Отнемане на пари в полза на държавата при споразумение по наказателно дело

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 50
                           гр. София, 26.01.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Красимир Шекерджиев
                             Членове:     Деница Вълкова
                                          Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора Е. Хр. С.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20258002201046 по описа за 2025 година
   Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
   Инициирано е по искане на адвокат В. М. - упълномощен защитник на
осъдения В. Ц. Ц., за възобновяване на н.о.х.д. № 449/2025 г. на Окръжен съд –
Плевен.
   В искането се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за
съществено нарушение на процесуалните правила – възобновителни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че окръжният съд е
одобрил споразумение, което противоречи на закона и морала. В подкрепа на
това се изтъква, че престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, за което осъденият се
е признал за виновен, не е било осъществено от обективна и субективна
страна. Отбелязва се, че държаните от осъдения вещества не са изследвани от
компетентен експерт, не са включени в списъците към Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, не представляват
аналог на наркотични вещества, нито пък житейският, професионален и
социален опит на осъдения е позволил той да разбере действителния им вид.
Навежда се довод за формално направено признание от осъдения и принуда от
органите на досъдебното производство той да подпише споразумението.
Твърди се, че противоречащо на НК и НПК - чл. 53 НК и чл. 112 НПК, е
извършеното      със    споразумението     произнасяне     по    веществените

                                      1
доказателства. Отправеното към съда искане е за възобновяване на
производството, за отмяна на определението, с което споразумението е
одобрено, и за връщане на делото за разглеждането му от друг състав на
окръжния съд.
   В съдебно заседание адвокат В. М. поддържа искането за възобновяване по
изложените в него съображения.
  Осъденият В. Ц. Ц., редовно призован, не се явява в производството пред
ВКС.
    Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за
неоснователност на искането. Смята, че нито едно от релевираните основания
за възобновяване не е налице.

   След като прецени изложените в искането доводи, наведените за
възобновяване основания и становищата на страните, Върховният
касационен съд, първо наказателно отделение намери за установено
следното:

   Искането е процесуално допустимо. То е подадено от активно
легитимирано лице – защитник на осъдено лице, попадащо в кръга на лицата
по чл. 420, ал. 2 НПК, и срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по
касационен ред. Искането е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, който в
случая е започнал да тече от 16.06.2025 г. – датата, на която споразумението е
било одобрено.
   По същество искането е частично основателно. За да направи този извод,
съдът съобрази следното:
   Със споразумение по н.о.х.д. № 449/2025 г. на Оръжен съд – Плевен В. Ц.
Ц. се е признал за виновен в това, че на 30.01.2025 година в град *****, ул.
„*****“ №53, вх. Б, ет. 3, ап. 13, без надлежно разрешително по чл. 73, вр. чл.
30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), държал с цел разпространение високо рискови наркотични
вещества: синтетичен канабиноид 5F-CUMYL-PINAKA (химичен аналог на
веществото CUMІL-4 CN-BINAKА), с нето тегло 182,650 грама на стойност 5
479.50 лева и синтетичен канабиноид JWH-007 (химичен аналог на
веществото JWH-018), с нето тегло 129,270 грама, на стойност 3 878.10 лева
или общо аналози на наркотични вещества с нето тегло 311,920 грама на обща
стойност 9357.60 лева, като на основание чл. 354а, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т.
1 НК се е съгласил да изтърпи отложено по реда на чл. 66 НК за три години
наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, както и
наказание глоба в размер на 4 900 лева.
   Със споразумението страните са постигнали съгласие и по веществените
доказателства, като са приели:
   -предметът на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК да бъде унищожен;


                                        2
   -иззетите на досъдебното производство два мобилни телефона да бъдат
върнати на осъдения;
   -иззетата и оставена на съхранение в трезор на ЦКБ АД-гр. Плевен
парична сума в общ размер от 8 930 лева като пряка облага, придобита от
престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, на основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ НК да
бъде отнета в полза на държавата;
   -двата CD-R, предоставени от Министерство на финансите, Агенция
митници, да останат по делото;
   -всички останали иззети като веществени доказателства вещи,
представляващи предимно химически вещества, изделия и лабораторно
оборудване, да бъдат унищожени.
   Със споразумението страните са постигнали съгласие и по въпроса с
разноските по делото, които предвид изхода на производството, са били
възложени на осъдения.
   Споразумението е било внесено в съда след приключване на разследването
и преди изготвянето на обвинителен акт. Одобряването му във вида, в който е
бил внесен проектът, е станало с постановено в открито съдебно заседание
определение от 16.06.2025 г. по н.о.х.д. №449/2025 г. на Окръжен съд –
Плевен.


   Именно този съдебен акт е предмет на искането за възобновяване.

    1. По довода за възобновяване поради допуснато от окръжния съд
съществено нарушение на процесуалните правила, обосновано с липса на
доброволност на осъдения да сключи споразумението.
    Този довод е неоснователен.
    Той се базира на защитното твърдение, че „осъденият е бил принуден от
органите на досъдебното производство да се съгласи да се признае за виновен
за деяние, което не е престъпление, само за да бъде освободен“ от прилагане
на мярката за неотклонение „задържане под стража“.
    В разглеждания случай съдебното производство по н.о.х.д. № 449/2025г. по
описа на ОС-Плевен е било образувано въз основа на проект за споразумение,
писмено материализиран и подписан от лицата, посочени в чл. 381, ал. 6 от
НПК - осъдения Ц., двамата му упълномощени защитници адв. Г. и адв. Б. и
прокурора. Този писмен акт е съдържал детайлно отразено съгласие по всички
визирани в чл. 381, ал. 5 НПК въпроси. Сред тях са били и въпросите по чл.
381, ал. 1, т. 1 НПК - за деянието, в чието извършване осъденият се е признал
за виновен - индивидуализирано по време, място, начин на извършване,
предмет на престъпното посегателство по вид и стойност, словесно описание
на правната квалификация и цифрово изписване на приложимия наказателен
закон. Уточнени в проекта за споразумение са били и въпросите по чл. 381, ал.
5, т. 2 НПК - наказанието, което осъденият е приел да изтърпи, като при


                                      3
индивидуализацията му е била използвана привилегията на чл. 381, ал. 4 НПК
това наказание да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и без
да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.
Видно от протокола от проведеното на 16.06.2025 г. съдебно заседание, съдът
е разяснил правата на обвиняемия по чл. 55 НПК, а той на свой ред е заявил,
че разбира повдигнатото срещу него обвинение и се признава за виновен по
него, декларирал е, че е подписал споразумението доброволно, разбира
последиците от него и е напълно са съгласен с тях. На основание чл. 382, ал. 6
от НПК в съдебния протокол е било вписано съдържанието на
споразумението, което е било подписано от прокурора, защитниците и
обвиняемия Ц..
    При тези данни ВКС намира, че процедурата по глава Двадесет и девета е
протекла законосъобразно. Личните волеизявления на осъдения, че е съгласен
със споразумението и се отказва от разглеждане на делото по общия ред, са
направени в изискуемата форма и при стриктно спазване на процесуалните
изисквания, изпълнението на които гарантира, че отразяват свободната му
воля и пълното съзнаване на съответните правни последици. При осигурени
гаранции за независимостта и свободата на лично изразената от осъдения
суверенна воля за провеждане на диференцираната процедура с ясното
разбиране за последствията от това, отказът на осъденото лице да спори по
фактите на обвинението, да участва непосредствено в събирането и
проверката на доказателствата и да оспорва присъдата по реда на редовния
инстанционен контрол, е окончателен. Щом съгласието на обвиняемия е било
доброволно формирано и недвусмислено изразено към момента на
провеждане на диференцираната процедура, последващата промяна на
намеренията му и преоценка на решението му, въз основа на каквито и да е
субективни фактори, няма правно значение.
    Голословно е твърдението на защитника, че осъденият е сключил
споразумение под натиск от органите на досъдебното производство и с цел
промяна на прилаганата към онзи момент спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“. От една страна, отразяването в съдебния протокол не
показва воденето на преговори от подобно естество, а щом като протоколът е
съставен по надлежния ред и в него не са искани поправки за неточни
отразявания, той е годен да удостовери съответните действия и начина, по
който са извършени (арг. от чл. 131 от НПК). Не без значение е и
обстоятелството, че в производството по глава 29 НПК осъденият е бил
представляван от двама упълномощени защитници, които на собствено
основание, като професионални страни в процеса, не са релевирали
оплаквания за осъществена принуда спрямо осъдения и елемент на
недоброволност при подписване на споразумението. Признанието за вина,
разкаянието за стореното и желанието на осъдения производството спрямо
него да приключи със споразумение са били обективирани и в протокола за
неговия разпит като обвиняем, приложен в т. 3, л. 11-12 от досъдебното
производство. Съображенията на осъдения да подпише споразумението, за да
бъде променена мярката му за неотклонение са ирелевантни в насоката,
сочена от защитата. Ако са верни, както защитникът твърди, те могат да

                                      4
изяснят личната мотивация на Ц. производството да приключи по
коментираната диференцирана процедура. Тя обаче е без значение за правото,
защото мотивите на лицето да се признае за виновно и да се съгласи да
изтърпи определено наказание не могат да бъдат да бъдат обективно
проверени от съда и в този смисъл са ирелевантни. За решаващия орган е
достатъчно да установи наличието на доказателства, които подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, и липса на такива, които да поставят под
очевидно съмнение съдържанието на първите.

    2. Неоснователно е твърдението на искателя, че окръжният съд е одобрил
споразумение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, неосъществено от
обективна страна.
    В основата на това защитно твърдение стои соченото от адв. М., че
иззетите от дома на осъдения синтетични канабиноиди 5F-CUMYL-PINAKA и
JWH-007 не съставляват годен предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 1
НК.
    Вярно е, както твърди защитата, че тези вещества не са били включени в
списъците към Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични. Двете вещества обаче по експертен път - вж.
ФХЕ №Н-56 на т. 1, л. 148 и сл. от д.п. и ФХЕ № Н-62 на т. 1, л. 155 и сл. от
д.п. - е установено, че имат сходен химически строеж и предизвикват
аналогично действие върху човешкия организъм като веществата CUMІL-4
CN-BINAKА и JWH-018, които са включени в Списък 1 към същата наредба -
„Растения и вещества с висока степен на риска за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Поради това и с оглед легалната дефиниция,
съдържаща се в §1, т. 17 от ЗКНВП, предвид структурната им и
фармакологична близост до контролирани канабиноиди, държаните от
осъдения вещества представляват годен предмет на престъплението по чл.
354а, ал. 1 НК.
    Без основание защитникът твърди, че преценката за естеството на
процесните вещества като аналози е направена от некомпетентно вещо лице -
от химика експерт Н. К. вместо от „лекар - нарколог“, който е трябвало да ги
изследва. На първо място, според обнародвания в ДВ, бр. 6 от от 21.01.2025 г.
Списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал.
1 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжния съд - Плевен и
Административен съд – Плевен, Н. К. К. е вписана като експерт в клас 7.3.
„Физико-химични експертизи“. Такъв специалист от научна гледна точка е
напълно достатъчен да даде заключение дали химичната структура на едно
вещество е сходна с такава на наркотично вещество, включено в списъците по
ЗКНВП, дали има структурни модификации, които все още запазват
фармакофора (основното структурно ядро на веществото) и дали последното
може да се счита за химичен аналог на поставен под контрол синтетичен
канабиноид. Това е изцяло химичен въпрос, свързан с изследване на
структурно подобие, функционални групи, клас на съединенията, механизъм

                                     5
на действие, принадлежност към групата на синтетичните канабиноиди и т.н.,
без за определяне на структурното сходство да е необходим специалист с
медицинско образование, още по-малко сочения от защитата „нарколог“,
какъвто в България не съществува.

    3. Неоснователен е доводът на защитата, че в нарушение на материалния
закон окръжният съд е одобрил споразумение по отношение на деяние по чл.
354а, ал. 1 НК, което с оглед житейския и професионалния опит на осъдения,
не е осъществено от него от субективна страна.
    В обитаваното от подсъдимия жилище в гр. П., ул. „*****“ № 53, вх. Б, ет.
3, ап. 13 са открити 182.650 гр. синтетичен канабиноид 5F-CUMYL-PINAKA
и 129.270 гр. синтетичен канабиноид JWH-007 или общо 311.920 гр. вещества
– аналози на наркотични вещества на обща стойност 9357.60 лева. Тези
количества многократно надхвърлят типичните нива за лична употреба или
случайно държане и са характерни за дейност по съхранение и
разпространение. В тази насока са и откритите в жилището електронни везни,
лабораторно оборудване и водените записки за „проби“ от изпитване – вж.
снимка на тетрадка на т. 1, л. 136 от д.п. Тези обстоятелства свидетелстват за
организирана дейност, включваща техническо боравене, дозиране, смесване
или анализ на веществата, несъвместимо с твърдението, че осъденият не е бил
наясно с техния вид. Във връзка с този защитен довод не би могло да бъде
подминато и писмото на Агенция „Митници“ – Централно митническо
управление (т. 3, л. 13–14 от д.п.), от което е видно, че през 2024 г. и на
23.01.2025 г. – само седмица преди процесното деяние – осъденият в лично
качество или като представител на търговско дружество „****“ LT D е бил
вписан като получател на пратки от чужбина, които лабораторни експертизи
са установили, че съдържат вещества, включени в Списък 1 към Наредбата за
реда на класифициране на растенията и веществата като наркотични. Въз
основа на посочените обективни факти, умисълът на подсъдимия за държане
на аналози на наркотични вещества е могъл да бъде несъмнено установен от
окръжния съд въз основа на големите количества процесни вещества,
електронните везни и лабораторно оборудване, водените записки за проби,
както и на доставките от чужбина на вещества, забранени за държане без
надлежно разрешение. Поради това тезата за „незнание“ остава изцяло в
плоскостта на защитна стратегия, несъответстваща на доказателствата по
делото.

   4. За частично основателно се приема възражението на защитата адв. М. за
незаконосъобразно одобрение на споразумението в частта му относно
веществените доказателства по делото.
   За част от тези веществени доказателства – двата мобилни телефона,
предадени с протокол за доброволно предаване от осъдения на 31.01.2025г., е
одобрено съгласието на страните да бъдат върнати на В. Ц.. За друга част от
веществените доказателства – химически вещества, материали, изделия и
лабораторно оборудване, тетрадка и пр., подробно описани в съдебния акт,

                                      6
представляващи преобладаваща част на иззетото на досъдебното
производство, е одобрено съгласието на страните да бъдат унищожени. За
трета част – двата CD-R, предоставени от Министерство на финансите,
Агенция митници, е одобрено съгласието на страните да останат по делото.
   В тези три части съдебното определение е законосъобразно. Отчетено е в
тази връзка, че съгласно чл. 381, ал. 5, т. 6 НПК подписалите споразумението
страни трябва да съгласуват позициите си по въпроса с иззетите по делото
веществени доказателства, които не са необходими за нуждите на
наказателното производство. Това на практика се е случило в проекта за
споразумение, одобрен в съответствие със закона в откритото заседание от
окръжния съд. Двата мобилни телефона, като незабранени за притежание
вещи със стойност, правилно са били върнати на подсъдимия, тъй като
именно той за целите на досъдебното производство доброволно ги е предал.
Двата цифрови носителя /CD-R/ като част от официална справка, изготвена от
държавен орган – Агенция „Митници“, съдът правилно е споделил позицията
на страните, че следва останат по делото. Останалите веществени
доказателства, които според Комплексна техническа и химическа експертиза
№ Н-195 на т. 3, л. 26 и сл. от досъдебното производство в съвкупност могат
да послужат за производство на вейп устройства, за каквото подсъдимият не е
имал разрешение/лиценз, основателно е счетено, че подлежат на
унищожаване.
   Незаконосъобразно обаче е съдебното произнасяне по отношение на
предадените с протокол за доброволно предаване от 31.01.2025 г. (т. 2, л. от
досъдебното производство) парични средства, възлизащи на сумата от 8 930
лева. В проекта за споразумение страните са записали, че като пряка облага,
придобита от престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, на основание чл. 53 НК
тази сума следва да бъде отнета в полза на държавата. Като е одобрил
споразумението и в тази му част съдът е действал незаконосъобразно.
   Съгласно чл. 383, ал. 2 НПК произнасянето по приложението на чл. 53 от
НК се извършва по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, а не със споразумението,
както е било сторено в разглеждания случай. Кръгът от въпроси, по
отношение на които страните биха могли да постигнат съгласие за
споразумение, е изрично очертан в нормата на чл. 381, ал. 5 и ал. 8 НПК и
сред тях не е включено произнасянето по чл. 53 НК. Одобрявайки
споразумение, в частта му в която е инкорпорирано приложението на чл. 53
НК, съдът недопустимо е разширил правомощията си и е ограничил
възможността на страните да предизвикат инстанционен контрол. В тази
насока са Решение № 112 от 05.03.2025 г. по н.д. № 1058/2024 г., Н. К., ІІ н.о.
на ВКС, Решение № 591 от 18.11.2024 г. по н.д. № 837/2024 г., Н. К., ІІ н.о. на
ВКС, Решение № 434 от 05.08.2024 г. по н.д. № 490/2024 г., Н. К., ІІІ н.о. на
ВКС и др.
   С приложения подход Окръжен съд – Плевен, който е пропуснал да
предложи на страните отпадането на тази клауза от споразумението, е
допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените. Поради
тази причина производството следва да бъде възобновено, като делото бъде


                                      7
върнато за ново разглеждане в тази му част от друг състав на окръжния съд по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, който е и задължителният процесуален ред при
решаване на въпросите по чл. 53 НК.

   Така мотивиран и на основание чл. Върховният касационен съд, първо
наказателно отделение

                                 РЕШИ:
   ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение от 16.06.2025 г.,
постановено по н.о.х.д. № 449/2025 г. по описа на Окръжен съд –Плевен, с
което е одобрено споразумение за решаване на делото по отношение на
обвиняемия В. Ц. Ц., в частта, с която на основание чл. 53 НК е отнета в полза
на държавата парична сума в размер на 8930 (осем хиляди деветстотин и
тридесет) лева, като ВРЪЩА делото в тази част за разглеждането му от друг
състав на ОС-Плевен по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.



                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      8