моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част като
неправилно и незаконосъобразно.
С определение №1818/07.04.2026г., постановено по настоящото дело на осн. чл.280, ал.1,
т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба
на Г. В. само в частта му досежно претендираните неимуществените вреди за преценка дали
разрешението на въззивния съд по поставения втори въпрос не е в противоречие с
разясненията в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., и
посоченото от касатора решение №60163/09.02.2022г. по гр. д. №1368/2021г. по описа на
ВКС.
По допуснатия до касационно обжалване въпрос, настоящият състав на Върховния
касационен съд съобрази следното:
Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно
разяснени в т.1, т.2 и т.3 на ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване
на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е

                                           2
свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране
и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор в множество
постановени по реда на чл.290 ГПК и други решения, включително сочените от касатора.
Възприето е, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните,
направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по
искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички
правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на
всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът
следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни
факти за установени, а други за неустановени. Въззивният съд е длъжен да мотивира
решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал. 2 ГПК, като изложи
фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и
възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1
ГПК.
Доколкото по настоящото дело се претендират вреди от лекарска грешка, то следва да се има
предвид и утвърдената практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение
№264 от 12.02.2015г. по гр.дело №6457/2013г., според която степента на вероятност едно
събитие да настъпи, или да е настъпило се определя от връзката между установен и
неустановен по делото факт. За възприемането или изключването на определена вероятност
е от значение конкретното, свързано с установен по делото факт обяснение, а не абстрактно
- теоретичното възприемане на вероятността. Затова при обследване на оперативна
интервенция, когато вещото лице по назначената медицинска експертиза борави с
вероятности и стига до противоречиви изводи, от значение е причинно-следствената връзка
между фактите. Значение има конкретното, свързано с установен по делото факт обяснение,
а не друго възможно обяснение, ако същото не се основава на поне един установен по
делото факт в причинно-следствения процес. Съдът формира извод за доказана причина
съобразно приетите за установени обстоятелства, след като обсъди всички доказателства и
поради това не следва да възприема медицинското заключение при противоречива преценка
на вероятности, без да изгради свои изводи кои обстоятелства са доказани и кои не, свои
 изводи за връзка между фактите, съобразявайки кои от тях са предмет на специални /в
случая медицински знания/, съответно за кои взаимовръзки следва да приложи опитните
правила и логиката. Заключението на медицинска експертиза, което предлага вероятностни
и не достатъчно категорични отговори, също следва да се обсъди във взаимна връзка с
станалите доказателства, и трябва да намери място в мотивите на съда.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно предвид постановяването му в
отклонение от цитираната практика на ВКС и дадения отговор на правния въпрос, по който
е допуснато касационно обжалване, в който смисъл са и поддържаните с касационната жалба
доводи. В процеса на причинно доказване, въззивният съд e изключил вероятност, която при
съвкупно обсъждане на всички доказателства е следвало да бъде възприета като напълно

                                            3
възможна. Апелативният съд не е обсъдил задълбочено изложеното от микробиолога в
заключението на комплексната СМЕ, както и обясненията на двете вещи лице, дадени в
о.с.з.
Поради това касационната жалба е основателна досежно оплакването за съществено
нарушение на съдопроизводствени правила при обсъждането и оценката на събраните по
делото доказателства, както и за необоснованост на крайните изводи на съда.
Правилно въззивният съд е установил, че на 06.02.2017г. на ищцата е била извършена
планираната операция в ответната болница, по време на която            поставили изкуствена
коленна става, след което на 13.02.2017г. била изписана. Правилно е приел, че според
кредитираното заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, в ответното
лечебно заведение чрез оперативната интервенция, на ищцата е поставена ендопротеза в
отклонение на тибиалната компонента от 15 градуса, извън допустимите 5 градуса, спрямо
хоризонталната равнина, което е довело до болки от неправилно натоварване на долния ляв
крайник, както и, че извършената на 27.06.2017г. реоперация не е довела до облекчаване на
състоянието, тъй като поставеният по- дебел пластмасов инлей не е коригирал
отклонението, въпреки очакванията на лекуващия екип. Според в.л. д-р С. причината за
този неуспех е възпалението, предизвикано от бактериалната инфекция.
От показанията на свидетеля М. Н., дъщеря на ищцата, преценени при условията на чл.172
от ГПК, въззивният съд е приел за установено, че поради остра нужда от смяна на двете
коленни стави, майка й провела първа операция при ответника в началото на февруари
2017г., но две седмици след нея, при рехабилитациите плачела от болки. Според
рехабилитаторите това не било нормално, но операторът - д-р П. не бил на това мнение и го
считал за нормално, защото пациентката била с наднормено тегло. От рехабилитацията я
изписали с болки, влачела крака си, а лекарствата били само болкоуспокояващи - аналгин.
При домашното лечение болките продължили, като всяка седмица майка й ходела при д-р П.
за съвет, а той предписал втора рехабилитация в болницата, но ефектът бил нулев. За
накриво поставената протеза свидетелката разбрала един месец по-късно, при подготовка на
документите за ТЕЛК. Ортопедът, който видял рентгенографията, се учудил на допуснатата
грешка. Казал, че протезата е поставена накриво. Майка й отишла при д-р П., който заявил,
че причината за изкривяването е теглото на пациентката и дори да го има, това не би
трябвало да й причинява болки. Тъй като силните болки на майка й продължили, д-р П.
направил реоперация, а на следващия ден им казали, че са оставили същата става, защото е
много здраво поставена и няма нужда от нова. Силните болки пораждали у ищцата суицидни
мисли и свидетелката се принудила да крие болкоуспокояващите. Тъй като д-р П. не обърнал
внимание на оплакванията на майка й и след операцията през юни 2017г., свидетелката
потърсила помощ от друг лекар. При консултация в МБАЛ „Полимед“ поради съмнения за
бактериална инфекция, лекарите решили да направят изследвания, които потвърдили
наличието на такава. След тежката и продължителна операция, докторът казал, че протезата
не е била поставена здраво, а е излязла лесно, тъй като е изгнила. Два месеца след тази трета
поредна операция, майка й лежала неподвижна. Приемала антибиотици за справяне с
бактериалната инфекция. При четвъртата операция й поставили друга, по-скъпа протеза със


                                             4
специални пластини. След това се възстановила. Оперирали и втория й крак и към момента
нямала проблеми с протезите.
Настоящият състав счита, че изводът на въззивния съд за липсата на пряка причинна връзка
между изолираната Chryseobacterium propinquum през март 2018г. и заразяването на ищцата
при някоя от оперативните интервенции през 2017г. в ответната болница не кореспондира на
 комплексния анализ на всички събрани по делото доказателства, направен е в противоречие
с правилата на причинно -следственото обследване, като не са изложени аргументи,
последователно изключващи най-вероятната причина за настъпването на факти, установени
по делото в причинна връзка.
Според заключението на комплексната СМЕ микробиологичното изследване от 08.03.2018г.,
направено от МБАЛ „Полимед“ установява наличието на микроорганизма Chryseobacterium
propinquum в пунктат на коляното на ищцата. Вещото лице посочва, че тази бактерия се
намира в почвата и водата, включително хлорирана, но не е част от нормалната микрофлора
на човека и не може да бъде пренесена по кръвен или венозен път в коляното от друга част
на тялото. Документирано е колонизиране на пациенти чрез замърсени медицински
устройства или замърсени хирургически имплантирани устройства. Би могла да съществува
причинна връзка между извършените оперативни намеси в областта по колянната става и
попадането на изолирания микроорганизъм в тъканите на ищцата. Възможно е в болнична
среда Chryseobacterium да оцелее в хлорирани водни системи и върху мокри повърхности на
медицински устройства и засяга главно хоспитализирани пациенти. Според експерта би
могла да съществува причинна връзка между попадането на изолирания микроорганизъм в
тъканите на ищцата на оперативното място и последвалото развитие на инфекциозен процес.
Доколкото според анамнезата е налична симптоматика на възпалителен процес – болната
съобщава за силна постоянна болка, оток, ограничени до невъзможност движения в лявата
колянна става, то е възможно заразяването с бактерията да се е случило при извършване на
оперативното лечение до датата на неговото установяване на 08.03. 2018г. Вещото лице
посочва, че принципно бактерията причинява възпалителен процес, който обхваща всички
структури на ставата. Именно той е довел до разхлабване на ендопротезата и е наложил
последвалото лечение в МБАЛ „Полимед“ ЕООД.
В о.с.з., проведено на 06.10.2023г. вещото лице д-р С.-ортопед-травматолог излага, че при
втората операция поставянето на инлея е бил правилното решение, чрез което проблемът е
щял да бъде решен ако не е била настъпилата инфекция. Категоричен е, че разхлабването на
ставата се дължи на появата на микроорганизма. Според данните от анамнезата след втората
операция- от юли 2017г. болките остават и продължават да се засилват. През януари ищцата
отива отново на преглед и през март вече е документирано наличието на бактерията. През
този период тя е имала болка, оток на ставата и много трудно движение, които са симптоми
на възпаление, а не просто от неправилно поставена протеза.
В същото о.с.з. в.л. д-р Р. –микробиолог обяснява, че бактерията не е силно патогенна и при
попадане в организма същата ще бъде унищожена от имунната система на човека, т.е. тя не
може да премине в кръвния поток и да се разпространи по кръвен път в организма.
Инфекция не е била установена при първата и втората операция.


                                            5
При тези данни, и след като наличието на бактерията е установено чрез изследване,
проведено през март 2018г. поради неотшумяващите болки, се налага извода, че заразяването
с бактерията е станало по време на втората операция. С оглед изложеното от вещото лице Р.,
че бактерията не преминава в кръвния поток и не може от една част на тялото по кръвен път
да се пренесе в друга, то най-вероятно същата е попаднала директно в ставата на ищцата по
време на втората операция- чрез заразени инструменти или чрез допълнително поставения
инлеи. В тази насока следва да се възприеме и проявата на симптоматика за инфекция в
периода след втората операция – от м. юли 2017г., засилваща се до края на годината и
наложила извършването на допълнителни изследвания и реоперация, по време на която се
установява разхлабване на ставата, което според СМЕ категорично се дължи на инфекцията
с Chryseobacterium propinquum. След като бактерията не се среща в човешкия организъм, а
при попадането и бива унищожена от имунната система, и не може да се пренесе в тялото от
едно място на друго посредством кръвния поток, то липсва възможност заразяването да е
 настъпило по друг начин освен по време на втората операция чрез директно попадане в
мястото на колянната става.
Предвид което като пряка причина за състоянието на ищцата и претърпените от нея вреди
следва да се възприеме и заразяването с Chryseobacterium propinquum по време на втората
операция, извършена в ответната болница. Допускането на инфекциозно заразяване по
време на операция е неприемливо според медицинските стандарти действие, попадащо в
обема на отговорност на ответника като възложител на работата на опериращия екип лекари
на осн. чл.49 от ЗЗД. Налага се изводът, че допълнително в резултат на така причинената
инфекция, ищцата е продължила да търпи физически болки и страдания и след втората
операция, продължили повече от една година. Именно поради тази инфекция се е наложила
трета операция, при която е била поставена временна става за да се излекува инфекцията,
като на 16.07.2018г. е извършена последната четвърта успешна операция, при която е била
отстранена временната става и поставена нова постоянна колянна става. Не може да се
възприеме в случая, че влошеното здравословно състояние се обхваща от допустимия
медицински риск при операция. Безспорно установената инфекция в тялото на ищцата е
предизвикала болка, дискомфорт и усложнения, наложила е извършването на две
последващи операции и поставянето на изцяло нова става, т.е. напълно е обезсмислила
 извършената първа операция в ответната болница. И това основание на иска е доказано,
поради което е възникнало право на обезщетение за установените вреди, независимо, че
извършването на първата операция е било преценено за необходимо с оглед състоянието на
ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, изр. 1 ЗЗД обезщетение за непозволено увреждане се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Върховният касационен съд следва да приложи чл.52 от ЗЗД като определи справедливо по
размер обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които са пряк
резултат от конкретни, несъвместими с добрата медицинска практика действия на
опериращия екип. При определяне на размера на обезщетението следва да се има предвид,
че причинената инфекция е предизвикала физиологично състояние, свързано с рискове, при


                                            6
които здравето на пациента е застрашено от възпалителните промени, довели до болки и
невъзможност да се движи, до общо физическо неразположение с различен интензитет и до
претърпяването на последващи две операции за лечение на инфекцията и поставяне на нова
става. Ищцата       е претърпяла болка и страдания, които включват и периода на
следоперативно възстановяване. Предвид периода, в който са търпени болките и
страданията, техния интензитет и съобразявайки възрастта на ищцата, настоящият съд
намира за справедливо и достатъчно обезщетение в допълнителен размер от 15 000 лева,
което следва да се изплати ведно със законната лихва, дължима от датата на увреждането-
26.06.2017г. /втората операция/ до окончателното му изплащане. Предвид което въззивното
решение следва да се отмени в тази част, а предявеният иск следва да се уважи.
Доколкото касационно обжалване на въззивното решение е допуснато само по касационната
жалба на Г. В. в частта му досежно претендираните неимуществените вреди, то съображения
по другите възражения на страните не следва да се излагат.
При този изход на спора, и съответно на уважената част от иска до пълния му претендиран
размер, ответникът дължи на касаторката сумата от 3342.51 евро, включваща направени
пред касационната инстанция разноски за адв. хонорар и държавни такси.
Водим от горното, Върховният касационен съд, І г.о.
Р   Е   Ш     И:

ОТМЕНЯ решение №1145/13.11.2024г. по гр.дело №1051/2024г. на С. Апелативен съд и
потвърденото с него решение №5641 от 06.11.2023 год., постановено по гр.д.№ 14654/2021
год. по описа на Софийски градски съд, в ЧАСТТА, с която искът с правно основание чл.49
вр. чл.45 ЗЗД, предявен от Г. Г. В., ЕГН [ЕГН] срещу УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД,
ЕИК[ЕИК] за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща горница над присъдените
20 000 лв. до общо претендираните 35 000 лева е отхвърлен като неоснователен, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със
седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Г. Г. В., ЕГН [ЕГН],
адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] допълнително сумата от 7669.39 /седем
хиляди шестстотин шестдесет и девет хиляди евро и 39 евроцента/ евро - евровата
равностойност на 15 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от виновното поведение на лице, на което ответникът е възложил работа,
изразяващо се в инфекция с Chryseobacterium propinquum, настъпила на 26.06.2017г. по
време на втората оперативна интервенция по смяна на лява коленна става, ведно със
законната лихва от 26.06.2017г. до окончателното изплащане.
В останалата му част решение №1145/13.11.2024г. по гр.дело №1051/2024г. на С. Апелативен
съд НЕ е допуснато до касационно обжалване.
ОСЪЖДА УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление
[населено място], [улица] да заплати на Г. Г. В., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк],
[жилищен адрес] сумата от 3342.51 /три хиляда триста четиридесет и две евро и 51


                                            7
евроцента/ евро, включваща направените пред касационната инстанция разноски за адв.
хонорар и държавни такси, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участие в производството на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК[ЕИК] – трето лице помагач на страната на ответника УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД
Решението е окончателно.




                                              Председател: _______________________

                                                  Членове:

                                                         1. _______________________

                                                         2. _______________________




                                        8