Зелените коридори за ваксинация срещу COVID-19 не представляват непряка дискриминация

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                  № 122
                          гр. София, 24.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                           Председател: Мими Фурнаджиева
                           Членове:     Велислав Павков
                                        Борис Д. Илиев

при участието на секретаря Райна Г. Стоименова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело
№ 20258002103303 по описа за 2025 година
       Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
          С определение №5620 от 03.12.2025г. е допуснато касационно
обжалване по касационните жалби на Министерския съвет на Република
България, чрез пълномощника му по делото Велико Демирев- правен
съветник в Дирекция „Правна“, и на К. Г. А., ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото адв. Т. Г., на Решение №890 от 13.02.2025г. по
в. гр. д. №13202/2024г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с
която след частична отмяна на Решение №12361 от 07.11.2022 г по гр.д.
№74315/21 г на СРС , 85 състав, е признато за установено по исковете с
правно основание чл.71, ал.3 във връзка с ал.1 т.1 ЗЗДискр. на Сдружение
„Български хелзинкски комитет“, ЕИК 831091447, че Министерският съвет на
Република България и К. Г. А., ЕГН ********** /като бивш министър на
здравеопазването/, с действията си по организация на ваксинационния процес
чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс,
включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия
Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, са
извършили нарушения на забраната за непряка дискриминация на основата на

                                     1
признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на възрастните хора на и
над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2
от ГПК за извършване на проверка за съответствието на разрешението, което
е дал въззивният съд на въпроса за правните характеристики на непряката
дикриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. с практиката на ВКС и
Съда на ЕС.
        В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на
решението в обжалваната му част, като се иска отмяната му и отхвърляне
на предявения иск.
       Срещу подадените касационни жалби е постъпил отговор от
ответната страна по тях Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК
831091447, чрез пълномощника му по делото адв. А. К., с който се изразява
становище за неоснователност на жалбите.
       Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско
отделение, като  взе   предвид    оплакванията  в жалбите, с оглед
правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:
        По правния въпрос, по който е било допуснато касационното
обжалване настоящият състав на съда споделя формираната практика на
ВКС, ЕСПЧ и СЕС /Решение № 274 от 14.05.2008 г. на ВКС по гр. д. №
1939/2007 г., II г. о.; Решение №244 от 14.08.2012г. на ВКС по гр.д.
№777/2012г., IV г.о.; Решение № 263 от 29.11.2019г. на ВКС по гр. д. №
1177/2019г., IV г.о.; Решенията на ЕСПЧ от 13.11.2007 г. по жалба №
57325/00 на D.H. срещу Чешката република; от 09.06.2009г. по жалба №
33401/02 на Opuz срещу Турция; от 20.06.2006г. по жалба № 17209/02 на Zarb
Adami срещу Малта; Решенията на Съда на Европейския съюз /СЕО/ от
16.07.2015г. по дело С-83/14 Чез Електроразпределение България АД срещу
Комисия за защита от дискриминация; от 23.10.2003г. по обединени дела C-
4/02 и C-5/02- Hilde Schönheit срещу Stadt Frankfurt am Main и Silvia Becker
срещу Land Hessen; от 17.06.1998г. по делото Hill and Stapleton; от
23.05.1996г. по делото O’Flynn; от 12.03.1998г. по делото Commission v
Hellenic Republic, от 12.02.1974г. по делото Sotgiu; от 16.07.1992г. по делото
Sonia Jackson; от 07.02.1991г. по делото Nimz( от 13.05.1986г. по дело С-
170/84 Bilka- Kaufhaus и др./, в която обобщено се приема следното:


                                      2
         Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. непряка
дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4,
ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с
първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими. В разпоредбата на §1, т.7 от ДР на
ЗЗДискр. е дадено легално определение на "неблагоприятно третиране"-
всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно
третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1
или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в
особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. От
посочените      разпоредби могат да бъдат изведени няколко отделни
признака, които следва да са налице едновременно, за да се приеме наличие
на непряка дискриминация: 1.привидно неутрално правило, критерий или
практика; 2.значително по-отрицателно засягане на правнозащитени блага на
група, обединена от признак, който е предмет на защита по чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. в сравнение с други лица, намиращи се в сходно положение;
3.липса на оправданост на несъразмерното засягане, изразяваща се в
отсъствие на легитимна законова цел или на по-подходяща мярка за
постигането й.
        От изложеното е видно, че при непряката дискриминация е налице
не различно, а еднакво третиране на всички адресати на съответната
привидно неутрална разпоредба или практика, което обаче обективно води
като страничен ефект до негативно засягане /поставяне в неблагоприятно
положение/ на група, определена според защитен признак, в несъразмерно по-
голяма степен, отколкото засяга други групи в сравними ситуации. За да се
установи наличието й следва да бъдат сравнени последиците, които
конкретното правило, акт, действие или бездействие поражда в правните
сфери на различните групи свои адресати, включително чрез изследване на
статистически данни.
       Несъразмерното засягане на съответната група лица със защитен
признак не би представлявало непряка дискриминация в случай, че


                                     3
съответната разпоредба, критерий или        практика преследва легитимна
законова цел, свързана с публичния интерес, постигането на която има
приоритет пред гарантирането на правото на равнопоставеност. В този
случай несъразмерното засягане ще бъде оправдано само когато целта не
може да бъде постигната с други средства, които не водят до него, т.е. когато
при дадените обстоятелства не е било възможно да се приложи различна
мярка или политика или да се приложат по различен начин. В случай, че бъде
установена несъразмерност на настъпило или възможно засягане на групата
със защитен признак, то доказателствената тежест за установяване на
легитимността на целта и липсата на други по-щадящи средства за
постигането й се носи от ответника.
     По касационната жалба:
     С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с Решение на
Министерския съвет №896/07.12.2020г., взето по предложение на ответника
К. А., в качеството му на министър на здравеопазването, е бил приет
Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България и е
определен Национален ваксинационен щаб за изпълнението му. Съгласно
Националния ваксинационен план първоначално при ваксинацията срещу
COVID-19 няма да има налични достатъчно количества ваксини, за да се
отговори на общите нужди, поради което е извършено приоритизиране на
целевите групи, като възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с
придружаващи хронични заболявания са поставени във фаза ІV               на
ваксинирането     след   медицински персонал на лечебни заведения за
извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни
грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и
друг помощен персонал /фаза І/; потребители и персонал на социални
институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане
на норки /фаза ІІ/; и служители, участващи в поддържане на функциониране
на основни за обществения живот дейности /фаза ІІІ/. Във фаза V на
ваксинационната кампания са поставени уязвимите групи от населението
поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързани с условията
и начина им на живот. С Решение на Министерския съвет № 91/03.02.2021г. за
допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в
Република България към Фаза ІІІ са добавени лицата, които ще бъдат пряко
ангажирани с организацията и провеждането на изборите за народни

                                     4
представители, насрочени на 04.04.2021г., включително лицата, ангажирани с
компютърната обработка на данните от гласуването. Предвидено е, че
ваксинирането на лицата, попадащи в целевите групи на Фаза ІІ и Фаза ІІІ,
може да се провежда едновременно.
         От приетото по делото Приложение към Решение №РД-01-
095/03.12.2021г. на главния секретар на МЗ се установява, че на 15.02.2021г.
Националният ваксинационен щаб е взел решение във връзка с очакваните
достатъчни количества ваксини през месец март да се застъпят Фази І- ІV и да
се работи усилено за подготовката на масовата ваксинация, като
ваксинационните пунктове заработят и в почивните дни, а от средата на
месец февруари 2021г. с увеличаване на количествата ваксини и на броя
доставки е станало възможно ваксинирането и на лицата на и над 65- годишна
възраст и такива с придружаващи хронични заболявания, т.е. лицата от фаза
ІV.
        С Решение на Министерския съвет № 144/19.02.2021г. за допълнение
на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България
е прието към Фаза V следното: „По изключение и при налични достатъчно
количества ваксини срещу COVID-19 се допуска ваксинирането в събота и
неделя и на лица, които не попадат в целевите групи на Фази І – V, при
условие че са изразили желание за имунизиране срещу COVID-19“. С
Решение на Министерския съвет № 145/22.02.2021г. за изменение на
Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България
горното изречение е изменено по следния начин: „По изключение и при
налични достатъчни количества ваксини срещу COVID-19 се допуска
ваксинирането в събота и неделя, както и в следобедните часове на работните
дни, и на лица, които не попадат в целевите групи на Фази І – V, при условие
че са изразили желание за имунизиране срещу COVID-19“. Тези решения са
приети въз основа на съставени доклади от министъра на здравеопазването К.
А., съдържащи предложение са съответните изменения, обосновани с
необходимост за бързо оползотворяване на наличните и очакваните
количества ваксини срещу COVID-19 в страната и от мащабно увеличаване на
броя на имунизираните лица от цялото население.
      От приложеното по делото писмо на управителя на „Бул био-
НЦЗПБ“ ЕООД /л.44 от първоинстанционното дело/ се установява, че към


                                     5
19.02.2021г. са били налични 1200 флакона /12000 дози/ от ваксината
„Модерна“ със срок на годност до 16.08.2021г. и 6060 флакона /60600 дози/
от ваксината „Астра зенека“ със срок на годност 30.06.2021г., а към
21.02.2021г. са били налични само дозите от ваксината „Модерна“.
        При посочените факти съдът е приел за основателни исковете
срещу ответниците Министерски съвет на Република България и К. Г. А. /като
бивш министър на здравеопазването/ с правно основание чл.71, ал.3 във
връзка с ал.1, т.1 ЗЗДискр. за установяване, че с действията си по организация
на ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на
ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи
изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране срещу
COVID-19 в Република България, са извършили нарушение на забраната за
непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“
по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с
придружаващи хронични заболявания. Изложил е съображения, че от
Решение на МС № 144/19.02.2021г. и Решение на МС № 145/22.02.2021г. за
допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в
Република България са възникнали неблагоприятни последици от привидно
еднакво третиране на различни по защитен признак хора. Посочил е,           че
вместо да спазят своя първоначален вариант на Националния план за
ваксиниране срещу COVID-19 ответниците по същество са предизвикали хаос
при ваксинирането и са смесили ваксинирането на предварително обявените
групи с такива на лица без необходимост от спешно ваксиниране /например
млади хора до 30- годишна възраст, без заболявания и с ниска вероятност от
тежко протичане на болестта/, като по този начин фаза IV на ваксинацията
така и не е стартирала, а уязвимите групи в нея са останали без никакъв
приоритет. Според съда предвиденото в двете решения, че ваксинирането в
„зелените коридори“ трябва да става „по изключение“ и „при наличие на
достатъчно ваксини“ по същество представлява отмяна на наличните преди
това ясни правила. За периода 19.02.2021г.- 17.05.2021г. /особено в началото/ е
имало малко на брой и недостатъчно ваксини, поради което дори да е имало
временен излишък той е следвало да се предостави само на лицата от
уязвимите групи, като се проведе проактивна политика по ваксинирането
им. Посочено е, че по делото липсвали представени доказателства от
ответниците, че още в началото на периода е имало ваксини, подлежащи на

                                      6
скорошно бракуване, или че още тогава е било ясно, че няма да има
достатъчен интерес към ваксинирането. Съдът е приел, че са налице
неудачни управленски решения, а извършените „по изключение“ ваксинации
на лица напълно извън приоритетните групи е предизвикало неблагоприятни
последици, респ. дискриминация за уязвимите групи, които са били
затруднени да се ваксинират още в началото на въпросния период. Приел е и
че при липса на ясен регламент кога е налице „изключение“, кога има
„излишък“ и на кого трябва да се разпредели той, са създадени предпоставки
и за злоупотреби, при които за лица с приоритет временно липсват ваксини, а
за такива без приоритет са налице такива.
       С оглед посоченото по- горе по правния въпрос за характеристиките
на непряката дикриминация настоящият състав на съда намира за
основателни доводите в касационните жалби на ответниците Министерски
съвет и К. Г. А. за допуснати нарушения на материалния закон и
необоснованост при постановяване на обжалваното решение.
        Неправилно съдът е приел, че извършените от ответника
Министерски съвет на Република България по предложение на ответника К.
Г. А. изменения на първоначалния план за ваксиниране срещу COVID-19 с
отваряне на т.нар. „зелени коридори“ за ваксиниране и на лица извън
първоначално определението приоритетни групи по Фази І – V, имали
неблагоприятни последици за възрастните хора на и над 65-годишна възраст и
на лицата с придружаващи хронични заболявания            и поради    това
представлявали непряка дискриминация        по признаците „възраст“ и
„увреждане“ по отношение на тях. Непряката дискриминация по
същността си е неблагоприятно засягане в резултат на привидно неутрална
разпоредба на правно защитени блага на група със защитен признак в
сравнение с останалите адресати на същата разпоредба. В случая
създадените от ответниците с Решение на МС № 144/19.02.2021г. и Решение
на МС № 145/22.02.2021г. нови правила за организация на ваксинационния
процес по съдържанието си и по целените с тях резултати не са
неблагоприятни за посочените от ищеца групи от хора в сравнение с
останалите, а напротив- запазват привилегията им при ваксинирането, тъй
като им дават изключителната възможност да се ваксинират приоритетно в
предиобедните часове на работните дни, а освен това- наред с лицата извън
Фази І – V и през останалото време- в следобедните часове и в почивните

                                     7
дни. Действително с така приетите от ответниците мерки възможността на
приоритетно ваксиниране на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и
на лицата с придружаващи хронични заболявания е по- малка спрямо
първоначално предвиденото във ваксинационния план, но това не
представлява поставяне в неблагоприятно положение по смисъла на ЗЗДискр.
Съобразно законовата дефиниция, дадена в §1, т.7 от ЗЗДискр., наличието
на такова се преценява с оглед спазване на правото на равнопоставеност на
групата със съответния защитен признак        с останалите адресати на
мярката, които не притежават такъв. В случая предприетите изменения на
ваксинационния план не водят нито до неравно, нито до неблагоприятно
третиране на възрастните хора и тези със заболявания в сравнение с
останалите граждани, поради което и не могат да се приемат за непряка
дискриминация спрямо тях. Изтъкнатото от ищцовата страна и от
въззивния съд обстоятелство, че била създадена възможност за ваксиниране
и на други лица извън първоначално определените приоритетни групи и
че на възрастните и болните хора не бил даден абсолютен приоритет при
ваксинирането, не      представлява   неравнопоставено     третиране   на
последните по смисъла на ЗЗДискр. и не може да има отношение при
преценката за наличието на дискриминация спрямо тях. Такава би била
налице само ако в резултат на прилагането на правилата се е стигнало до
ситуация, при която достъпът до ваксини на групата със защитен признак е
затруднен или ограничен в сравнение с останалите, което обаче не се
потвърждава от наличните по делото статистически данни, отразени в
приложената таблична справка /л.440-443 от първоинстанционното дело/.
От същата е видно, че през седмица №6 на 2021г., т.е. преди въвеждане
на т.нар. зелени коридори, са били ваксинирани с първа доза общо 10667
лица на възраст до 60 години и 4375 лица на възраст над 60 години; през
седмица №7 след въвеждане на зелените коридори са били ваксинирани с
първа доза общо 25930 лица на възраст до 60 години и 11605 лица на
възраст над 60 години; през седмица №8 са били ваксинирани с първа доза
общо 39676 лица на възраст до 60 години и 42723 лица на възраст над 60
години; през седмица №9 са били ваксинирани с първа доза общо 26070
лица на възраст до 60 години и 37361 лица на възраст над 60 години; през
седмица №10 са били ваксинирани с първа доза общо 18374 лица на възраст
до 60 години и 23490 лица на възраст над 60 години; през седмица №11 са

                                   8
били ваксинирани с първа доза общо 11035 лица на възраст до 60 години и
6000 лица на възраст над 60 години; през седмица №12 са били
ваксинирани с първа доза общо 27626 лица на възраст до 60 години и
22949 лица на възраст над 60 години. Съгласно данните в Националния
оперативен план за справяне с пандемията от Sars-CoV-2 /л.279- гръб от
първоинстанционното дело/ към 27.06.2021г. ваксинационният обхват с една
доза ваксина на лицата под 60 години е 16,3%, а със завършена имунизация
са 14,6%, а при лицата над 60 години с една доза са ваксинирани 22,64% от
подлежащите на ваксиниране, а със завършена имунизация са 20,18%.
Така посочените данни, при отчитане на доброволния характер на
ваксинирането, не сочат на ограничаване на достъпа до ваксини на
възрастните хора и на поставянето им в неблагоприятно положение спрямо
останалите, тъй като броят на ваксинирани лица над 60 години е сходен с
този на лицата под 60 години, а като процентен дял е по- висок.
       При преценката за съответствието с разпоредбите на ЗЗДискр. на
посочените     изменения във ваксинационния план следва да бъдат
отчетени и съображенията за приемането им, отразени в приложените по
делото    доклади на министър- председателя       Бойко Борисов       до
Министерския съвет        на    Република     България     /л.123-125 от
първоинстанционното дело/ и на          министъра на здравеопазването-
ответника К. А.- /л.129-131 от първоинстанционното дело/, в които е
посочено, че същите се предприемат с оглед на бързото оползотворяване на
наличните и очаквани количества ваксини срещу COVID-19 в страната,
както и за мащабно увеличаване на броя на имунизираните лица от цялото
население. Така посочените съображения кореспондират с общоизвестния
факт, че след започване на ваксинационната кампания в страната
значителна част от първоначално определените приоритетни групи не
проявяваха интерес към ваксинирането, което обективно          затруднява
постигането на т.нар. колективен имунитет, който е в интерес на всички,
включително и на хората над 65 години и с придружаващи заболявания. В
този смисъл са и данните от Националния оперативен план за справяне с
пандемията от Sars-CoV-2, съгласно които към 27.06.2021г. само 20.6 % от
медицинския персонал /фаза І/ е със завършен имунизационен курс, а в
домовете за възрастни хора и хора с увреждания,които попадат във Фаза ІІ-
 само 31.3 % от обитателите. Така създадената ситуация действително е

                                    9
създавала риск от неоползотворяване на наличните количества ваксини,
които са били доставяни в многодозови флакони, след отварянето на които
същите е следвало да бъдат използвани в кратък срок, както и от
необосновано забавяне на предвидения темп на ваксинационната кампания
и на увеличаването на броя на имунизираните лица. Предвид горното
допуснатата по изключение, в определени часове и дни, и при наличие на
достатъчно количества ваксини, възможност за ваксиниране и на лица извън
приоритетните групи, преследва легитимна цел в публичен интерес,
доколкото цели бързото увеличаване на общия брой имунизирани лица и
използване на наличните ваксини, което обстоятелство също изключва
наличието в случая на дискриминация спрямо възрастните и болните хора.
При преценката на действията на ответниците следва да бъдат отчетени и
препоръките, отразени          в приложеното по делото съобщение от
15.10.2020г. на Европейската комисия до Европейския парламент и
Съвета     /л.418-437 от първоинстанционното дело/,         съгласно които
ваксинационните стратегии на държавите- членки следва да имат
приспособим и гъвкав подход при ваксинирането, за да се отговори на
бързите промени в епидемичната обстановка, както и че може да са
необходими специфични стратегии за някои групи от населението, например
за младите хора, сред които нараства броят на положителните случаи и
които допринасят за разпространението на коронавируса. Предвид горното и
в контекста на тези препоръки въведената посредством изменение на
ваксинационния план ограничена възможност за ваксиниране при наличие
на достатъчно ваксини и на лица извън приоритетните групи следва да се
прецени именно като приспособяване на ваксинационната стратегия към
актуалната обстановка в страната. На следващо място следва да се има
предвид и общоизвестното обстоятелство, че поставянето на ваксина само
по себе си не е гаранция за запазване на живота и здравето на ваксинираното
лице, а от голямо значение за това е спазването на въведените мерки за
неразпространяване на вируса /за дистанция, носене на маски на обществени
места и др., включително създадените със Заповед №РД-01-677/25.11.2020г.
на министъра на здравеопазването с цел предпазване от заразяване на
възрастните хора „зелени коридори“ за пазаруване само на лицата над 65
години/.
       Всички тези обстоятелства,    преценени в тяхната съвкупност, не

                                    10
обосновават извод за извършено от ответниците неблагоприятно третиране
или засягане на правно защитени блага на възрастните хора над 65 години и
тези с хронични заболявания, а извършените изменения на ваксинационния
план са преследвали обективно оправдана цел, чието постигане в
конкретната ситуация не е било възможно по друг начин, освен чрез
въведената при посочените условия възможност за бързо оползотворяване
на наличните и очаквани ваксини и разширяване на броя ваксинирани лица.
        По така изложените съображения настоящият състав на съда
намира, че ответниците не са допуснали и извършили твърдяната от
ищцовото сдружение непряка дискриминация на възрастните хора и тези с
хронични заболявания. Обжалваното решение се явява неправилно в
допуснатата му до касационно обжалване част и следва да бъде отменено,
като доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени
действия делото следва да се реши но същество от касационната инстанция
като се отхвърли предявения иск за с правно основание чл.71, ал.3 вр. ал.1
т.1 ЗЗДискр на Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК 831091447,
че Министерският съвет на Република България и К. Г. А., ЕГН **********
/като бивш министър на здравеопазването/, с действията си по организация на
ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на
ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи
изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране срещу
COVID-19 в Република България, са извършили нарушения на забраната за
непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“
по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с
придружаващи хронични заболявания..
        При този изход на спора в полза на касатора К. А. следва да се
присъдят направените по делото разноски. По касационното производство
се установява, че същият е направил разноски за държавна такса в размер
на 30 лв., като не са представени доказателства да е направил разноски за
адвокатско възнаграждение. Същият е направил разноски за адвокатско
възнаграждение за първото въззивно производство в размер на 4000 лв.,
които в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК са били
редуцирани от въззивния съд на 1800 лв. с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Предвид горното и доколкото с въззивното решение са
му били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на

                                    11
1200 лв., то с настоящото решение следва да му се присъдят допълнително
още 600 лв.
       В полза на касатора Министерски съвет следва да се присъдят
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 30 лв.,, както
и на основание чл.78, ал.8 от ГПК допълнително юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 120 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на
200лв.
        Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV
г.о.,

                                РЕШИ:

        ОТМЕНЯ Решение №890 от 13.02.2025г. по в. гр. д. №13202/2024г.
по описа на Софийския градски съд в частта му, с която след частична
отмяна на Решение №12361 от 07.11.2022 г по гр.д.№74315/21 г на СРС , 85
състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.71, ал.3
вр. ал.1 т.1 ЗЗДискр на Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК
831091447, че Министерският съвет на Република България и К. Г. А., ЕГН
********** /като бивш министър на здравеопазването/, с действията си по
организация на ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при
наличие на ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез
последващи изменения в първоначално приетия Националния план за
ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, са извършили
нарушения на забраната за непряка дискриминация на основата на признаците
„възраст“ и „увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-
годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
       ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „Български хелзинкски
комитет“, ЕИК 831091447, против Министерския съвет на Република
България    и К. Г. А., ЕГН ********** /като бивш министър на
здравеопазването/искове с правно основание чл.71, ал.3 вр. ал.1 т.1 ЗЗДискр.
за признаване     установено, че с действията си по организация на
ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на
ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез последващи

                                     12
изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране срещу
COVID-19 в Република България, са извършили нарушения на забраната за
непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“
по отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с
придружаващи хронични заболявания.
           ОСЪЖДА Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК
831091447,, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на К. Г. А., ЕГН
**********, сумата от 630 лв.- разноски по делото.
        ОСЪЖДА       Сдружение „Български хелзинкски комитет“, ЕИК
831091447,, да заплати на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на Министерския
съвет на Република България, сумата от 30 лв.- разноски по делото и 320
лв.- юрисконсултско възнаграждение.
       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


                                        Председател: _______________________

                                           Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                   13