Осъждане за държане на марихуана и научно изследване на коноп

Текстът на акта

                                     РЕШЕНИЕ
                                          № 88
                                  гр. София, 12.02.2026 г.


                          В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                    Председател: Надежда Трифонова
                                    Членове:     Петя Колева
                                                 Весислава Иванова

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора Николай Люб. Димитров
като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20258002201112 по описа за 2025 година
       Касационното производство е образувано по повод постъпила касационна жалба от
адв.И. Б., защитник на подс.Д. Й. Д., срещу решение № 163/12.11.2025г. на АС-гр.Пловдив
 по ВНОХД № 351/2025г. в частта, с която е потвърдена осъдителната присъда на окръжния
съд.
          В касационната жалба се релевират основанията по чл.348, ал.1,т.1, т.2 и т.3 НПК.
Твърди се, че аналитичната дейност на въззивния съд е била опорочена в резултат на
игнориране и превратно тълкуване на доказателства, оспорва се съставомерността на
деянието по чл.354а, ал.3 НК, като се твърди липса на субективни признаци на
престъплението, отстоява се и тезата, че определеното наказание е несправедливо завишено.
Иска се от касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да оправдае
подсъдимия, алтернативно да намали определеното наказание.
          В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подс. Д. и защитникът му не се
явяват.
        Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява, че касационната
жалба не е основателна. Подчертава, че при постановяването на решението не са допуснати
нарушения на закона и на процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо.
 Спира се изрично на възраженията за несъставомерност на деянието като подчертава, че


                                              1
разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗКНВП се отнася за коноп със съдържание на
тетрахидроканабинол под 0,2 %, а в конкретния случай инкриминираните вещества, видно
от заключението на ФХЕ, са със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
над 0,2 %. На следващо място, подсъдимият като физическо лице принципно не би могъл да
получи лицензия за отглеждане, семепроизводство, внос или износ на растения или семена
от рода на конопа. В този смисъл, независимо от процентното съдържание на активно
вещество тетрахидроканабинол и при наличие и на останалите елементи от състава на чл.
354а НК, подсъдимият носи единствено наказателна отговорност, а не административна,
както счита защитникът. Не споделя оплакването и за несправедливост на наложеното
наказание. Предлага на съда да остави решението в сила.
        ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди
доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното
заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на
правомощията си, установи следното:
      С присъда № 9 от 11.06.2025 г. по НОХД № 273/2024 г. по описа на Окръжен съд - гр.
Кърджали, подсъдимият Д. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
354а, ал.3, т.1 НК, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл.345а,
ал.1,т.4 НК. Определено му е наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода
и глоба от 2000 лева. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“ е отложено за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила.
       Депозирана жалба от името на подсъдимия срещу осъдителната част на присъдата е
инициирала въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 163 от
12.11.2025г. на Апелативен съд- гр.Пловдив, по ВНОХД № 351/2025г. присъдата е била
потвърдена изцяло.
      Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.
      Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.
      В касационната жалба се защитава твърдението, че въззивният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е игнорирал и превратно
тълкувал доказателства, които са били относими към основния предмет на доказване, а
именно- обясненията на подсъдимия, които не са били кредитирани от съда. Разгледани по
същество тези възражения са насочени към обосноваността на съдебния акт, която не е
предмет на касационен контрол. Доколкото обясненията на подсъдимия са били надлежно
обсъдени от апелативната инстанция, изложени са мотиви относно тяхната достоверност и е
отговорено на възраженията на защитата, настоящата инстанция няма повод да отправи
критика към аналитичната дейност на съда във връзка с коментара на доказателствата. Не
еднократно касационният съд е имал повод да отбележи, че е суверенно право на
инстанциите по същество да кредитират едни и да не се доверят на други доказателства. При
условие, че това тяхно решение е ясно мотивирано и въпросните доказателствени средства
са правдиво интерпретирани, касационният съд не може да интервенира във вътрешното
убеждение на съда и да променя волята му, да цени едни и да дискредитира други

                                           2
доказателства. Изрично изразените възражения на касатора срещу обосноваността на
въззивното решение следва да се оставят без отговор именно поради направените уточнения.
      Може да се обобщи, че доказателственият анализ е подробен, мотивиран и основан
на вярна доказателствена преценка. Твърденията на подсъдимия относно произхода на
откритите в обитаваните от него жилища растения марихуана, са проверени с надлежно
събрани доказателствени средства и способи, отговорено е вярно и законосъобразно на
оправдателната му теза, че е правил научни опити за откриването на нов сорт индустриален
коноп. Обстойно въззивният съд е разгледал твърдението му, че е събирал семена от див
коноп по пътя Пловдив-Хасково, както и че се е сдобил с част от тях от свой познат, с което
е желаел да подкрепи тезата си, че не е знаел, че те може да са получени в резултат на
кръстосване    с    марихуана,    съдържаща     по-висок     процент     съдържание      на
тетрахидроканабинол. Отхвърлил е достоверността на тезата не декларативно, а след анализ
на данните от агротехническата експертиза, изключваща практическата възможност за
кръстосване на различни видове коноп извън строго контролирана среда.
       Решението на въззивния съд да не се довери на обясненията на подсъдимия не е
равностойно на това да ги игнорира. Първото е резултат от законосъобразно направен
доказателствен анализ, докато второто е процесуален пропуск в аналитичната дейност на
съда. Доколкото в настоящия случай не се установява процесуален пропуск от страна на
въззивния съд и дадените от подсъдимия обяснения са надлежно анализирани и правдиво
интерпретирани, касационната инстанция няма основание да отправи критика към
процесуалната изрядност на изложените мотиви към решението.
       Относно касационното основание почл.348, ал.1,т.1 НПК.
      Отправеният в касационната жалба упрек към аналитичната дейност на съда,
всъщност касае правните изводи на апелативния съд за наличието на обективните и
субективни признаци на деянието по чл.354а, ал.3 НК. Защитникът основно атакува
изводите касещи субективната страна на престъплението, като не се съгласява с изводите на
съдебните инстанции за наличие на пряк умисъл в действията на               подсъдимия,
противопоставяйки доводите, че той е имал интерес в областта на ботаниката и е правил
опити с цел откриване на нов сорт технически коноп, който да е със съдържание на
тетрахидроканабинол под 0,2 %, а тъй като не е разполагал с уреди, с които да следи това
съдържание, не е знаел, че то е над 0,2%.
      Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство
и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства,
ратифицирана от Република България, и Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите , обнародван в ДВ бр.30/1999 г. Съгласно същия закон, марихуаната е
включена в Приложение 1 към чл. 3, ал.2 - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина
       Материалноправната норма, по която е ангажирана наказателната отговорност на


                                            3
подсъдимия, не поставя като елемент от обективната страна на деянието концентрацията на
активния компонент на наркотичните вещества. Предмет на престъплението са
високорискови     наркотични      вещества,    каквото      без    съмнение      е     и
марихуаната/канабисът/конопът, включен в Приложение № 1 към Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични           /Списък І/. Тяхното
производство и държане без съответно разрешително - лицензия е забранено, съгласно чл. 7
от ЗКНВП .
       Изключение от правилото въвежда чл. 29, ал. 1 ЗКНВП , който дава възможност за
отглеждане, семепроизводство, внос и износ на растения и семена от рода на конопа
/канабис/ със съдържание под 0. 2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, но само след
съответно разрешение, издадено при условията и по ред, определен с наредба на министъра
на земеделието. В конкретния случай – марихуаната, намерена в двете жилища,
притежавани от подсъдимия не е със съдържание под 0. 2 тегловни процента, а над тях / от
0,3% до 11,1% съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол и обща
стойност 8537,40лв./, а отделно от това - подсъдимият няма нужното разрешение, което се
изисква от закона.
       Произволно и лишено от логика се явява твърдението му, че процентното
съдържание над 0,2% му е било неизвестно и се дължи на това, че е възможно кръстосване
на растения от различен вид коноп, както и че това е можело да се случи на полето, от
където е събирал семена. Заявените от подсъдимия научни интереси в областта на
генетиката най-малко биха изключили произволно и непроверено събиране на семена за
контролирано селектиране на нов сорт индустриален коноп, още по-малко биха се
използвали такива, дадени му от приятел. Декларираните познания и изследователски цели
изключват и липсата на лабораторна техника за изследване на растенията. Отделно от това,
дори в случаите на научна работа, чл.73 ЗКНВП въвежда също стриктни изисквания, които
се свързват със задължението за предоставяне на разрешение за такава дейност, каквото в
настоящия случай подсъдимият няма.
        Не може да се сподели възражението на касатора, че извършеното от подсъдимия
съставлява административно нарушение, а не покрива обективните и субективните признаци
на престъплението по чл.354а, ал.3 НК, тъй като е отглеждал, а не е държал високорисково
наркотично вещество. На първо място трябва да се отбележи, че подсъдимият е признат за
виновен в държане на високорисково наркотично вещество, без надлежно разрешително, а
не за отглеждане на марихуана, както твърди защитата. Като за пълнота следва да се уточни,
че „отглеждането“ на растения, съдържащи високорискови наркотични вещества също е
престъпление по чл.354в НК.
      Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК.
      След преквалифициране на престъплението по по-леко наказуемия състав на чл.354а,
ал.3 НК, първият съд е определил за подсъдимия наказание от една година и десет месеца
лишаване от свобода изтърпяването, на което е отложил за 4 години на основание чл.66 НК.
Наложено е и наказание глоба от 2000лв. Потвърждавайки наказанието, въззивният съд не е


                                            4
постъпил несправедливо.
      Несподеляемо е твърдението на защитата, че незаконосъобразно съдебните
инстанции са оценили като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
голямото количество държано наркотично вещество. Фактът, че на подсъдимия не е било
повдигнато обвинение         по чл.354а, ал.2 НК не означава, че количеството на
инкриминираното вещество не може да се обсъжда в тежест за извършителя. Ако голямото
количество наркотично вещество е прието за квалифициращ признак на престъплението, то
безспорно съдът не следва да го отчете и като отегчаващо отговорността обстоятелство,
съобразно разпоредбата на чл.56 НК. В настоящия казус не е налице обвинение срещу
подсъдимия за държане на високорисково наркотично вещество в големи размери и
количеството му от близо половин килограм марихуана и таблетки МДМА на стойност
8 537,40лв. законосъобразно, а и правилно е преценено като отегчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото разкрива и завишена обществена опасност на стореното от дееца.
Не се приемат за основателни и аргументите на касатора, че държането на два вида
наркотични вещества неправилно също е оценено от съда като отежняващ отговорността
на подсъдимия фактор. Това обстоятелство, на свое основание завишава обществената
опасност на деянието и основателно не е игнорирано. Наказанието, определено на
подсъдимият е индивидуализирано в рамките на минимума, при правилно отчетени
смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. По-голяма снизходителност не
може да се очаква, при отчетен брой и вид на отегчаващите отговорността му обстоятелства.
      По изложените съображение съдът намира касационната жалба на защитника на
подсъдимия за неоснователна. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, материалният закон е приложен правилно, а наказанието е справедливо
индивидуализирано.
      Водим от гореизложеното и на основание чл.354 , ал.1,т.1 НПК, Върховният
касационен съд, Второ наказателно отделение


                                      РЕШИ:
      ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163/12.11.2025г. на Апелативен съд- гр.Пловдив
постановено по ВНОХД № 351/2025г.
      Решението е окончателно.


                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           5
6