Спирането в аварийната лента след катастрофа не е съпричиняване на вреди

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 42
                           гр. София, 05.02.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Костадинка Недкова
                             Членове:     Николай Марков
                                          Красимир Машев

при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова
като разгледа докладваното от Николай Марков Касационно търговско дело
№ 20248002902349 по описа за 2024 година
      Производството е по чл.290 от ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на А. С. С. срещу решение №124 от
26.06.2024 г. по в.гр.д.№186/2024 г. на АС Бургас в частта, с която е
потвърдено решение №162 от 15.02.2024 г. по гр.д.№2158/2021 г. на ОС Бургас
в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. С. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД
иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 24 500 лв. до сумата от
35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат на ПТП от 19.05.2021 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до
окончателното изплащане.
     В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е взел предвид
обстоятелството, че спирането на управлявания от касатора лек автомобил в
лентата за принудително спиране на автомагистралата е участието на
автомобила в ПТП, с оглед което и предвид разпоредбата на чл.123 ЗДП


                                      1
касаторът е бил длъжен да спре, за да установи последиците от
произшествието, респективно изводите за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, са необосновани, като неправилно е
приложен и принципът на справедливост при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди.
     Ответникът по касация ЗД „Бул инс” АД заявява становище за
неоснователност на жалбата.
      С определение №1294 от 29.04.2025 г. решението в посочената част е
допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по
въпроса: За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и
определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу
застрахователя.
      Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи,
намира следното:
      За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за
установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано
застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор,
виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и
наличието на причинна връзка между ПТП и травматичните увреждания на
пострадалия ищец. Установил е от ангажираните в производството
доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и
свидетелски показания, че вследствие инцидента, ищецът е получил следните
увреждания:    луксация     на   дясна    глезенна    става;   вътреставна
полифрагментарна фрактура на тибията, фрактура на фибулата; оперативно
лечение – открита репозиция на фрактурите на фибулата и тибията под
рентгенов контрол, с поставяне на остеосинтеза; последваща екстракция на
два броя винтове, като е претърпял болнично лечение, а общият
възстановителен период е преценен от експерта като възлизащ на шест-седем
месеца и е съпроводен с болкови усещания. При съобразяване на всички
релевантни обстоятелства – възрастта на ищеца (20 г. към датата на ПТП);
причинените травматични увреждания със счупване на кости, увреждания на


                                    2
стави, трайни белези, ограничения в движението на десния крак; болки;
двукратно оперативно лечение; дефицитите в ежедневната рутина и
претърпените негативни въздействия, естествено съпътстващи травми от вида
на гореизложените, както и пълното костно срастване и възстановен обем на
движенията на крайника и воден от общественото схващане за справедлива
обезвреда, към датата на увреждането, въззивният съд е намерил, че
обезщетението следва да се определи в размер на 35 000 лв. По спорния
между страните въпрос за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в това, че е присъствал в
лентата за аварийно спиране (където е настъпило ПТП) – част от пътното
платно на магистралата - § 6, т.т.4 и 7 от ДР на ЗДвП, извън автомобила в
нарушение на чл.58 и чл.59 ЗДвП, съдът е посочил, че визираните разпоредби
предвиждат, че на водачите на пътни превозни средства е забранено да се
движат или спират в лентата за принудително спиране на автомагистрала,
освен при внезапно настъпила и по независещи от водача причини повреда на
превозното средство или здравословен проблем за водача или пътниците.
Изложил е съображения, че придвижването на пешеходци по магистралата е
забранено по смисъла на чл.55, ал.1 ЗДвП, поради което присъствието на
ищеца в лентата за аварийно спиране, извън автомобила му, като пешеходец,
би било извинително единствено ако е било свързано с отстраняване на
внезапно възникнала неизправност в автомобила, недаваща възможност той
да продължи движението си до отстраняването й и то такава, която да може
обективно да бъде отстранена от спрелия водач, или при здравословен
проблем. Приел, че в случая дори и да е доказано увреждането на
панорамното стъкло на един от спрелите автомобили, то тази повреда не касае
автомобила, с който се е придвижвал ищеца, а вън от горното, незначителните
пукнатини на обзорното предно стъкло не рефлектират върху възможността
на автомобила да се движи безаварийно и не налагат незабавни действия по
отстраняване на неизправността. В допълнение е посочил, че в конкретния
случай поправяне на пукнатината в стъклото няма как да се осъществи от
водача или ищеца на място и спирането в аварийната лента по този повод е
безпредметно, а попълването на двустранен протокол за ПТП не е действие,
което може да бъде квалифицирано по горепосочените законови критерии за
годно да обоснове спиране в аварийната лента на магистралата. В този смисъл
е достигнал до извод, че ищецът не е обосновал правновалидно основание да

                                    3
се намира, като пешеходец, след напускане на автомобила си, на пътното
платно и с това свое действие е увеличил риска за собственото си увреждане,
като този релевантен каузален принос се оразмерява на 30 %.
     По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана
константна практика на ВКС, вкл. задължителна, с оглед разясненията, дадени
в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, според която, съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Дали поведението на
пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от
конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен
процес.
     Обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешенията,
дадени в посочената практика.
        За да достигне до извод за наличие на принос на увредения ищец към
вредоносния резултат, въззивният съд е счел, че участието на управлявания от
касатора лек автомобил в ПТП, настъпило при движение по автомагистрала,
не е основание за спирането му (непосредствено след ПТП) в лентата за
принудително спиране на автомагистралата, както и че присъствието на
касатора в посочената лента, извън автомобила, е нарушение на чл.55, ал.1
ЗДвП. Въззивният съд обаче не е взел предвид, че разпоредбата на чл.123,
ал.1, т.1 ЗДвП вменява в задължение на водач, участник в ПТП, без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието, вкл. дали е възникнала повреда или неизправност в
пътното превозно средство, която застрашава безопасността на движението (с


                                     4
оглед задължението му по чл.101, ал.1 ЗДвП да вземе мерки за отстраняването
им и задължението по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП да не управлява технически
неизправно превозно средство) и дали от произшествието има пострадали
лица (с оглед задълженията му по чл.123, ал.1, т.2 ЗДвП). Именно предвид
тези обстоятелства разпоредбата на чл.59 ЗДвП предоставя възможност на
участниците в ПТП да спрат превозните средства върху лентата за
принудително спиране (където по правило не създават опасност за
движението в останалите пътни ленти), като за установяване на последиците
от ПТП, водачите могат да се намират и върху лентата за принудително
спиране, извън превозните си средства. Липсата на установени впоследствие,
настъпили от ПТП неизправности/повреди върху автомобилите,
непозволяващи управлението им без опасност за движението и липсата на
пострадали от ПТП, не означава, че участниците в ПТП не са били задължени
да изпълнят вменените им от закона, посочени по-горе задължения, както и
задълженията по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП – продължаването на движението на
пътните превозни средства след ПТП, без участниците изобщо да спрат (както
въззивният съд е приел, че е следвало да процедира касаторът), би довело до
реализиране на административно наказателната им отговорност (чл.175, ал.1,
т.5 ЗДвП, предвиждащ наказание лишаване от право да се управлява МПС и
глоба). С оглед изложеното и тъй като в случая виновното и противоправно
поведение на водача делинквент, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника застраховател, е реализирано в много кратък
период от време (почти непосредствено) след спирането на касатора и водача
на другия автомобил в лентата за принудително спиране и излизането им от
автомобилите (с оглед изпълнение на законовите задължения при настъпило
ПТП), не се установяват каквито и да е било противоправни действия от
страна на касатора, които да са допринесли за увреждането му, настъпило в
лентата за принудително спиране. Ето защо и при приетото от въззивния съд,
че дължимият размер на обезщетение за неимуществени вреди е от 35 000 лв.,
извод направен след детайлен и внимателен анализ на установените по делото
факти и при съобразяване на посочените в практиката на ВКС критерии, които
следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на първата
инстанция отхвърлящо иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата от

                                    5
24 500 лв. до сумата от 35 000 лв. Доколкото не се налага извършването на
нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество,
като на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на още 10 500 лв.,
ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане.
      Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която А. С.
С. е осъден да заплати на ЗД „Бул инс” АД разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство над сумата от 618.75 лв. с ДДС
до присъдения размер от 2280 лв. с ДДС (уговореното възнаграждение от
2280 лв. с оглед размера на интереса във въззивното производство,
фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния
представител на ответното дружество процесуални действия е прекомерен и
следва да бъде намален до сумата от 1800 лв. с ДДС), както и в частта,
потвърждаваща първоинстанционното решение, с което А. С. С. е осъден да
заплати на ЗД „Бул инс” АД разноски за първоинстанционното производство
над сумата от 765.65 лв. до присъдения размер от 1615.26 лв.
      На основание чл.78, ал.6 ГПК, ЗД „Бул инс” АД следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на ОС Бургас, държавна такса в размер на още 420 лв., по
сметка на АС Бургас, държавна такса в размер на още 210 лв. и по сметка на
ВКС, държавна такса в размер на 210 лв.
      Ответникът по касация дължи на основание чл.38, ал.2 ЗА заплащане на
адвокат П. В. на още 550 лв. за осъществена безплатна правна помощ пред ОС
Бургас.
      Процесуалният представител на касатора претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА и пред ВКС, но такова,
независимо от изхода на спора, както и на допълнително възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство пред АС Бургас не се
следва, доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила за сума в размер на 24 500 лв., поради което към момента на въззивното
производство, а и понастоящем, ищецът не е материално затруднено лице по
смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
      Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия,
състав на Второ отделение

                                 РЕШИ:

                                     6
      ОТМЕНЯ решение №124 от 26.06.2024 г. по в.гр.д.№186/2024 г. на АС
Бургас в частта му, с която е потвърдено решение №162 от 15.02.2024 г. по
гр.д.№2158/2021 г. на ОС Бургас (изменено в частта за разноските с
определение №895 от 01.04.2024 г. по гр.д.№2158/2021 г. на ОС Бургас) в
частта, с която е отхвърлен предявеният от А. С. С. срещу ЗД „Бул инс“ АД
иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над сумата от 24 500 лв. до сумата от
35 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в
резултат на ПТП от 19.05.2021 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до
окончателното изплащане, в частта му, с която е потвърдено решение №162
от 15.02.2024 г. по гр.д.№2158/2021 г. на ОС Бургас (изменено в частта за
разноските с определение №895 от 01.04.2024 г. по гр.д.№2158/2021 г. на ОС
Бургас), в частта, с която А. С. С. е осъден да заплати на ЗД „Бул инс” АД
разликата над сумата от 765.65 лв. до присъдения размер от 1615.26 лв.,
разноски за първоинстанционното производство и в частта му, с която А. С.
С. е осъден да заплати на ЗД „Бул инс” АД разликата над сумата от 618.75 лв.
с ДДС до присъдения размер от 2280 лв. с ДДС, разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
      ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482 да заплати на А. С. С.,
ЕГН********** допълнително сума от 10 500 лв. /разлика между присъдената
сума от 24 500 лв. до сумата от 35 000 лв./, обезщетение за неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 19.05.2021 г., ведно със
законната лихва от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане.
      ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482 да заплати по сметка на
ОС Бургас, държавна такса в размер на още 420 лв., по сметка на АС Бургас,
държавна такса в размер на още 210 лв. и по сметка на ВКС, държавна такса в
размер на 210 лв.
      ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482 да заплати на адвокат П.
В. от АК Бургас на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от още 550 лв. за
осъществена безплатна правна помощ пред ОС Бургас.
      Решението не може да се обжалва.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:



                                      7
    1. _______________________

    2. _______________________




8