Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 46
                           гр. София, 05.02.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:


                             Председател: Костадинка Недкова
                             Членове:     Николай Марков
                                          Красимир Машев

като разгледа докладваното от Н. Марков Касационно търговско дело №
20258002900589 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
     Производството е по чл.290 от ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на К. А. К. срещу решение №207 от
04.11.2024 г. по в.гр.д.№351/2024 г. на АС Бургас в частта, с която е
потвърдено решение №486 от 29.05.2024 г. по гр.д.№1851/2023 г. на ОС Бургас
в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. А. К. срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД иск за разликата над
сумата от 90 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на
23.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2022 г., до
окончателното изплащане.
      В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, тъй като
въззивният съд не е приложил правилно критериите, заложени в нормата на
чл.52 ЗЗД - не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти,
свързани със състоянието на пострадалата, както и релевантните
обстоятелства, които обуславят размера на търпените неимуществени вреди.

                                      1
     Ответникът по касация ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД не заявява
становище.
      С определение №2013 от 30.06.2025 г., решението е допуснато до
касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса:
Какви критерии следва да се съобразят от съдилищата при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с установения в чл.52
от ЗЗД принцип.
      Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи,
намира следното:
      За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за
установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано
застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор,
виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и
наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на
пострадалата ищца. Намерил е от ангажираните в производството
доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и
свидетелски показания, че вследствие инцидента ищцата е получила следните
увреждания: контузия на гръдния кош със счупвания на левите четвърто, пето,
шесто, седмо и осмо ребра; двустранно счупване на долната челюст; счупване
на дясната лъчева кост в областта на нейната дистална част; счупване на
срамните кости двустранно и лявата хълбочна кост; счупване на дясната
седалищна кост и откършечна фрактура на кръстеца; счупване костите на лява
подбедрица на левия голям пищял и лявата малкопищялна кост; разкъсно
контузни рани в областта на коленните стави. Посочил е, че: 1. по повод
счупванията на дясната лъчева кост и костите на лявата подбедрица, след
наместване на костните фрагменти, същите са били имобилизирани с гипсова
имобилизация, а разкъсно контузните рани са били хирургически обработени;
2. ищцата е претърпяла болнично лечение и под обща анестезия е оперирана,
при което счупванията на костите в лявата подбедрица са били наместени и
фиксирани с метални фиксиращи тела, а оперативно лечение е извършено и на
счупената дистална част на дясната лъчева кост, както и по отношение


                                    2
счупването на долната челюст на две места и след наместване на получените
фрагменти, същите са били фиксирани с метални плаки и винтове; 3. общият
възстановителен период, възлиза на пет месеца и е бил съпроводен с болкови
усещания, като при възстановяването на ищцата не са наблюдавани
съществени усложнения в хода на оздравителния процес, но пълно
възстановяване, в статус, какъвто е била преди увреждането, не се очаква,
налични са белези; 4. актуалният преглед на пострадалата е показал добро
възстановяване, при отсъствие на съществени ограничения в движенията на
горните и долните крайници, както и на счупената челюст; 5. към датата на
пътния инцидент, пострадалата е била на възраст 56 г., с придружаващо
заболяване – хипертонична болест, което не е оказало влияние върху тежестта
на уврежданията или протичането на оздравителните процеси. От разпита на
свидетеля – съпруг на ищцата е установил интензитета на нейните
негативните изживявания, както непосредствено след произшествието, така и
във времето, болките и страданията, съпътстващи уврежданията и
предприетите медицински интервенции, ограниченията в ежедневната рутина
и невъзможността за самообслужване в определен период; загубата на трудова
активност до изтичане срока на отпуска й по болест, след което се е върнала
на олекотен режим на работното си място в детска градина. При съобразяване
на всички релевантни гореизложени обстоятелства – възрастта на
въззивницата - ищца; причинените многобройни травматични увреждания със
счупване на кости по цялото тяло – ребра, долна челюст, таз, кости на горен и
долен крайник; трайни белези; ограничения в движението на крайниците;
болки; оперативно лечение с поставяне на метални импланти в подбедрицата
и челюстта; разкъсно – контузна рана; гипсова имобилизация; дефицитите в
ежедневната рутина и претърпените негативни въздействия, естествено
съпътстващи травми от вида на гореизложените, но и почти напълно
възстановения обем на движенията на крайниците и челюстта,
възстановяването й протекло без усложнения, както и общественото
разбиране за справедливост на съответния етап на развитието на социума,
обусловено и от икономическата конюнктура в страната за респективния
период, въззивният съд е достигнал до извод настоящият състав намира, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да се оразмери на 90 000 лв.
     По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана
практика на ВКС /обобщена в ППВС №4/68 г. и доразвита в множество

                                     3
решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/, според която, понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и
възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера
и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените емоционални болки и страдания, а така също и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
     Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията,
дадени в посочената практика.
      Правилно въззивният състав е възприел съвкупността и вида на
претърпените от ищцата увреждания и характера им, но не е отчел и
съобразил в достатъчна степен всички негативни последици от тези
увреждания, които пострадалата е търпяла и търпи. Установено е по делото, с
оглед заключението на СМЕ и отговорите на вещото лице в открито съдебно
заседание, че макар да няма съществени ограничения в движенията на
крайниците и челюстта, пълно възстановяване на състоянието на ищцата,
каквото е било преди пътнотранспортното произшествие, не се очаква, като
белезите от нараняванията на меките тъкани и счупванията на ребрата ще
продължат години, а срастванията около счупванията на ребрата, обуславят
болки и ограничават движението на тялото, което ще е до края на живота й.
При съобразяване на посоченото, както и възрастта на ищцата, причинените
многобройни травматични увреждания със счупване на кости по цялото тяло –
ребра, долна челюст, таз, кости на горен и долен крайник; трайните белези и
ограничения в движението, претърпените болки и оперативно лечение с
поставяне на метални импланти в подбедрицата и челюстта; разкъсно –

                                     4
контузна рана; гипсова имобилизация; дефицитите в ежедневната рутина и
претърпените негативни въздействия, настоящият състав намира, че
паричният еквивалент на претърпените вреди, съобразен и със социално-
икономическите условия в страната в годината на увреждането, е в размер на
110 000 лв., поради което въззивното решение в частта, потвърждаваща
решение на ОС Бургас, с което искът е отхвърлен за разликата от 90 000 лв. до
110 000 лв. се явява неправилно и в тази част следва да се отмени на
основание чл.293, ал.2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови
съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като
на ищцата се присъди допълнително обезщетение в размер на 20 000 лв.,
ведно със законната лихва от 10.10.2022 г. до окончателното плащане.
      Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта,
потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която К. А. К. е
осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог:
Живот и Здраве“ АД сумата над 304 лв. до присъдения размер от 456 лв.,
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, както и в частта, с
която въззивният съд е осъдил ищцата да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД сумата над 917.89 лв. до
присъдения размер от 1376.83 лв., разноски пред въззивния съд.
      „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ОС Бургас, държавна такса в
размер на още 800 лв., по сметка на АС Бургас, държавна такса в размер на
още 400 лв. и по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 400 лв.
       В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение,
отхвърлящо иска за разликата над сумата от 110 000 лв. до сумата от 150 000
лв., в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение, осъждащо К. А.
К. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и
Здраве“ АД сумата от 304 лв., разноски за първоинстанционното разглеждане
на делото, както и в частта, с която въззивният съд е осъдил ищцата да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и
Здраве“ АД сумата от 917.89 лв., разноски пред въззивния съд, въззивното
решение следва да бъде оставено в сила.
      Процесуалният представител на касатора претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА и пред ВКС, но

                                     5
такова, независимо от изхода на спора, както и на допълнително
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
пред АС Бургас не се следва, доколкото първоинстанционното решение не е
обжалвано и е влязло в сила за сума в размер на 60 000 лв., поради което към
момента на въззивното производство, а и понастоящем, ищцата не е
материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
      Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия,
състав на Второ отделение

                                 РЕШИ:

       ОТМЕНЯ решение №207 от 04.11.2024 г. по в.гр.д.№351/2024 г. на АС
Бургас в частта му, с която е потвърдено решение №486 от 29.05.2024 г. по
гр.д.№1851/2023 г. на ОС Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от
К. А. К. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и
Здраве“ АД иск за разликата над сумата от 90 000 лв. до сумата от 110 000 лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП,
настъпило на 23.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2022
г., до окончателното изплащане, в частта му, с която е потвърдено решение
№486 от 29.05.2024 г. по гр.д.№1851/2023 г. на ОС Бургас в частта, с която К.
А. К. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБог: Живот и Здраве“ АД разликата над сумата 304 лв. до присъдения
размер от 456 лв., разноски за първоинстанционното разглеждане на делото,
както и в частта му, с която въззивният съд е осъдил ищцата да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД
разликата над сумата от 917.89 лв. до присъдения размер от 1376.83 лв.,
разноски пред въззивния съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
      ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК200299615 да заплати на К. А. К. ЕГН**********
допълнително сума от 20 000 лв. /разлика между присъдената сума от 90 000
лв. до сумата от 110 000 лв./, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 10.10.2022 г., до окончателното изплащане.
      ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБог: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК200299615 да заплати по сметка на ОС Бургас, сумата от 800

                                      6
лв., държавна такса, по сметка на АС Бургас, сумата от 400 лв., държавна
такса и по сметка на ВКС, сумата от 400 лв., държавна такса.
       ОСТАВЯ В СИЛА решение №207 от 04.11.2024 г. по в.гр.д.№351/2024
г. на АС Бургас в частта му, с която е потвърдено решение №486 от 29.05.2024
г. по гр.д.№1851/2023 г. на ОС Бургас в частта, с която е отхвърлен
предявеният от К. А. К. срещу „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБог: Живот и Здраве“ АД иск за разликата над сумата от 110 000 лв. до
сумата от 150 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.10.2022 г., до окончателното изплащане, в частта му, с която е
потвърдено решение №486 от 29.05.2024 г. по гр.д.№1851/2023 г. на ОС Бургас
в частта, с която К. А. К. е осъдена да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД сумата от 304 лв.,
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, както и в частта му,
с която въззивният съд е осъдил ищцата да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБог: Живот и Здраве“ АД сумата от 917.89 лв.,
разноски пред въззивния съд.
      Решението не може да се обжалва.




                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     7