Определяне на съпричиняване при смърт на пътник без предпазен колан

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ
                                    № 11
                            гр. София, 19.01.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:


                              Председател: Костадинка Недкова
                              Членове:     Николай Марков
                                           Красимир Машев

при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело
№ 20258002901132 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


     Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на С. И. М. и З. М. М. срещу
решение № 363/18.10.2024 г., постановено по в. т. д. № 334/2024 г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив, 2-ри граждански състав, в частта, в която след
частична отмяна и потвърждаване на решение № 303/12.09.2023 г.,
постановено по т. д. № 83/2022 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, са
отхвърлени предявените от С. И. М. и З. М. М. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот
и здраве” АД кумулативно активно субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техни син – И. С. М., починал вследствие на настъпило на
17.10.2021 г. ПТП, както следва по ищци: 1) за С. И. М. – над присъдената
сума от 60000 лв. до пълния му предявен размер от 180000 лв. (предявен


                                       1
частично от 220000 лв.) и 2) за З. М. М. – над присъдената сума от 60000 лв.
до пълния му предявен размер от 180000 лв. (предявен частично от 220000
лв.), ведно със законната лихва върху всяко едно главно парично притезание
от 01.11.2021 г. до окончателното им заплащане. Като необжалвано
въззивното решение е влязло в сила в частта, в която са уважени предявените
осъдителни искове, вкл. и за заплащане на сумата общо от 735,30 лв.,
представляваща компенсаторно обезщетение за причинените на ищците
имуществени вреди (извършени разходи за лечението на сина им преди
неговата смърт), както и в частта, в която искът за заплащане на
компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди (извършени
разходи за лечението на сина им преди неговата смърт) е отхвърлен.
     Касаторите поддържат, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй
като то е необосновано - при определяне на размера на заместващото
обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата
на чл. 52 ЗЗД, решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен високия
интензитет на претърпените неимуществени вреди - ищците и починалия
били изградили отношения, които се отличавали с изключителна духовна
близост и привързаност. Считат, че справедливите застрахователни
обезщетения за причинените им неимуществени вреди, които следва да бъдат
присъдени, са в размер, съответен на предявените парични искове. Навеждат
довод за неправилност на обжалваното решение в частта, в която въззивният
съд е достигнал до правния извод, че чрез своето противоправно поведение
(пътник без правилно поставен предпазен колан) загиналият син на ищците е
допринесъл в единния съвкупен съпричинителен процес за настъпване на
процесния вредоносен резултат, респ. че дори и да е налице съпричиняване на
вредоносните последици, приносът на пострадалия е значително по-нисък от
определения в размер на 50%.
     В подадения от ответника по касационната жалба писмен отговор ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД оспорва нейната основателност, като
поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички
доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни
фактически и правни изводи, вследствие на което законосъобразно е
приложил материалния закон (чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
     Третото лице-помагач на ответното застрахователно дружество Д. Д. Г.


                                     2
не е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба,
не се явява в проведеното пред касационната инстанция о. с. з. и не взема
становище по касационната жалба.
     Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и
заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2
ГПК приема следното:
      За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в
процеса на доказване са установени всички правопораждащи предявените
материални права юридически факти - настъпването на застрахователното
събитие, виното противоправно поведение на застрахования водач на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между неговото
противоправно поведение и смъртта на И. М., от която са настъпили
твърдените от ищците неимуществени вреди. При определяне на размера на
застрахователното обезщетение апелативният съд е съобразил, че родителите
на починалия И. М. са сред лица, активно материалноправно легитимирани да
получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди при смърт на
близък съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г. Обсъждайки
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост, въззивният съд е
определил по 120000 лв. (за всеки един от тях) застрахователно обезщетение
за причинените на ищците неимуществени вреди вследствие кончината на
сина им. Апелативният съд е приел за основателно своевременно
релевираното     правонамаляващо      материалноправно     възражение     за
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на
загиналия (пътник в процесния лек автомобил без правилно поставен
предпазен колан), като е счел за изяснен в процеса на доказване следния
механизъм (динамика) на релевантното ПТП: на 17.10.2021 г., около 20,20 ч.,
на смрачаване, със скорост на движение 57 км/ч се е движил л. а. „Опел
Вектра”, който е навлязъл в участък от пътя със завой надясно, при критична
скорост на плъзгане за безопасно преминаване през участъка за този радиус на
дъгата 50,40 км/ч. Поради движение със скорост, по-висока от критичната,
автомобилът е загубил напречна устойчивост и е започнал да се плъзга
странично, наляво спрямо посоката си на движение. Водачът е задействал
спирачната система с максимално усилие, оставяйки спирачни следи по
пътната настИ. (към този момент на практика автомобилът е бил неуправляем

                                     3
и водачът е загубил контрол над управлението му). Плъзгайки се, МПС е
продължило движението си напред и наляво, преминало е през горски път и е
навлязло в стръмно дере под моста. Настъпил е удар в ствола на дърво,
намиращо се в дерето. За автомобила първоначалният удар е настъпил в
предните му челни състави, като мястото на удара е в дерето, вследствие на
което лекият автомобил се е завъртял около вертикалната си ос обратно на
часовата стрелка, продължил е движението си на северозапад и се е установил
в покой, с предна част насочена на северозапад. Процесният лек автомобил е
бил фабрично оборудван с инерционни предпазни колани за всички места на
пътниците и за водача - общо 5 бр. Съобразно установените травматични
увреждания на починалия син на ищците, динамиката и механизма на
процесното ПТП, траекторията на движение на тялото му въззивният съд е
приел за доказано, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан към
момента на настъпването на ПТП. Починалият И. М. е заемал дясната част на
задната седалка, поради което, ако е пътувал с поставен предпазен колан, би се
ограничило движението му напред, като коланът би задържал тялото му върху
седалката и то не би достигнало до облегалките на предните седалки. При
поставен колан би се ограничило движението на тялото му и във вертикално
направление при навлизане на автомобила в стръмното дере. Той обаче не би
ограничил движението на горната част на тялото надясно. Синът на ищците е
получил следните травматични увреждания: двустранни контузии на белите
дробове; счупване на 10 и 11 ребра; счупване и изкълчване на ТБС (лява
тазобедрена ставна област), като причината за смъртта представлява масивна
белодробна тромбоемболия, развила се на базата и във връзка със счупването
и изкълчването в областта на лява тазобедрена става, получени при
настъпилото ПТП. Установените по делото травми на починалия М. са в лява
гръдна половина, лява тазобедрена ставна област и дясна гръдна половина,
поради което те са вследствие на осъществения контакт с вътрешните части на
купето на автомобила - облегалките на предните седалки. Първоначалният
контакт на тялото е бил с облегалката на предната лява седалка, а
впоследствие при движение и ротация в дясна гръдна половина - към
облегалката на предната дясна седалка.
     При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният
съд е обосновал фактическото съждение, че починалият син на ищците
съществено е допринесъл за настъпването на процесните травматични увреди,

                                      4
вкл. и за счупването и изкълчването на ТБС (лява тазобедрена ставна област),
усложнението от което е довело до смъртта му 12 дни по-късно. Изяснил е, че
съпричиняването от пострадалия като пътник на задната седалка се изразява в
непоставянето на обезопасителен колан, с какъвто процесният автомобил е
бил фабрично оборудван (нарушение на чл. 137а ЗДвП), като вследствие на
това противоправно поведение (при пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка) се е достигнало до релевантното травматично увреждане -
счупването и изкълчването на ТБС, вследствие на което е настъпила неговата
смърт - установените травми на пострадалия, които са в лява гръдна половина,
лява тазобедрена ставна област и дясна гръдна половина, са получени
вследствие на осъществения контакт с вътрешните части на купето на
автомобила - облегалките на предните седалки. Първоначалният контакт на
неговото тяло е бил с облегалката на предната лява седалка, а впоследствие
при движение и ротация в дясна гръдна половина към облегалката на
предната дясна седалка. Причина за счупването на лявата тазобедрена става е
удар на началната част на бедрото (областта на коляното) в предните седалки.
В случай че пострадалият е пътувал с поставен предпазен колан, той би
ограничил движението на тялото напред и то не би достигнало до облегалките
на предните седалки, респ. не би се осъществил контакт с левите вътрешни
детайли в купето на процесния лек автомобил. При тези приети за установени
правнорелевантни факт апелативният съд е достигнал до правния извод, че
починалият син на ищците е допринесъл в единния, цялостния
съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност
за настъпване на тежките травматични увреждания, вследствие на които – по-
късно, той е починал, поради което неговият принос е тъждествен на
противоправното поведение на виновния водач на процесния лек автомобил
(по ½). Предвид приетия от съда процент на съпричиняване на вредоносния
резултат от Иван М. (50%) определеното застрахователно обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди в размер на по 120000 лв. (за
всеки един от тях) е намалено наполовина – по 60000 лв. (за всеки един от
тях), поради което за разликата над сумата от 60000 лв. до пълния предявен
размер от по 180000 лв. – за всеки един от ищците (част от глобално
претендираните суми от по 220000 лв.), предявените активно субективно
съединени искове за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените им неимуществени вреди са отхвърлени, вследствие на което

                                     5
първоинстанционното решение е отменено в частта, в която е било присъдено
застрахователно обезщетение над сумата от по 60000 лв. до размера от по
108000 лв. (за всеки един от ищците) и в тази част тези искове са отхвърлени.
     С определение № 2385/24.07.2025 по т. д. № 1132/2025 г. на ВКС, II т. о.
е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-Пловдив
при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,
по материалноправния въпрос: „Кои са законоустановените критерии за
определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия в единния
цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната
действителност и какви са нормативните изисквания за съпоставяне на
тяхното казуално участие в процеса на настъпване на вредоносните
последици?”.
     За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на
ВКС съобрази следното:
     В решение № 46/5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3696/2013 г., II т. о.;
решение № 117/08.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. по описа на ВКС, I т. о. и
решение № 17/8.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2264/2022 г., I т. о., които са
послужили за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при
процесуалните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – материалноправният
въпрос да е решен в противоречие с практика на Върховния касационен съд, е
даден следният правен отговор по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
съобразно постановките на т. 7 от ППВС № 17/1963 г. при намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане от значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, а не и вината, като при преценката за съпричиняване на вредоносния
резултат следва да се отчита не само извършеното от пострадалия нарушение
на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушения са в пряка
причинна връзка с резултата. Именно в задължителната за съдилищата
практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. и т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1/2014 г., ОСТК, е изяснено, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на


                                      6
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В константата практика на ВКС по чл. 290 ГПК,
намерила израз в решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II
т. о.; решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.;
решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; решение №
99/8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; решение №
169/2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о. и пр., е пояснено, че при
установяване дали е налице съпричиняване на вредоносните последици, респ.
степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е
необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното ПТП,
като правният извод за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. При определяне на степента на
съпричиняване следва да се съпостави противоправното поведение на
пострадалия с това на делинквента, като се съобрази тежестта на допуснатите
от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат – по този
начин ще бъде установен действителният обем, съобразно който всеки от тях е
допринесъл за настъпването на вредите.
     Следователно, при определяне на конкретния принос на делинквента и
пострадалия следва да се установи тяхното обективно, казуално участие за
настъпване на вредоносния резултат, като се съобрази в каква степен
противоправното поведение на всеки един от тях е естествена, закономерна,
присъща предпоставка за настъпване на вредите (при необходимата пряка
причинно-следствена връзка в единния цялостен съпричинителен процес
между фактите и явленията в обективната действителност). При тази преценка
следва да се вземе предвид както тежестта на допуснатите от тях нарушения
на предписаните правила, така и тяхната казуална връзка с вредоносните
последици.
      По основателността на касационната жалба:


                                        7
      Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е
постановено в отклонение от задължителната и казуалната съдебна практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - при неточно прилагане на критериите
за определяне на обективния, казуалния принос на участниците в процесното
ПТП (делинквента и загиналия) за настъпване на тежките вредоносни
последици – кончината на близкия родственик на касаторите. Въззивният съд -
в противоречие с нормативните изисквания на материалния закон, не е
изследвал критериите за определяне на степента, в която противоправното
поведение на виновния водач на лекия автомобил и загиналия пътник е
допринесло за смъртта на сина на ищците. След установяване на конкретната
динамика на релевантното транспортно произшествие съдът е достигнал до
фактически извод, че при поставен предпазен колан тялото на пострадалия не
би контактувало с облегалките на предните седалки на автомобила, поради
което не би настъпила травмата на ТБС, усложнението на която е довела до
летален изход, като водачът е могъл да избегне настъпването на ПТП, а с това
и причиняването на травмите на загиналия, поради което е обосновал
правното съждение, че приносът на противоправното поведение на двамата
участници за настъпване на този пътен инцидент е тъждествен – в размер по
50%. Апелативният съд обаче не е изяснил нито конкретната тежестта на
допуснатите от водача на МПС и пътника нарушения на предписаните
правила, нито тяхната казуална връзка с вредоносните последици.
Следователно, в тази част обжалваното решение на АС-Пловдив се явява
необосновано – при правилно установяване на всички правнорелевантни
обстоятелства съдът е достигнал до погрешен фактически извод, тъй като при
съвкупен анализ на събраните по делото доказателствени средства се изяснява
различен обем на принос на делинквента и пострадалия за настъпване на
процесното ПТП, вследствие на което е загинал наследодателят на касаторите.
     Касационната инстанция счита, че по несъмнен, категоричен начин бе
изяснено в процеса на доказване от ответника, комуто принадлежи
процесуалното задължение (доказателствената тежест), че при настъпване на
процесното    застрахователно    събитие    пострадалият      е    нарушил
законоустановените правила като пътник при движение на МПС да ползва
предпазен колан (лекият автомобил фабрично е бил оборудван с инерционни
предпазни колани за всички места на пътниците и за водача - общо 5 бр.) - чл.
137а, ал. 1 ЗДвП. Това противоправно поведение е в пряка причинно-

                                     8
следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат (неговата кончина),
тъй като при поставен колан би се ограничило движението на тялото му и във
вертикално направление при навлизане на автомобила в стръмното дере -
коланът би задържал тялото му върху седалката и то не би достигнало до
облегалките на предните седалки и не биха се получили фрактура и
изкълчване на ТБС (лява тазобедрена ставна област). Именно това
травматично увреждане е причина за настъпване на смъртта при последваща
масивна белодробна тромбоемболия.
      При преценка на степента на приноса на противоправното поведение на
пострадалия трябва да се вземе предвид и причината за настъпване на
релевантното непозволено увреждане. Макар и в процеса на доказване в
настоящото производство категорично да се изясни, че починалият
родственик на касаторите е допринесъл чрез своето противоправно поведение
за настъпване на невъзстановимия вредоносен резултат, делинквентът
(водачът на л. а. „Опел Вектра”) е предприел движение с несъобразена с
конкретния пътен участък (път със завой надясно) скорост, вследствие на
което автомобилът е загубил напречна устойчивост и е започнал да се плъзга
странично, наляво спрямо посоката си на движение, излязъл е от пътното
платно, като е преминал през горски път и е навлязъл в стръмно дере под
моста, където е настъпил удар в ствола на дърво (нарушение на правилата за
поведение, уредени в диспозициите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗДвП).
Следователно, първопричината за настъпване на всички вредоносни
последици представлява противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, който поради несъобразената с пътната обстановка скорост не е
успял да контролира МПС, което управлява, вследствие на което, излизайки от
пътното платно, и спускайки се в стръмно дере, е настъпил челен удар на
автомобила, в който без поставен колан е пътувал загиналият близък
родственик на ищците, в ствола на дърво. При така изяснените
правнорелевантни факти и при съобразяване с казуалния принос на всички
участници в процесното ПТП настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че приносът на водача на процесния лек автомобил (на делинквента) и
на пострадалия в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на смъртта
на родственика на касаторите е в съотношение 70% за делинквента и 30% за
загиналия.
     Обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно

                                    9
обжалване в частта, в която са отхвърлени предявените от С. И. М. и З. М. М.
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния
син – И. С. М., както следва: 1) за С. И. М. – над сумата от 120000 лв. до
пълния му предявен размер от 180000 лв. (част от общата претенция от
220000 лв.) и 2) за З. М. М. – над сумата от 120000 лв. до пълния му предявен
размер от 180000 лв. (част от общата претенция от 220000 лв.), ведно със
законната лихва върху всяко едно главно парично притезание от 01.11.2021 г.
до окончателното им заплащане.
     От друга страна, в отговора на касационната жалба ответникът не е
релевирал правен довод за необоснованост на въззивното решение, респ. за
нарушение на материалния закон от апелативния съд при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение за причинените на ищците
неимуществени вреди вследствие кончината на техния син (по 120000 лв. за
всеки един от родителите). Следователно, при основателността на
релевираното     правонамаляващо       материалноправно  възражение      за
съпричиняване на вредоносния резултат от противоправното поведение на
пострадалия този размер на застрахователното обезщетение трябва да бъде
намален с установения от касационната инстанция степен на този принос, т.е.
с 30%, поради което дължимото застрахователно обезщетение за причинените
на ищците неимуществени вреди вследствие кончината на техния син възлиза
на сумата от по 84000 лв. (120000 лв. х 70%).
      При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни
доводи на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да бъде
отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в
частта, в която са отхвърлени предявените от С. И. М. и З. М. М. срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве” АД осъдителни искове с правно основание 432,
ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди над сумата от 60000 лв.
до дължимия размер от 84000 лв. (за всеки един от ищците), ведно със
законната лихва върху всяко едно главно парично притезание от 01.11.2021 г.
до окончателното им заплащане, като тези искове трябва да бъдат уважени до
тези суми.


                                     10
      При този изход на спора въззивното решение трябва да бъде отменено и
в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника са определени съдебни
разноски над сумата от 1093,33 лв. до присъдения размер от 1366,77 лв., както
и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на застрахователното
дружество са определени съдебни разноски за въззивното производство над
сумата от 2313,41 лв. до присъдения размер от 2891,77 лв., респ. над сумата от
200 лв. до присъдения размер от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд.
     При съобразяване на разясненията по точното тълкуване и прилагане на
правото на ЕС, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 ,
както и с оглед на уважената и отхвърлената част от касационната жалба на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. П. К. от САК трябва да се присъди
сумата от 4800 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото пред
касационния съд безплатно процесуално представителство на двамата
касатори. Този размер съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото. Не следва да се присъжда допълнително адвокатско
възнаграждение на адв. П. К. от САК за осъщественото от нея безплатно
процесуално представителство на ищците пред първоинстанционния и
въззивния съд, тъй като определеният размер на това адвокатско
възнаграждение в размер общо по 13080 лв. с ДДС (за всяка една от съдебните
инстанции) съответства както на действителната правна и фактическа
сложност на делото, така и на съотношението между уважената и
отхвърлената част на исковата молба, респ. на въззивните жалби на главните
страни в процеса.
       Тъй като ищците са били освободени от процесуалното задължение за
заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК,
ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83,
ал. 2 ГПК да заплати в полза на бюджета на ОС-Стара Загара допълнително
държавна такса от 960 лв. (над присъдения от въззивния съд размер от 4829,41
лв.), както и допълнително съдебни разноски от 25 лв. (над присъдения от
въззивния съд размер от 133 лв.) – съдебни разноски. С оглед на
обстоятелството, че касационната инстанция е присъдила по-ниско
застрахователно    обезщетение      от    това,    което      е     определил
първоинстанционният съд, не следва да се присъжда в тежест на ответника

                                       11
допълнителна държавна такса за въззивното производство (този въззивник е
внесъл дължимата държавна такса за разглеждане на предявената от него
въззивна жалба, която частично е уважена). В полза на бюджета на ВКС
трябва да се присъди общо сумата от 990 лв., представляваща сбора от
дължимите държавни такси за допускане и разглеждане на касационната
жалба.
     Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,
състав на Второ отделение

                                  РЕШИ:

      ОТМЕНЯ решение № 363/18.10.2024 г., постановено по в. т. д. №
334/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, 2-ри граждански състав, в
частта, в която след отмяна на решение № 303/12.09.2023 г., постановено по т.
д. № 83/2022 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, са отхвърлени
предявените от С. И. М. и З. М. М. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”
АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на техния син - И. С. М., починал вследствие
на настъпило на 17.10.2021 г. ПТП, над присъдената сума от по 60000 лв. до
размера от по 84000 лв. (за всеки един от тях), ведно със законната лихва
върху всяко едно главно парично притезание от 01.11.2021 г. до окончателното
им заплащане; в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. И. М. и З.
М. М. са осъдени да заплатят на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД съдебни
разноски пред ОС-Стара Загора над сумата от 1093,33 лв. до присъдения
размер от 1366,77 лв., както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
С. И. М. и З. М. М. са осъдени да заплатят на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”
АД съдебни разноски пред Апелативен съд-Пловдив над сумата от 2313,41 лв.
до присъдения размер от 2891,77 лв., респ. над сумата от 200 лв. до
присъдения размер от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред Апелативен съд-Пловдив,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
     ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК 200299615
да заплати на С. И. М., ЕГН ********** и З. М. М., ЕГН ********** по
исковете с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД

                                      12
допълнително сумата от по 24000 лв. (общо над 60000 лв. до размера от по
84000 лв.), за всеки един от тях, представляваща застрахователно обезщетение
за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на
техния син И. С. М., починал при настъпило на 17.10.2021 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главното парично притезание от 01.11.2021 г. до
окончателното му заплащане.
      ОСТАВЯ В СИЛА решение № 363/18.10.2024 г., постановено по в. т. д.
№ 334/2024 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта, в която след
частично потвърждаване и отмяна на решение № 303/12.09.2023 г.,
постановено по т. д. № 83/2022 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, са
отхвърлени предявените от С. И. М. и З. М. М. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот
и здраве” АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на техния син – И. С. М., починал
вследствие на настъпило на 17.10.2021 г. ПТП, над присъдената сума от по
84000 лв. (за всеки един от тях) до пълния им предявен размер от по 180000
лв. (предявен частично от по 220000 лв.), за всеки един от тях, ведно със
законната лихва върху всяко едно главно парично притезание от 01.11.2021 г.
до окончателното им заплащане.
     ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ГПК ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД да заплати на адв. П. К. от САК, с адрес гр. Казанлък, ул.
„Славянска” № 6, офис 10 сумата от 4800 лв. с ДДС - за осъщественото
безплатното процесуално представителство пред Върховния касационен съд.
     ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД да заплати допълнително сумата от
960 лв. държавна такса, както и допълнително сумата от 25 лв. съдебни
разноски - в полза на бюджета на ОС-Стара Загора, както и сумата от 990 лв.
държавна такса – в полза на бюджета на Върховния касационен съд.
     РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д. Д. Г. – трето лице-
помагач на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД.


     РЕШЕНИЕТО е окончателно.


                                            Председател: _______________________

                                       13
     Членове:


           1. _______________________

           2. _______________________




14