Давност при погасителни вноски по кредит и задължение за мотивиране

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 87
                           гр. София, 23.03.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                             Председател: Костадинка Недкова
                             Членове:     Николай Марков
                                          Красимир Машев

като разгледа докладваното от Николай Марков Касационно търговско дело
№ 20258002901638 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
     Производството е по чл.290 от ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на В. Б. Ц., Хрисияна В. Ц., чрез
баща си и законен представител В. Б. Ц. (конституирана на мястото на
починалата в хода на производството пред ВКС И. Х. Ц.), Д. М. К. и С. И. Т.
срещу решение №369 от 02.04.2025 г. по гр.д.№2674/2024 г. на ОС Пловдив. С
обжалваното решение е потвърдено решение №3114 от 10.07.2024 г. по гр.д.
№515/2022 г. на РС Пловдив, в частта му, с която са уважени предявените от
„Първа инвестиционна банка“ АД срещу В. Б. Ц., И. Х. Ц., Д. М. К. и С. И. Т.
искове по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№15690/2020 г.
на РС Пловдив: 8682.11 евро, просрочена и непогасена главница по договор за
кредит от 02.08.2010 г. и анекси №1/27.12.2011 г. и №2/06.02.2012 г., 6607.33
евро, договорна лихва, начислена за периода 05.07.2012 г. - 05.08.2020 г. и
74.89 евро, непогасени разноски за подновяване на ипотека, обезпечаваща
вземанията по договора за кредит и анексите към него, ведно със законната


                                      1
лихва върху главницата, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане,
и в частта му за разноските.
       В жалбата са наведени доводи, че решението е нищожно, евентуално
недопустимо, тъй като въззивният съд е „оставил в сила“ първоинстанционния
съдебен акт, което е в изключителна компетентност на касационната
инстанция. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно поради
съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния
закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил наведените
във въззивната жалба доводи и възражения и не е съобразил дадените в ТР
№3/2023 г. от 21.11.2024 г. по т.д.№3/2023 г. на ОСГТК на ВКС разяснения,
относно началния момент на течение на давностния срок на погасителните
вноски по договор за банков кредит.
      Ответникът по касация „Първа инвестиционна банка“ АД изразява
становище за неоснователност на жалбата.
      С определение №3168 от 11.11.2025 г., решението е допуснато до
касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и
възражения на страните и ясни мотиви при отхвърлянето им като
неоснователни. 2. Кой е началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и лихви по погасителни вноски по
договор за банков кредит.
      Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
      Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от
надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
      За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че
между страните е сключен процесният договор за кредит, ведно с
приложените към него анекси, като кредитополучателите В. Б. Ц. и И. Х. Ц. и
поръчителите Д. М. К. и С. И. Т., се позовават на недействителност на
договора и на отделни негови клаузи. Приел е, че нито една от разпоредбите
на договора за кредит не противоречи на закона и на добрите нрави, както и не
е уговаряно във вреда на жалбоподателите - напротив, същите към момента на
сключването на договора са били запознати с ГПР и с ГЛП, които са били в

                                     2
рамките на допустимото. В този смисъл е намерил, че при положение, че няма
клаузи в договора, противоречащи на императивните норми на закона, не е
налице недействителност на договора за кредит. По отношение наведеното
основание за унищожаемост на договора поради крайна нужда, е изразил
становище, че такава не се установява по делото, а и няма доказателства в тази
насока, които да навеждат на мисълта, че договорът е сключен при крайна
нужда. Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на вземането е изложил съображения, че последното не е
периодично (уговорено е връщане на части и срок за връщането - десет
години) и връщането на полученият заем представлява еднократно
задължение, поради което не може да се приеме, че за всяка от вноските
започва да тече погасителна давност, респективно давността е петгодишна и
същата започва да тече от момента на крайната дата, на която следва да се
върне кредита.
      Настоящият състав на ВКС намира, че формулираният от въззивния съд
диспозитив на решението, с който обжалваното първоинстанционно решение
е оставено в сила, вместо да бъде потвърдено, не води до нищожност или
недопустимост на съдебния акт. Същият е валиден, тъй като е постановен от
компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената
му правораздавателна власт, съставен е в писмен вид, подписан е от членовете
на състава и е разбираем. От друга страна решението на въззивния съд е
постановено по допустим иск в съответствие с очертания от ищеца, чрез
подробно наведените фактически твърдения и искания отправени до съда,
предмет на делото.
      По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
      Съобразно формираната константна практика на ВКС, обективирана в
множество актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК, в задължение на
въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните
доводи и възражения (вкл. и правните доводи по тълкуване значението на
факт или приложението на норма, съобразяването на които не предпоставя
необходимост от промяна в защитната позиция на другата страна, нито
събиране на нови доказателства или проверка на събраните), което произтича
от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на


                                      3
въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като
изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата,
доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази
насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на
защита на страните в процеса.
      С ТР №3/2023 г. от 21.11.2024 г. по т.д.№3/2023 г. на ОСГТК на ВКС е
разяснено, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно
чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
       В случая въззивният съд в противоречие с посочените разяснения,
допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила е
изложил декларативни мотиви, използвайки общи фрази без ясна връзка с
установените по делото факти и без да обсъди наведените от ответниците във
въззивната жалба доводи относно: 1. липсата на уговорен начин за плащане на
кредита, нито размер на същия към датата на сключване на анекс №2, с оглед
непредставяне на Приложение №3/погасителен план към посочения анекс и 2.
приложимото право по отношение процесния договор за кредит, като
същевременно е възприел извод за началния момент на течението на
давността, който е изцяло в противоречие с даденото в ТР №3/2023 г. от
21.11.2024 г. по т.д.№3/2023 г. на ОСГТК на ВКС разрешение (което с оглед
датата на постановяване на съдебното решение - 02.04.2025 г., е бил длъжен
да съобрази).
      Липсата на произнасяне на въззивния съд и излагането на мотиви,
отговарящи на изискването на чл.236, ал.2 от ГПК лишава касационната
инстанция от възможността да извърши преценка за основателността на
посочените доводи и възражения, поради което обжалваното решение следва
да бъде отменено на основание чл.293, ал.3, вр. чл.236, ал.2, вр. чл.269 от
ГПК, а делото, с оглед спазване процесуалните правила за инстанционност
при разрешаване на спора, следва да бъде върнато за ново произнасяне от
друг състав на въззивния съд, при което е необходимо да се обсъдят всички
доводи и възражения на страните във връзка със спорните въпроси по делото,
а при евентуално произнасяне по възражението за изтекла погасителна
давност – да се съобрази ТР №3/2023 г. от 21.11.2024 г. по т.д.№3/2023 г. на


                                     4
ОСГТК на ВКС.
      При новото разглеждане, на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният
съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС.
        Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия,
състав на Второ отделение,



                                РЕШИ:

     ОТМЕНЯ решение №369 от 02.04.2025 г. по гр.д.№2674/2024 г. на ОС
Пловдив.
     ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС Пловдив.
     Решението не може да се обжалва.


                                         Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                    5