Законосъобразност на осъждането за помагачество при кражба

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 243
                               гр. София, 27.05.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Милена Панева
                                 Членове:     Надежда Трифонова
                                              Весислава Иванова

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора Е. Хр. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20268002200238 по описа за 2026 година
      Касационното производство е образувано по повод постъпила касационна жалба от
адв. Ю. Н., защитник на подс. В. И. П. срещу въззивна присъда № 3/13.02.2026г. на ОС-гр.
Благоевград постановена по ВНОХД № 891/2025г.
        В касационната жалба се релевират основанията по чл.348, ал.1,т.1, т.2 НПК. Твърди
се, че аналитичната дейност на въззивния съд е била опорочена в резултат на игнориране и
превратно тълкуване на доказателства, довело до незаконосъобразните изводи за
съпричастността на подсъдимия към престъпното деяние. Иска се от касационната
инстанция да отмени решението на апелативния съд и да оправдае подсъдимия,
алтернативно да върне делото за ново разглеждане.
      В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия П.-
адв Н. заявява, че поддържа жалбата с направените възражения и искания. Акцентира на
твърденията за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения.
      Подсъдимият П. е солидарен със становището на адвоката си.
       Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява, че касационната жалба
не е основателна. Не споделя възраженията на касатора като подчертава, че голяма част от
тях касаят обосноваността на въззивния акт, която не е в обхвата на касационната проверка.
Счита, че не са налице процесуални пропуски и нарушения в хода на аналитичната дейност
на съда по приобщаване и кредитиране на доказателствени източници. Изводите по фактите


                                            1
и правото намира за законосъобразно мотивирани. Предлага въззивната присъда да се остави
в сила.
       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди
доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното
заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на
правомощията си, установи следното:
       По повод внесен в РС -гр.Разлог обвинителен акт срещу подсъдимите Г. Х., И. М. и
В. П., тримата са предаден на съд по обвинение за извършена квалифицирана кражба по
чл.195, ал.1, т.4 и 7, вр . чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 / за подс.П. във вр. чл.20, ал.4/, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 НК. В рамките на съдебното следствие, по образуваното НОХД №
496/2013г, подсъдимите Х. и М. са сключили споразумение с прокурора, като са се признали
за виновни по повдигнатите им обвинения. Производството спрямо тях е било прекратено и
е продължило по отношение на подс.П..
      С присъда постановена по НОХД № 496/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Разлог,
подсъдимият В. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по
чл.195, ал.1,т.4, пр.1, т.7, вр. чл.194, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, вр. чл.28 НК.
      С решение на ОС Благоевград, постановено по ВНОХД № 471/2017г., присъдата е
отменена и делото е върнато за ново разглеждане на районния съд, поради констатирани
съществени процесуални нарушения.
        След връщане на делото е образувано НОХД № 494/2018г. пред РС – гр.Разлог. С
присъда № 56 от 19.03.2025 г. подсъдимият В. П. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1,т.4, пр.1, т.7, вр. чл.194, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26,
вр. чл.28 НК.
       Депозиран протест от представителя на прокуратурата е инициирал въззивна
проверка на първоинстанционния съдебен акт. С въззивна присъда № 3/13.02.2026г. на ОС-
гр.Благоевград постановена по ВНОХД № 891/2025г. присъдата на районния съд е била
отменена и вместо това окръжният съд е признал подс.П. за виновен в това, че на
22.02.2013г. в гр.С. и гр.Б., при условията на продължавано престъпление и при условията
на повторност, като случаят не е маловажен, в съучастие като помагач с Г. Х. и И. М. /
извършители/, осигурявайки моторно превозно средство, отнел чужди движими вещи на
обща стойност 2730,83лв. от владението на Д. Т. и И. П., без тяхно съгласие, с намерениe
противозаконно да ги присвои. Определил му е след приложението на чл.55 НК наказание от
три месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален строг
режим.
       Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.
       Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.
      Защитникът отправя упрек към процесуалната дейност на въззивния съд като
доводите му за допуснато съществено процесуално нарушение, основно се изразяват в
твърдения за превратно тълкуване на доказателствени източници. Всъщност обаче,


                                                  2
касаторът не атакува вярната интерпретация на съдържанието им. Превратност намира в
отказа на въззивния съд да възприеме неговата теза кои доказателства трябва да се ценят и
на кои да не се даде вяра. По този начин се оспорва суверенната воля на съда да оцени като
достоверни едни и да отхвърли като ненадеждни други доказателства. Контрол върху тази
дейност на съда касационната инстанция няма правомощие да упражни. Доколкото
съдебните инстанции са основали изводите си на процесуално допустими, вярно
интерпретирани доказателства и са мотивирали решението си да ценят едни и да не се
доверят на други, то възраженията пред касационния съд, че е направен различен от искания
от защитата доказателствен избор, се явяват неоснователни.
       В този смисъл и представителят на държавното обвинение правилно отбелязва в
пледоарията си, че касаторът атакува обосноваността на съдебния акт, която не подлежи на
касационен контрол. По изложените съображения оплакванията на защитата, че въззивният
съд неправилно не се е доверил / а според него е трябвало/на показанията на свидетелите Х.,
М. и А., дадени в хода на съдебното следствие пред първия съд, ще останат без коментар.
       Въпросът, който се поставя в касационната жалба и подлежи на обсъждане в
светлината на основанието по чл.348, ал.1,т.2 НПК е процесуалната допустимост на
приобщените към доказателствената маса обяснения на Г. Х. и И. М., дадени като
обвиняеми в хода на съдебното производство пред първия съд. В принципен план не
съществува процесуална пречка дадени от подсъдимото лице обяснения, да се ползват от
съда при постановяване на присъда. Те са гласно доказателствено средство, към анализа на
което съдът следва да подхожда с нужното внимание предвид двойнствената им природа.
Няма спор, че конкретният казус има своята специфика, състояща се в това, че
първоначално Г. Х., И. М. и В. П. са били предадени на съд по обвинение за извършена
съвместна престъпна дейност- кражба при различни форми на съучастие – Х. и М. като
извършители, П. като помагач. В хода на първото производство пред районния съд, Х. и М.
са дали обяснения като подсъдими, разказали са за стореното от тях, с което признали за
своята престъпна деятелност осъществена в гр.С. и гр.Б.. Не са отрекли съпричастността и
на П., изразяваща се в осигуряването на автомобил, с който всички да се придвижат от
София до тези две населени места. След сключването на споразумение от двамата
подсъдими, те са придобили статут на свидетели по делото, което е продължило да се води
срещу подс.П..    В показанията си на по-късен етап от развитието на съдебното
производство, вече като свидетели, те са депозирали взаимно противоречиви и
несъответстващи на обясненията им показания . Изложили са различни, търпящи градация
във времето версии, представящи съществено различаващи се варианти за случилото се
процесния ден, които проследени в тяхната хронология постепенно достигат изцяло до
изключване съпричастността на подс.П. към обвинението. Пред въззивният съд е стоял
въпросът на кои от посочените гласни доказателствени средства да се довери и той е
направил своя мотивиран и правилен избор да не се е довери на показанията на Х. и М.
като свидетели, депозирани след сключването на споразумението, а е кредитирал
обясненията им. Това е сторено с необходимото внимание, като е отчетена променената им


                                            3
процесуална роля. Въззивният съд е дал подробни и изчерпателни отговори на направените
от страна на защитата възражения за тяхната достоверност, които настоящият съд няма
основание да променя. Решението да се кредитират приобщените по надлежния ред
обяснения на Х. и М., дадени по НОХД № 496/2013г. се основава на логически
последователен и пълен доказателствен анализ. Заключенията на съдебната инстанция не са
произволни и декларативни, а са съчетани с подробно обсъждане на доказателствата, които
подкрепят тези обяснения, а това са показанията на св.А., дадени на ДП пред съдия и
приобщени по реда на чл.281, ал.1 НПК, показанията на св.А., извършил полицейската
проверка на КПП Якоруда на автомобила, с който са пътували лицата и данните за намерени
впоследствие в района на пункта и предадени 6 броя метални инструменти, показанията на
св.Келешов за открити вещи, принадлежащи на пострадалия св.П., изхвърлени в близост до
пътя, частично показанията на св.М.. Така с достатъчна категоричност е отхвърлена и тезата
на защитата за оказан натиск върху Г. Х., И. М. преди да сключат споразумение и по
отношение на св.А., да дадат недостоверни, уличаващи П. сведения.
       Твърденията на касатора, че основният мотив на подс.П. да не реагира на
депозираните пред съда обяснения на Х. и М., включващи и данни за съпричастността му
към общата престъпна деятелност, и да даде съгласие за сключването на споразумение
между тях и прокурора, е бил близките приятелски отношения между тримата, не
кореспондира на съдържанието на дадените от двамата обяснения, в които не се открива
реципрочна лоялност и демонстрация на приятелски чувства. В крайна сметка подс.П. е
разполагал с процесуална възможност да се противопостави на заявеното от съпроцесниците
си, да им задава въпроси, да прави възражение по изложеното от тях. След като не е
реализирал процесуалните си права, за което му е била предоставена възможност, не може
впоследствие този негов процесуален избор на поведение да се оправдава с морални
задължения и да служи за основание, на което да се дискредитират обясненията на Х. и М..
      Може да се обобщи, че на възраженията на защитата относно кредитирането на
обсъжданите до тук доказателствени източници е отговорено с логически верни и
обосновани аргументи. Въз основа на тях е мотивирана волята на въззивния съд да
кредитира като достоверни дадените обяснения на бившите подсъдими Х. и М., както и
приобщените показания на св.А. от ДП, дадени пред съдия.
       Не търпи упрек аналитичния подход на окръжния съд при обсъждане показанията на
св.М., с която подс.П. живее на съпружески начала.           С основание са отхвърлени
интерпретациите, които защитата дава на показанията , като подробно е мотивиран
изводът, че в крайна сметка колата е била осигурена от подсъдимия, ползвана от него и
приятелите му в деня на осъществяване на кражбите. Това е станало благодарение на факта,
че подсъдимият живее със свидетелката и има фактически достъп до автомобила и е знаел за
целта, мотивирала пътуването. Предложената от защитата версия, че св.М. самостоятелно и
без да осведоми приятеля си- подс. П., е поискал колата лично от св.М., за да се поразходят
с приятели, правилно е отхвърлена от въззивния съд не само като неправдоподобна, но и
като несъответстваща на фактите, установени от кредитираните гласни доказателства.


                                            4
        Не може да се сподели оплакването на касатора, че присъдата е постановена само въз
основа на доказателства, разкриващи „оговор“. Обясненията на Г. Х. и И. М. не прикриват
тяхната съпричастност към престъплението. Двамата не отричат участието си и водещата си
роля, Г. Х. не оспорва фактите, че той е рязал гумите на колите, за да се отвлече вниманието
на пострадалите и така да се улесни отнемането на вещи от автомобилите. Обясненията не
са единствения доказателствен източник, който установява фактите, касаещи ролята на
подс.П. по осигуряване на автомобила за придвижване и извършване на престъплението.
Както беше споменато, фактическите изводи на съда се подкрепят и от показанията на
св.А., който е пътувал с тях и е станал свидетел на всичко, което се е случило, както и от
показанията на полицейския служител- св.А..
      Крайният извод по наведените доводи от касатора по чл.348, ал.1,т.2 НПК е, че
въззивният съд не е допуснал описаните в жалбата процесуални нарушения. Не са
игнорирани доказателства, нито превратно са тълкувана такива.
       Неоснователни са възраженията на защитата относно приобщаването на
  веществените доказателства към делото. Касае се за намерените на КПП Якоруда 6 броя
шперцове или т.нар. „лапи“. Факт е, че същите са открити ден след проверката, извършена
на автомобила, с който подсъдимият и свидетелите са се придвижвали. Начинът, по който са
приложени към делото е проследим и не буди съмнение. Касае се за верига от действия,
 изследвана от въззивния съд, с начало извършената от св.А. полицейска проверка на
автомобила, с който са се придвижвали свидетелите и подсъдимия вечерта на 22.02.2013г.
Проверката е била по повод разпространен служебен сигнал за извършена кражба от
паркинг на магазин в гр.Б. и дадено описание на колата, с която са избягали извършителите.
Включва доказателства за отдалечаване на подс.П. до мястото, на което впоследствие св.А.
открил въпросните 6 шперца / „лапи“/. Установено е предаването им на началника му, а той
от своя страна ги е предал доброволно на разследващия. Не е пренебрегнато и
обстоятелството, че именно тези иззети и приобщени вещи са разпознати от св.Х. като
инструменти, използвани при извършване на двете кражби.
       Не е констатира съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд
със заличаването на първоначално допуснатия до разпит по искане на защитата М. Г., с което
се твърди нарушаване правото на защита на подсъдимия. Опитите свидетелят да бъде
разпитан от съда са се оказали безрезултатни, предвид отсъствието му от страната.
Възражението за ограничаване по този начин правата на подсъдимия са неоснователни,
доколкото защитните версиите на подсъдимия са проверени чрез други доказателствени
източници.
        Въз основа на законосъобразно установени факти и материалният закон е приложен
правилно. При отсъствие на аргументи относно формално посоченото основание по чл.348,
ал.1,т.1 НПК, касационната инстанция не може да представи по-подробни разсъждения,
освен тези, че съпричастността на касатора към престъплението е установена, а изводите на
въззивния съд относно знанието му за целта на пътуването и ролята му по осигуряване на
автомобил за осъществяването му, са направени въз основа на законосъобразен


                                             5
доказателствен анализ, обосновал и правилното приложение на материалния закон.
      По тези съображения касационният съд намира, че при постановяване на въззивната
присъда не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, които да опорочават постановения съдебен акт. Възраженията на
касатора не могат да се споделят, поради което и присъдата следва да се остави в сила.
      Водим от гореизложеното и на основание чл.354 , ал.1,т.1 НПК, Върховният
касационен съд, Второ наказателно отделение




                                     РЕШИ:
      ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 3/13.02.2026г. на ОС-гр. Благоевград
постановена по ВНОХД № 891/2025г
      Решението е окончателно.


                                                Председател: _______________________

                                                    Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                           6