Определяне на обезщетение по ЗОДОВ за вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 214
                          гр. София, 02.04.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Веска Райчева
                            Членове:     Геника Михайлова
                                         Златина Рубиева

при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова
като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско
дело № 20258002101799 по описа за 2025 година
     Производството е по чл. 290 ГПК.
      До касационно обжалване е допуснато решение № 25/17.02.2025г. по
гр.д. № 524/2024г., с което Пловдивският апелативен съд, изменяйки решение
№ 196/01.07.2024г. по гр.д. № 843/2023г. на Окръжен съд - Стара Загора, е
осъдил Прокуратурата на Република България като процесуален субституент
на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Н. С. М.
сумата 70 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от незаконното му
обвинение в длъжностни и документни престъпления.
      Решението е допуснато до касационен контрол по въпросите за онези
конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за точното прилагане
на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които
съдът е длъжен да го обоснове.
     По повдигнатите въпроси:
     Съгласно установената практика на Върховния касационен съд за
обезщетение на неимуществените вреди на лицето, увредено от незаконно
обвинение, се прилага т. 11 ППВС № 4/23.12.1968 г. Разяснено е, че понятието
справедливост по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в пряка или
косвена връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид от съда при

                                     1
определяне на обезщетението. Казуалната практика на Върховния касационен
съд пояснява, че обективната отговорност на държавата във фактическите
състави по ЗОДОВ има деликтен характер, а обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ държавата дължи за накърняване на неимуществените блага,
защитени от Конституцията и КПЧОС - чест, достойнство, добро име, лична
свобода и неприкосновеност, неприкосновеност на личния и семейния живот
и т.н., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда
във връзка с незаконното обвинение. Поради това релевантни обстоятелства за
определяне на обезщетението са: тежест на престъплението, в извършването
на което увреденото лице е било незаконно обвиненено; дали обвинението е
било за едно или няколко престъпления – умишлени или по непредпазливост;
обща продължителност на наказателното производство; взета ли е или не
мярка за неотклонение, нейният вид и интензитет и има ли и други наложени
мерки за процесуална принуда, като съдът е длъжен да изясни по какъв начин
всичко това се е отразило на обвинения – има ли влошаване на здравословното
му състояние, от какъв вид и в каква степен, неговите преживявания от
наказателната репресия, и изобщо – цялостното отражение на незаконното
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук, както и всички обстоятелства,
имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед
конкретиката на случая. В мотивите на решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
съдът е длъжен да посочи конкретните установени по делото обстоятелства,
които са в пряка или косвена връзка с незаконното обвинение и да изясни
значението им за размера на обезщетението, което се определя по
справедливост общо/в глобален размер. Ориентир е и стандартът на живот в
страната към периода на увреждането. Обезщетението не трябва да води до
неоснователно обогатяване на увреденото лице.
      По касационната жалба на Прокуратурата на Република България:
     Оплакванията в касационната жалба не налагат проверка                       на
установената в решението фактическа обстановка и тя е следната:
      На 18.03.2009г. срещу неизвестен извършител е образувано ДП
№1/2009г., пр.пр. №1464/2009г. по описа на ОП - Пловдив за престъпление по
чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК. На 19.08.2009г. за престъплението
ищецът, заемащ длъжността началник отдел „БКС“ в [община], е привлечен
като обвиняем. С постановление от 3.01.2011г. той е привлечен като обвиняем
за: престъпление по чл. 321, ал. 3,предл.посл., вр. ал. 2 НК – за това, че в
периода 22.02.2007г. - 12.01.2010 г. е участвал в организирана престъпна
група, създадена с користна цел, включваща и други длъжностни лица в
 [община], а именно Н. К. – кмет, П. Б. – зам. кмет, П. С. – гл. секретар, както и
Т. М. – касиер в офис Г. на „Сосиете Женерал Експресбанк“АД - престъпление
по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; престъпление по чл. 316, вр.
чл. 308,ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 НК и две престъпления по чл. 313, ал. 1 НК. На ищеца е взета мярка за


                                         2
неотклонение „парична гаранция“ 4 000 лв. С постановление от 01.06.2011г.
към първоначалните обвинения са добавени две престъпления по чл. 311, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а ищецът отново е привлечен
като обвиняем за общо осемте престъпления.
      В съда е внесен обвинителен акт от 23.12.2011г. срещу 11 обвиняеми,
сред които е и ищецът. Образувано е нохд № 949/2011 г. на Окръжен съд -
Стара Загора. С разпореждане № 5/09.01.2012г. производството е прекратено и
изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура. По
обвинителен акт на Специализираната прокуратура е образувано нохд
№67/2012г. на Специализирания наказателен съд. С разпореждане от
17.02.2012г. производството е прекратено и е върнато на Специализираната
прокуратура за отстраняване на съществени процесуални нарушения. По
частен протест разпореждането е отменено с определение по вчнд №68/2012г.
на Апелативния специализиран наказателен съд.
      Пред Специализирания съд са проведени 46 открити заседания, на които
ищецът се явява лично. С присъда № 2/07.02.2014г. подсъдимите са
оправдани. Присъдата е отменена с решение № 33/15.10.2014г. по внохд №
146/2014г. на Апелативния специализиран наказателен съд и делото е върнато
на Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснатото
съществено процесуално нарушение. След връщането на делото с
постановление от 17.11.2014г. на Специализираната прокуратура
производството е прекратено частично по отношение на престъплението по
чл. 321, ал. 3, пр. посл., вр. ал. 2 НК, като е прието, че в хода на разследването
да не е доказана организирана престъпна група. Делото е изпратено по
компетентност на Окръжна прокуратура – Пловдив.
     С постановление от 15.01.2015г. наказателното производство е
прекратено частично по отношение на ищеца за престъплението по чл. 313,
ал.1 НК поради абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК. От Окръжна
прокуратура - Пловдив е внесен обвинителен акт и е образувано нохд
№36/2015г. на Окръжен съд - Стара Загора. С разпореждане №
309/13.03.2015г. производството е прекратено и делото е върнато на
Окръжната прокуратура за отстраняване на съществени процесуални
нарушения. Разпореждането е отменено с определение № 218 от 21.05.2015г.
по вчнд №180/2015г. на Апелативен съд - Пловдив. След връщане на делото
производството отново е прекратено с разпореждане № 1064/24.08.2015г.
Разпореждането е потвърдено с определение № 602/19.11.2015г. по вчнд
№481/2015г. на Апелативен съд - Пловдив, като е прието, че обвинителният
акт не отговаря на законовите изисквания. След връщане на делото с
постановление от 30.11.2015г. наказателното производство е разделено, като
материалите срещу ищеца и останалите обвиняеми с изключение на кмета Н.
К. са отделени в отделно ДП №241/2015г. на ОСлО при ОП - Пловдив.
Ищецът отново е привлечен като обвиняем с постановление от 13.07.2016г. за
редуцираните пет престъпления – две по чл. 311, ал. 1 НК, по чл. 316, вр. чл.


                                        3
309, ал. 1 НК, по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК и по чл. 308, ал. 1 НК. С
постановление от 28.12.2016г. наказателното производство спрямо него е
прекратено и за престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК поради
изтичане на абсолютната давност. По молба на обвиняемия П. С. по чл. 368 от
НПК за ускоряване на досъдебното производство с определение №
434/12.06.2017 г. по чнд № 85/2017г. на Окръжен съд - Стара Загора е
определен тримесечен срок, в който Прокуратурата да внесе обвинителен акт
в съда или да прекрати производството. С постановление от 16.08.2017г.
ищецът отново е привлечен като обвиняем за две престъпления по чл. 212, ал.
4, пр. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК. Разследването му е предявено с протокол от
04.09.2017 г.
       На 25.09.2017г. срещу останалите осем от общо единадесетимата
първоначални обвиняеми, сред които ищецът, е внесен обвинителен акт и
образувано нохд №496/2017г. на Окръжен съд - Стара Загора. С разпореждане
№ 436/23.05.2018г. делото е насрочено за разпоредително заседание на
25.06.2018г. и 26.06.2018г., а на 17.12.2018г. производството е прекратено и
делото е върнато на ОП - Пловдив за отстраняване на недостатъци в
обвинителния акт. С постановление от 04.08.2021г. обвиненията, включително
срещу ищеца, са приети за недоказани и на основание чл. 243,ал. 1 във връзка
с чл. 24, ал. 1,т. 1 НПК наказателното производство е прекратено.
     При тези фактическа обстановка правилно въззивният съд е намерил за
осъществен фактическия състав в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и правилно е
съобразил, че независимо от съществената фактическа и правна сложност на
случая, продължителността на наказателното производство надхвърля
разумния срок. Основната причина за това са допуснатите от прокуратурата
съществени процесуални нарушения, а ищецът не е допринесъл за тази
продължителност. Правилно въззивният съд е приел, че освен неразумната
продължителост на наказателното производство – 10 години, 6 месеца и 21
дни, следните установени по делото обстоятелства, които са в причинна
връзка с незаконното обвинение, налагат висок размер на справедливото
обезщетение за неимуществените вреди:
      От съдебната фаза наказателното производство многократно е връщано
в досъдебна поради допуснати от Прокуратурата съществени процесуални
нарушения по изготвяните обвинителни актове, веднъж – с отмяната на
оправдателна присъда. Първоначално ищецът е обвинен за осем
престъпления, едното от които тежко в смисъла по чл. 93, т. 7 НК – за
престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. последно, вр. ал. 2 НК законът предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години. В хода на
производството престъпленията били редуцирани до две – по чл. 212, ал. 4,
пр. 1, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, но престъплението е тежко в смисъла по чл. 93, т.
7 НК, доколкото предвиденото за него наказание е лишаване от свобода от три
до петнадесет години. Към момента на привличането му за обвиняем ищецът
заема длъжността началник отдел „БКС и ООС“ в Община-Г. и ръководи


                                       4
седемдесетина работници и служители. Вследствие на преживения стрес и
негативни емоции от наказателното производство, на страха от несправедливо
осъждане, и на многобройните оплаквания от граждани и служители, че при
всички тези обвинения ищецът продължава да заема ръководна позиция, той
напуска работа за около шест месеца. Незаконното обвинение намира широк
медиен отзвук и става достояние на обществеността. Това допълнително
засилва негативните му преживявания. През периода на наказателна репресия
той е подложен на интензивни и продължителни преживявания на страдание,
унижение, загуба на авторитет и престиж, тревога, безпокойство и страх.
Травматичната ситуация води до богата неврологична симптоматика с чести
негативни прояви, като невротичните симптоми настъпват по пътя на
психотравмата, а продължителната тревожност и безпокойство водят до
психологично изтощение и оказват неблагоприятно влияние върху неговия
личен, професионален и социален живот.
      Основателно обаче е оплакването в касационната жалба, че въззивният
съд неправилно е преценил относителната тежест на някои от тези
обстоятелства, не е изяснил в пълнота съотношението помежду им и е
неглижирал други установени обстоятелства, които също имат връзка с
незаконното обвинение, но налагат нисък размер на обезщетението.
Настоящият състав намира, че те са следните:
      Наложената на ищеца мярка за неотклонение е парична гаранция 4
000.00 лв. Тя е по-лека от възможните задържане под стража и домашен арест,
и не засяга личните права на ищеца, които са с най-висока ценност - на
свобода и придвижване. Приложената мярка не е засегнала възможността му
да работи, нито го е отстранила от неговата семейна и социална среда.
Ищецът не е твърдял, респ. не е доказал, да е променила начина му на живот
освен притесненията по набавяне на необходимите средства, за да я внесе.
Първоначалното обвинение в извършването на осем престъпления е
редуцирано до две, макар и за тежки в смисъла по чл. 93, т. 7 НК
престъпления. С постановление от 28.12.2016 г. наказателното производство е
прекратено поради изтичане на абсолютната давност за престъпленията по чл.
316, вр. чл. 308, ал. 1 НК и по чл. 308, ал. 1 НК, т.е. при определяне на
справедливия размер на обезщетението следва да се отчете, че за двете, макар
и леки престъпления, повдигнатите обвинения не са незаконни в смисъла по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Срещу ищеца не е постановявана осъдителна
присъда, т.е. страхът от несправедливо осъждане не е достигал максимален
интензитет. При общата, макар и неразумна продължителност на
наказателното производство, той не работи на ръководната длъжност в
сравнително краткия период от 6 месеца. Така установеният факт налага
извод, че при дългогодишно заеманата ръководна длъжност и при събрания
житейски опит – към момента на повдигнатите обвинения ищецът е 57-
годишен, е доказано устойчив на стрес. Ръководната си длъжност напуска за
шестте месеца по свое решение, а не е бил отстранен от длъжност. След това
отново е назначен. В публикациите за обвинените по същото време и за

                                     5
същата дейност длъжностни лица в [община], ищецът не е споменаван по
име. В голямата степен вниманието на медиите и на обществото е било
концентрирано върху другите обвиняеми; основно върху кмета, заместник
кмета, председателя на общинския съвет и секретаря на общинския съвет. По
делото е доказано, че обвиненията срещу ищеца са намерили медиен отзвук,
но не е доказано медийният отзвук да се е отразил съществено върху
професионалната реализация или личния живот на ищеца. При повдигнатите
обвинения, медиен отзвук и многобройни оплаквания в Общината, през по-
голямата част от периода на незаконната наказателна репресия той е
продължил да заема длъжността началник отдел „БКС и ООС“ в Община-Г. и
да ръководи седемдесетимата си подчинени. Следователно от незаконното
обвинение професионалната му репутация и доверие към неговите ръководни
качества не са били сериозно накърнени.
       С оглед на всички тези обстоятелства, настоящият състав намира, че
претърпените от ищеца морални страдания по причина на незаконното
обвинение налагат справедлив размер на обезщетението за сумата 50 000 лв.
Незаконната наказателна репресия спрямо него не е била във висока степен
източник на вреди в личния и професионалния му живот и не е засегнала
трайно неговото здраве. Размерът 50 000 лв. съответства и на обществено-
икономическите условия в страната към периода на увреждането.
Касационната инстанция следва да отмени въззивното решение над този
размер в допуснатата до касационно обжалване част и да отхвърли иска по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над размера 50 000 лв.
      Въззивното решение подлежи на изменение в частта по разноските.
Според крайния изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България следва да репарира на ищеца сумите 2
899.87 евро – за първоинстанционното производство, и 1 022.48 евро – за
второинстанционното. Те са частта от направените разноски,            която
съответства на основателната част от исковете. Според частичната
основателност на касационната жалба и на същото основание Прокуратурата
на Република България следва да репарира сумата 340.83 евро – разноски пред
Върховния касационен съд.
     При тези мотиви съдът
                                    РЕШИ:
      ОТМЕНЯ решение № 25/17.02.2025г. по в.гр.д. № 524/2024г., на
Пловдивския апелативен съд в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
за обезщетение на неимуществените вреди е уважен в размер над сумата 50
000.00 лв. до 70 000.00 лв.
      ОТХВЪРЛЯ този иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Н. С. М.
срещу Прокуратурата на Република България, в размер над сумата 25 564.60
евро (равностойни на сумата 50 000.00 лв.) до 70 000.00 лв. (равностойни на
35 790.43 евро) - обезщетение за неимуществените вреди от незаконното


                                      6
обвинение на ищеца в длъжностни и документни престъпления.
      ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/17.02.2025г. по в.гр.д. № 524/2024г.,
на Пловдивският апелативен съд в частта, с която този иск е уважен за сумата
25 564.60 евро (равностойни на 50 000.00 лв.).
     ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. С. М.
сумата в размер на 4263.18 евро – разноски за всички инстанции.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     7