Служебно следене от съда за нищожност на сделка с невъзможен предмет

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 19
                           гр. София, 23.01.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Бонка Йонкова
                             Членове:     Петя Хорозова
                                          Иванка Ангелова

при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело
№ 20258002900819 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
   Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
    Образувано е по касационна жалба на адвокат Анна Георгиева Миленкова,
в качеството й на синдик на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) и по съвместна
касационна жалба на М. Й., Д. К., Л. П. Кониг К. и К. Р. М., трети лица
помагачи на страната на ищеца, чрез процесуален представител, против
Решение № 750 от 23.12.2024г. по в. т. д. № 495/2024 г. на Апелативен съд
София. С посоченото решение след частична отмяна и потвърждаване на
Решение № 260053 от 18.03.2024г. по т.д. № 2708/ 2019 г. на Софийски
градски съд, като краен резултат са отхвърлени предявените от синдика на
„Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) срещу „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) и
„АЦК“ ООД искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ
и чл. 645, ал.3 ТЗ за обявяване за относително недействителен спрямо
кредиторите на несъстоятелността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) на
Договор за покупко-продажба на обособени части от търговското предприятие
на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), сключен на 31.03.2015 г. между продавача
„Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) и купувача „АЦК“ ООД, с който е

                                      1
прехвърлено правото на собственост върху обособени части от търговското
предприятие на продавача, както следва: 1. Обособена част от търговско
предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), включваща инфраструктура
за доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води,
включително и дейностите, свързани с оперирането с тази инфраструктура,
съгласно описанието в Приложение № 1 към договора, срещу цена в размер на
24 088,53 лв. и 2. Обособена част от търговско предприятие на „Лайтхаус
Голф Ризорт“ АД (н), представляващо електро-енергийна инфраструктура,
включително дейностите по опериране на тази инфраструктура, в комплекс
„Лайтхаус Голф Ризорт“, съгласно описанието в Приложение № 2 към
договора, срещу цена в размер на 102 119,67 лв.
     В подадената от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) касационна
жалба въззивното решение се атакува в частта, с която след отмяна на
първоинстанционното решение, е отхвърлен искът по чл.135, ал. 1 ЗЗД
(първият евентуален иск). Иска се въззивното решение да бъде отменено в
обжалваната част и спорът да бъде разрешен по същество с уважаване на иска
по чл.135, ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че при постановяване на решението
въззивният съд не се е съобразил с трайна практика на ВКС по приложението
на чл.135 ЗЗД, като вредата е преценявана не по отношение на кредиторите на
несъстоятелното дружество, а по отношение на останалите дружества,
свързани с „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, извършаващи дейността си в
комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“.
     Ответникът по касационната жалба „АЦК“ ООД в срока по чл.287, ал.1
ГПК представя отговор, с който изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
     Ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), в срока по чл.287, ал.1 ГПК
не представя отговор.
    В подадената от третите лица-помагачи М. Й., Д. К., Л. П. Кониг К. и К. Р.
М. касационна жалба въззивното решение се атакува изцяло. Касаторите
поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по
чл.281,т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъборазност, както и
необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му.
  Ответникът по касационната жалба – синдикът на „Лайтхаус Голф Ризорт“
АД (н), в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява

                                      2
становище за основателност на подадената касациона жалба.
    Ответникът „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), в законоустановения срок не
представя отговор.
   Ответникът „АЦК“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с
който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
   С Определение № 2517 от 13.08.2025г. въззивното решение е допуснато до
касационно    обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по
процесуалноправния въпрос: За правомощията на съда да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки, дори без да е
направено конкретно възражение, ако нищожността произтича пряко от
сделката.
         Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си
по чл.293 ГПК, приема следното:
       Производството по т. д. № 2708/2019 г. на Софийски градски съд е
образувано по искова молба на синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н), с
която против несъстоятелното дружество и „АЦК“ ООД са предявени
обективно съединени в условията на евентуалност искове по чл. 647, ал. 1, т. 3
ТЗ, чл. 135, ал. 1 ЗЗД и по чл. 645, ал. 3 ТЗ за обявяване относителната
недействителност на Договор за покупко-продажба на обособени части от
търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) от 31.03.2015г. С
постановеното по спора решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от синдика на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД (н) главен иск по чл.
647, ал. 1, т. 3 ТЗ, като е уважил евентуално съединения иск по чл. 135, ал. 1
ЗЗД.
    Сезиран с въззивни жалби от третите лица-помагачи М. Й., К. М., Б. Я. -
М., Д. К., П. К. и М. Мьолер в частта, с която е отхвърлен главният иск по
чл.647, ал.1,т.3 ТЗ, и от „АЦК“ ООД в частта, с която е уважен евентуалният
иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, за да достигне до частично различен от
първоинстанционния съд извод относно основателността на исковите
претенции, Апелативен съд – София от фактическа страна е установил, че
страните не спорят досежно това, че: с Решение № 2969 от 17.12.2018 г. по т.
д. н. № 2360/2018 г. на Апелативен съд – София е обявена
неплатежоспособността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД с дата 31.12.2011г.; С

                                      3
Договор за покупко-продажба на обособени части от търговско предприятие
от 31.03.2015г. „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД е отчуждило в полза на „АЦК“
ООД посочените в чл. 1, т. 1 от договора обособени част от търговското си
предприятие: 1) част, включваща инфраструктура за доставяне на вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, включително
и дейностите, свързани с оперирането на тази инфраструктура и 2) част,
включваща електро - енергийна инфраструктура, включително дейностите по
опериране на тази инфраструктура, в комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“,
находящ се в местност „Табията“, община Балчик; С чл. 2 от договора
страните уговорили продажна цена в размер на 24 088, 53 лв. за първата част
от предприятието и 102 119, 67 лв. за втората такава; В преамбюла на
Договора било посочено, че купувачът „АЦК“ ООД има вземане към
продавача в размер на 130 000 лв., произтичащо от договор за цесия с
„Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД, възникнало за „Лайтхаус Голф Ризорт“
АД въз основа на Договор за преструктуриране на банкови кредити и Анекс №
11 към него; В чл. 3 било постигнато съгласие страните да сторят прихващане
на продажната цена с цедираното вземане; В приложение № 1 към Договора
от 31.03.2015г. страните индивидуализирали отчужденото имущество, част от
търговското предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, като приели, че
придобитите пасиви са в размер на 1 371 783, 56 лв.; Аналогично, в
приложение № 2 били конкретизирани придобитите права и
взаимоотношения, включени в отчуждената електро - енергийна
инфраструктура, като е прието, че се придобиват пасиви в размер на 1 039 547,
26 лв.; С влязло в законна сила Решение № 68 от 15.02.2021г. по т. д. №
27/2020г. на Апелативен съд - София, установителните искове на „Лайтхаус
Голф енд Спа Хотел“ АД били уважени, като било признато, че ищецът има
вземане от „Лайтхаус Голф Ризорт“АД в размер на 6 039 961,74 лв. главница
по Договор за преструктуриране на банкови кредити от 10.01.2014 г. и анекс
№ 11 от 15. 12. 2014 г. към него, както и вземане за договорна лихва в размер
на 1 145 571, 72 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 17.12.2018 г. върху
посочената главница. Въз основа на прието в първоинстанционното
производство заключение по възложена съдебно-икономическа експертиза,
въззивният съд е приел за установено, че на 09.03.2007г. „Лайтхаус Голф
Ризорт“ АД (с предишно наименование „Клиф Голф Холидей“ АД) е усвоило
отпуснатите му по Договор за банков кредит № 002 от 09.03.2007 г. с „Ейч Ви

                                     4
Би Банк Биохим“ АД (понастоящем „УниКредит Булбанк“ АД) средства в
размер на 6 000 000 евро; Размерът на задълженията на дружеството по този
договор към датата на сключване на договора за преструктуриране на банкови
кредити и към датата на сключване на анекс № 11 към същия били в размер на
6 452 951, 86 евро; Към момента на изготвяне на заключението Банката
нямала вземания към „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, което е заместено в дълг по
силата на анекс № 11 от „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД, извършвало
всички последващи плащания по договора за банков кредит; След проверка в
счетоводството на „АЦК“ ООД и „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД било
установено, че първото дружество погасило придобитите с Договора за
покупко-продажба на обособени части от търговско предприятие задължения
на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД към „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел“ АД в общ
размер от 2 411 330, 82 лв.
    Позовавайки се на заключението на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебна оценителна експертиза съставът на САС е приел за
установено, че стойността на отчуждените части от търговското предприятие
на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД възлиза на 1 284 339 лв. за ВиК
инфраструктурата, земя и помпена станция и 1 133 960 лв. за електрическата
инфраструктура, включваща земя и трафопостове.
    Решаващият въззивен състав е споделил извода на първата инстанция за
неоснователност на иска по чл. 647, ал.1,т.3 ТЗ с аргумента, че не е налице
значителна неравностойност на насрещните престации. В тази връзка
въззивният съд е взел предвид, че придобивайки части от търговското
предприятие на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД, „АЦК“ ООД придобило и
задължения в размер на 1 371 783, 56 лв. съгласно чл. 1, т. 1 от Договора,
респективно 1 039 547, 26 лв. по чл. 1, т. 2 от Договора, които суми са по-
ниски от определените от вещото лице – оценител стойности на отчуждената
част от търговското предприятие, възлизаща на 1 284 339 лв. за ВиК
инфраструктурата, земя и помпена станция и 1 133 960 лв. - за електрическата
инфраструктура.
      По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.649 ТЗ във
връзка с чл. 135 ЗЗД въззивният съд е установил, че в случая по делото няма
спор относно факта на сключване на имащия възмезден характер договор за
покупко-продажба на обособени части от търговското предприятие от 31. 03.


                                     5
2015г., но не е споделил изводите на първата инстанция относно увреждащия
характер на сделката. В тази връзка съдът е посочил, че макар всяко действие
на длъжника, което намалява имуществото му, да се явява увреждащо за
кредитора, в конкретния случай отчуждените обособени части от
предприятието на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД са особен тип инфраструктурни
активи, чието ползване се регулира от специалните Закон за енергетиката и
Закон за водите. Прието е, че тези инфраструктурни единици, макар да са
обособени като самостоятелни, по предназначението си са поставени за
служене на други главни вещи, доколкото без ВиК и електрическа
инфраструктура не може да се обезпечи нормалното ползване на сградите,
поради което, носещи характеристиките на принадлежност към главна вещ,
същите не могат да участват самостоятелно в гражданскоправния оборот. Тази
тяхна особеност би създала, според Апелативен съд София, непреодолимо
препятствие пред синдика по повод тяхната реализация като самостоятелни
обекти. С оглед на това, е прието, че конкретната ВиК и електрическа
инфраструктура, с оглед на спецификата си, са изключени от гражданския
оборот, поради което и атакуваните сделки нямат увреждащ интересите на
кредиторите на масата на несъстоятелността на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД
характер, с което е обоснована неоснователността на иска по чл. 135 ЗЗД, във
връзка с чл. 649 ТЗ.
   Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, въззивният съд се е
произнесъл и по втория евентуален иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ, приемайки, че в
конкретния случай не е налице волеизявление на кредитор с активно вземане,
а процесното прихващане било сторено по взаимно съгласие на страните,
обективирано в Договора за покупко-продажба на обособени части от
търговско предприятие от 31.03.2015 г., т. е. прихващането не е инициирано от
„АЦК“ ООД, каквито са наведените с исковата молба твърдения. С тези
съображения и този иск е приет за неоснователен и като такъв е отхвърлен.
         По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, за
правомощията на въззивния съд в случай на служебно констатиране
нищожност на сделка, която е от значение за изхода на спора, е налице
задължителна практика на ВКС. С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022
год. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГТК на ВКС прие, че съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без

                                     6
да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за
решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на
съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало,
страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще
разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на
нищожната сделка или на нейни отделни клаузи. На страните следва да се
предостави възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да
посочат доказателства. Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията
за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото
надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича,
като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на Тълкувателно решение №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - той следва служебно, без да е сезиран
с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния
закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и
разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните
необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2
ГПК/.
    По основателността на касационните жалби:
        Обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната
практика на ВКС и дадения отговор на правния въпрос поради следното: За
относително недействителна по реда на чл.146 и чл.147 ТЗ, както и по чл.135
ЗЗД може да бъде обявена само действителна сделка. Преценката за
действителността на процесния договор в случая е от преюдициално значение
за изхода на спора по всички предявени отменителни искове. При
обосноваване неоснователността на иска по чл.135 ЗЗД въззивният съд е
споделил тезата на третите лица помагачи във въззивната им жалба, че
конкретните ВиК и електрическа инфраструктури, предмет на атакуваната
сделка, с оглед на спецификата си, имат характеристиките на принадлежност
към главна вещ и са изключени от гражданския оборот. Изведени от самата
сделка, тези съображения, макар        неизчерпателни, са относими към
фактическия състав на основанието по чл. 26, ал.2, предл. 1 ЗЗД за
недействителност на същата поради невъзможен предмет. В мотивите към


                                     7
цитираното ТР №1 от 27.04.2022 год. по тълк.д. № 1/2020г. изрично е
разяснено, че невъзможността на предмета като основание за нищожност на
договора може да е правна или фактическа, като правната невъзможност
може да се установи от самия договор и тогава съдът трябва да я
констатира служебно. Основателно в тази връзка е оплакването в
касационната жалба на третите лица помагачи за допуснато от въззивния съд
съществено нарушение на процесуалните правила. Излагайки съображения,
относими към правна невъзможност на предмета на процесния договор,
въззивният съд не е упражнил вмененото му с ТР №1 от 27.04.2022 год. по
тълк.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС правомощие да се произнесе по
нищожността в мотивите към решението.
     От съдържанието на процесния договор и от заключението на съдебната
оценителна експертиза се установява, че отчуждените ВиК и електрическа
инфраструктури са част от курортния комплекс Лайтхаус Голф Ризорт. По
делото обаче няма данни същите да функционират като организационни
структури, осъществяващи самостоятелна стопанска дейност. В подкрепа на
този извод е и фактът, че предмет на договора са само активи, съответно
описани, и „дейности, свързани с оперирането с тези инфраструктури“, без да
са посочени, което и с оглед гореизложеното препятства извод за обособеност
по смисъла на чл.15 ТЗ и § 1а от ДР на ТЗ на прехвърлените с процесната
сделка части от търговското предприятие на продавача. Отделен е въпросът,
повдигнат от третите лица помагачи в касационната жалба, за спецификите,
свързани с регулаторния режим на процесните обекти, и доколко същият в
случая позволява свободното им прехвърляне на търговец, за който няма
данни да е лицензиран регулатор, което също се включва в преценката дали
сделката е с въможен правен предмет. Тоест, съществува вероятност за извод,
изключващ действителност на процесната сделка. Съгласно дадените с
цитираното тълкувателно решение указания, при констатиране на нищожност
на сделка за пръв път от Върховният касационен съд, за да осигури спазване
на принципа на състезателност на страните, той връща делото за ново
разглеждане от въззивния съд.
     Горното налага на осн. чл.293, ал.3 ГПК отмяна на решението на САС
изцяло и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне в мотивите към
решението по преюдициалния за спора въпрос за това дали Договор за
покупко-продажба на обособени части от търговско предприятие от 31. 03.

                                     8
2015г. е с правно възможен предмет, съответно дали е действителен или не.
При новото разглеждане на делото въззивният съд в съответствие със
задължителните указания на ТР №1 от 27.04.2022 год. по тълк.д. № 1/2020 г.
ОСГТК на ВКС ще следва да уведоми страните, че ще обсъжда въпроса за
нищожност на сделката на посоченото основание, като им предостави
възможност да вземат становище и да ангажират доказателства.
      В касационната жалба на третите лица помагачи за пръв път се прави
довод за нищожност на процесния договор и поради липса на форма. Твърди
се, че предмет на прехвърляне е вещно право на собственост, поради което
сделката е следвало да се извърши с нотариален акт /чл.18 ЗЗД/. Неспазването
на формата е също сред установимите от самия договор порок, подлежащ на
служебно констатиране от съда. При новото разглеждане на делото въззивният
съд следва да прецени дали по отношение на процесния договор е спазена
квалифицираната форма на чл.15, ал.1 ТЗ, а именно писмена с нотариално
заверяване на подписите и съдържанието едновременно, за което следва да
уведоми страните и им предостави възможност за становище.
    Въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за
направените разноски в касационното производство.
    Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска
колегия, състав на Второ отделение

                                РЕШИ:

     ОТМЕНЯ Решение № 750 от 23.12.2024г. по в. т. д. № 495/2024 г. на
Апелативен съд София.
     ВРЪЩА делото на Апелативен съд - София за повторно разглеждане от
друг състав.
   Решението не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________


                                     9
10