Оправдаване за помагачество при държане на цигари без бандерол

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                         № 211
                                 гр. София, 23.04.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми март през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Валя Рушанова
                                   Членове:     Христина Михова
                                                Елена Каракашева

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора А. В. Г.
като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно
дело частен характер № 20268003200130 по описа за 2026 година
Производството е образувано по постъпил касационен протест, подаден от Окръжна
прокуратура – Велико Търново срещу въззивна присъда № 33 от 06.11.2025 г., постановена
по в.н.о.х.д. № 357/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с която подсъдимата
И. Т. П. е призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл. 234, ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 4 НК. В протеста се сочи наличието на основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК, като
се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане
от въззивния съд.
     В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната касационна прокуратура
поддържа касационния протест и пледира за уважаването му по изложените в него
съображения.
Защитата на подсъдимата изразява становище за неоснователност на касационния протест, с
оглед на което прави искане за оставянето му без уважение. Акцентира върху
обстоятелството, че извършителят на деянието Д. е притежавала ключ от помещението и
касата, където са се съхранявали акцизните стоки, поради което не е имало необходимост
подс. П. да й осигурява достъп. Освен това акцизните стоки са били поставени в пликове,
поради което подсъдимата не е можела да види, че са без бандерол. Според защитата
въззивната присъда се основава на доказателствата, събрани по делото, поради което следва
да бъде оставена в сила.



                                              1
В своя защита и в предоставената й последна дума подс. П. заявява, че не се счита за
виновна, поради което моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на окръжния съд.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите
на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347,
ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 260004/10.06.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 298/2020 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица подсъдимата И. Т. П. е призната за виновна в това, че в
периода от неустановена дата през пролетта на 2017 г. до 12.04.2017 г., в гр. Лясковец, в
съучастие като помагач с извършителя С.Д. Д. от същия град, умишлено улеснила
последната да държи акцизни стоки – цигари без бандерол, какъвто се изисква по закон,
всичко на обща стойност 984, 60 лева, с дължим акциз 572, 88 лева, като осигурила на
извършителя Д. безпрепятствена възможност да ползва складово помещение на офис,
находящ се в гр. Лясковец, ул. „Иван Касабов“ № 8, в което да държи акцизните стоки,
поради което и на основание чл. 234, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК е
осъдена на наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на
основание чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила, като е възложено на полицейския инспектор по местоживеенето на
подсъдимата в изпитателния срок да извършва възпитателна работа с нея.
Със същата присъда подс. П. е призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл.
294, ал.1 НК за това на 12.04.2017 г. в гр. Лясковец да е спомогнала на извършилата
престъпление по чл. 234, ал.1 НК С.Д. Д. да бъде осуетено спрямо нея наказателно
преследване, без да се е споразумяла за това с Д., преди последната да извърши
престъплението, като прикрила деянието й, заявявайки пред служители на РУ – Горна
Оряховица, че тя лично, а не Д. държи акцизните стоки без бандерол, намерени от
полицейските служители в складово помещение на офис, находящ се в гр. Лясковец, ул.
„Иван Касабов“ № 8.
На основание чл. 53, ал.1, б. „а“ НК районният съд е отнел в полза на държавата
дистанционно управление, предназначено за отваряне на тайната ниша, а на основание чл.
234, ал. 5 НК е отнел акцизните стоки, без бандерол.
Подсъдимата останала недоволна от осъдителната част на присъдата на РС – Горна
Оряховица и я обжалвала пред ОС – Велико Търново. С въззивна присъда № 13/27.03.2025 г.,
постановена по в.н.о.х.д. № 170/2025 т. по описа на ОС – Велико Търново
първоинстанционната присъда е отменена в частта, с която подс. П. е призната за виновна
по чл. 234, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 4 НК. Потвърдена е в оправдателната й част по обвинението
по чл. 294, ал.1 НК.
По касационен протест на ОП – Велико Търново във ВКС е образувано н. д. № 424/2025 г. С
решение № 260 / 03.06.2025 г., постановено по същото дело, въззивната присъда е отменена
и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд в частта, с която подс. П. е
оправдана по обвинението по чл. 234, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 4 НК.


                                             2
При повторното въззивно разглеждане е постановена въззивна присъда № 33 от 06.11.2025 г.,
по в.н.о.х.д. № 357/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, предмет на
настоящата касационна проверка, с която подсъдимата И. Т. П. отново е призната за
невиновна и оправдана по обвинението по чл. 234, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 НК.
Касационният протест, подаден срещу въззивна присъда е допустим, тъй като е депозиран
от лице, което има право на това, в законовия срок за протестиране и срещу съдебен акт от
категорията на посочените в чл. 346, т. 2 НПК.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
В касационния протест и писменото допълнение към него подробно се проследява
процесуалното развитие на наказателното производство, като се посочват постановените от
инстанциите съдебни актове и тяхното съдържание. Твърди се, че проверяваният съд при
постановяване на въззивната присъда е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, като не е обсъдил в пълнота всички доказателства, събрани по делото. Акцентира
се върху показанията на свидетелите К. и Д., полицейски служители, според които
подсъдимата е знаела, че в тайната ниша в складовото помещение на офиса се съхраняват
цигари без бандерол, което било видно и от албума със снимки, направени при извършения
оглед. Твърди се, че са игнорирани показанията им за това, че подсъдимата е имала
устройство за дистанционно отваряне на вратата на тайната ниша на помещението, което
 държала в джоба на грейката си. Съдът приел, че починалата Д. е държала в склада свои
вещи, без това обстоятелство да е подкрепено с гласни доказателства. Позовал се на
показанията на св. Б. за това, че майка му – починалата Д., е имала ключ за гаражното
помещение, в което се е намирал офисът, ползван от подсъдимата П., без да изясни какво
точно е отключвал този ключ. Излагат се и общи твърдения за това, че писмените и гласните
доказателства не са обсъдени от въззивния съд, някои от тях са игнорирани и по този
начин са нарушени правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда. Твърдението
за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НК се аргументира с довода, че
подсъдимата не е призната за виновна по повдигнатото й обвинение, въпреки наличието на
доказателства, които го подкрепят.
Проверката на въззивния съдебен акт не установява основателност на твърденията,
изложени в касационния протест.
Принципно, макар и посочени като аргументи в подкрепа на оплакването за допуснати
процесуални нарушения, свързани с обсъждането и оценката на доказателствата, реално
твърденията на касатора са израз на недоволството му от необосноваността на въззивната
присъда. Необосноваността не е повод за касационна проверка, като е изключена от
касационните основания по чл. 348, ал.1 НПК. С оглед на това, извън правомощията на
касационния съд е да прави анализ на доказателствената съвкупност и на тази основа да
формулира свои собствени изводи по фактите, различни от установените от предходните
инстанции и да подменя тяхното вътрешно убеждение. В правомощията на касационната
инстанция е единствено да провери дали при установяване на фактите, въззивният съд се е
ръководил от правилата, регламентиращи събирането, анализа и оценката на

                                            3
доказателствата.
При прегледа на въззивната присъда се констатира, противно на твърденията на касатора, че
проверяваният съд е приел фактическа обстановка, каквато е установил първостепенният
съд и каквато е описана в обвинителния акт. Контролираният съд не е игнорирал нито един
от доказателствените източници, приемайки изцяло за достоверни показанията на
свидетелите Д. и К., относно извършената проверка на офиса, откриването на тайника и
цигарите без бандерол, намиращи се в него, реакциите на подсъдимата, държането на
устройство за дистанционно управление на вратата на тайника в джоба на грейката й.
Единственият факт, който е приет от въззивната инстанция за разлика от първостепенния съд
е, че починалата Д., (сключила споразумение с прокуратурата, с което се е признала за
виновна в извършване на престъпление по чл. 234, ал.1 НК с предмет същите цигари без
бандерол), е имала ключ за офиса и съответно свободен достъп до помещенията в него.
Посоченото обстоятелство е прието за установено от въззивния съд въз основа на
показанията на св. А. Б., който е бил категоричен, че неговата майка – починалата Д., е била
собственик на гаража (факт, за който по делото са събрани достатъчно писмени
доказателства), предоставила го е за безвъзмездно ползване като офис на подс. П. и нейния
съпруг – св. Панчев, и е разполагала с ключ за него. Последният е свидетелствал и за това, че
Д. е имала достъп до офиса и помещенията в него и е държала свои вещи в складовото
помещение, където се е намирал тайникът. Доколкото показанията на св. Панчев не са
опровергани от други доказателства, правилно въззивният съд е приел, че не е било
необходимо при това положение подсъдимата да осигурява достъп на извършителя Д. до
помещението, в каквото действие, според изложеното в обвинителния акт, се изразява
нейното помагачество. Обстоятелството, че със сключеното с прокуратурата споразумение
починалата Д. се е признала за виновна в това, че като извършител е осъществила
престъплението по чл. 234, ал.1 НК, в съучастие с подсъдимата П. като помагач, не може да
се ползва за обосноваване на повдигнатото срещу нея обвинение. Дейността на П. като
помагач следва да бъде установена чрез други доказателства и след като събраните по
делото не са в достатъчен обем и от такова естество, че да се приеме, че е осъществила
обективния състав на престъплението като е съдействала на Д. да съхранява цигарите без
бандерол, правилно въззивният състав е счел обвинението за недоказано. При положение, че
подсъдимата не е осъществила обективния състав на престъплението, безпредметно е да се
обсъжда дали е знаела, че държаните от Д. цигари са били без бандерол и какви са били
действията и изявленията й при откриване им от полицейските служители. Тези
обстоятелства биха могли да имат значение единствено за обвинението по чл. 294, ал.1 НК,
по което обаче подсъдимата е оправдана и срещу оправдаването й не е подаден съответен
протест.
     Въз основа на прецизно осъществената доказателствена и аналитична дейност,
въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимата не е осъществила
престъплението, в извършването на което е обвинена. При установените по делото факти
правилно контролираният съд е приел, че след като Д. е била собственик на офиса и е имала


                                             4
ключ и достъп до помещенията в него, не е имало нужда подсъдимата „да й осигурява
средства и условия“, т. е. да е действала като неин помагач при осъществяване на
престъплението.
Постановената в този смисъл оправдателна въззивна присъда е правилна и законосъобразна,
поради което не са налице основания за нейното изменяне или отменяне, с оглед на което
следва да бъде оставена в сила.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният
касационен съд, І – во наказателно отделение




                                      РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 33 от 06.11.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. №
357/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.




                                                Председател: _______________________

                                                    Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                           5