Отпадане на възбрана при прекратено изпълнение и присъединяване на кредитор

Текстът на акта

                                     РЕШЕНИЕ
                                         № 215
                                 гр. София, 02.04.2026 г.


                         В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                    Председател: Веска Райчева
                                    Членове:     Геника Михайлова
                                                 Златина Рубиева

при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова
като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско
дело № 20258002101431 по описа за 2025 година
       Производството е по чл. чл. 290 - 293 ГПК.
       До касационно обжалване е допуснато решение № 1166/18.11.2024 г. по гр.д. № 3225/2023 г.,
с което Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение № 900437/01.09.2023 г. по гр.д. №
84/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, е отхвърлил частичния иск на „Пири Гарден“ ЕООД
срещу М. Д. В. по чл. 441 ГПК за сумата 100 000 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 395
658.34 лв.) – обезщетение за загубата от нереализирана главница по изпълнителен лист №
2666/18.08.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 751/2009 г. на Районен съд – Разлог, поради осуетеното
участие на ищеца в извършените на 26.01.2018 г. разпределения по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г.
Ц. по причина на незаконосъобразно вдигнати възбрани от ЧСИ М. В. по изп.д № 99/2009 г.
        Касационният контрол е допуснат по процесуалноправните въпроси: 1. Действието на
вписана възбрана, наложена по изпълнително дело, отпада ли по право и с обратна сила, когато
изпълнението е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? и 2. Откритото производство по
несъстоятелност за длъжника по изпълнителния лист рефлектира ли върху правото на кредитора по
листа да се присъедини по изпълнително дело срещу частния правоприемник на длъжника, да
участва в разпределението и да се удовлетвори от сумите от публичната продан на имот, който
длъжникът е продал след вписана възбрана в полза на кредитора по листа и преди решението по
чл. 630 ТЗ, в хипотезата, в която изпълнението е насочено върху имота?
       По първия въпрос:
       В мотивите към т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС разясни, че


                                               1
когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Съдебният изпълнител може в постановление да прогласи вече настъпилото прекратяване, като
установи осъществяването на правно релевантните факти по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Във всички
случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител вдига служебно
наложените запори и възбрани по изпълнителното дело, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право с изключение на действията, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите
от публична продан), както и които касаят редовността на плащанията, извършени от третите
задължени лица. Мотивите, които предвиждат, че перемпцията настъпва по право, но не допускат с
осъществяването на фактическия състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да отпаднат по право и с обратна
сила наложените възбрани за имотите, непродадени от публичната продан по прекратеното
изпълнително дело, са основат на чл. 433, ал. 3 ГПК, чл. 31, пр. 1 ПВп, и зачитат публичния интерес
от предвиденото в закона оповестително-защитно действие на възбраната, наложена в
изпълнението.
        Следователно за да отпадне с обратна сила действието на възбрана, наложена по
изпълнително дело, не е достатъчно изпълнението да е прекратено по право поради това, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години.
Необходимо е: 1) постановление, с което съдебният изпълнител констатира релевантните факти на
настъпилото основание за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; 2) постановлението да е влязло в
сила (чл. 433, ал. 3 (предишна ал. 2) ГПК) и 3) възбраната да е за непродаден от публична продан
имот. Ако имотът е продаден от публична продан, съдебният изпълнител не я вдига служебно.
Възбраната може да се заличи само по заявление на заинтересованите лица – напр. на купувача от
публичната продан, като след заличаването нейното действие отпада занапред – т. 3 ТР №
1/10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г. ОСГТК на ВКС и чл. 433, ал. 4 ГПК, вр. чл. 32, пр. 2 ПВп.
Отговорът произтича и от установената практика на ВКС след двете тълкувателни решения – с
решение № 50073/03.04.2024 г. по гр.д. № 4386/2021 г., II-ро ГО и определение № 192/13.02.2023 г.
по ч.гр.д. 4099/2022 г. I-во ГО.
       По втория въпрос:
        В т. 5 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2015 г. ОСГТК на ВКС прие, че всички кредитори,
в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, се считат присъединени
взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Мотивите към т. 5
разясняват, че когато изпълнението е насочено върху имот, съгласно чл. 459 ГПК, присъединени по
право са взискателите по обезпечен с възбрана иск, а по аргумент от по-силното основание - и
взискателите, чиято възбрана, наложена по изпълнително дело, е вписана преди изпълнението да
бъде насочено от конкуриращ взискател чрез вписана възбрана върху имота, предмет на
обезпечението. Само тези възбрани стават известни на конкуриращия взискател и само тях
съдебният изпълнител може и е длъжен да установи при проверката по чл. 483 ГПК. Ако след
проверката по чл. 483 ГПК върху имота бъдат наложени нови възбрани, кредиторите по тях могат
да се присъединят до изготвяне на разпределението, но само по тяхна молба.
       Тези мотиви, отнесени към забраната в чл. 451 ГПК и относителната недействителност в чл.
452, ал. 2 ГПК, налагат да се приеме, че за взискател, в полза на когото е наложена възбрана по
изпълнително дело срещу длъжник, който след впиването й се е разпоредил с имота, възниква
правото да се присъедини по изпълнителното дело срещу приобретателя, когато изпълнението е

                                                2
насочено от конкуриращ взискател/кредитор на приобретателя чрез по-късно вписана възбрана
върху имота, предмет на обезпечението. Възникналото право произтича от изпълнителния лист и се
обяснява с относителната недействителност по чл. 452, ал. 2 ГПК – разпореждането в нарушението
по чл. 451 ГПК е недействително по отношение на взискателя, ползващ се от защитно-
оповестителното действие на по-рано вписаната възбрана. Ако длъжникът се е разпоредил с имота
до проверката по чл. 483 ГПК, правото на присъединяване възниква по силата на закона (чл. 459
ГПК), а ако разпореждането я следва, взискателят може да се присъедини до изготвяне на
разпределението, но само с молба (чл. 456 ГПК). Констатираното от съдебния изпълнител,
провеждащ начина на изпълнение - публичната продан на имота, респ. упражненото с молба право
на присъединяване, предоставя на взискателя, ползващ се от недействителността по чл. 452, ал. 2
ГПК, право да участва в разпределението (чл. 457 ГПК) и възможност да се удовлетвори от
постъпленията, ако редът на привилегиите допуска това (чл. 136 ЗЗД). Ако възбраната в полза на
присъединения взискател бъде заличена, правото му на присъединяване се прекратява, без
значение дали заличаването е законосъобразно или не. Възникналото право на присъединяване има
и самостоятелно битие. Недействителността по чл. 452, ал. 2 ГПК е относителна. Договорът между
длъжника и приобретателя поражда вещно-транслативен ефект. След сключването му имотът е
собственост на приобретателя и той, но не длъжникът, извършил разпореждането в нарушението
по чл. 451 ГПК, е длъжник по делото, по което конкуриращият взискател/кредитор на
приобретателя е насочил изпълнението чрез по-късно вписаната възбрана върху имота, предмет на
обезпечението. Поради това решението по чл. 630 ТЗ, с което се констатира
неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността и се открива производство по несъстоятелност
за длъжника, извършил разпореждането в нарушението по чл. 451 ГПК, не осуетява правото на
взискателя по изпълнителния лист да се присъедини по делото срещу приобретателя на имота, ако
решението по чл. 630 ТЗ е вписано в търговския регистър след момента на сключения договор.
Правото на присъединяване е възникнало преди решението да породи действието по чл. 630, ал. 3
ТЗ, а пречките по чл. 638, ал. 1 или ал. 6 ТЗ са неосъществими по делото срещу приобретателя на
имота.
       При тези мотиви на втория въпрос следва да се отговори, че за взискател с наложена по
изпълнително дело възбрана възниква правото да се присъедини по изпълнителното дело срещу
приобретателя на имота при следните условия: 1) разпореждане с имота, извършено от длъжника
по изпълнителния лист след вписаната възбрана; 2) насочване на изпълнението върху имота,
предмет на обезпечението, от взискател на приобретателя чрез по-късно вписана възбрана и 3)
неизготвено разпределение за постъпленията от публичната продан. Служебно констатираното (чл.
459 ГПК), респ. упражненото с молба (чл. 456 ГПК) право предоставя на присъединения взискател
възможност да участва в разпределението и да се удовлетвори от постъпленията от публичната
продан, ако редът на привилегиите допуска това. Решението по чл. 630 ТЗ за длъжника по
изпълнителния лист, което е вписано в търговския регистър след извършеното разпореждане в
нарушение по чл. 451 ГПК, не изключва правото на взискателя, ползващ се от относителната
недействителност по чл. 452, ал. 2 ГПК, да се присъедини по делото срещу приобретателя на имота,
предмет на обезпечението. По делото срещу приобретателя пречките по чл. 638, ал. 1 или ал. 6 ТЗ
са неосъществими.
       Настоящият състав, като разгледа касационната жалба според изискванията в чл. 290, ал. 2
ГПК, я намира за основателна по следните съображения:
       В обжалваното решение правилно е прието, че по жалбата от ищеца „Пири Гарден“ ЕООД и


                                               3
отговора на жалбата, с който ответникът ЧСИ М. В. е поддържал всичките си възражения в
отговора на исковата молба, пред въззивният съд изцяло е пренесен спорът по иска по чл. 441 ГПК
за сумата 100 000 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 395 658.34 лв.) – обезщетение за
загуба от нереализирана главница по изп.лист № 2666/18.08.2009 г. по ч.гр.д. № 751/2009 г. на РС –
Разлог поради осуетеното участие на ищеца в извършените на 26.01.2018 г. разпределения след
публичната продан на имотите в [населено място], местността „П.“, Общ. Р. по изп.д. № 1029/2014
г. на Г. Ц. по причина на незаконосъобразно вдигнатите възбрани върху тези имоти по изп.д. №
99/2009 г. от ЧСИ М. В..
       По спора правилно е възприета следната фактическа обстановка:
        По този изпълнителен лист за лихвоносна главница 395 658.34 лв. с разноски с кредитор
„Беко-Експорт-Импорт“ ООД и длъжник „Рени“ ЕООД на 19.08.2009 г. пред ЧСИ М. В. е
образувано изп.д. № 99/2009 г. На 21.08.2009 г. и на 14.10.2009 г. по искане на съдебния изпълнител,
второто - от 09.10.2009 г. са вписани възбрани върху имоти, собственост на длъжника. С договори
по н.а. № 99, № 100 и № 101//2011 г. длъжникът ги продава на „Пири Лодж“ ЕООД. На 17.06.2015 г.
управителят на „Беко-Експорт-Импорт“ ЕООД иска удостоверение за размера на дълга и
изпълнителните действия по изп.д. № 99/2009 г на ЧСИ М. В.. Удостоверението е издадено. На
10.08.2016 г. управителят иска да му се издаде удостоверение за присъединяване по изп.д. №
1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц. (чл. 456, ал. 2 ГПК) и връщане на изпълнителния лист. На 08.09.2016 г.
исканията са уважени. В молбите от 17.06.2015 г. и 10.08.2016 г. няма искания за изпълнителни
действия, а след искането/заявлението от 09.12.2009 г. на ЧСИ М. В. за вписване на възбраните по
делото не са извършвани други изпълнителни действия.
        С постановление от 21.07.2017 г. ЧСИ М. В. прекратява изпълнението на основание чл. 433,
ал. 1 т. 2 и т. 8 ГПК. На 24.11.2017 г. е ЧСИ М. В. подава заявление, а на 13.12.2017 г. е вписано
заличаване на наложените възбрани по изп.д. № 99/2009 г.
       С молба от 03.10.2017 г. управителят на „Пири Гарден“ ЕООД представя договор от
16.04.2015 г., с който „Беко-Експорт-Импорт“ му е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист,
иска да бъде конституиран като взискател по изп.д. № 99/2009 г. и обжалва постановлението за
прекратяване от 21.07.2017 г.
     Постановлението е отменено с решение № 3294/05.07.2018 г. по ч.гр.д. № 207/2018 г.
Окръжен съд – Благоевград.
        Пред ЧСИ Г. Ц. е образувано изп.д. № 1029/2014 г. по изп.лист от 21.11.2014 г., издаден по
ч.гр.д. № 1128/2014 г. на РС – Разлог, с кредитор „Кронос Агрохолдинг“ АД и трима солидарни
длъжници, единият от които е „Пири Лодж“ ЕООД. С възбрани, вписани след 14.10.2009 г.,
изпълнението е насочено върху имотите, които „Пири Лодж“ ЕООД купува с договорите по н.а. №
№ 99, 100 и 101/2011 г. По молба, към която са приложени изп.лист № 2666/18.08.2009 г. по ч.гр.д.
№ 751/2005 г. РС-Разлог и договора за цесия от 16.04.2015 г., с постановление от 28.06.2017 г.
ищецът е конституиран като присъединен взискател по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц.. Трите
имота, върху които по изп.д № 99/2009 г. на ЧСИ М. В. на 14.10.2009 г. са били вписани възбраните
и са предмет на договора по н.а. № 99/2011 г., по изп.д. № 1029/2014 г. са продадени на публична
продан, на 26.01.2018 г. за постъпленията от тях са изготвени три разпределения, и след като
разпределенията са влезли в сила, постъпленията са преведени на присъединените взискатели.
Ищецът не е сред тях. Причината е в заличените възбрани на 13.12.2017 г. по заявлението от
24.11.2017 г. на ЧСИ М. В..


                                                 4
       С решение №1975/13.05.2015 г. по т.д.№ 139/2014 г. на ОС–Благоевград, вписано в
търговския регистър на 18.05.2015 г., е констатирана неплатежоспособност и е открито
производство по несъстоятелност за „Рени“ ЕООД/длъжник по изп.лист №2666/18.08.2009 г.
       С определение от 15.01.2016 г. по т.д. № 139/2014 г. на ОС – Благоевград, обявено в
търговския регистър на 16.07.2016 г., е одобрен списъкът на приетите вземания в несъстоятелността
на кредиторите на „Рени“ ЕООД. В списъка е вземането по изп.лист № 2666/18.08.2009 г.
       С решение № 5245/18.10.2017 г. по т.д. № 88/2018 г. на ОС–Благоевград, влязло в сила на
05.12.2019 г., на основание чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649 ТЗ по искова молба на синдика на „Рени“ ЕООД
(в несъстоятелност), вписана на 08.07.2015 г., са обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността договорите за покупкопродажба по н.а. № 99, 100 и 101/2011 г.
Решението е вписано.
       В обжалваното решение правилно въззивният съд е приел, че ЧСИ М. В. не е легитимирана
да възрази за давност за лихвоносната главница с разноски по изп.лист № 2666/18.08.2009 г.
Материалната легитимация е на „Рени“ ЕООД/длъжник по изпълнителния лист. Искането на ЧСИ
М. В. да бъде овластена да упражни възражението за давност, съгласно чл. 134, ал. 3 ЗЗД, е
осъществимо по реда за обезпечаване на исковете, а не в производството по частичния иск.
        Правилно въззивният съд е приел също, че на 09.10.2011 г. по изп.д. № 99/2009 г. на ЧСИ М.
В. се е осъществил фактическият състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Неправилно обаче е прието, че с
настъпилата перемпция са отпаднали по право и с обратна сила наложените възбрани по
изпълнителното дело. Изводът е в нарушение по чл. 433, ал. 3 ГПК, който предвижда, че
задължението на съдебния изпълнител да вдигне наложените възбрани за непродадените от
публична продан имоти по прекратеното изпълнително дело възниква, след като постановлението
за прекратяване влезе в сила (арг. и от сравнителен анализ с чл. 433, ал. 4 ГПК); в нарушение по чл.
31, ал. 1 ПрВп, който изисква възбраните да бъдат заличени по заявление на съдебния изпълнител,
и не зачита оповестително-защитното действие на вписаните възбрани, наложени по
изпълнителното дело, което е в публичен интерес. В нарушение на закона е и изводът, че след като
с настъпилата перемпция възбраните са били заличени по право и с обратна сила, от заявлението
от 24.11.2017 г. на ЧСИ М. В., не могат да произтекат вреди. Въззивният съд е бил длъжен да
изследва дали към момента на подаденото заявление - 24.11.2017 г., е влязло в сила
постановлението от 21.07.2017 г. за прекратяване на изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 и
т. 8 ГПК. Не го обвързва решението от 05.07.2018 г., постановено в производството по раздел I,
глава XXXIX ГПК, с което постановлението е отменено,.
       От приложеното изп.д. № 99/2009 г. на ЧСИ М. В. се установява, че на 13.10.2017 г. на
„Беко-Еспорт-Импорт“ ЕООД/на взискателя по изп.лист № 2666/18.08.2009 г., е връчено
съобщение, към което не е приложен препис от постановлението от 21.07.2017 г., а документ, в
който ЧСИ М. В. удостоверява прекратеното изпълнение. Поради невалидното връчване (в
нарушение по чл. 7, ал. 2 ГПК) и настъпилото правоприемство на страната на взискателя с
договора за цесия от 16.05.2015 г. (чл. 429, ал. 1 ГПК), за което ЧСИ М. В. е уведомена с молбата от
03.10.2017 г., тя е имала задължение отново да връчи съобщение, заедно с препис от
постановлението от 21.07.2017 г., но на „Пири Гарден“ ЕООД Вместо това на 24.11.2017 г., т.е. към
момент, в който постановлението от 21.07.2017 г., не е влязло в сила, ЧСИ М. В. подава заявление
за заличаване на наложените възбрани по изп.д. № 99/2009 г. и на 13.12.2012 г. заличаването е
вписано. Заявлението от 24.11.2017 г. е незаконен акт – нарушен е чл. 433, ал. 3 ГПК и е неправилен


                                                 5
изводът на въззивния съд, че от този акт не могат да произтекат вреди.
       Въззивният съд неправилно е приел също, че перемпцията по изп.д. № 99/2009 г. на ЧСИ М.
В., настъпила на 09.10.2011 г., е прекратила правото на кредитора по изпълнителния лист „Беко-
Експорт-Импорт“ ЕООД да се присъедини по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц., респ. че това
право не е преминало към ищеца „Пири Гарден“ ЕООД с договора за цесия от 16.04.2015 г. Правото
на присъединяване, което „Пири Гарден“ ЕООД е упражнил с молбата за присъединяване и което
ЧСИ Г. Ц. е признал с постановлението от 28.06.2017 г. за конституирането му като взискател по
изп.д № 1029/2014 г. (чл. 456 ГПК), произтича от: 1) изпълнителния лист (чл. 429, ал. 1 ГПК) и
договора за цесия (чл. 99, ал. 2 ЗЗД); 2) договорите по н.а. № 99, 100 и 101/2011 г., със сключването
на които в нарушение по чл. 451 ГПК и при относителната недействителност по чл. 452, ал. 2 ГПК
„Рени“ ЕООД/длъжникът по изп.лист № 2666/18.08.2009 г. продава на „Пири Лодж“ ЕООД
имотите, предмет на обезпечението и 3) насоченото изпълнение върху имотите от „Кронос
Агрохолдинг“ АД/конкуриращ взискател/кредитор на „Пири Лодж“ ЕООД чрез по-късно
вписаните възбрани по изп.д. № 1029/2014 г.
        Въззивният съд също така неправилно е приел, че от решението, с което за „Рени“ ЕООД е
открито производство по несъстоятелност, произтичат пречките по чл. 638, ал. 1 или ал. 6 ТЗ за
правото на „Пири Гарден“ ЕООД да се присъедини по изп.д. № 1029/2014 г. Решението по чл. 630
ТЗ е вписано в търговския регистър на 18.05.2015 г., т.е. е произвело действието по чл. 630, ал. 3 ТЗ
години след договорите по н.а. № 99, 100 и 101/2011 г. Настъпилата недействителност по чл. 252,
ал. 2 ГПК е относителна. Договорите са породили вещно-транслативен ефект. Със сключването им
собствеността върху имотите е преминала върху купувача "Пири Лодж“ ЕООД. Пречките по чл.
638, ал. 1 или ал. 6 ТЗ са неосъществими по изп.д. № 1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц., по което длъжник е
купувачът. Упражненото право на присъединяване е предоставило на „Пири Лодж“ ЕООД правото
да участва в изготвените разпределения на 26.01.2018 г. за постъпленията от публичната продан на
имотите по договора по н.а. № 99/2011 г., за които на 14.10.2009 г. са вписани възбраните по изп.д.
№ 99/2009 г. на ЧСИ М. В., и възможност да се удовлетвори, ако редът на привилегиите допуска
това. Правото на присъединяване е прекратено, а възможността за удовлетворяване от
постъпленията – осуетена, по причина на незаконното заявление от 24.11.2017 г. на ЧСИ М. В. за
заличаване на възбраните, към момент, в който не е влязло в сила постановлението от 21.07.2017 г.
за прекратяване на изп.д. № 99/2009 г. Несвоевременно е въведено (при преклузията по чл. 133, вр.
чл. 147, т. 1 ГПК), а събраните доказателства не установяват и твърденията по несвоевременното
възражение, че успешно проведените три втори публични продани, респ. изготвените
разпределения от 26.01.2018 г. за постъпленията от тях по изп.д. № 1029/2014 г., са за различни
имоти от имотите, предмет на обезпечението по изп.д. № 99/2009 г.
       Неправилно въззивният съд е приел, че след като вземането по изп.лист № №
2666/18.08.2009 г. е включено в списъка на приетите вземания в несъстоятелността – с
определението от 15.01.2016 г. по чл. 692 ТЗ по т.д. № 139/2014 г. на ОС-Благоевград, обявено в
търговския регистър на 16.07.2016 г., от незаконния акт от 24.11.2017 г. на ЧСИ М. В. за заличаване
на възбраните не могат да произтекат вреди за ищеца, включително като се зачете действието на
влязлото в сила конститутивно решение по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649 ТЗ, постановено по исковата
молба, вписана преди вписаните възбрани, наложени от ЧСИ Г. Ц. по изп.д. № 1029/2014 г.
      От приложеното изп.д. № 1029/2014 г. се установява, че при проверката по чл. 483 ГПК
ЧСИ Г. Ц. е бил длъжен и е узнал за вписаната искова молба, но той е нямал задължение да
освободи имотите в [населено място], м. „П.“, общ. Р., от принудително изпълнение. Вписаната

                                                 6
искова молба не е пречка за проведеното принудително изпълнение, а е произвела оповестително-
защитното си действие –участниците в публичната продан са предупредени за риска при бъдещо
конститутивно решение по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649 ТЗ придобитите права от лицето, което ги купи
от публичната продан, да са непротивопоставими на кредиторите по несъстоятелността, т.е. за
риска от възможното им връщане в масата на несъстоятелността. Конститутивното решение по чл.
135 ЗЗД, вр. чл. 649 ТЗ, е влязло в сила на 05.12.2019 г. и е вписано, т.е. не е било възможно година
по-рано ЧСИ Г. Ц. да го узнае и зачете, респ. да е имал задължението да преведе постъпленията от
публичната продан в масата по несъстоятелността. Неоснователни са възраженията, че причинно-
следствената връзка на вредите от незаконното заявление от 24.11.2017 г. на ЧСИ М. В. за
заличаване на възбраните по изп.д. № 99/2009 г. е прекъсната поради това, че ЧСИ Г. Ц. незаконно
бил провел и приключил публичната продан на имотите в [населено място], м. П., общ. Р. по
образуваното пред него изп.д. № 1029/2014 г.
       Причинно-следствената връзка не е прекъсната и като се зачете конститутивното решение
по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649 ТЗ, а обратният извод на въззивния съд е неправилен. По делото не са
въведени твърдения и не са събрани доказателства, че след влизане в сила на решението и поради
исковата молба по чл. 135 ЗЗД, вр. чл. 649 ТЗ, която е вписана преди да бъдат вписани възбраните
по изп.д. № 1029/2014 г., в производството по несъстоятелност синдикът е продал имотите в
[населено място], м. „П.“, общ. Р.. Само въвеждането и доказването на такива твърдения, основани
на последиците на относителната недействителност по чл. 453, т. 2 ГПК, настъпила с решението,
осъществени в производството по несъстоятелност, биха породили задължение на присъединените
взискатели по изп.д. № 1029/2014 г. да възстановят преведените суми по влезлите в сила
разпределения, респ. да изключат връзката на незаконния акт от 24.11.2017 г. на ЧСИ М. В. с
вредите, чието обезщетяване се претендира с частичния иск.
       Не я прекъсва и това, че вземането по изп.лист № 2666/18.08.2009 г. е включено в списъка на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Рени“ ЕООД/длъжник по
изпълнителния лист. По причини, свързани с особеностите на производството по несъстоятелност,
това вземане, може да се погаси, въпреки че не е удовлетворено, или да остане нереализирано в
производството по универсално принудително изпълнение. Съдебното дирене пред втората
инстанция е приключено на 05.11.2024 г. Едва ли към този момент последният съдебен акт в
производството по несъстоятелност, вписан или обявен по партидата на „Рени“ ЕООД, е
определението по чл. 692 ТЗ от 15.07.2016 г. Вписаните следващи решения в несъстоятелността са
обстоятелства, които следва да са служебно известни на съда по иска по чл. 441 ТЗ, за тези, които са
свързани със законовите възможности вземането по изп.лист да се погаси, въпреки че не е
погасено, или да остане нереализирано в производството по несъстостоятелност, съдът има
задължение да уведоми страните – арг. от чл. 622 ТЗ, вр. чл. 155 ГПК, и да ги вземе предвид – чл.
235, ал. 3 ГПК. Те са от съществено значение за решаването на спора и в частност, за това дали
вземането, по изп.лист № 2666/18.08.2009 г. може да се реализира в производството по
несъстоятелност и към момента на приключеното съдебно дирене пред втората инстанция.
       Върховният касационен съд е длъжен да отмени неправилното решение и да върне делото
за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Налага се извършването на нови
съдопроизводствени действия и евентуално – да се повторят извършените.
       При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да прояви необходимата
активност, така както го задължават чл. 622 ТЗ, чл. 155 и чл. 235, ал. 3 ГПК, и в зависимост от
резултата, който следва да съобщи на страните, да прецени дали е необходимо да задължи вещото

                                                 7
лице Т. да даде заключение, с което да изпълни задачите по възложената му допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза, допусната с протоколно определение от 20.01.2022 г. от първостепенния
съд. Доказателствата, събрани с основното заключение, не установяват вредата и в частност, какво
би получил ищецът от участието си в трите разпределения, изготвени на 26.01.2018 г. по изп.д. №
1029/2014 г. В заключението вземанията по изп.лист № 2666/18.08.2009 г., ведно с внесените
авансови такси от кредитора по изп.лист по изп.д. № 99/2009 г., на които ищецът е правоприемник
и хирографарен кредитор, са третирани като привилегировани, т.е. заключението не зачита
разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. В допълнителното заключение вещото лице Т., вместо да изпълни
поставените задачи, се е ограничила да опише по какъв начин постъпленията от публичната продан
на имотите в [населено място], м. „П.“, Общ. Р. се разпределят между участвалите в
разпределенията взискатели по изп.д. № 1029/2014 г.; приложила е привилегията по чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД за вземането на [община], без да разясни от както произтича – за таксата „битови
отпадъци“ т. 3 ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. ОСГТК на ВКС отрече привилегията по
чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, не е отчела, че съгласно същото тълкувателно решение с тази привилегия се
ползват вземанията за такси на ЧСИ Г. Ц., и е направила правен извод, че остатъкът за вземанията
на ищеца „Пири Гарден“ ЕООД ЧСИ Г. Ц. е бил длъжен да преведе по сметката на синдика на
„Рени“ ЕООД (в несъстоятелност), включително базирайки неправилния извод на предявената с
иска част, а не за цялото вземане по изп.лист № 2666/18.08.2009 г. Въпреки неизпълнените задачи и
при внесения депозит, който не е следвало да се изплаща на вещото лице, допълнителното
заключение е прието. При изпълнение на задачата към допълнителната експертиза, допусната с
протоколното определение от 20.01.2022 г., вещото лице Т. е длъжна да изпълни задачите, като
отчете т. 3 на цитираното тълкувателно решение, включително да съобрази, че е недължима таксата
по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, която ЧСИ М. е начислила в удостоверението за присъединяване по чл. 456,
ал. 2 ГПК. Таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ е за успешното събиране на сумите по изп.лист №
2666/18.08.2009 г., а публичните продани на трите имота в [населено място], м. „П.“, общ. Р. не са
проведени по изп.д. № 99/2009 г.
      При новото разглеждане на делото и според крайния изход на спора въззивният съд е
длъжен да реши и въпроса за разноските, включително извършените пред ВКС (чл. 294, ал. 2 ГПК).
       При тези мотиви, съдът
                                                РЕШИ:
       ОТМЕНЯ решение № 1166/18.11.2024 г. по гр.д. № 3225/2023 г. на Софийския апелативен
съд.
      Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, който е
длъжен да реши спора след изпълнение на дадените указания с касационното решение.
       Решението е окончателно.


                                                      Председател: _______________________

                                                           Членове:

                                                                   1. _______________________

                                                                   2. _______________________



                                                8
9