Действие на вписването при спор за собственост и защита на идеални части от имот

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                        № 312
                                гр. София, 27.05.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Камелия Маринова
                                   Членове:     Веселка Марева
                                                Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело
№ 20258002100863 по описа за 2025 година
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 12 от 11.01.2024г. по гр.д. № 307/2023г. на Окръжен съд-Перник, с
което е отменено решение № 260214 от 27.10.2022г. по гр.д. № 5588/2020г. на Pайонен съд-
Перник и вместо това са отхвърлени предявените от В. Т. С., в лично качество и като
наследник на И. В. С., искове срещу: Т. В. И. (заместена в хода на процеса съгласно чл. 227
ГПК от Р. Н. И. и А. Н. И.), Н. К. И. (заместен в хода на процеса съгласно чл. 227 ГПК от Р.
Н. И. и А. Н. И.), Р. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И., а именно:
- иск по чл. 108 ЗС против Р. Н. И. и А. Н. И., като наследници на Т. В. И., за признаване, че
ищецът е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. метра по плана
на [населено място] и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част от
имота;
- иск против Р. Н. И. лично и като наследник на Н. К. И., против А. Н. И. като наследник на
Н. И., и против М. К. И., че не притежават право на ползване върху 1/2 ид. част от
горепосочения УПИ, учредено им от Т. В. И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. №
117, дело № 22/2011г. на нотариус М. М., както и за признаване, че ищецът собственик на 1/2
ид. част от имота и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част;
- иск по чл. 108 ЗС против Н. Р. И. и А. Р. И. за признаване, че ищецът е собственик на 1/2
идеална част от имота и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част.
В решението е допусната грешка при изписване на номера на спорния УПИ, който е *, а не

                                              1
*. Същата грешка е направена в касационната жалба, но с изрична молба на касатора е
направена поправка.
Касационната жалба е подадена от ищеца В. Т. С. чрез адв. А.. Твърди се, че решението е
недопустимо, тъй като въззивният съд не е бил сезиран с жалба от ответниците А. Н. И., М.
К. И., Н. Р. И. и А. Р. И. срещу уважаването на исковете против тях, но въпреки това съдът е
отменил решението и спрямо тях. Изтъква се нищожност на решението в частта, с която е
отхвърлен първия иск, предявен първоначално срещу Т.               И., поради неяснота и
неразбираемост на мотивите. Евентуално се поддържа неправилност на решението.
Ответникът по жалбата Р. Н. И. чрез пълномощника си адв. Я. изразява становище за
недопускане на касационно обжалване. Претендира в своя полза присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Останалите ответници: А. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И. не са представили писмен
отговор.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за преценка
допустимостта на обжалвания акт поради съмнение, че първоинстанционното решение е
отменено в необжалвана част. Допуснато е касационно обжалване и на основание чл. 280,
ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност на два от изводите на съда.
Първо, изводът, че искът срещу Т. И. (заместена от Р. И.) е неоснователен, въпреки
приетото, че тя не е била собственик на 1/2 ид.ч. от имота и не е могла да я прехвърли с
договора за дарение. Второ, че вписването на искова молба за установяване право на
собственост има оповестително-защитно действие.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в
рамките на наведените основания, установи следното:
Пред районния съд са предявени искове по чл. 108 ЗС от И. В. С. и В. Т. С.; И. С. е
починала в хода на процеса е и заместена от втория ищец - неин наследник. Ответници по
исковете са: 1/Т. В. И. (починала и заместена от Р. Н. И. и А. Н. И.), 2/ Н. К. И. (починал и
заместен от Р. Н. И. и А. Н. И.), 3/ Р. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И.. Предявените искове
са три: 1/ против Т. В. И. (заместена от Р. Н. И. и А. Н. И.) да се признае за установено, че
ищецът е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. м. по плана на
[населено място] и да бъдат осъдени да предадат владението върху тази идеална част; 2/
против Н. К. И. (заместен от наследниците му Р. Н. И. и А. Н. И.), против Р. Н. И. и
против М. К. И. да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от
горепосочения УПИ и че те не са носители на право на ползване върху тази идеална част,
 учредено с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. от Т. В. И. и
да предадат владението върху посочената идеална част; 3/ против Н. Р. И. и А. Р. И. (като
приобретатели по договора за дарение, посочен по-горе) да се признае за установено, че
ищецът е собственик на 1/2 ид. част от същия УПИ да бъдат осъдени да предадат владението
върху идеалните части от имота. Твърдението на ищеца е, че всички ответници упражняват
владение върху имота и така смущават неговото право на владение - уточнение на иска с
молба от 26.04.2022г.
Въззивният съд е споделил установеното от първата инстанция от фактическа страна и

                                               2
съгласно чл. 272 ГПК е препратил към него. С договор за продажба с нотариален акт от 1975
г. И. В. С., по време на брака си с Т. К. С., е придобила 1/2 идеална част от дворно
урегулирано място от 1066 кв.м., съставляващо парцел * в квартал 61 по плана на [населено
място], заедно с жилище, обособено в северната част на едноетажната масивна жилищна
сграда, намираща се в парцела. След смъртта на Т. С. през 2005г. и на И. С. - по време на
настоящия процес ищецът В. Т. С. - техен син, се явява собственик на тази 1/2 ид.ч.
С нотариален акт от 1986г. първоначалната ответница Т. В. И. е призната за собственик по
наследство и давност на другата 1/2 идеална част от същия поземлен имот, заедно с
обособеното жилище в южната част на едноетажната масивна жилищна сграда.
Със съдебно решение по гр.д. № 825/1986г. на Пернишки районен съд е извършено
  разпределение на ползването на дворното място между Т. В. И. и И. В. С., като е
постановено Т. В. да ползва частта, означена на скицата на вещото лице с буквите :
 А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,И,К,А (това е северната част на имота), а И. В. да ползва частта, означена с
буквите : А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,Л,М,А (южната част на имота).
Според приетата техническа експертиза сега действащият кадастрален план и регулационен
план на [населено място] е одобрен през 2000г., а предходният такъв е от 1961 г. По
предходния кадастрален план имотът е с пл. № * и по регулационния план за него е отреден
парцел * в кв. 61. По този начин имотът е описан в документите за собственост на страните.
 По кадастралния план, одобрен 2000г., са заснети два имота: имот с пл.№ * и имот с пл. №
*, които обхващат стария имот пл. № * и части от два други съседни имоти. По
регулационния план от същата година за имот с пл.№ * е отреден УПИ * в кв. 43 с площ 539
кв.м., а за имот с пл. № * е отреден УПИ * в кв.43 с площ 541 кв.м. Вътрешно-
регулационната линия между двата УПИ минава през жилищната сграда. През 2015г. е
нанесена поправка на кадастралния план, като имот пл.№ * и имот пл.№ * са заснети като
един имот с пл. № *. Вещото лице сочи, че разпределението на ползването между страните
по гр.д. № 825/1986г. съвпада с разделянето на имота с ограда с изключение на частта по
отсечката Д-Е, която е изместена на място с 1,2м. в северна посока в частта на И. В..
Същевременно, разпределението на ползването не съвпада с разделянето на имот пл.№ * и
имот с пл.№ * по плана от 2000г., като вещото лице сочи къде точно са различията.
По гр.д. № 1665/2011г. на Районен съд-Перник от И. В. С. е предявен срещу Т. В. И. иск по
чл.54 ЗКИР за допусната грешка в кадастралния план и с решение, влязло в сила на
21.12.2012г., е признато за установено, че И. В. С. и Т. В. С. са собственици на по 1/2
идеална част от имот с пл. № * по отменения кадастрален план от 1961г., с площ от 1066
кв.м., който по кадастралния план на [населено място], одобрен 2000г., е погрешно нанесен
като два отделни имота с пл. №№ * и *, която грешка следва да бъде отстранена в
кадастралния план. Въз основа на това решение със Заповед № 1386/2015г. на кмета на
Община-Перник е одобрена поправка на кадастралния план, като имот с пл.№ * и имот пл.
№ * са заличени и е нанесен един имот с пл.№ *. Тази заповед е обжалвана по
административен ред и е потвърдена от съда.
С констативен нотариален акт № 94, том 1, рег. № 3723, дело № 76/2010г. (преди образуване
на гр.дело № 1665/2011г.) Т. В. И. е призната за собственик по давност на УПИ * в кв.43, с

                                             3
площ от 541 кв.метра. С нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г.
тя е учредила вещно право на ползване на Н. К. И., Р. Н. И. и М. К. И. и е дарила на Н. Р. И.
и А. Р. И. правото на собственост върху този УПИ. Сделката е сключена след предявяване на
иска по гр.д. №1665/2011г. от И. С., но преди вписването на исковата молба.
От показанията на свидетеля Е. А. е установено, че към 1996-1998г. страните имали спор във
връзка с изграждането на баня в имота, като пристройка. Според свидетеля Т. и съпругът й
пребивавали в имота от ранна пролет до късна есен, синът им Р. идвал в събота и неделя, а
внуците - по-рядко. Свидетелите В. К., Е. С. и Ч. С. безпротиворечиво сочат, че оградата в
имота е поставена от страните около 1987 г. и оттогава не е местена. Показанията на
свидетелите В. К. и Ю. Б. съдът е счел, че противоречат на останалите гласни доказателства
и на техническата експертиза относно наличието на ограда през средата на имота, поради
което не ги е кредитирал в тази част.
При тези факти първоинстанционният съд е приел, че вписването на исковата молба, въз
основа на която е образувано гр. дело № 1665/2011г. няма значение за обвързаността на
третото лице-приобретател от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Приел
е, че по силата на чл. 226 ал.3 ГПК влязлото в сила решение, с което искът за собственост е
уважен, обвързва и приобретателя на спорното право, независимо дали е участвал като
страна по делото. Прехвърлителната сделка е извършена след предявяване на иска по чл.54
ЗКИР, поради което приобретателите са обвързани от постановеното решение и
установеното, че праводателят им Т. В. И., не е собственик на разликата над 1/2 идеална
част.
Въззивният съд не е споделил тези изводи. Приел е, че приобретателите по сделката
(договора за дарение), извършена в хода на производството по гр.д. № 1665/2011г. на ПРС,
не са обвързани от съдебното решение. Исковата молба на И. В. С. по чл.54 ЗКИР срещу Т.
В. И. е предявена на 19.03.2011г. и е вписана на 11.04.2011г. Сделката, обективирана в
нотариалния акт за дарение, е изповядана на 31.03.2011г., т.е. преди вписването на исковата
молба. Вписването има оповестително-защитно действие - целта му е ищецът да
 противопостави своите права и на трето лице-приобретател на имота по време на висящ
съдебен процес, предвид разпростирането на силата на пресъдено нещо на постановеното
съдебно решение по вписаната искова молба и спрямо него, съгласно чл.226 ал.3 от ГПК.
Това правило обаче не се прилага когато третото лице е придобило собствеността преди
началото на процеса и неговият акт е вписан преди исковата молба. В този случай в процеса
като страна трябва да бъде конституиран приобретателят на имота, което не е било сторено.
В разпоредбата на чл. 226 ал. 3 ГПК е предвидено изключение от общото правило, а именно:
„.. с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от
ЗС)…“. Според въззивния съд в случая е налице това изключение, а именно: прехвърляне на
спорното право по време на висящ съдебен процес, образуван въз основа на искова молба,
подлежаща на вписване. Тъй като спорното право е прехвърлено от страна на ответника по
делото Т. В. И. преди вписването на исковата молба, то разпоредбата на чл. 226 ал. 3 ГПК е
неприложима, респ. постановеното съдебно решение не обвързва със сила на пресъдено
нещо приобретателите на спорното право. Приемането на обратното би означавало


                                             4
приобретателите на спорното право да бъдат лишени от правосъдие, доколкото те не са
могли да защитят правата си в производството по гр.д.№ 1665/2011г. (те са придобили
спорното право преди вписването на исковата молба и няма как да са узнали за наличието на
висящ съдебен спор), а обвързването им с постановения съдебен акт лишава същите от
защита и по настоящото дело.
По-нататък съдът е пристъпил към разглеждане основателността на предявените искове,
като е изложил съображения само по предявеното от ответниците Н. Р. И. и А. Р. И.
възражение за изтекла придобивна давност по отношение на реална, обособена част от имот
пл. №*, съвпадаща с процесния УПИ * в кв.43, с площ от 541 кв.м. Посочил е, че с
нотариалния акт за дарение от 31.03.2011г. Т. В. И. е учредила вещно право на ползване на
Н. К. И., Р. Н. И. и М. К. И. и е дарила на ответниците Н. Р. И. и А. Р. И. правото на
собственост върху имота. Н. Р. И. и А. Р. И. са влезли във владение на основание този
договор, който е действителен, но е лишен от вещно-прехвърлителен ефект по отношение на
частта от имота, на която дарителят не е собственик. Договорът е основание за
добросъвестно владение. При изповядване на сделката дарителката Т. И. се е легитимирала с
констативен нотариален акт от 2010г. и не може да се приеме, че надарените са знаели, че тя
не е собственик на целия имот, предмет на дарението. Презумпцията за добросъвестност по
чл. 70 ал. 2 ЗС не е оборена, владението на ответниците И. е добросъвестно владение и от
установяването му на 31.03.2011г. не е било смутено в продължение на 5 години. Поради
това ответниците Н. Р. И. и А. Р. И. са собственици на имота на основание давностно
владение и предявеният от ищеца иск е неоснователен.
Решението е подписано с особено мнение от съдията-докладчик като са изложени
съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като предмет на закрила с предявения иск
следва да е реална част от имот пл. № * по кадастралния план, след поправката от 2015г.,
 съвпадаща с границите на УПИ * в кв. 43 по регулационния план. Установено е от влязлото
в сила решение по чл. 54 ЗКИР, че в кадастралния план от 2000г. е допусната грешка и тя е
била отстранена като е постановено нанасяне на един имот с пл. № *, вместо на двата имота
№№ * и *. Обстоятелството, че по регулационния план от 2000г. са отредени два УПИ не
превръща спорния имот в самостоятелен такъв; той съществува в правния мир като едно
цяло, какъвто е бил и преди допуснатото грешно отразяване. Поради това се касае до реална
част от поземлен имот, а не до самостоятелен имот. Изясняването на точния предмет на
делото е от значение с оглед фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване и
избягване възможността да се получи защита, различна от търсената.
По основанията, по които е допуснато касационно обжалване.
Обжалваното решение се явява недопустимо в частта, с която по жалба на Р. И. - ответник
по първите два иска, е отменено решението и спрямо необжалвалите ответници Н. Р. И. и
А. Р. И. по третия иск, по който жалбоподателят Р. И. не е страна. Следователно
недопустимостта обхваща изцяло третия иск по чл. 108 ЗС против Н. и А. И..
Първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен, не е обжалвано от тях и
решението е влязло в сила. Затова въззивният съд не е имал правомощие да преразглежда
решението по този иск, вкл. поддържаното от тях възражение за придобиване по давност


                                            5
чрез добросъвестно владение. Ето защо въззивното решението в тази част следва да се
обезсили и да се обяви, че първоинстанционното решение е влязло в сила.
По първите два иска, по които наред с жалбоподателя Р. И. ответници се явяват А. Н. И. и
М. К. И., обжалваното решение не е недопустимо. Между жалбоподателя и тези
необжалвали ответници е налице другарство по делото, което отговоря на характеристиките
на необходимо другарство по смисъла на чл. 216, ал.2 ГПК. По първия иск ответниците Р. И.
и А. И. отговарят в качеството си на наследници на Т. В. И.. Спорът е за това дали
наследодателката е притежавала целия поземлен имот или само 1/2 ид.ч. от него. Поради
това естеството на спорното правоотношение налага решението да е еднакво спрямо
двамата ответници, тъй като касае общи факти. По втория иск ответниците Р. И. и М. И.
отговарят като носители на право на ползване върху недвижимия имот, учредено от Т. И. с
нотариалния акт от 31.03.2011г. Ответникът А. И. е конституиран като ответник по този иск
като един от наследниците на Н. К. И. (починал в хода на процеса), комуто също е учредено
право на ползване от Т. И. с този нотариален акт. Спорът се свежда отново до това дали Т.
И. е притежавала целия поземлен имот или само 1/2 ид.ч. от него, респ. какъв е обемът на
учреденото от нея право на ползване. Това също са общи факти за ответниците по този иск и
другарството помежду им е необходимо - чл. 216, ал.2 ГПК. В такава хипотеза - при
необходимо другарство въззивният съд може съгласно чл. 271, ал.3 ГПК да отмени
решението и спрямо необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Поради това
решението на въззивния съд, с което по жалба на Р. И. е отменено решението по първите два
иска и спрямо необжалвалите другари А. И. и М. И., е допустимо.
Въззивното решение е очевидно неправилно по първия иск поради наличието на логическо
противоречие, водещо до очевидна необоснованост. От една страна съдът е приел, че Т. И. е
обвързана от влязлото в сила решение, с което е признато за установено, че тя и И. С. са
съсобственици при равни дялове на целия поземлен имот с пл. № * по отменения
кадастрален план от 1961г., с площ от 1066 кв.м., който по кадастралния план одобрен
2000г., е погрешно нанесен като два отделни имота с пл. №№ * и *, за които по
регулационния план са предвидени отделни парцели. Това означава, че Т. И. не е била
собственик на другата 1/2 ид.ч., извън своята, от дарения УПИ *. Въпреки това съдът е
отхвърлил иска за собственост на В. С. (правоприемник на И. С.) за тази 1/2 ид.ч., предявен
срещу Т. И., а след смъртта й срещу наследниците й Р. И. и А. И..
Очевидно неправилен е направеният от Пернишки окръжен съд извод, че вписването на
исковата молба по чл. 108 ЗС има оповестително-защитно действие, поради което
разпореждането с целия имот от ответника след предявяване на иска за собственост, но
преди вписване на исковата молба, е противопоставимо на ищеца по този иск. По принцип
вписването на исковите молби има оповестително действие, освен ако самият закон не му
придава и защитно действие. Чл. 114, б. „а“ ЗС сочи, че когато вписването на исковата
молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, то произвежда спрямо трети лица
действието, посочено в същата разпоредба; при липса на такава разпоредба вписването има
значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имота. Посредством
оповестително-защитното действие на вписването се създава т.нар. непротивопоставимост -


                                            6
придобитите след вписването права не могат да се противопоставят на ищеца. Такова
оповестително-защитно действие на вписването е предвидено в чл. 17, ал.2 , чл. 33, ал.2, чл.
88, ал.2, чл. 135, ал.1, чл.211, ал.2, чл. 227, ал.5 ЗЗД, чл. 37 ЗН, чл. 114, б. „б“ и б. „в“ ЗС и то
не обхваща исковите молби за установяване право на собственост и за ревандикация. В този
смисъл са: Решение № 119 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на ІІ г.о., Решение № 420
от 27.06.2024 г. по гр. д. № 2862/2023 г. на ІІ г.о., Решение № 52 от 23.07.2018г. по гр.д. №
1455/2017г. на І г.о. Вписването на исковите молби по чл. 108 ЗС, както и тези за
установяване право на собственост, има само оповестително действие - дава гласност на
съществуващия правен спор. Това е действието по чл. 114, б.“а“, изр. 2 ГПК.
По касационната жалба.
Предвид горните констатации следва да се пристъпи към разрешаване на спора в
допустимата част.
Неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила, е решението на
Пернишки окръжен съд по иска на В. С. срещу наследниците на Т. И. - Р. И. и А. И. за
установяване правото на собственост върху 1/2 ид.ч. по УПИ * в кв. 43. Наследниците на Т.
И. като нейни правоприемници са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по
гр.д. № 1665/2011г. на Пернишки районен съд, с което е признато, че Т. и И. са
съсобственици при равни дялове на имот пл. № * по отменения кадастрален план от 1961г.,
който по кадастралния план на [населено място], одобрен 2000г., е погрешно нанесен като
два отделни имота с пл. №№ * и *. След решението е извършена поправка в кадастралния
план като отново е нанесен един имот с пл. № *, но регулационният план не е променен,
така че за този имот са отредени два УПИ, единият от които е процесния. След като е
налице съсобственост върху кадастралния имот, то урегулирането му в два имота води до
съсобственост и върху така обособените два урегулирани поземлени имота, включително
върху спорния УПИ *. Въззивният съд очевидно необосновано е приел, че този иск е
неоснователен, въпреки, че е посочил, че и двете страни са обвързани от силата на
пресъдено нещо на постановеното решение по ЗКИР. Настоящият спор не е недопустим на
основание чл. 299 ГПК, тъй като сега предявеният иск е ревандикационен, т.е. търсената
защита е по-широка. Искът е основателен, но само в установителната си част. В
осъдителната част ревандикационната претенция за предаване владението върху 1/2 ид.ч. от
УПИ * е неоснователна, защото между страните е извършено разпределение на ползването с
решението по гр.д. № 825/1986г. на Пернишки районен съд. Това разпределение е обързващо
за правоприемниците. Промененото регулационно положение на имота (урегулирането му в
два УПИ) не е обстоятелство, налагащо промяна в разпределението на ползването, защото
имотът като граници е същият, независимо от различния регулационен статут. Според това
разпределение ищецът, като правоприемник на И. С., има право да ползва северната част от
съсобствения имот, но не и южната такава, съответстваща на УПИ *. Ето защо претенцията
за предаване на владението върху 1/2 ид.ч. от УПИ * следва да бъде отхвърлена.
Като последица от признаване правото на собственост на ищеца върху 1/2 ид.ч. от имота
следва на основание чл. 537, ал.2 ГПК да се отмени издаденият в полза на Т. В. И.
констативен нотариален акт № 94, том 1, рег. № 3723, дело № 76/2010г. на нотариус М. М. за


                                                 7
разликата над 1/2 ид.ч.
По втория иск - против Р. Н. И. лично и като наследник на Н. К. И., против А. Н. И. като
наследник на Н. И., и против М. К. И. за установяване, че не притежават право на ползване
върху 1/2 ид. част от горепосочения УПИ, учредено им от Т. В. И. с нотариалния акт за
дарение от 2011г., за признаване, че ищецът собственик на 1/2 ид. част от имота и
осъждането им да предадат владението върху нея, решението е частично недопустимо и
частично неправилно.
Тъй като вещното право на ползване се погасява със смъртта на носителя му (чл.59, ал.1 ЗС)
и предвид смъртта на Н. И., настъпила по време на процеса, то за ищеца не съществува
правен интерес да води иска спрямо наследниците му Р. И. и А. И.. Производството по
отношение на тях следва да се прекрати като недопустимо.
В останалата част - по отношение на ответниците Р. И. и М. И. (като лица, на които е
учредено право на ползване) решението е неправилно като съображенията са продължение
на тези по първия иск. Т. И. не е могла да учреди право на ползване на Р. И., Н. И. и М. И.
върху целия имот, тъй като е била собственик само на половината от него. Поради това те не
са придобили такова право върху 1/2 ид.ч. от имота, която не е била нейна собственост.
Сделката по учредяване правото на ползване е сключена и вписана след предявяване на иска
на И. С. за установяване правото на собственост върху 1/2 ид.ч. против Т. И. и ответниците
като черпещи права от последната, са обвързани от влязлото в сила решение - чл. 226, ал.3
ГПК. Без значение е, че исковата молба е вписана след сделката. Както бе разяснено
вписването на исковата молба има само оповестително действие, защото друго не е
предвидено в закона - чл. 114, б.“а“ ЗС. Ответниците като приобретатели по време на
висящия спор са обвързани от решението, независимо от момента на вписване на исковата
молба. Следователно и този иск се явява основателен в установителната му част. За
осъдителната част за предаване на владението важат гореизложените мотиви и в тази част
претенцията е неоснователна. Носителите на правото на ползване са обвързани от
разпределение на ползването между съсобствениците, извършено преди учредяване на
правото им.
По разноските. При този изход на спора: обезсилване на въззивното решение по един от
исковете и обявяване, че е влязло в сила първоинстанционното решение за уважаване на
този иск; уважаване на установителната част на ревандикационния иск и отхвърляне на
осъдителната такава по другите два иска, следва да се приеме, че ищецът-касатор има право
на 3/4 от направените разноски за водене на делото във всички инстанции. Пред
касационната инстанция е представен списък по чл. 80 ГПК за разноски 961,23 евро, от
които адвокатско възнаграждение 1800лв./920,33 евро/. Пред въззивния съд разноските са
1800лв. или 920,33 евро; пред първата инстанция разноските на ищеца са 2555лв., равни на
1306,35 евро. Или общо разноските на ищеца възлизат на 3188 евро. 3/4 от тях са 2391 евро,
колкото следва да бъдат присъдени.
Ответникът Р. И. има право на 1/4 от направените разноски за трите инстанции. Пред
първата инстанция той е направил разноски 1500лв., равни на 766,94 евро. 1/4 от тях е
191,74 евро. Тази сума следва да се присъди на Р. И.. Пред въззивната и касационна


                                            8
инстанция ответникът е защитаван от адв.Б. Я., който е оказал безплатна правна помощ и
претендира заплащане в своя полза на възнаграждение за двете инстанции по чл. 38 ЗАдв.
Възнаграждението за въззивната инстанция следва да се определи в рамките на това, което е
заплатил касатора - 1800лв., а за настоящата инстанция в размер на 900лв., тъй като
пълномощникът е представил писмен отговор на касационната жалба, но не се е явил в
съдебно заседание. Така, от общо възнаграждение 2700лв. или 1380,49 евро пълномощникът
има право на 1/4 от него - 345,12 евро, която сума следва да му се присъди.
Водим от горното и Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
                                     Р   Е   Ш    И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 12 от 11.01.2024г. по гр.д. № 307/2023г. на Окръжен съд-
Перник в частта, с която по жалба на Р. Н. И. е отменено решението на първата инстанция и
е отхвърлен иска на В. Т. С. по чл. 108 ЗС против Н. Р. И. и А. Р. И. за признаване, че ищецът
е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * (погрешно посочен като *) в кв. 43, с площ от 541
кв.м. по плана на [населено място] и ответниците са осъдени да му предадат владението
върху тази идеална част от имота. ПРЕКРАТЯВА производството по въззивната жалба на Р.
Н. И. срещу решение № 260214 от 27.10.2022г. по гр.д. № 5588/2020г. на Pайонен съд-
Перник в частта, с която е уважен горепосочения иск и ОБЯВЯВА първоинстанционното
решение по този иск за влязло в сила.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 12 от 11.01.2024г. по гр.д. № 307/2023г. на Окръжен съд-
Перник в частта, с която е отхвърлен иска на В. Т. С. по чл. 108 ЗС против Р. Н. И. и А. Н. И.
(като наследници на Т. В. И.) в установителната му част - за признаване, че ищецът е
собственик на 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. метра по плана на
[населено място] и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Н. И. и А. Н. И. (като наследници на Т.
В.), че В.Т.С. е собственик на 1/2 ид.ч. идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв.
метра по плана на [населено място].
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлена осъдителната част на този иск за
предаване на владението върху гореописаната 1/2 ид.ч.
ОБЕЗСИЛВА горепосоченото въззивно решение в частта по иска на В. Т. С. против Р. Н. И.
и А. Н. И. като наследници на починалия в хода на процеса Н. К. И. за установяване, че
последният не притежава право на ползване върху 1/2 ид.ч. от УПИ *, учредено му от Т. В.
И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М. М.;
за признаване, че ищецът собственик на 1/2 ид. част от имота и осъждането му да предаде
владението върху тази идеална част. ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск.
ОТМЕНЯ въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска на В. Т. С. против Р. Н. И.
и М. К. И. за установяване, че не притежават право на ползване върху 1/2 ид. част от
горепосочения УПИ, учредено им от Т. В. И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. №
117, дело № 22/2011г. на нотариус М. М. и за признаване, че ищецът собственик на тази 1/2
ид. част и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на В. Т. С. против Р. Н. И. и М. К. И., че не


                                              9
притежават право на ползване върху 1/2 ид. част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв.м. по
плана на [населено място], учредено им от Т. В. И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1,
рег. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М. М. и че ищецът В. Т. С. е собственик на тази
1/2 ид. част от поземления имот.
ПОТВЪРЖДАВА решението по този иск в частта, с която е отхвърлен иска на В. Т. С. по чл.
108 ЗС в осъдителната част - за осъждане на ответниците да предадат владението върху
гореописаната 1/2 ид.ч.
На основание чл.537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯ издаденият на Т. В. И. констативен нотариален акт
№ 94, том 1, рег. № 3723, дело № 76/2010г. на нотариус М. М. за разликата над 1/2 ид.ч.
ОСЪЖДА Р. Н. И. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 27 да заплати на В. Т. С. от
[населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 2391/две хиляди триста деветдесет и
едно/ евро разноски по делото за трите инстанции според уважената част на исковете.
ОСЪЖДА В. Т. С. да заплати на Р. Н. И. сумата 191,74 /сто деветдесет и едно цяло и
седемдесет и четири стотни/ евро разноски за първата инстанция според отхвърлената част
на исковете.
ОСЪЖДА В. Т. С. да заплати на адв. Б. К. Я. от [населено място], [улица], ет. 5 сумата
345,12 /триста четиридесет и пет цяло и дванадесет стотни/ евро възнаграждение по чл. 38
ЗА за въззивната и касационна инстанции според отхвърлената част на исковете.
Решението е окончателно.


                                                   Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________




                                            10