Допустимост на съдебния контрол върху реституционен акт и права на съсобственици

Текстът на акта

                                      РЕШЕНИЕ
                                           № 193
                                   гр. София, 25.03.2026 г.


                          В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                     Председател: Камелия Маринова
                                     Членове:     Веселка Марева
                                                  Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело
№ 20248002103761 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 3428 от 30.06.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно
решение № 260024 от 15.01.2024 г. по въззивно гр. д. № 4101/2020 г. на Софийски градски
съд, IV-Г въззивен състав. Касаторите Е. С. П., Б. С. Т. и В. М. В. искат обжалваният съдебен
акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3
ГПК. Предмет на обжалване е въззивното решение, с което е потвърдено
първоинстанционното решение № 453515 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 16678/2012 г. на
Софийски районен съд, поправено с решение № 275528/14.11.2019 г., в частта, с която са
отхвърлени предявените от С. М. М., заместен в процеса след смъртта му от наследниците
му А. В. М., починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците Е. С. П., Б. С.
Т., последните две наследници и на С. М. М., и от В. М. В. срещу В. О. М., заместен в
процеса след смъртта му от наследниците му Б. О. В., О. В. В., и Й. В. В., С. О. М., Е. К. Й.,
В. Д. Й., С. Д. Й., В. С. К., М. К. С., Й. К. Й., Я. В. М., М. С. В., С. С. В., С. Й. М., и А. Б. М.,
и „Мания Билд“ ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено,
че Е. С. П. и Б. С. Т. са собственици общо на 775/3445 кв. м. ид. ч. и В. М. В. е собственик на
775/3445 кв. м. ид. ч. от нива, цялата с площ 3445 кв. м., в РП на [населено място], „С. г.“,
землището на Д., м. „Л. д.“, част от имот № *, кад. лист № 573 от кадастрален план от 1974
г., при граници: С. К., Т. В., Т. А. и Т. П., която е нанесена в кадастралната карта като 4
самостоятелни имота с идентификатори: имот с идентификатор ***, с площ от 2003 кв. м.,

                                                 1
стар № *, кв. 39, парцел *, имот с идентификатор ***, с площ 581 кв. м., стар № *, кв. 39а,
парцел *, имот с идентификатор ***, за второстепенна улица, с площ 461 кв. м., стар №-част
от *, имот с идентификатор ***, площ 370 кв. м., стар №-*от *, както и че Е. С. П. и Б. С. Т.
са собственици общо на 450,60/2003 кв. м. ид. ч. и В. М. В. е собственик на 450,60/2003 кв.
м. ид. ч. от поземлен имот № *, представляващ част от поземлен имот № *, нанесен в кад.
лист № 573, кв. 39 по плана от 2007 г., който е с идентификатор ***, както и да осъди
ответника – дружество да предаде на ищците владението на притежаваните от тях идеални
части от имот с идентификатор ***, и в частта, с която са отхвърлени предявените при
условията на евентуалност искове по чл. 33, ал. 2 ЗС, за изкупуване на 1101,80 кв. м. от
продадените 2003 кв. м. от поземлен имот пл. № *, по действително уговорените между
ответниците условия.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при
нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска същото да бъде
отменено в описаните части и вместо него да се постанови касационно решение по
съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител адв. Г.,
поддържат жалбата.
Ответниците по касация не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В
съдебно заседание също не изразяват становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата
основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответниците-физически лица са
съсобственици на нива от 3,445 дка, възстановена им през 2006 г. с акт на органа по
земеделска реституция. Посочили са, че притежават общо 1550/3445 кв. м. ид. ч. от
реституирания имот /включително 901,20/2003 кв. м. ид. ч. от имот пл. № */, а останалите
идеални части /1895 кв. м. ид. ч./ принадлежат на ответниците. През 1956 г. е била сключена
съдебна спогодба за делба с участието на техния наследодател М. М. и наследодателите на
ответниците, с която в полза на първия е била поставена нива от 1550 кв. м. в Д. землище,
местността „Л. д.“. Към този момент имотът не е могъл да бъде поделен реално, тъй като
през 1949 г. е бил включен в ТКЗС и е загубил реалните си граници. В делбения протокол
липсва описание на границите, доколкото такива не са съществували към този момент и
съсобствеността между страните е била запазена. Със същия обаче е констатиран обемът на
правата, притежавани от наследодателя им, а именно: 1550/3445 кв. м. ид. ч. През 2007 г. в
полза на ответниците е постановено решение за възстановяване на собствеността върху 2003
кв. м. ид. ч. от общите 3445 кв. м. ид. ч. /част от възстановения с решението от 2006 г. имот,
нанесен като самостоятелен с пл. № */, което е прогласено за нищожно с влязло в сила
съдебно решение. Узнали са за сделката с втория ответник през месец март 2012 г.
Ответниците-физически лица са възразили, че с решение от 16.07.2007 г. им е възстановена
собствеността върху нива от 2,003 дка, съставляваща част от имот № *, нанесена като
самостоятелен имот с пл. № *. Оспорили са материалната законосъобразност на
административния акт от 2006 г. Посочили са, че е била извършена разпоредителна сделка с

                                              2
нивата, срещу която е бил заменен имотът на М. М. в местността „Л. д.“, с оглед на което
същият не е могъл да бъде възстановен. Предявили са насрещни искове за признаване за
установено по отношение на Е. С. П., Б. С. Т. и В. М. В., че са собственици на 838,38/1442
кв. м. ид. ч. от нива с площ 1,442 дка, в строителните граници на Д., м. „Л. д.“, част от имот
№ * по кадастрален план от 1974 г., възстановена на наследниците на М. М. с решение от
2009 г. Гореописаният имот представлява част от имота, предмет на първоначалните искове.
В основното решение липсва произнасяне по тези искове. С влязло в сила на 29.12.2018 г.
решение първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за допълване на решението с
произнасяне по насрещните искове на ответниците.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Ищците С. М. М. и В. М. В. са наследници по закон на М. В. М., а ответниците-физически
лица са наследници на О. В. М., В. В. М., С. В. М. и А. В. М.. Ищецът С. М. М. е починал в
хода на процеса, като е заместен от наследниците си А. В. М. /съпруга/, починала на
24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците си Е. С. П. и Б. С. Т., последните две
наследници и на С. М. М. /дъщери/.
С решение от 16.01.2006 г. на административния орган по реституция е възстановена в стари
реални граници собствеността в полза на наследниците на М., О., В., С. и А. М. върху нива
от 3,445 дка, част от имот № * в кад. лист № 573 от кадастрален план от 1974 г., при
граници: С. К., Т. В., Т. А. и Т. П.. Решението е издадено общо в полза на наследниците на
починалите собственици. Посочено е, че същото се издава въз основа на делбен протокол от
23.05.1956 г., раздел втори и извлечение от емлячен регистър от 1949 г. Приложена е скица
№ 94-О-11/16.03.2002 г., представляваща извлечение за бивш имот № * съгласно помощен
кадастрален план, както и удостоверение от същата дата по чл. 13, ал. 4 и ал. 6 ППЗСПЗЗ на
Техническа служба при Район „С.“. Според удостоверението бившият имот пл. № * от кад.
лист № 5 по кадастралния план на [населено място] от 1939 г., с площ от 7 770 кв. м., попада,
но не е нанесен в кад. лист № 573 по кадастралния план от 1974 г. Становището е, че от този
имот могат да бъдат възстановени 3 445 кв. м., като е посочено ограничение имотът да не се
огражда. Решението е влязло в сила на 21.02.2006 г.
В административното производство са били представени делбен протокол от 1956 г. и
емлячен регистър от 1949 г. Същото е образувано по заявления на С. М. и О. М.. В опис-
декларация на полските имоти на М. М. е посочена 1/5 ид. ч. от имота в местността „Л. д.“.
От съдебна спогодба за делба от 23.05.1956 г. се установява, че в дял на М. М. /раздел втори
от спогодбата/ са поставени: нива в м. „С.“ от 1,3 дка и 1550 кв. м. от нивата в м. „Л. д.“, в Д.
з., заменени по Правилника за земеустрояване на ТКЗС с нива в м. „*" от 4,4 дка, при
граници: Я. С., ТКЗС и Т. С.. В дял на С., О., А. и В. М. /раздел пети/ е поставена 1/2 ид. ч.
от нива в м. „*“, цялата от 3 дка, при граници: река, Я. С. и наследници на Г. С.. В делбата са
участвали и наследниците на П. С..
С нотариален акт от 30.10.1956 г. за собственост на недвижим имот, придобит по замяна,
съгласно Правилника за земеустрояване на ТКЗС, М. М. е признат за собственик на нива в
м. „*“ от 4,4 дка, при съседи: Я. С., ТКЗС и Т. С., който съгласно Правилника за
земеустрояване на ТКЗС му се дава от УС на ТКЗС-с. Д., в замяна на внесения от него имот

                                               3
в ТКЗС: нива в м. „С.“ от 1,3 дка и 1550 кв. м. от нивата в м. „Л. д.“, в Д. з..
През месец декември 1956 г. /с нотариален акт № 79/ М. М. е прехвърлил на Л. П. 2000 кв. м.
реална част от собствената си нива, а сега овощна градина в м. „*“, цялата от 4,4 дка.
Правото на продавача е доказано с нотариалния акт по замяна, поправен по отношение
границите на продаваемата реална част.
С решение от 16.07.2007 г. /въз основа на него е издаден констативен нотариален акт/ в
полза на О., С., А. и В. М. е възстановена собствеността върху имот № *, идентичен с
описания в решението: нива от 2,003 дка в м. „Л. д.“, представляващ част от имот пл. № *.
На 28.11.2007 г. същите са продали на ответното дружество имот № * /нотариален акт № 53/.
Не е спорно, че този имот се владее от дружеството – купувач. Това обстоятелство е
отделено като безспорно с определение на първоинстанционния съд от 03.10.2017 г.
С решение от 10.01.2007 г. на органа по земеделска реституция е отменено решението от
2006 г., като е постановено описаното по-горе решение от 16.07.2007 г. Решенията от 2007 г.
са прогласени за нищожни с влязло в сила през 2011 г. съдебно решение, постановено в
производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ /адм. дело № 39531 от 2010 г. на Софийски РС/.
С решение от 01.07.2009 г. на ОС „Земеделие“ /допълващо решението от 16.07.2007 г., което
е прогласено за нищожно/ в полза на наследниците на М. М. е възстановена собствеността
върху нива от 1,442 дка, в строителните граници на Д., м. „Л. д.“, част от имот № * по
кадастрален план от 1974 г.
На приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза е нанесен имот
пл. № * по кадастрален план от 1939 г., с площ 7770 кв. м. Възстановената част по
решението от 2006 г. е обозначена с плътен зелен цвят на комбинираната скица, като същата
е незастроената част от описания имот. Определената за възстановяване площ е намалена от
експерта на 3 055 кв. м., като са отчетени „сервитути към жилищните блокове“. В
действащия кадастрален план от 1974 г. е нанесен поземлен имот с пл. № * /въз основа на
заповед от 2007 г./. През 1967 г. е одобрен регулационен план на м. „С. г.“, като според него
територията, в която попада имот пл. № * е в парцел *-„за студентски общежития“. Съгласно
действащия ПРЗ от 2010 г. поземлен имот с № * е част от свободната от застрояване площ от
3445 кв. м. от стар имот пл. № *; част от него /северната/ е в УПИ *-„за КОО“, а южната е в
УПИ *-„за образование и обществени обслужващи функции на ВУЗ“ /площ от около 850 кв.
м./.
Възстановеният с решението от 2006 г. имот е нанесен в одобрената през 2012 г. кадастрална
карта, изменена през 2020 г. и 2021 г., като четири самостоятелни имота със следните
идентификатори: имот с идентификатор ***, с площ от 2003 кв. м., стар № *, кв. 39, парцел
*, имот с идентификатор ***, с площ 581 кв. м., стар № *, кв. 39а, парцел *, имот с
идентификатор ***, за второстепенна улица, с площ 461 кв. м., стар №-част от *, имот с
идентификатор ***, за второстепенна улица, с площ 370 кв. м., стар №-част от *. Горното е
видно от представените във въззивното производство писмени доказателства: скица № 15-
11777740/18.12.2020 г. на поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изпълнителния
директор на АГКК, справка за поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта


                                             4
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ 581 кв. м., стар № *, кв. 39а, парцел *, скица №
15-817655/25.07.2021 г., за имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № 18-
6816/22.06.2021 г., и скица № 15-1817656/25.07.2021 г. на поземлен имот с идентификатор
***, като измененията в кадастралната карта не са били взети предвид от експертизата.
Въззивният съд е обсъдил оплакванията на жалбоподателите, че първоинстанционният е
извършил недопустим косвен съдебен контрол върху решението от 2006 г. Посочил е, че
същото не е било предмет на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Предмет на съдебен
контрол в това производство е била валидността и законосъобразността на решението от
10.07.2007 г. и на решението от 16.07.2007 г. Ответниците не са били страна в
производството по адм. д. № 39531/2010 г. Освен това обстоятелството, че със съдебното
решение е прогласено за нищожно решението от 16.07.2007 г., с което на наследниците на
О., В., С. и А. М. е възстановена собствеността върху нива, с площ от 2003 кв. м., м. „Л. д.“,
не легитимира ищците като собственици на този имот. Извършил е служебна проверка за
валидност на решението от 2006 г., констатирал е, че същото е валидно и че не е нарушена
компетентността по материя, място и степен на издателя на административния акт за
реституция. В решението е налице и надлежна индивидуализация на имота, който се
възстановява в стари реални граници.
Приел е, че е основателно възражението на ответниците за материална незаконосъобразност
на реституционния акт, което следва да се разгледа от гражданския съд на основание чл. 17,
ал. 2 ГПК. Решаващите изводи в обжалваното въззивно решение съдът е извел от това, че е
извършена разпоредителна сделка с реална част от земята, получена при замяната от М. М.,
в полза на трето лице. В обобщение е обосновал извод, че не са били налице предпоставките
за реституция на имота в обема, в който е бил възстановен от реституционния орган, поради
което не следва да се зачита конститутивното му действие. Административният акт не
легитимира ищците като собственици на твърдяните идеални части от процесния имот.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните
въпроси: допустим ли е косвен съдебен контрол за законосъобразност върху
административен акт, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която е
участвала в административното производство по издаването му; какви са допустимите
възражения на ответниците срещу материалната законосъобразност на такъв акт, когато
същите не противопоставят собствени права към момента на обобществяване на земята.
На поставените въпроси трябва да се дадат следните отговори:
Косвен съдебен контрол върху административни актове по възстановяване право на
собственост по ЗСПЗЗ, включително и върху съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и
съдебно решение на административен съд, с което се упражнява пряк съдебен контрол върху
административен акт в хода на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, е допустим, само
когато актовете се противопоставят на страна, която не е участвала в административното
производство.
По въпроса за допустимите възражения на ответниците, следва да се отговори, че същите


                                              5
нямат правен интерес от възражения срещу легитимацията на ищците, ако не заявяват
собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС - т. е., ако не е налице
спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ /напр. решение № 231 от
31.10.2011 г. по гр. д. № 1610/2010 г., решение № 137 от 16.08.2011 г. по гр. д. № 1036/2010 г.,
двете на II-ро г. о., решение № 329 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 927/2009 г. на I-во г. о.,
решение № 250 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г. на II-ро г. о./.
По основателността на касационната жалба.
Отговорите на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, са
относими към решаващите изводи на въззивния съд, че е допустим косвен съдебен контрол
върху решението от 2006 г., издадено общо в полза на наследниците на М., О., В., С. и А. М.,
както и че възражението на ответниците за материална незаконосъобразност на цитирания
административен акт за реституция, е процесуално допустимо. В настоящата хипотеза както
косвеният съдебен контрол, така и възражението за материална незаконосъобразност на акта,
са недопустими, тъй като ответниците са участвали в административното производство,
като същите не заявяват и собствени права върху имота към момента на образуване на
ТКЗС.
Реституционното решение от 2006 г. легитимира всички наследници като съсобственици
при равни права: наследниците на М. М. /С. М. и В. В.-низходящи/ притежават общо 1/5 ид.
ч. от възстановения имот, съответно такива са и правата на наследниците на О., В., С. и А.
М. /по 1/5 ид. ч. за всяка група наследници/ от възстановения имот. Съдебната спогодба за
делба от 1956 г. не е прекратила съществуващата съсобственост между страните, тъй като с
нея не са обособени реални дялове, разпределени между М. М., С., О., А. и В. М.. Ищецът С.
М. се е легитимирал като собственик на 1/10 ид. ч., на основание възстановяване на
собствеността и наследствено правоприемство от М. М.. Същият е починал в хода на
процеса, като е заместен от наследниците си по закон: А. М. – съпруга, Е. П. и Б. Т. -
дъщери, които са наследили и починалата в хода на процеса тяхна майка А. М.. Идеални
части в посочения обем: 1/10 ид. ч. притежава            и ищецът В. В. на основание
реституционното решение и наследствено правоприемство от М. М..
Последващите решения на органа по земеделска реституция са прогласени за нищожни с
влязло в сила съдебно решение. Праводателите на ответното дружество не са се
легитимирали като изключителни собственици на имот № *, съставляващ част от процесния
съсобствен между страните имот, нанесен неправилно в кадастралната карта като четири
самостоятелни имота. Сделката, сключена с нотариален акт № 53/2007 г., не е породила
вещноправно действие за притежаваните от ищците идеални части. Независимо от
нанасянето му като самостоятелен в кадастралната карта, същият представлява част от
реституирания с решението от 2006 г. в полза на всички наследници имот.
Изводите на въззивния съд за наличието на извършена разпоредителна сделка от М. М. не са
относими за разрешаване на настоящия спор поради изложените по-горе съображения за
конститутивното действие на реституционното решение от 2006 г., което е издадено в полза
на всички наследници и легитимира същите като съсобственици. Освен това правилото на
чл. 18з, ал. 3, изр. 2 ППЗСПЗЗ е приложимо по отношение на извършена замяна по реда на


                                               6
Закона за трудовата поземлена собственост, каквато не е настоящата /тя е по реда на
Правилника за земеустрояване и одворяване на ТКЗС и МТС, приет с Указ № 795 от
27.04.1948 г., обн., ДВ, бр. 114 от 18.05.1948 г./.
Исковете са основателни в частта за признаване принадлежността на правото на собственост
на ищците общо върху 1/5 идеална част от процесния имот, на основание реституционното
решение от 2006 г. и наследствено правоприемство. Следва да се признае правото на
собственост на ищците Е. П. и Б. Т. общо върху 1/10 ид. ч. и на ищеца В. В. – върху 1/10
идеална част от процесния имот. За разликата над 1/10 ид. ч. общо за ищците Е. П. и Б. Т. до
775/3445 кв. м. ид. ч., както и за разликата над 1/10 ид. ч. за ищеца В. В. до 775/3445 кв. м.
ид. ч., предявените искове са неоснователни.
Исковете са основателни и в частта, с която срещу ответното дружество е предявена
претенция за предаване владението на притежаваните от ищците идеални части от имот с
идентификатор ***, предмет на сделката покупко-продажба от 2007 г., за който се
установява, че се владее от същото.
С оглед уважаването на претенцията за ревандикация, не подлежат на разглеждане исковете
за изкупуване, предявени при условията на евентуалност.
Въз основа на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил
първоинстанционното решение, в частите, с които са отхвърлени исковете за признаване за
установено правото на собственост на ищците върху имоти с идентификатори ***, ***, ***и
 *** по кадастралната карта, в посочения обем, както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията за ревандикация срещу ответното дружество по отношение на имот с
идентификатор ***, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено в описаните части. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови
съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.
293, ал. 2 ГПК, като се уважат тези искове. Решението трябва да бъде оставено в сила в
частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за
установяване принадлежността на правото на собственост за разликата над 1/10 ид. ч. общо
за ищците Е. П. и Б. Т. до 775/3445 кв. м. ид. ч. /представляваща 430,5/3445 кв. м. ид. ч./,
както и за разликата над 1/10 ид. ч. за ищеца В. В. до 775/3445 кв. м. ид. ч. /представляваща
430,5/3445 кв. м. ид. ч./.
С оглед изхода на делото ответниците по касация дължат заплащане на направените
разноски, които възлизат на сума в размер от 8 615,27 евро, представляващи левовата
равностойност на 16 850 лв. за всички инстанции за осъщественото безплатно процесуално
представителство в полза на жалбоподателите. Същите, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
трябва да бъдат присъдени на процесуалния им представител.
Ответниците по касация дължат заплащане и на разноски в полза на жалбоподателите за
заплатена държавна такса и за експертиза в общ размер на 847,72 евро, представляващи
левовата равностойност на 1 658 лв., съразмерно на уважената част от жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
                                     Р Е Ш И:



                                              7
ОТМЕНЯ въззивно решение № 260024 от 15.01.2024 г. по въззивно гр. д. № 4101/2020 г. на
Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, в ЧАСТИТЕ, с която е потвърдено
първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.
108 ЗС в частта им за установяване на правото на собственост общо на 1/10 ид. ч. за Е. С. П.
и Б. С. Т. и на 1/10 ид. ч. за В. М. В. върху реституирания с решение от 16.01.2006 г. на
органа по земеделска реституция имот, нанесен в кадастралната като четири самостоятелни
имота, както и в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за
отхвърляне на предявените срещу „Мания Билд“ ЕООД – гр. София искове, в частта им за
предаване владението на притежаваните от ищците идеални части от поземлен имот с
идентификатор *** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. М. М., ЕГН [ЕГН], /починал в хода на
процеса и заместен от наследниците си по закон А. В. М., Е. С. П., ЕГН [ЕГН], с адрес:
[населено място], „П. Е. В.“ № 48 и Б. С. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ж. к. Д.“,
[жилищен адрес] като Е. С. П. и Б. С. Т. са заместили като наследници по закон и
починалата в хода на процеса А. В. М./, и от В. М. В., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],
 [улица], срещу В. О. М., ЕГН [ЕГН] /починал в хода на процеса и заместен от наследниците
си по закон Б. О. В., О. В. В. и Й. В. В./, С. О. М., Е. К. Й., В. Д. Й., С. Д. Й., В. С. К., М. К.
С., Й. К. Й., Я. В. М., М. С. В., С. С. В., С. Й. М., А. Б. М. и „Мания Билд“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [улица], ет. 1, ап. 6, искове с правно
основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на основание възстановяване на
собствеността и наследствено правоприемство, общо на 1/10 ид. ч. за Е. С. П. и Б. С. Т. и на
1/10 ид. ч. за В. М. В., от следния недвижим имот, реституиран с решение № 8991 от
16.01.2006 г. на Общинска служба по земеделие-община „Овча купел“, а именно: нива,
цялата с площ 3445 кв. м., в РП на [населено място], „С. г.“, землището на Д., местността „Л.
д.“, част от имот № *, кад. лист № 573 от кадастрален план от 1974 г., при граници: С. К., Т.
В., Т. А. и Т. П., нанесена в кадастрална карта на [населено място] като четири
самостоятелни имота със следните идентификатори: имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2003 кв. м., стар № *, кв.
39, парцел *, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***; имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 581 кв. м., стар № *, кв. 39а,
парцел *; имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-38/10.07.2012 г., с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот, със заповед № 18-6816/22.06.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК,
за второстепенна улица, с площ 461 кв. м., стар №-част от *, имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-38/10.07.2012
г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, със заповед № 18-
6816/22.06.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, за второстепенна улица, с площ 370
кв. м., стар №-част от *.
ОСЪЖДА „Мания Билд“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София,[жк],

                                                8
 [улица], ет. 1, ап. 6, да предаде владението върху описаните по-горе идеални части на
ищците Е. С. П., Б. С. Т. и В. М. В. върху имот с идентификатор *** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-
258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2003 кв. м., стар № *, кв.
39, парцел *, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение, в ЧАСТТА, с която е потвърдено
първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове за установяване
правото на собственост на ищците за разликата над 1/10 ид. ч. общо за ищците Е. П. и Б. Т.
до 775/3445 кв. м. ид. ч. /представляваща 430,5/3445 кв. м. ид. ч./, както и за разликата над
1/10 ид. ч. за ищеца В. В. до 775/3445 кв. м. ид. ч. /представляваща 430,5/3445 кв. м. ид. ч./.
Осъжда С. О. М., Е. К. Й., В. Д. Й., С. Д. Й., В. С. К., М. К. С., Й. К. Й., Я. В. М., М. С. В., С.
С. В., С. Й. М., А. Б. М., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, адв. В.
Б., и „Мания Билд“ ЕООД – гр. София, да заплатят на адвокат Е. М. Г. със съдебен адрес:
[населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 8 615,27 евро,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство,
както и да заплатят на Е. С. П., Б. С. Т. и В. М. В. сума в общ размер от 847,72 евро-разноски
по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.


                                                       Председател: _______________________

                                                           Членове:

                                                                    1. _______________________

                                                                    2. _______________________




                                                9