Практика · Върховен касационен съд · 25 Юни 2026
Оставяне в сила на присъда за опит за убийство при домашно насилие
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Подсъдимият и защитата му оспорват наложеното наказание от 11 години затвор за опит за убийство в условията на домашно насилие, като твърдят, че е прекомерно тежко и случаят е маловажен. Прокуратурата също подава протест поради неправилно приложена законова норма, но не го поддържа пред ВКС. Върховният касационен съд оставя решението в сила, като приема, че наказанието е правилно индивидулизирано и деянието е с висока обществена опасност.
Какво приема съдът
Българската правна система не прилага съдебния прецедент, поради което размерът на наказанието не може механично да се съпоставя с други дела, а се определя според индивидуалните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за конкретния случай.
Приложени разпоредби
- чл. 116, ал. 1, т. 6а НК
- чл. 115 НК
- чл. 18, ал. 1 НК
- чл. 54 НК
- чл. 58, б. А НК
- чл. 36 НК
- чл. 348, ал. 1 НПК
- чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
опит за убийстводомашно насилиеиндивидуализация на наказаниетоявна несправедливостлишаване от свобода
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. София, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Колева
Членове: Пламен Дацов
Иван Стойчев
при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора А. Б. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200428 по описа за 2026 година
Касационното производство е инициирано по жалба от адв.В.А. – защитник на
подсъдимия Б. С. Ф., срещу Решение №353 от 04.11.2025 год. по описа на ВНОХД
№881/2025 год. на Апелативен съд – София, НО – VI състав.
Оплакванията в жалбата са за наличието на касационните основания визирани в
чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК.
По делото е депозиран и касационен протест с основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
В хода на делото по същество пред ВКС – представителят на ВКП не поддържа
касационния протест, а касационната жалба сочи, че е неоснователна. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Няма и явна
несправедливост на наказанието. В тази връзка предлага атакуваното решение да бъде
оставено в сила.
Адв.А. – защитник на подсъдимия поддържа претенцията само по отношение на
чл.348, ал.1, т.3 НПК. Счита, че определеното наказание е прекомерно и дава пример с други
случаи, при които за по-тежки престъпления са определени по-леки наказания. По
разглежданото дело, според него, става дума за маловажен семеен скандал с три прорезни
рани.
1
Подсъдимият Ф. в своя защита твърди, че не е извършил престъпление по
повдигнатото му обвинение, че целият процес е бил предубеден, че не са му давали
възможност да се изкаже и да поиска събиране на доказателства, че е нямало домашно
насилие, че всичко е направено, за да може пострадалата да вземе пари от него и след
присъдата е оставила без грижа децата си, а едното е било накарано да сключи брак. Твърди
и, че наказанието е твърде голямо, тъй като не е извършил тежко престъпление. Всички
права са му били отнети от съда и прокуратурата.
В последната си дума подсъдимият разчита на съвестта на съда и моли за
справедливост.
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно
отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на обжалвания
съдебен акт, установи следното:
С Присъда №34 от 06.03.2025 г., СГС, НО-XVII състав по НОХД№1661/2024 год. е
признал подсъдимия Б. С. Ф. за виновен в извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6а вр.
чл.115 вр. чл.18, ал.1 и във вр. чл.54 НК го е осъдил на 15 години „лишаване от свобода“ при
„строг“ режим. СГС е приложил разпоредбата на чл.59, ал.1 НК. Произнесъл се е и по
чл.189 НПК.
С Решение №353/04.11.2025 год. САС, НО-VI състав по ВНОХД№881/2025 год. е
изменил присъдата на СГС в частта относно наказанието като го е намалил от 15 на 11
години „лишаване от свобода“. Потвърдил е съдебния акт в останалата му част.
По отношение на наведените основания в касационния протест:
Прокурор при САП е навел като довод касационното основание визирано в чл.348,
ал.1, т.1 НПК – нарушение на материалния закон. Твърди се, че САС незаконосъобразно е
приложил разпоредбата на чл.58А НК без в първоинстанционното производство да е
провеждано съкратено съдебно следствие.
Горното възражение, което не е поддържано от представителя на ВКП, е в разрез с
данните по делото. С решението си САС не е приложил разпоредбата на чл.58А НК, а чл.58,
б.А НК, което прави протеста неоснователен.
По отношение на наведените доводи в касационната жалба и допълнителните
аргументи от защитника и подс.Ф. представени в хода на съдебното производство
пред ВКС:
Макар и защитникът да не поддържа основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК, съдът ще
следва да коментира същото поради обстоятелството, че подсъдимият в хода на съдебното
производство заяви, че неправилно е бил подведен под отговорност за процесното
престъпление.
2
В тази връзка следва да се отчете, че не се наблюдава нарушение на материалния
закон. С оглед приетите факти по атакуваното решение на САС, законът е приложен
правилно като приетата правна квалификация по чл.116, ал.1, т.6а вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1
НК е в съответствие с наличната доказателствена съвкупност. Що се отнася до твърденията
на подсъдимия, че не е извършил процесното престъпление и разпитаните свидетели не
казвали истината, същите са ирелевантни в конкретния случай. Настоящият състав е
необходимо да подчертае, че несъгласието с анализа на доказателствата и с приетите от съда
факти не съставлява нарушение на материалния закон. Съдът поотделно и в тяхната
съвкупност е анализирал всички налични по делото доказателства, преценил е като е
съпоставил гласните доказателствени средства и изчерпателно е обосновал защо кредитира
съответните свидетелски показания. Още повече, че отбелязаните възражения на подс.Ф. по-
скоро са въпрос на процесуални правила за оценка на доказателства визирани като
основание в чл.348, ал.1, т.2 НПК, което също не е налице, а не нарушение на материалния
закон по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Този съд нееднократно е имал възможност да отбележи, че за
да е налице нарушение на материалния закон е необходимо да се констатира, че съдът е
приложил норма, която не е трябвало да бъде консумирана или не е бил приложен закон,
който е трябвало да бъде приложен, което в случая не се наблюдава. От друга страна,
несъгласието на подсъдимия с приетото от САС е без значение, тъй като съдът правилно е
квалифицирал поведението на дееца спрямо приетата по делото фактическа обстановка.
Същото се отнася и по отношение на оплакването за липса на реализирана квалификация по
чл.116, ал.1, т.6а НК. Контролираният съд с оглед наличните доказателства и кредитираните
такива правилно е квалифицирал въпросното престъпление по горецитирания текст. Видно
от мотивите за това към решението на САС – л.16-17, подробно е разяснено защо е налице
тази квалификация и настоящият състав напълно се солидаризира с въпросния анализ.
На следващо място, подсъдимият заявява, че прокуратурата и съдът са му отнели
всички права и не са му дали възможност да ангажира доказателства в своя защита.
Напротив, видно от материалите по делото и на подсъдимия, и на неговия защитник е
дадена възможност за това и не са му ограничавани правата предвидени по НПК. С
въззивната жалба не са правени доказателствени искания, а в хода на въззивното
производство съдът е дал възможност на подсъдимия за обяснения, което същият е сторил.
В последствие всички страни са заявили, че нямат доказателствени искания и делото е
изяснено от фактическа страна. В този смисъл са спазени всички права на подсъдимия,
включително като му е дадена възможност да представи доказателства и да направи
доказателствени искания.
По отношение на основното оплакване от подсъдимия и неговия защитник за явна
несправедливост на наказанието. Доводът на касаторите, че определеното наказание е явно
несправедливо, тъй като както се виждало от цитираните към жалбата други решения, ВКС
за сходни деяния е налагал по-леки наказания, не може да се сподели от настоящия състав. В
контекста на горното следва да се обърне внимание, че българската правна система е част от
континенталната такава и при нея не се признава съдебният прецедент като източник на
3
правото. Именно поради тази причина механичното съпоставяне на размерите на
наказанията по различни дела е юридически неиздържано. Следва да се напомни и още нещо
важно, че практиката на ВКС има за основна цел да уеднаквява тълкуването и прилагането
на закона, а не да налага еднакви по размер наказания за престъпления от един и същи вид,
изолирано от техния конкретен контекст. В допълнение, а и за пълнота следва да се каже, че
основен принцип в българското наказателно правораздаване е индивидуализацията на
наказанието, визирано в чл.54 НК. В цитираните от защитата решения на ВКС, съдилищата
са отчели конкретни за съответния казус смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и изкуствената им съпоставка с настоящия казус се явява непрецизна.
По настоящото дело, САС е съобразил съответната специфика на процесния случай.
Обосновал е, стъпвайки на доказателствената маса, че окръжният съд не е взел предвид
всички смекчаващи отговорността обстоятелства и по този начин е коригирал
първоинстанционния съдебен акт като е намалил наказанието. Неоснователно е
възражението, че се касае за „маловажен семеен скандал с три прорезни рани“. Видно от
съдебно-медицинската експертиза с раните на врата, лявата гръдна половина и дясната
раменна област са засегнати големи кръвоносни съдове довели до голяма кръвозагуба –
анемия, поставяйки в риск живота на пострадалата. Самите удари са нанеси в главата и
горната част на тяло, тоест към жизнено важни органи, което е целенасочен подход към
живота на пострадалата М.. Именно поради тази причина, а и с оглед на дързостта, с която е
извършено деянието - арогантност, упоритост и неотклонност да бъде реализирана целта,
води след себе си до извода, че деянието в никакъв случай не може да се квалифицира като
„маловажно“. Видът на телесните повреди също не е определящ, тъй като без
специализираната болнична намеса е имало реална опасност за живота на С. М.. С оглед на
всичко това, може да се каже, че съдът е съобразил всички отегчаващи отговорността
обстоятелства.
От друга страна, видно от л.18-19 на решението, САС подобно е анализирал и
смекчаващите отговорността обстоятелства, включително и чистото съдебно минало, а не
както сочи защитникът, че това не е било взето предвид. Съобразени са добрите
характеристични данни, трудовата ангажираност, това, че деянието е останало на фаза опит,
че същото е изключение в живота на подс.Ф., трудовата му ангажираност, грижата за децата,
което е довело САС до извод свързан с корекция в оценъчната дейност на първата
инстанция, видно от л.20 на мотивите към решението, а оттам до намаляване на
определеното наказание от 15 на 11 години „лишаване от свобода“. В контекста на горното
съдът е съобразил и това, че въпреки наличието на множество смекчаващи обстоятелства те
не са достатъчни за приложение на нормата на чл.55 НК. За сметка на това, САС
съобразявайки доказателствата по делото, правилно е приложил разпоредбата на чл.58, б.А
НК. Именно поради всичко гореизложено, определеното наказание не може да се приеме
като явно несправедливо. Съгласно константната практика на ВКС и законовата дефиниция
на чл.348, ал.5 НПК, явно несправедливо е само това наказание, което очевидно не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
4
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите визирани в чл.36 НК. В
процесния случай съдът правилно е съобразил всички факти по делото, което е довело до
това, че определеното наказание съответства на обществената опасност на конкретния
извършител и неговото деяние. Постигнати са целите визирани в чл.36 НК – реализиране на
специалната и генерална превенция. Не на последно място, съдът е приложил законът в
неговите рамки и е мотивирал защо е избрал именно този размер на наказанието.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице посочените касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в
сила като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, второ
наказателно отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №353 от 04.11.2025 година по описа на ВНОХД
№881/2025 година на Апелативен съд – София, НО-VI състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.