Определяне на съпричиняване при непоставен колан и пиян шофьор

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                  № 74
                          гр. София, 05.03.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                           Председател: Ирина Петрова
                           Членове:     Десислава Добрева
                                        Мария Бойчева

при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина
като разгледа докладваното от Мария Б.а Касационно търговско дело №
20258002901052 по описа за 2025 година
      Производството е по чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на ответника “ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, против решение № 221/18.11.2024 г.
по в.гр.д. № 277/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, допускано до
касационна проверка в частта, с която след частични потвърждаване и отмяна
на решение № 84/13.03.2024 г., поправено с решение № 144/10.05.2024 г.,
постановени по гр.д. № 101/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, е осъден
настоящият касатор да заплати на ищеца М. В. Д. сумата над 8 000 лева до 30
000 лева – частичен иск, обезщетение за неимуществени вреди от получени
телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 24.07.2022 г., ведно със
законната лихва от 15.09.2022 г. до окончателното плащане.
      С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се размера на
обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД. Поддържа се
направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат поради липсата на поставен обезопасителен колан,
който с оглед конкретния механизъм на получаване на телесните увреждания е
могъл да го предпази от наранявания или да минимизира интензитета им,
както и поради неадекватността на проведеното лечение на травматичните
увреждания. Макар да е признато наличието на принос на пострадалия поради

                                     1
избора му да се качи в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, се
счита за занижен определеният от въззивния състав процент. В тази насока се
акцентира, че от апелативния съд неправилно са ценени доказателства по
делото и не са разгледани в пълнота възраженията на застрахователя за
значителния принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат. По тези
доводи се сочи като завишен определеният от съда размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 40 000 лева и за силно намалена определената
съпричинителна квота от 1/4. Оспорва се и началната дата на присъдената
лихва за забава с довод за несъобразяване изискването на чл. 380, ал. 1, изр. 2
вр. с ал. 3 КЗ. Претендира се отмяна на обжалваното уважително решение и
намаляване на обезщетението, при отчитане на принос на пострадалия не по-
малко от 80%, както и отхвърляне на акцесорната претенция за законна лихва
от 15.09.2022 г. до подаването на исковата молба.
       От ответника по касация М. В. Д. е депозиран отговор, в който се
изразява несъгласие с доводите на касатора за намаляване размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Счита се за недоказано възражението
на насрещната страна за съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат поради непоставен обезопасителен колан, съответно
поради неадеквантност на лечението с оглед неплатени здравни осигуровки.
Аргументира се значението на събраните по делото доказателства. Сочи се
като правилно присъждането на законната лихва върху определеното
обезщетение от 15.09.2022 г. до окончателното му плащане. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
       В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от третото лице - помагач Е. П. Д. не е
подаден отговор на касационната жалба.
       С определение № 2896/15.10.2025 г., постановено по настоящото дело,
въззивното решение в обжалваната част за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата над 8 000 лева до 30 000 лева – частичен иск, ведно със
законната лихва, е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280,
ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, уточнен от касационната инстанция, а именно: “за
необходимостта при приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от
преценка на релевантните факти и обстоятелства по делото за определяне
степента (квотата) на принос на пострадалото лице за настъпването на
вредоносния резултат”.
       В проведеното открито съдебно заседание касаторът и третото лице –
помагач не се явяват и не се представляват. Ответникът по касация поддържа
подадения отговор на касационната жалба. Излага становище, че правилно
въззивният съд е разгледал и съпоставил поведението на делинквента и на
пострадалия. По отношение на заявеното от застрахователя възражение за
съпричиняване изтъква, че водачът на лекия автомобил е признат за виновен с
влязло в сила споразумение, видно от което същият е нарушил множество
разпоредби от ЗДвП и то в пияно състояние. Относно възражението за
знанието на пострадалия за употреба на алкохол от водача, сочи, че


                                      2
неправилно и първата, и въззивната инстанция са кредитирали показанията на
заинтересования свидетел. Счита, че пострадалият ищец не е съпричинил по
никакъв начин настъпването на процесното ПТП, нито получените от него
увреждания, тъй като съгласно КСМАТЕ поставеният колан в случая не бил
могъл да защити същия от получаване на уврежданията. Моли да бъде
оставена без уважение касационната жалба. Претендира разноските по делото.

      Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни
основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема
следното:
      В случая апелативният съд, сезиран с въззивни жалби на насрещните
страни по спора, е приел, че искът е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на пътно-транспортно произшествие, предявен по
силата на сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Намерил е за
безспорно от фактическа страна, че с одобрено от съда споразумение на
20.06.2023 г. по НОХД № 250/2023 г. на Ямболския районен съд, Е. П. Д.,
трето лице - помагач на ответника в настоящия процес, е признат за виновен в
това, че на 24.07.2022 г. на път II-53, км. 177+400, между с. Тамарино и с.
Войника, Ямболска област, при управление на лек автомобил “Пежо 406” с
рег. № А3001АН, в пияно състояние - концентрация на алкохол в кръвта 2,07
на хиляда, е нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП, като е създал опасност за живота и здравето на хората и причиняване на
имуществени вреди, както и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – изгубил контрол над
автомобила и управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, в
резултат на което напуснал пътното платно, навлязъл в банкет и се блъснал
челно в крайпътно дърво, като причинил по непредпазливост телесни повреди
на повече от едно лице, включително средна телесна повреда на М. В. Д.,
изразяваща се в счупване на големия пищял /табия/ на подбедрицата, довело
до трайно затрудняване движението на крака за срок от 5-6 месеца. Не се
спори по отговорността на ответното застрахователно дружество, предвид
наличието към момента на произшествието на валидна застраховка
“Гражданска отговорност”, сключена с “Дженерали Застраховане” АД.
Въззивният състав е счел, че насрещните страни възразяват и навеждат доводи
само досежно размера на следващото се на пострадалия обезщетение, като
ищецът претендира към присъдените 20 000 лева допълнително обезщетение
от още 20 000 лева, а ответникът – редуциране на присъденото обезщетение
при приемане на съпричиняване не 50, а 80%, т.е. намаляване от 20 000 лева
на 8 000 лева.
      По отношение размера на справедливото обезщетение за обезвреда на
неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е споделил извода на
първоинстанционния, че същото следва да бъде определено в размер на 40 000


                                     3
лева. За да достигне до това заключение, е съобразил, че пострадалият, на 28
години към момента на произшествието, е претърпял гръдна травма и
контузия на десен крак, имащи характер на леки телесни повреди, както и
средна телесна повреда – контузия на левия крак, изразяваща се в две открити
счупвания на големия пищял от неговата подбедрица в областта на горна и
средна трета. Леките телесни увреждания са отзвучали за 15-25 дни, през
което време са търпени болки при движение и вдишване. Възстановяването от
травмата на левия крак е продължило 5-6 месеца при нормален ход на
оздравителния процес и при избрания от пострадалия начин на лечение чрез
мануална репозиция на костните фрагменти и гипсова имобилизация, без
извършване на операция с метална остеосинтеза. При младата възраст на
пострадалия и неявяването му на преглед от вещото лице по изслушаната пред
първата инстанция експертиза, която е следвало да определи остатъчните към
настоящия момент последици от процесните травми, апелативният съд е счел,
че същите са отзвучали при пълно възстановяване. Кредитирал е и
свидетелски показания, според които след инцидента ищецът е подпомаган от
близките си за ежедневните си нужди. Имал затруднено дишане, лош сън.
Ползвал 2-3 месеца патерици, като и досега накуцва. Станал по-избухлив, не
излизал с приятели, имал страх при качване в кола, затворил се в себе си.
Решаващият състав е посочил, че отчита и икономическата обстановка в
страната към момента на деликта.
      Въззивният съд е приел наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, качил се на автомобил с водач, за който е
знаел, че е употребил алкохол, поемайки риска от настъпване на ПТП с
последиците от това и поставяйки се по собствена воля в опасност от
увреждане. Този извод е обоснован от показанията на свидетеля Е. Д., водач на
катастрофиралия автомобил, според които пострадалият се е качил в
автомобила на свидетеля, като знаел, че водачът е употребил алкохол – първо
4-5 бири в с. Войника, където двамата пили заедно, преди да тръгнат за с.
Тамарино на рожден ден, където ищецът видял, че свидетелят пие алкохол.
Същите са счетени за кореспондиращи с експертното заключение, според
което наличието на етилов алкохол в кръвта в концентрация 2,07 на хиляда
съответства на средна степен на алкохолно опИ.е, която се характеризира със
значителни нарушения в мисловната дейност, съобразителност, внимание,
ориентиране в обкръжаващата среда, координация на движенията, реакциите
са силно забавени и често неадекватни. Апелативният съд не е зачел липсата
на поставен предпазен колан като принос на пострадалия за настъпване на
увредата с довод, че според експертите процесните травмите са получени в
резултат в или с намиращите се пред пострадалия предни седалки, както и
удар и притискане от деформирани части или елементи от автомобилното
купе или вътрешно оборудване на автомобила, т.е. липсва установяване на
причинно-следствена връзка между непоставения от ищеца предпазен колан и
претърпяното от него увреждане. Не е установил и такава връзка между
вредите и предприетото от пострадалия лечение на травмата на левия крак

                                     4
чрез мануална репозиция на костните фрагменти и гипсова имобилизация,
вместо чрез операция с метална остеосинтеза, доколкото медицинската
експертиза не сочи настъпили усложнения или удължаване на
възстановителния период вследствие на приложеното лечение, а и според
амбулаторен лист от 27.07.2022 г. за преглед от д-р Турсунлийска, “може да се
мисли за метална остеосинтеза след зарастване на раните…”, т.е.
оперативното лечение е било възможно, но не и задължително.
      С оглед вида на съпричиняване, изразяващо се в предприето пътуване с
автомобил със знанието за употребено от водача значително количество
алкохол, въззивната инстанция е определила приноса на ищеца в по-ниска
степен от този на виновния за произшествието водач, а именно - 1/4, при което
е намалила обезщетението на 30 000 лева.
      По спорния въпрос за началната дата, от която се дължи законна лихва
върху присъденото обезщетение, апелативният съд е преценил, че на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, при липса на данни за уведомяване на
застрахователя от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, ответникът
следва да покрие спрямо увредения ищец отговорността на делинквента за
забава от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя -
15.09.2022 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетението, дължи законната лихва за
собствената си забава. В този аспект за неоснователно е намерено
възражението на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за забава на ищеца
поради непредставени допълнителни документи и непосочване на банкова
сметка. По отношение на непредставените документи според уведомителното
писмо на застрахователя от 07.12.2022 г. въззивният съд е приел, че касателно
изисканите заключителен прокурорски акт, който е изготвен и внесен в съда
на 09.03.2023 г., автотехническата експертиза по досъдебното производство,
представена на 10.01.2023 г. в РУ-Стралджа, и съдебния акт от 20.06.2023 г. за
одобряване на споразумение, за ищеца е била налице обективна пречка за
осигуряването им, което изключва негова забава, а и същите не са от
категорията, при липсата на които застрахователят да може да откаже
произнасяне по претенцията. Подчертал е, че съгласно чл. 496, ал. 3 КЗ
последният не може да откаже да се произнесе, когато за удостоверяване на
пътно-транспортно произшествие е бил представен констативен протокол за
ПТП, какъвто в случая очевидно е бил приложен към претенцията на Д., след
като не е изискан. Съобразил е, че на основание чл. 380, ал. 3 КЗ
непосочването на банкова сметка може да освободи застрахователя от
отговорност за забава само при взето решение за обезвреда, което поради тази
причина не е било изплатено, какъвто не е настоящият случай.
      По тези съображения въззивният състав е отменил частично решение на
първата инстанция и е присъдил на ищеца допълнително сумата 10 000 лева
(разликата над присъдените 20 000 лева до 30 000 лева), ведно със законната
лихва, считано от 15.09.2022 г., както и законна лихва върху присъдената от
окръжния съд сума 20 000 лева за периода от 15.09.2022 г. до 15.12.2022 г.,

                                      5
като е потвърдил решението в останалата обжалвана част.

      По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
      Отговор на материалноправния въпрос, обусловил достъпа до касация,
за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се съдържа в
задължителните постановки на т. 7 от ППВС № 17/1963 г., мотивите на т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на
ВКС, и е доразвит във формираната трайна практика на касацията (решение
№ 15/19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №
60168/10.01.2022 г. по т.д. № 2082/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №
60078/01.12.2021 г. по т.д. № 459/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №
67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №
92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №
54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., и др.). Приема се, че
при направено от ответната страна възражение за съпричиняване приносът на
пострадалия подлежи на пълно и главно доказване, като приложението на
горепосочената разпоредба е обусловено от наличието на доказани в процеса
действия или бездействия на същия, с които той обективно е създал
предпоставки или възможност за настъпване на увреждането. За определяне
степента (квотата) на приноса му се извършва съпоставка на поведението и
действията на всеки от участниците в инцидента, като се отчита тежестта на
нарушението на делинквента и това на пострадалото лице, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.

      По касационната жалба:
      При разглеждане на заявеното от застрахователя възражение по чл.51,
ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат въззивният съд не е
съобразил всички конкретни обстоятелства, при които е настъпило
произшествието и които се отразяват на оценката на тежестта на поведението
на виновния водач и това на пострадалия като пътник в лекия автомобил
“Пежо 406”, за да определи приноса на последния от 1/4.
      В случая от ответника застраховател в преклузивния срок, с отговора на
исковата молба, е въведено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице поради знание за употребата на алкохол от
водача на автомобила, в който пострадалият е пътувал, поради липса на
поставен предпазен колан, както и поради проведено непълно и
несвоевременно лечение на ищеца. Въззивният съд е приел само наличието на
съпричиняване, изразяващо се в предприето пътуване с автомобил със
знанието за употребено от водача значително количество алкохол, с оглед на
което определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
намалено с размер на приноса - 1/4. Доколкото въззивното решение в частта за
потвърждаване на отхвърлителното първоинстанционно решение не е

                                       6
обжалвано от пострадалия ищец, а в настоящото производство се преценява
само степента на приноса по това възражение, то не може да се преразглежда
изводът на апелативния състав относно релевантния факт за знание у
пострадалия пътник за употребата на алкохол от водача на лекия автомобил,
както и преценката за кредитиране на дадените от последния показания с
оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора.
      Необоснован се явява изводът на въззивния състав за неустановяване на
причинно-следствена връзка между непоставения от ищеца предпазен колан и
претърпяното от него увреждане. От изслушаното пред първата инстанция
заключение на комплексната авто-техническа и медицинска експертиза, което
се кредитира от настоящия състав като компетентно и обосновано, се
установява, че пострадалият М. Д. – пътник на задната лява седалка на
катастрофиралия автомобил, не е получил т.нар. “коланна травма”, а съгласно
цитирания в същото протокол за оглед на местопроизшествието и петте
предпазни колана на автомобила са били в прибрано състояния и свободно са
се движили в обтягащия механизъм. Въз основа на тези данни се налага
извода, че пострадалият е пътувал без поставен колан, с което е извършил
нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Според вещите лица, механизмът на
настъпване на всички телесни увреждания на ищеца е следния: в момента на
удара поради внезапното намаляване скоростта на движение на лекия
автомобил до нула, тялото на пътника на задна лява седалка е подложено на
действието на значителна преносна инерционна сила с посока предимно
напред; това води до известно придвижване на тялото в пространството на
автомобилния салон, съответно до контакт с различни елементи от
вътрешното оборудване; влизайки в контакт с тях, то или отделни негови
части се удрят, притискат и травмират. Уврежданията се дължат на удар в или
с намиращите се пред пострадалия предни седалки на лекия автомобил. При
изслушване на заключението в проведеното пред първата инстанция на
30.10.2023 г. открито заседание вещото лице Узунов пояснява, че при
конкретния механизъм на ПТП – челен удар за автомобила, коланът се явява
изключително ефективен за предотвратяване преместване на тялото напред.
Този извод не се опровергава и от допуснатата от експертите възможност, че
такива увреждания, в частност това на левия крак, могат да се получат в
резултат на удар и притискане от деформирани части/елементи от
автомобилното купе или вътрешното оборудване на автомобила, т.е. и при
поставен предпазен колан. При челен удар – в случая в крайпътно дърво, е
голяма ефективността на инерционния колан, още повече при рязко
намаляване скоростта на движение и последвалото удара завъртане около
вертикалната ос на автомобила, като същият би могъл да способства за
задържане на тялото на пътника към седалката, за да предотврати
съприкосновение с елементи от вътрешността на автомобила. С оглед
конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното произшествие,
се формира извод, че правилно поставеният обезопасителен колан на пътника
е могъл да намали тежестта на получените травматични увреди. При тези

                                     7
данни се установява по безспорен начин причинната връзка между
разглежданото поведение на пострадалия и вредоносния резултат, поради
което оплакванията на застрахователя в касационната жалба, че поведението
на пътника е способствало за получените травми, са основателни.
      Следва да бъде споделен изводът на въззивния състав за недоказаност на
причинно-следствената връзка между увреждането и предприетото от
пострадалия лечение на травмата на левия крак чрез мануална репозиция на
костните фрагменти и гипсова имобилизация, предвид липсата на данни за
настъпили усложнения или удължаване на възстановителния период в
резултат на същото.
      За определяне на обективния принос на пострадалия следва да се
извърши съпоставка на неговото поведение, установено по-горе, и това на
водача, управлявал автомобила в пияно състояние - концентрация на алкохол в
кръвта 2,07 на хиляда, в нарушение на правилата по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, който изгубил контрол над същия, в резултат на което
напуснал пътното платно, навлязъл в банкет и се блъснал челно в крайпътно
дърво. При така изяснените конкретни обстоятелства следва да се приеме, че
допуснатите от увредения нарушения, изразяващи се в липса на предпазен
колан и предприето пътуване със знанието за употребено от водача на
автомобила значително количество алкохол, обосновават степен на
съпричиняване на вредоносния резултат от 55%, а не 1/4 (25%), както
неправилно е преценил въззивният съд. С оглед така определения принос на
пострадалия обезщетението по чл. 52 ЗЗД за претърпените неимуществени
вреди в приетия от втората инстанция размер от 40 000 лева, следва да бъде
намалено с 55% и възлиза на 18 000 лева (9 203,25 евро, превалутирани по
правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република
България). Това налага извод за отмяна на въззивното решение в обжалваната
уважителна част над тази сума до присъдените 30 000 лева (15 338,76 евро),
ведно със законната лихва, и отхвърляне на иска с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за тази разлика като неоснователен. В останалата допусната до
касация част искът е основателен, ведно със законната лихва от датата
15.09.2022 г., както е приета от въззивния състав.
      Ето защо на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК се налага частично
касиране на решението на Апелативен съд – Бургас в допуснатата до касация
уважителна част и доколкото не се изисква извършването от въззивния съд на
нови съдопроизводствени действия, следва спорът да бъде решен по същество
от касационната инстанция.

     Съобразно изхода на спора настоящият състав следва да се произнесе за
разноските, като съобрази и частичното влизане в сила на въззивното
решение. За първата инстанция застрахователното дружество не дължи
заплащането на държавна такса за разликата над 720 лева до 800 лева.
Присъденото в полза на адв. К. адвокатско възнаграждение за безплатната


                                      8
правна помощ, оказана на ответника в първоинстанционното производство, не
следва да бъде променяно предвид фактическата и правна сложност на
делото, извършените процесуални действия, вкл. събирането на
доказателства. По съразмерност в полза на застрахователя се дължат разноски
за първата инстанция от 780 лева (от общо претендираните 900 лева - депозит
за КМАТЕ, и 400 лева – юрисконсултско възнаграждение), поради което след
отчитане на присъдените 722 лева му се присъждат допълнително още 58 лева
(29,65 евро).
      При тази резултативност на делото на процесуалния представител на
ищеца за оказана безплатна правна помощ не се дължат присъдените от
въззивната инстанция 960 лева – допълнително за първоинстанционното
производство, както и за въззивното разликата над 1 250 лева с ДДС до 2 856
лева. Ответното дружество не дължи заплащането на присъдената с въззивния
съдебен акт държавна такса от 400 лева. По съразмерност на същото следва да
се определят допълнително разноски за юрисконсултско възнаграждение от
още 150 лева и за държавна такса от 40 лева, т.е. общо 190 лева (97,15 евро).
      За касационната инстанция касаторът е направил разноски за държавна
такса в общ размер на 470 лева (240,31 евро). На същия се определя
юрисконсултско възнаграждение от 230 евро, съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. с
чл. 25, ал. 2 от НЗПП. При тези данни му се присъждат разноски за
касационното производство от 258,67 евро, съразмерно на отхвърлената част
от иска. В списъка по чл. 80 ГПК ответникът по касация претендира разноски
за адвокатско възнаграждение от 3 800 лева с ДДС, платени по банков път,
като в приложения към същия договор от 14.01.2026 г. е посочено “платени в
брой→по банков път”, без да ангажира доказателства за плащане по сметка.
При това положение не може да се направи категоричен извод за извършване
на разхода, което изключва преценка за съответното му възстановяване.

     Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия,
състав на Първо отделение,

                                 РЕШИ:
      ОТМЕНЯ Решение № 221/18.11.2024 г. по в.гр.д. № 277/2024 г. по
описа на Апелативен съд – Бургас в частта, с която след частични
потвърждаване и отмяна на решение № 84/13.03.2024 г., поправено с решение
№ 144/10.05.2024 г., постановени по гр.д. № 101/2023 г. на Окръжен съд –
Сливен, ответникът “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е осъден да
заплати на М. В. Д. сумата над 18 000 лева до 30 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от 15.09.2022 г. до окончателното й изплащане, в частта
за потвърждаване на първоинстанционното решение за осъждане на
застрахователя за държавна такса за първата инстанция за горницата над 720
до 800 лева и в частта за осъждането му за държавна такса за въззивното

                                      9
производство от 400 лева, както и за присъждането в полза на процесуалния
представител на ищеца за оказана безплатна правна помощ за първата
инстанция допълнително 960 лева с ДДС и за въззивното производство
разликата над 1 250 лева с ДДС до 2 856 лева с ДДС, и вместо това
постановява:
       ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Камен,
обл. Сливен, ул. “Митко Палаузов” № 9, против “ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за разликата над 9 203,25 евро (18 000 лева) до присъдените 15 338,76 евро
(30 000 лева) – частичен, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 24.07.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 15.09.2022 г. до окончателното й
изплащане.
       ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 221/18.11.2024 г. по в.гр.д. № 277/ 2024
г. по описа на Апелативен съд – Бургас в останалата обжалвана част.
       ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. В. Д., ЕГН **********, с
адрес: с. Камен, обл. Сливен, ул. “Митко Палаузов” № 9, да заплати на
“ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, сумата от 258,67
евро – разноски за касационното производство, 97,15 евро – допълнително за
въззивното производство, и 29,65 евро – допълнително за първата инстанция.
       РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Е. П. Д., ЕГН
**********, в качеството м у на трето лице - помагач н а ответника
“ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049.
       РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     10