Отмяна на осъдителна присъда за помагачество във вещно укривателство

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 296
                          гр. София, 26.06.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Теодора Стамболова
                            Членове:     Надежда Трифонова
                                         Петя Колева

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Петя М. Маринова
като разгледа докладваното от П. Колева Касационно наказателно дело от общ
характер № 20268002200492 по описа за 2026 година
      Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК.
      Образувано е по жалба от подс. К. Т. Г. срещу присъда № 66 от
13.11.2025 г. на Варненски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 94/2025 г.
      В жалбата подсъдимият е навел касационните основания по чл. 348, ал. 1
НПК. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразили се в лишаване на подсъдимия от право на справедлив и
безпристрастен съд в лицето на докладчика по делото, както и превратно
оценени доказателствени източници - показанията на свид. Т. и пренебрегнати
доказателствени материали. Смята, че е бил нарушен и материалният закон.
Поставя на обсъждане въпроса, ако при вещно укривателство има
разпределение на ролите, не се ли превръща деецът в извършител, както и от
къде е изведена користната цел на подс. Г.. Излага твърдение, че присъдата на
Окръжния съд се гради на предположения. Претендира и явна
несправедливост на наказанието, сравнявайки размера му с това, наложено на
М. Н.. Затова иска отмяна на съдебния акт и оправдаване на Г. по обвинението
по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК или отмяна на присъдата и връщане на
делото на друг състав на Окръжен съд - Варна.
      В съдебно заседание адв. Й. поддържа жалбата. Моли за признаване на
подс. Г. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно


                                     1
претендира отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
      Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за
неоснователна. Твърди, че въззивният съд не е допуснал сочените нарушения
на процесуалния и материалния закони. Намира наложеното наказание за
справедливо. Счита, че е налице известно противоречие в диспозитива на
присъдата, касаещо несъответствие между словесното и цифрово изписване
на квалификацията на деянието, по която подс. Г. е признат за виновен, но
което може да бъде отстранено от ВКС. Затова пледира присъдата на
Варненския окръжен съд да бъде изменена.
      Подс. Г., редовно призован, не се явява.
      Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като
обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в
пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
      С присъда от 06.10.2022 г., постановена по НОХД № 3084/2020 г.,
Варненският районен съд признал подс. К. Т. Г. и М. Д. К. за невиновни по
обвинение по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК, а подс. М. Н. Н. за виновен за
деяние по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1 НК, като му било наложено
наказание лишаване от свобода в размер на три години и глоба в размер на
5000 лв. Бил определен първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието и било зачетено и приспаднато времето, през което подс. Н. бил с
мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.
      С решение № 258/17.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 527/2023 г.
присъдата на Районен съд – Варна от 06.10.2022 г. по НОХД № 3084/2020 г.
била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на
Районния съд.
      С присъда № 230 от 15.10.2024 г., постановена по НОХД № 4456/2023 г.,
Районен съд – Варна признал подс. К. Т. Г. и М. Д. К. за невиновни по
обвинение по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК.
      Със същата присъда подс. М. Н. Н. е признат за виновен за деяние по чл.
215, ал. 2, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1 НК и му е наложено наказание в размер на три
години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим и глоба в размер на 5000 лв., като подсъдимият е
оправдан за квалификацията по чл. 20, ал. 2 НК – деянието да е извършено
при условията на съучастие като извършител с К. Т. Г. и М. Д. К. – помагачи.
      Зачетено и приспаднато е на основание чл. 59, ал. 1 НК времето, през
което М. Н. Н. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
„Домашен арест“.
      На подс. Н. са възложени деловодните разноски.
      С присъда № 66 от 13.11.2025 г. на Варненския окръжен съд,
постановена по ВНОХД № 94/2025 г., присъдата на Районен съд – Варна по
НОХД № 4456/2023 г. е изменена, като по отношение на подс. К. Т. Г. е
отменена и той е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 215, ал. 1
вр. чл. 20, ал. 4 НК на една година лишаване от свобода.

                                       2
       На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на така наложеното
наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири
години, считано от влизане в сила на присъдата.
       Подс. М. Н. Н. е осъден да е извършил деянието по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр.
2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК, като извършител в съучастие с подс. К. Т. Г.
– помагач и е намалено наказанието му от три на две години лишаване от
свобода.
       В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена.
       Преди всичко е необходимо очертаване на пределите на касационната
проверка, като в настоящия случай присъдата на Варненския окръжен съд
относно М. Н. Н. и М. Д. К. има характер на решение и е влязла в сила. На
контрол подлежи второинстанционният акт в частта относно подс. Г.,
доколкото само в тази част въззивната присъда попада в ограничението на
нормата на чл. 346, т. 2 НПК.
       Жалбата на подс. Г. е допустима и основателна макар и не по всички
изложени в нея съображения.
        Първо следва да бъде обсъден доводът за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в лишаване на подсъдимия
от обективен и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6 Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи.
       Въззивният съд е задължен на основание чл. 314, ал. 1 НПК да провери
изцяло правилността на присъдата на първоистанционния, като не е ограничен
в преценката си относно необходимостта от провеждане на съдебно следствие
и събиране на относими към предмета на доказване писмени доказателства
и/или разпит на свидетели и/или вещи лица. В случая, в известна степен е
дистанцирано от високия професионализъм становището на съдията –
докладчик, обективирано в определението, постановено в съдебно заседание
от 23.01.2025 г. по реда на чл. 327 НПК, в което не е преценено, че е нужно
събиране на доказателства и момента, когато то е променено, доколкото такова
е взето след изслушване на пледоариите на страните по същество едва по
време на провеждане на тайното съвещание преди постановяване на
въззивния съдебен акт. Въпреки това, подходът на контролирания съд по
провеждане на въззивно съдебно следствие чрез извършване на допълнителен
разпит на някои свидетели и експерти не означава, че съдебният състав е
действал в насока подпомагане една от страните в ущърб на другата.
       Макар съдебното производство да е състезателно, съдът в рамките на
своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки за разкриване на
обективната истина. Затова, проверяваният съд не може да бъде упрекнат в
предубеденост по причина, че е извършил повторно процесуално-следствени
действия по делото, изразили се в преразпит на разпитаните от контролирания
от него съдебен състав свидетели. Нито едно действие на съда, свързано с
провеждане на въззивното съдебно следствие, с мотивиране на актовете по
движение на делото, дори с осъждането на подс. Г. могат да бъдат окачествени
като действия на предубеден съдебен състав по делото. Не се откриват данни
подс. Г. да е третиран като виновен от съдията – докладчик и член на

                                        3
въззивния съдебен състав. Не се установи съдията – докладчик от окръжния
съд да е изразил предварително становище по делото, което предстои да реши
и то да го прави предубеден. Изводът следва от това, че не са отразени в
съдебните протоколи искания на страните, насочени към отвод на съдията –
докладчик поради някакво конкретно негово поведение.
      В мотивите към присъдата също не са използвани неприемливи изрази,
издаващи тенденциозност при изготвяне на съдебния акт. Затова не може да
се предполага пряка или косвена заинтересованост на съдията-докладчик, а
оттам и на съда от изхода на делото, което да доведе до извод и за
несправедлив съдебен процес. В този смисъл, липсват данни за преднамерена
или недобросъвестна дейност на съдията – докладчик от Окръжен съд –
Варна. Обективираното в жалбата несъгласие с резултата по делото не може
да доведе до извод за неправилно осъществяване на функциите на съда. Затова
и доводът в тази насока не може да бъде споделен.
      При осъществения от касационната инстанция контрол на въззивната
присъда и мотивите към нея се констатира нарушение на процесуалния закон,
изразяващо се в липса на посочени факти в отличие от тези, приети от
първостепенния съд, отнасящи се до знанието или предположението на подс.
Г. за произхода и за това, че се укрива товарен автомобил Мазда, както и
конкретизация на имотната облага. В проверявания съдебен акт е посочено, че
Окръжният съд е споделил фактическата обстановка, изяснена от първия съд и
че проведеното въззивно съдебно следствие не променя изводите относно
описаните от първата инстанция фактически обстоятелства (стр. 2 от мотиви
към ВНОХД № 94/2025 г., л. 66 гръб от въззивното дело).
      Преди да достигне до извод, че привлеченото към наказателна
отговорност лице е осъществило вмененото му деяние, е необходимо
въззивният съд да изложи конкретна фактология, на която се позовава. В
коментирания случай, втората инстанция е препратила към мотивите на
първата, но в различие от нея е направила извод за виновност на подс. Г. за
помагачество към вещно укривателство. Това поначало не е недопустимо, но в
случая Окръжният съд е кредитирал заявеното от свид. Т. разпределение на
ролите, което, ако е доказано, превръща дееца в съизвършител, както се
претендира в жалбата. Съвсем отделен е въпросът дали Г. може да бъде осъден
за извършителство, предвид повдигнатото му с обвинителния акт обвинение,
по които обстоятелства няма коментар. По-важното е, че в мотивите на
Окръжен съд - Варна липсват посочени факти, извеждащи субективната
страна на деянието, която подлежи не само на доказване, но и е необходимо да
е подкрепена с конкретна фактология. В проверявания съдебен акт е
анализирана доказателствената скрепеност на обвинението, но няма факти,
очертаващи откъде се извежда знанието или предположението на подс. Г. за
произхода на товарен автомобил Мазда и користната цел - че е следвало той
или друг да получи облага с осъществяване на престъплението.
      Основателен е упрекът в жалбата за надценен от Окръжния съд
доказателствен източник, а именно показанията на свид. Т., който говори за
разпределение на ролите на дейците при престъпления, свързани с
противозаконно отнемане на МПС. Макар те да са коментирани в частите,

                                     4
отнасящи се до М. Н. и М. К., видно е при прегледа на материалите по делото,
че проверяваният съд ги е взел предвид тъкмо относно подс. Г.. Констатира се,
че на показанията на свид. Т. е придадено значение, което те нямат за
конкретния случай, не само защото им липсва нужната конкретика, а защото
за обсъжданата ситуация преразказва казаното му от някой друг. В
показанията на свид. Т. отсъства конкретиката на обследваните събития
особено през призмата на това, че свидетелят не е очевидец на никое от тях, за
разлика от свидетелите Х. и К., които установяват, че Н. е управлявал
автомобила, собственост на фирмата на свид. П., а Г. – този на Н. в нощта на
23.03.2019 г.
      Налице е и пренебрегнат доказателствен източник – обясненията на
третия привлечен към наказателна отговорност – К., депозирани пред Районен
съд – Варна в съдебно заседание, проведено на 17.07.2024 г. Разпитаният от
първинстанционния съд в качеството на подсъдим К. дава обяснение защо са
се возили тримата – Н., Г. и той в деня на ареста им - 28.03.2019 г. по
автомагистрала Хемус, които въззивният съд не е коментирал. Като не са били
подложени на обсъждане обясненията на К., който изяснява причината да се
возят тримата познати – Г., Н. и К. в един автомобил въпросния ден, поради
липсата на обсъждане не е ясно дали съдът е счел същите за защитна теза,
опровергана от останалите доказателствени материали или я кредитира с
доверие, е допуснато нарушение на задължението на съда да обсъди всички
събрани по делото доказателства.
      От познанството между подс. Г. и осъдения Н., както и от това, че е
управлявал автомобила на Н. и са заловени тримата при движение в посока
Варна е направен извод (при липсата на посочено доказателство за
разпределение на ролите; и отсъствие на данни за уговорка за укриване на
товарния автомобил, за начин на разделяне на евентуалната печалба след
реализирането му) за несъмнена доказаност на обвинението относно знанието
на подс. Г. за действията на Н..
      В този смисъл, липсата на дължимото обсъждане на целия решаващ
доказателствен материал, както поотделно, така и в съвкупност е довело до
формирана субективна увереност на въззивния съдебен състав във
виновността на подс. Г., изградена на база на предположения в нарушение на
чл. 104 - чл. 106 НПК и чл. 303, ал. 1 НПК, които изключват предположенията
като източник на информация.
      Затова, доводите, свързани с това, че аналитичната дейност на
въззивната инстанция страда от посочените в жалбата недостатъци не е
лишено от основание. По изложените съображения, доколкото са налице
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се налага
отмяна на присъдата спрямо подс. Г. и връщане на делото за ново разглеждане
от второстепенния съд.
      Не се установи претендираното от прокурора несъответствие в
словесното и цифрово изписване на правната квалификация на деянието на
подс. Г. във въззивната присъда. Посочената привръзка с чл. 20, ал. 2 НК се
отнася за осъдения Н. - признат за извършител на вещното укривателство на


                                      5
товарен автомобил Мазда в съучастие с подс. Г., който е посочен като негов
помагач, поради което и при изводи на следващия Окръжен съд за виновност
на подс. Г. по повдигнатото му обвинение за помагачество към вещно
укривателство, не се налага коригиране на диспозитива в унисон с
претенцията на държавното обвинение.
     Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, Върховният
касационен съд, второ наказателно отделение


                                РЕШИ:
      ОТМЕНЯВА присъда № 66 от 13.11.2025 г. на Варненски окръжен съд,
постановена по ВНОХД № 94/2025 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
на въззивния съд.
      Решението е окончателно.

                                         Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                    6