Намаляване на обезщетение за незаконно обвинение след оправдателна присъда

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 116
                                гр. София, 20.02.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                  Председател: Албена Бонева
                                  Членове:     Боян Цонев
                                               Мария Христова

при участието на секретаря Александра В. Чолакова
в присъствието на прокурора О. Б. Т.
като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело
№ 20258002100805 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на Република България срещу
въззивното решение №1352/24.12.2024 г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. №
1709/2023 г. в частите, с които касаторът е осъден да заплати на А. К. сумите, както следва:
от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие на повдигнато
обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан с присъда по НОХД №
8828/2015 г. на СРС; от 9 466,66лв. – обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, натрупано за
периода от 12.11.2019г. до 21.12.2022г., както и законната лихва върху главницата, считано от
02.11.2019 г. до окончателното плащане.
Касационното обжалване е допуснато с определение №3914/04.08.2025г. по правните
въпроси: 1/ как се определя обезщетението за неимуществени вреди и конкретните
обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид; 2/ за задължението на
въззивния съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото
доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към
предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и за проверка
допустимостта на обжалваното решение по претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД относно пределите, в които е допустимо да се произнесе съда.
По въпроса за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и


                                             1
конкретните обективни обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид, е налице
формирана задължителна практика на ВС и ВКС (ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.3 и т. 11 от ТР
№ 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл.290 от ГПК), според която
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при
всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове
на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то
е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост, тяхната
тежест, конкретните обстоятелства по всяко едно, имащи отношение към вида, броя и
интензитета на търпените неимуществени вреди; дали ищецът е оправдан, респ. дали
наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от
тях, а по други е осъден, като се направи съпоставка между всички обвинения, по които се е
развивало наказателно производство по същото време; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му, при отчитане на неговата сложност /фактите, които е следвало да бъдат
установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на
доказателства и др./; интензитета на мерките на процесуална принуда – дали ищецът е бил
задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите
мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни
производства – като се отчете обстоятелството, че причинените вреди са във връзка с всички
обвинения. Преценява се още начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед
неговата личност и живот – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му –
семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др.
Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на
професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е
професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или
липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се
отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за
всички претърпени неимуществени вреди. За да се приложи правилно обществения
критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за
размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на
засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.
Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка
всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството
допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните“


                                            2
също е намерил своето разрешение в трайно установената практика на ВКС, включително и
задължителна такава – т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Според дадените в нея разрешения, въззивният съд е длъжен да обсъди в
своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите
обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи (чл.235, ал.2 от ГПК).
Съдът следва да обсъди и разгледа всички доводи и възражения на страните (своевременно
въведени в производството), когато имат отношение към предмета на спора, като направи
самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства (както пред първата
инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него), въз основа
на които да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, за да
достигне до свое собствено решение. Само след цялостната преценка на доказателствения
материал – поотделно и в съвкупност, след като приложи и последиците на тежестта на
доказване в гражданския процес, съдът може да посочи кои факти намира за установени и
кои за недоказани. Изводите на съда за обстоятелствата, които имат значение за разрешаване
на спора, следва да съответстват на събраните по делото доказателства.
Съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе по предмета, с който е сезиран в исковата
молба – спорното материално субективно право (претендирано или отричано от ищеца),
очертано от основанието и петитума на иска (уточнен след дадени указания) или изменен
след надлежно направено искане.
В жалбата си Прокуратурата на Република България е изложила доводи за неправилност на
въззивното решение в обжалваните му части, поради противоречие с материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при
постановяване на решението въззивният съд не е взел предвид интензивността на воденото
срещу ищеца наказателно производство и по-конкретно предприетите действия на
процесуална принуда в хода на досъдебното и съдебното производство; не е отчел
обстоятелството, че престъплението, за което е повдигнато обвинение не е свързано с
професионалната дейност на ищеца; за него не са настъпили трайни невъзвратими
негативни последици свързани, както с физическото и психическото му здраве, така и с
професионалното му развитие; не е отчел обстоятелството, че през 2019г. А. К. е бил
награден с приза „Смело сърце“ на церемонията „Лекар на 2019г.“.; не са настъпили
промени в семейното му положение. Твърди още, че въззивният съд не е съобразил тежестта
на приложената мярка за неотклонение – „парична гаранция“, която е значително по-лека от
„задържането под стража“ и е засегнала в ниска степен личната му сфера, не го е извела
извън обичайната му семейна и социална среда; не е отчел възрастта на пострадалия, както
и обществено икономическите условия в страната. Излага още, че при определяне размера
на следващото се на пострадалото лице обезщетение въззивният съд не е дал правилна
оценка на част от обстоятелствата. Не е съобразил, че наложената мярка „задържане под
стража“ е била за 72 часа, а тази „забрана за напускане на страната“ била за периода от
12.01.2015г. до 21.07.2015г., като търпените от същите вреди не са били в продължителен
период. По същество претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и
намаляване размера на присъденото обезщетение.


                                            3
Ответникът А. К., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява
становище по жалбата.
Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд в частта, с
която Прокуратурата на Република България била осъдена да заплати на А. К. сумите, както
следва: от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие на
повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан с присъда по
НОХД № 8828/2015 г. на СРС; от 9 466,66лв. – обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД, натрупано
за периода от 12.11.2019г. до 21.12.2022г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 02.11.2019 г. до окончателното плащане.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са безспорни и надлежно
установени обстоятелствата свързани с воденото срещу ищеца А. К. наказателно
производство, както следва: На същия било повдигнато обвинение за престъпление по
чл.210, ал.1, т.2 от НК (възбудил и поддържал заблуждение, че е син на собственик на
недвижим имот и ще го отдаде под наем, с което причинил щета в размер на 1000лв.);
процесът е преминал през съдебна фаза, разгледан на две инстанции, приключил с
оправдателна присъда; на ищеца били наложени мерки за неотклонение задържане под
стража и забрана за напускане на страната; продължителността на производството от
27.12.2014г. до 12.11.2019г.; чистото съдебно минало на ищеца; произхода му от Република
Северна Македония, образованието му – медицина, специалност анестезиология.
Въззивният съд кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел И. Б. (приятел на
ищеца), от които приел за установено, че по време на разследването настъпила рязка
промяна в поведението и характера на К., която била видима и във външния му вид. Същият
изпитвал тревога да не влезе в затвора и да не бъде лишен от лекарски права. Според
свидетеля, ищецът искал да запише докторантура и да се развива като научен работник, но
се отказал заради воденото срещу него наказателно производство; забраната да напуска
страната го лишила от възможност да контактува и да усеща подкрепата на близките си,
които живеели в Македония и Франция; не му позволила да пътува в чужбина и да участва в
обучения и международни форуми, които били важни за професионалното му развитие.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд приел (включително
чрез препращане към мотивите на първостепенния съд), че по делото са установени фактите
попадащи в приложното поле на ЗОДОВ. При определяне размера на следващото се на А. К.
обезщетение, въззивният съд отчел обстоятелството, че започналото наказателно
производство и особено задържането под стража представлявали шок за него. Той бил
лишен от контакти с близките си хора, продължително време не можел да напуска пределите
на страната с цел лични и служебни контакти; професионалната му кариера забавила
развитието си; изпитвал несигурност и се боял за бъдещето си; накърнено било чувството му
за справедливост. Приел, че интензивността на описаните преживявания била засилена
предвид социалния статус на ищеца – живеещ в обкръжение на високо интелектуални хора,
работещ като лекар, специализиращ в една от най-тежките области на медицината –
анестезиологията. Съдът посочил, че продължителността на производството, с оглед

                                             4
повдигнатото обвинение и разделянето му от това спрямо втория обвиняем, била дълга,
което обосновало извода му за преминаване на стреса при ищеца в дистрес. Отбелязал, че
през времетраенето на производството той участвал в процесуални действия и следвало да
оправдава отсъствията си от работа.
Въззивният съд направил извод, че по делото не е установена причинната връзка между
ново настъпилите вреди – белодробна тромбоемболия и воденото наказателно производство,
както и че приеманите антидепресанти са довели до развитие на тромботични промени. В
тази връзка отбелязал, че по делото не били представени данни за коагулационните
показатели на кръвта на ищеца преди инцидента, удостоверен с епикризата, нито дали е
имал тромбоцитемия или друг генетичен болестен фактор, предизвикал емболията.
Съдът съобразил и обстоятелствата, че ищецът не е търпял най-тежката мярка за
неотклонение продължителен период от време, а наложената му административна
ограничителна мярка била отменена от съда. Не било установено влошаване на
здравословното състояние на А. К., като последица от предприетите от ответника действия.
Същият не бил лишен от правоспособност и възможност да упражнява професията си, като
макар със затруднения, е можел да следва характерния за ежедневието му дневен ред,
установен към момента на образуване на наказателното производство. Отчел и
обстоятелствата за липса на широка медийна разгласа на воденото наказателно производство
и липсата на доказателства, че ищецът бил подложен на социална изолация.
Въз основа на изложените съображения, въззивният съд приел, че размерът на определеното
от първостепенния съд обезщетение за претърпените от А. К. неимуществени вреди в
размер на 30 000лв. е съобразено с търпените болки и страдания от воденото срещу него
наказателно производство, по което бил оправдан.
При извършената касационна проверка, настоящата инстанция не установи пороци, водещи
но нищожност на обжалваното въззивно решение. Налице е частична недопустимост на
същото по отношение на присъдената законна лихва върху главницата считано от
02.11.2019г. до 21.12.2022г., вместо от претендираната с исковата молба дата – от
предявяване на иска 21.12.2022г. Обезщетението за забавено плащане на главницата от
датата на увреждането до предявяване на иска, както и след това до окончателното
плащане е едно и също по характер вземане, но когато претенцията се предявява за периода
до исковата молба, същата следва да е определена по размер. Произнасянето на въззивния
съд, с което е потвърдено решението на първостепенния съд в тази част е извън предмета на
иска, с който е бил сезиран, поради което решенията са недопустими и следва да бъдат
обезсилени. В останалата част въззивното решение е допустимо.
Решението в обжалваната му част е постановено в отговорите на поставените въпроси и
трайно установената съдебна практика посочена по-горе. Основателен е довода на касатора,
че въззивният съд не е обсъдил всички фактически твърдения, правни доводи и възражения
на страните, не е преценил всички релевантни обстоятелства, имащи значение за
установяване на неимущественото увреждане на ищеца. Въззивният съд е посочил, че взима
предвид преживения от ищеца шок от задържането му; лишаването му от контакти с
близките му хора; невъзможността продължително време да напуска страната с цел лични и


                                           5
служебни контакти; забавеното му кариерно развитие; чувствата на несигурност, страх за
бъдещето и накърнено чувство за справедливост; продължителността на производството и
средата, в която се движел ищеца, с оглед неговата професия. Не е изложил мотиви как тези
обстоятелства се отразяват върху размера на паричното обезщетение. Изявлението, че по-
високото обезщетение присъдено на ищеца е резултат от интензивността на понесените
вреди, на практика не съдържа извод за степента на негативните преживявания на А. К.,
съответно как точно е определен размерът на присъденото му обезщетение. Основателно е
касационното оплакване, че въззивният съд не е обсъдил предприетите действия на
процесуална принуда в хода на досъдебното и съдебното производство; не е отчел
обстоятелството, че престъплението, за което е повдигнато обвинение не е свързано с
професионалната дейност на ищеца; за него не са настъпили трайни невъзвратими
негативни последици свързани, както с физическото и психическото му здраве, така и с
професионалното му развитие; не е отчел обстоятелството, че през 2019г. А. К. е бил
награден с приза „Смело сърце“ на церемонията „Лекар на 2019г.“; не са настъпили промени
в семейното му положение; възрастта на пострадалия, икономическата обстановка в
страната към датата на увреждането.
Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 12, чл. 235, ал.
2, чл. 236, ал. 2 ГПК, довело до неправилно приложение на материалния закон (чл.52 от ЗЗД)
и необоснованост на въззивното решение, което съставлява основание за неговата отмяна,
на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови
съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.
А. К. бил на 28 години към датата на привличането му като обвиняем, а към датата на
влизане в сила на оправдателната присъда на (23.10.2019г./12.11.2019г.) 33 години, т.е. в
активна възраст. В периода на висящност на наказателното производство работил като лекар
анестезиолог, като през 2019г. бил удостоен с приза „Смело сърце“ по време на церемонията
„Лекар на годината“. По делото не са събрани други доказателства за трудовата му заетост.
От приложените писмени доказателства се установява, че с постановление от 19.08.2014 г.
по ДП №ЗМ 15011/2014г. на 06 РУ“П“ СДВР, пр.пр.49897/14г. на СРП, ищецът А. К. бил
привлечен като обвиняем за това, че след предварителен сговор с И. В. И. и с цел да набави
за себе си имотна облага, на 06.07.2014г. в [населено място] възбудил и поддържал
заблуждение у Д. Н. К., че И. М. е син на собственика на недвижим имот находящ се в
[населено място] и че И. ще му даде имота под наем, с което причинил на Д. Н. К. имотна
вреда в размер на 1 000лв. – престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 от НК.
Посоченото деяние съставлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 11, ал. 2 и
чл.93, т. 7 НК, за което е предвидено наказание "лишаване от свобода“ за срок от 1 до 8
години.
В хода на ДП №ЗМ 15011/2014г.по отношение на ищеца били извършени следните
процесуални действия: взети обяснения от лицето; разпит като свидетел; привличане като
обвиняем на 19.08.2014г.; наложена мярка за неотклонение задържане под стража за 72 часа
с постановление от 19.08.2014г.; разпит на обвиняем (27.12.2014г.). С постановление от
30.12.2014г. на А. К. била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 1000лв.; с


                                            6
постановление от 12.01.2015г. на същия била наложена и мярка „забрана за напускане на
пределите на Република България“ без разрешение; предявяване на разследването на
09.02.2015г.; привличане като обвиняем на 02.06.2015г.; разпит на обвиняем на 02.06.2015г.
 С постановление от 02.06.2015г. на прокурор при СРП на А. К. е разрешено да напусне
пределите на страната за периода от 03.06.2015г. до 06.06.2015г., за да участва в
международен конгрес във връзка с упражняваната от него професия – хирург.
Обвинението било внесено в съда на 26.02.2015г. Образуваното въз основа на същото
производство било прекратено и делото върнато на СРП за отстраняване на констатираните
нарушения.
Производството повторно влязло в съдебна фаза на 03.06.2015г. По внесения срещу А. К. и
И. М. И. обвинителен акт било образувано НОХД №8828/2015г. на Районен съд – София. В
хода на същото, с протоколно определение от 21.07.2015г. районният съд отменил
наложената на А. К. мярка „забрана за напускане на страната“. Същото не било обжалвано и
влязло в сила на 28.07.2015г.
Мярката за неотклонение „забрана за напускане на страната“ била наложена на обвиняемия
в периода от 12.01.2015г. до 28.07.2015г. – 6 месеца и 16 дни.
В ход на съдебното производство били проведени общо 21 открити съдебни заседание, като
подсъдимият не се явил в три от тях (веднъж поради необходимост да участва в спешна
операция и два пъти поради заболяване от пневмония). Производството приключило с
постановената оправдателна присъда по отношение на А. К. от 13.03.2019г.
Въз основа на подадения от Прокуратурата протест било образувано ВНОХД 2997/2019г. на
Софийски градски съд. Делото било прекратено с определение №3548/18.09.2019г., поради
оттегляне на протеста. Същото влязло в сила на 23.10.2019г.
Периодът на продължителност на наказателното производство срещу А. К. бил 5 години, 2
месеца и 5 дни. Същият не е бил осъждан.
Според официалните данни на НСИ средно на лице за 2019 г. общият доход е в размер на
6592 лв., общия паричен разход е 6214 лв. Минималната работна заплата е в размер на 560
лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. В. Б., които съдът кредитира като
обективни и безпристрастни, се установява, че наказателното производство се е отразило
негативно на ищеца и неговата личност: бил стресиран и притеснен, че може да бъде осъден
и ще трябва да отиде в затвора; имал депресивно поведение, а по принцип бил много
енергичен, духовит и позитивен човек; за кратък период от време приемал редовно
антидепресанти. След приключване на делото не приемал такива лекарства. Свидетелят
посочва още, че преди около три месеца (началото на 2023г.) ищецът му споделил, че се е
отказал да записва доктурантура. Споделял му по време на воденото срещу него наказателно
производство, че не можел да пътува и да посети роднините си, които живеели в Македония
и Франция, не можел да ходи на конгреси, които му били необходими да се развива в
сферата на медицината и здравеопазването, тъй като извън страната научната дейност била
много по-развита.
По делото е установено и обстоятелството, че А. К. бил удостоен с приза „Смело сърце“ на


                                            7
проведената през 2019г. церемония „Лекар на годината“.
При така установеното, съдът приема, че повдигнатото на А. К. обвинение в извършване на
престъпление се явява незаконно, на осн. в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. На същия са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения; страх от бъдещия изход на делото;
неудобство; накърняване на достойнството и честта, като те всички са във връзка с
обвинението и воденото наказателно производство и са продължили през цялото време на
воденото следствие. Съдът намира, че повдигнато обвинение не е свързано с
професионалната дейност на ищеца и за него не са настъпили трайни невъзвратими
негативни последици свързани, както с физическото и психическото му здраве, така и с
професионалното му развитие. Не е установено в хода на производството воденото срещу
ищеца К. наказателно производство и наложените по време на същото мерки за
неотклонение задържане за 72 часа, забрана за напускане на страната и парична гаранция, да
са довели до невъзможност да работи. Наложените му мерки за неотклонение (задържане за
72 часа и забрана за напускане пределите на страната) несъмнено са предизвикали трудности
в ежедневието му, предвид професията му, необходимостта от планиране на операциите, в
които участва и съобразяването им с провежданите процесуални действия спрямо него, и
насрочените открити съдебни заседания. Създали са и неудобства при пътуването му
свързани с необходимостта от предварително искане на разрешение за напускане на
страната, но от данните по делото е видно, че за целия период, в който е била наложена
мярката ищецът е имал искане за едно пътуване за участие в медицински конгрес в периода
03.06.2015г. до 06.06.2015г. и то му било разрешено. Установяват се и обстоятелствата, че
ищецът е понесъл тежко и болезнено образуването и развитието на производството;
преживял стресово проведените съдебни заседания и извършваните спрямо него
процесуални действия; имал е депресивно поведение в периода на воденото срещу него
наказателно производство.
Съдът намира, че по делото не е установено влошаване на здравословното състояние на
ищеца А. К., което е във връзка с наказателното производство и евентуално приеманите в
част от периода на провеждането му медикаменти.
  Съдът намира, че държавата отговаря за така установените неимуществени вреди.
Паричният еквивалент на обезщетението съдът определя по справедливост, на осн. чл. 52
ЗЗД, към датата на деликта – влизане в сила на оправдателната присъда, в размер на 7 000
лв., изхождайки от формираната съдебна практика и обществено икономическите условия в
страната към 2019 г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер.
При определяне на размера на обезщетението, съдът съобразява следните обстоятелства:
продължителността на воденото срещу ищеца производство (пет години, два месеца и 5
дни), която с оглед обема от процесуални действия се явява прекомерна; извършените
процесуално следствени действия с участието на ищеца (задържане за 72 часа; предявяване
на обвинението; проведените разпити); наложената мярка „забрана за напускане на
страната“ за период от 6 месеца и 16 дни; наложената мярка – парична гаранция.
Интензивността на предприетите спрямо обвиняемия процесуални действия, и наложените
мерки, които са изисквали допълнителни усилия за получаване на разрешение за пътуване в


                                            8
чужбина на медицински конгреси и свързаните с това притеснения дали ще му бъде
разрешено пътуването и участието в тях. Наложената мярка парична гаранция е засегнало
имуществото на ищеца за целия период на наказателното производство. Съдът взема
предвид личността на пострадалия – не осъждан, в активна възраст, както и
обстоятелството, че престъплението, за което е бил обвинен в наказателния процес, предмет
на делото е тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – по чл.195 от НК, но не е свързано с
професионалната дейност на ищеца. Стресът, неизвестността, страхът от осъждане и
налагане на наказание „лишаване от свобода“ е значителен и е бил за целия период на
воденото производство. Продължителността на производството, която е над обичайната
обуславя увеличение на следващото се на ищеца обезщетение, като съдът определя
паричния еквивалент на обезщетението за забавата в размер на 2 000лв. от общо
определения размер от 7 000лв.
В заключение, искът е основателен до размер от 7 000 лв., който след превалутиране по
чл.12 от ЗВЕРБ и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ възлиза на 3 579,04 евро.
С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение
следва да бъде отменено в частта, с която е уважен предявеният от А. К. срещу
Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
разликата над 3 579,04 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 7 000лв. и закръгляне
по чл.13 от ЗВЕРБ) до присъдените 15 338,76 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ
на 30 000лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ) – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, възникнали вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление, по
което е бил оправдан с присъда по НОХД № 8828/2015 г. на СРС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2022г. до окончателното
изплащане, както и за разликата над 1129,39 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на
2208,89 лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ) до присъдените 4 840,23 евро (след
превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 9 466,66лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ),
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от 12.11.2019г.
до 21.12.2022г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Решението в останалите обжалвани части, с които Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. К. обезщетение за причинени му неимуществени вреди от
повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан с присъда по
НОХД № 8828/2015 г. на СРС в размер на 3 579,04 евро (след превалутиране по чл.12 от
ЗВЕРБ на 7 000лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ), ведно със законната лихва върху нея,
считано от 21.12.2022г. до окончателното      изплащане, както и за сумата от 1129,39 евро
(след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 2208,89 лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ),
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от 12.11.2019г. до
21.12.2022г., следва да бъде оставено в сила.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, с което Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на А. К. разходите за адвокатско възнаграждение
за разглеждане на делото пред първостепенния съд и пред въззивната инстанция за
разликата над 329,51 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 644,47лв. и закръгляне


                                            9
по чл.13 от ЗВЕРБ) до присъдените 1412,19 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на
2762лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ).
Водим от горното, съдът

                                        Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №1352/24.12.2024 г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. №
1709/2023 г. и потвърденото с него решение №2134/27.04.2023г. по гр.д. №3457/2022г. на
Софийски градски съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на А. К. обезщетение за забавено плащане на присъдената главница, считано от
02.11.2019г. до 21.12.2022г.
ОТМЕНЯ решение №1352/24.12.2024 г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. № 1709/2023
г. в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. К., на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумите, както следва: разликата над 3 579,04 евро
(след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 7 000лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ) до
присъдените 15 338,76 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 30 000лв. и
закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
възникнали вследствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което е бил
оправдан с присъда по НОХД № 8828/2015 г. на СРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 21.12.2022г. до окончателното
изплащане, както и за разликата над 1129,39 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на
2208,89 лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ) до присъдените 4 840,23 евро (след
превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 9 466,66лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ),
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от 12.11.2019г.
до 21.12.2022г., както и в частта за разноските, с които Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на А. К. разходите за адвокатско възнаграждение за
разглеждане на делото пред първостепенния съд и пред въззивната инстанция за разликата
над 329,51 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 644,47лв. и закръгляне по чл.13
от ЗВЕРБ) до присъдените 1412,19 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 2762лв. и
закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ) за всяка от тях, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. срещу Прокуратурата на Република България искове,
както следва: за разликата над 3 579,04 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 7
000лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ) до присъдените 15 338,76 евро (след превалутиране
по чл.12 от ЗВЕРБ на 30 000лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ) – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, възникнали вследствие на повдигнато обвинение за
извършено престъпление, по което е бил оправдан с присъда по НОХД № 8828/2015 г. на
СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
21.12.2022г. до окончателното     изплащане, както и за разликата над 1129,39 евро (след
превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 2208,89 лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ) до
присъдените 4 840,23 евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 9 466,66лв. и
закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ), представляващи обезщетение за забавено плащане на


                                            10
главницата в периода от 12.11.2019г. до 21.12.2022г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1352/24.12.2024 г. на Апелативен съд – София по в. гр. д. №
1709/2023 г. в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати
на А. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 3 579,04 евро (след
превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 7 000лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ) –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, възникнали вследствие на повдигнато
обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан с присъда по НОХД №
8828/2015 г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба – 21.12.2022г. до окончателното изплащане, както и на сумата от 1129,39
евро (след превалутиране по чл.12 от ЗВЕРБ на 2208,89 лв. и закръгляне по чл.13 от ЗВЕРБ),
представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от 12.11.2019г.
до 21.12.2022г.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           11