Практика · Върховен касационен съд · 18 Юни 2026
Отказ за възобновяване на дело при съзнателно неучастие на подсъдимия
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Осъден чужд гражданин иска възобновяване на делото срещу него, твърдейки, че процесът е протекъл задочно и без негово знание. Върховният касационен съд установи, че подсъдимият е бил редовно уведомен за делото, връчен му е бил обвинителният акт, но той изрично е декларирал, че не желае да участва. Съдът оставя искането за възобновяване без уважение, тъй като задочното осъждане се дължи на личен избор на дееца.
Какво приема съдът
Правото на възобновяване на наказателното производство при задочно осъждане не възниква, когато подсъдимият е бил надлежно и своевременно уведомен за делото и последиците от неявяването, но съзнателно и изрично се е отказал от лично участие в процеса.
Приложени разпоредби
- чл. 423, ал. 1 НПК
- чл. 269, ал. 3, т. 4, б. в НПК
- чл. 8, пар. 2 Директива (ЕС) 2016/343
- чл. 9 Директива (ЕС) 2016/343
- чл. 6 ЕКЗПЧОС
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
възобновяване на делозадочно осъжданеправо на участиеслужебен защитниксъдебна поръчка
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. София, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая Цонева
Членове: Красимира Медарова
Невена Грозева
при участието на секретаря Илияна Т. Петкова
в присъствието на прокурора Петя Маринова
като разгледа докладваното от Невена Грозева Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20268002200390 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава 33 от НПК и е образувано на
основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на нарочно упълномощения
защитник на осъдения А. М. /К. /М. – адв. Д. за възобновяване на нохд №
91/2019 г. по описа на Окръжен съд- Шумен.
В искането са изложени доводи за нарушение на правото на лично
участие на осъдения още на досъдебното производство и в последствие пред
първата инстанция, поради което се иска възобновяване на делото и
преразглеждането му от друг състав. Твърди се, че неучастието на осъдения К.
в наказателното производство срещу него се дължи на това, че той не е знаел,
че такова се води, а не на недобросъвестното му поведение. Освен това, се
твърди, че не му е връчен препис от обвинителния акт, с което е нарушено
правото му на защита. Настоява се делото да бъде възобновено и върнато още
на досъдебната фаза на процеса, след което да бъдат предприети действия чрез
издаване на ЕЗА за осъдения К., за да може да вземе лично участие в
наказателното производство.
В съдебно заседание пред ВКС, осъденият А. М. К. не се яви лично, тъй
като е задържан в /държава/ за изпълнение на присъда по нохд № 91/19 г. на
ШОС. В залата се яви неговият упълномощен защитник, който заяви, че
осъденият е информиран за датата и часа на заседанието пред ВКС и не желае
производството по делото за възобновяване да се отлага. В пледоарията по
същество поддържа искането за възобновяване по изложените в него
1
съображения, като акцентира на това, че цялото наказателно производство е
протекло задочно, без осъденият да осъществи ефективно процесуалните си
права и без да е доказан отказа му от участие по делото.
Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на
искането, поради това, че осъденият е бил надлежно уведомен за образуваното
срещу него наказателно дело. Бил е редовно призован да се яви в полицията в
качеството на обвиняем на конкретни дати и е подписал призовката лично. На
29.05.2019 г. е получил лично съдебните книжа- обвинителен акт и
придружаващи го документи от разпоредителното заседание и съдебната
поръчка, като сам е посочил, че не желае да участва и да се яви в съдебното
заседание по нохд № 91/19 г. на ШОС на 12.03.2020 г. и поради това съдебното
производство срещу него е потекло при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. в от
НПК. Ето защо според прокурора не са налице основания за възобновяване на
производството по чл. 423 от НПК, тъй като неучастието на лицето, което е
било надлежно уведомено за воденото срещу него наказателно производство
се дължи изцяло на неговото недобросъвестно поведение.
Върховният Касационен съд- трето наказателно отделение, след като
обсъди доводите на страните и след като провери основанията за
възобновяване на делото, намери следното :
Искането на осъдения К. за възобновяване на производството е
процесуално допустимо, тъй като изхожда от процесуално легитимирана
страна – нарочно упълномощен защитник и е подадено в предвидения
шестмесечен срок от узнаване на присъдата по нохд № 91/2019 г. на ШОС,
влязла в сила на 9.07.2021 г. Меродавен момент за преценката на съда е датата
на задържане на осъдения К. на 23.08.2025 г. в /населено място/ /държава/,
когато му е станал известен постановения съдебен акт.
Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно.
Досъдебното производство по описа на РПУ- Шумен е образувано
срещу осъдения А. К., А. В. к. и Д. Д. Р. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Тримата са молдовски граждани и са
без адрес в България, поради което е изготвена съдебна поръчка на руски език
/т. 1, л. 46, л. 47 и сл./ за тяхното призоваване. От Министерството на
правосъдието са изпратени документи за образуваното досъдебно
производство, като К. е бил призован да се яви в Република България,
/населено място, улица/ за привличането му в качеството на обвиняем и за
разпит на 7.01.2019 г. от 9,00 ч., и с резервни дати на 21.01.2019 г. в 9,00 ч.,
28.01.2019 г. в кабинет № 205 при разследващ полицай А. С., като е посочен
телефонен номер за комуникация. Призовката е връчена лично на К. на
7.11.2018 г. в кабинета на прокурор в отдел /населено място/ при
прокуратурата в /държава/ /т. 1, л. 47/, за което в България са изпратени
документи, съдържащи потвърждение за изпълнената съдебна поръчка.
К. не се е явил на посочените дати, поради което разследващият орган е
направил искане за предоставянето на правна помощ и определяне на
служебен защитник. С постановление от 25.02.2019 г. адв. К. А. е назначен за
служебен защитник на К.. По реда на чл. 219, вр. чл. 269, ал. 3 от НПК на К. е
2
повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал.
1, т. 3, вр. чл. 198, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК в присъствието на
служебния му защитник- адв. Анев.
Досъдебното производство е приключило, след което в Окръжен съд -
Шумен е внесен обвинителен акт срещу А. М. К., А. В. К. и Д. Д. Р. за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, вр. чл. 20 , ал. 2, вр. чл. 129, ал.
2 от НК. Образуваното по него нохд № 91/19 г. е насрочено в разпоредително
заседание на 29.05.2019 г. от 9 часа, с определени резервни дати -10.07.2019 г.
и 18.09.2019 г. от 9 ч. Изготвена е съдебна поръчка с молба за връчване на
призовки, обвинителен акт, разпореждане за насрочване на делото и
съобщения. В призовката изпратена на осъдения К. изрично е посочена
разпоредбата на чл. 269 , ал. 1, ал. 2 , ал. 3 и ал. 4 от НПК относно
възможностите за участие на подсъдимия в съдебното производство. Всички
документи по делото са преведени на руски език. За първата дата, съдебната
поръчка не е била изпълнена и делото е отложено като е изготвена нова
съдебна поръчка, която е върната изпълнена в Окръжен съд – Шумен /т. 1, л.
227 и сл. /. К. лично е получил на 25.05.2019 г. всички документи, касаещи
съдебното производство- съобщението за насрочване на делото и
обвинителния акт в превод на руски език. В уведомлението, находящо се на л.
135, т. 1, А. К. изрично е отбелязал, че „не желае“ да се яви в съдебно
заседание и не желае да вземе лично участие в производството по нохд №
91/2019 г. на Окръжен съд- Шумен. Съдебното заседание е било отложено и е
насрочено за нова дата- 16.12.2019 г. с резервни дати 12.03.2020 г. 12.06.2020
г. и 11.09.2020 ч. от 9,30 ч., за които на 23.12.2019 г. К. е получил лично
призовката /л. 620, т. 3/. При това положение ШОС е дал ход на делото, в
отсъствието на подсъдимия, с участие на служебно назначения защитник, като
по отношение на подс. К. е приел наличието на предпоставките на чл. 269,
ал.3, т. 4 , б. В от НПК, поради това, че подсъдимият се намира извън
пределите на страната и е редовно призван, но не е посочил уважителни
причини за неявяването си. Делото е приключило с присъда № 6 от 23.06.2021
г., с която съдът е признал подс. К. за виновен по предявеното му обвинение и
му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на десет години при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Присъдата не е протестирана
или обжалвана и е влязла в сила.
Проследеното до тук процесуално развитие на делото налага следното
становище :
Разглеждането на наказателно производство в отсъствие на подсъдимия
е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, с оглед
изискванията на чл. 6, т.1, вр. т.3, б “с”, “d” и “e” от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, в която основно
място е отредено на личното участие на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Именно поради това, държавата предвижда компенсаторен
механизъм в случаите на задочно осъждане, лицето да може да направи
искане за възобновяване на производството. Тази възможност обаче не е
абсолютно право на осъдения, а е поставена в зависимост от определени
предпоставки, които следва да бъдат разгледани в светлината на практиката на
3
ЕСПЧ, Директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9
март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за
невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в
наказателното производство в частност чл.8 и чл.9 от същата, както и
Решенията на СЕС по преюдициални запитвания на български съдилища - а
именно Решение от 19.05.22 г. по дело № С-569/20; Решение от 16.01.25 г. по
дело № С-400/23.; Решение от 16.01.25 г. по дело С-644/23 /Стангалов/;
Решение, от 20.05.25 г. по дело № С-135/25 PPU.
В сърцевината на цитираните решения като предпоставка за
възобновяване на производството на първо място е поставено процесуалното
поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице - а именно, дали то е запознато
с воденото срещу него производство, но въпреки това демонстрира
незаинтересованост и нежелание да участва в него и на второ място- ролята на
ръководещите процеса държавни органи за информиране на обвиняемия/
подсъдимия за това, че срещу него се води наказателно производство. Най-
общо казано, от съдържанието на цитираните решения на СЕС се установява,
че Съдът свързва необходимостта от информираност на лицето основно със
съдебното разглеждане на делото, тъй като на съдебната фаза, то разполага с
всички правни средства да се защити като ангажира доказателства и оспори
събраните такива от органите на досъдебното производство.
В конкретният случай от описаната по- горе хронология на развитие на
делото, не може да се направи извод за необходимост от възобновяване на
наказателното производство срещу осъдения К.. За да признае право на нов
съдебен процес на осъдения е необходимо ВКС да установи, че задочното
производство срещу него е проведено без да са налице кумулативните
предпоставки за това, очертани в чл.8, пар.2 от Директива (EС) 2016/343 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Съгласно пар. 32 от Решение на СЕС по дело С-135/2025 г. посочената
разпоредба на правото на ЕС има директен ефект, което означава, че
установените в нея допълнителни условия за провеждане на задочен процес са
задължителни за българския съд. Измежду тях е обвиняемият/подсъдимият да
е уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото
неявяване или след като е бил уведомен за съдебния процес, следва да се
представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него
или назначен от държавата.
В случая, К. е бил лично информиран за започналото срещу него
досъдебно производство и за последиците в случай на неявяването си
разписани в чл. 269 от НПК. Бил е призован редовно да се яви за да бъде
привлечен лично в качеството на обвиняем, като той сам е избрал неявяването
си пред разследващия орган като линия на поведение. Определен му е
служебен защитник, в присъствието на когото са извършени необходимите
действия /привличане, разпит и предявяване на разследването/. По нататък
неучастието му на съдебната фаза на процеса, също не се дължи на
бездействие от страна на компетентните органи, тъй като те са направили
4
всичко възможно за информиране на осъдения за това, че срещу него е внесен
обвинителен акт, като са му били връчени съдебни документи по нарочно
изготвена съдебна поръчка от българските власти. Осъденият е бил открит на
адреса, на които живее и са му били връчени всички съдебни книжа. К. отново
е направил информиран личен избор и е изразил недвусмислено нежеланието
си да участва в съдебното производство по делото, за което е приложена
декларация, подписана от него. Следователно неучастието на осъдения К. и в
двете фази на процеса се дължи на направен личен избор в рамките на
допустимите законови разпоредби, имайки предвид, че компетентните органи
са му разяснили възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие
пред съд съгласно чл. 269, ал. 3, т. 4, б. В от НПК.
От казаното до тук става ясно че , изложените доводи в подкрепа на
направеното искане от адв. Джеял за възобновяване на нохд № 91/2109 г. на
ШОС не кореспондират с наличните материали по делото, тъй като не
отговаря на действителността твърдението, че К. не е знаел за воденото срещу
него производство и че не е получавал препис от обвинителния акт. Точно
обратното. Компетентните органи не са нарушили правото му на защитата,
тъй като за разлика от другите свои съпроцесници / спрямо, които ВКС е
допуснал възобновяване на наказателното производство и е отменил
осъдителната присъда/, К. е бил намерен на известния адрес, бил е уведомен
за воденото срещу него наказателно производство,/ досъдебно и съдебно /за
което е бил редовно призован и сам се отказал от участието си в процеса,
поради което не може да се ползва от предвидения в законодателството
компенсаторен механизъм за възобновяване на наказателното производство,
поради неприсъственото му осъждане.
С оглед изложеното не са налице основанията на чл. 423 НПК и искането
на осъдения К. следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно,
поради което и на основание чл. 423 от НПК
ВКС, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. /К. /М. –
депозирано чрез упълномощения защитник адв. Д. за възобновяване на нохд
№ 91/2019 г. по описа на Окръжен съд- Шумен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.