Практика · Върховен касационен съд · 26 Юни 2026
Поправка на очевидна фактическа грешка относно държавна такса, дължима от КОНПИ
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество иска поправка на очевидна фактическа грешка в предходно решение на Върховния касационен съд. В неговите мотиви е било посочено, че Комисията не дължи държавна такса, но този извод е бил пропуснат в крайния диспозитив. Върховният касационен съд уважава молбата и поправя решението си, като изрично отменя задължението на Комисията за заплащане на такса.
Какво приема съдът
Когато в мотивите на съдебното решение е формирана ясна воля, че държавен орган не дължи държавна такса в производството, но тази воля е пропусната в диспозитива, е налице очевидна фактическа грешка, която се отстранява по реда на чл. 247 ГПК.
Приложени разпоредби
- чл. 247 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.)
- чл. 28 ЗОПДИППД (отм.)
- чл. 255 НК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
очевидна фактическа грешкадържавна таксаКОНПИпоправка на решениеразноски
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. София, 26.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско
дело № 20258002100993 по описа за 2025 година
Производство по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 6388/27.03.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от ищеца
по делото Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията),
чрез процесуален представител Р. И. – държавен инспектор при ТД – Бургас на Комисията, с
искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по
настоящото дело решение № 134 от 26.02.2026 г. Твърди се, че в мотивите към това решение
Върховният касационен съд е приел, че Комисията не дължи държавна такса в
производството, образувано по нейно искане с основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), пред
всички инстанции, който извод не е отразен в диспозитива на съдебния акт с изричната
отмяна на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас в тази му част. В условията на
евентуалност се прави искане за допълване/изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските, съобразно формирания извод за недължимост на държавна такса от
КОНПИ в производството с посочения предмет.
В едноседмичния срок (по чл. 247, ал. 2 ГПК, респ. чл. 248, ал. 2 ГПК) е постъпил отговор на
молбата само от ответника Р. Т. К., чрез адв. П. М., с който се взема становище за нейната
неоснователност.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните
по делото, намира следното:
С решение № 134 от 26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 993/2025 г. на ВКС, III г.о.,
1
настоящият състав е: 1/ обезсилил решение № 130 от 03.07.2024 г. по гр. д. № 125/2023 г. на
Апелативен съд – Бургас и потвърденото с него решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр. д. №
1568/2014 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е постановено отнемане в полза на
държавата от Р. Т. К. на сумата 5 472. 10 лв., представляваща пряка облага от извършваната
престъпна дейност по чл. 255 НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД №
882/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, като е прекратил производството по делото в тази част;
2/ отменил въззивното решение в частта, в която е постановено отнемане в полза на
държавата от Р. Т. К., на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) на сумата 7 660 лв.,
получена от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на
МПС] , рама – ..., двигател – ..., както и в частта, с която е потвърдено решение № 246 от
16.06.2016 г. по гр. д. № 1568/2014 г. на Окръжен съд – Бургас за отнемане от ответника Р. Т.
К. на сумата 40 000 лв. (съставляваща сбора от получената срещу възмездното отчуждаване
на следните моторни превозни средства пазарна цена), както следва: лек автомобил „ВАЗ“,
модел „2121“, с рег. № А 2ЗЗЗ ВХ, № рама - ..., № двигател – ..., с релевантна стойност към
продажбата му от 4 000 лв.; лек автомобил „Смарт“, модел "МЦ01", с рег. [рег.номер на
МПС] , № рама - ..., № двигател, със стойност от 8 000 лв.; лек автомобил „СЕАТ“, модел
„ИБИЗА“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..., № двигател - ..., на пазарна стойност към
отчуждаването от 13 000 лв.; лек автомобил „Форд“, модел „Торнео“, с рег. [рег.номер на
МПС] , № рама - ..., № двигател - ..., с пазарна оценка към отчуждаване от 15 000 лв., вместо
което е отхвърлил искането на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
за отнемане на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) от Р. Т. К. на сумата 7 660 лв.,
получена от продажбата на лек автомобил – „Ситроен“, модел „Ц 3“, с рег. [рег.номер на
МПС] , рама – ..., двигател – ... и на сумата 40 000 лв., съставляваща сбора от получената
срещу възмездното отчуждаване на следните моторни превозни средства пазарна цена
(формирана от разликата над 9 036. 12 лв. до 49 036. 12 лв., постъпила по банковата му
сметка), както следва: лек автомобил „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № А ..., № рама - ..., №
двигател – ..., с релевантна стойност към продажбата му от 4 000 лв.; лек автомобил
„Смарт“, модел "МЦ01", с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - .., № двигател, със стойност от
8 000 лв.; лек автомобил „СЕАТ“, модел „ИБИЗА“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - ..,
№ двигател - ..., на пазарна стойност към отчуждаването от 13 000 лв.; лек автомобил
„Форд“, модел „Торнео“, с рег. [рег.номер на МПС] , № рама - .., № двигател -
АВFА3S35664, с пазарна оценка към отчуждаване от 15 000 лв.; 3/ оставил в сила
въззивното решение в останалата му обжалвана част. В мотивите на решението си ВКС
посочил, че Комисията не дължи държавна такса в производството по чл. 28 ЗОПДИППД
(отм.), образувано по нейно искане, пред всички инстанции като се е позовал на
разрешението, възприето с решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017 г. на ВКС, IV
г. о.
Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по
настоящото дело, постановено по чл. 290 ГПК, е основателна.
В мотивите на своето решение касационният съд е приел, че Комисията не дължи държавна
такса в производството с горния предмет, образувано по нейно искане и то пред всички
2
инстанции. Разбирането, че КОПНИ не дължи държавна такса в производството по чл. 28 от
първия конфискационен закон (от 2005 г.) според цитираното по – горе решение (по гр. д. №
432/2017 г. на ВКС, IV г. о.), е споделено изцяло и в определение № 1749 от 2.04.2026 г. по ч.
гр. д. № 1265/2026 г. на ВКС, III г. о., постановено след решението по настоящото дело. Така
формираната действителна воля на ВКС относно недължимост от Комисията в качеството й
на процесуален субституент на титуляра на материалното право (държавата) на държавна
такса в производството, образувано по нейно искане и с посоченото по - горе основание, не
е намерила израз в диспозитива на решението му (не е външно изразена в писмения текст на
съдебния акт) с нарочна отмяна на въззивното решение в частта, с която КОНПИ е осъдена
да заплати сумата от 69 772. 56 лв. - държавна такса по сметка на Апелативен съд – Бургас.
Налице е пропуск да се изрази формираната воля на ВКС в решението му относно
недължимост на държавната такса от Комисията в това производство, чрез обективиране в
диспозитива на съдебния акт по чл. 290 ГПК на отмяната на възизвното решение в тази му
част. Този пропуск е отстраним по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред.
Воден от горното, ВКС, състав на III г. о.,
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 134 от 26.02.2026 г., постановено по гр. д. № 993/2025 г. на ВКС, III г. о., като след израза
„с пазарна оценка към отчуждаване от 15 000 лв.“ се добави „както и в частта, в която
КОНПИ е осъдена да заплати сумата от 69 772. 56 лв. - държавна такса по сметка на
Апелативен съд – Бургас“.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.