Отмяна на осъдителна присъда за обсебване поради липса на мотиви за експертизите

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 208
                               гр. София, 23.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Мая Цонева
                                 Членове:     Даниел Луков
                                              Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора Ивайло Симов
като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200152 по описа за 2026 година
      Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК.
      Образувано е по касационна жалба на подс. И. А. П. чрез защитника му адв. А. А.
против присъда № 4/05. 02. 2025 год., постановена от Окръжен съд – Ловеч (ЛОС) по в. н. о.
х. д. № 341/2024 год.
      С жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.
Оспорена е доказателствената дейност на съда като наред с доводи за игнориране на
доказателства, които според защитата насочват към несъставомерност на деянието, е
представен и собствен доказателствен анализ с настояване да бъде възприет от касационната
инстанция. Поддържа се, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от
НПК, защото в него не са били обсъдени и отразени доказателства, които изключват
носенето на наказателна отговорност за престъпление по чл. 206 от НК. Твърди се, че
деянието не осъществява състава на посоченото престъпление поради това, че
инкриминираната вещ не е собственост на /фирма/ и не е установено предаването на
подсъдимия, както и поради това, че договорът за покупко-продажба между последния и
свид. Д. е бил развален. Направено е искане за отмяна на присъдата и за оправдаване на
жалбоподателя или за връщане на делото за ново разглеждане.
    Подс. И. П., редовно уведомен за съдебното заседание, не участва лично в
касационното производство.
    Защитникът му поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Наред


                                            1
с това отправя искане от името на подсъдимия за прекратяване на наказателното
производство поради изтекла абсолютна давност.
     Повереникът на гражданския ищец /фирма/ намира, че жалбата е неоснователна и
пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила.
     Л. С., управител и представляващ дружеството – граждански ищец, се солидаризира с
аргументите на повереника и настоява жалбата да бъде оставена без уважение.
     Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.

   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от
НПК, съобрази следното:
     С присъда № 260019/23. 09. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 864/2018 год.,
Районният съд – Ловеч е признал подс. И. А. П. за невиновен в това, че на 22. 03. 2017 год. в
/населено място/, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – двугърба
камила от мъжки пол, родена на 15.05.2016 г., на стойност 5 500 евро (10 757,07 лева),
собственост на /фирма/, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
     Съдът е отхвърлил и предявения от /фирма/ против подсъдимия граждански иск за
сумата от 10757,07 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на инкриминираното деяние.
     Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и по жалба на
гражданския ищец с искания съответно за признаване на подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение и за уважаване на гражданския иск в пълния му предявен размер
и с присъда № 4/05. 02. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 341/2024 год., е отменен.
Подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК,
за което при условията на чл. 55, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
     На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на /фирма/ обезщетение за
имуществени вреди в размер на 10 757,07 лева, както и сумата от 1 500 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
     В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
     Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна,
 депозирана е в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с нея е атакуван съдебен акт, подлежащ на
касационна проверка. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не по
съображенията изложени в нея.
     Съдържанието на сезиращия документ и допълнението към него наред с чисто
касационните доводи насочва и към оплакване за необоснованост и изисква да се припомни,
че тя не е сред изрично уредените от законодателя касационни основания, защото
върховната инстанция по наказателни дела по правило е съд по правото, а не по фактите.
Поради това тя не разполага с правомощия да ревизира фактическите констатации на
въззивния съд, възприемайки различна фактология, нито с такива да коригира изводите му

                                              2
относно достоверността или неистинността на доказателствата и доказателствените
средства. Единственото изключение от това принципно положение се съдържа в
разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, но описаното по-горе процесуално развитие на
делото го оставя извън посочената хипотеза. Ето защо на тези възражения не се дължи
отговор.
     Поначало с оглед разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК касационната проверка е
ограничена единствено до изложените в жалбата или протеста доводи Същевременно в
практиката си ВКС многократно е изтъквал, че служебната намеса е допустима, когато се
констатира наличие на някое от абсолютните нарушения на процесуалните правила, както и
когато се установят закононарушения, които съществено накърняват правнозащитените
интереси на подсъдимия или основните начала на правораздаването (Р. № 76/2004 год. по н.
д. № 505/2003 год. на ІІІ н. о., Р. № 346/2004 год. по н. д. № 1054/2003 год. на ІІІ н. о. и др.).
Прочитът на мотивите към въззивната присъда води до извод, че е допуснато нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК.
     Съгласно чл. 339, ал. 3 от НПК, когато е постановена нова въззивна присъда, тя следва
да отговаря на заложените в чл. 305 от НПК изисквания. Едно от тях е регламентирано в ал.
3 и създава безусловно задължение за съда да изложи изрични съображения за възприемане
като достоверни или за отхвърлянето като неистинни на доказателства, между които
съществува противоречие. Макар да е бил изключително пестелив, окръжният съд е
изпълнил тази своя обязаност досежно доказателствата, установяващи отношенията между
подсъдимия и управляваното от свид. С. дружество по повод предоставените за отглеждане
три камили и приплода на една от тях, както и тези за действията на П. и свид. Д. във връзка
с покупко-продажбата на камилчето /име/. Не така е процедирал обаче касателно трите
оценителни експертизи – една от досъдебното производство и две, допуснати от първата
инстанция. Извън вниманието му е останало обстоятелството, че те се разминават
съществено относно стойността на обсебената вещ. С оглед посоченото в диспозитива на
постановената от него присъда ЛОС очевидно е приел, че следва да се довери на
експертното заключение от досъдебното производство, доколкото именно то оценява
обсебеното имущество на 5 500 евро, възлизащи на 10 757,07 лева. Това безспорно е
суверенно правомощие на инстанциите по фактите, но законосъобразното му упражняване
не само с оглед цитираната разпоредба на чл. 305, ал. 3 от НПК, но и предвид тази на чл.
154, ал. 2 от НПК преминава през излагане на надлежна аргументация за основанията за
възприемането на едно и отхвърлянето на друго от заключенията, когато те са
противоречиви или налагат различни по характер и значение изводи. В случая подобно
обсъждане изобщо отсъства в мотивите на окръжния съд, а то е било наложително с още по-
голяма сила предвид обстоятелството, че по всяко от трите заключения защитата е имала
сериозни възражения и е отправяла неизменно искания за допускане на повторна
експертиза. Отсъствието на дължимия отговор на тези възражения наред с неизлагане на
причините, поради които не са кредитирани останалите експертизи, изправя както страните,
така и касационната инстанция пред невъзможност да проследят начина, по който ЛОС е
формирал вътрешното си убеждение за един от елементите от състава на престъплението по

                                                3
чл. 206 от НПК, какъвто безспорно е размерът на вредите от присвоителното деяние. Налице
е липса на мотиви, която съставлява съществено нарушение на процесуалните правила от
категорията на абсолютните и винаги има за последица отмяна на постановения съдебен акт
и връщане на делото за ново разглеждане.
     Доколкото последиците от евентуалната му основателност са свързани с връщане на
делото в коренно различен стадий от съдебната фаза, настоящият съдебен състав намира, че
следва да вземе отношение и по възражението за несъответствие на обвинителния акт с
изискванията на чл. 246 от НПК, като в тази насока се ръководи и от постановките на
Решение от 21. 10. 2021 год. по дело C-282/20 на Съда на Европейския съюз. Внимателният
прочит на обвинителния инструмент не показва първата инстанция да е допуснала
съществено нарушение на процесуалните правила, което да не е било съзряно от въззивния
съд. В обстоятелствената част на акта са изложени всички факти, касаещи отношенията
между И. П. и дружеството на свид. Л. С. по повод камилите Ш., М. и Б., раждането на
камилчето /име/ с родители първите две животни в момент, когато и трите камили са се
намирали във фактическата власт на подсъдимия и са били отглеждани в /зоопарк/, както и
тези, свързани с продажбата на приплода на свид. Д.. Тези обстоятелства според прокурора
обосновават съставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК. Непосочването на
действията на купувача за разваляне на договора не дава основание за извод, че обвинението
е неясно и непълно и поради това препятства правото на защита на подсъдимия. Касае се за
факт, следващ по време деянието, чиято правна оценка следва да бъде дадена от въззивния
състав при повторното разглеждане на делото. Ето защо не съществува необходимост от
отмяна на първоинстанционната присъда наред с въззивната такава и от връщане на делото
на районния съд от стадия на разпоредителното заседание.
     На последно място следва да се отбележи, че няма основание за прекратяване на
наказателното производство. Доводът на защитата за изтичане на абсолютната давност за
наказателно преследване вероятно се основава на погрешното разбиране, че законодателят е
ползвал като разграничителен критерий между отделните хипотези на чл. 80, ал. 1 от НК
минималния размер на наказанието, предвидено за съответното престъпление.
Съпоставянето помежду им и употребеният в т. 2 – 4 израз „наказуеми с лишаване от
свобода повече от“ съответно десет години, три години и една година насочват към извод,
че за определяне на приложимия закон за давността меродавен е максималният размер на
предвиденото наказание. За престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода за срок от една до шест години, с оглед на което релевантен е
давностният срок от десет години по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, а абсолютната давност по чл.
81, ал. 3 от НК възлиза на петнадесет години. Предвид момента на извършване на деянието
съобразно повдигнатото обвинение – на 22. 03. 2017 год., същата не е изтекла. Следва да се
има предвид, че дори и да беше изминал предвиденият в чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от
НК срок, то на прекратяване щеше да подлежи единствено производството в неговата
наказателна част, докато в гражданската му част съдът щеше да дължи произнасяне по
основателността на исковата претенция.
     Предвид изложеното настоящият съдебен състав прие, че следва да отмени въззивната


                                              4
присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на
съдебното заседание.
    Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният
касационен съд, трето наказателно отделение


                                        РЕШИ:
    ОТМЕНЯ присъда № 4/05. 02. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 341/2024 год.по
описа на Окръжен съд – Ловеч.
    ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на
съдебното заседание.
    Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест


                                                   Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________




                                              5