Отмяна на решение заради неучастие на съпруг като необходим другар

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ
                                    № 389
                            гр. София, 17.06.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                              Председател: Мими Фурнаджиева
                              Членове:     Борис Р. Илиев
                                           Яна Вълдобрева

при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело №
20268002101133 по описа за 2026 година
    Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
     Образувано е по молба на Д. Л. П. за отмяна на влязлото в сила от
25.10.2024 г. решение на Софийски апелативен съд № 1497/ 21.12.2023 г. по
гр.д.№ 1762/ 2022 г., с което по предявените от С. В. П. – Д., М. В. Н. и В. Г. П.
срещу И. П. П. искове, квалифицирани по чл.31 ал.1 ЗЗД, са унищожени
договор за дарение на идеални части от недвижим имот от 04.11.2016 г.,
сключен с нотариален акт /н.а./ № 57, т.ІІІ, рег.№.8920, дело № 395/ 2016 г. на
нотариус рег.№ *, с който П. В. П. дарява на И. П. П. 1% от собствения си
недвижим имот, находящ се в гр.С., кв.“*“, ул.“*“ № * /стара ул.“*“/ - а именно
1/3 ид.ч. от първи етаж от двуетажна жилищна сграда, застроена на 80 кв.м., с
идентификатор № *.*.*.*.*, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място, върху което е
построена, както и договор за прехвърляне на недвижим имот вместо
изпълнение на паричен дълг от 04.11.2016 г., н.а.№ 58, т.ІІІ, рег.№.8921, дело
№ 396/ 2016 г. на нотариус рег.№ *, с който П. В. П. прехвърля на
съсобственика си И. П. П. собствените си 99 % от горепосочения имот вместо
изпълнение на задължение от 18 500 лв.

                                        1
    С. В. П. – Д. е починала в хода на производството и е заместена от
правоприемниците си В. Х. Д. и Р. Х. Д.. М. В. Н. също починала в хода на
производството и е заместена от правоприемника си С. М. Н..
    Молителката твърди, че унищожените сделки са сключени по време на
брака й с ответника по делото И. П., поради което имотите били придобити в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Поддържа, че е била
необходим другар на ответника и е следвало да бъде конституирана като
страна по делото. Исковете обаче не били насочени и срещу нея и тя не взела
участие в производството, но решението имало сила за нея. Затова моли
влязлото в сила решение да бъде отменено.
    Ответните страни С. М. Н. и В. Х. Д. оспорват молбата с доводи, че
молителката е съпруга на ответника и не е могла да не знае за воденото дело,
въпреки което не встъпила в производството. Ищците нямали задължения,
нито правомощия, да проучват семейното положение на ответника, а и самият
ответник заявил в хода на производството, че неучастието на съпругата му
води до недопустимост на постановеното съдебно решение. Затова считат
подаването на молбата за отмяна за явна злоупотреба с права. Излагат и
доводи, че първата сделка /дарението/ не може да доведе до възникване на
СИО, а молбата за отмяна не може да бъде уважена по отношение на втората
сделка, след като е отхвърлена по първата.
    Ответната страна В. Г. П. също оспорва молбата с доводи за злоупотреба с
право, тъй като тя била подадена от адвокат В. Д. като пълномощник на Д. П.,
а същият адвокат представлявал съпруга й в производството, в което влязлото
в сила решение е постановено.
    Ответната страна Р. Х. Д. оспорва молбата за отмяна като поддържа, че
първата от унищожените сделки /за прехвърляне на 1 % от имота чрез
дарение/ е безвъзмездна и от нея СИО не може да възникне. За втората сделка
поддържа, че молителката не доказва между нея и ответника П. да
съществувал към момента на извършването й законов режим на общност на
имуществените отношения, поради което също не била налице СИО. Излага и
доводи, че евентуална отмяна на решението ще доведе до невъзможност за
събиране на доказателства в подкрепа на твърденията му за унищожаемост на
сделките, което ще доведе до нарушаване на правото му на справедлив
процес.

                                     2
    Върховният касационен съд намира подадената молба за отмяна за
допустима, а разгледана по същество – за частично основателна.
      Гр.д.№ 10756/ 2017 г. по описа на Софийски градски съд първоначално е
било образувано по подадена от С. В. П. срещу И. П. П. искова молба за
прогласяване нищожността, евентуално за унищожаване на договор за
дарение на идеални части от недвижим имот от 04.11.2016 г. по н.а.№ 57, том
ІІІ, рег. № 8920, дело № 395/ 2016 г. нотариус рег.№ *, с който П. В. П. дарил
на И. П. П. 1% от собствения си недвижим имот, находящ се в гр. С., р-н В.,
ж.к. „*“, ул. „*“ № *– стара ул. „*“; и договор за прехвърляне на недвижим
имот вместо изпълнение на паричен дълг от 04.11.2016 год. по н.а.№ 58, том
ІІІ, рег. № 8921, дело № 396/ 2016 г. на нотариус рег.№ *, с която П. В. П. е
прехвърлил вместо изпълнение на съсобственика си И. П. П. останалите 99 %
от посочения недвижим имот. Съдът констатирал, че ищцата не е страна по
двете сделки и указал на същата в едноседмичен срок да посочи на какво
основание предявява чужди права пред съд. В срока за изпълнение на тези
указания П. В. П. депозирал по делото молба, с която е заявил, че се
присъединява към исковата молба. На 29.12.2017 г. М. В. Н., като сестра на П.
П., също заявила искане да бъде конституирана като ищца по делото. П. П.
починал на 21.12.2017 г. /след датата на която е депозирал молба за
конституирането му като ищец по делото/ и съдът конституирал на основание
чл.227 ГПК на негово място като ищци по делото наследниците му М. В. Н.,
В. Г. П. и С. В. П. - Д.. С постановено по делото решение от 10.03.2022 г.
първоинстанционният съд отхвърлил предявените главни искове за обявяване
нищожността на двата договора, но уважил исковете за унищожаването им на
основание чл.31 ал.1 ЗЗД и отменил нотариалните актове, обективиращи двете
сделки. Това решение е обжалвано само от ответника по делото и е влязло в
сила в частта, отхвърляща главните искове. По въззивната жалба на И. П. е
постановено решението, чиято отмяна се иска в настоящето производство. С
него въззивният съд отменил решение № 260869/ 10.03.2022 г. по гр.д. №
10756/ 2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която
първоинстанционният съд отменил на основание чл.537 ал.2 ГПК двата
нотариални акта и го потвърдил в останалата му част. Доводите на ответника
И. П. във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното
решение поради неучастие на съпругата му в хода на производството
въззивният съд отхвърлил. Посочил, че неучаствалата съпруга е обвързана от

                                      3
неблагоприятното за нея решение като необходим другар, съгласно чл.216 ал.2
ГПК и че процесуалните действия, извършени от единия съпруг по предявен
иск за собственост, могат да доведат и до неблагоприятно засягане на общото
право, защото от силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще бъде
обвързан и неучаствалият в делото съпруг. В този случай защитата на другия
съпруг е обезпечена чрез възможността да иска на основание чл. 304 ГПК
отмяна на влязлото в сила съдебно решение.
      Така мотивираното въззивно решение е влязло в сила на 25.10.2024 г.,
когато е постановено определение № 4859 по гр.д.№ 1077/ 2024 г. на ВКС, ІІІ
г.о., с което касационната жалба на ответника П. срещу него не е допусната до
разглеждане по същество.
    От представеното към молбата за отмяна удостоверение за сключен
граждански брак № 263824/ 29.06.2002 г. на СО, район Красно село, е видно,
че на въпросната дата И. и Д. П.и са сключили брак, който няма данни да е
прекратен. Също така няма данни двамата съпрузи да са променяли режим на
имуществени отношения.
     Видно от изложеното, към момента на сключване на сделките,
унищожени с влязлото в сила решение, приобретателят по двата договора е
бил в брак с молителката. Въз основа на втория договор, ако същият не бе
унищожен, той би придобил собственост върху вещ и доколкото
придобиването е възмездно, без съпрузите да са избрали режим на разделност,
титулът за собственост би се разпрострял и по отношение на Д. П. при
условията на съпружеска имуществена общност, независимо че тя не е страна
по сделката. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по
т.д.№ 3/ 2016 г., ОСГК, по предявени от или срещу съпрузи искове за
собственост върху вещи и имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на
чл.216 ал.2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага
решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата. Затова като
ответни страни както по иск за собственост на спорната вещ, така и по иск за
обявяване на нищожността или унищожаване на придобивното основание, е
следвало да бъдат посочени двамата съпрузи. Постановеното само с участието
на единия съпруг решение има сила и за другия, съгласно чл.216 ал.2 ГПК, но
неучаствалият в делото съпруг има право да поиска същото да бъде отменено,


                                      4
съгласно чл.304 ГПК, за да бъде разрешен спорът при неговото участие като
страна в производството.
    Основателни са доводите на ответните по страната молби, че първият
договор /с който П. П. дарява на И. П. 1 % от процесния имот/ не е възмезден
и не може да доведе до придобиване на вещ при условията на СИО. Затова
молбата за отмяна на влязлото в сила решение, с което този договор е
унищожен, е неоснователна – за молителката решението няма сила в тази част
по смисъла на чл.304 ГПК. Неоснователни обаче са доводите на С. М. Н. и В.
Х. Д., че е недопустимо влязлото в сила решение да бъде отменено само по
отношение на един от договорите. Такова ограничение законът не съдържа,
при наличие на обективно съединени искове съдът постановява решение по
всеки от тях и няма пречка по един от исковете решението да има сила и за
неучаствала по делото страна – необходим другар, а по друг от исковете да
няма такава сила. В този случай решението се отменя само в тази част, за
която са налице предпоставките по чл.304 ГПК. Изрично в чл.307 ал.3 ГПК е
предвидено, че при основателност на молбата влязлото в сила решение се
отменя изцяло или отчасти.
    Неоснователен е доводът на ответната страна Р. Д., че след като няма
доказателства за режима на имуществени отношения между И. и Д. П., който
може да е такъв на разделност, то молбата за отмяна не може да бъде
уважена. Бракът между И. и Д. П. е сключен при действието на СК от 1985 г.
/отм./, който не предвижда възможност за друг режим на имуществени
отношения освен този на съпружеската имуществена общност.
Доказателствената тежест относно обстоятелството, че режимът след
сключване на брака е променен след влизане в сила на СК от 2009 г., не е за
молителя, а за ответните страни. Такива доказателства няма. Освен това и
действащия СК предполага режимът на общност като основен /чл.18 ал.2/,
поради което който твърди за приложим някой от останалите предвидени в
кодекса два режима, носи тежестта да го докаже.
    Неоснователни са и доводите на ответните страни, че с подаването на
молбата за отмяна Д. П. злоупотребява с процесуални права. Според трайно
установената съдебна практика носителят на едно субективно право е
свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни.
Упражняването на материално и процесуално право е поначало правомерно


                                     5
действие. Злоупотребата с право като противоправно поведение е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно – само за да бъдат увредени
права и законни интереси на други или в противоречие с интересите на
обществото. Очевидно молителката не упражнява правата си само с такава
цел. Тя има ясно защитими интерес да не бъде лишена от собственост, която е
придобила въз основа на втория унищожен договор /този, с който възмездно
се прехвърлят 99 % от процесния имот/. Когато титулярят на едно право го
упражнява в защита на собствен интерес, а не единствено да навреди другиму
или на обществото, злоупотреба с упражненото право не е налице.
     Неоснователни са и доводите, че ищците нямат задължения, нито
правомощия, да проучват семейното положение на ответника. Както
ответните по молбата страни сами признават, ответникът изрично заявил в
хода на производството, че неучастието на съпругата му в исковото
производство опорочава постановения краен акт. Не е било необходимо те да
проучват семейното му положение. В качеството на ищци те е следвало да
предприемат необходимите действия съпругата на ответника да бъде
конституирана като страна в производството. Съпругата няма задължения да
встъпва в процеса, а и никой друг освен ищците не би могъл да насочи
исковете срещу нея, тъй като ищецът е този, който решава с кого има правен
спор. Процесуалното бездействие на ищците да насочат претенциите си и
срещу съпругата на ответника, за която уважаващото исковете решение има
сила, има за последица отмяна на това решение и връщане на делото за ново
разглеждане с участието на необходимия другар. Ищците не могат да черпят
права от това си бездействие с доводи, че ще бъде нарушено правото им на
справедлив процес. Това право е съществено нарушено по отношение на
молителката, тъй като по отношение на нея има сила решение, върху
постановяването на което тя не е имала никаква възможност да влияе – т.е.
при невъзможност да упражни което и да е гарантирано на страните по делата
процесуални права.
    Видно от изложеното, влязлото в сила въззивно решение следва да бъде
отменено в частта, в която унищожава сключения на 04.11.2016 г. възмезден
договор между П. П. и И. П. на основание чл.304 ГПК, а в останалата част
молбата е неоснователна.
    Искането за присъждане на разноски е неоснователно, съгласно т.4 от


                                     6
Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС.
Разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила
съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по
съществото на спора. Разрешението следва да намери приложение и в
случаите, когато молбата за отмяна е уважена отчасти, тъй като едва след
окончателното приключване на спора ще стане ясно правното твърдение на
коя от страните в процеса получава защита и в каква степен.
    По изложените съображения Върховният касационен съд

                                  РЕШИ:

     ОТМЕНЯ на основание чл.304 ГПК по молба на Д. Л. П. влязлото в сила
от 25.10.2024 г. решение на Софийски апелативен съд №1497/ 21.12.2023 г. по
гр.д.№ 1762/ 2022 г. в частта му, с която е унищожен договор за прехвърляне
на недвижим имот вместо изпълнение на паричен дълг от 04.11.2016 г.,
обективиран в нотариален акт № 58, т.ІІІ, рег.№.8921, дело № 396/ 2016 г. на
нотариус рег.№*, с който П. В. П. прехвърля вместо изпълнение на
съсобственика си И. П. П. собствените си 99 % от недвижим имот, находящ се
в гр.С., кв.“*“, ул.“*“ № * /стара ул.“*“/ - а именно 1/3 ид.ч. от първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, застроена на 80 кв.м., с идентификатор №
*.*.*.*.*, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място, върху което е построена вместо
изпълнение на задължение от 18 500 лв.
    ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски
съд от етап конституиране на необходим другар.
     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Д. Л. П. за отмяна на влязлото в
сила от 25.10.2024 г. решение на Софийски апелативен съд №1497/ 21.12.2023
г. по гр.д.№ 1762/ 2022 г. в останалата част.
    Решението не подлежи на обжалване.


                                            Председател: _______________________

                                                Членове:

                                                       1. _______________________

                                                       2. _______________________



                                       7
8