Еднократност на реабилитацията по право при повторно шофиране след употреба на алкохол

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                  №8
                         гр. София, 08.01.2026 г.


                  В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                           Председател: Румен Петров
                           Членове:     Спас Иванчев
                                        Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора Е. С.
като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от
общ характер № 20258002200867 по описа за 2025 година
      Производството   по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по
подадена касационна жалба от подсъдимия С. С. Н. чрез защитата му срещу
нова въззивна присъда № 21 / 11. 06. 2025г. по ВНОХД № 20251200600484 по
описа за 2025 година на Благоевградски окръжен съд, трети въззивен
наказателен състав.
     С жалбата се ангажират и трите касационни основания – нарушение на
закона, наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и явна несправедливост на наложеното наказание.
     Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невинен.
     В допълнение към жалбата отново се посочва наличието на трите
касационни основания. Според защитата било установено, че една година
след изтърпяване на наказанията по НОХД № 544 / 2020г., което се случило
на 15. 01. 2021г. по отношение на глобата и на 19.12.2021г. относно
лишаването от право, както и до изтичане на изпитателния срок на
лишаването от свобода, подсъдимият не бил извършил друго престъпление от
общ характер. Независимо от характера на деянието, извършено от подс. Н.,

                                    1
същото не осъществявало състава на чл.343б, ал.2 от НК, тъй като за да бъде
признат за виновен, трябвало да има влязла в сила присъда по чл.343б, ал.1 от
НК. В случая била настъпила реабилитация, а разпоредбата на чл.343б, ал.2 от
НК не била състав на повторност и чл.30 от НК не бил приложим. С
постановяване на оспорваната по касационен ред присъда окръжният съд бил
нарушил материалния закон.
      В жалбата се разсъждава дали след реабилитация, настъпила съобразно
чл.88а от НК за осъждането по НОХД № 2313/ 2006г., подсъдимият може да
се ползва от „непълната реабилитация по право по чл.86 за осъждането по
НОХД № 544 / 2020г. на РС Сандански и дали тази реабилитация не нарушава
забраната по чл.86 от НК“.
     Изразява се становище, че пълната реабилитация по чл.88а от НК
заличавала факта на осъждането с произтичащите от него последици,
включително и настъпилата за това осъждане реабилитация по чл.86 от НК,
като се прави позоваване на решение на САС - № 306 / 20. 10. 2022г. по
ВНОХД № 20221000600900 / 2022г.
     Предвид на тези съображения касаторът счита, че липсвала пречка
деецът да бъде реабилитиран по чл.86 от НК, ал.1, т.1 от НК, което водело до
извод, че подсъдимият е реабилитиран по силата на тази норма за осъждането
си по НОХД № 544 / 2020г. на РС – Сандански и към датата на деянието по
настоящето производство – 10. 08. 2021г. той не е осъждан. В заключение се
твърди, че деянието, за което е осъден понастоящем деецът, е далеч след
реабилитирането му по право за предишното осъждане и затова не е налице
изискващото се обстоятелство – да има предходно осъждане за деяние по
чл.343б, ал.1 от НК.


       Прокурорът от ВКП в съдебното заседание оспорва касационната жалба, като я счита
за неоснователна. Заявява, че не са допуснати твърдените процесуални нарушения, които да
са ограничили правото на защита на подсъдимия. Във въззивното съдебно следствие били
изискани допълнителни , нови писмени доказателства, като са преценени общо с останалата,
налична до този момент доказателствена съвкупност. Позовава се на нормата на чл.86, ал.1
от НК, че повторна реабилитация по право не се допуска, което с присъдата си окръжната
инстанция е потвърдила като свое становище по приложение на материалния закон.
       Посочва, че не е настъпила реабилитация по отношение на наказанието лишаване от
свобода, както и по отношение на наложената глоба, тъй като не са изтекли пет години от
края на изпитателния срок.


                                           2
      Наложените наказания са в минимален размер, а лишаването от право е адекватно
определено, съобразно релевантните по делото факти.
       Моли да се остави без уважение касационната жалба.


       Подсъдимият Н., явява се лично и се представлява от защитник. Последният пледира,
като поддържа касационната жалба в цялост и повтаря изложените в нея съображения
относно наличието на реабилитация по право. Основен довод е обстоятелството, че
законодателят не е квалифицирал деянието като повторно.
        Твърди, че подс. Н. е осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, за което е осъден с
влязло в сила веднага споразумение от 13. 01.2021г., като след изтичане на определения в
това споразумение изпитателен срок от 3 години деецът бил реабилитиран, доколкото не е
действала разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК. След като не е осъждан, то не можело деянието
да се квалифицира като престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
     Позовава се и на неправилно изчисления от въззивната инстанция на съдържанието на
алкохол в кръвта, като иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
      Подържа се и основното искане за оправдаване на дееца.
      Подсъдимият в лична защита поддържа тезата на защитата си.
    При осъществяване на правото си да се изказва последен подс. Н. отново поддържа
защитника си и моли да бъде оправдан.
      При последната си дума отново настоява да бъде оправдан.
    Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като
обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1
от НПК, установи следното:
    С присъда № 11 / 04. 02. 2025г. на РС – Петрич, по НОХД № 746 / 2024г.
подс. Н. е признат за невинен и съответно е оправдан по обвинението да е
извършил престъплението , в което е бил обвинен – по чл.343б, ал.2 от НК.
     С новата въззивна присъда № 21 / 11. 06. 2025г. по ВНОХД №
 20251200600484 по описа за 2025 година на Благоевградски окръжен съд,
трети въззивен наказателен състав, първоинстанционната присъда е
отменена,като вместо нея е постановена настоящата, атакувана по касационен
ред, с която подс. Н. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.343б, ал.2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 8 месеца, изтърпявано при първоначален общ режим. Деецът е наказан
с кумулативното наказание глоба, определена в размер на 500лв., като също
така на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 година.



                                            3
     Настоящето касационно разглеждане е първо по ред.
      След запознаване с материалите по делото и депозираната касационна
жалба, ведно с допълнението и пледоарията на касатора в съдебното
заседание, съставът на ВКС намери, че оплакванията са неоснователни, а
присъдата се явява правилна и законосъобразна, като следва да бъде изцяло
потвърдена.
     Въззивната инстанция в рамките на своите правомощия не се е
съгласила с направените изводи от първостепенния съд, които по същество
удовлетворяват касатора. Съставът на окръжния съд е направил свой прочит,
на доказателствената съвкупност и въз основа на свой доказателствен анализ е
стигнал до различни правни изводи относно приложението на закона,
съответно е установил виновността на дееца и неговата съпричастност към
деянието, за което е бил обвинен.
     Деецът не е реабилитиран, още повече по смисъла на чл.86 от НК. Тази
реабилитация не настъпва никога повече след еднократната й реализация, за
разлика от реабилитирането при условията на чл.88а от НК. Същността на
реабилитацията по право представлява законодателен израз на държавна
милост, нормативно закрепена в чл.86 от НК и осъществима при условията,
посочени в разпоредбата. Законодателят е установил по императивен начин,
както правилно е отбелязала окръжната инстанция, за пълнолетните лица,
заличаването на негативните последици за обществения, в частност
юридическия, статус да става еднократно.
     Обратното тълкуване е твърде произволно, за да може да бъде прието.
Независимо от липсата на възможност за нова реабилитация по право, т.е. по
смисъла на чл.86, ал.1 от НК, законодателят не е предвидил това да остане
завинаги, доколкото с новата разпоредба на чл.88а от НК е дадена възможност
след изтърпяване на наказанието, и след изтичане на срока, предвиден за
погасяване на изпълнение на наказанието, тоест давността за това, ако деецът
не е извършил друго престъпление, отново да бъдат заличени негативните
последици от осъждането, или осъжданията, ако са повече на брой. Целта на
законодателя е въпреки всичко да се даде възможност и на многократно
осъжданите лица да бъдат реинтегрирани в обществото, без да се налага да
търпят последиците на своето предходно поведение, да им бъде дадена
възможност да бъдат пълноправни граждани, като се приема, че след

                                     4
изтичането на продължителните срокове, посочени в закона, те са се
поправили.
      Настоящия казус не е такъв, деецът не може да се ползва от
реабилитация по смисъла на чл.86, ал.1 от НК, тъй като тя вече е настъпила
еднократно за подсъдимия като пълнолетно лице, а такава по чл.88а от НК все
още не е. Затова с основание въззивната инстанция е приела, че деецът е
осъждан вече за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, което прави възможно
снижаването на допустимата граница на алкохолно съдържание в кръвта, над
която се носи наказателна отговорност. Поради това също така
законосъобразно е прието, че деянието на подсъдимия е съставомерно именно
по чл.343б, ал.2 от НК,
     Допуснатата неточност ( своеобразна тавтология) при посочване на
концентрацията не може да опорочи валидно изразената воля на съда, че
деецът е управлявал моторното превозно средство със съдържание на алкохол
в кръвта над допустимите 0.5 на хиляда, а именно 0.88 на хиляда, или 0.88
промила. Поради което касационният състав отхвърли и това последно
възражение.
     В заключение съставът на ВКС намери, че с атакуваната нова и
осъдителна въззивна      присъда материалния закон е вярно приложен.
Наказанието е в необходимата степен снизходително определено, под
минимума, предвиден в закона. Касационният състав прие, че въззивната
инстанция е отчела всички дължими обстоятелства съобразно нормата на чл.
36 от НК, като по – нататъшно смекчаване на наказателноправното
положение на дееца не е възможно.
     Съставът на ВКС, предвид горните изводи прие, че атакуваната с
касационна жалба нова въззивна присъда следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният
касационен съд, първо наказателно отделение

                                 РЕШИ:


     ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 21 / 11. 06. 2025г. по ВНОХД №


                                      5
 20251200600484 по описа за 2025 година на Благоевградски окръжен съд,
трети въззивен наказателен състав.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                      Председател: _______________________

                                          Членове:

                                                1. _______________________

                                                2. _______________________




                                  6