Оборване на съвместния принос при придобит с издръжка и гледане имот

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                        № 40
                                гр. София, 22.01.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:


                                   Председател: Дияна Ценева
                                   Членове:     Теодора Гроздева
                                                Елизабет Петрова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело
№ 20258002100265 по описа за 2025 година


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. А. С., представляван от адвокат П.,
срещу решение №109 от 16.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 128/2024 г. по описа на
Окръжен съд- Кърджали, с което е потвърдено решение № 32/12.02.2024 г., постановено по
гр. д. № 146/2022 г. по описа на Районен съд -Момчилград, с което е признато за установено
на основание чл.21, ал.4, т.1 предл. 2-ро във връзка с ал.3 от СК спрямо Е. А. С., че Ф. Ш. С.
е индивидуален собственик на недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица],
общ.Момчилград, представляващи двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 94
кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 28,60 кв.м. и масивен гараж със застроена
площ от 21 кв.м., построени въз основа на учредено право на строеж върху УПИ *** с пл.сн.
№*** в кв.*** по ПУП на [населено място], [община], целият с площ от 600 кв.м., поради
липса на съвместен принос.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалноправния, процесуалния закон и поради
необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът
поддържа, че са необосновани изводите на съда, че няма принос за придобиване на
процесния имот. Поддържа, че по делото е установено, че жалбоподателят е живял в


                                              1
процесния имот с разширеното си семейство, допринесъл е с поведението си за придобиване
собствеността върху имота, полагал е грижи за прехвърлителите преди и след
осъществяване на прехвърлителната сделка, по време на брака си е работил и издържал
семейството. Оспорва изводите на съда за пълна дезинтересованост от страна на
жалбоподателя по отношение на своето семейство. Поддържа, че неправилно въззивният
съд, в нарушение на материалния закон, след като е намерил наличието на минимален
принос на касатора в придобиването на имота, е уважил предявения иск за установяване
индивидуалното право на собственост на ищцата върху спорния имот при липса на принос
на ответника за придобиването му.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора адвокат К.- П.
поддържа жалбата, моли обжалваното решение да бъде отменено. Поддържа съображенията
за неговата неправилност, изложени в касационната жалба. Моли на касатора да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответницата по касационната жалба Ф. Ш. С. е оспорила касационната жалба в писмен
отговор. В отрито съдебно заседание се представлява от адвокат Г., която оспорва
касационната жалба. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира
разноските, направени по делото.
С определение № 3507 от 03.07.2025 г., постановено по чл. 288 от ГПК, касационно
обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния въпрос: " Счита
ли се за оборена презумпцията по чл.21, ал.3 от СК, в случай че съпругът е доказал косвен
(дори минимален) принос за придобиване на недвижимия имот/?”.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
Отговор на правния въпрос, предпоставил достъпа до касационно обжалване, може да бъде
изведен от практиката на ВКС, а именно Тълкувателно решение № 2/2022 г. по т.д. № 2/2022
г. на ОСГК на ВКС, решение № 13 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 3888/2015 г. на III г.о. на ВКС.
Според сега действащия Семеен кодекс имуществените отношения между съпрузи могат да
се уреждат, по техен избор, съобразно предвидените законов режим на общност или
разделност. Доколкото по делото няма данни страните да са избрали режим на разделност на
имуществата и на основание § 4 от ПЗР на СК следва да се приеме, че за уреждане на
 имуществените отношения между тях, като бивши съпрузи, намира приложение режимът на
съпружеската имуществена общност. Съгласно чл.21, ал.1 от СК съпружеска имуществена
общност възниква върху вещи и вещни права, придобити от съпрузите по време на брака в
резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният
принос е в основата на съпружеската имуществена общност. Без съвместен принос
съпружеска имуществена общност не възниква. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от СК, посочва
възможни форми на съвместен принос, като съдебната практиката и правната теория ги
обособява в две групи: пряк материален принос (изразен във влагането на средства от
трудова или друга дейност, както и личен труд) и косвен принос (грижи за децата и работа в
домакинството). Съгласно изричната разпоредба на чл.21, ал.3 от СК съместният принос се
предполага до доказване на противното. За да се отрече наличието на съвместен принос,
съответно да се установи индивидуален характер на придобитото право на собственост


                                             2
върху недвижим имот, в цитираната съдебна практика е възприето, че твърдящият
индивидуална собственост следва да осъществи пълно доказване липсата на принос от
страна на другия. Съгласно мотивите на горецитираното ТР № 2/2022 г. предмет на
доказване в този случай е именно пълната липса на принос във всичките му възможни
форми, посочени в чл. 21, ал. 2 от СК. В цитираната съдебна практика е възприето, че
доколкото разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК изисква съвместен, но не и равен принос,
успешният изход от спора по чл. 21, ал. 4 от СК възлага в тежест на съответния съпруг да
докаже, че другият е бил напълно дезинтересиран от живота на семейството.
Видно от формулирането на разпоредбата на чл.21 от СК законодателят не отдава значение
на количеството принос на съпруга за придобиване на вещно право върху недвижим имот, за
да възникне съпружеска имуществена общност. В закона са налични хипотези, при които
обемът на приноса има значение при уреждане на имуществени отношения между съпрузи,
например чл.29, ал.3 от СК, където изрично е предвидено да се преценява и съизмерва обема
на принос на всеки съпруг за придобиване на общото имущество. Липсва такава разпоредба
при оборване на презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 от СК, поради което
следва да се приеме, че за определяне дали вещно право, придобито по време на брака чрез
възмездна сделка, се притежава в режим на СИО от съпрузите или в индивидуална
собственост от един от тях, е без правно значение дали приносът на съпрузите за
придобиване на вещно право върху недвижим имот е равен или някой от съпрузите има по-
голям принос.
С оглед възприетото в цитираната практика на ВКС може да се приеме като извод, че
обемът на приноса на всеки съпруг за придобиване на вещно право е без значение. Дори и да
се установи минимален принос, съобразно формулировката на правния въпрос, по който е
допуснато касационното обжалване, следва да се приеме наличие на принос и като
последица- възникване на съпружеска имуществена общност.
По съществото на жалбата:
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Предявен е иск за защита на право на собственост върху недвижим имот, придобит
възмездно, по време на брака между страните при твърдяна липса на принос за
придобиването на правото на собственост от страна на ответника.
Въззивният съд правило и пълно е установил фактическата обстановка по делото.
По делото е установено,че страните са сключили граждански брак на 26.02.1997 г., който е
прекратен със съдебно решение от 10.07.2020 г. По време на брака им се родили две деца - Е.
Е. С. и Е. Е. С..
Установено е, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 92, н.д. № 92/2009г. на нотариус Д. С.-К., Ш. А. М. и Х. Х. М.
прехвърлили на дъщеря си и зет си –страните по делото- собствения си недвижим имот-
процесния, срещу задължение за гледане и издръжка, като си запазили вещното право на
ползване върху имота. Установено е по делото, че до 2008 г. съпрузите живели в процесния
имот заедно с прехвърлителите, след което ответникът заминал за Кралство Нидерландия, за


                                            3
да работи.
Събрани са свидетелски показания за установяване отношенията между съпрузите и
полаганите грижи за прехвърлителите на имота. От разпита на св. Е. Е. М., дъщеря на
страните, се установява, че баща й се връщал в началото 1-2 пъти в годината за 15 дни, а в
последствие веднъж за 15-20 дни. Според свидетелката разходите за поддръжката на дома –
ток и вода, са плащани дядо и баба й, които давали пари на майка й, и тя ги плащала.
Къщата била построена от дядото и бабата и те поддържали всичко. Дядо й починал през
2013 г., след лечение с химиотерапии в Х. или П., като преди това бил опериран в София.
Свидетелката установява, че баща й не присъствал на погребението му. След смъртта на
дядото на свидетелката поддръжката за всичко се извършвала от майка й и баба й.
Свидетелката установява, че баща й не участвал и при лечението на баба й. Заявява също, че
докато учела в Пловдивския университет, баща й не я е издържал, помагали й майка й и
баба й. Свидетелката устновява, че баща й получавал от Нидерландия детски добавки за
 малката й сестра, но майка й не получавала такива в България.
От показанията на свид. Х. Х. М., майка на ищцата Ф. С., се установява че не е виждала зет
си от 9-10 години.През този период за нея и за имота се грижели съпругът й, дъщерите й Ф.
и Г., и внучката й. След смъртта на съпруга й разходите за имота в Г. поела тя – плащала
тока, водата, данъците. Претърпяла операция на очите и корема, имала хипертония, като по
лекари, по болници, я водели дъщерите й, а зет й само веднъж я водил на лекар преди 12
години. От десет години дъщерите и внуците й я водели по лекари и купували лекарствата.
Заявява, че тя и съпругът й направили къщата и я ремонтирали. Седем години преди да
почине, съпругът й се разболял от рак и през 20 дни ходел до Х., като малкия им зет го
водел, а Е. /въззивникът/ го водил по лекари един-два пъти най-много. Установява, че зет й
Е. обещавал, че той ще ги гледа и ще посреща нуждите им, затова прехвърлили къщата на
името на дъщеря й и зет й.
От показанията на св.А. И., съдът е установил , че се разчуло, че Е. живеел с друга жена,
като през последните години много рядко си идвал - на година веднъж, дори за погребението
на бащата на ищцата не се върнал. За имота се грижели Ф. и майка й.
Разпитан е и свидетелят Е. Н. М., от показанията на който се установява, че живее в М. и в
Х.. Познавал страните от 20 години, като съдът е отбелязъл, че свидетелят бърка името на
ищцата. Свидетелят установявал, че знаел, че Е. направил гаража и всичко плащал той.
Свидетелят му давал пари, за да ги изпраща в България. Знаел, че Е. пращал всеки месец по
500 евро на дъщеря си Е., която учила в П., че Е. цялостно се грижел за семейството си и
всичко знаел от Е., който му го казвал.
По делото са представени писмени доказателства– разписки за парични преводи , от които се
установява, че през 2017г. Е. С. е изпратил 3 пъти суми от по 500 евро на съпругата си Ф.
С., през 2018г. й е изпратил 3 пъти суми от по 500 евро, а на дъщеря си Е. – 1 000 евро и
през 2019г. е изпратил 1 път сума от 1000 евро на дъщеря си Е.. Тези доказателства не се
оспорвали от насрещната страна. В три от разписките за преведени суми/ от 14.02.2017 г.,
05.10.2017г., 26.01.2018г./ като основание за превода е вписано семейна помощ, а в
останалите разписки не е посочено основание за превода.


                                            4
При така установените факти и дадения отговор на поставения правен въпрос съдебният
състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен извод. Необосновани и в
противоречие с крайния извод са мотивите на въззивния съд за наличие на минимален
принос от страна на ответника за придобиване на процесното имущество.
Съвместният принос се предполага оборимо при възмездните придобивни основания,
какъвто е договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, съгласно чл. 21, ал. 3 СК. Страните по време на брака си за придобили право на
собственост върху процесния имот, на възмездно основание, поради което по силата на
презумпцията на чл.21, ал.3 от СК следва да се приеме, че имотът се притежава общо от тях.
С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, за
да бъде основателен предявеният иск в тежест на ищцата е да докаже липса на всякакъв
принос от страна на ответника за придобиване на правото на собственост върху имота.
Договорът за прехвърляне на право на собственост срещу гледане и издръжка има вещно-
транслативен ефект от момента на сключването му в законоустановената форма. Видно от
процесния договор, обективиран в нотариален акт № 92, правото на собственост е
прехвърлено срещу поети грижи и даване на издръжка за в бъдеще, поради което
възраженията на ответника, сега касатор, за полагани грижи за прехвърлителите преди
сделката, дори и да бяха доказани, са без правно значение. След придобиването на правото
на собственост задължените лица- страните по делото са дължали гледане и издръжка на
своите праводатели. Установява се по делото от събраните свидетелски показания, че такива
са били осигурявани от ищцата- дъщеря на прехвърлителите и са били приети от
прехвърлителите. Съгласно ТР № 6 от 15.05.2012г. по т.д. №6/2011 г. на ОСГК на ВКС,
 когато няколко длъжници са поели едно общо, неделимо задължение изпълнението на един
длъжник освобождава и останалите. В случая с поети задължения по договор за издръжка и
гледане точното и добросъвестно изпълнение на договора от едното от задължените лица
освобождава и другия задължен. В разглеждания спор изпълнилият задълженията съпруг
има интерес да установява липсата на принос на другия съпруг и да претендира на това
основание, че придобитото имущество е негова индивидуална собственост/ решение № 13
от 16.02.2016 г. по гр.д. № 3888/2015 г. на III г.о. на ВКС/.
От събраните по делото доказателства - гласни и писмени - може да се обоснове по
безпротиворечив начин един извод, а именно, че ответникът не е полагал грижи и не е давал
издръжка на прехвърлителите, т.е. не е изпълнявал поетите по прехвърлителния договор
свои задължения.
Не могат да мотивират извод в обратен смисъл свидетелските показания на Е. М.. Тези
показания не пресъздават факти, възприети от свидетеля, а свидетелят преразказва
информация, която е получил от самия ответник. Като основание да не се кредитират
показанията на свидетелят следва да се възприеме обстоятелството, че Е. М. не знае името
на ищцата, въпреки декларираното познанство със страните по делото и свидетелстването за
техния живот. На последно място като основание да не се кредитират тези показания е
обстоятелството, че те са неподкрепени от други доказателства по делото.
От друга страна останалите показания на свидетели са еднозначни и взаимоподкрепящи се.


                                            5
Свидетелите безпротиворечиво установяват обстоятелството, че ищцата се е грижили за
радителите си и децата си, без помощ и подкрепа от страна на своя съпруг, че ищцата не е
получила подкрепата на своя съпруг и при влошаване здравословното състояние на
прехвърлителите и при продължаване на образованието на децата им във висше учебно
заведение.
Лисват доказателства оборващи тези свидетелски показания. Ответникът не представя
доказателства за това, че е гледал и издържал своите праводатели. Няма данни по делото за
това той да е изпълнявал поетите по договора за гледане и издръжка свои задъложения
лично. Няма доказателства и за косвен принос за придобиване на правото на собственост
върху процесния имот- косвено съдействие за придобиване на имуществото, чрез
подпомагане на другия съпруг. Представените разписки за преведени суми, независимо от
това, че не са оспорени, не могат да се приемат като доказателства за косвен принос за
придобиване на процесното право на собственост върху недвижим имот. На първо място
следва да се подчертае, че по договора за издръжка и гледане изпълнението само чрез
парични плащания представлява трансформация на поетите задължения, която е допустима
при общо съгласие на страните или по съдебен ред, при наличие на предпоставки за това.
Основания за такава трансформация по делото не се установяват. На следващо място,
ответникът не доказва по категоричен начин, че изпращаните парични преводи са за
подкрепа на неговата съпруга и съдлъжник именно при изпълнение на поетите по договора
за издръжка и гледане задължения. В самите преводни нареждания, в три от тях, е посочено
основание за превода ”семейна помощ”, но по делото не се установява дали тази помощ е
такава за подпомагане на съпругата му в грижите за децата и семейството, или за
подпомагане на съпругата като съдлъжник по договора за гледане и издръжка, или
представляват плащане на получени от ответника детски добавки за едно от децата,
живеещо при майката, за които средства свидетелката Е. М. установява, че са получавани от
ответника. При липса на категорично установяване на тези факти не може да се направи
извод, че направените няколко парични превода представляват косвено съдействие,
предоставено от съпруга- ответник за изпълнение на поетото от него и съпругата му
задължение за гледане и издръжка на праводателите им по договора, с който са придобили
право на собственост върху спорния имот. Останалите три превода от ответника до ищцата
нямат посочено основание. Направените от ответника преводи на дъщеря му Е. са
неотносими към спора, предмет на делото, тъй като по времето на плащанията тя е била
пълнолетна, студентка, учаща в друго населено място и тези средства явно са за нейната
издръжка. Поради липса на доказателства, че преводите са извършени от ответника в
изпълнение на поетите по договора задължения или в подкрепа на съдлъжника му при
изпълнение на поетите по договора задължения следва да се приеме извод, че преведените
през 2017 г.- 2018 г. суми от ответника не представляват принос, пряк или косвен, в
придобиване на процесното имущество.
Само в подкрепа на своя извод за липса на принос от страна на ответника въззивният съд се
е позовал на показанията на свидетел по друго дело. В тази част мотивите на въззивния съд
имат допълващо значение, поради което не е основателно оплакването в касационната жалба


                                            6
за наличие на процесуални нарушения при обсъждането на доказателствата, допуснато от
въззивния съд.
Като обобщение следва да се приеме, че ищцата доказва фактите, за които носи
доказателствена тежест и по делото е установена липса на принос на ответника за
придобиване на процесното имущество. Липсват доказателства, обосноваващи изводи в
обратен смисъл. Поради оборването на презумпцията по чл.21, ал.3 от СК предявеният иск
за установяване индивидуалната собственост на ищцата върху имота се явява основателен и
обжалваното решение по изложените съображения следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора ответникът по касация има право на сторените разноски по делото.
Същият доказва реално направени такива в размер на 800.00лв. - адвокатско
възнаграждение, заплатени за производството пред ВКС, която сума следва да се възложи
върху касатора.
Водим от горното , Върховният касационен съд, състав на І г. о.


                       РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №109 от 16.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 128/2024 г. по
описа на Окръжен съд- Кърджали, с което е потвърдено решение № 32/12.02.2024 г.,
постановено по гр. д. № 146/2022 г. по описа на Районен съд -Момчилград, с което е
признато за установено на основание чл.21, ал.4, т.1 предл. 2-ро във връзка с ал.3 от СК
спрямо Е. А. С., че Ф. Ш. С. е индивидуален собственик на недвижими имоти, находящи се
в [населено място], [улица], общ.Момчилград, представляващи двуетажна жилищна сграда
със застроена площ от 94 кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 28,60 кв.м. и
масивен гараж със застроена площ от 21 кв.м., построени въз основа на учредено право на
строеж върху УПИ *** с пл.сн. №*** в кв.*** по ПУП на [населено място], [община],
целият с площ от 600 кв.м., поради липса на съвместен принос.
ОСЪЖДА Е. А. С. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Ф. Ш. С. с ЕГН [ЕГН] сумата от
409.03евро/четиристотин и девет евро и три евроцента/ с левова равностойност от 800/
осемстотин / лева- направени разноски по делото на основание чл.81 вр. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно.




                                                   Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________




                                             7