Обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на балерина

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 435
                          гр. София, 29.06.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Емил Томов
                            Членове:     Драгомир Драгнев
                                         Невин Шакирова

при участието на секретаря Росица Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело №
20258002104200 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
             Разглежда се касационна жалба на Л. Я. П. ,подадена чрез адв. С.
П. от АК Б. срещу решение №409 от 29.05.2025г по в. гр.дело № 691/2025г.
на Бургаски окръжен съд в частта ,с която е ревизирано решение №315 от
12.02.2025г по гр.д №2169/2024г на Бургаски районен съд по иска на касатора
Л. Я. П. с правно основание чл.200, ал.1 КТ за обезщетение на имуществени и
 неимуществени вреди от трудова злополука. След частична отмяна на
първоинстанционното решение,с което предявеният иск за обезщетение на
неимуществени вреди е бил уважен изцяло в предявения размер, същият е
 отхвърлен      за разликата над присъдените 7000 лв, поради намаляване
размера на определеното обезщетение от 15 000 лева на 10 000лв , намалено
  и поради приета от въззивния съд проява на груба небрежност от
пострадалата,приносът на която е определен на тридесет процента,с
 прилагане на чл.201,ал.2 КТ по възражение на ответника Държавна опера –
[населено място] Съответно с така приетата главница ,в една част е отхвърлен
и акцесорният иск за мораторна лихва върху обезщетението за периода
09.04.2021г - 03.04.2024г
      Касаторката обжалва решението в тази част ,като е изтъква оплаквания
 за незаконосъобразност и основания по чл. 281, т.3 ГПК в оспорване на

                                     1
 решаващото съображение на възивния съд по прилагането на чл. 52 ЗЗД и
чл.201 , ал.1 КТ . Сочат се необосновани изводи за понесените вреди и за
значението на възрастта на пострадалата при възстановителния процес след
травмата и лечението, необсъждане на всички обстоятелства от значение за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер и
 неправилно възприемане поведението на пострадалата като проява на груба
небрежност. Предварителната загрявка ,или екзерсисът няма пряко и
непосредствено значение за настъпване на вредата, както е приел въззивния
съд, освен това не са били осигурени безопасни и здравословни условия на
труд ,което изискване към работодателя не е взето предвид .Претендират се
разноски.
         Постъпил е отговор по касационната жалба от Държавна опера – Б.
,постъпила и писмена защита по същество от пълномощника адв М. И.
 Ответникът счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, а
 касационната жалба за неоснователна. Обезщетението е определено според
доказателствата, ангажирани от ищцата и определеният размер от 10 000 лева
не е занижен и несправедлив .Не е доказана тежка форма на болки и страдания
,не е неправилен изводът ,че възрастта на ищцата предполага по- бързо
възстановяване.
        С определение №721 от 16.02.2026г по настоящето дело е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение единствено в частта ,с която е
отхвърлен иска за обезщетение на неимуществените вреди с лихва по чл. 86,
ал.1 ЗЗД по свързано поставени в изложението въпроси за прилагане на
критерия на чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди ,в частност
от травматични увреждания при трудова злополука. Предмет на разглеждане
пред настоящата инстанция е отхвърлянето на иска за разликата над
присъдените 7000 лева, до пълния предявен размер със съответните
претендирани лихви до завеждане на исковата молба , както и в частта за
разноските извън тези, присъдени ,на основание чл. 38, ал.2 ЗА и чл. 78, ал.6
ГПК .За тях, както и в останалата част , въззивното решение е влязло в сила
съгласно определение №721 от 16.02.2026г на Трето г.о на ВКС .
          По въпроса , обусловил допускане на касационно обжалване следва
да се изтъкне установеното в трайната практика на Върховен касационен съд
разбиране, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да
бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства,не само с тези с
 отражение върху здравето и психиката , но създаващи и социален и битов
дискомфорт за определен период от време, които в своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди.Справедливостта, като
критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените
вреди,включва винаги конкретни факти,относими към стойността,която

                                     2
засегнатите блага са имали за своя притежател,именно в този смисъл
справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на
обстоятелства с обективни характеристики.Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът и тежестта на увреждането, обстоятелствата при
които е получено, интензитетът и продължителността на търпените физически
и емоционални болки и страдания. Отчитат се нарушена двигателната
активност, но и          накърнена социална активност,отражението върху
работоспособността, включително като се отчита сферата на професионална
  изява и нейното засягане,както и неудобствата в битов план. Отчита се
   проведеното лечение и            в каква степен пострадалият се е
възстановил,съчетано се прилагат критериите „продължителност на болките и
страданията” и „последици от получените увреждания”предвид степента на
възстановяване,медицинските прогнози за здравословното състояние и
възрастта (вж.-ППВС № 4/1968 г., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. №
486/2012 г., II т.о., решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г., II т.о. ,
решение № 130/ 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г., II т.о., решение №
354/23.01.2019 г. по т.д. № 840/2018 г., II т.о. и др.),което изброяване обема
примерно и не изключва          необходимостта      да се отчитат конкретни
обстоятелства и степен на увреждане предвид стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател.
          По делото е установено, че от 2003 г. до м. ноември 2021г., когато
трудовият й договор е бил прекратен, ищцата Л. П. е назначена на длъжност
 артист -балетист в “Държавна опера- [населено място]” ,като на 08.04.2021
г.по време на репетиция на балетна трупа в репетиционна зала на операта е
претърпяла трудова злополука, вследствие на която е получила травматично
 увреждане - торзионна травма на колянната става на десен долен крайник, по
повод което е проведено оперативно лечение с автопластика. Касае се за
разкъсване / руптура/ на кръстна връзка ,което е болезнено и неминуемо
налага оперативно лечение. Според заключението на приета по дело СМЕ на
вещо лице ортопед,оперативната интервенция се изразява в заместване на
увредената кръстосана връзка със сухожилия, взети от пациента, това е
стандартният начин за лечение на такъв тип увреди. Представена е
медицинска документация за болничен престой при извършената операция и
 възстановителните процедури -Епикриза №***, на МБАЛ
„Света София“, касаеща болничен престой от 24.05.2021 г. до 30.05.2021 г. и
Епикриза №***, на МБАЛ„Света София“, касаеща болничен престой от
31.05.2021 г. до 07.06.2021г. Възстановителният период при този тип увреди е
за около шест месеца. Данните от прегледа на ищцата към момента на
заключението навеждат за извод за протекъл в тези дефинитивни рамки
възстановителен процес, двете коленни стави са еднакво стабилни ,посочени
са обаче констатирани разлики в обиколката на двата крайника. Във връзка с

                                        3
изпитани болки и страдания ищцата е ангажирала гласни доказателства-
свидетелските показания на св.П.. Работодателят е направил възражение за
намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал.2 КТ поради
допусната от ищцата груба небрежност, изразяваща в нейно неприсъствие на
задължителната разгрявка преди репетиция , т. нар клас-екзерсис, което й е
вменено като задължение с длъжностната характеристика. В тази насока е
ангажирал и гласни доказателства .
        При изясните обстоятелства относно        характера и естеството на
претърпяната травма, проведеното            лечение     и възстановителен
процес,касационната жалба е основателна. Определеното от въззивния съд
  обезщетение от 10 000 лева е занижено. Не е отчетена тежестта на
увреждането. Руптурата на кръстни връзки в коленната става е тежка, при това
болезнена травма, налагаща /и в случая наложила/ оперативна интервенция
под упойка за триадно възстановяване на коляното,болничен режим от 24 до
30 май 2021г, обездвижване, лечение          в отделение за физикални и
рехабилитационни процедури до 07.06.2021г           по КП, с прием         в
 специализирано отделение на „Света София“ като медицинските процедури
при раздвижването също са болезнени. При възраст 38 години, обективно не е
налице основание да се предполага нито по-лека поносимост, нито
прогнозно     по-бързо възстановяване на двигателната активност при
конкретния вид увреждане от обоснованите по заключението 6 месеца,
каквито съображения е изтъкнал въззивният съд за да намали
обезщетението.Вещото лице ортопед по приетото заключение на СМЕ е
посочил,че възстановяването на предна кръстна връзка на колянна става след
реконстукция е продължителен процес, но след 6 месеца при ищцата
дефинитивно следва да се счита за възможно да продължи работата си на
балерина,толкова време трае оздравителният процес при травма като
лекуваната при спортисти с аналогични натоварвания на мускулите и ставите.
По-млада възраст на пострадалия,при това винаги с оглед характера на
увреждането , подлежи на отчитане когато възстановителният процес не е
приключил и е необходимо да се съобрази медицинската прогноза за
възстановяване.В случая възстановителният процес при ищцата е приключил,
следва да бъде отчетена продължителността му. Операцията представлява
присаждане на същата по вид тъкан,взета от пациента. В момента на
прегледа /м 12 .2024г/ коленните стави при ищцата са еднакво стабилни, което
свидетелства за приключил оздравителен процес и възстановяване, но
 обиколката на дясното бедро е около 1см по- малка от тази на ляво-
колянната става. Ако нямаше връзка с травмата в колянната става или с
нейното оперативно лечение, вещото лице не би отразил това
обстоятелство,което също следва да се отчете като последица от травмата
,лечението, или зарастването на оперираната тъкан. Без да значимо като

                                     4
физиологична особеност в други случаи,то е неблагоприятна последица за
ищцата предвид професията й на балерина. Съпътстващите затруднения при
ищцата в битов план,по стечение на обстоятелствата също са се оказали
значителни ,при малолетно дете за което се грижи без подкрепа,тъй като
съпругът й по това време е пребивавал в чужбина и други близки не са били в
състояние да помагат пълноценно/св.Св П./. Ищцата водещо е изтъкнала
 стреса и притесненията как ще се грижи за малкото си дете, а на второ място
тези за кариерата си като балерина ,но и те не следва да се оценяват като
неоснователни или незначителни. Засилено е било притеснението на ищцата
от последиците, предвид характера на травмата, изпитваните силни болки и
опасението от протичането на възстановителния процес. Обезщетението в
намаления от въззивната инстанция размер не отчита икономическата
обстановка в страната към момента на увреждането. Обезщетение в така
възприетия размер при сходни случаи на трудова злополука с балерина в
държавен оперен театър (реш по гр.д №462/2005г на пето г.о на ВКС) би
отговаряло на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД преди 20 години,докато
към момента на настъпване трудовата злополука през м. април 2021г
обективни показатели /като минимална работна заплата за страната/ , сочат на
различни икономически условия.Като се отчете           обаче благоприятно
протеклият възстановителен процес и липсата на трайни увреждания,
справедливо и достатъчно е обезщетение в размер на 15 000 лева ,както е
заявено от ищцата с исковата молба. Лихва се дължи от датата на
увреждането, като до завеждане на иска същата е заявена за присъждане
съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД и след като така е поискана,следва да се присъди
върху главницата по настоящето решение,т.е върху разликата до в пълния
предявен размер на иска от 8 000 лева за периода от датата на увреждането
08.04.2021г до предявяване на иска на 04.04.2024г
           Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно
прилагане на чл.201,ал.2 КТ от въззивния съд . При трудова злополука
включително , връзката между поведение на пострадалия и произтеклата за
него вреда подлежи на установяване като връзка между факти и в
зависимост от механизма на увреждането се преценява и необходимостта от
специални знания. Не всяка връзка между фактите налага да се ползват
специални знания с назначаване на експертиза,това е наложително при
  необходими в областта на физиологията или медицината знания за
изясняване механизма и причините при настъпило травматично увреждане.
Ищцата е получила разкъсване на връзки в колянната става по време на
репетиция     на     балетна    постановка     при    активно      физическо
натоварване,травмата е вътрешна. Извод в насока има ли принос за
настъпилата травма неучастието на пострадалата в предварителна физическа
подготовка на балетистите преди същинската репетиция,обективно не може

                                     5
да се формира въз основа на предположение,че загрявката ще изключи
 внезапно настъпване на руптура в колянната става, каквато е констатирана от
съдебно-медицинската експертиза .По делото не е установена причинно
следствена връзка между неучастието в подготвителната загрявка и
разкъсването в колянната става по медицински критерии. Въззивният съд е
игнорирал необходимостта от положително медицинско заключение по този
 въпрос и се е позовал на самонадеяността на пострадалата при неспазване на
изискване относно нейната физическа форма, последиците от които е
разбирала и пренебрегнала .
    Изводите на въззивната инстанция в тази насока са неправилни.Участието
на ищцата в т.нар. „клас” преди репетицията не елиминира конкретния
 „производствен риск”, който в случая не е бил създаден от поведение на
пострадалата. Нейно неучастие в зададена от работодателя предварителна
физическа подготовка преди репетицията , за което не се следи като условие
при участие в самата репетиция, не може да се квалифицира като груба
небрежност на пострадалия.Превенцията на риска от трудова злополука при
работа е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята
на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване включва система от
мерки,които в зависимост от естеството на работата и свързания с нея риск
от злополука работодателят следва да обезпечи.            Несъобразен, дори
противоположен на дължимото в тази насока е бил подходът на работодателя
 и макар че дори тогава не се изключва възможността за принос на
пострадалия от негова проява на груба небрежност,в случая намаляване
на отговорността по тази причина не се установява.
          С длъжностна характеристика работодателят е възложил на ищцата
като „артист –балетист”отговорността да полага грижи за физическата си
форма,при което е смятал,както е поддържал и в защита ,че отговорността при
контузии и травми от прекомерни физически натоварвания не е негова заради
прехвърлен професионален риск. Тези доводи не кореспондират със
законовите отговорности на ответника , произтичащи от трудово-правния
характер на връзката и са несъстоятелни.
       Работодателят е вписал в характеристиката за длъжността задължение
на артист-балетистите ежедневно, в определено по програма време да
участват в клас – екзерсис, при което е смятал, както е поддържал и в защита,
че това е достатъчно за намаляване на отговорността му при травми като
установената.Тези доводи също са неоснователни.
          Не се установява какви дейности включва посоченият курс,каква е
неговата продължителност „в определено по програма време” как е
организиран, упражняван ли е контрол и в тежест на коя длъжност е
възложен той. Няма данни и за провеждан в тази насока инструктаж на
 артистите в операта. Съгласно представен по делото протокол от извършена

                                     6
на 16.12.2021г проверка от „Инспекция по труда”-Б., работодателят не е
разработил и въвел физиологичен режим на труд и почивка за всички видове
трудова дейност в Държавната опера в нарушение на действащи наредби. Не е
осигурил указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения
  по време на репетиция и явяването на „клас” от страна на артист-
балетистите в нарушение на чл.127 ал.1 т.5 от КТ. Не е съхранил документи за
начално проведен инструктаж на ищцата и не е документиран проведен
периодичен такъв Правилно е посочено какво е доказателственото значение
на тези документи, но то е напълно пренебрегнато при решаващите изводи на
въззивния съд.
      При разследването на злополуката по протокола на НОИ от 04.01.2022г
са взети предвид писмени обяснения на балетния репетитор Г. К.,в които е
изразено съмнение пострадалата да е участвала за деня в задължителния
„клас”/загрявка.Твърдение за нейно      неучастие е направил ответникът с
отговора на исковата молба и в обосновка на възражение по чл. 201, ал.2 КТ
на което ищцата е репликирала с оспорване, че в деня на репетицията е
участвала в екзерс/клас и е „загряла достатъчно”. Трупата е започнала да
репетира при високо физическо натоварване ,тъй като премиерата на
репетираната постановка е била насрочена на 24.април същата година и след
като поради наложените противоепидемични мерки през месеците февруари
и март на 2021г не е могло да се репетира, работодателят не се е съобразил с
риска от травми при поставените задачи. Процесната репетиция се е провела
на 08.04.2021г. Показанията на свид.М.- балерина участвала в репетицията, са
в    подкрепа     на    твърденията        за   интензивна     постановъчна
репетиция,непосредствено           след         прекъсването          заради
пандемията.Хронологията на събитията също показва , че това е било така.
Възложеното от репетитора е предполагало високо физическо натоварване на
палците на краката и усилия , артистите са давали всичко от себе си.
Работодателят неоснователно е оспорвал допустимостта възражението му по
чл. 201, ал.2 КТ да се репликира с твърдения за подобни факти като „опит за
заобикаляне на процесуалните норми”.Оспорвал е някои от констатациите от
разследването на трудовата злополука по протокола на НОИ ,като
интерпретации . Ангажирал е показанията на св. Ф.,също балерина с
дългогодишен стаж в операта и инспектор на балета,да разяснява какво
представлява загрявката „клас” или „екзерс”.Точно този ден Л. П. не била на
загрявката ,имало и други случаи да не се яви на „клас”. Към същите
разяснения и твърдения се придържа и свид.К., макар в писмените си
обяснения след злополуката да не е твърдяла с категоричност подобни факти.
Изслушана по чл. 176 ГПК ищцата е заявила ,че в този ден е„загрявала
достатъчно,за да проведе репетицията”.Така по отношение на ищцата, с
гласни доказателства е засвидетелствано решаващо прецененото от въззивния

                                     7
съд нейно неприсъствие на „клас” преди репетицията, по време на която
претърпява травма на колянната става, като проява на груба небрежност по
смисъла на чл.201, ал.2 КТ.
       Изводът на въззивния съд по относно факта на присъствие не е изграден
при допуснати процесуални нарушения ,но в практиката на ВКС трайно е
установено разбирането, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност,
или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла
на чл.201 ал.2 КТ. Определението за груба небрежност е дадено по реш. №
510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІVг.о ,реш. №291/2012г по гр.д №
951/2011г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК , а признаците за отличаване на
грубата небрежност са посочени в реш. №348/2011г по гр.д №387/2010 ІV г.о
,реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, реш. №62/2015г по гр.д
№2798/2014 ІV г.о,установена практика на ВКС. Критериите за намаляване на
обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава
на чл.201, ал.2 КТ са разяснени в реш. № 149/2011 по гр.д.№ 1248 по описа за
2010г. на ІІІ г.о., реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о, реш. №
291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о , реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV
г.о. реш.№977/2010г по гр.д №298/2009г ІVг.о на ВКС ,реш. №125/2016г по
гр.д №4417/2015г ,реш. №25/2016г по гр.д №3233/2015г ІІІг.о, реш. №
79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о , реш. № 290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV
г.о на ВКС и др. При конкретния механизъм на трудовата злополука като
стечение на обективни и субективни фактори, не може да се приеме за
установена нито каузална връзка , нито проява на груба небрежност от
страна на пострадалата според иначе съответно цитираните от въззивния съд
критерии по субективни признаци – липса на елементарно старание и
внимание с пренебрегване на основни правила за безопасност. Необоснован в
тази насока е изводът на въззивната инстанция ,че доколкото преди
злополучната репетиция балетната трупа не са били на работа предвид
обявеното на национално равнище извънредно положение, в този смисъл
прекъсването на работния цикъл,при който тялото се поддържа във форма е
бил преустановен за дълъг период от време ,то неучастието на ищцата в
загрявката преди първа репетиция,предвид нейния дългогодишен опит като
балерина който й позволява да предвиди неблагоприятния резултат при
  собственото неправомерно поведение , в случая придава субективната
значимост на груба небрежност по чл.201,ал.2 КТ при установеното
 поведение .
          Предвид представени по делото данни за отзиви от премиерата на
балета „Ж.”,постановката е блестящо представена в съботния ден на 24 април
2021г под аплодисментите на публиката.
           Цената на този успех е изискваната от артистите всеотдайност при
подготовката на балетната постановка, въпреки осъзнаваният както от тях,

                                     8
така и от ръководни длъжности при работодателя повишен риск за здравето
им, при налагащия се темп на подготовка и репетиране. Л. П. е платила тази
цена със здравето си. Както тогава, при организацията на репетициите, така и
при защитните си доводи в този процес, работодателят застъпва по
назидателен , но неубедителен на настоящия съд начин , че това следва да
остане за нейна сметка (към сметката е добавил и уволнението й от
Държавната опера) .Сметката, потърсена с иска за обезщетение за понесените
неимуществени вреди , следва да заплати работодателя Държавна опера – Б.,
при това с пълния размер на исковата претенция от 15 000 лева ,който
 размер предвид характера на причинената травма и понесените страдания ,
не е прекомерен и е справедлив.
       Въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като
предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди следва да бъде
уважен изцяло в предявения размер. Възражението на ответника на основание
чл. 201, ал.2 КТ е неоснователно .
          Разноските за изготвената по делото експертиза, както и тези за
дължимата държавна такса,са присъдени частично,като           следва да бъдат
възложени изцяло в тежест на ответника , поради което допълнително на
основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се присъдят 320лв държавна такса както
и 480 лв.- за експертиза, в полза на бюджета на съда,в равностойност евро .
          Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.С. П. от АК Б.
възнаграждение за безплатно поета защита пред настоящата инстанция в
размер на 1600 лева - сумата 818,07 в евро /Присъденото на същото основание
с въззивното решение се съобразява и не се ревизира/ .На ответника ,по
съразмерност следва да се присъдят разноските /при изцяло основателна
претенция за 15 000лв и лихви 5046,82лв; частично основателни искове за
имуществени вреди в съотношение уважени към предявени претенции
1182,27/8668,26 - главници и лихви / При установени разноски на ответника за
защита за настоящата инстанция 1200 лева /,касационната жалба не е
допусната в една част, но при частично заявено обжалване в недопустимата
част - за имуществените вреди ,при установени разноски на ответника за
защита за настоящата инстанция 1200 лева /, общо за всички инстанции
установени разноски 8155,29лв, или общо за всички инстанции на ответника
по съразмерност 2126,07 лева , възлиза на сумата 1087,04 евро.Присъдените
 по въззивното решение в тежест на ищцата се отменят.


     Водим от горното , Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

                                 РЕШИ:

                                     9
     Отменява решение №409 от 29.05.2025г по в. гр.дело №
691/2025г. на Бургаски окръжен съд в частта , с която е отхвърлен
 предявения от Л. Я. П. иск по чл. 200, ал. 1 КТ срещу „Държавна
опера - [населено място]“ за обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на трудова злополука от 08.04.2021 г., при която
последната е получила торзионна травма на колянна става на десен
долен крайник, изразяващи се в претърпени болки и страдания, за
размера над сумата 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба 04.04.2024г. до първоначално
претендирания и уважен размер от 15 000 лв .; в частта с която е
 отхвърлен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Държавна опера- [населено
място]“ за обезщетение за забава, начислено от 09.04.2021 г. до
03.04.2024 г., върху обезщетението за неимуществени вреди за
размера над 2354,94 лв. до уважения от 5046,82 лв., и в частта за
разноските, присъдени с въззивното решение по съразмерност на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК , като вместо това постановява :
        Осъжда „Държавна опера - [населено място]“ Булстат[ЕИК] с
адрес [населено място] , [улица] да заплати на Л. Я. П. ЕГН [ЕГН] и
адрес [населено място], [улица] ощ е 4090,34 евро/четири хиляди и
деветдесет евро и тридесет и четири цента/ ,с равностойност 8000
лева, представляващи обезщетение на неимуществени вреди за
увреждане на здравето,болки и страдания от трудова злополука,
претърпяна от ищцата на 08.04.2021г,ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
04.04.2024г до окончателно изплащане на сумата , както сумата
1376,34евро с левова равностойност 2691,88лева,представляващи
обезщетение за забава начислено от 09.04.2021г. до 03.04.2024г.върху
обезщетението за неимуществени вреди.
     Осъжда. „Държавна опера - [населено място]“ Булстат[ЕИК] с
адрес [населено място] , [улица] да заплати на адвокат С. Н. П. от АК
Б., личен номер на адв [ЕГН] възнаграждение за безплатно поета

                                 10
защита пред настоящата инстанция в размер на сумата 818,07 в на
основание чл.38, ал.2 ЗА
      Осъжда Л. Я. П. ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] , [улица]
да заплати на „Държавна опера - [населено място]“ Булстат[ЕИК] с
адрес [населено място] , [улица] сумата 1087,04евро разноски за
всички инстанции
     Осъжда.„Държавна опера - [населено място]“ Булстат[ЕИК] с
адрес [населено място] , [улица] да заплати на по сметка на Районен
съд Бургас допълнително 163,61 евро държавна таска както 245,42
евро - за експертиза


     Решението е окончателно.

                                     Председател: _______________________

                                        Членове:

                                               1. _______________________

                                               2. _______________________




                                11