Задължение на въззивния съд за самостоятелна преценка на доказателствата

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 360
                          гр. София, 12.06.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Владимир Йорданов
                            Членове:     Димитър Димитров
                                         Николай Иванов

при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско
дело № 20238002104284 по описа за 2023 година
          Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по
повод на касационна жалба с вх. № 3036/09.06.2023 година, подадена от „Бени
Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе, срещу решение № 74/23.04.2023 година на
Апелативен съд Велико Търново, първи граждански състав, постановено по
гр. д. № 136/2022 година.
         С обжалваното въззивно решение съставът на Апелативен съд
Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 260 000/01.02.2022
година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 595/2020 година в частта
му, с която са отхвърлени предявените от „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр.
Русе срещу М. С. Т. искове за заплащане на сумата от общо 46 370.79 лева,
включваща стойността на вложени строителни материали тухли и бетон в
размер на 34 094.19 лева и стойността на незаплатени строително монтажни
работи в размер на 12 276.60 лева по договор за строителство от 02.03.2020
година, като „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе и осъдено да заплати на М.
С. Т. сумата от общо 19 921.72 лева, включваща сумата от 18 150.60 лева,
представляваща разходи за отстраняване на некачествено изпълнение и

                                     1
довършване на сградата и сумата от 1771.12 лева, представляваща стойността
на негоден материал, поради некачественото изпълнение по договор за
строителство от 02.03.2020 година, заедно със законната лихва върху сумите,
считано от 14.10.2020 година до окончателното плащане.
        В подадената от „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе касационна
жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в
нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от
дружеството срещу М. С. Т. искове да бъдат уважени, а предявените от нея
такива да бъдат отхвърлени.
        Ответницата по касационната жалба М. С. Т. е подала отговор с вх.
№ 4368/18.08.2023 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна
като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да
бъде потвърдено.
         „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе е било уведомено за
обжалваното решение на 11.05.2023 година, а подадената от него срещу
същото касационна жалба е с вх. № 3036/09.06.2023 година. Поради това е
спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване
като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е
подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
         С постановеното по делото определение № 4027/13.09.2024 година
обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните
въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по
делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях и да посочи, кои факти
приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е
достигнал до този извод? и за това длъжен ли е съдът да възприеме
заключението на вещото лице, дори то да не е оспорено от страните, или
трябва във всички случаи да го обсъди и да се мотивира защо го възприема,
при съобразявани на установените по делото и релевантни за спора факти и
връзките между тях?.
      По отношение на поставените въпроси съставът на ІV г. о. на ГК на
ВКС намира, че в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г.,

                                     2
постановено по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че дейността
на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да
представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване
на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по
отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и
дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на
правните и фактически изводи на първоинстанционния съд. При въззивното
обжалване, проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не
пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. Във
въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания
пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по
делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той
достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в
същата последователност действията, които би следвало да извърши
първоинстанционния съд. Въззивният съд е длъжен да разгледа спора между
страните в рамките на неговия предмет. Последният се определя от страните,
чрез наведените от тях по надлежния ред твърдения, доводи и възражения.
Затова при постановяване на решението си въззивният съд следва да обсъди
тези твърдения, доводи и възражения, като разпоредбата на чл. 12 от ГПК
изрично предвижда задължение на съда да извърши преценка на всички
доказателства по делото и доводи на страните по вътрешно убеждение. При
разрешаването на спора съдът трябва да установи действителните отношения
между страните по повод на спорното право, като с оглед преклудиращата
сила на пресъдено нещо вземе предвид всички надлежно въведени в процеса
от страните факти, включително и тези настъпили след предявяването на иска
до момента на приключване на съдебното дирене, а също така и служебно
известните му такива. Преценката на тези факти се извършва въз основа на
събраните по делото доказателства, които следва да бъдат преценявани
съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235 от ГПК. Посочените разпоредби
установяват задължение на съда да обсъди всички събрани по делото
допустими и относими доказателства, като въз основа на това приеме, кои от
твърденията, възраженията и доводите на страните, приема за доказани и кои
не. Обсъждането на доказателствата трябва да бъде извършено от съда по
вътрешно убеждение, като същите бъдат преценени както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и взаимовръзка. При това не може да бъде давано

                                    3
преимущество на едни доказателства над други, освен ако това не произтича
от закона или част от доказателствата да бъдат игнорирани, при положение, че
съдът не ги е изключил от доказателствения материал по делото.
Доказателствата не трябва да бъдат преценявани само сами за себе си, а във
връзка едни с други, като се спазват опитните правила и правилата на
формалната логика. При наличието на противоречиви доказателства съдът е
длъжен да посочи, на кои от тях дава вяра и защо, а на кои не и поради каква
причина. Съдът обаче не е длъжен да преценява онези твърдения, доводи и
възражения на страните, които са неотносими към конкретния спор, а също
така и неотносимите към предмета на доказване доказателства, както и да
излага мотиви във връзка с тях. Посоченото задължение се отнася до всички
събрани по делото доказателства-писмени, гласни и заключения на вещи лица.
Съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е обвързан от заключението на вещото лице,
а го обсъжда заедно с всички други доказателства по делото. В случай, че
същото е неясно съдът може да назначи повторна експертиза, а ако е
непълно‑допълнителна такава. При сложност на въпросите може да разшири
състава на допусната по делото експертиза. Съдът може да възприеме изцяло
или частично заключението на вещото лице, като и в двата случая дължи
излагането на мотиви-защо възприема заключението или защо възприема част
от него, а друга част не. Също така съдът може да не възприеме заключението
на вещото лице в цялост, като сам даде отговори на поставените въпроси, но в
този случай в мотивите на решението му трябва да се съдържа ясно, точно,
логично и изчерпателно посочване на начина, по който съдът е стигнал до
заключението си. Съдебното решение не може да бъде основано само и
единствено на заключението на вещото лице, като бъдат игнорирани
останалите събрани по делото доказателства. Възможно е част от тези
доказателства да не бъдат възприети от съда, доколкото противоречат на
заключението на изслушаната и приета по делото експертиза, но това трябва
да бъде изрично посочено в мотивите към съдебното решение, като се посочат
конкретните причини даденото доказателство да не бъде възприето от съда.
Наред с това е възможно по делото да са изслушани две или повече
заключения по отношение на едни и същи въпроси или пък частично
припокриващи се такива. И в този случай нито едно от тези заключения не
обвързва съда, а същите следва да бъдат преценявани по реда на чл. 202 от
ГПК чрез съпоставката му с останалите събрани по делото доказателства. Това

                                     4
означава извършване на съпоставка и на самите заключения като съдът следва
да даде вяра на това заключение, което е пълно, изчерпателно, научно и
логически обосновано, по начин даващ възможност за проверка на извода на
вещите лица, не съдържа вътрешни противоречия и не противоречи на
останалите доказателства по делото. Във връзка с това без значение за
достоверността на заключението е дали експертизата е била изготвена от едно
вещо лице или от разширен състав от вещи лица, дали е първоначална,
повторна или допълнителна, а също така и дали е изготвена в период от време
по-близък до осъществяването на спорните факти, от останалите експертизи.
Периодът от време, изминал между осъществяването на съответния факт и
изготвянето на заключението на експертизата може да послужи само като
един от способите за проверката на нейната достоверност, но не предполага
предимство на по-близкото по време заключение пред другите такива. Така
посочената дейност на съда трябва да намери отражение в мотивите към
решението му, като при наличието на противоречиви доказателства в тях
следва да бъде отразено и това на кои от тях се дава вяра и защо, а също така и
защо другите доказателства не се кредитират. Дейността на съда по
преценката на доказателствата е свързана с изводите, които съдът трябва да
направи относно това дали и кои от наведените от страните релевантни за
спора факти са доказани и кои не, поради което в мотивите към решението си
съдът следва да посочи кои от тези факти приема за доказани и кои не, както и
поради какви причини и въз основа на кои доказателства. Фактите са от
значение както за съществуването или не на спорното право, така и за
направените от страните доводи и възражения, които намират отражение
върху това право. За да установи действителните отношения между страните
съдът е длъжен не само да подложи на преценка за доказване наведените в
производството правно релевантни факти, но и да свърже същите и с
направените от страните твърдения, доводи и възражения, като с оглед на това
приеме едни за доказани, а други отхвърли. Тъй като мотивите към решението
отразяват дейността на съда по разрешаването на спора, то те трябва да
съдържат и изложение на това кои от доводите и възраженията се приемат за
доказани и кои не, както и причините, поради което съдът прави този извод.
Това се отнася до всички наведените от страните доводи и възражения, а не
само за част от тях като не игнорират останалите.
         С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на

                                      5
които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав
на Четвърто отделение приема, че решението на Апелативен съд Велико
Търново е неправилно по следните съображения:
         Съставът на Апелативен съд Велико Търново е изложил
съображения за това, че въззивната жалба била допустима като подадена от
страна по делото, насочена била срещу конкретен съдебен акт, подлежащ на
обжалване,    жалбоподателят „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе ,
притежавал правен интерес да обжалва както и че жалбата била подадена в
срок. В изпълнение задължението си по чл. 269 от ГПК, при служебната
проверка, въззивният съдебен състав, констатирал че първоинстанционният
съдебен акт бил валиден и допустим. Постановен бил по допустими
първоначален и насрещен искове. Подписан бил от съдията, като делото било
разгледано от надлежен съдебен състав. Първоинстанционното решение било
изготвено в писмена форма и било разбираемо. При проверка правилността на
същото съставът на Апелативен съд Велико Търново, преценявал на първо
място че съставът на Окръжен съд Русе бил изяснил всестранно, подробно и
обективно фактическата обстановка по делото, въз основа на анализ на всички
събрани по делото доказателства, поискани от двете страни, а именно
писмени, гласни и експертизи, като събраните доказателства били достатъчни
за изясняване на правно значимите факти и били анализирани поотделно и в
тяхната взаимна връзка. По-конкретно следвало да се отбележат следните
установени по делото факти, а именно, че страните били сключили договор за
строителство от 02.03.2020 година с възложител М. С. Т. и изпълнител „Бени
Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе. Извършени били строително монтажни
работи (СМР)-груб строеж на 1-етажна жилищна сграда в местността „Я.“,
близо до гр. М., област Р.. Правата и задълженията на страните били подробно
и изчерпателно уговорени. М. С. Т. твърдяла, че част от СМР са били
изпълнени некачествено. За изясняване на обстоятелствата по делото били
изготвени две съдебно‑технически експертизи с вещи лица-инж. К., чието
заключение било изготвено в производство по обезпечение на доказателства
по ч. гр. д. № 3986/2020 година на Районен съд Русе и инж. М.. И двете вещи
лица били компетентни, извършили били необходимите замервания, но били
стигнали до различни фактически изводи. Съставът на първоинстанционният
съд бил изготвил решението си въз основа на заключението, дадено в
производството по обезпечение на доказателствата т. е. въз основа на първото

                                     6
по време заключение. Според въззивният съдебен състав този извод на
първоинстанционния съд бил правилен, тъй като това заключение било по-
близо по време до извършване на процесните СМР, докато второто
заключение било изготвено на по-късен етап. По достоверно било изготвеното
към момента на изпълнение на СМР заключение. Във въззивната инстанция
„Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе акцентирал на обстоятелството, че не
бил длъжен да изпълни брандмауер стена, тъй като такава не била предвидена
в проекта, а М. С. Т. считала това за некачествено изпълнени СМР. Водело се
наказателно производство за установяване дали едно от вещите лица и кое от
тях било дало умишлено невярно заключение, като наказателното
производство не било приключило с влязло в сила прокурорско постановление
за прекратяване или с внесен обвинителен акт. По делото били предявени
главен иск за заплащане на извършени СМР и вложени в строежа материали в
размер на общо 46 370.79 лева и насрещен иск за сумата от 44 440.00 лева,
представляващи       некачествено     изпълнени      СМР.     Обосновано
първоинстанционният съд бил отхвърлил основния иск и бил уважил
насрещния до размер на сумата 19 921.72 лева. Обосновано
първоинстанционният съд приемал, че въз основа на събраните по делото
доказателства се установявала, че част от изпълнените СМР били в
отклонение на проекта, както и били некачествени. Правилно
първоинстанционното решение се основавало на заключението на вещото
лице, изготвено в производството по обезпечение на доказателствата като
изготвено към момента на извършване на процесните строително монтажни
работи. Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съставът
на Окръжен съд Русе бил стигнал до законосъобразни, обосновани и правилни
правни изводи. Обжалваното първоинстанционно решение не страдало от
твърдените във въззивната жалба на М. С. Т. пороци, поради което трябвало да
бъде потвърдено.
         Така както са изложени мотивите на въззивната инстанция съдържат
на първо място коментар на първоинстанционното решение №
260 000/01.02.2022 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. №
595/2020 година относно неговата действителност, допустимост и правилност.
Отбелязани са част от приетите за доказани от първоинстанционния съд
факти, така както същите са посочени по‑горе, но без съставът на Апелативен


                                     7
съд Велико Търново да посочва какви са неговите собствени изводи относно
тези факти. Същевременно във въззивното решение липсва позоваване на чл.
272 от ГПК, поради което не може да се приеме, че е направено препращане
към мотивите на първоинстанционния съд., които се възприемат по този ред за
мотиви на въззивния съд. Дори и да беше налице такова препращане обаче то
не освобождава въззивният съд да изложи собствени мотиви, в които да даде
отговор на всички наведени с въззивната жалба твърдения за неправилност на
първоинстанционното решение и на възраженията срещу тях, направени с
отговора на въззивната жалба. В случая обжалваното решение не съдържа
мотиви, от които да е видно, че въззивният съд е извършил собствена
преценка на събраните по делото доказателства и до какви правни изводи е
достигнал въз основа на нея за съществуващите между М. С. Т. и „Бени Строй
Билдинг“ ЕООД гр. Русе отношения във връзка с договора за строителство от
02.03.2020 година. Не може да се установи до какви изводи е стигнал състава
на Апелативен съд Велико Търново по отношение на предмета на този
договор, а също така за това какви са конкретните права и задължения на
страните по него, какви са конкретно извършените действия в изпълнение на
този договор и от двете страни по него, в какъв обем са изпълнени,
предвидените в него строителни работи, всички или част от тях се отклоняват
от изискванията за качествено строителство и какви са последващите действия
във връзка с това. Поради липса на такива изводи не може да бъдат
установено и какви са приложимите за спора правни норми и свързаните с тях
правни последици, произтичащи от установените факти.
         От посоченото следва, че съставът на Апелативен съд Велико
Търново е действал по-скоро като контролноотменителна инстанция по
проверка на правилността на първоинстанционното решение, а не като
въззивна такава по съществото на спора. Липсата на мотиви относно
фактическите и правни констатации по спора на въззивната инстанция е
пречка обжалваното въззивно решение да бъде проверено по реда на
касационното обжалване. Не са посочени конкретно установени от въззивния
съд факти от значение за спорното право, въз основа на които да бъдат
проверени правните му изводи. Липсата на такива представлява съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от касационния
съд. Последният не може за първи път на установява фактическата обстановка
по спора и да я обосновава с решението си. Липсата на мотиви по

                                    8
релевантните за спора факти в мотивите на въззивното решение представлява
съществото процесуално нарушение, което е такова по смисъла на чл. 293, ал.
3 от ГПК. Това налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщането
на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да
установи релевантните за спора факти и направи собствени правни изводи въз
основа на същите, като постанови съответното решение въз основа на тях.
         С оглед на изложеното обжалваното решение на Окръжен съд
Пловдив следа да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, който да съобрази указанията в мотивите на настоящето
решение.
        По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на
Четвърто отделение

                                РЕШИ:

        ОТМЕНЯ решение № 74/23.04.2023 година на Апелативен съд
Велико Търново, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 136/2022
година като ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     9