Задължения на въззивния съд при липса на доклад по чл. 146 ГПК

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 427
                           гр. София, 26.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Мими Фурнаджиева
                            Членове:     Борис Р. Илиев
                                         Яна Вълдобрева

при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело №
20268002100790 по описа за 2026 година
    Производството е по чл.290 ГПК.
     С определение № 2294/ 04.05.2026 г. по настоящето дело по жалба на
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, преди
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/, е допуснато касационно обжалване на
въззивно решение на Варненски апелативен съд № 193 от 10.11.2025 г. по гр.д.
№ 335/ 2025 г, с което са потвърдени решение № 367/ 07.04.2025 г. и
определение № 2263/ 15.05.2025 г. по гр.д.№ 1302/ 2021 г. на Варненски
окръжен съд и по този начин са отхвърлени исканията на КОНПИ за отнемане
в полза на държавата от Т. К. Г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *.*.*.*.*, находящ се в гр. В., район М., бул.* № *, жилище –
апартамент *, на втори етаж, а съобразно архитектурен проект на първи
жилищен етаж, със застроена площ от 48,47 кв.м.; самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *.*.*.*.*, находящ се в гр.В., район М., бул.* № * -
ателие за творческа дейност № *, на * етаж, а съобразно архитектурен проект
на 1-ви етаж със застроена площ от 50,83 кв.м.; самостоятелен обект в сграда –

                                      1
жилище апартамент № * с идентификатор *.*.*.*.*, в сграда с идентификатор
*.*.*.*, находяща се в гр.В., ул.* № *, ет.* /евентуално в случай, че до
приключване на съдебното производство срещу посоченото имущество бъде
проведено успешно принудително изпълнение за удовлетворяване на
вземания на кредитори или се установи, че имуществото липсва или е
отчуждено, да се присъди равностойността на това имущество/; и сума в
размер на 11 301,99, представляваща намерени и иззети парични средства с
протокол за претърсване и изземване от 30.05.2017 г. и е потвърдено
определението на първоинстанционния съд, с което искането за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските е оставено без
уважение.
     Към настоящето дело е присъединена за разглеждане и частна жалба на
КОНПИ срещу определение на Варненски апелативен съд № 39 от 21.01.2026
г. по гр.д.№ 335/ 2025 г., с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело въззивно
решение в частта за разноските.
    Обжалването е допуснато по при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по
процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд като съд по
същество на спора да извърши преценка на всички доказателства и да обсъди
в мотивите към решението си всички доводи, твърдения и възражения на
страните?“.
    Според трайно установената практика на Върховния касационен съд /срв.
решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него,
решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в
него/ непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в
мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след
обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички
релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се
произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във


                                      2
въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на
фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни
изводи, включително и по възраженията и доводите на страните.
Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му.
     Обжалваното въззивно решение не съответства на така установената
практика, тъй като въззивният съд е постановил акта си без да вземе каквото й
да е отношение към доводите във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения и без да се произнесе по
искането за отстраняването им във въззивното производство. Ето защо по
отношение на това решение е налице касационното основание по чл.281 т.3
пр.2 ГПК. Спорът не може да бъде разрешен по същество от касационната
инстанция, тъй като се налагат допълнителни съдопроизводствени действия
/чл.293 ал.3 ГПК/.
     Делото е образувано пред Варненски окръжен съд по искова молба на
КПКОНПИ срещу Т. К. Г. и Ж. М. С., с която на основание чл.153 ал.2
ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ до съда е отправено искане за отнемане на
имущество на ответниците на стойност 720 312,23 лв. След отстраняване на
нередовности на исковата молба и предприемане на действия по вписването й,
преписи са връчени на ответниците които са депозирали отговори с
доказателствени искания и са представили писмени доказателства. По
искания на ответниците съдът отново е предприел действия по чл.129 ГПК и
след като е получил уточняваща молба от ищеца и становища от ответниците
по нея, с определение в закрито заседание № 1523/ 17.04.2022 г. по гр.д.№
1302/ 2021 г. дал ход на делото и го е насрочил в открито съдебно заседание. В
това определение не се съдържа проект за доклад по чл.146 ГПК. В
проведеното на 20.09.2022 г. първо открито съдебно заседание по делото
първоинстанционният съд не е извършил доклад по чл.146 ГПК. В протокола
за проведеното заседание не са посочени обстоятелствата, от които
произтичат претендираните права и възражения, не е дадена правната им
квалификация, няма отделяне на спорното от безспорното, няма указания как
се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
нито указания до страните за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства. Писмените доказателства, представени по делото от страните
до този момент, не са приети. Определение за приемане на писмените
доказателства по делото с посочването им не е постановено от съда до

                                      3
приключване на производството в първата инстанция.
    С молба от 08.09.2023 г. КПКОНПИ е направила частичен отказ от
исковете, останали са за разглеждане претенции за отнемане на незаконно
придобито имущество само от Т. Г. на стойност 377 701,99 лв. С определение
от 17.09.2023 г. съдът е прекратил производството по исковете, за който е
направен отказ от ищеца. В открито съдебно заседание на 21.02.2025 г.
първоинстанционният съд е дал ход на устните състезания, а с решение от
07.04.2025 г. е отхвърлил изцяло исковете на КОНПИ срещу Т. Г..
    В подадената от КОНПИ въззивна жалба срещу това решение се съдържа
оплакване, че по делото липсва доклад по чл.146 ГПК, че няма разпределение
на доказателствената тежест между страните и няма указания за кои твърдени
от тях факти не сочат доказателства. Посечено е, че това е съществено
процесуално нарушение, ограничаващо правата на страната. По този довод
въззивният съд не е взел отношение нито с определението,с което е насрочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание, нито в самото заседание,
нито в постановеното решение.
    Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/ 2013 г., ОСГТК, т.2, въззивният съд не следи служебно за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, но в
случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните
относно възможността да предприемат тези процесуални действия по
посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да
извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на
доклада Такива указания не са дадени. Вместо това е постановено решение, в
което е прието, че в началото на проверявания период ответникът не е
притежавал имущество, както и налични суми по банкови сметки, макар в
исковата молба да се съдържа признание от ищеца за налично имущество на
ответника в началото на проверявания период. Прието е, че наказателното
производство срещу ответника е прекратено и че това било безспорно между
страните. Определение, с което това обстоятелство да е обявено за безспорно,
не е постановено. Прието е също, че през проверявания период ответникът
имал приходи, доходи и източници на финансиране в общ размер на 987 099


                                     4
лв., включително застрахователни обезщетения 10 340 лв., 5 000 лв. от
продажба на недвижим имот, възстановени от търговци суми 2 608 лв., от
дарения 13 005,39 лв. В размера на доходите следвало да се включат и сумите
526 633,65 лв. приходи от реклама и хазарт и 52 603,90 лв. от продажба на
виртуална валута, които се установявали от представените по делото
декларация по чл.136 ЗПКОНПИ, уведомителни писма от „ЦКБ“ АД и
извлечение от сметката на ответника. Въпреки, че движението по електронния
портфейл не можело да се установи точно, поради изтичане на срока за
съхранение, въз основа на представените извлечения следвало да се приеме,
че Т. Г. е захранвал сметките към виртуалните карти и от тях е правил залози,
печалбите от които са били превеждани по сметката му в евро в „Банка ДСК“
и теглени в брой от „Изпей“. КОНПИ не оспорила представените извлечения,
справки и декларация и не е ангажирала доказателства за опровергаване на
данните съдържащи се в тях. Обичайните и извънредни разходи на ответника
за проверявания период същите били в размер на 640 529,75 лева. Нетният
доход за целия проверяван период възлизал на 346 570 лева и съпоставен със
стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито
от ответника имущество не било налице несъответствие, което да сочи за
незаконно придобито имущество.
     Основателен е доводът на КОНПИ в касационната жалба, че решението е
необосновано в частта, в която се приема, че наказателното производство
срещу ответника е прекратено. Акт, с който това производство да се
прекратява, не е представен и приет като доказателство, а обстоятелството не
е безспорно, както превратно е приел въззивният съд.
    Основателен е и доводът, че от въззивното решение не става ясно въз
основа на какви доказателства ответникът е получил приходи, доходи и
източници на финансиране в размер 38 712,50 лв. от кредити, 526 633,65 лв. от
реклама и хазарт и 52 603,90 лв. от продажба на виртуална валута. Относно
последните две съдът е посочил, че се установяват от декларацията на
ответника по чл.136 ЗОНПИ, от извлеченията от сметката му и от
уведомителни писма от ЦКБ. По делото уведомителни писма от ЦКБ няма,
има съпроводително писмо, с което е изпратена справка за движение по
виртуални банкови сметки на ответника и свидетелката С. и които не
съдържат информация за приходи от реклама, хазарт хили виртуална валута.
Декларацията на ответника по чл.136 ЗОНПИ не е доказателство – тя е

                                     5
твърдение на страната, както е твърдение това, което същата страна е
изложила в отговора срещу исковата молба за наличие на доходи от такъв
източник.
    Също основателен е доводът на КОНПИ, че въззивният съд
незаконосъобразно приел тези доказателства като неоспорени от ответника.
Това е естествена последица от липсата на доклад в първата инстанция, която
не е посочила кои писмени доказателства приема, кои обстоятелства не се
оспорват, а кои са спорни и съответно кой следва да ги докаже. Всъщност
КОНПИ е оспорила със становище от 15.07.2022 г. /л.288, т.І от
първоинстанционното дело/ всички писмени доказателства, представени до
този момент от ответниците, включително тези, на който въззивният съд се е
позовал, за да счете за установени приходите от реклама, хазарт и продажба на
криптовалута. Не става ясно също така защо в разходната част на анализа не са
отчетени разходите за тези дейности.
    Съдът, освен че се позовал на неприети и оспорени писмени
доказателства, без да вземе становище по оспорването, е базирал
фактическите си изводи на експертно заключение, което няма посоченото в
мотивите на решението съдържание. Според съда от таблица 14, вариант 2 на
СИЕ установява, че „… проверяваното лице е получило и други доходи,
включващи средства от наеми и рента, от усвоени кредити, приходи от
печалба, обезщетения … в размери както следва: наеми и рента /28402лв./;
кредити /38712,50лв./, застрахователни обезщетения / 10340лв./, 5000лв. от
продажба на недвижим имот /придобит по дарение през поверявания период/,
възстановени от търговци суми /2608лв./; от дарения 13005,39лв.“. Таблица 14
от заключението /л.880, т.ІІІ от първоинстанционното дело/ е озаглавена
„Справка за размера на нетния доход, по години за периода от 10.04.2009 г. до
10.04.2019 г. при Вариант 2“ и не съдържа каквито и да е данни за приходи на
проверяваното лице от посочените във въззивното решение източници. Така
фактическата констатация на въззивния съд за реализирани такива приходи
остава лишена от каквито и да е основания, доколкото той не е посочил
никакви други доказателства, от които тези приходи да се установяват.
    Необоснован е и изводът на въззивния съд, че в размера на доходите
следва да се включат и сумите 526 633,65 лв. приходи от реклама и хазарт и 52
603,90 лв. - от продажба на виртуална валута. Това съдът е приел за


                                     6
установено от представените по делото декларация по чл.136 „ЗПКОНПИ“,
уведомителни писма от „ЦКБ“ АД и „извлечение от сметката въззиваемия“.
Декларациите по чл.136 ЗОНПИ са едностранно съставени от ответника
документи, които не се различават от твърденията му в процеса и нямат
доказателствена стойност за установяване на тези твърдения. Не може да се
провери кое извлечение от сметка според въззивния съд установява
въпросните приходи, тъй като то не е индивидуализирано като документ, а в
проверявания период Т. Г. е имал различни банкови сметки в различни банки.
Съпроводителното писмо на „ЦКБ“ АД /ако съдът е имал предвид
приложеното на л.733, т.ІІІ от първоинстанционното дело/ удостоверява само,
че Т. Г. е имал за проверявания период издадени 903 бр. виртуални карти, а Ж.
С. – 205 бр. виртуални карти. Приложената към него справка не съдържа
цифри, съответни на посочените от въззивния съд като получени от ответника
суми, а и за изясняване на данните в тази справка са били необходими
специални знания. Съдът е бил длъжен и служебно да назначи експертиза,
която да установи какви приходи и разходи са правени по въпросните
виртуални карти и какъв е техния източник и то във варианти, защото
отговорът зависи от това, какво съдът ще приеме по отношение на
твърденията за наличие на фактическо съжителство между Т. Г. и Ж. С.,
съответно дали приходите по нейните карти биха имали значение за
икономическия анализ. Това предполага извършването на този анализ отново
изцяло, като при формулирането на задачата към вещото лице съдът следва
ясно да укаже какво счита за приходи, доходи и източници на финансиране,
какво приема за обичайни и извънредни разходи и какво – за имущество.
Съдът, предвид липсата на доклад в първоинстанционното производство,
следва да даде указания на страните за кои от твърдените факти не сочат
доказателства, да даде възможност за ангажиране на такива и да посочи кои
писмени доказателства приема за релевантни за спора. Само на тях той може
да основе фактическите си изводи, като ги индивидуализира надлежно в
мотивите към решението си.
    Видно от изложеното обжалваното решение, както и определението, с
което е отказано изменението му в частта за разноските, следва да се отменят.
Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд, при спазване на указанията в мотивите към настоящето
решение.

                                      7
    По изложените съображения съдът

                                РЕШИ:

    ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски апелативен съд № 193
от 10.11.2025 г. и определение № 39 от 21.01.2026 г., постановени по гр.д.№
335/ 2025 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг
състав.
    Решението не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     8