Задължително назначаване на експертиза за размера на шрифта при кредит

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                  № 151
                          гр. София, 10.06.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                           Председател: Камелия Ефремова
                           Членове:     Людмила Цолова
                                        Иво Димитров

при участието на секретаря Александра К. Ковачева
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело
№ 20258002901428 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на А. А. Р. срещу решение
№5115/10.09.2024 г. по гр.д.№7867/21 г. на Софийски градски съд, с което е
потвърдено решение №20247463/09.11.2020г. по гр.д.№39888/19г. по описа на
Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422
ал.1 ГПК, че касаторът дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
прехвърлено на дружеството с рамков договор от 27.07.2017г. от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД, вземане за сумата 7122,22 лв. главница по договор
за потребителски кредит от 05.12.2016г., ведно със законната лихва от
06.03.2019г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д.№13330/19г. на СРС.
      В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на
въззивното решение, поради допуснати нарушения на процесуалните правила,
материална незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се искане за
отмяна на решението на Софийски градски съд в обжалваната му част и
отхвърляне на предявения срещу касатора иск, евентуално – връщане на

                                     1
делото за ново произнасяне от въззивния съд.
      В откритото съдебно заседание касаторът не се е явил и не е изпратил
представител. Представил е писмено становище, в което поддържа наведените
от него оплаквания и искане за касиране на въззивното решение.
      В депозиран в законоустановения срок писмен отговор ответникът по
касационната жалба „Агенция за събиране на вземания“ЕАД я е оспорил, като
е навел доводи за неоснователност на изложените в нея оплаквания и искане.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
     В откритото съдебно заседание не ангажира процесуален представител.
      Върховният касационен съд, в състав на Второ търговско отделение,
като прецени данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл.
ГПК, приема следното:
      За да постанови решението си, съставът на Софийски градски съд е
квалифицирал правно предявените положителни установителни искове под
нормите на чл.415 ал.1 вр. чл.124 ал.1 ГПК , вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК,
вр. чл.99 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД - за установяване дължимостта на вземания по
договор за потребителски кредит от 05.12.2016г., придобити от ищеца с
рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. /по приложение
към него от 12.07.2018г./, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №13330/2019г. по
описа на СРС.
      Въззивният състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че
клаузата в процесния договор относно уговорената възнаградителна лихва не
е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави, като се е позовал на практика на ВКС, с която е възприето
становището, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва; че за противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.; че
противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити
– двукратния размер на законната лихва. Констатирал е,че в случая е сключен
потребителски /не ипотечен/ кредит, по който договорената възнаградителна

                                      2
лихва е в размер 10,26% и не надвишава трикратния размер на законната
лихва, от което е заключил,че не противоречи на добрите нрави и не се явява
нищожна.
      За неоснователни съдът е намерил възраженията, изложени във
въззивната жалба, както и в отговора на исковата молба за недействителност
на договора за потребителски кредит поради противоречие с правилата на
ЗПК. По довода,че по делото е останало недоказано от ищеца,чиято е
доказателствената тежест, че договорът е бил изготвен в размер не по-малък
от шрифт 12, съдът е развил съображения, че, съгласно чл.5 ал.4 ЗПК
информацията за кредита, както и общите условия се предоставят на
потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, а
в случая това правило е спазено, тъй като договорът е написан по ясен и
разбираем начин, а шрифтът, с който е изписано съдържанието му, видимо,
дори и без използване на специални знания от вещо лице, надвишава 12, ясен
е и четлив. Допълнително е посочил и,че в случая е използван и
регламентираният в чл.5 ал.2 вр. Приложение №2 от ЗПК стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
     Неоснователни, според приетото от състава, са и възраженията на
въззивника, че не са налице задължителни реквизити на договора, тъй като в
него се сдържа ясна информация за начина на издължаване на кредита, за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
посочване на общият размер на дълга, срока на договора, размерът на
вноските, с отбелязване,че те са месечни, както и датите, на които се дължат.
По тези съображения съдът е заключил,че договорът за потребителски кредит
е валиден и обвързва ответника, който дължи процесните суми за главница,
възнаградителна и мораторна лихва.
     С определение №63/10.01.25г. въззивното решение е допуснато до
касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за
задълженията на въззивния съд служебно да назначи съдебно-техническа
експертиза, която да установи размера на шрифта на договора за
потребителски кредит и приложенията към него при наведено възражение


                                     3
за недоказана действителност на договора, при твърдение за неспазване на
предвидената в чл.10 ал.1 ЗПК форма.
      Отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното
обжалване на така постановеното решение, е даден в т.3 от Тълкувателно
решение №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в сочените от
касатора решения по чл.290 ГПК по гр.д.№3578/20г. на ІІІ г.о. на ВКС, т.д.
№550/22г. на ІІ т.о. на ВКС, както и в служебно известните на състава такива
по т.д.№1126/24г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№875/22г. на І т.о. на ВКС.С нея се
приема,че при съществуващ между страните спор относно относно размера на
шрифта на договор за банков кредит, с оглед разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК,
преценката дали той е по-малък от 12 не може да се основава само на прочита
на документа, нито на използването на програма за конвертирането му, а
подлежи на установяване чрез техническа експертиза.Съгласно т.3 на ТР
№1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. , когато доказването на определен факт е
извършено в нарушение на процесуалните правила и във въззивната жалба се
съдържа оплакване за това, въззивният съд служебно назначава експертиза на
разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.
      При разрешаването на посочения въпрос, по който е допуснато
касационното обжалване въззивният съд се е отклонил от тази практика. Във
въззивната жалба на ответника е било наведено изрично оплакване за
направен от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила
/несъобразена доказателствена тежест/ извод, че шрифтът на договора и
приложенията към него не е по-малък от 12, въпреки липсата на съответни
доказателства, които да установяват този факт. В противоречие с практиката
на касационната инстанция, въззивният съд не е допуснал служебно
техническа експертиза, която да изясни въведения в предмета на делото
спорен въпрос за размера на шрифта на договора, въпреки че с доклада по
делото първоинстанционният съд е дал указания на ищеца,че тежестта за
доказване,че договорът е валиден /включително, че е сключен при спазване
изискването на чл.10 ал.1 ЗПК за форма/, е негова, но впоследствие не се е
произнесъл по доказателственото искане на ищеца за назначаване на
експертиза, а с решението е приел,че ответникът не е доказал твърдения от
него отрицателен факт,че шрифтът на договора не отговаря на законното
изискване за размер.


                                     4
      По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в
обжалваната му част и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от
друг състав. При новото разглеждане на делото съставът следва да допусне и
назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи точния размер на
шрифта на договора за потребителски кредит и на приложенията към него и
въз основа на заключението му да обсъди и се произнесе по основателността
на възражението на ответника за недействителност на същия, поради
нарушаване изискването на чл.10 ал.1 ЗПК.
     При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по
направените в производството пред настоящата инстанция разноски, съгласно
чл.294 ал.2 ГПК.
     Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско
отделение

                                 РЕШИ:

      ОТМЕНЯ решение №5115/10.09.2024 г. по гр.д.№7867/21 г. на Софийски
градски съд в частта, с която е потвърдено решение №20247463/09.11.2020г.
по гр.д.№39888/19г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за
установено на основание чл.422 ал.1 ГПК, че касаторът дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, прехвърлени на дружеството с рамков договор от
27.07.2017г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, сумата 7122,22 лв.
главница по договор за потребителски кредит от 05.12.2016г.,ведно със
законната лихва от 06.03.2019г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№13330/19г. на СРС.
     ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг
състав при изпълнение на дадените указания.
     Решението е окончателно.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________



                                     5
    2. _______________________




6