Възражението срещу заповед за изпълнение и неприсъственото решение

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ
                                    № 168
                            гр. София, 29.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                              Председател: Костадинка Недкова
                              Членове:     Николай Марков
                                           Красимир Машев

при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело
№ 20268002900180 по описа за 2026 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


          Производството се развива по чл. 307, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 303, ал.
1, т. 5, предл. 1 ГПК.
        Образувано е по подадена от Е. Н. Г. (К.) молба за отмяна на
основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК на влязло в сила неприсъствено
решение № 178/02.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1162/2022 г. по описа на
РС-Разлог, с което са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу Е. Н. Г. (К.) кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове за установяване със сила на
пресъдено нещо, че „Профи Кредит България“ ЕООД притежава парични
вземания срещу Е. Н. Г. (К.), материализирани в заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 377/17.06.2022 г. по ч. гр. д. № 588/2022 г. по описа на РС-Разлог,
както следва: 1) 2305,04 лв. - главница по договор за потребителски кредит №
30041777707/09.01.2020 г.; 2) 1186,66 лв. - възнаградителна лихва, изтекла за
периода от 15.11.2020 г. до 03.12.2021 г.; 3) 191,08 лв. – законна мораторна


                                       1
лихва, изтекла за периода от 16.02.2020 г. до 03.12.2021 г.; 4) 280,56 лв. –
законна мораторна лихва, изтекла за периода от 03.12.2021 г. до подаване на
заявлението - 31.05.2022 г., ведно със законната мораторна лихва върху
главницата от подаване на заявлението - 31.05.2022 г., до окончателното
заплащане, както и за осъждане на Е. Н. Г. (К.) да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД следните суми: 1) 651,17 лв. - възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“; 2) 1530,04 лв. - възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, ведно със законната мораторна лихва от подаване на заявлението в
съда - 31.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; 3) 48,38 лв. -
разноски в заповедното производство и 4) 277,98 лв. - разноски в исковото
производство.
        За да обоснове молбата за отмяна на влязлото в сила решение чрез
извънредните средства за отмяна, молителят твърди, че влязлото в сила
неприсъствено решение е постановено при неосъществяване на уредените в
чл. 238, ал. 1 ГПК процесуални предпоставки – непредставяне в срок на
писмен отговор на исковата молба, без ответникът да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Твърди, че е подал отговор на
исковата молба, като за непораждане на процесуалните основания за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника е ирелевантно
обстоятелството дали този писмен отговор е подаден в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК или извън него. Счита, че подаването на възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК прегражда правната възможност за постановяване
на неприсъствено решение.
       Ответникът по молбата - „Профи Кредит България“ ЕООД, оспорва
молбата за отмяна на неприсъственото решение, като развива подробни
съображения относно нейната неоснователност.
       С определение № 507/19.02.2026 г. по настоящото дело, постановено в
производство по чл. 307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в
открито съдебно заседание.
       В проведеното на 21.04.2026 г. о. с. з. молителят не се явява, като
страните не изпращат процесуални представители.
       За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема
следното:
       С неприсъственото решение, което се иска да бъде отменено чрез

                                     2
уреденото в чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК извънредно средство за отмяна на
неправилни влезли в сила решения, Районен съд-Разлог е приел, че са
породени всички процесуалноправни и материалноправни предпоставки,
уредени в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника по подадената искова молба - Е.
Н. Г. (К.), а именно: 1) ответникът не е подал писмен отговор на исковата
молба; 2) не се е явил лично и не е изпратил процесуален представител в
първото открито съдебно заседание; 3) не е поискал делото да бъде разгледано
в негово отсъствие; 4) ищецът е поискал да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника; 5) на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от непредставянето на
отговор на исковата молба, вкл. и от неявяването му в първото открито
съдебно заседания по делото и 6) въз основа на фактите, наведени в исковата
молба и представените към нея доказателства, допуснати от съда по исковото
производство, предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК положителни
установителни искове са вероятно основателни (очевидно съдът по исковото
производство е имал предвид разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като
съдът по заповедното производство е издал заповед за изпълнение, срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение).
        Молбата за отмяна е неоснователна.
         Производството     за    отмяна    е    средство  за     извънреден,
извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения. Съгласно
чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне,
когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била
лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно
представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник
поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В
конкретния случай молителят обосновава молбата за отмяна с първата
процесуална предпоставка – неприсъственото решение е постановено при
нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на
страните в производството (основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл.
1 ГПК).
       Молителят е страна в производството по гр. д. № 1162/2022 г. по описа
на РС-Разлог, по което е постановено влязлото в сила на 02.06.2025 г.


                                       3
неприсъствено решение № 178/02.06.2025 г., чиято отмяна се иска. Той не
твърди основания за отмяна на неприсъственото решение при предпоставките
на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В молбата се съдържат правни твърдения за
неосъществяване на едно от нормативните изисквания за постановяване на
неприсъствено решение – да не е подаден отговор на исковата молба, което
обстоятелство обосновава основанието за отмяна на влязло в сила
неприсъствено решение по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК - арг. чл. 303, ал. 3
ГПК.
         При анализ на извършените от съда по исковото производство, и от
страните в заповедното и исковото производство процесуални действия се
установява, че нито в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
нито до първото по делото заседание ответникът е подал отговор на исковата
молба. На 01.02.2024 г. лично е получил препис от исковата молба с
приложенията, но нито до 01.03.2024 г., нито до проведеното на 30.04.2025 г.
о. с. з. е подал отговор на исковата молба, както необосновано поддържа в
молбата за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение.
         Нито той, нито негов процесуален представител се е явил в това
открито съдебно заседание, като не е поискал делото да се разгледа в негово
отсъствие. Определението, с което съдът се е произнесъл на основание чл.
140, ал. 1 ГПК по доказателствените искания на ищеца и е насрочил о. с. з. по
делото за 28.04.2025 г. от 10,00 ч., като е указал на ответника последиците от
неспазването на срока за подаване на исковата молба, за неявяването му в
открито съдебно заседание, без да е направил искане за гледане на делото в
негово отсъствие, т.е. за процесуалната възможност по искане на ищеца съдът
да постанови неприсъствено решение срещу ответника, е връчено лично на Е.
Н. Г. (К.) на 01.04.2025 г. С молба от 24.03.2025 г. процесуалният представител
на ищцовото дружество е поискал да бъде постановено срещу ответника
неприсъствено решение, поради което след преценка, че съобразно
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове са вероятно основателни, съдът е
постановил неприсъствено решение.
       Нормативната цел на заповедното производство е насочена към
изясняване дали заявеното от кредитора парично или непарично вземане е


                                       4
спорно, т. е. дали е годно за принудително изпълнение с помощта на
държавната принуда. С предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се
цели да бъде установено със сила на пресъдено нещо дали оспореното в
заповедното производство вземане съществува, като при уважаването на
положителния установителен иск ще влезе в сила заповедта за изпълнение, с
която вече е допуснато принудително удовлетворяване на претендираното
парично или непарично притезание (при заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК), респ. въз основа на която ще бъде издаден изпълнителен лист –
арг. чл. 416, ал. 2 ГПК (при заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК). Предмет
на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК представлява притезанието по
издадената заповед за изпълнение, като той се счита за предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК.
          Заповедното производство се развива едностранно, като едва при
подаване на възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение в
решителния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК и иск от заявителя в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК съдът ще разреши със сила на пресъдено нещо правния спор между
страните по материалното правоотношение в състезателно, двуинстанционно,
исково производство, за което се прилагат и нормативните правила, уредени в
чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК (за постановяване на неприсъствено решение).
Следователно, бланкетното възражение срещу заповедта за изпълнение,
подадено от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, не може да се приравни
нито на писмен отговор срещу исковата молба, нито на искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие, нито на упражнено право на защита и в
исковото производство. По същество в този смисъл е формираната от ВКС
практика – напр. решение № 215/9.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3802/2017 г.,
III г. о.; решение № 6/3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3258/2023 г., III г. о.;
решение № 70/7.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 112/2021 г., III г. о., при
постановяването на които са разглеждани основанията за отмяна на влязло в
сила неприсъствено решение по дела, образувани по искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Преценявани са само предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, но не е обосновано правно
съждение, че подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение на
длъжника срещу заповедта за изпълнение е процесуална пречка за
постановяване на неприсъствено решение, както неоснователно поддържа

                                      5
молителят. Единствено, когато възражението срещу заповедта за изпълнение е
мотивирано с обосновани от длъжника конкретни оспорвания за недължимост
на предявеното в заповедното производство парично или непарично
притезание, то следва да се приравни на писмен отговор на исковата молба по
чл. 131, ал. 1 ГПК. Съгласно тълкувателите разяснения по т. 11а от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК възможността на
длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1
ГПК притежава правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131,
ал. 1 ГПК, като съдът следва да разгледа в производството по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК само обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК
оспорвания на вземането на кредитора, като например: на основанието, от
което произтича вземането; за недействителност на това основание; за
погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение. Но и в този случай възраженията относно
надлежното упражняване на правото на иск, като например: за нередовност на
исковата молба; за недопустимост на иска; за отвод за подсъдност, следва да се
заявят в писмения отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК.
        От делото по заповедното производство се установява, че длъжникът
е подал в решителния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу издадената
заповед за изпълнение (съгласно образеца, утвърден на основание чл. 425 ГПК
с наредбата на министъра на правосъдието), но то не е обосновано с конкретни
оспорвания за непораждане или несъществуване на предявените от заявителя
парични притезания, поради което то не може да се приравни на отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.
        При така приетите за установени правнорелевантни факти и
изложените правни доводи настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че при постановяване на неприсъственото решение Районен съд-Разлог
не е допуснал процесуално нарушение, което да е довело до лишаване на
ответника в исковото производство от процесуалната възможност да участва в
делото, поради което молбата за отмяна на това неприсъствено решение на
основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК трябва да бъде отхвърлена.
       Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ
Търговско отделение,

                                  РЕШИ:
                                      6
                                РЕШИ:

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8545/21.07.2025 г. на Е. Н.
К., ЕГН ********** за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК
на влязлото в сила неприсъствено решение № 178/02.06.2025 г., постановено
гр. д. № 1162/2022 г. по описа на Районен съд-Разлог.
       РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     7